Р Е Ш
Е Н И Е
№ 5 / 04.01.2018 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На четвърти декември през две хиляди и седемнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Щиляна Манахилова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Анегелова
Гражданско дело номер 2166 по описа за 2016
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е делбено и е във фазата по уреждане на сметките
между съделителите и по извършване на делбата на допуснатите до такава недвижими
имоти.
С влязло в сила решение № 276/03.05.2017
г. по настоящото гр.дело № 2166/2016 г. на ХРС, съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между К.Н.Ч. с ЕГН **********
***; А.Н.С. с ЕГН ********** ***; и Л.Н.Ц. с ЕГН ********** ***; на следните техни съсобствени
недвижими имоти:
1.
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.722.166.1.23
по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със заповед РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на
АК, с адрес в гр. Хасково, ул. „Добруджа” № 21-23 вх.Б ет.1 ап.2, намиращ се в
сграда № 1, разположена в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 77195.722.166, с
предназначение – жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, площ по документ 71
кв.м.; при граници на същия етаж - 77195.722.166.1.22 и 77195.722.166.1.24, под
обекта - 77195.722.166.1.9, 77195.722.166.1.8, 77195.722.166.1.7,
77195.722.166.1.17 и 77195.722.166.1.16; над обекта - 77195.722.166.1.28; ведно
с прилежащите части – избено помещение, таванско помещение и с 2,999 % ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право
на строеж; и
2.
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
77195.722.166.1.8 по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със заповед
РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес в гр. Хасково, ул. „Добруджа” №
21-23 ет.0, намиращ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор
77195.722.166, с предназначение – гараж в сграда, брой нива на обекта 1, площ
по документ 22 кв.м.; при граници на същия етаж - 77195.722.166.1.7,
77195.722.166.1.17, 77195.722.166.1.16 и 77195.722.166.1.9; под обекта няма;
над обекта - 77195.722.166.1.23; ведно с 0,559 % ид.части
от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж; при квоти от по 1/3 ид.ч. за всеки от тримата.
В първото открито съдебно заседание след
допускане на делбата съделителите предявиха искания за сметки помежду си,
допълнително уточнени; както и направиха искания по чл.349 ал.2 от ГПК за
възлагане на процесния жилищен имот, въз основа на
които им своевременни искания, съдът:
-
прие
за съвместно разглеждане в настоящия процес претенция по сметки, предявена от К.Н.Ч.
против А.Н.С., на основание чл.346 от ГПК, за сумата от общо 7 200 лева,
представляваща обезщетение за ползване на нейната част от делбените имоти,
както следва: 6 000 лева – претенция за обезщетение за ползване на 1/3 от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.722.166.1.23, равняваща се
на дължимия наем за тази идеална част от имота за периода от м.септември 2012 г.
– м.септември 2017 г. /60 месеца по 100 лева на месец/, както и 1 200 лева –
претенция за обезщетение за ползване на 1/3 от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 77195.722.166.1.8, равняваща се на дължимия наем за тази идеална
част от имота за периода м.септември 2012 г. - м.септември 2017 г. /60 месеца
по 20 лева на месец/;
-
прие
за разглеждане в настоящото производство претенция от К.Н.Ч., на основание
чл.349 ал.2 от ГПК, на нея да се възложи делбеният
жилищен имот с идентификатор 77195.722.166.1.23;
-
прие
за съвместно разглеждане в настоящия процес претенция по сметки, предявена от А.Н.С.
против К.Н.Ч. и Л.Н.Ц. за сумата от по 2 615,03 лева за всяка една от
двете съделителки, представляващи част от извършените
подобрения в недвижимите делбени имоти, с обща
стойност на подобренията 7 845,10 лева, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска 25.09.2017 г. до окончателното изплащане и
направените по делото разноски, която обща сума на подобренията включва
следните пера, извършени за периода 2008 г. – 2016 г., а именно:
• изработване и монтаж на PVC дограма на процесния апартамент от „Герис Глас”
ЕООД - Димитровград по договор от 30.08.2008 година, на обща стойност 2 100
лева; поставена през 2008 г. на:
-
прозорец
двукрилен с размери 1,15/1,35 м на северна стая /бокс/ и врата с размери 065/2,22
м на бокса;
-
прозорец
еднокрилен с размери 1,9/1,4 м на северна стая;
-
прозорец
еднокрилен с размери 1,95/1,4 м на южна стая /хол/ и врата на хола с размери
0,7/2,22 м;
-
прозорец
еднокрилен с размери 2,17/1,7 м на южна стая и врата с размери 0,7/2,22 м.
• складова разписка № 658/14.07.2009 год.
за приемане /предаване на материални запаси от „ ГАМА КОЛОР" ЕООД, за
закупени осветителни тела за вграждане, внос от Гърция - комплект - 2 бр. на
обща стойност 136 лева, монтирани през 2009 г. в хола на апартамента.
