№ 82
гр. София, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Анна Кофинова
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20231100605964 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 19.04.2023г. по НЧХД № 7399 / 22г., CPC, НО, 6 с -в е признал
подсъдимата М. Т. Г. за невиновна в това, че в началото на м.април 2021г., в гр.Габрово, във
Военно окръжие II степен, нанесла публична обида на К. И. Г., в качеството му на
длъжностно лице - началник на Военно окръжие II степен, по повод изпълнение на службата
му, а именно: „Тъпанар“, „Вашият началник е тъпанар“ - обида, престъпление по чл.148,
ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.3 вр.чл.146, ал.1 НК, поради което и на основание чл.304 НПК е
оправдана по така повдигнатото обвинение.
С присъдата съдът е признал подсъдимата М. Т. Г. за невиновна в това, че на
01.07.2021г., в гр.София, в жалба рег.№ 02-00-6/10.05.2021г. до Инспектората на
Министерството на отбраната, приписала престъпление на К. И. Г., в качеството му на
длъжностно лице - началник на Военно окръжие II степен, по повод изпълнение на службата
му - помогнал на Т.Ц. да бъде назначен на специално разкрито за него работно място извън
длъжностното разписание на Военно окръжие II степен -гр.Габрово; изгонил от работа без
предизвестие подсъдимата М. Т. Г. /заемаща длъжността „Експерт“ в офиси за военен отчет
в общини във Военно окръжие II степен - гр.Габрово/; назначил през м.януари 2020г.
дъщеря си Т. Т. в специално разкрито за нея работно място в Военно окръжие - Габрово, а
след три месеца тя била преназначена в друго Военно окръжие на по-подходяща длъжност,
като по този начин подсигурил кадровото й развитие като военнослужещ - клевета,
разпространена публично, по друг начин - престъпление по чл.148, ал.2 вр.ал.1, т.1 и т.З
вр.чл.147, ал.1 НК, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдна по така
повдигнатото обвинение.
С присъдата съдът е отхвърлил гражданския иск, предявен от К. И. Г. против М. Т. Г.
за причинени неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. вследствие на нанесената
публична обида, като неоснователен и недоказан.
С присъдата съдът е отхвърлил гражданския иск, предявен от К. И. Г. против М. Т. Г.
за причинени неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. вследствие на нанесената
1
клевета, като неоснователен и недоказан.
Съдът е осъдил К. И. Г. да заплати на М. Т. Г. разноски по делото в размер на 500 лв.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от повереника на ЧТ
К. Г.- адв. М., ведно с допълнение към същата, в която се релевират доводи за неправилност
на присъдата, с която подсъдимата е призната за невиновна. Излагат се подробни аргументи,
че при постановяването на първоинстанционната присъда съда неправилно е интерпретирал
събраните доказателства по делото, в частност неправилно не е кредитирал показанията на
разпитаните по делото свидетели. Прави се искане за отмяна на първоинстанционната
присъда и постановяването на нова такава, с която подсъдимата да бъде призната за виновна
по повдигнатите й обвинения или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
С подадената въззивна жалба не се отправя искане за събиране на доказателства пред
въззивния съд.
В разпоредително заседание на 20.10.2023г.въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция повереника на ЧТ К. Г.-адв.
М. поддържа жалбата и допълнението към нея. Намира, че в хода на първоинстанционното
съдебно следствие са били събрани категорични доказателства за това, че с действията си,
подсъдимата е извършила вменените й престъпления. Посочва , че първоинстанционната
присъда е неправилна и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила
и при нарушение на материалния закон.Моли съда да уважи въззивната жалба, като отмени
първоинстанционната оправдателна присъда и постанови нова, с която подсъдимата да бъде
призната за виновна по повдигнатото й с тъжбата обвинение.
Упълномощеният защитник на подс. М. Г.-адв. Б. изтъква, че подадената въззивна
жалба е неоснователна и моли съда да потвърди първоинстанционната присъда като
правилна и законосъобразна. Твърди, че първоинстанционният съд не е допуснал превратно
тълкуване на доказателствата, а е дал вярна оценка на извлечените от приложените писмени
доказателствени данни и ги е съпоставил с установеното от гласните
доказателства.Претендира се за направените разноски пред въззивната инстанция.
Подсъдимата М. Г. редовно уведомена, не се явява пред въззивната инстанция и не
взема становище по делото.
Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението
към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие
с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, поради което намира, че
постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на
атакуваната присъда. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от
фактическа страна:
Подсъдимата М. Т. Г. е родена на ******* в гр.Габрово, с адрес: гр.Габрово,
ул.“*******, българска гражданка, неомъжена, с висше образование, работи, неосъждана, с
ЕГН **********.
