РЕШЕНИЕ№
гр... София, 15.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд ..наказателна ..колегия 16-ти
въззивен състав в
публичното заседание на... петнадесети февруари …………………………….……........
двехиляди и деветнадесета...............................година в състав:
Председател:.... Десислав
Любомиров...……..
Членове:...Доротея
Кехайова………….
мл.с.Александрина Дончева…
при секретаря... Албена Ламбева………………..…….....…….…. в присъствието на
прокурора... Юлияна Христова..............................като разгледа докладваното от
… съдия Любомиров........въззивно общ характер нак. дело № 3572 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:....................
Производството е по чл.313
и сл. от НПК.
Постъпил
е въззивен протест срещу присъда от 06.07.2017г. постановена по НОХД№2915/2016г.
по описа на СРС, с която подсъдимите К.К.Ч.
и М.М.И. са признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 234, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и са им наложени съответни наказания. В
протеста са изложени оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон при
постановяване на присъдата, свързани с неправилно приложение на чл.54, ал.1 от НК и на чл.66, ал.1 от НК. Моли присъдата
да бъде изменена, като се увеличи размера на наложените наказания, постанови се
ефективното им изтърпяване и за двамата подсъдими се увеличи размера на
наложените глоби.
Постъпила е въззивна жалба
от адв. К.К.,*** защитник на подсъдимия
А.А.Ч., подсъдим по НОХД№2915/2016г. по описа на СРС. С присъда по делото този подсъдим е бил
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.234 ал.
1, вр.чл.20 ал.2 ,вр.ал. 1 НК, и с която присъда му е наложено наказание
„Лишаване от свобода ”, за срок от 1 /една/година, чието изпълнение на
основание чл.66 е отложено за срок от три години. Твърди се, че съдът не е
анализирал в цялата им пълнота доказателствата по делото.
Иска се на основание
чл.334, т.З от НПК, изменение на първоинстандионната присъда, като се намали
размера на наложеното наказание, или на основание чл.334 ал.2 от НПК отмяната
й, и постановяване на нова , с която
подсъдимия да бъде признат за невинен в извършване на престъпление по чл.234
ал. 1,вр..чл.20 ал.2 ,вр.ал. 1 НК. Алтернативно се иска връщане на делото за
ново разглеждане в първата инстанция.
Срещу присъдата е постъпила
жалба и от подс.М.И., който е бил
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.234 ал.
1, вр.чл.20 ал.2 ,вр.ал. 1 НК, и му е наложено наказание „Лишаване от свобода
”, за срок от шест месеца при първоначален ОБЩ режим. Изразява се становище, че
присъдата е постановена при нарушение на материалния закон, нарушения на
процесуалните норми водещи до нарушаване правото му на защита и като последица
от това наложеното наказание се явявало явно несправедливо и незаконосъобразно.
Иска се отмяна на
така постановената присъда и постановяване на акт, с който да бъде признат за
невинен по обвинението за което е признат за виновен и осъден от
първоинстанционния съд. Алтернативно се иска изменение на присъдата, тъй като
така определеното наказание се явявало неоснователно завишено и несправедливо.
В
съдебно заседание жалбата на подс.Ч. се поддържа. Защитникът иска отмяна на
присъдата или постановяване на акт с който да се, измени или алтернативно, да
се върне делото за ново разглеждане на
първа инстанция. Счита, че първата инстанция е постановила един необоснован
съдебен акт, не отчитайки обстоятелството, че приемайки че сочената, като
акцизна стока тютюн -„представлява годна акцизна стока“, но вещите лица не
обяснили критериите по които са оценили и изследвали – тютюна. Фрапиращо било заявлението
на експерта от митническата администрация С.П.в съдебно заседание „Установих, че е годен тютюн за
пушене, като си свих една цигара и я изпуших“. Съдебната практика не познавала
такъв критерий, изяло субективен, който да преценява дали дадена стока е
акцизна или не, изцяло и само на вътрешното убеждение на експерта от
митическата администрация. Искане да бъде назначена повторна експертиза на
сочената за акцизна стока, първата инстанция оставила без уважение от съда.
Счита, че и в съдебния си акт съдът е допуснал редица процесуални нарушения, които са изложени
във въззивните жалби.
Защитника на
подс.И. се присъединя към възраженията на другия защитника, които се препокривали
с неговото виждане относно допуснатото процесуално нарушение. Моли да се подложат на
изключително задълбочена въззивна проверка мотивите на първоинстанционния
съдебен състав, относно начина по който са събрани доказателствата въз основа
на които съда е достигнал до извод за виновност на подс.И.. Моли да се обърне
внимание на метода за определяне на това дали една стока е акцизна или не, като
счита, че това е абсурден начин за доказване на вина в едно наказателно
производство, което се води в 21 век в България. При наличието на
достатъчно научни методи за определяне
на това дали една стока е тютюн, дали е годна, дали не е годна и всичките тези
неща, съдът да стигне до извод за виновност на базата на показания на експерти
който по този начин определя качеството на една стока, на една вещ било абсурдно
и смята, че небива да се допускат такива неща в
един съвременен наказателен процес.
По отношение
на това дали подс.И. е знаел какво предава, какво държи в ръцете си
първоинстанционния съдебен състав достигал до едни недоказани изводи, от гледна
точка на безспорни доказателства така както ги иска наказателни процес.
Първоинстанционната присъда лежала на
основата на едни силно укорими доказателства и начини за събиране на тези
доказателства, поради тази причина моли тя да бъде отменена и да се върне
делото на първоинстанционен съдебен състав, който да го разгледа и ако е
възможно да се поправят тези грешки, да се намери един сериозен и научно
обоснован метод за доказване на вината така както иска прокуратурата.
Прокурорът счита, че
присъдата на СРС с която подсъдимите К.К.Ч.
и М.М.И. са признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 234, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е правилна и законосъобразна. Намира, че
по делото са събрани убедителни доказателство в подкрепа на обвинението. Счита,
че при разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да ограничават правата на подсъдимите. По отношение на наказанието
намира, че същото е определено по
справедливост и в този смисъл не поддържа протеста на СРП за увеличаване на
неговия размер. По изложените съображения моли да се потвърди атакуваната
присъда, како правилна и законосъобразна и се оставят без уважение жалбите на
подсъдимите.
Подсъдимия Ч. моли да бъде отменена присъдата, най-малко заради
факта за досието му, тъй като не можел да започна нормална работа. Твърди, че с подс.И.
били да вземат пари от баба му и попаднали
в такава ситуация която не можел да си изясни и до ден днешен. Иска да бъде
отменена присъдата.
Подс.М.И. не се явява пред съда, по
отношение на него въззивното производство се провежда по реда на чл.269, ал.3
от НПК.
Въз основа на материалите по делото,
съобразявайки постъпилата жалба съдът намира следното:
Атакуваният съдебен акт подлежи на въззивен
контрол по реда на Глава ХХІ от НПК.
Съдът, след като провери
изцяло правилността на обжалваната присъда констатира следното.
ПРОТЕСТА И ЖАЛБИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ.
В хода на
първоинстанционното разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства
за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е
направил като цяло обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи.
Установено е, че подс.К.К.Ч.
(с предишни имена А.А.Ч.), е роден на *** ***, българин, български гражданин,
неосъждан, неженен, със средно образование, осъществява трудова дейност като
земеделски производител, живущ ***. Подс.М.М.И. е роден на *** г. в гр. Враца,
българин, български гражданин, осъждан, неженен, със средно образование, не
работи, живущ ***. Двамата подсъдими се познавали и на 10.08.2015 г. решили да
се срещнат с тяхна обща позната – св.К.П.. Подс.Ч. управлявал лек автомобил,
марка „Мерцедес“, с регистрационни номера Е 7772 КС, като на предната дясна
седалка се возел подс. М.И.. В автомобила те носели 3 (три) броя полиетиленови
плика, пълни с общо 7,712 килограма тютюневи изделия, представляващи нарязан
тютюн за пушене на обща стойност 1 928 лева (хиляда деветстотин двадесет и осем
лева), който бил без бандерол. Двамата подсъдими се отправили с процесното
моторно превозно средство към район „Люнин“ на гр. София, откъдето взели св.П.,
а след това се придвижили към търговския център, находящ се в гр. София, бул.
