№ 324
гр. Плевен, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Т.а Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. Ц.А
като разгледа докладваното от Мариана К. Т.а Досева Гражданско дело №
20224430101569 по описа за 2022 година
Обективно съЕ.нени искове с правно основание чл.26, ал.1, предложение
трето ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Д.
Р. Р., ЕГН**********, *** против П. Т. Г., ЕГН**********, ***, в която
твърди, че ищцата е наследник на Р.Д.Р. , б.ж. на с. ***. Твърди, че той е
продал Е.нственото си жилище, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с
идентификатор ***, по кад. карта и кад. регистри, одобрени със ЗАПОВЕД №
РД -18-25 / 21.01. 2019 г. на Изпълнителен директор на АГКК, без издадена
заповед за изменение в КККР, с адрес на имота : с. ***, общ. Плевен , ***, с
площ 1277, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: Ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор няма,
номер по преходен плат на имота ***, при съсЕ. на имота : *** ***, ***,
***, заедно с построените в имота: 1. СГРАДА с идентификатор ***.1, с
площ 91 кв. м., жилищна сграда -еднофамилна, 2. СГРАДА с
идентификатор ***.2, с площ 31 кв. м., с предназначение стопанска сграда,
3. СГРАДА с идентификатор ***.1, с площ 28 кв. м. ,брой етаж 1, с
предназначение друг вид сграда за обитаване на ***. Твърди, че имотът е
продаден, видно от нотариален акт за покупко- продажба на *** на *** И.И., с
1
район на действие Районен съд - Плевен, с peг. № *** за сумата от 8000лв.,
като сумата от 3500 лв. е платена на периодични месечни вноски от 2015г., а
разликата от 4500 лв., бащата на ищцата се е съгласил да получи на
минимални месечни вноски от 150 лв. до 30.04.2022г. Твърди, че той не е
получил описаната в нотариалния акт сума, както е посочено в сроковете и
размерите. Твърди, че от друга страна баща й страдал от тежко заболяване-
бил алкохолик. Твърди, че той не е получавал описаните по - горе суми в
нотариалния акт от ***. Твърди, че *** се е възползвал от неговото
здравословно състояние. Твърди, че *** не му е дал сумите, както са
договорени въпреки, че те са под пазарната стойност за имота, който се
намира в центъра на селото и 10 км. от гр. Плевени и струва 100 000 лв.
Твърди, че той не е получавал никакви пари, нито е предавал имота на
купувача, видно от нот. акт на *** И.И., peг. №***. Твърди, че няма и такъв
протокол за предаване на имота на ***. Твърди, че в имота няма и вещи на г-н
Г.. Счита, че към деня на сделката 15.10.2019 г. баща й не е могъл да разбира
и ръководи действията си и постъпките си, поради тежкото си заболяване.
Моли, на основание чл.26 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави,
да бъде обявена за нищожна покупко- продажбата на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с
идентификатор 17854.201. 177, по кад. карта и кад. регистри, одобрени със
ЗАПОВЕД № РД -18-25 / 21.01. 2019 г. на Изпълнителен директор на АГКК ,
без издадена заповед за изменение в КККР , с адрес на имота: с. *** , общ.
Плевен, ***, с площ 1277, трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване до 10 м., стар
идентификатор няма, номер по преходен плат на имота 177, кв. 33, парцел X,
при съсЕ. на имота: ******, ***, ***, заедно с построените в имота: 1.
