№ 21380
гр. София, 23.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20211110174173 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид, следното:
Предявени са от Л. Б. П. срещу „.........“ ООД осъдителни искове с правно основание чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от сумата 3 507 лева,
представляваща невърната част от паричен заем по договор за паричен заем от 30.12.2015 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.12.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 6 844,33 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.01.2019 г. до 30.11.2021 г. и сумата от 7 866 лв.,
представляваща неустойка за забава за периода от 01.01.2019 г. до 30.11.2021 г.
Ищецът твърди, че на 06.08.2013 г. между него и ответника бил сключен договор за
паричен заем, по силата на който се задължил да предостави на дружеството заем в размер
на сумата от 34 116 лева на четири вноски. В изпълнение на договора направил следните
банкови парични превода: на 08.08.2013 г. – сума в размер от 15 000 лева, на 10.09.2013 г. –
сума в размер от 6 000 лева, на 26.09.2013 г. – сума в размер от 10 000 лева и на 08.10.2013
г. – сума в размер от 3 116 лева. Посочва, че към 30.12.2015 г. част от заемът бил върнат на
заемодателя, а по отношение на остатъка от 30 216 лева бил подписан договор за паричен
заем от 30.12.2015 г. Поддържа, че с клаузата на чл. 4 от този договор била уговорена
възнаградителна лихва от 0,75 % на месец, дължима всеки месец до пълното погасяване на
главницата. Заемът следвало да бъде върнат от „.........“ ООД в срок до 31.12.2018 г.
Страните уговорили, че при забава за връщането му заемополучателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 0,1 % на ден върху дължимата сума. Ищецът твърди, че ответното
дружество не е изпълнило задължението си в цялост и не му е върнало част от
предоставения заем в размер на 3 507 лева, както и възнаградителна лихва, възлизаща на 6
844,33 лева за периода от 01.01.2016 г. до 30.11.2021 г. Посочва, че поради забава за връщане
на договорения заем за същото възникнало и задължение да му заплати неустойка за забава
в размер на 7 866 лева за периода от 01.01.2019 г. до 30.11.2021 г. С тези доводи Л.П.
отправя искане за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „.........“
ООД на 16.06.2022 г., като в законоустановения и указан му едномесечен срок по чл. 131,
ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове, както следва:
По исковете с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, възникването на заемно
правоотношение с ответника по силата на твърдения договор за заем от 30.12.2015 г.,
предоставяне на заемната сума по него и настъпване на уговорения падеж за връщането й,
както и размера на вземането; наличието на валидно постигната уговорка за връщане на
1
заемната сума с възнаградителна лихва и нейния размер.
Указва на ищеца, че не сочи доказателства относно начина на формиране на размера
на вземането, представляващо възнаградителна лихва.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
връщане на заемната сума и на уговорената възнаградителна лихва, в случай, че твърди
това, за което не сочи доказателства.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, наличието на главен дълг, уговорена между
страните валидна неустоечна клауза, изпадането на ответника в забава и размера на
претендираното неустоечно вземане.
Указва на ищеца, че не сочи доказателства относно на размера на вземането за
неустойка.
По доказателствените искания:
Ищецът е представил писмени доказателства, които са от значение за правилното
решаване на правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъдат приети.
На ищеца следва да бъдат дадени указания в едноседмичен срок да заяви дали
поддържа искането си за допускане изслушването на съдебно-икономическа експертиза, с
оглед начина на формулирането му /при оспорване на исковата претенция/ и с оглед
разпределената между страните доказателствена тежест, в който срок да формулира и
задачите към експертизата, в случай, че поддържа искането си.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.10.2022 г. от
11:50 часа, за която дата и час страните да се призоват, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да заяви дали поддържа искането си за допускане изслушването на съдебно-
икономическа експертиза и да формулира задачите към експертизата, в случай, че поддържа
искането си.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
2
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3