№ 108
гр. Пещера, 03.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ели Ас. Каменова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело №
20245240100011 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
ИЩЦАТА Ц. А. Ч., редовно уведомена от предходното съдебно
заседание, се явява лично и с процесуален представител адв. П. А.-А., редовно
упълномощена да я представлява.
ОТВЕТНИКЪТ Н. В. К., редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, се явява лично и с процесуален представител адв. П. Т., редовно
упълномощена да го представлява.
Вещото лице А. П., редовно призован, се явява лично.
Съдът докладва:
Депозирано е в срока по чл. 199 от ГПК заключение за извършена
съдебно-техническа експертиза с вх. № 1539/21.03.2025 г.
По хода на делото:
АДВ. А.-А. – Да се даде ход на делото.
АДВ. Т. – Да се даде ход на делото.
Съдът като съобрази становищата на процесуалните представители на
страните, намира че няма пречка за даване ход на делото в днешното съдебно
заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. А.-А. – Моля да ни дадете възможност да се запознаем по-
подробно със заключението.
АДВ. Т. – Аз също моля да ни дадете възможност да се запознаем по-
подробно със заключението.
Съдът дава възможност на страните да се запознаят с депозираното
заключение.
АДВ. А.-А. – Да пристъпим към изслушване на вещото лице.
АДВ. Т. – Запознахме се. Да изслушаме вещото лице.
След като пълномощниците на страните се запознаха със заключението,
на основание чл. 200 от ГПК съдът премина към изслушване на заключението
по допуснатата съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице А.
П..
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
ВЕЩО ЛИЦЕ А. П. П. - 63 год., българин, български гражданин, с
висше образование, разведен, неосъждан, без родство и служебни отношения
със страните.
Предупреден за отговорността по чл. 291 от НК. Обеща да даде вярно и
безпристрастно заключение.
Премина се към изслушване на вещото лице със снета самоличност:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Поддържам изцяло представеното заключение.
АДВ. А.-А. - Отбелязали сте в заключението, че надзиждането на
сградата и на оградния зид е станало, когато е подменена покривната
конструкция. Начинът на изпълнение на оградните зидове на постройката като
технология и материали различават ли се във времето и за кога са характерни
2
единия и другия вид зидария, които са използвани?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Ще Ви отговоря, но не Ви е точен въпросът.
Когато е подменяна покривната конструкция на въпросната сграда – има на
една от снимките в заключението - на стр. 4, изглед на покрива отвътре, върху
зида е поставена една греда, върху нея още една и още една, фактически
имаме три греди, и тези три греди, ако не е подзидано от другата страна,
осигуряват един просек на сградата. Това вътре е зидарията, която е от Вашата
страна (от страната на ищцата), подзидано е, за да се затвори този просек на
сградата, за да се затвори сградата до покривната конструкция.
На въпрос на съда: Обяснете за тухлите, които се виждат на снимката.
Тези керемиди, според Вас, дали са съществували преди реконструкцията на
покрива?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. - Гредите и керемидите се виждат, даже се виждат
и тухлите. Това е надзиждането на зида, сградата е надзидана, за да се затвори
просека, който се образува между керемидите и зида. Керемидите са
поставени, след като е направен ремонт на покрива, след като е подменена
конструкцията на покрива. Те не може да останат във въздуха. Тези греди са
поставяни, когато е подменяна конструкцията. Тези тухли, които се виждат и
съда ми посочва на снимка, това е надзиждането над оградния зид.
На въпрос на съда:
Дали това, което ми сочи съда, е автентично - за мен, след като е
подменена конструкцията, след това е извършено това надзиждане, то е
извършено на варов разтвор, а самата сграда, зидарията, е на кал. Различава се
от автентичната сграда. Обяснил съм го в заключението си.
ИЩЦАТА Ч. - Покривната конструкция е изпълнена от греди. Може ли
да кажете, че са от преди 15 години, или са сравнително нови или са от 30
години, или от 50?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. - Цялата покривна конструкция е подменена сега, в
последните години, точно годините не мога да кажа кога. Ако покривната
конструкция е автентична от времето, когато е извършено строителството на
тази сграда, гредите биха били в сив цвят. С течение на времето дървената
конструкция от този жълтеникав цвят преминава, постепенно изсивява.
Мисля, че когато на огледа погледнахме, на старата сграда имаше греди,
3
дървена конструкция от преди, другата сграда, жилищната, чийто цвят
показваше, че са от времето, когато е строена сградата.
ИЩЦАТА Ч. – На стр. 5, първата снимка горе, се вижда в мазилката, а не
е ясно дали е само в мазилката, пукнатина. Може ли да се каже, че това е от
новото натоварване на оградния зид?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. - За тези пукнатини не мога да съм категоричен,
може да има много причини, не мога да кажа за тях. Не съм имал задача да
изследвам тежестта на конструкцията върху зида и не мога да отговоря.
АДВ. Т. – Ние коментираме единствено покривната конструкция.
ИЩЦАТА Ч. – Която тежи върху зида.
АДВ. Т. – Която навлиза от вашата страна.
ИЩЦАТА Ч. (на висок тон към адв. Т.) – Може ли да не се обаждате, когато
ние задаваме въпросите?