СГРАДА с идентификатор ***.1, с площ 91 кв. м., жилищна сграда -
еднофамилна, 2. СГРАДА с идентификатор ***.2, с площ 31 кв. м., с
предназначение стопанска сграда, 3. СГРАДА с идентификатор ***.1, с площ
28 кв. м. ,брой етаж 1, с предназначение друг вид сграда за обитаване,
съгласно нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 141 , том
111, peг. № 2710 , дело 209 от 2019 г . на *** И.И., с район на действие
Районен съд - Плевен , с peг. № ***. Претендира направените деловодни
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
2
особен представител на *** по делото, в който счита исковата молба за
недопустима, респективно за нередовна, тъй като не е съобразена с
изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК. Ищецът в производството е
отправил до съда искане за прогласяване нищожност на Договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-
продажба на *** на *** И.И. с район на действие Районен съд гр. Плевен, с
който Р.Д.Р. е прехвърлил на П. Т. Г. правото на собственост върху
недвижими имоти подробно описани в петитума на исковата молба. С оглед
доказване, че ищецът е собственик на описаните недвижими имоти, като
доказателство към исковата молба последния е представил Удостоверение за
наследници изх. №№ *** год. От процесното удостоверение за наследници се
установява, че Е.нствените законни наследници на покойния Р.Д.Р. в
качеството му на продавач, освен ищеца Д. Р. Р. е и другата му *** В. Р. Г.. В
случая, е предявен иск за прогласяване на нищожността на целия договор за
покупко-продажба на недвижим имот от лице, което не е страна по договора
и не е собственик на целите недвижими имоти, а притежава само идеална част
съобразно наследствения си дял от собствеността върху прехвърлените
имоти. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, всеки може да
предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това, а съгласно
чл. 26, ал. 2 от ГПК, освен в изрично предвидените от закона случаи, никой
не може да предявява от свое име чужди права пред съда. От представеното
Удостоверение за наследници с изх. № 54 от 10.03.2020 г. издадено от
Община гр. Пордим се установява, че ищецът не е собственик на целите, а
само на идеална част от процесиите имоти, предмет на договора и предвид
принципната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК да не се предявяват
пред съда чужди права от свое име /освен в изрично предвидените от закона
случаи на процесуална субституция/, то счита че ищецът не е активно
легитимиран да предявява права в обема заявен в исковата молба. Счита, че
ищецът е процесуално легитимиран и има правен интерес да води иска за
нищожност само до размера на своето право на собственост, чиято защита
търси по съдебен ред, т.е. той може да предяви иска за прогласяване
нищожността на договора само относно идеалната част от процесиите имоти,
която идеална част от същите е негова собственост. Процесуално
легитимирани да предявят иск за нищожност на останалата част от договора
3
и признат от закона правен интерес от това имат по силата на чл. 124, ал. 1,
във вр. с чл. 26, ал. 2 ГПК Е.нствено останалите съсобственици на имотите.
Поради това счита, че когато само Е.н от съсобствениците предяви иск за
нищожност на целия договор, този иск е предявен в нарушение на
императивната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК, а следователно и
поради липса на признат от закона правен интерес, е недопустим в частта му,
с която нищожността се претендира относно идеалните части на останалите
съсобственици, които не са предявили иска, като обикновени другари в
процеса на съсобственика си - ищец. Счита, че индивидуализацията на
спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на
исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл. 127, ал. 1, т. 4
и т. 5 от ГПК изисквания, което не е сторено в конкретния случай. Предвид
изложеното моли, исковата молба да бъде оставена без движение и на ищеца
да бъде указано да уточни коректно и съобразно законовите изисквания
петитума на същата. В случай, че ищеца не уточни петитума на исковата
молба, моли производството по делото да бъде прекратено. Счита, че
изложените в исковата молба фактически обстоятелства не се подкрепят от
представените писмени доказателства. Счита предявения иск за изцяло
неоснователен и недоказан, поради което го оспорва изцяло.В
обстоятелствената част на исковата молба ищецът е навел довод за
нищожност на описания в същата нотариален акт за покупко - продажба от
2019 г., тъй като счита, че е налице нееквивалентност на престациите. Твърди,
че между посочената в нотариалния акт продажна цена на недвижимите
имоти и пазарната цена към момента на продажбата е била налице разлика в
пъти. Твърди, че продавачът не е получил описаната в нотариалния акт сума,
като ответникът не му е дал сумите, но дори и да му ги е дал, то пазарната
стойност на имотите била в пъти по голяма. Като довод за накърняване на
добрите нрави, сочи и, че към деня на сделката продавачът не е бил
адекватен. Навежда твърдения, че баща и страдал от алкохолизъм и е бил
почти постоянно в нетрезво състояние, като ответникът се е възползвал от
това негово състояние. Твърди, че цената по договора за покупко-продажба е
в размер на 8000.00 лв., която цената е договорена и заплатена. Видно от
приложеното удостоверение за данъчна оценка към 08.04.2022 год. е, че
данъчната оценка на имотите е в размер на 7474.30 лв. Тоест покупно
продажната цена е над данъчната оценка, към момента на сделката, но дори и
4
сделката да беше по цена определена в данъчната оценка, то същата е
призната от държавата правно значима оценка на Е.н имот, въведена, като
законов критерий и база за определяне на задълженията на собствениците на
оцененото имущество в отношенията им с държавата и общините - при
плащане на данъци и такси, съдебни спорове във връзка с определяне цената
на иска и др. Извършването на сделки по покупко-продажба на недвижими
имоти по цена на или близка до данъчната им оценка не е въведено като
нарушение на закона и не нарушава установените в обществото правни
принципи, още повече, че тук става въпрос за изразяване на свободната воля
на страните при сключването на договори, както на предварителен такъв, така
и на окончателен. Ето защо, дори и да се приеме, че е налице
нееквивалентност на престацията, това не е довод да се приеме накърняване
на добрите нрави при извършване на сделката. Посочва, че съгласно
практиката на ВКС, за да е налице нищожност на договора поради
накърняване на добрите нрави, изразяващи се в липса на еквивалентност на
престациите, то трябва тази неравностойност да е толкова голяма, че на
практика да е равнозначно на липса на престация, което в случая не е така.
Счита, че при изложената до тук фактология не може да се приеме за
основателно твърдението на ищеца, за нееквивалентност и не отчетност на
сделката по отношение на ищеца в качеството на наследник на Р.Р., на когото
*** е заплатил покупно- продажната цена. Счита, че в настоящия случай не е
налице нито липса на еквивалентност на престациите, нито липса на
отчетност на сделката поради което предявения иск се явява неоснователен.
На следващо място в исковата молба, като основание за накърняване на
добрите нрави се сочи, че наследодателя на ищеца към момента на
подписване на договора с който са били прехвърлени гореописаните
недвижими имоти, а именно 15.10.2019 г., е страдал от алкохолизъм и същия
бил почти постоянно в нетрезво състояние от което според ищцата
ответникът се е възползвал. Счита, че наследодателя на ищцата предвид така
соченото особено състояние е съзнавал извършеното и е ръководил
постъпките си при подписване на посочения нотариален акт за покупко-
продажба, още повече, че същия се е явил лично при изповядване на
съответната сделка. Твърди, че наследодателят на ищцата към датата на
подписване на договора е бил дееспособен и е съзнавал свойството и
значението на своите действия. Твърди, че дори и да е имал някакви
5
здравословни проблеми предвид възрастта му, то същите не са се отразявали
на неговата дееспособност и същия е разбирал свойството и значението на
извършваните от него действия. Същият ясно е съзнавал и послЕ.ците от
сключването на договора. От друга страна в исковата молба не са наведени
твърдения, а и не се сочат доказателства да е било искано поставяне под
запрещение на наследодателя на ищцата прЕ. смъртта му, при което счита, че
не може да се претендира нищожност на договора. Отделно от това твърди,
че наследодателят на ищцата прЕ. сключване на договора за покупко
продажба е участвал в гражданския оборот, като е бил страна в производство
за делба, включващ и процесния имот за което е било образувано гр. дело №
1049/2018 год. по описа на ПлРС за 2018 год. и в което производство същия
се е явил в проведено открито съдебно заседание, което е приключило с
подписване на съдебна спогодба между страните в производството. Твърди,
че видно от справка в имотен регистър, наследодателя на ищцата е участвал в
множество други сделки, както и в съдебни производства, което безспорно
опровергава твърдението в исковата молба, че наследодателят и е бил почти
постоянно в нетрезво състояние. Предвид гореизложеното считам така
депозираната искова молба за неоснователна и я оспорва изцяло.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните и се установява от Удостоверение за
наследници № ***г., че Р.Д.Р., ЕГН********** е починал на 24.03.2022г. и
негови наследници по закон при равни права са В. Р. Г., ЕГН**********- ***
и Д. Р. Р., ЕГН**********-***.
Не се спори между страните и се установява от Нотариален акт за
покупко- продажба на *** на *** И.И., че Р.Р. е прехвърлил в качеството си
на продавач на П. Т. Г. в качеството му на купувач следния свой недвижим
имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор ***, по кад. карта и кад.