Подсъдимата Г. била назначена във Военно окръжие Габрово с трудов договор № РГ-
28-1/11.01.2016г. на длъжността „Главен технически сътрудник в Регистратура за
класифицирана информация“.
На 22.04.2020г. на подсъдимата било наложено дисциплинарно наказание
„Забележка“.
С допълнително споразумение №3-1112/01.10.2020г. била преназначена на
длъжността „Експерт” в офиси за водене на военен отчет в общини Габрово, Трявна и
2
Дряново, в сектор „Военен отчет, комплектуване, набиране и адаптация” /ВОКНА/ на
Военно окръжие II степен - гр.Габрово, на което тъжителят К. И. Г. бил началник.
На овакантената от подсъдимата длъжност „Главен технически сътрудник в
Регистратура за класифицирана информация“ на 30.12.2020г. бил назначен свидетелят Т.Ц.
Ц..
С овакантяването на длъжността „Технически изпълнител по ДРД“ във Военно
окръжие II степен - гр.Габрово, през м.януари 2020г. на тази длъжност била назначена Т. Т. -
дъщеря на частния тъжител Г..
С докладна записка № ЗНК-196/09.03.2021г. до началника на Военно окръжие - Русе
частният тъжител в качеството на началник на Военно окръжие II степен - гр.Габрово
предложил трудовото правоотношение с подсъдимата Г. да бъде прекратено.
На 24.03.2021г. трудовото правоотношение с подсъдимата било прекратено с
връчването на Заповед № JIC-9/18.03.2021г. в служебно помещение на Военно окръжие II
степен - гр.Габрово, в присъствието на свидетеля Г.Х.Г..
Недоволна от прекратяването на трудовия договор, на 10.05.2021г. подсъдимата Г.
подала жалба рег.№ 02-00-6/10.05.2021г. до Инспектората на Министерството на отбраната,
в който изложила от нейна гледна точка факти и обстоятелства във връзка с прекратяване на
трудовото й правоотношение с МО. В жалбата си подсъдимата Г. твърдяла, че с действията
си по разкриване в щатната структура на Военно окръжие II степен - гр.Габрово на нови
длъжности, специално предназначени за свидетеля Ц. и Т.Т., както и с назначаването на
двете лица на тези длъжности, К. И. Г. извършил нарушения на служебните си задължения
като началник Военно окръжие II степен - гр.Г аброво.
След извършена проверка по сигнала на подсъдимата Г. на 28.06.2021г. бил изготвен
Доклад от главен инспектор при МО като констатацията на проверяващия орган била за
неоснователност на направените твърдения за допуснати нарушения от страна на тъжителя
Г..
За да постанови присъдата си¸ районният съд е провел съдебно следствие по общия
ред, в рамките на което е събрал и преценил множество доказателства: свидетелските
показания на Г.Х.Г. /л.82/, Т.Ц. Ц. /л.81/, Д.В.Й. /л.83/, М.Т.В. /л.124/, Т.Г.П. /л.124/,
обясненията на подсъдимата Г., както и въз основа на писмени доказателства — Доклад от
28.06.2021г. от главен инспектор при МО по повод сигнал /жалба/ рег.№ 02-00-
6/10.05.2021г. от подсъдимата Г., Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на
М. Т. Г., справка за съдимост , както и останалите приложени по делото доказателства по
реда на чл.283 НПК.
Според въззивния съд така изложената фактология на събитията в цялост може да
бъде приета за изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и
достатъчно пълнота. Установени са по безспорен начин обстоятелствата, значими за
правилното решаване на делото – времето, мястото и начинът на извършване на
инкриминираното деяние и неговия автор, като не са допуснати процесуални нарушения
при формиране на вътрешното убеждение на съда. Обсъдени са всички доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други и без
да са допуснати логически грешки при анализа им. Събраната по делото доказателствена
съвкупност е последователна и еднопосочна, като от нея с пълна категоричност се
установяват фактите, включени в предмета на доказване.
Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
преходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за
неправилно анализирани / в този смисъл решение № 372 от 01.10.2012г. по НД №
1158/2012г, НК, III НО на ВКС/. Без да бъдат преповтаряни изводите на контролирания
съд,настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията
във въззивната жалба, свързани с интерпретацията на така установените фактически и
правни изводи, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна
проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:
Въззивният съдебен състав намира, че на базата на установените фактически
3
дадености, след анализ на събраните по делото доказателства и изследване на фактите и
обстоятелствата релевантни за предмета на делото, правилно първоинстанционният съд е
заключил, че подсъдимият М. Г. не е извършила от обективна и субективна страна
престъпления по чл. 148, ал. 2, вр.ал.1, т.1 и т.3 вр. чл. 146, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 2,
вр., ал. 1, т. 1 и т.3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
Противно на възраженията на частния тъжител, първоинстанционният съд е
подложил на анализ всички инкриминирани изрази. Подходът който съдът е използвал при
тяхното обсъждане е различен, някой от посочените в частната тъжба изрази са цитирани,
други са посочени с номерата, съответстващи им в сезиращата жалба документ, след което
съдебният състав е изложил своите правни съображения за тяхната относимост към
повдигнатите обвинения, докато за трети решаващият съд е отговорил по същество с оглед
тяхното съдържание без да преповтаря конкретните изразни средства или да посочва кой
пункт от тъжбата заемат.
