РЕШЕНИЕ
Номер 261020 31.03.2021 година Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
IV брачен състав
В публично заседание на двадесет и четвърти февруари две
хиляди, двадесет и първа година в
следния състав:
Председател: ДИАНА КОСТАДИНОВА
Секретар: София Чаушева
като разгледа докладваното от съдията дело номер 7695 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.
Производството
по делото е образувано по иск
по чл. 150 от СК предявен от Х.А.Р., ЕГН: **********- непълнолетен, действащ лично
и със съгласието на своята майка Г.Х.Д.
ЕГН : ********** против А.Д.Р. ЕГН: **********, с адрес ***. ***. на ***
бр.с., на *** Районен съд ответникът А.Д.Р. е осъден
да заплаща на ищеца Х.А.Р. с ЕГН : **********, чрез
неговата майка и законен представител Г.Х.Д., месечна издръжка в размер на 70
лв, считано от влизане в сила на решението до настъпване на законни причини за
нейното изменение или прекратяване ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от падежа до окончателното издължаване. Решението е влязло в
сила на 17.05.2005г. С решение по гр.д.17719/2018г. на 4 бр.с. на ПРС
издръжката е изменена от 70 на 200 лева. Към момента на изменението на
издръжката Х. е бил на *** навършени години и ученик в ***
клас за учебната ***. в Училище ***, а в момента Х. е вече
почти на ***. учи
в ***и завършва ***за учебната ***. Разходите в колежа са много по-големи в
сравнение с разходите в училище. Закупуват
се ***, а също Х. ежедневно има разходи за
автобус в размер на ***. За периода от постановяване на съдебното решение по
гражданско дело гр.д. 17719/2018г. на 4 бр.с. на ПРС до момента е изминала
повече от година и са се увеличили нуждите на детето, както и се увеличили
значително и средствата за задоволяване на основните жизнени потребности на Х.-
разходите за храна, облекло, учебни пособия, уроци и др. Всяка година майката на детето- Г.Д. водила
сина си на планина за около седмица, както и на почивка на ***, пак за седмица.
Ищцовата страна намира, че тези почивки не са каприз, а фактор за едно правилно
и нормално физическо развитие на детето. Присъдената издръжка в размер на 200
лева била крайно недостатъчна за
все по нарастващите нужди на ищеца. Майката и ищецът живеели
във ***, от около *** години, допълнителен фактор да се
измени издръжката било това,че доходите на майката, които
възлизат в размер на ***са недостатъчни дори за покриване на най-обикновени
нужди. Наема на жилището, в което живеят майката и детето е в размер на ***
и след заплащане на наема, отделно ток и вода им остават на разположение около ***.
Поради тази причина майката и детето- ищец, живеели
много скромно. Майката Г. работила в ***и
заетостта й не била на пълен работен ден. През изминалия
период от изменението на издръжката до момента е налице повишаване на цените на
стоките и услугите, а от друга страна инфлацията е обезценила стойността на
парите и оттам и сумата на заплащаната от бащата издръжка.
Ищцовата страна твърди, че ответникът работи на две места и
взима добра заплата. Счита, че понастоящем размерът на издръжката е твърде
нисък и следва да бъде коригиран. Безспорен факт бил, че се увеличили
значително средствата за задоволяване на основните жизнени потребности на
детето - разходите за храна, облекло, учебни пособия и др. Отделно от това Х.
посещавал ***всяка събота , за което майката заплащала ***
годишно. Бащата заплащал редовно издръжка, но
същата не била достатъчна. Ответникът
никога не бил купувал дрехи или подаръци на детето. Издръжката за Х. е поета
изцяло от майката. Бащата не се интересувал от Х., дори не му се обаждал да го
поздрави за рождения му ден.
Направено е искане съдът
да постанови решение с което да
измени постановената от PC-Пловдив
издръжка, която ответникът- А.Д.Р. с ЕГН ********** е
осъден да заплаща, на Х.А.Р. чрез неговата майка и законен представител - Г.Х.Д.,
от 200 лева, в размер на З50лева, считано от датата на подаване на исковата
молба – 03.07.2020г. до настъпване на законни причини за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска,.
В
срока за отговор по чл. 131 от
ГПК е депозиран такъв от ответника
А.Д.Р., ЕГН **********.
чрез адв. С.С., съдебен адрес:*** оф.***.