• тапети 1825-17 4А, внос от Германия 9
бр. на обща стойност 216 лева, залепени през 2009 г. в хола на апартамента.
• складова разписка от 10.07.2009 г. на ЕТ
„ КОМФОРТ" за закупени материали и вложени през 2009 г., както следва:
- ламиниран паркет Karelia на обща
стойност 245 лева, поставен в южна стая – хол на 20 кв.м.;
- ламиниран паркет Simfonia на обща
стойност 151,20 лева, поставен в северна стая на 13 кв.м.;
- пана за растерен
окачен таван на обща стойност 264 лева, монтиран в южна стая – хол на 20 кв.м.;
- Т24 USGDONN DX
носещ профил 3,70 лм на обща стойност 22,92 лева,
монтиран в южна стая – хол;
- T24 USGDONN DX
монтажен профил 1,20 лм на обща стойност 43 лева,
монтиран в южна стая – хол;
- Т24 USGDONN DX
напречен профил 0,60 лм на обща стойност 25,80 лева,
монтиран в южна стая – хол;
- PVC перваз за
кабелен канал на обща стойност 63,48 лева, монтиран в северна стая на 3,3/3,75
м и в южна стая – хол на 3,3/6 м;
- скрепителни елементи за PVC первази на стойност 2,40 лева,
монтирани в северна стая и в южна стая - хол;
- вътрешни ъгли за
PVC первази на обща стойност 6 лева, монтирани в северна стая и в южна стая -
хол;
- външни ъгли за PVC
первази на обща стойност 2 лева, монтирани в северна стая и в южна стая - хол;
- крайни тапи за
первази на обща стойност 4 лева, монтирани в северна стая и в южна стая - хол;
- полиетиленова
подложка 2 мм на обща стойност 12,80 лева, монтирани в северна стая и в южна
стая - хол;
• складова разписка от 06.07.2009 г. от ЕТ
„КОМФОРТ” Хасково за закупени и вложени през 2009 г., както следва:
- теракотни плочки 30x30 на обща стойност 181,50 лева,
положени в коридор на 11 кв.м. и в северна стая – бокс на 3,5 кв.м.;
- лепило за плочки /
1 торба =25 кг = 3-4 кв.м. на обща стойност 42,40 лева, използвано при
поставянето на теракота в коридора и в северна стая – бокс;
- фугираща смес на
обща стойност 13 лева, използвана при поставянето на теракота в коридора и в
северна стая – бокс;
- бял латекс Оргахим
на обща стойност 52 лева, положен на две ръце по таваните на целия апартамент –
северна стоя – бокс на 5 кв.м., северна стая на 13 кв.м., южна стая – хол на 20
кв.м., южна стая на 9 кв.м. и на стените на коридора над дървената ламперия на
6,5 кв.м.;
- цветен латекс на
обща стойност 31,26 лева и цветен латекс на обща стойност 45,32 лева, положени
на стените на северната стая от 30 кв.м. и на южната стая от 25 кв.м.
• Количествено-стойностна сметка от „Гама Колор” ЕООД - Хасково от 04.08.2009 г., вложени през 2009
г. за направата на висящ таван в южната стая – хол на 20 кв.м., а именно по
следните 8 точки:
- маркиране на точки
за закрепване на носещи скоби на стойност 12 лева;
- окачване на Trim профил на стойност 40,48 лева;
- дюбели за стена на
стойност 0,80 лева;
- монтиране на
носещи шини 3700 мм на стойност 69,12 лева;
- монтиране на
носещи шини 1200 мм на стойност 60,48 лева;
- комплект видии, дюбели на стойност 0,48 лева;
- поставяне на пана
за рестерен окачен таван на стойност 28,80 лева;
- поставяне на
осветително тяло 2 бр. на стойност 16,80 лева; както и
- отстраняване на
мокет 20 кв.м. на стойност 14,40 лева в южна стая - хол;
- отстраняване на
балатум 13 кв.м. на стойност 6,24 лева в северната стая;
- поставяне на
полиетиленова подложка 2 мм на стойност 1,98 лева;
- полагане на ламиниран паркет на стойност 150,48 лева – в южната стая –
хол на 20 кв.м. и в северната стая на 13 кв.м.;
- монтаж на PVC
первази на стойност 16,80 лева.