Касателно повдигнато обвинение за извършено престъпление чл. 148, ал. 2, вр.ал.1,
т.1 и т.3 вр. чл. 146, ал. 1 от НК, изложените от първата инстанция мотиви са изчерпателни и
изцяло се споделят от въззивния съдебен състав, поради което не следва да се преповтарят.
Изпълнителното деяние на обидата, възведено в диспозицията на чл. 146 от НК, се
изразява в действие - казване или извършване на нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие. Т. е. деецът изразява своята лична негативна
оценка чрез обидни епитети, квалификации, сравнения, псувни и др. или чрез конклудентни
действия с унизително съдържание като заплюване, шамар и др. Доколкото обидата може да
се реализира чрез субективни негативни мнения, оценки, съждения, становища и сравнения,
които не подлежат на проверка чрез обективни критерии, то обидните изрази не могат да
бъдат с вярно или невярно съдържание. От субективна страна е необходимо деецът да
съзнава, че изречените от него думи или извършените действия са обидни, унизителни за
лицето, за което се отнасят, да съзнава, че те могат да бъдат възприети от адресата, като
пряко цели това или му е безразлично.
Настоящият състав след като обсъди соченият инкриминиран израз и фактологията
по делото констатира, че основният доказателствен източник, сочен от частния тъжител и
неговия повереник от който могат да се установят обстоятелства за престъплението по
чл.146, ал.1 НК, е свидетелят Г.Х.Г.. Следва да се обърне внимание, че от показанията на
другите свидетели по делото Т.Г.П. и М.Т.В. с категоричност се отрича да са били на едно
място заедно с подсъдимата и св. Г., както и да са чули инкриминираните изрази.Т.е.
напълно е оборена тезата на частният тъжител , че те са били очевидци на казания обиден
израз „Тъпанар“, „Вашият началник е тъпанар“. В показанията си свидетелят Петров
категорично отрича това обстоятелство - твърденията в случая са за обективна
невъзможност от негова страна, тъй като се намирал в друго служебно помещение и не е
могъл да чуе разговора между свидетеля Г. и подсъдимата. На следващо място следва да се
отбележи, че макар свидетелката Васкова да е присъствала в отделни моменти от
хронологията на това престъпление в приемната заедно с подсъдимата и свидетеля Г., тя
самата не дава никаква индикация, че е чула непосредствено инкриминираните обидни думи
и изрази, или че свидетелят Г. е реагирал по някакъв начин на обидата, насочена към техния
началник.
От доказателствата по делото с категоричност се установява, че въпреки
положението, в което се е намирала подсъдимата в качеството си на служител и във
въпросната ситуация, а именно връчването и на заповед за уволнение, фактът че на
процесната дата деецът и частният тъжител не са били заедно на едно място и не са имали
личен контакт, намира, че подс. Г. не е изразила своята лична негативна оценка за личността
на пострадалия, нито е целяла да засегне неговата чест и достойнство, а е изразила мнение
по отношение на частния тъжител, но не лично пред него, а пред св. Г.. В заключение
въззивната инстанция стигна до извода на първоинстанционният съд, че с поведението си
подс. Г. не е унизила честта и достойнството на засегнатия.
Касателно второто повдигнато обвинение за извършено престъпление по по чл. 148,
ал. 2, вр., ал. 1, т. 1 и т.3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, изложените от първата инстанция правни
изводи са законосъобразни и правилни, поради което изцяло се споделят от въззивния
съдебен състав.
4
За да е налице клевета, следва деецът да разгласи обективно позорящи неистински
обстоятелства за пострадалия, респективно да му припише престъпление, за което деецът
знае, че не е извършено. Необходимо е още изнесените твърдения да бъдат с конкретно
съдържание, да носят информация за точно определено обстоятелство или явление, както и
тази информация да е насочена от дееца към личността на пострадалия. Същевременно от
обхвата на клеветата следва да се изключат общи съждения, мнения, умозаключения,
предположения, общи епитети, без те да се поставят в отношение с конкретни факти и
деяния на дадено лице, което да се счете за засегнато от тях. Във връзка с това следва да се
отбележи и обстоятелството, че когато се извършва разгласяване и сезирането на
оторизирана държавна институция за определени факти и обстоятелства, засягащи доброто
име, честта и достойнството на отговорността за клевета е изключена, защото извършителят
действа със субективната увереност, основана на определени обективни обстоятелства, че
изнесеното от него отговаря на действителността.