адв.С.С. ***, моб. тел. ***
Исковата претенция е процесуално
допустима, но е неоснователна. До момента ответникът надлежно е изплащал и продължавал да изплаща
издръжка за сина си в размер на 200 лева на месец. Когато е имал възможността,
т.е. когато детето е било в ***, му е купувал дрехи и
други вещи, които сам Х.Р. си е избирал, тъй като вече е голям и има свои
виждания и вкус за облеклата, които му се купуват, като е осигурявал финансово
престоя му, вкл. с майката, на море и планина в ***.
За съжаление обаче, детето било силно ограничено относно контактите с баща му,
чрез честата смяна на телефонния му номер, който последно е бил известен на ответника,
както и с укриването му от майка му, при опитите на бащата да се свърже със
сина си, чрез телефонно
обаждане на майката.
Ответникът имал второ дете - Е.А.Р.от
настоящата му партньорка С. Б. Ш., с която съжителстват на
семейни начала. След раждането на второто му дете, ответникът безусловно дължал
издръжка и на малолетната си дъщеря, която щяла да бъде ***през учебната ***.
Видно от приложеното удостоверение от “***“ ООД, ЕИК ***,
средния брутен месечен доход на ответникът бил около 625 лв. на месец. В
качеството му на
***. *** ***, е декларирал, че през отчетните 2017г., 2018г. и 2019г. *** не е осъществявало дейност, по см. на Закона за ***, каквато не осъществява и до сега, тъй като работи по
трудов договор с “***“ ***.
В този смисъл обосновано следвал правен
извод, че изплащането на претендираното увеличение на издръжката от 200 лв. на
350 лв. би било наистина непосилно за ответника, и при положение, че майката
получава 4 пъти по-голямо възнаграждение от него /ок. *** лв./.
Претендираните с исковата
молба права произтичат от следните обстоятелства:
Ищцът е дете на ответника; действа лично и със
съгласието на своята майка поради непълнолетието си, с влязло в
сила съдебно решение е определена издръжка на детето; нуждите на последното са
нараснали в следствие на израстване през изминалия период от време, с което
се били увеличили разходите за ежедневни
нужди- храна, дрехи и др.; доходите на майката са недостатъчни за покриване нуждите на детето.
Пловдивският районен съд, като взе
предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Между страните не се спори, че Х.А.Р., ЕГН ********** е дете на Г.Х.Д. ЕГН **********
и А.Д.Р. ЕГН **********
Видно от представеното Протоколно определение на Районен съд - Пловдив, 4 брачен състав, постановено по гр.д. 17719/2018г., А.Д.Р. ЕГН ********** бил осъден да изплаща на детето си Х.А.Р., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Г.Х.Д. ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 200 лева.
От
разпита на допуснатия свидетел на
ищцовата страна - Л.К.И.- без родство със страните, става
ясно че познава Г.Д.. Имала син – Х., вече бил *** годишен. Живеели в ***. Х. учеел в някакъв *** в **. Тя си го
издържа. Вече не ѝ стигали парите, защото детето пораснало. Свидетелства, че майката плашала таксите за ***, освен това за
помагала, компютри, всичко, което трябвало за колежа. Не може да каже какви такси
плаща за ***, не била запозната. Поддържали връзка с Г.,
вече 7-8 години били в **, чували се. Свидетелката
не знае дали майката на ищеца получава помощи, понеже не се е интересувала. Знае, че ищеца и
майка му живеят под наем. Знае, че към *** плащат за наем. Знае, че Х. ходел на ***и там
плащали
такса. На извънкласни занимания не знае дали ходи Х.. Занимавал се с компютри,
защото това вече била основата, технологиите били навсякъде. Майката
плащала
за униформи, допълнително за училище, защото това дете трябвало да учи.
Съдът
кредитира показанията на разпитания в производството свидетел на ищцовота страна, тъй като същият пресъздава
непосредствените си впечатления от отношенията
на страните, не си противоречи и съответстват на събрания доказателствен
матиреал по делото.