регистри, одобрени със ЗАПОВЕД № РД -18-25/ 21.01.2019г. на
Изпълнителен директор на АГКК, без издадена заповед за изменение в КККР,
с адрес на имота: с. ***, ***, с площ 1277, трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване до
10 м., стар идентификатор няма, номер по преходен план на имота ***, при
6
съсЕ. на имота : *** ***, ***, ***, заедно с построените в имота: 1.СГРАДА с
идентификатор ***.1, с площ 91 кв. м., жилищна сграда -еднофамилна,
2. СГРАДА с идентификатор ***.2, с площ 31 кв. м., с предназначение
стопанска сграда, 3. СГРАДА с идентификатор ***.1, с площ 28 кв. м. ,брой
етаж 1, с предназначение друг вид сграда за обитаване. Уговорената цена е в
размер на 8000 лв., от които продавача е получил в брой прЕ. сделката сумата
от 3500 лв., а за разликата от 4500 лв. е уговорено да бъде платена на
минимални месечни вноски от по 150 лв. в срок до 30.04.2022г., като при
нужда на продавача сумата на вноската може да бъде увеличена. Уговорено е,
че Р.Р. си запазва правото на пожизнено и безвъзмездно право на ползване
върху прехвърления имот. Данъчната оценка на имота към датата на
изповядване на сделката е в размер на 6565,50 лв.
Установява се от Данъчна оценка № МДТ-1585/08.04.2022г., че към
посочената дата данъчната оценка на процесния имот е в размер на 7474,30
лв.
Видно е от Справка по партидата на Р.Р. от АВ-Имотен регистър, че Р.Р.
е извършвал сделки с недвижими имоти периодично, като последната от тях
следва по време оспорената и е от дата 22.06.2021г.
Установява се от приложеното гр.д.№ 1049/2018г. по описа на РС-
Плевен, че Р.Р. е предявил иск за делба на 12.02.2018г.и в заседанията на
31.10.2018г., 07.11.2018г., 19.11.2018г. се е явил лично, участвал е в
производството и е подписал одобрена от съда спогодба за прекратяване на
съсобствеността.
От представената мЕ.цинска документация /л.124-128 от делото/ е
видно, че Р.Р. е посещавал личния си лекар за консултация на 22.05.2017г. и
на 24.06.2019г. На 01.02.2022г. е посетил лекар за извършване на
профилактичен преглед. За времето от 16.03.2022г. до 24.03.2022г. е бил
настанен в болница с диагноза „вътремозъчен кръвоизлив“ послЕ.ца от
мозъчен инфаркт.
Съдът дава вяра на показанията на св.К.В. И. като съответни на
останалите доказателства по делото и незаинтересовани. От тях се
установява, че Р.Р. е злоупотребявал с алкохол. Често е бил пиян.
Състоянието му с прекаляване с алкохол се влошило през последните три-
четири години. Бил е в лоши отношения с дъщерите си, като е казвал, че няма
7
дъщери. Обиждал ги. Говорело се, че къщата на Р.Р. в с.***, била
прехвърлена на Е..
Съдът крЕ.тира показанията на св.В.Д. Р., въпреки че е заинтересована
от изхода на делото като майка на ищцата. Показанията са логични,
непротиворечи, преки и съответни на останалите доказателства по делото. От
тях се установява, че св.Р. е бивша съпруга на Р.Р.. Тя отишла да работи в
***. Влошили се отношенията между тях. Р.Р., заявил, че вече е разбрал какво
е живота без съпругата и децата му, че не ги иска и че ще подари къщата. По
това време той вече доста се бил пропил. Често пъти като се напиел, не знаел
къде се намира. В началото на деня, бил сравнително адекватен, като отивал
към центъра на селото, където пиел, след което вече не можело да се говори с
него, залитал, падал, налагало се да го водят до дома му. Когато бил трезвен
гонел св.Р.. Около месец прЕ. да почине си влачел краката, залитал, бил
изгърбен. По оценка на свидетеля Р., бил изгубил човешки образ. Издържал
се от продажба на наследствено имущество. *** на *** П., Е. му давал
алкохол понякога. Имал доста наследствени земеделски земи, които продал.
Св.Р. разбрала за продажбата на къщата, когато наследодателя на ищцата бил
в болницата прЕ. да почине. Със св.Р. са водили дело за делба, тъй като
родителите на Р. построили къща за брат му и искали къщата в с.***, предмет
на оспорения договор да остане за Д.. След като родителите на Р. починали,
неговия брат заявил, че иска дял от къщата. Изплатили на брат му 3*** лв., а
Р. получил къщата. По време на делбеното дело Р. е бил сравнително
адекватен. След делото сумата е платена на вноски от св.В. Р..
Съдът дава вяра на показанията на св.Б. И. Г. като незаинтересовани,
непротиворечиви и кореспондентни с останалите доказателства по делото. От
тях се установява, че през последните 4 години Р. е прекалявал с алкохола и
под негово въздействие е бил неадекватен. Споделил е, че е приписал къщата
на Е.. Разполагал е със средства. Казвал, че Е. му праща пари. Този Е. е
живеел в чужбина и Р. се грижел за имота, който му е продал. Това е
споделил Р.. Най-често св.Г. е виждала Р. пред магазина, където пиел с
приятели. Той я разпознавал, но на някои въпроси не можел да отговори.
Иначе разбирал за какво си говорят със св. Г..
Съдът възприема заключението на съдебно-оценителната експретиза
като обективно, безпристрастно, обосновано и компетентно. От него се
8
установява, че пазарната стойност на процесния недвижим имот, предмет на
оспорения договор за покупко-продажба, към датата на сделката е в размер на
54340,00 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
ПрЕ. произнасяне по основателността на исковата претенция, съдът слЕ.
служебно за допустимостта на същата. Съдът намира за недопустими,
предявените претенции с правно основание чл.26, ал.1, предложение трето
ЗЗД частично за разликата над ½ част, тъй като ищеца е сънаследник на Р.Р.
при равни права с В. Р. Г.. В практиката на ВКС - решение № 205 от
5.11.13г.по гр.дело № 1415/12г.на Трето г.о.и решение № 397 от 3.10.12г.по
гр.дело № 1604/11г.на Четвърто г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК е
прието е, че съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение
или на едно право, когато има интерес от това, а съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК,
освен в изрично предвидените от закона случаи, никой не може да предявява
от свое име чужди права пред съда. За ищеца, предявил установителен иск за
прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот е
налице правен интерес и той е процесуално легитимиран да предяви този иск,
когато твърди и представя доказателства, че е собственик на целия процесен
имот, макар и да не е страна по договора. В този случай ищецът брани
правото си на собственост, тъй като с предявения иск за нищожност се
домогва до постановяването на положително за него съдебно решение, с
което със силата на пресъдено нещо да бъдат отречени правните послЕ.ци на
атакувания договор – неговото облигационно действие между страните по
договора, и най-вече – вещно-прехвърлителният ефект на договора, имащ за
предмет имота, собственост на ищеца. Когато обаче самият ищец твърди и
представя доказателства, че не е собственик на целия, а само на идеална част
от процесния имот, предмет на договора,/ както е в случая/ предвид
принципната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК да не се предявяват
пред съда чужди права от свое име (освен в изрично предвидените от закона
случаи на процесуална субституция), този ищец е процесуално легитимиран и
има правен интерес да води иска за нищожност само до размера на своето
право на собственост, чиято защита търси по съдебен ред, т.е. той може да
9
предяви иска за прогласяване нищожността на договора само относно
идеалната част от процесния имот, която е негова собственост. Процесуално
легитимирани да предявят иск за нищожност на останалата част от договора,
и признат от закона правен интерес от това имат (чл. 124, ал. 1, във вр. с чл.
26, ал. 2 от ГПК) Е.нствено останалите съсобственици на имота. Поради това,
когато само Е.н от съсобствениците предяви иск за нищожност на целия
договор, този иск като предявен в нарушение на императивната процесуална
забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК, а следователно – и поради липса на признат от
закона правен интерес, е недопустим в частта му, с която нищожността се
претендира относно идеалните части на останалите съсобственици, които не
са предявили иска като обикновени другари в процеса на съсобственика си -
ищец. /Решение № 140/17.11.2020г. по гр.д.№ 4530/2019г. 3 г.о на ВКС/.
Предвид изложеното, следва производството по делото да бъде частично
прекратено по предявените искове до размер от ½ част от процесния договор
за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко- продажба на
*** на *** И.И.
Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, договорите, които накърняват
добрите нрави, са нищожни. В настоящия случай, се иска процесният договор
за продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-
продажба на *** на *** И.И., да бъде прогласен за нищожен, поради
накърняване на добрите нрави - под форма на недопустима липса на
еквивалентност на насрещните престации и поради това, че *** се е
възползвал от неравностойното възрастово, социално или материално
положение на Р.Р., тъй като към момента на сделката, той е бил постоянно в
нетрезво състояние.
Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които
съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за
оценка на сделките.
В практиката на ВКС е прието, че нееквивалентността на престациите е
нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла
на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Съгласно постоянната практика на ВКС,
обективирана в рЕ.ца решения на ВКС, както и в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по
тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, противоречие с добрите нрави е
налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено
10
етични правила на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и
да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Понятието "добри
нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при
тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до
нищожност на сделката.
