Решение по дело №406/2019 на Районен съд - Враца

 

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.В., 19.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският   районен   съд,  VII-ти наказателен състав,  в публичното заседание на двадесет и първи май, през две хиляди и деветнадесета година,  в състав

 

                                                                          Председател: Росица Ангелова

 

при секретаря В.В.като разгледа  докладваното от  съдията н.а.х.д.№ 406 по описа  за 2019 год. на ВрРС, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на К.В.К. *** ЕГН ********** против Електронен фиш серия К № 1063399 за налагане на глоба, с което за извършено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП е наложенo на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева.  В жалбата се твърди, че посоченият ЕФНГ е издаден на 25.10.2015 г., поради което към момента е налице изтичане на давностния срок по чл.82, ал.1, б.”а” от ЗАНН и същият следва да бъде отменен на това основание.

В проведеното открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, но в приложеното писмено становище поддържа искането с посочения довод.

Ответната страна, редовно призована не се представлява, а в придружителното писмо са изложени доводи за законосъобразност на електронния фиш и неоснователност на жалбата, с искане за оставянето й без уважение.

            Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна преписка, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена от активно легитимирано лице в качеството му на собственик и ползвател на посоченото МПС. По делото няма данни за датата на връчване на  процесния електронен фиш, поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в законноустановения в чл.189 ал.8 ЗДвП преклузивен срок и е процесуално допустима, доколкото няма данни за обратното становище.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 25.10.2015 г. в 10, 48 часа в гр.В., бул.”***” до бензиностанция „ЕКО” се е движело МПС ”Фиат Браво” с рег.№*** със скорост от 76 км/ч при разрешена такава в населено място до 50 км/ч, което е заснето с автоматизирано техническо средство № 0611 и отчетен толеранс от минус -3% от измерената скорост, като участъка от пътя  е сигнализиран с указателни табели. Последвало е издаване на ЕФНГ серия К № 1063399 срещу собственика и ползвател на регистрираното МПС, а именно срещу  К.В.К. *** ЕГН ********** за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 вр 182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на сто лева.

В хода на делото е разпита св. Г.Г. – пол.служител, който с показанията си установява какъв е реда и механизма на работа с АТС и издаване на ЕФНГ, както и за начина на установяване и заснемане на нарушенията п ЗДвП.

Съдът кредитира показанията на св.Г. като достоверни, логични и последователни.

Приетата по делото фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателства в хода на съдебното производство, в това число са:  Електронен фиш серия К № 1063399  за налагане на глоба със снимков материал към преписката, на която се вижда процесният автомобил и регистрационният му номер; Заповед № I з -  305/04.02.2011 г. за утвърждаване образец на електронен фиш и копие на този образец; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г.; Протокол № 11-12-15/ 05.08.2015 г. от последваща проверка на мобилната система за видеоконтрол „TFR-1M” №4835, идент.№611; Данни за първоначална регистрация на автомобила, видно от която процесния лек автомобил е ползван от жалбоподателя К. ***; Разпечатка за заснетите нарушения с TFR1-M-611 на дата 25.20.2015 г.; Приложение към преписка /1, Клип 792, Радар 611; Приложение към преписка /1, Клип 783, Радар 611 и Протокол за използване на АТС за дата на използването 25.10.2015 г.

При гореустановената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

 От събраните по делото доказателства съдът намира, че датата и мястото на нарушението са посочени ясно в ЕФНГ, налице е снимка и  разпечатка от техническото средство за посочения ден. Техническото средство в случая е автоматизирано техническо средство № 0611, преминало съответния метрологичен контрол. Нарушението правилно е квалифицирано като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Доказателствената тежест е на АНО, който представи достатъчно доказателства, с които установи факта на извършване на нарушението и неговото авторство. Установи се по делото, че обжалваният ЕФНГ е издаден на 25.10.2015 г., но в делото не се съдържат данни да е бил връчен на жалбоподателя. Не се съдържат данни и за това да е правен такъв опит за връчване от 2015 г. до настоящия момент. Ето защо и в този смисъл е направеното възражение от страна на жалбопоподателя за изтекла давност за изпълнение на наказанието. Предвидената от закона давност съгласно чл.82, ал.3 ЗАНН е тригодишна, когато наложеното наказание е глоба и в такъв случай същото не се изпълнява. Разпоредбата на чл.82 ЗАНН предвижда определени давностни срокове, но те са свързани вече с изпълнение на наказанието. За да се позове адресат на такава санкция на изтекла давност, е необходимо според ал.2 на същата норма - влизане в сила на акта, а влизат в сила наказателните постановления/ЕФНГ, които: не подлежат на обжалване;  не са били обжалвани в законния срок или  са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Анализът и тълкуването на тези правни норми води на извода, че за да се позове на изтекъл давностен срок по чл.82, ал.1, б.”а” от ЗАНН, съответно по чл.82, ал.3 адресатът на наказателното постановление/ЕФНГ, последното трябва да е влязло в сила. По аргумент от чл.64 ЗАНН, за да влезе в сила наказателното постановление/ЕФНГ, то трябва да е било надлежно връчено, от който момент текат сроковете за неговото обжалване и съответно влизане в сила. С оглед горното, в случая следва да намери приложение чл.11 от  ЗАНН и да се приложат общите разпоредби на НК по отношение на обстоятелствата, изключващи отговорността, а именно следва да се приложи разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, в която е предвидена тригодишна погасителна давност за наказателно преследване. В конкретния случай този срок започва да тече от момента на издаване на ЕФНГ, а именно от 25.10.2015 г. и тъй като няма никакви данни да са били предприемани действия по връчването му, то следователно и погасителната давност за наказателно преследване е изтекла на 25.10.2018 г.

Предвид гореизложеното жалбата се явява основателна, а атакувания ЕФНГ следва да се отмени, като незаконосъобразен.

Водим от горното и на осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р       Е       Ш       И   :

 

ОТМЕНЯ  Електронен фиш серия К № 1063399 на ОДМВР - В., с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП на срещу  К.В.К. *** ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС – В. в 14-дневен срок от уведомяване на страните за неговото изготвяне.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :