№ 945
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М.а Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от М.а Кацарска Въззивно гражданско дело №
20221100504137 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „С.О.“ АД с ЕИК ******* срещу отказа на
ЧСИ М. К. по изп.дело № 20227880400119 да намали разноските в изпълнителното
производство, в частта им за адвокатското възнаграждение, които са приети с
Постановление за разноските с Изх. №1402/10.03.2022 г. Частният жалбоподател счита, че
неправилно съдебният изпълнител е приел за събиране посочените суми като адвокатско
възнаграждение, като е оставил без уважение възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и възражението за намаляване размера на начислената по
изпълнителното дело пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят оспорва
претендираното и направено кумулиране на адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 и т. 2
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като счита, че чл. 10, т. 1 от Наредбата възнаграждението за образуване на изпълнително
дело е 200 лв., а в т. 2 на същия член се предвижда възнаграждението за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. да е 200 лв., и за вземания
над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7. Видно от
цитираните разпоредби, законодателят е предвидил две отделни хипотези за заплащане на
адвокатско възнаграждение - за образуване на изпълнително дело по т. 1 и процесуално
представителство по т. 2. Сочи, че в разглеждания случай по изпълнителното дело не са
извършени никакви действия от процесуалния представител на взискателя, насочени към
процесуално представителство, освен образуване на самото изпълнително дело, поради
1
което липсва основание за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
извършване на действия или процесуално представителство по силата и на чл. 10, т. 2 от
Наредбата. Следователно, единствено дължимо е възнаграждението за образуване на
изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а приетото от ЧСИ е прекомерно. Твърди,
че задължението по изпълнително дело е погасено в пълен размер още в срока на
доброволно изпълнение, поради което не е възникнала необходимостта от действия по
процесуално представителство, извън образуване на делото. Предвид горното претендира
отмяна на отказа, намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя и съответно на
това на таксата по т.26 от Тарифата. По отношение на таксата твърди, че неправилно
същата е определена и върху включеното адвокатско възнаграждение, а следвало само
върху главницата да бъде начислена такава.
Взискателката И.И.И. оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в
писмения отговор чрез процесуалния й представител – адв. Тончев. Сочи, че освен подаване
на молбата за образуване на изпълнително дело, са направени и справки по изпълнителното
дело, преценка и избор на най-подходящия способ за изпълнение, който довежда до
събиране на дълга, осъществена е комуникацията със съдебния изпълнител и клиента и
уреждането на окончателното плащане към упълномощителя, което е точно процесуално
представителство, поради което няма основание адвокатското възнаграждение да бъде
намалявано. Поддържа, че приетото претендирано адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв. е абсолютния законов минимум съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г., включващ 200
лв. за образуване на изпьлнителното дело и 200 лв. - за процесуално представителство,
защита и съдействие по делото, поради което не е прекомерно. Възразява и срещу искането
на жалбоподателя да му бъдат присъдени разноски за производството по оспорване на
присъдените по изпълнително дело разноски по подробно изложените доводи.
ЧСИ М. К. е изложил подробни писмени мотиви, в които сочи, че жалбата е
процесуално допустима, но неоснователна.
Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по изпълнителното дело,
изпратено в заверен препис, намира следното:
Изпълнителното дело с №20227880400119 е образувано по молба на взискателя
И.И.И., въз основа на изпълнителен лист издаден по гр.д. № 40480/2020г., 45 с-в. на СРС,
който е за присъдени разноски по делото, което е по иск по чл. 32 от ЗС. Изпълнителният
лист е издаден на 23.02.2022г., а решението, по което е същият е посочено, че е от
27.09.2021г.
В поканата за доброволно изпълнение, получена на СО, са включени следните суми
200.00 лв. - главница по ИЛ; 400.00 лв. - разноски по ид за адвокатско възнаграждение; 48.00
лв. - обикновени такси по ТТРЗЧСИ; 72.00 лв. - пропорционални такси по т. 26 от
ТТРЗЧСИ. Поканата е връчена на длъжника на 11.03.2022г. По делото е представен договор
за правна защита и съдействие (лист 3 от делото), в който е посочено, че адвокатът поема
ангажимент за процесуално представителство, защита и съдействие на основание чл. 38 ал 1
т. 2 от Закона за адвокатурата тъй като клиента му е материално затруднено лице.
2
Разноските в изпълнителното производство, в частта им за адвокатското
възнаграждение, са приети с Постановление за разноските с Изх. №1402/10.03.2022 г. На
22.03.2022г. СО е входирала възражение срещу разноските, по което взискателката е
уведомена и процесуалния й представител е подал писмено становище от 29.03.2022г.