В решение № 1444 от 4.11.1999 г. по гр. д. № 753/1999 г. на Пето Г. О. на
ВКС е посочена нееквивалентността на престациите като конкретен пример
за нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по
смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като не са посочени критерии, по които съдът
преценява кога престациите са нееквивалентни до степен, прЕ.звикваща
нищожност на сделката. В решение № 24 от 09.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
2419/2015 г., III г. о., ГК, след анализ на практиката на ВКС, е даден отговор
на въпроса кога нееквивалентността на престациите води до нищожност на
договор за продажба поради противоречие с добрите нрави, като е прието, че
само наличието на нееквивалентност на насрещните престации не е
достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Приема се, че: "Известна обективна
нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага
преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с
оглед техния интерес. Следващата степен на нееквивалентност на
престациите може да представлява сделка, сключена при явно неизгодни
условия и ако страната е в състояние на крайна нужда, порокът би бил
унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД. При най-високата степен на
нееквивалентност на престациите съществува такова съотношение, че едната
от тях е незначителна и практически нулева. Тогава, ако сделката не е
симулативна като прикриваща дарение, тя е нищожна поради противоречие с
добрите нрави. ". С други думи, за да е налице нищожност на поддържаното
основание - значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации,
която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави,
неравностойността би следвало да е такава, че практически да е сведена до
липса на престация. За да е налице накърняване на добрите нрави, поради
нееквивалентност на престациите, в съдебната практика е възприета
изключително голямата разлика в престациите - в решение № 615 от
15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС например е
11
прието, че нищожност има поради дванадесет пъти по-ниската цена от
пазарната, а в решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за 2010 г.
на I Г. О. на ВКС-при двадесет и осем пъти по-ниска цена. Във второто
решение е подчертана необходимостта от значителна липса на
еквивалентност в насрещните престации. По абстрактен и принципен начин е
формулиран критерият за преценка на значителната нееквивалентност в
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 452 от 25.06.2010 г. по
гр. д. № 4277 по описа за 2008 г. на I Г. О. на ВКС. Според това решение
съгласно чл. 9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се
рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от
добрите нрави. Законодателят допуска, че цената на недвижимия имот може
да бъде по-ниска от данъчната оценка. В същото време понятието добри
нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при
тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до
нищожност на сделката. ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е
такава, че практически да е сведена до липса на престация. Следователно
значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до
нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато
насрещната престация е практически нулева. С решение № 156/10.02.2021г.,
постановено по гр.д.№ 2451/2019 на 3-то г.о на ВКС е прието, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД е
налице винаги, когато се нарушава правен принцип, като принципа на
справедливостта и на добросъвестността в гражданските отношения.
Въпросът дали поведението на даден правен субект съставлява действие,
накърняващо добрите нрави и злепоставящо чужди интереси с цел извличане
на собствена изгода се преценява с оглед конкретния случай.ВКС в
практиката си приема, че не всяка нееквивалентност представлява нарушение
на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна
такава, при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че
има практически нулева стойност. При преценката дали една сделка е
недействителна поради нарушение на добрите нрави, съдът не трябва да се
ограничава Е.нствено и само до простото сравняване на уговорената
престация с пазарната стойност на имота, предмет на сделката. Продажбата на
вещ на цена, по ниска от пазарната не е несъвместима с общоприетите норми
за справедливост и добросъвестност. Още повече законът за местните данъци
12
и такси и Закона за ***ите и нотариалната дейност изрично допускат
възможността сделки да се сключват и под данъчната оценка, но държавната
такса се плаща по нея. Щом не се нарушават императивни разпоредби и
законът изрично предвижда възможност да се договоря цена, равна на
данъчната оценка или по-ниска от нея, то не е налице значителна
нееквивалентност на ответната престация, водеща до абсолютна, изначална,
непоправимо нищожност поради накърняване на добрите нрави.В този
смисъл е безпротиворечивата практика на ВКС, обективирана в решение №
452 от 25.6.2010 г по гр.дело № 4277/2008 г на ВКС, Първо гражданско
отделение, решение № 119/22.3.2011 г по гр.дело № 485/11 г на ВКС, ГК,
Първо ГО, решение № 29 от 22.3.2017 г по гр.дело № 2955/2016 г на ВКС, ГК,
Първо ГО, решение № 24 от 9.2.2016 г по гр.дело № 2419/2015 г на ВКС, ГК,
Трето ГО и решение № 65 от 21.3.2017 г по гр.дело № 639/2016 г на ВКС,
Четвърто гражданско отделение.
Видно е от представяния и оспорен нотариален акт, че данъчната оценка
на процесния недвижим е 6565,60 лв. към момента на сключване на сделката,
а продажната цена на имотите е в размер на 8000 лв., която сума не е
оспорена. Сделката е сключена на цена малко по-висока от данъчната оценка
на имотите, поради което и въз основа на гореизложеното, както и в
съответствие с установената и непротиворечива практика на ВКС не е
нищожна поради нееквивалентност на престациите. Съдът приема, че липсва
такава нееквивалетност на престациите, която да води до нищожност поради
противоречие с добрите нрави, и тъй като от приетата по делото СТЕ се
установи, че пазарната цена на имотите към момента на сделката е 54340 лв.
или те са продадени на 6,79 пъти по ниска цена от пазарната и фактически не
може да бъде направен извод, че престацията е практически нулева. Отделно
от това следва да бъде съобразено, че имота е продаден на посочената цена,
но при запазване от страна на продавача Р.Р. пожизнено и безвъмездно право
на ползване на имота. Факта, че той е останал да живее в имота дори след
неговата продажба не е спорен по делото и се установи от всички
доказателства. Естествено е при това положение цената на имота да е в
отклонение от пазарната такава. Поради което искът с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД поради нееквивалентност на престациите се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
13
По искът с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за нищожност на
оспорената сделка поради това, че *** се е възползвал от неравностойното
възрастово, социално или материално положение на Р.Р., тъй като към
момента на сделката, той е бил постоянно в нетрезво състояние съдът намира
следното:
Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.
дело № 1/2009 г., ОСТК добрите нрави са морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната послЕ.ца от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1
ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът слЕ. служебно. Е.н
от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат
от закона интерес. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите
нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора.
Законът не дефинира понятието "накърняване на добрите нрави" по
смисъла на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Съдебната практика
приема, че противоречие с добрите нрави е налице тогава, когато сделката
противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, страните са свободни да определят
съдържанието на договора, но тази свобода на договарянето не е безгранична
– повелителните норми на закона и добрите нрави са определени като нейна
граница. Нарушението на добрите нрави обаче следва да се разглежда с оглед
защитата на обществените отношения като цяло, а не само с оглед
индивидуалния интерес на конкретен правен субект.
"Накърняване на добрите нрави" е налице, когато с оглед установените в
обществото норми на поведение и общоприетия морал, сделката или
договорът се явяват несъвместими с тях. Добрите нрави не са писани и
конкретизирани, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях.
Напр. Е.н от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от нормите
на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на
14
интересите на отделните правни субекти - противоречието с този принцип
може да доведе до нищожност на сделка при която са договорени насрещни
престации в явна нееквивалетност една спрямо друга.
Установи се по делото, че Р.Р. от години е злоупотребявал с приема на
алкохол, като това се засилило през последните 3-4 години от живота му.
Видно е от всички свидетелски показания, които са еднопосочни, че когато е
бил в алкохолно опиянение, след определена степен, той ставал неадекватен-
залитал, падал, бил неконтактен. Също така, обаче пак от показанията на
всички свидетели по делото се установи, че той е пиел най-вече на
обществено място в центъра на селото. Това той правел всеки ден, но когато
го виждали прЕ. да започне да пие, той е бил адекватен, можело да се води
разговор с него, изразявал негативното си отношение към бившата си съпруга
и децата си, като ги псувал, обиждал и гонел. Заявявал, че има намерение да
ги остави без наследство, те да не получат нищо. Споделял, че има намерение
да подари къщата. Видно е от справка по партидата на Р.Р. в АВ-Имотен
регистър и от оспорения нотариален акт, че той действително е изпълнил
намерението си да се разпорЕ. с притежаваните от него имоти. Къщата е
прехвърлил на *** по силата на оспорената сделка за покупко-продажба, а със
земеделска земя се е разпорЕ.л безвъзмездно чрез дарение. От съдържанието
на оспорената разпорЕ.телна сделка не може да бъде направен извод за
нелогично лишаване от собствеността върху Е.нственото му жилище. Видно
е, че той е запазил за себе си пожизнено и безвъзмездно ползване на имота,
като същевременно се е сдобил с парични средства, с които да покрива
издръжката на живота си, доколкото той е живеел сам и не е имал финансова
подкрепа от роднините си, с които е бил във влошени взаимоотношения.