„Александър Стамболийски“ (Мол „София“). Подс. И. слязъл от лекия автомобил
преди търговския център, като със себе си взел един от полиетиленовите пликове,
който трябвало да предаде на неустановена по делото жена, за което преди това
се уговорили с подс.Ч..***, а подс. Ч. завил и паркирал автомобила на същата
улица, намираща се в непосредствена близост до горепосочения търговски център и
30 СУ. Подс. Ч. и св.П. останали в лекия
автомобил. Около 15:00 ч. на същата дата свидетелите И.С.иБ.Д., полицейски
служители, провеждали оперативно наблюдение на ул. „Осогово“. Те забелязали
подс. И. носещ полиетиленов плик. Била извършена проверка, подс.И. бил
обискиран и в резултат на това иззет намиращия се в него нарязан тютюн без
бандерол - общо 5,130 килограма, на стойност 1 282,50 лева (хиляда двеста
осемдесет и два лева и петдесет стотинки). След това било извършено претърсване
на процесния лек автомобил. От него били иззети другите два полиетиленови
плика, съдържащи 2,582 килограма нарязан
тютюн за пушене, без бандерол, на стойност 645,50 лева (шестстотин четиридесет
и пет лева и петдесет стотинки).
Въз основа на тази фактическа
обстановка, правилно приета от районният съд в мотивите към обжалваната присъда
за установена от събраните по делото доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимите,
показанията на свидетелите Д., С.,П., както и от писмените доказателства и
доказателствени средства- протокол за обиск и изземване (лист 11 - 12 от ДП),
протокол за претърсване и изземване (лист 14 - 15 от ДП), протокол за оглед на
веществени доказателства (лист 53 от ДП) с приложен фотоалбум към него (лист 54
- 56 от ДП), заключение на вещото лице по назначената в хода на разследването
съдебна физикохимична експертиза (лист 85 - 87 от ДП), заключение на вещото
лице по съдебна оценителна експертиза (лист 49-51 от ДП)., заповед за задържане
на лице от 10.08.2015 г. (лист 22 от ДП); заповед за задържане на лице от 10.08.2015
г. (лист 23 от ДП), протокол за оглед на веществени доказателства от 12.08.2015
г. (лист 53 от ДП); справка за актуално състояние на действащи трудови договори
(лист 78 от ДП); справка за актуално състояние на действащи трудови договори
(лист 79 от ДП), фотоалбум (лист 54 - 56 от ДП), са направени като цяло обосновани
и правилни изводи по същество от решаващия съд.
Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд не е
изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл.13, чл.14, чл.107, ал.З и ал.5 от НПК и чл.305, ал.З от НПК. Каквито и забележки да се направят към начина по който са
изготвени мотивите, не може да се приеме, че съдът не е извършил обективно,
всестранно и пълно изследване на всички
доказателства по делото и не ги е подложил на проверка. Съдът обосновано е
приел за установена
описаната от него фактическа обстановка въз основа на всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, веществени доказателствени средства и изслушани
и приети експертни заключения. Не е вярно, че е кредитирал взаимно изключващи
се гласни доказателства, като изрично е отбелязал, че кредитира частично
обясненията на двамата подсъдими. Обосновано районният съд е счел, че
показанията на свидетелитеП., С. и Д. са депозирани при спазване на
императивните правила, предвидени в процесуалния кодекс. Същите са логични,
вътрешно непротиворечиви и последователни. Свидетелите С. и Д., излагайки
добросъвестно своите показания пред първоинстанционния съд, са разкрили всички
обстоятелства, които непосредствено са възприели на инкриминираната дата -
10.08.2015 г. Не са налице обстоятелства, от които съдът да може да направи
извод за тяхна евентуална заинтересованост от изхода на наказателното
производство. Показанията на св.П. напълно съответстват на останалия събран и
проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал, потвърждават се
от показанията на свидетелите С. и Д., като разкриват изцяло обстоятелствата,
включени в предмета на доказване по смисъла на чл. 102 НПК.
Основните
възражения на защитниците са насочени срещу начина по който е установен вида на
съдържанието на държаните от двамата подсъдими полиетиленови пликове.
Възраженията са фокусирани върху заключението на експерта по изготвената
физико-химическа експертиза. Неоснователно е твърдението, че използвания от
експерта начин представлявал „субективна оценка“. Видно от заключението, в него
са описани методите, чрез които е изследвано съдържанието на пликовете. Първия
използван метод е проведено органолептично наблюдение, при което е
констатирано, че се касае за суха насипна растителна маса, съставена от
нарязани тютюневи листа на влакна, с ширина на ивиците около 2,0 мм. Изрично е
отразена констатацията, че тютюневите ивици не са увредени от плесенни
микроорганизми, както и че са запазени частични морфологични белези/тютюневите
листа са били нарязани на ситно/ и растителната маса има характерен аромат на
тютюн. Фактът, че при изследването е използван и дегостационен метод описан в
заключението, не налага извод, че констатацията на експерта е субективна.
Всъщност, целта на този метод е била не експерта да изпита субективно
преживяване, което след това да отрази в заключението си, а да се констатират
обективно свойствата на растителната маса. Видно от заключението, при свиване
на цигара пълнежът не се изсипва от хартиения цилиндър, а при запалване се
наблюдава добра скорост на свободно горене. Липсата на смукателно съпротивление
и вкусовите усещания за пушене на тютюн не са субективен, а обективен израз на
извършеното изследване. Видът на нарязаната суха растителна маса може да бъде
определен по описания в заключението начин, като възраженията на защитниците,
че той е субективен са неоснователни. При всяко експертно изследване в
заключението се отразява преценката на експерта за същността на изследвания
обект, като разграничението между субективната и обективна такава се определя
от използваните методи и специалните знания на изследващия. Органолептичното
наблюдение при което са констатирани запазени частични морфологични белези на
растенията от които е формирана нарязаната маса, характерния аромат,
наблюдаваната скорост на свободно горено са все обективни, а не субективни
критерии по които експерта е установил,че се касае за тютюн. Факта, че са
констатирани и други признаци-липса на смукателно съпротивление и типични
вкусови усещания, само потвърждава този извод и позволява да се приеме, че
експертното изследване е обосновано. По експертен начин е установено, че
растителната маса притежава характеристиките на тютюнев продукт изследвана е обективно,
без да са конкретизирани специфични субективни усещания на експерта. С оглед на това въззивният съд приема, че с физико-химична
експертиза е установено в хода на съдебното следствие, че иззетото като
веществено доказателство представлява нарязан тютюн по смисъла на чл. 2, т. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗАДС, който може да се пуши без допълнителна индустриална
обработка, има пушателни свойства, качества на натурален тютюн и е годен за
свиване на цигари.
Със заключението на експерта по извършената
съдебно-оценителна експертиза по категоричен начин се установява, че общата
пазарна стойност на иззетото количество тютюн за пушене с общо тегло 7,712
килограма, необлепен с български акцизен бандерол към датата на инкриминираното
деяние, е 1 928 лева (хиляда деветстотин двадесет и осем лева). За това
количество тютюн общата стойност на дължимия акциз към инкриминираната дата е 1
172.22 лева (хиляда сто седемдесет и два лева и двадесет и две стотинки).
С оглед на
това въззивният съд приема, че от обективна страна в хода на наказателното
производство е категорично установено, че двамата подсъдими са държали акцизни
стоки без бандерол. В случая е налице трайно
състояние на фактическа власт, установена или упражнявана върху тези акцизни
стоки. Подс.Ч. е установил трайната фактическа власт върху предмета на
престъплението, след като е доказано, че процесния тютюн се е намирал в
управляваното от него МПС. Съгласно чл. 2, т. 2 ЗАДС всички тютюневи изделия
подлежат на облагане с акциз - еднократен, косвен и специфичен вид данък. Инкриминираните
3 (три) броя полиетиленови плика са били пълни с общо 7,712 килограма тютюн,
който по силата на чл. 2, т. 2 ЗАДС е подлежал на облагане от страна на
държавата с акциз, т.е явява се акцизна стока. За съставомерността на деянието
следва акцизните стоки да са били без бандерол, а от събрания и проверен
доказателствен материал еднопосочно се установява, че иззетите инкриминирани
вещи са нямали такъв. Начина по който е бил опакован тютюна не изключва
съставомерността на деянието, като районният съд обосновано е приел в какво
точно подсъдимият е съхранявал инкриминираните акцизни стоки, е ирелевантен по
отношение на съставомерността на неговото деяние въпрос.
От
субективна страна подсъдимият Ч. е действал при форма на вината - пряк умисъл,
като е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, съзнавал е
общественоопасния му харакер . От интелектуална страна е разбирал, че деянието
е от естество да засегне обществените отношения, свързани с финансовите
интереси на държавата поради опасността да се пуснат на пазара акцизни стоки
без платен данък, както и тези свързани с интересите на производителите, вносителите
и потребителите на такива стоки, в нарушение на принципите на свободната
търговия и конкуренцията. От волева страна той е искал настъпването на общественоопасните
последици.
От обективна
страна подсъдимият М.М.И. също е осъществил състава на престъплението по чл.
234, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. На 10.08.2015г., около 15.00ч. в
гр.София, ул."Осогово", действайки като извършител, в съучастие с А.А.Ч.,
той е държал акцизни стоки без бандерол - 3 бр. полиетиленови плика пълни с
общо 7.712 килограма тютюневи изделия, представляващи нарязан тютюн за пушене,
на обща стойност 1928.00 лева /хиляда деветстотин и двадесет и осем лева/,
когато такъв се изиска но закон- раздел 2 -ри,чл.2 ,т.2 от Закона за акцизите и
данъчните складове.И този подсъдим е осъществил изпълнителното деяние под
формата на „държане“ на процесиите акцизни стоки, представляващо трайно
състояние на фактическа власт. Законосъобразно първоинстанционния съд е
направил същата констатация, като се е позовал и на Тълкувателно решение № 2 от
18.12.2013 г. по т.д. № 2/ 2013 г., ОСНК на ВКС. При установените фактически
положения се налага извод, че каузалният
принос на подс. И. е съществен, тъй като именно той, установявайки фактическата
власт върху процесиите акцизни стоки, намиращи се в инкриминирания лек
автомобил, е взел един от полиетиленовите пликове със себе си, съдържащ 5,130
килограма, на стойност 1 282,50 лева (хиляда двеста осемдесет и два лева и
петдесет стотинки), с цел да го предаде на неустановено по делото лице.
Съгласно чл. 2, т. 2 ЗАДС всички тютюневи изделия подлежат на облагане с акциз
- еднократен, косвен и специфичен вид данък. Инкриминираните 3 (три) броя
полиетиленови плика са били пълни с 7,712 килограма тютюн, който по силата на
чл. 2, т. 2 ЗАДС е подлежал на облагане от страна на държавата с акциз, т.е
явява се акцизна стока. За съставомерността на деянието следва акцизните стоки
да са били без бандерол, а от събрания и проверен доказателствен материал
еднопосочно се установява, че иззетите инкриминирани вещи са нямали такъв.
Начинът по който е бил опакован тютюна не изключва съставомерността на
деянието, като районният съд обосновано е приел в какво точно подсъдимият е
съхранявал инкриминираните акцизни стоки, е ирелевантен по отношение на съставомерността
на неговото деяние въпрос.
От
субективна страна подсъдимият И. е действал при форма на вината - пряк усмисъл,
като е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, съзнавал е
общественоопасния му харакер . От интелектуална страна е разбирал, че деянието
е от естество да засегне обществените отношения, свързани с финансовите
интереси на държавата поради опасността да се пуснат на пазара акцизни стоки
без платен данък, както и тези свързани с интересите на производителите, вносителите
и потребителите на такива стоки, в нарушение на принципите на свободната
търговия и конкуренцията. От волева страна той
е искал настъпването на общественоопасните последици.
Деянията на
двамата подсъдими Ч. и И. са извършени в съучастие като извършители по смисъла
на чл. 20, ал. 2 НК. От доказателствата по делото е видно, че и двамата
подсъдими са държали акцизните стоки без бандерол в процесното моторно превозно
средство. Между тях е налице и общност на умисъла, като подсъдимите Ч. и И. са
обективирали съзнателно описаното по-горе поведение.
По изложените съображения
въззивният съд в настоящият съдебен състав намира, че жалбите на подсъдимите са
неоснователни. В хода на производството са събрани достатъчно доказателства въз
основа на които да се направи обоснован извод, че двамата подсъдими са
осъществили състава на престъплението за което са предадени на съд. Правилно съобразявайки
наличието на всички съставомерни признаци за престъплението първоинстанционния
съд е преценил, че и на двамата следва да се наложат наказания. Случаят не е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 НК,
с оглед обществената опасност на деянието, обусловена от количеството на
инкриминираните акцизни стоки - 7,712 килограма, както и тяхната стойност - 1
928 лева (хиляда деветстотин двадесет и осем лева) и от факта, че
престъплението е извършено в съучастие.
Правилно за
индивидуализацията на наказанието на подс.Ч. е отчетено като смекчаващо обстоятелство липсата на предходни осъждания. Районният съд е счел, че и младата му възраст следва да бъде отчетена
като такова обстоятелство. Към момента на деянието подс.Ч. е бил на 28 години,
което не може да се определи като „млада възраст“. С Директива (ЕС) 2016/800 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно процесуалните
гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на
наказателнoто производствo, държавите членки се насърчават да предвидят, че лица
над 24 години не могат да се смятат за млади пълнолетни лица. В хода на производството не са установени нито изключителни, нито
многобройни смекчаващи обстоятелства, които да обосновават прилагането на чл.
55 от НК. С оглед на това алтернативното искане за намаляване размера на
наказанието е неоснователно. Наложеното такова лишаване от свобода е отмерено в
минимален размер, въпреки, че е отчетено едно отегчаващо обстоятелство. С оглед на
това оплакването за явна несправедливост на наложеното на подс.Ч. наказание е
неоснователно. Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и
изпълнението на наказанието е отложено за минимално възможния срок от три
години. Справедлив е и размера на наложеното наказание глоба, като отмерения
двукратен такъв на стойността на акцизните стоки не сочи на явна
несправедливост. Съдът е съобразил указанията дадени с ТР№2/2013г. относно
приложението на това наказание и по отношение изпълнителното деяние на
престъплението за което подсъдимите са осъдени. С оглед на това оплакването в
протеста, с която се иска завишаване на наказанията е неоснователно.
За
индивидуализацията на наказанието на подс.И. правилно като смекчаващо
обстоятелство е отчетена младата му възраст-18 години към момента на деянието.
Данните за предходните осъждания правилно са отчетени като отегчаващо
обстоятелство, както и количеството и стойността на акцизните стоки. Грешно
съдът е счел, че отмервайки наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА,
прави това при „лек превес на отегчаващите обстоятелства“. Всъщност този размер
е значително под средния за престъплението и е ориентиран към минималния
предвиден. При липсата на формални предпоставки за приложението на чл.66, ал.1
от НК правилно съдът е приел, че следва да се определи първоначален режим.
Подс.И. е бил осъждан, като му е налагано наказание лишаване от свобода, което
същият е изтърпял, но престъплението по настоящото производство е извършено
преди да започне изпълнението на предходно наложеното наказание. С оглед на
това правилно е определен първоначален ОБЩ режим за изтърпяване на наказанието.
Оплакванията съдържащи се както в протеста/липсва оплакване за приложението на
материалния закон относно определянето на режима/, така и във въззивната жалба
за явна несправедливост на наложените наказания са неоснователни. Правилно
първоинстанционния съд е отмерил и размера на наложеното кумулативно наказание
глоба, като отмерения двукратен такъв на стойността на акцизните стоки не сочи
на явна несправедливост. Съдът е съобразил указанията дадени с ТР№2/2013г.
относно приложението на това наказание и по отношение изпълнителното деяние на
престъплението за което подсъдимите са осъдени. С оглед на това оплакването в
протеста, с която се иска завишаване на наказанията е неоснователно.
Въз основа
на изложеното Софийски градски съд, в
настоящия въззивен състав намира, че протеста и жалбите на подсъдимия са
неоснователни, а атакуваната с тях присъда като законосъобразна следва да бъде
потвърдена. В хода на производството са събрани достатъчно доказателства въз
основа на които да се направи обоснован извод, че подсъдимите са извършили
престъплението за което са предадени на
съд. Наказателната им отговорност е била правилно ангажирана от
първоинстанционния съд, който в съответствие с материалния закон е
индивидуализирал правилно наложените наказания.
Мотивиран
така и на основание чл.338 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
06.07.2017г. постановена по НОХД№2915/2016г. по описа на Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.