За майката на детето съобразно приетата по делото справка
от НАП – Пловдив става
ясно, за лицето Г.Х. Д.ЕГН ********** няма регистрация като
едноличен търговец. Няма регистрация като самоосигуряващо се лице. Няма участия в дружества. Съгласно Справка актуално
състояние на действащи трудови договори от „Регистъра на осигурителите за
регистрирани трудови договори", за лицето няма данни за подадени
Уведомления по чл. 62. ал. 5 от Кодекса на труда за период от 01.01.2018г. до
31.08.2020г. Няма подадени Годишни данъчни декларации /ГДД/ по
чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетни 2018г. и 2019г. Съгласно Справки
за изплатени доходи но ЕГН, върху данните, подадени със справките по чл. 73,
ал. 1 от ЗДДФЛ, за лицето няма данни за изплатени доходи по извънтрудови
правоотношения за отчетни 2018г. и 2019г. Има декларирани
недвижими имоти - съгласно Справка местни данъци и такси по данни на
Общините притежава земя и сграда в село ***.. Няма декларирани МПС.
За бащата на детето съобразно приетата по делото
справка от НАП – Пловдив става ясно, за лицето А.Д.Р. с ЕГН ********** няма регистрация като едноличен търговец. Няма регистрация като самоосигуряващо
се лице. Има
участие в: „***.“ *** с ЕИК *** като едноличен собственик, представляващ и управляващ субекта. От приложена Справка актуатно състояние на действащи
трудови договори от „Регистъра на осигурителите за регистрирани трудови
договори“ за период от 01.01.2018г. до 31.08.2020 г. е видно че лицето има сключен трудов договор с „***“ *** с основна
заплата 460 лева. От приложена Справка - Данни за осигуряването
по ЕГН за период от 01.01.2018г. до 31.08.2020г. е
видно, че лицето има осигурителен доход в размер на 624 лева.
Няма подадени ГДД по чл. 50
от ЗДДФЛ за отчетни 2018г. и 2019г. Съгласно Справки за изплатени доходи по ЕГН. върху данните, подадени със
справките но чл. 73. ат. I от ЗДДФЛ, за лицето няма данни за изплатени доходи
по извънтрудови правоотношения за отчетни 2018г. и 2019г. Има декларирано МПС – ***.и има декларирани недвижими
имоти – земя и сграда в град *** на ет.*** и ет. *** на ул. ***.№ ***
и сграда в град ***..
При така установените факти от значение
за спора съдът достигна до следните правни изводи:
Задължението за издържане на детето
до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на
детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от
01.10.2009г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва,
че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
За да бъде уважен искът за осъждане на
ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер
на детето си, следва да се установи
промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на
издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед
преценката на възможностите им да осигурят издръжка.
По отношение на първата група
обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът намира от
една страна, че действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали
първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка. Същата е присъдена
от преди повече от 2 години. За изминалия период от време е
налице промяна в нуждите на детето. Освен това съществува промяна на икономическата
обстановка в страната, при която обективно е трудно дете на тази възраст да бъде
издържано с определените преди повече от 2 години средства
от 200 лева-
издръжката, която ответникът е осъден да плаща. Освен това трябва да се има
пред вид, че майката осъществява и фактическото отглеждане на детето. От друга страна има информация и
доказателства, че бащата на детето има задължение за издръжка на друго
малолетно дете. Но това обстоятелство не
е нова , тъй като при определяне на
предходната издръжка, бащата вече е
имал второ дете. Освен това бащата на детето е млад, здрав и в
трудоспособна възраст и би могъл да реализира месечен доход над
размера на средния за страната такъв. Следва да
се има предвид, че бащата не участва по друг
начин в отглеждането и възпитанието на детето. Тук е
мястото да се посочи , че
определянето на издръжката няма
общо с това дали се изпълнява режима на лични отношения между детето и неговия баща,
който естествено е невъзможно да бъде спазван предвид факта, че детето и баща
му живеят в различни държави. В
момента обаче нуждите на детето са
завишени с оглед факта, че има
нужда от дневни в по-висок размер предвид активния растеж и нуждата от повече питателна
и здравословна храна, има нужда
от пътни разходи за да ходи на
училище и да се връща от там
до дома си. Необходими са му и средства
за задоволяване на неговите здравословни и
интелектуални нужди.