Съдът отправя предупреждение към страните да се държат
уважително един към друг.
АДВ. А.-А. – Моля, не гледайте към нас.
ИЩЦАТА Ч. – Понеже се установи по делото удължаването на
покривната конструкция, вижда се и на снимката как летвите са поддали и са
се провиснали – опасна ли е тази конструкция и има ли възможност от
самосрутване?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. - Аз съм отговорил на този въпрос, на страница 3.
АДВ. Т. – Чета как сте отговорили на въпрос № 3 от заключението. Как
установихте, че попадането на вода на едно и също място уврежда почвата и
растенията?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. - Когато изсипваме вода на едно и също място
почвата ерозира, затова, когато се изпълняват и проектират сгради, се
предвиждат улуци – водосточни тръби, които да отвеждат водата на
определено място, за да не се уврежда и почвата, и сградата, понеже при
наводняването на почвата около сградата се променят някои характеристики
на основата. Аз отговарям по принцип, не за конкретното място.
АДВ. Т. - Има ли растения, където е стреха - или това удължаване, за
което всички говорят, на това място, където покривната конструкция навлиза
4
в имота на ищцата - има ли растения?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Нямам задача да търся растения от тази страна, но
на 25.02.2025 г., ако си спомняте, си беше зима, и дали има растения, дали ще
се садят впоследствие, това е отделен въпрос. Аз говоря по принцип – че
водата пречи.
АДВ. Т. – Вие казвате, че уврежда почвата и растенията. Вие говорите
явно по принцип, защото в зоната под стрехата в имота на ищцата има
дървесна растителност и почва във видимо добро състояние.
АДВ. А.-А. (на висок тон към адв. Т.) – Къде има видимо добро състояние?
Къде пише в заключението – че има почва.
Съдът предупреждава адв. А.-А. да съобразява тона си и ако може, да
не повишава тон на адв. Т., на съда и на вещото лице.
АДВ. А.-А. – Колегата също повишава тона.
Съдът предупреждава и двамата процесуални представители да не си
превишават тон.
АДВ. Т. – По отношение на въпрос № 4, първо, ние считаме, Госпожо
Съдия, че самият въпрос не е зададен коректно и разбираемо и бихме искали
ищецът да поясни самия въпрос, и после да разберем вещото лице как е
разбрало самия въпрос и на какво отговаря, защото самият въпрос е неясно
поставен.
АДВ. А.-А. – Правилно и точно е зададен въпроса.
Съдът констатира, че в действителност въпрос 4 е зададен неясно,
доколкото в него се пита дали сградата е разположена върху оградния зид?
Съдът указва на ищцовата страна да прецизира и уточни въпрос 4.
АДВ. А.-А. – Става въпрос за покрива върху сградата, реално
погледнато, тук говорим за словоред. Уточнявам – не сградата, а покривната
конструкция. Тоест, да се махне думата “сграда“. Питаме дали покривът,
който навлиза в имота на ищцата, е разположен върху оградния зид.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Това, което съм изложил, е вярно. Покривът е
разположен върху оградния зид на двата имота и фактически оградният зид на
двата имота е една от страните на сградата.
5
АДВ. Т. – Виждаме тук противоречие, един път говорим за ограден зид,
друг път говорим за стена. Моля вещото лице да уточни, защото първо не е
зададен коректно въпроса, второ мисля, че и отговора не е даден коректно, не
е ясно и как вещото лице е разбрало въпроса. Уточнихме, че нямаме сграда,
която да е върху оградния зид. Сега нека уточним имаме ли ограден зид, или
имаме стена на лятната кухня, или стена на сградата. Нека уточним – имаме
ли ограден зид, или имаме стена на сграда?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. - Имаме ограден зид, имаме и стена на сграда, която
е част от ограден зид.
АДВ. Т. – Не съм съгласна, имаме само стена на сграда.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. - Соча на снимките къде е оградния зид и къде е
стена. Реално стената на лятната кухня представлява и ограда между двата
имота.
АДВ. Т. - На кадастралния план от 1957 година, точно на това място,
където посочва вещото лице, имаме две стени на две сгради, като едната
сграда не съществува, разрушена е, като е оставена само стената.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – В момента съдът ми показва на стр. 5 снимката
отгоре, това, което ми сочи съда, е ограден зид и стена на сградата.
АДВ. Т. - Приемаме ли, че оградният зид съвпада със стената на
сградата?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Частично, в зоната на сградата.
АДВ. Т. - Как определихте къде е зоната на сградата?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Зоната на сградата е там, докъдето е построена
самата сграда, тя не продължава по цялото протежение на зида, до края на
имота. Според мен стената откъм имота на ищцата, стената на къщата, е и
ограден зид.
АДВ. А.-А. – Относно въпрос № 4, да уточним: сградата, върху която
покривът преминава в имота на ищеца, разположен ли е върху надстроения
ограден зид между двата имота – просто е употребен женски род, става въпрос
за покрива, в мъжки род. Тоест – покривът, който преминава в имота на
ищеца, разположен ли е върху надстроения ограден зид – това е въпросът.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. - Покривът е разположен върху оградата.