Видно от съобщение с № 2054/29.03.2022 г., е налице отказ за намаляване на разноските,
съобщен на длъжника на същата дата.
По представения препис от изпълнителното дело няма данни да е заплатена търсената
сума от длъжника, като такива доказателства не са представени от него и към частната
жалба.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията
на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен). В чл. 435 от
ГПК законодателят е предвидил императивно и казуистично кои действия на съдебния
изпълнител може да се обжалват по този ред и съответно от кои страни. Съгласно чл. 435
ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва постановеното относно разноските.
Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна и не може да се тълкува разширително.
Не е предвидена правна възможност за обжалване и на други действия, с които длъжникът
счита, че са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност
за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които страната по делото счита,
че са незаконосъобразни. Жалбата срещу действията на ЧСИ съгласно чл.436, ал.1 от ГПК се
подава в двуседмичен срок от съобщението за извършеното действие. По отношение на
разноските съобразно константната практика на съдилищата окръжният съд действа като
контролно-отменителна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван акт на
частния съдебен изпълнител /в този смисъл са определение № 170/25.03.2011г. по ч.гр. д.№
297/2010г. на ВКС, ІV г.о., определение № 881/18.05.2010г. по ч.гр.д.№ 634/2010г. на
Апелативен съд – София, VІІ състав, определение № 1423/24.09.2010г. на САС по ч.гр.д.№
1217/2010г. и др./, поради което за да се произнесе съдът по искане, което е за отпадане на
дължимите разноски по изпълнението или намаляването им следва да има изрично
произнасяне на съдебния изпълнител, а именно в случая има произнасяне, оформено с
изрично съобщение от 29.03.2022г., поради което жалбата е в срок и следва да бъде
разгледана по същество.
По доводите на длъжника, че не се следват разноски на взискателя за адвокатско
възнаграждение в приетите размери, съдът намира следното: За разноските в
изпълнителното производство специалната разпоредба на чл. 79 от ГПК предвижда, че
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако делото е прекратено поради
плащане преди започването му, каквото основание не е налице в случая, и ако
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, което също
не е налице. Извън горепосочените хипотези разноските по изпълнението се възлагат на
3
длъжника. Следователно в случая независимо от това дали ответникът-длъжник е дал повод
за образуване на изпълнителното дело или не, след като не е платил изцяло доброволно и
преди подаване на молбата цялата присъдена сума, то очевидно е, че разноските следва да
му се възложат на него. Законодателят не е предвидил длъжникът да се освобождава от
отговорност за разноски и да не дължи такива, дори и да плати в срока по поканата за
доброволно изпълнение, поради което разноски на взискателя се дължат, но е спорен техния
размер. Още повече, че от данните по постъпилия препис от изпълнителното дело не се
установява твърдението на жалбоподателя по жалбата, че е платил в срока за доброволно
изпълнение, като дори и той не е представил доказателства за плащането с жалбата си,
каквато възможност е имал. Предвид горното не може да се приеме и за безспорен факт, че е
платено в срока за доброволно изпълнение, но дори и да е така, това не освобождава
длъжника от разноски. Той е страна по делото, по което е издаден изпълнителния лист, като
същият е въз основа на решение от септември 2021г., поради което е можел да плати
доброволно преди образуване на изпълнителното дело, което би била различна хипотеза. По
отношение на размера на приетото адвокатско възнаграждение, което е по чл. 38 от ЗА,
следва да се съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.1 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнително дело възнаграждението е както следва: по т.1 - за образуване на изпълнително
дело - 200 лв. и по т.2 - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 на същата Наредба.
Твърденията на жалбоподателя, че по изпълнителното дело са извършени действия само по
образуване на изпълнителното дело, както и че единственото процесуално действие е
искането за образуване на делото и никакви други действия не са извършени, не отговаря на
обективната обстановка по делото. Видно от данните по преписката, процесуалният
представител на взискателката е поискал справки и е подавал становище по възражението на
длъжника за намаляване на разноските, което представлява извършено процесуално
представителство.
В случая е безспорно установено, че към молбата за образуване на изпълнителното
дело е приложен сключен между взискателя и адвоката договор за правна помощ за
процесуално представителство по изпълнителното дело, като адвокатско възнаграждение не
е заплащано, а е уговорено по чл. 38 от ЗА. Съгласно чл. 10, ал.1 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнително дело възнаграждението е по т.1 - за образуване на
изпълнително дело - 200 лв. и по т.2 - за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.