При преценка какъв е подходящият размер на
издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на детето и на
доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните
писмени и гласни доказателства, че детето има нужда да получава, а двамата родители
са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на около 500 лв - за храна, дрехи, ток, вода,
интернет, за развлечения, подходящи за дете на неговата възраст, за
училищни пособия и материалии, и
задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, необходими за
правилното интелектуално и физическо
развитие, както и за задоволяване на здравословните проблеми и необходимите за
това лекарства и
витамини. При разпределяне на
тази издръжка следва да се има предвид, че детето
живее при майката
и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 300
лева месечна издръжка за детето си, а останалите 200 лева следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото
отглеждане на детето.
Ето защо искът за увеличение на
издръжката се явява основателен за
сумата в размер на 300 лева месечно за детето Х., начиная от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 03.07.2020г, до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради което и
следва да бъде уважен в този размер. Съдът намира, че предвид факта, че бащата се намира в работоспособна
възраст, млад и здрав е, ще може да заплаща издръжка в този размер.
За разликата от
уважения размер от 300
лева до пълния претендиран такъв от 350 лева
искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и
неоснователен. Не се доказа в производството детето да има нужди, които се различават от тези,
които имат неговите връсници.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
вр. с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, ответникът дължи окончателна държавна
такса по предявения иск върху размера на присъдената /увеличена/ издръжка,
която възлиза на сумата от 56 лева (петдесет
и шест лева)– държавна такса върху увеличения размер на издръжката /100 лв. х 14
месеца х 4%/.
С оглед изхода на спора ищецът има право на
присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска, а ответника –
съразмерно с отхвърлената част. Ищецът претендира разноски в настоящето производство, а и има доказателства за
направени такива. Представено е адвокатско
пълномощно, видно от което направените в
производството разноски от страна на ищеца за един
адвокат са в размер на 400 лева. Направено е възражение за прекомерност на адвакатския
хонорар заплатен от ищеца, но съдът следва да остави същото без уважение, доколкото минималния
адвокатски хонорар е в размер на 300 лева съгласно чл.7 ал.1т.6 от Наредбата за минималните възнаграждения
на адвокатните, но по делото са
проведени още три заседания след първото такова за които
законът предвижда по още
100 лева хонорар на
заседание за един
адвокат, така, че заплатения
от ищеца адвокатски хонорар, не е прекомерно висок. Така
разноските, които ответникът дължи
на ищцовата страна са в размер на 266.67
лева /двеста, шестдесет и шест лева и
шестдесет и седем стотинки/, доколкото
искът е уважен частично. Предвид изхода на спора, ответникът, който е претендирал присъждане на разноски
в настоящото производство, има право на такива, съобразно
отхвърлената част от иска. Разноските,
които е направил ответника в
производството са в размер на 300 лева. Така
ищцовата страна дължи на
ответника сумата от 100 лева/ сто
лева/, направени от ответника разноски, съобразно с отхвърлената
част от иска.
На
основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане
на издръжка следва да допусне предварително изпълнение на
решението.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
размера на определената с Определение от 11.02.2019г. на Районен съд - Пловдив, 4 брачен състав, постановено по гр.д.17719/2018г., месечна издръжка, дължима от А.Д.Р. ЕГН ********** на непълнолетното дете Х.А.Р.,
ЕГН ********** , чрез неговата майка Г.Х.Д. ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА
същата от 200 лева /двеста лева/ на 300 лева (триста лева) месечно, считано
от 03.07.2020г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над уважения размер от 300
лева до пълния претендиран от 350 лева.
ОСЪЖДА А.Д.Р. ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд- Пловдив сумата от 56 лева (петдесет
и шест лева)– държавна такса върху увеличения размер на издръжката /100 лв. х 14
месеца х 4%/.
ОСЪЖДА А.Д.Р. ЕГН ********** да заплати на Х.А.Р.,
ЕГН ********** , чрез неговата майка Г.Х.Д. ЕГН ********** сумата от 266.67
лева /двеста, шестдесет и шест лева и
шестдесет и седем стотинки/- направени разноски в производството от
ищцовата страна за хонорар на
един адвокат, съобразно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Х.А.Р.,
ЕГН **********, чрез неговата майка Г.Х.Д. ЕГН ********** да заплати на А.Д.Р. ЕГН ********** сумата от 100.00
лева /сто лева/- направени разноски в производството от ответната
страна за хонорар на един адвокат,
съобразно с отхвърлената част от
иска.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ допуска предварително изпълнение на
решението.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Диана Костадинова
Вярно с
оригинала: С.Ч.