Надстройката, надстрояването, е архитектурен детайл, който затваря просека
6
между оградата и керемидите, фактически покривът не лежи върху
надстроеното, което е върху оградата.
АДВ. Т. – Ето това трябваше да се уточни, защото е подвеждащо
направена експертизата. Това сега го казва вещото лице, в крайна сметка
покривната конструкция къде лежи – на въпросния надзид ли, или на стария
зид?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. - Покривната конструкция, която навлиза в имота на
ищцата, лежи над стария зид.
АДВ. А.-А. – Показвам стр. 5, снимката горе, това тук надзида ли е?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Да отворим предната снимка на стр. 4, която е
направена отвътре, покривната конструкция лежи върху оградния зид.
Показвам – една греда, още една, която носи билото, и още една греда, която
носи ребрата. Това, че един зид се допира на него, не значи, че носи. Това,
което е надзидано, не е носещ зид. Конструкцията са гредите.
На въпрос на съда: Да уточним, относно въпрос № 4, покривът, който
преминава в имота на ищцата, разположен ли е върху надстроения ограден зид
между двата имота?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. - Покривът, който преминава в имота на ищцата, не
е разположен върху надстроения отграден зид между двата имота. Изградена е
вътрешна дървена конструкция, която се носи от оградния зид, но самия
покрив е върху конструкцията, а не върху надстроения ограден зид.
ИЩЦАТА Ч. – Надстрояването навлиза ли в имота ми според границата
на имота по кадастър?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. - Не съм имал такъв въпрос.
АДВ. Т. – Не е имало такъв въпрос вещото лице, как да ви отговори?
ИЩЦАТА Ч. (към адв. Т.) – Дали има нужда да адвокатствате на съда?
АДВ. А.-А. – Оградният зид как е разположен на имотната граница?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. - Нямам такъв въпрос, не съм го изследвал, но по
памет, доколкото съм гледал кадастралната карта и доколкото си спомням,
оградата е и в двата имота, това е по памет само. Съвпада със старите
кадастрални планове.
АДВ. Т. – Зачитам въпрос № 5, в коя част Вие установихте
7
надстрояване?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – „Надстрояване“ и „надзиждане“ съм ги използвал
за едно и също нещо, това е на стр. 5, надстрояване и надзиждане е едно и
също нещо, защото оградата и стената са едно и също нещо.
АДВ. Т. – Тази част, която има изградени тухли, надзид ли е,
надстрояване ли е или надзиждане, защото това са различни неща и искам да
уточним дефинициите, защото аз не виждам надстрояване, виждам надзид.
Какво е според Вас?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. - Правя догадки по този въпрос. Ако разглеждаме
оградата, е надзид. Ако разглеждаме сградата, е надстрояване. Малко се
припокриват термините. Ако използваме терминологията „надзид“ за
сградата, то тогава би трябвало покривната конструкция да легне на тоя зид.
Ако има увеличаване на покрива, то тогава вече е надзид. Вече отговорих –
ако разглеждаме оградата, е надзид. В конкретния случай, понеже се
припокриват стена на сграда и ограда, ако свалим покривната конструкция на
сградата, ние можем да я демонтираме, без да нарушим този надзид и той ще
остане надзид на оградата, макар че целта на този надзид, както обясних от
строителна гледна точка, е да затвори стената на самата сграда.
АДВ. А.-А. - Оградният зид надстроен ли е?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Мисля, че отговорих – като разглеждаме стената в
тази част, оградата в тази част е надстроена, ако я разглеждаме като ограда.
Просто тук се съвпадат две неща.
ИЩЦАТА Ч. – Ако не е повдигната покривната конструкция, щеше ли
да се наложи това иззиждане, надстрояване или надграждане – без значение?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. - Ако не съм запознат предварително със сградата,
не мога да кажа дали тази сграда е повдигната, или не е повдигната. Няма
начин да го установя и не мога да го твърдя.
ОТВЕТНИКЪТ К. - Къде е носещата греда?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. - На оградата, на стената – едно и също е. Стената
или оградата – едно и също.
АДВ. Т. – В крайна сметка, поддържате ли това, което сте казали? Имаме
ли надстрояване, или нямаме надстрояване, или имаме надзид, който е пъхнат
да попълва празнотите под подпокривното простванство?
8
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. - Вече отговорих на този въпрос, но ще повторя още
веднъж - разглеждайки оградата като ограда, имаме надстрояване на оградата,
а за сградата това надстрояване на оградата не се явява надзид. Повдигането
на този зид е надзиждане. В този случай за сградата нямаме надстрояване, но
имаме надстрояване на зида, за да се повдигне височината. Надзидан е
оградният зид, но покривната конструкция не ляга върху него.
АДВ. Т. – Измерихте ли стените с каква височина са? В крайна сметка,
според Вас, надзид ли имаме в случая, или говорим за надстрояване?
Въпросът за измерване на стените го задавам, за да стане ясно имаме ли
надстрояване – вещото лице говори за надстрояване, а ние нямаме
надстрояване. Следващият ми въпрос е, ако ги е измерил и знае колко са, да ги
посочи и отговори дали е съобразено с ограничението в ЗУТ – за да установим
имаме ли надстрояване.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Мисля, че вече три пъти отговорям на този
въпрос. Отговарям пак – за сградата, като разглеждаме тази част на оградата,
която е и стена на сградата, нямаме надзид. Гледайки оградата като
конструкция, като зид, повдигането на този зид е надзиждане, а повдигайки
стената, е надстрояване. В този случай за сградата нямаме надстрояване, но
имаме надстрояване на зида – за да се повдигне височината. Както казах,
покривната конструкция не лежи върху този нов зид, не променя височината.
ИЩЦАТА Ч. (на висок тон) – Я да видим коя височина не е променена и
как можем да го запишем, като не е коментирано подобно нещо, нито е имало
въпрос?
АДВ. Т. – Вещото лице отговори току-що на въпроса. ИЩЦАТА Ч. – Не може
да се каже такова нещо.
(в момента страните говорят на висок тон, едновременно, предвид
на което репликите им не могат да бъдат записани).
АДВ. А.-А. – Тук имаме две греди – на стр. 4, които лежат на оградата.
Тези греди, които са разположени върху оградния зид и стената на сградата,
повдигат ли покривната конструкция по този начин?
Съдът отправя предупреждение към пълномощниците на страните,
9
както и към ищцата, да не превишават тона и да не говорят едновременно, тъй
като това им поведение възпрепятства нормалното протичане на процеса.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. - Гредите лежат на оградата – оградния зид и на
стената на сградата, не мога да кажа дали повдигат покривната конструкция,
не мога да правя сравнения, защото като не знам каква е била ситуацията на
сградата преди да се направи ремонт на покрива.
АДВ. Т. - Къде лежи основната носеща конструкция на покрива – върху
старата стена на сградата, или над зида, и в тази част автентична ли е стената?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. - Лежи на старата стена.
АДВ. Т. – На въпрос № 6: откъде разбрахте кога е извършено
надстрояването на този надзид?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. - Технологично като строител с опит от 1984 година
досега, съм строил каквото си помислите като сграда. Това надстрояване на
оградата – казахме, че е надстрояване на оградата, не може да бъде направено
преди да бъде изпълнен покривът. Първо се изпълнява покривът, правят се
носещите конструкции и тогава се подпълва. Автентичната зидария на
сградата е на тухлена кал, а надстрояването е с варов разтвор, от това
приемам, че е извършено впоследствие.
АДВ. Т. – По принцип как се извършва това попълване, за което вече
разбрахме, че тези тухли служат като попълване на кухина?
ИЩЦАТА Ч. – Противопоставям се, няма връзка.
АДВ. Т. – Има връзка, защото този надзид Ви пречи.
ИЩЦАТА Ч. (с висок тон към адв. Т.) – Защото е грозно. Един дувар, който
е съсипан, за да се повдигне и да се направи това нещо, което е грозно – да не
би да Ви харесва? Да бе поне измазан!
АДВ. Т. – Възразявам по тези коментари!
ИЩЦАТА Ч. (с висок тон към адв. Т.) - Може да възразявате, за каквото си
поискате, то Вашето се нарича логорея!
АДВ. Т. – В съдебна зала сме, госпожо!
Съдът предупреждава за пореден път ищцата да съобразява тона и
10
изказа си.
(в момента страните говорят на висок тон, едновременно, предвид
на което репликите им не могат да бъдат записани).
Съдът дава пет-минутна почивка.
Предупреждава пълномощниците и ищцата, че ако продължават с това
поведение, ще им бъдат наложени глоби за нарушаване на реда в съдебното
заседание.
Съдебното заседание продължава в 11,20 ч.
Продължава се с поставянето на въпроси към вещото лице.
АДВ. Т. – От отговора на въпрос № 6 не ми стана ясно, самият надзид
води ли до промяна на наклона или височината на сградата или пропорциите
на сградата и каква е функцията на надзида?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Нямам такъв поставен въпрос.
АДВ. Т. – Аз Ви го задавам в момента във връзка с отговора Ви на
въпрос № 6, и понеже говорим за височини и значението на надзида, да се
изясни – надзидът дали води до промяна на наклона и височината на сградата
или пропорциите на сградата, по някакъв начин променя ли я тази сграда и по
какъв начин? Надзидът носещ елемент ли е и наличието на надзид какво
променя по отношение на сградата?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. - Не води до промяна на височина или наклон.
АДВ. Т. – По въпрос № 7 - Вие гледали ли сте плана от 1972 г. и
съществувала ли е тогава сградата?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. - Планът от 1972 година беше в много лошо
състояние, при отваряне се късаше в ръцете ми и не съм могъл да отговоря по
тази причина.
АДВ. Т. - По въпрос № 9 – понеже говорите за удължаване на покрива с
един ред керемиди, къде установихте, че има удължаване на покрива и това
удължаване ли е, и ли е стрехата?