• разписка от С.М. от гр. Х. от 25.08.2009
г. за извършени през 2009 г. СМР в процесния апартамент,
на обща стойност от 1 392 лева, платени от А.Н.С., а именно – грундиране,
шпакловка и боядисване на северна стая – бокс – стени от 9 кв.м. и таван от 5
кв.м.; северна стая – стени от 30 кв.м. и таван от 12,5 кв.м.; южна стая – хол
– стени от 42 кв.м. с лепене на тапети и таван на 20 кв.м.; като преди
боядисването са свалени тапети и е извършена подготовка за поставяне на нови в
хола на 45 кв.м. и боядисване; както и подготвителни работи по полагане на ремарка, рязане на теракот,
рязане и лепене на первази и изхвърляне на строителни отпадъци;
• закупени от „Виктория Пласт“ - Стара
Загора щори и планки на стойност 401,80 лева по договор № ВП-182/15.11.2012 г.,
монтирани през 2012 г., както следва - вертикални текстилни щори на прозорците
на северната стая и на южната стая – хол и хоризонтални алуминиеви щори – на
прозорците на северната стая– бокс и на южната стая;
• цялостен ремонт и монтаж през 2014 г. на
гаражна врата на процесния гараж по договор № 14 от
15.06.2014 г., на стойност от 350 лева.
• извършена през 2014 г. външна изолация
на процесния апартамент с дебелина на изолационния
материал от 5 см, извършена от Н. Д. преди изолацията при саниране на жилищния блок
през 2016/2017 г., при която е добавена изолация от още 3 см, съгласно
квитанция към приходен касов ордер № 0031 за сумата от 920 лева, а именно – на
северната стена на апартамента от 18,5 кв.м.
• закупуване и инсталиране на нова видеодомофонна уредба за процесния
апартамент, за което А.Н.С. е внесъл на касиера на блока сумата от 460 лева,
съгласно разписка от 20.02.2016 г. на Б. С. .
-
прие
за разглеждане в настоящото производство, на основание чл.349 ал.2 от ГПК,
претенция на А.Н.С. на него да се възложи процесният
жилищен имот.
Съделителят А.Н.С. твърди, че
описаните подобрения в имотите е извършил със съгласието и без
противопоставянето на сестрите му, които са увеличили стойността на имотите. Основателно
било искането му за възлагане на апартамента, т.к. имотът бил неподеляем и до смъртта на наследодателите си, той е живял
в едно домакинство с тях. Възразява против претендирания размер на наема на
имотите, като несъобразен с пазарните условия. В писмена молба по делото, чрез
пълномощника му, той иска да му бъдат възложени делбените имоти, като се
уравнят с пари дяловете на останалите съделители; да
му се присъдят извършените подобрения, според заключението на вещото лице. Съделителят претендира още, да се отхвърли искането на
сестра му К.Н.Ч. за обезщетение за това, че е била лишена от правото да ползва
делбените имоти, т.к. тя не била отправила искане за ползването им до него, а
директно искала обезщетение, което водело до неоснователно обогатяване;
нотариалната покана от 01.06.2010 г. до него била само за ползването на гаража,
а за ползването на апартамента била до трето за делбата лице, поради което той
не дължал търсеното обезщетение; по отношение на ползването на гаража, той й
дал писмен отговор, като я поканил да го ползва, според притежаваната 1/3 ид.ч., което тя не пожелала. Съделителят
претендира да му се присъдят направените в производството по сметки разноски.
Той се явява лично в открито съдебно заседание, като поддържа изложената
позиция.
Съделителката К.Н.Ч. не се явява
в открито съдебно заседание, но се представлява от пълномощник, който преди
всичко оспорва твърденията на съделителя С., че
подобренията в имотите били извършени със съгласие и без противопоставяне от
нейна страна, като не й били известни описаните от него строителни работи.
Възразява, че тази му претенция е и погасена по давност, т.к. от момента на
извършването на строителните работи изтекъл 5-годишният давностен
срок. Съделителката Ч. иска, съдът да уважи нейната
претенция по сметки и да отхвърли тази на брат й, като погасена по давност,
неоснователна и недоказана. Неоснователна била и неговата претенция за
възлагане на имота, т.к. не се доказало, че той е живял с наследодателя в процесното жилище, както и че не притежава друго жилище.
Делбените имоти следвало да се изнесат на публична продан, ако съдът не приеме,
че съделителката Ч. като непритежаваща друго жилище
отговаря на условията на закона за възлагането им, по изключението на
законовата разпоредба.
Съделителката Л.Н.Ц. не се явява
и не се представлява в открито съдебно заседание. Тя депозира писмена молба, в
която заявява, че всички подобрения в процесния
апартамент са били извършени от брат й съделителят С.
– с нейно съгласие и непротивопоставяне. Сочи, че от построяването на жилищния
блок и нанасянето в него, родителите им и брат й живели в едно домакинство и
той се грижел за тях до смъртта им. Затова справедливо щяло да е, апартаментът
на родителите им да се предостави на брат й, т.к. нежелателна била публичната
му продан. Претендираното от сестра й обезщетение за
наем било в твърде висок размер, какъвто бил размерът и по заключението на
вещото лице.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, касаещи уреждането на сметките между
съделителите и извършването на съдебната делба - поотделно и в съвкупност,
приема за установено следното:
Съделителката Ч. е изпратила
нотариална покана с рег. № 3278/ 01.06.2010 г. до съделителя
С. и до Н.А. Н., чрез нотариус с № 353, връчена лично на него на 08.06.2010 г.
