№ 1959
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100507915 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на третото лице-помагач на страната на ответника „Трейс Груп Холд“ АД срещу
решение № 3876 от 04.03.2024 г., постановено по гр. дело № 5932/2023 г. по описа на СРС,
42 състав, в частта, с която е уважен предявеният от Столична община обратен осъдителен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД за сумата от 655,84 лв., представляваща
регресно вземане вследствие на ПТП, настъпило на 08.08.2018 г. в гр. София, за сумата от
196,80 лв., мораторна лихва за периода 22.04.2019 г. – 22.04.2022 г. върху регресното
вземане, законна лихва върху сумата от 655,84 лв. за периода от 16.12.2022 г. до
окончателното плащане на вземането, както и за сумата от 565 лв., съдебноделоводни
разноски и юрисконсултско възнаграждение по иска, предявен от ЗК „Лев Инс“ АД срещу
Столична община, при условие, че Столична община плати посочените суми в полза на ЗК
„Лев Инс“ АД.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение
поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост с твърдения, че от приетите по делото
доказателства не се установявало неизпълнение на договора за поддръжка на процесния
1
пътен участък, тъй като ПТП е настъпило при изграждане на кръгово кръстовище на
посочената улица, което не е било възложено като работа на ответника по обратния иск.
Въззивникът счита, че доколкото общината е приела изпълнението на възложената работа,
то правото й впоследствие да претендира вреди от некачествено изпълнение се е
преклудирало. Намира, че не дължи лихва за забава предвид липсата на покана за плащане и
на изтекла тригодишна погасителна давност. Счита за недопустимо присъждането в негова
тежест на направените разноски от ищеца, за които е била осъдена ответната страна, тъй
като с действията си подпомагащата страна не е причинила тези разходи. Ето защо моли за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявения
обратен иск в цялост.
Въззиваемият Столична община подава отговор на въззивната жалба, с който оспорва
същата. Счита, че решението на СРС в обжалваната от третото лице-помагач част е
правилно и моли да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е неправилно в
обжалваната част поради следните съображения:
Предявеният срещу въззивника обратен иск е с правно основание чл. 79, вр. с чл. 82 ЗЗД при
твърдения, че участъкът от пътя, на който е настъпило процесното ПТП, за обезщетяване на
вредите от които са предявени главните искове на ЗК „Лев Инс“ АД срещу Столична
община, е бил възложен за абонаментна поддръжка от Столична община на „Трейс Груп
Холд“ АД, като поради неизпълнение на договорните задължения на последния общината би
претърпяла вреди, в случай че бъде осъдена да заплати на ищеца по главните искове
търсените обезщетения.
В тежест на ищеца по обратния иск с посоченото правно основание е да докаже наличие на
облигационно отношение с ответника, по което последният е бил длъжен да осъществява
поддръжка на състоянието на конкретния пътен участък, като в причинна връзка с
неизпълнението на това задължение са настъпили предвидими вреди за ищеца в
претендирания размер. В настоящия случай настъпването на вредите в тежест на ищеца по
обратния иск Столична община е установено със сила на пресъдено нещо между страните –
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която са уважени
предявените от ЗК „Лев Инс“ АД срещу Столична община положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 410 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 655,84 лв.,
главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0000-
2261-18-206404 за настъпило на 08.08.2018 г. в кв. „Драгалевци“, на ул. „Папрат“ преди ул.
2
„Хмел“ ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2022 г. до
окончателното плащане, за сумата от 196,80 лв., мораторна лихва върху главницата за
периода 22.04.2019 г. – 22.04.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 68716/2022 г. по описа на СРС, 42 състав,
като ищецът по обратния иск Столична община е осъден да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД
сумата от 590 лв., разноски за исковото производство, както и сумата от 25 лв., разноски за
заповедното производство. Ответникът по обратния иск „Трейс Груп Холд“ АД е
конституиран като трето лице-помагач на страната на ответника по главния иск Столична
община, поради което на основание чл. 223 ГПК е налице сила на пресъдено нещо в
отношенията между подпомагащата страна и ЗК „Лев Инс“ АД относно възникналите в
полза на застрахователя срещу Столична община регресни вземания, респ. мотивите на
решението в необжалваната част са задължителни за третото лице-помагач в отношенията
му с ищеца по обратния иск.
С оглед на изложеното, между страните по обратния иск несъмнено се установяват
настъпили в тежест на ищеца Столична община имуществени вреди в посочените размери,
представляващи регресни вземания, които общината следва да възстанови в полза на
застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ за настъпили щети по застрахован
автомобил вследствие на ПТП, настъпило на 08.08.2018 г. в гр. София, кв. „Драгалевци“, на
ул. „Папрат“ преди ул. „Хмел“. Предвид възраженията на въззивника (включително
наведени в срока по чл. 131 ГПК), спорно между страните остава обстоятелството налице ли
е основание за ангажиране на договорната отговорност на ответника по обратния иск във
връзка със съществувалите между страните облигационни правоотношения по абонаментна
поддръжка на общинските пътища.
По делото е представен договор № СО15-РД-55-355/11.06.2015 г., съобразно който Столична
община е възложила на „Трейс Груп Холд“ АД да извършва на определена част от
територията на общината (зона I, включваща райони Витоша, Лозенец, Средец и Триадица)
дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, като
част от задълженията на изпълнителя са и дейностите по ремонт на отделни разрушения по
пътното платно – дупки, пукнатини, пропадане и др., както и отстраняване на отделни
деформации – вълни, коловози и други неравности (чл. 2, ал. 2, т. 2 от договора). Улица
„Папрат“ се намира в район „Витоша“, поради което по принцип попада в обхвата на
поддържаната от третото лице-помагач пътна мрежа, видно и от приетите протоколи за
месечни инспекции и констативни протоколи, от които се установява, че въззивникът е
извършвал обслужване и инспекции по тази улица с оглед съответствието й със заложените
технически параметри.
По делото се установява, че процесният инцидент е възникнал на конкретен участък от
улица „Папрат“, на който са били извършвани ремонтни дейности – изграждане на ново
кръгово кръстовище. Между страните не се спори, а и от приетите доказателства несъмнено
се установява (включително в мотивите на влязлото в сила първоинстанционно решение по
главните искове, които имат задължителна сила в отношенията между страните по обратния
3
иск – арг. чл. 223, ал. 2 ГПК), че увреденият автомобил се е движил по улица „Папрат“ в
посока към ул. „Хмел“ и е попаднал в ремонтиран участък от пътя, в който се е изграждало
кръгово кръстовище, а пътят е бил посипан с чакъл, пясък и павета. В тази връзка
ответникът по обратния иск изрично е навел възражение, че не отговаря за настъпилите
щети, тъй като ремонтът на този пътен участък не му е бил възложен и следователно не е
налице неизпълнение на договорните му задължения.
Към отговора на обратния иск е приложено допълнително споразумение от 03.08.2018 г. към
договор № СО15-РД-55-355/11.06.2015 г., прието като доказателство по делото, съгласно
което възложителят предвижда извършване на основен ремонт по определени пътни
участъци, които се изключват от обхвата на текущата поддръжка по сключения договор с
„Трейс Груп Холд“ АД. Видно от съдържанието на чл. 1 от споразумението, задълженията
на изпълнителя по поддръжка на пътя се прекратяват по отношение и на ул. „Папрат“ в
участъка на новото кръгово кръстовище с ул. „Захари Зограф“ (л. 118 от делото на СРС),
като пропорционално се намалява и дължимото на изпълнителя месечно възнаграждение
съобразно изключените улици от предметния обхват на договора. Допълнителното
споразумение е подписано от страните по договора Столична община и „Трейс Груп Холд“
АД и е влязло в сила, считано от 16.07.2018 г.
С оглед на изложеното, по делото се установява, че към датата на ПТП – 08.08.2018 г.,
ответникът по обратния иск не е имал договорно задължение да извършва текущо
поддържане на пътната настилка в процесния пътен участък. Видно от разположението на
улиците „Хмел“, „Папрат“ и „Захари Зограф“ в кв. „Драгалевци“ в гр. София, изключеното
от предметния обхват на договора кръгово кръстовище на ул. „Папрат“ и ул. „Захари
Зограф“ е същото, на което е настъпило процесното застрахователно събитие – улица
„Захари Зограф“ се намира непосредствено преди улица „Хмел“, към която се е движил
увреденият автомобил, преди да премине през ремонтирано кръгово кръстовище с посипани
пясък, чакъл и павета. Следователно, не е налице неизпълнение на договорните задължения
на ответника, тъй като считано от 16.07.2018 г. той не е отговарял за текущите ремонти и
поддръжка на този участък от общинския път. Ето защо, макар и ищецът по обратния иск да
е претърпял имуществена вреда (след изплащане на застрахователя на сумите, на които е
осъден), тя не е настъпила в причинна връзка с договорното неизпълнение на ответника по
обратния иск, поради което не е налице основание за ангажиране на договорната
отговорност на това лице за обезщетяване на вредите.
С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че предявеният обратен иск е
неоснователен. Предвид различните правни и фактически изводи, до които достига
въззивната инстанция, първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде
отменено, а предявените обратни искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът има право на
направените в двете съдебни инстанции разноски за защита по предявения срещу него
обратен иск в размер на 125 лв., платена държавна такса за въззивно обжалване и
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство (в първоинстанционото
4
производство ответникът по обратния иск не е направил искане за разноски, нито е
представил доказателства такива да са били направени).
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3876 от 04.03.2024 г., постановено по гр. дело № 5932/2023 г. по
описа на СРС, 42 състав, в частта, с която по предявения от СТОЛИЧНА ОБЩИНА,
БУЛСТАТ *********, срещу „ТРЕЙС ГРУП ХОЛД“ АД, ЕИК *********, обратен
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД „Трейс Груп Холд“ АД е
осъдено да заплати на Столична община сумата от 655,84 лв., представляваща регресно
вземане вследствие на ПТП, настъпило на 08.08.2018 г. в гр. София, сумата от 196,80 лв.,
мораторна лихва за периода 22.04.2019 г. – 22.04.2022 г. върху регресното вземане, законна
лихва върху сумата от 655,84 лв. за периода от 16.12.2022 г. до окончателното плащане на
вземането, сумата от 565 лв., съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение
по иска, предявен от ЗК „Лев Инс“ АД срещу Столична община, при условие, че Столична
община плати посочените суми в полза на ЗК „Лев Инс“ АД, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 200 лв., разноски по обратния иск, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ *********, срещу „ТРЕЙС
ГРУП ХОЛД“ АД, ЕИК *********, обратни осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД за сумата от 655,84 лв., представляваща регресно вземане вследствие
на ПТП, настъпило на 08.08.2018 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 16.12.2022 г. до окончателното плащане, за сумата от 196,80 лв., мораторна лихва
за периода 22.04.2019 г. – 22.04.2022 г. върху регресното вземане, както и за сумата от 565
лв., съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение по иска, предявен от ЗК
„Лев Инс“ АД срещу Столична община.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул.
„Московска” № 33, да заплати на „ТРЕЙС ГРУП ХОЛД“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Никола Образописов“ № 12, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 125 лв., разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6