11
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. - Първоначално покривът на въпросната сграда е
изпълнен до края на оградата – когато за първи път е изпълняван покрива –
когато е правен ремонта. За стари неща не говоря, защото не съм ги видял и не
мога да ги коментирам. Показвам на снимката (вещото лице посочва горната
снимка на стр. 5) докъде е стигал първоначално. Това се наричат ребра –
които носят покрива, по цялата дължина. След това впоследствие, по каква
причина не знам, е направена тази стреха с допълнително парче, което е по-
малко от тази греда, дал съм й размерите, което е хванато с два винта в тази
част за гредата. Аз ако изпълнявам това, бих го направил с една греда, защото
по този начин се осигурява носимоспособността. Удължаването с тези два
винта на тази греда, която показвам, не отговаря на нито един архитектурен
детайл за удължаване на дървена конструкция и за мен е много рисково това
удължаване, защото това е ред керемиди и при пълно натоварване със сняг ще
почне да поддава. Това удължаване, за което говоря, представлява стреха.
На въпрос на съда: Проблемът с отвеждането може ли да се разреши
само с поставянето на улуци и водосточни тръби?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. - По този начин, както е изпълнена стрехата, не ни
достига височина за поставяне на улуци, водосточно казанче и водосточна
тръба. Не може да се преодолее височината на стрехата и зида, за да се
прехвърли в имота на ответника. Фактически не ни достига тази височина,
защото стрехата, както е изпълнена, слиза почти до нивото на зида, а за да се
изпълнят улуци при това положение, има една необходима технологична
височина, за да работят улуците. За мен вариант би било да се махне
допълнителния ред керемиди и улуците да се сложат при първоначалното и
тогава вече ще стигне тази височина, фактически около 30 см.
АДВ Т. – По въпрос № 10, който има значение и към въпрос № 9,
стрехата задължителна част от скатните покриви ли е?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Да. Казал съм че трябва да се махне, защото
когато имаме сграда на регулационна линия, водата трябва да се отведе до
собствения имот, а както току-що обясних, не достига височина при това
положение на стрехата. Поставянето но улуци при този вариант, който казах –
като се премахне удължаването на стрехата, няма да повреди нито оградата,
нито оградата, а ще е в полза и на двете страни да се изпълнят изискванията
към строежа. Няма да промени оградата или сградата, няма да повлияе и на
12
покривната конструкция. С или без улук, стрехата е задължителен елемент на
скатните покриви, особено когато имаме свободно оттичане, но в нашия
конкретен случай свободното оттичане води до отвеждане на вода в имота на
съседа, което е недопустимо по техническите правила и норми и трябва да се
намери решение да се отведе водата в собствения имот. За мен решението е по
този начин - намаляване на стрехата, защото не достига височина, за да се
преодолее зида, за да се отведе водата в имота на ответника и по този начин
стрехата почти изчезва, но се осигурява отвеждането на водите.
АДВ. Т. – Искате да кажете, че ако се промени височината на самата
покривна конструкция и се направи по-висока, ще се запази стрехата и ще
може да се сложат улуци?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Това не мога да го кажа. При този вариант, който
предлагам да се изпълни, под керемидите се слага една т.нар. надулучна пола
– първо се слага улука и после надулучна пола, която да предпази подливането
на вода под керемидите, за да попива към стената и зида, тя е един прав ъгъл и
отвежда водата, дори и капилярната, да падне в улука и по този начин е
гарантирано, че водата, която е на покрива, ще е в улука, и вече с водосточно
казанче и водосточна тръба имаме тези 30 см, които ще ни стигнат, за да се
отведе водата в имота на ответника. Не говорим за повдигане на сградата.
АДВ. Т. – Стрехата защитава ли сградата от външни въздействия като
дъжд, вятър, сняг? Това е част от въпрос № 11. Въпросът ми е принципен. В
този случай питам, ако се запуши улука, какво се случва със стената, защото
точно това е функцията на стрехата, да защитава стената от външни
въздействия.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. - Ако се монтират улуци, няма да има негативни
последствия за стрехата и за сградата.
На въпрос на съда: По отношение на въпрос № 3 - Констатирали ли сте
това оттичане на вода уврежда ли оградния зид от страна на ищцата?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – По отношение на въпрос № 3, отговарям:
Стрехата, която е на сградата, е по-голяма от стрехата, която е по останалата
част на оградния зид, така че тя ще се олива повече в останалата част – в
имота на ищцата, отколкото върху самия ограден зид. Това, което е стреха на
13
самата ограда, пази оградния зид – 10 см стреха, а тук имаме около 30 см
стреха, което е по- благоприятния вариант. Соча на снимката докъде
първоначално е стигал покрива, когато му е правен ремонт, тези парчета,
които са слагани допълнително, за да има стреха. Това удължаване е
направено в разрез с всички правила на строителството за снаждане на греди.
Има си точно определени детайли за снаждане на греди. Това парче, хванато с
два винта при тази дължина и натоварването, би компрометирало цялата
стреха.
АДВ. Т. – От фирмата, която са ремонтирали покрива, са направили
дотук (сочи на снимката), и съответно трябва да се направи стреха, защото
разбираме по делото, че се е увреждала самата стена от това, че нямаме стреха.
АДВ. А.-А. (към адв. Т.) – Чакайте сега, кой твърди? Ние не твърдим
такова нещо. Нека не интерпретираме фактическа обстановка. Ние сме
посочили начина, кога и по кой начин е изпълН..
АДВ. Т. – За да има стреха, как е трябвало да се направи?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. - Има детайли за това нещо.
На въпрос на съда:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Преди това надстрояване, ако остане така, както е
било преди допълнителната греда, оттичането е отивало директно върху зида,
доколкото виждам.