7, ал. 2 на същата Наредба. Доводите на жалбоподателя по изпълнителното дело са
извършени действия само по образуване на изпълнителното дело, както и че единственото
процесуално действие е искането за образуване на делото и никакви други действия не са
извършени, не отговаря на обективната обстановка по делото. Съдът намира за
4
неоснователни доводите на длъжника, че не се дължи друга сума за адвокатско
възнаграждение извън минималната от 200 лв. по чл. 10, ал.1 от Наредбата, която е за
образуване на изпълнителното дело, тъй като действията по процесуално представителство
не са ограничени само до подаване на молбата. Цитираната от жалбоподателя практика не е
задължителна такава, а и не се установява същата фактическа обстановка, а и е на равен по
степен съд, поради което не е задължителна. Наред с горното следва да се има предвид, че
жалбоподателят е страна по делото, по което е постановено решението, въз основа на което
за присъдените суми е издаден изпълнителния лист, а изпълнителното дело е било
образувано по молба от 10.03.2022г., въз основа на изпълнителен лист от 23.02.2022г., като
длъжникът безспорно е бил запознат със същото и е имал възможност да изпълни
доброволно задължението по осъдителното решение, преди образуване на изпълнителното
дело, което не е сторил. Ирелевантно е твърдението на жалбоподателя дали е сигурен платец
или не, след като не е заплатил дължимите по влязлото в сила съдебно решение суми преди
образуване на изпълнителното дело с оглед гореизложените съображения. Предвид
гореизложените доводи съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на възраженията на жалбоподателя относно таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ, следва да се има предвид, че е предвидено, че при изпълнение на задължения за
парични вземания съдебният изпълнител събира и т.нар. окончателна такса, държавният - по
чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (приета с
ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г.), а
частният - по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители (приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.). В чл. 26
от Тарифата за таксите е посочено, че за изпълнение на парично вземане се събира такса
върху събраната сума по описания начин съобразно интереса, а не само главницата по
изпълнителния лист. Както е посочил законодателя такса се следва върху събраната сума,
поради което правилно в нея са включени и разноските по изпълнението. В разпоредбата, на
която се позовава жалбоподателя не е посочено, че се определя таксата само върху
главницата, дължима по изпълнителния лист, а върху събраните суми, в случая това
включва освен главницата и приетите разноски и върху тази сума съдебният изпълнител е
определил таксата с постановлението си. Предвид горното съдът намира, че са
неоснователни доводите на жалбоподателя, че таксата следва да е само върху главницата по
изпълнителния лист, а не върху събраните суми и следователно искането му за
допълнителното й намаляване също се явява неоснователно. Цитираната от жалбоподателя
практика съставлява решения на равен по степен на настоящия съд, не е задължителна и
противоречи на други задължителни за съдилищата актове в противния смисъл.
Следователно и в тази част жалбата се явява неоснователна.
Съдът намира, че разноски по настоящия спор не се следват на страните, тъй като
настоящото производство е своеобразно продължение на произнасянето на ЧСИ относно
дължимостта на разноските и следва по аналогия да намери приложение практиката, че в
5
производството относно разноските, не се следват нови разноски на страните. В
производството по чл. 248 от ГПК не се дължат нови разноски на страните с оглед изхода на
спора ( включително и разноски за адвокатско възнаграждение), както в
първоинстанционното производство, така и във въззивното производство, по който въпрос
има формирана трайна съдебна практика ( виж Определение № 493/26.10.2016 г. по гр. д. №
4088/2016 г. на 4-то гр. отд. на ВКС; Определение № 683/21.12.2015 г. по ч. гр. д. №
5089/2015 г. на 3-то гр. отд. на ВКС; Определение № 296/15.08.2017 г. по ч. гр. д. №
1758/2017 г. на 3-то гр. отд. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. №
1847/2016 г. на 2-ро гр. отд. на ВКС; ), тъй като то няма самостоятелен характер, а е
функционално свързано с производството по съществото на спора. Съдът намира, че по
аналогия при обжалване на акта на съдебния изпълнител относно изменението на
разноските следва да бъде приложена горната практика, касае се за несамостоятелен въпрос,
поради което разноски не се следват.
Воден от горните съображения съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от „С.О.“ АД, ЕИК *******, с адрес –
гр. София, ул.*******, срещу отказа на ЧСИ М. К. по изп.дело № 20227880400119 да
намали разноските в изпълнителното производство, в частта им за адвокатското
възнаграждение, приети с Постановление за разноските с Изх. №1402/10.03.2022 г.,
обективиран в изрично съобщение с № 2054/29.03.2022 г. и спрямо таксата по т.26 от
Тарифата, като неоснователна и недоказана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се изпрати препис от решението на ЧСИ М. К..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6