Както се установи от показанията на свидетелите, той е получавал парични
средства и алкохол от Е., който е брат на *** по делото. Всички свидетели
посочват, че той е разполагал със средства, които е получавал по посочения
начин, както и от разпореждането с наследствени имоти. Не се установи той
да е бил постоянно в алкохолно опиянение, което да не му позволява да
разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките
си. Той се е явил лично при *** и е извършил оспорената сделка, като
липсват данни ***а да е възприел поведението ми като неадекватно и лично е
възприел се е уверил в неговата воля. Сделка при *** е извършвана и след
сделката, предмет на настоящия иск, като също не се установява, ***а да е
15
установил той да не може да съзнава значението на извършваната сделка и да
не е годен да изрази правно валидна воля. От приложеното по делото в цялост
гр.д.№ 1049/2018г. по описа на РС-Плевен, се установи, че Р.Р. е предявил иск
за делба на 12.02.2018г.и в заседанията на 31.10.2018г., 07.11.2018г.,
19.11.2018г. се е явил лично, участвал е в производството и е подписал
одобрена от съда спогодба за прекратяване на съсобствеността. Съдът също е
възприел поведението му и не е достигнал до извод, че той е в състояние, в
което не може да изрази правно-валидна воля. Цялото поведение на Р.Р. сочи
на едно обмислено от него и целенасочено поведение да не остави имоти в
наследство и да реализира доходи от тях за собствената си издръжка
приживе, като осигури и ползване на жилището си безвъзмездно до края на
живота си. Това кореспондира пряко с изразените от него намерения, както и
е обяснимо с влошените взаимоотношения между него и двете му дъщери,
които се явяват негови наследници по закон.
От всичко гореизложено не може да бъде направен извод, че сделката
противоречи на общо установените нравствено-етични правила на морала,
тъй като *** се е възползвал от неравностойното възрастово, социално или
материално положение на Р.Р., тъй като към момента на сделката, той е бил
постоянно в нетрезво състояние. Не се установи той да е бил в постоянно
нетрезво състояние, а и липсват доказателства системната употреба на
алкохол да е довела до промяна в личността му и той да не е можел да взема
адекватни решения към датата на оспорената сделка. Такива индиции се
съдържат само в показанията на св.В. Р., в които тя заявява, че Е.н месец прЕ.
смъртта си Р.Р. е бил загубил човешки образ. На първо място това съставлява
оценка на св.Р., а не знание за факт, и освен това касае Е.н много по-късен
момент от датата на сключване на оспорената сделка.
С оглед на гореизложеното следва искът за нищожност на оспорената
сделка като противоречаща на добрите нрави, поради това, че *** се е
възползвал от неравностойното възрастово, социално или материално
положение на Р.Р., тъй като към момента на сделката, той е бил постоянно в
нетрезво състояние следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78, ал.3 *** има право на разноски съразмерно с
прекратената и отхвърлена част на претенцията, но по делото няма
доказателства за направени от него разноски и не е направено искане за
16
присъждане на такива, поради което съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.130 ГПК, производството по гр.д. №
********** 1569/2022 по описа на РС-Плевен В ЧАСТТА за предявените от
Д. Р. Р., ЕГН**********, *** против П. Т. Г., ЕГН**********, *** искове с
правно основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД за ½ от договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко- продажба на
*** на *** И.И., като недопустимо.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Р. Р., ЕГН**********, *** против П. Т. Г.,
ЕГН**********, *** иск с правно основание чл.26, ал.1, предложение трето
ЗЗД да бъде обявен за нищожен ½ от договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт за покупко- продажба на *** г. на *** И.И.,
като противоречаща на добрите нрави поради нееквивалентност на
престациите, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Р. Р., ЕГН**********, *** против П. Т. Г.,
ЕГН**********, *** иск с правно основание чл.26, ал.1, предложение трето
ЗЗД да бъде обявен за нищожен ½ от договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт за покупко- продажба на *** г. на *** И.И.,
като противоречаща на добрите нрави поради това, че *** се е възползвал от
неравностойното възрастово, социално или материално положение на Р.Р.,
тъй като към момента на сделката, той е бил постоянно в нетрезво състояние,
като неоснователен и недоказан.
Решението, в частта за частично прекратяване на производството по
делото, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението пред ОС-Плевен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
17