ИЩЦАТА Ч. - Колко сгради има в имота на ответника на имотната
граница?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. - Не ми е поставен такъв въпрос.
АДВ. А.-А. – Нямам повече въпроси, да се приеме заключението.
ИЩЦАТА Ч. – Нямам повече въпроси.
АДВ. Т. - Нямам други въпроси към вещото лице. Оспорваме
експертизата единствено по отношение на въпроси № 9, 10 и 11 – в тази част
не сме съгласни с отговорите на вещото лице, и моля да допуснете тройна
съдебно-техническа експертиза, като вещите лица отговорят на тези три
въпроса - № 9, 10 и 11. В останалата част не възразяваме да се приеме
експертизата на в.л. П. с уточненията, които същият направи в днешното
14
съдебно заседание.
АДВ. А.-А. – Противопоставяме се на това искане. Пак посочвам какъв е
предмета на делото, излива се водата. Вещото лице каза, че конструктивно не
е правилно изпълнена тази стреха – няма улуци, излива се водата, уврежда се.
Има задължителна практика на ВКС в тази насока. Заключението на вещото
лице не е конструктивно като проект за изпълнение на покрив.
Съдът счита, че представеното заключение по допуснатата и изготвена
съдебно-техническа експертиза е компетентно изготвено, обективно и
обосновано и следва да се приеме заедно с уточненията, направени от вещото
лице в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза
заедно с уточненията, направени от вещото лице в днешното съдебно
заседание, изготвено от вещото лице А. П. П..
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице А. П. П. в
размер на 675,00 лв., съгласно представената справка-декларация, от които да
се изплати сумата от 400,00 лв. от внесения депозит.
УКАЗВА на ищцата, че следва да довнесе 275,00 лв. за възнаграждение
на вещото лице, в едноседмичен срок, считано от днес.
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО на вещото лице А. П. П. за сумата от 675,00 лева,
след внасянето на остатъка от определеното възнаграждение.
Вещото лице П. се освободи от съдебната зала.
Съдът счита, че следва да остави без уважение искането на ответната
страна за назначаване на допълнителна тройна съдебно техническа
експертиза, която да отговори на въпроси № 9, 10 и 11. Съдът счита, че
вещото лице П. компетентно и задоволително е отговорил на поставените
въпроси, поради което намира за нецелесъобразно допускането на експертиза
за същите въпроси.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
15
ОСТАВЯ без уважение искането на ответната страна за назначаване на
допълнителна тройна-съдебно техническа експертиза, която да отговори на
въпроси № 9, 10 и 11.
Определението не подлежи на обжалване.
В предходното съдебно заседание по искане на ищцовата страна,
ответникът Н. В. К. беше задължен да се яви в съда и да отговори на
поставени от ищеца въпроси.
На основание чл. 176, ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
УКАЗВА на ответника, че съдът може да приеме за доказани
обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е
отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала
уклончиви или неясни отговори.
На основание чл. 176 от ГПК, се пристъпи към снемане обяснения
от ответника Н. В. К..
Първи въпрос: Посещавал ли е имота на ищцата през лятото на 2023
година?
ОТВЕТНИКЪТ Н. К. – Посещавал съм го по тяхно искане.
Втори въпрос: Запознат ли е с проблема, свързан с покривната
конструкция, и поемал ли е обещание да отстрани и реши този проблем?
ОТВЕТНИКЪТ Н. К. – Тогава видях покривната конструкция, беше
предложено да се реши с улуци, много пъти е предлагано, но не е прието това
решение. След като не желаят да се поставят там улуци, какво мога да
направя.?
На въпрос от адв. А.-А.:
ОТВЕТНИКЪТ Н. К. - Повече от пет пъти съм предлагал улуци, Д. е
казал колко пъти е предлагал в предните заседания за поставяне на улуци.
16
Дори в П., в предното съдебно заседание, когато още бяхме там, извън
съдебното заседание аз предложих улуци, тя каза – „Нас това не ни устройва,
никакви улуци, да се обръща покрива“. Техните искания тогава бяха да се
промени цялата конструкция на покрива, да се обърне ската. Да е само
едноскатен покрив.
ИЩЦАТА Ч. – Такъв вариант не е предлаган. Моля да бъда поставена в
очна ставка с ответника за тези обстоятелства. Той пое ангажимент в рамките
на две седмици – десет дни, да изпрати хора и да се приключи проблема.
Съдът счита, че не следва да бъде уважавано искането на ищцата за
провеждане на очна ставка между нея и ответника. Ищцата и ответникът
могат да твърдят противоположни неща, като в зависимост от разпределената
доказателствена тежест, всеки от тях носи тежестта да докаже твърденията си.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането на искането на ищцата за провеждане
на очна ставка между нея и ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
АДВ. Т. – Водим свидетеля Й.Д.Д..
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетелката Й.Д.Д., доведена от
ответника.
Същата се въведе в съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
СВИДЕТЕЛЯТ Й.Д.Д. - на 60 години, българка, български гражданин,
от гр. София, неосъждана, омъжена, с висше образование, с родствена връзка
с ответника по сватовство.
Желае да свидетелства.
Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК. Обещава да говори
17
истината.
Съдът пристъпи към разпит на свидетелката Д., със снета самоличност.
СВИДЕТЕЛЯТ Й. Д. – Съпругът ми Д. Д. е първи братовчед на
ответника Н. К..
На въпросите на адв. Т.:
СВИДЕТЕЛЯТ Й. Д. – Познавам имота на Н. К. от 1989 година, намира
се в гр. П., ул. ***. Така наречената лятна кухня се намира на границата с
имота на г-жа Ч.. Стрехата на тази сграда би трябвало да навлиза в съседния
имот. След извършен от нас ремонт бяхме извикани от г-жа Ч., че й тече в
имота, съпругът ми бе извикан, бе вкаран в имота на г-жа Ч. и с нейно
съгласие се удължи имота и се направи стрехата. Преди да се извърши
ремонтът, е имало стреха, защото аз съм влизала в този имот допреди г-жа Ч.
да закупи имота, имаше между двата имота малка вратичка, т.нар. комшулук.
Тази стреха се оказа, че е махната, след като бе извършен ремонта на покрива,
за което ние не знаехме. Г-жа Ч. извика съпругът ми, за да му обясни, че тече
по стената водата, и с нейно съгласие се изгради стрехата. Тогава ние
разбрахме, че стрехата е отрязана, без стреха е било една година. Ние приехме,
но от тяхна страна не сме влизали да приемаме покрива. След ремонта
съпругът ми и аз приехме ремонта на покрива от нашата страна, където има
стреха, от строителя, от един от представителите на фирмата. Съпругът ми се
е свързал с фирмата и те извършиха ремонта. Впоследствие, след този ремонт,
сложихме новата стреха, след като г-жа Ч. ни помоли да се отведе водата.
Когато се прави този първи ремонт, установихме, че стрехата е отрязана -
когато г-жа Ч. ни извика. Ремонтът се извърши през 2014 година, есента,
защото когато ние отидохме, беше паднал дъжд, покривът беше разкрит и
лятната кухня беше покрита с платнище, не мога да уточня с какъв материал
беше покрита. През 2015 г. С. У. прави допълнително стрехата. През 2019 г. не
е правено нищо по покрива. Почти всяка година след това се налагаше от
вътрешната страна на нашия имот да се подменят керемиди, тъй като точно до
сградата има ябълка, чиито клони отиват в покрива и най-редовно обираме
ябълките. Тази ябълка е в имота на г-жа Ч.. Ние само подменяме счупените
керемиди от вътрешната страна на лятната кухня.
АДВ. Т. – Преди г-жа Ч. да стане собственик на имота, там под стрехата
имало ли е някаква растителност?
18
ИЩЦАТА Ч. – Противопоставям се, какво значение има това? Защо да
си говорим тези неща, които нямат отношение?
Съдът указва на свидетелката да отговори.
СВИДЕТЕЛЯТ Й. Д. - Преди г-жа Ч. да стане собственик на имота, под
стрехата, бабата там си гледаше градина, оглеждаше си картофи. Никога преди
г-жа Ч. да предложи на съпруга ми да продадем имота, не сме имали никакви
проблеми.
Ищцата Ч. избухва в смях.
СВИДЕТЕЛЯТ Й. Д. – Аз нямам отношение, собственик на имота е Н.
К., ние сме ползватели, ние го стопанисваме от дълго време. Ако има
ремонтни дейности, ние ги извършваме. За ремонтите по покрива съпругът ми
извика фирмата и извършиха ремонт на покрива. За такива дейности
уведомяваме ответника. Предлагано е на г-жа Ч. да се сложат улуци няколко
пъти, като тя последният път каза, че не става въпрос за улуци, а да се построи
нов покрив, това стана на улицата, слизахме от колата. Това е няколко години
след извършването на ремонта – след 2015 година. Нямаше никакви проблеми
допреди госпожата да попита дали имотът се продава – това е било 3-4 години
след 2015 г. Дотогава не е имало никакъв проблем. Има ограда между двата
имота, тя е от началото на улицата до бившата сграда, която е съборена, там е
стена от старата сграда плюс лятната кухня, която е стена, и след това има
продължение - дувар. Тоест – там, където са стените, няма ограда, има стени.
Стените са границата между двата имота. От другата страна са извършвани
дейности върху дувара в долната част на двора, без наше съгласие. Може би
касае покривната конструкция, защото в имота се влиза най-редовно без наше
съгласие. Надграден е дувара с тухли, направено е точно да чешмата, от
тяхната страна има някаква постройка, не знам какво е, но е използвана
нашата част на оградата.
АДВ. А.-А. - Свидетелката каза, че някъде имало стена, някъде
продължава оградата. Моля да се предяви на свидетелката снимката, която сме
приложили по делото, за да посочи къде е стена и къде е ограда.
Съдът предяви на свидетелката Й. Д. черно-бяло изображение, находящо
се на стр. 5 от гр.д. № 229/2023 г. на РС П..
19
СВИДЕТЕЛЯТ Й. Д. – Соча къде е стена, и откъде нататък е дувар -
ограда. Показвам стената на старата разрушена сграда. Продължава към
долната част на двора, откъдето започва дувара. Показвам граничната линия
между двата имота. Това е стената на лятната кухня. От вътрешната стена в
нашия имот има долапи, а това, че те са го измазали и са го превърнали в едно,
са две различни неща. Стената разделя двата имота. Няма ограда, има стена.
Винаги е имало стреха – говоря преди да се извърши ремонта. Когато г-жа Ч.
извика съпруга ми и каза, че тече върху стената, показвам докъде стигаше
стрехата. След това са тези гредички, които са монтирани към основните
греди, за да може да се удължи, за да не тече. Преди да се извърши ремонта,
винаги е имало стреха.
АДВ. А.-А. – Когато беше без тази стреха, бяхте ли монтирали улуци и
кога ищцата извика Вашият съпруг да му каже да удължи стрехата?
СВИДЕТЕЛЯТ Й. Д. - Не е имало монтирани улуци. Г-жа Ч. извика
съпруга ми през 2015 г., за да му каже да удължи стрехата, след което до края
на лятото мъжът ми не е влизал в имота. При удължаването, той беше от
нашата страна, г-н У. от другата страна, и мъжът ми режеше определен брой
греди, които г-н У. монтираше. Всичко това е ставало със съгласието на сем.
Ч.и. Сем. Ч.и осигуриха достъп на г-н У., там не може да се влезе по друг
начин, защото е пълно с кучета. От момента, от който са купили имота - 1998
година, аз не съм влизала в имота на Ч.и.
ИЩЦАТА Ч. – Колко сгради има в имота на имотната ни граница от
Ваша страна?
СВИДЕТЕЛЯТ Й. Д. - От наша страна има една сграда – лятната кухня.
АДВ. А.-А. – Нямам повече въпроси.
АДВ. Т. – Нямам въпроси.
ИЩЦАТА Ч. – Нямам повече въпроси.
Съдът приключи с разпита на свидетелката и същата напусна залата.
АДВ. А.-А. – Нямаме доказателствени искания, моля да се приключва
делото.
20
АДВ. Т. – Делото е изясН., моля за ход по същество.
Съдът като взе предвид, че не се правят искания за ангажиране на други
доказателства, счете делото за изясН. от фактическа страна и на основание чл.
149, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. А.-А. – Уважаема госпожо Председател, моля да постановите
решение, с което да уважите предявената искова претенция, а именно да се
премахне частта от покривната конструкция, която преминава в частта на
имота на ответника, и водите от покривната конструкция на сградата на
ответника да бъдат отведени в неговия имот. Считам, че от събраните по
делото доказателства безспорно се доказва, че действително водите попадат от
покривната конструкция на сграда, собственост на ответника, в имота на
ищеца, като по този начин му се създава невъзможност да ползва тази част от
имота си във връзка с нарушаването на земната повърхност, където се изливат
водите и продължават по-надолу, не може да се застои каквато и да е настилка
върху тях, както и растения. Също така тази голяма влажност е и
предпоставка на съсредоточаване на по-голям брой насекоми в имота на
ищеца. И от заключението на вещото лице се доказа, че самата покривна
конструкция е изпълнена в разрез със строителните норми и правила, а същата
не отговаря и на законовите изисквания за разполагане на сграда на имотната
граница. Без значение е, както се опитват да доказват от ответната страна, че
толкова години не е пречела на имота в този си вид покривната конструкция на
ищеца, а сега започва да им пречи. Мисля, че особено с разпита на днешния
свидетел се потвърди точно периода, когато е извършен този ремонт на
покрива, а и вещото лице заяви, че същият не датира от преди 15-годишна
давност, а е в по-кратък период от време с оглед потъмняването на гредите,
говорим за една борова дървесина. Достатъчно красноречива беше
последната свидетелка, която каза, че точно няколко години - преди 3-4
години, почва да има проблем, което е ясно за годината на ремонта на покрива.
Възразявам за присъждане на адвокатско възнаграждение, тъй като същото не
е платено и същото е прекомерно. Моля да ни бъдат присъдени разноските по
21
делото, съобразно списък, който представям. Моля да ни дадете срок за
представяне на писмени бележки.
АДВ. Т. – Моля да оставите без уважение исковата молба като
неоснователна и недоказана. Моля да ми дадете срок за представяне на
писмена защита. Моля да ни бъдат присъдени разноските по делото и
адвокатското възнаграждение съобразно представения от нас списък. Моля да
оставите без уважение искането на ищцата за присъждане на разноски и
адвокатско възнаграждение, тъй като доверителят ми не е дал повод за
образуване на делото. Възразяваме относно прекомерното адвокатско
възнаграждение и относно присъждането на сумата от 450 лева, която сума
твърдят в списъка на разноските, че са използвали за геодезическо заснемане.
Считам, че тази сума не следва да бъде присъждана. Ще помоля за по-дълъг
срок за писмени бележки.
Съдът предоставя седемдневен срок на ищцовата страна и
десетдневен срок на ответната страна за представяне на писмени бележки
по делото.
СЪДЪТ като взе предвид изясняването от фактическа страна на делото и
на основание чл. 149, ал.2 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
СЛАГА КРАЙ НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения
едномесечен срок, считано от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12,28
часа.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
Секретар: _______________________
22