На следващо място въззивният съдебен състав намира за обосновани и изводите на
първата инстанция, според които обстоятелството, че инкриминираните изрази се съдържат
в жалба до Инспектората на Министерството на отбраната, обуславят извод, че цел на
автора на жалбата не е било оклеветяване на тъжителя, тъй като с подаването на същото са
упражнени правата на подсъдимата, като страна в спор уреждащ трудовите и
правоотношения във въпросната институция. Въззивният съдебен състав намира за
необходимо да добави и че адресат на възражението е бил Инспектората на Министерството
на отбраната, разглеждащ съответното положение на подсъдимата, който упражнява
контрол върху ведомството, в което тя е работила. В този смисъл и излагането на
инкриминираните твърдения в жалбата е отправено именно към тази институция, а не към
трети лица, поради което и няма как от така установените обстоятелства да се обуслови
извод за намерение на автора на жалбата за оклеветяване на тъжителя.
Ето защо и според въззивната инстанция инкриминираното деяние - изразеното в
жалба рег.№ 02-00-6/10.05.2021г. до Инспектората на Министерството на отбраната,
съдържащо обвинение за тъжителя К. И. Г., че в качеството му на длъжностно лице -
началник на Военно окръжие II степен, по повод изпълнение на службата му, помогнал на
Т.Ц. да бъде назначен на специално разкрито за него работно място извън длъжностното
разписание на Военно окръжие II степен — гр.Габрово; изгонил от работа без предизвестие
подсъдимата М. Т. Г., заемаща длъжността „Експерт“ в офиси за военен отчет в общини във
Военно окръжие II степен - гр.Габрово; назначил през м.януари 2020г. дъщеря си Т. Т. в
специално разкрито за нея работно място в Военно окръжие - Габрово, а след три месеца тя
била преназначена в друго Военно окръжие на по-подходяща длъжност, като по този начин
подсигурил кадровото й развитие като военнослужещ, не изпълва от обективна страна
престъплението по чл.148, ал.2 вр.ал.1, т.1 и т.2, пр.2 вр.чл.147, ал.1 НК.
За постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни
доказателства, годни да мотивират категоричното убеждение у съда за виновността на
подсъдимото лице. Липсата на такива налага единственият възможен извод, че
извършването престъпление не е доказано по несъмнен начин, което налага признаването на
подсъдимото лице за невиновно и неговото оправдаване. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1 НПК
не позволява присъдата да почива на предположения, а от събрания годен доказателствен
материал, съдът не може да направи обоснован извод относно това, че подсъдимата е
осъществила деянията, предмет на обвинението. Поради това правилно
първоинстанционният съд е признал подсъдимата Г. за невиновна на основание чл. 304 НПК
и я е оправдал по повдигнатото й обвинение.
В заключение, въззивният съд счита, че при правилно установена фактическа
обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен материал, първият съд е
достигнал до обосновани и законосъобразни изводи относно недоказаност на повдигнатите
с тъжбата обвинения за извършени от подсъдимата М. Г. престъпления по чл. 148, ал. 2,
вр.ал.1, т.1 и т.3 вр. чл. 146, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 2, вр., ал. 1, т. 1 и т.3, вр. чл. 147, ал.
1 от НК, поради което и постановената от него присъда следва да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна.
С оглед изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК,
правилно първоинстанционният съд е осъдил частният тъжител да заплати на подсъдимата
5
направените от нея разноски по делото в размер на 500 лева.
С оглед изхода на делото и релевираното искане от защитника на подсъдимия, в
тежест на тъжителя следва да бъдат възложени направените разноски пред въззивната
инстанция в размер на 1000лв./съгласно представения договор за правна помощ/като първия
съд следва да се произнесе по реда на чл. 306 от НПК, за да не бъде лишен тъжителя от
правото на жалба.
С оглед на това въззивната жалба следва да се остави без уважение като
неоснователна.
При служебната проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция не
констатира, както нарушения на материалния закон, така и на процесуалните правила, както
и друго основание за нейната отмяна или изменение, поради което и на основание чл. 334, т.
6, вр. с чл. 338 НПК СГС, НО, ХVII Въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 19.04.2023 г., постановена по НЧХД № 7399/2022 г., по
описа на СРС, НО,6-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6