В нея тя сочи, че е собственик на 1/3 ид.ч. от процесните имоти, като от края на 2007 г. – съделителят
ползвал целия гараж, а Н. – целия апартамент. На водени помежду им разговори,
да й освободят част от имотите, те й отговаряли, че те ще се ползват по
описания начин, като неудобно било и Ч. да ги ползва. С тези действия те я
лишавали от правото да ползва собствената си ид.част
от имотите, като ги е поканила на 09.06.2010 г. при нотариус да й предадат
ключовете от двата имота и да определят начина на ползването им, а в противен
случай – да й заплащат от 10.06.2010 г. ежемесечно сумата от 250 лв., от които
200 лв. за апартамента и 50 лв. за гаража; с пощенски запис на нейно име на
посочен адрес. Получателите на тази нотариална покана са изпратили на изпращача
писмен отговор от 08.06.2010 г. с нотариална заверка на подписа на Н.А. Н. с
рег. № 3420/09.06.2010 г. на нотариус с № 353. В него сочат, че от 2007 г.
тримата съсобственици водят безуспешни разговори за общото управление и
ползване на имота, за който необходими били и разходи по поддръжката му. Затова
през м.05.2010 г. с тяхната сестра, на основание чл.32 от ЗС взели решение да
го предоставят под наем, като частта на Ч. от възмездното ползване щяла да й
бъде заплащана по посочения от нея начин. Гаражът тя го била ползвала и нямало
проблем при необходимост, да ползва и занапред своята част от него. Този писмен
отговор е бил предаден лично на Ч. от нотариуса на 09.06.2010 г., видно от
справка – удостоверение изх. № 31/24.11.2017 г. на нотариус с № 353.
Съделителят С. представи по
делото множество писмени доказателства, в подкрепа на претенцията си по сметки.
Договор № 14/15.06.2014 г. е сключен между него като възложител и „Чилингир 13” ЕООД – Хасково като изпълнител за ремонт на
два броя гаражни врати, състоящ се в шлайфане на старата боя, импрегниране,
боядисване, допълнително укрепване на дървената рамка на вратата за стените и
тавана, демонтаж на стари панти, поставяне на подсилени стоманени панти; при
цена от 700 лв.; в срок от 15 дни от подписване на договора; с място на
изпълнение – гараж, намиращ се в гр. Х., ул. „*********” № **** ********.
Приложена към този договор е квитанция № 125/ 03.07.2014 г. за извършено
плащане от съделителя С. на дружеството на сума в
размер на 700 лева. Договор за монтаж на прозорци от ПВЦ дограма от 30.08.2008 г.
е сключен между него като възложител и „Герис Глас”
ЕООД – Димитровград като изпълнител относно изработка и монтаж на прозорци от
ПВЦ дограма в апартамент, намиращ се в гр. Х., ул. „*********” № **** ******;
при цена от 2 100 лв.; със срок от 10 работни дни от датата на договора.
Приложен към този договор е приходен касов ордер № 232/25.09.2008 г. за
извършено плащане от съделителя С. на дружеството на
сума в размер на 2 100 лева. Квитанция към ПКО № 0031, получен от съделителя С., без дата, е за сума в размер на 920 лева за
извършена изолация на ап.2 от Н. Д.. Представената саморъчна разписка от Б. С.,
касиер на жилищна кооперация „******” № *******, е за това, че на 20.02.2016 г.
съделителят С. е внесъл сума в размер на 460 лева за
закупуване и инсталиране на нова видеодомофонна
уредба за апартамент № 2. Същият е заплатил по складова разписка № 658/ 14.07.2009
г., издадена от „Гама Колор” ЕООД, сумата от 352 лева,
от които 136 лв. за осветителни тела за вграждане, внос от Гърция, 2 броя, и
216 лв. за тапети 1825-17 4А, Германия, 9 ролки. По делото се представи още саморъчно
написана разписка с дата 25.08.2009 г., удостоверяваща предадена сума в размер
на 1 392 лева от А.Н.С. на С.М. за извършена работа, а именно – шпакловка стени
70 кв.м. х 6 лв.=420 лв.; шпакловка тавани 34 кв.м. х 7 лв.=238 лв.; грундиране
стени и тавани 104 лв.; боядисване на стени и тавани 104 кв.м. х 3 лв.=312 лв.;
полагане замазка и рязане на теракот 11 кв.м. х
15=165 лв.; рязане и лепене на первази 7 л.м. х 4 лв.=28 лв.; сваляне на
тапети, подготовка и лепене на нови 45 кв.м. х 4 лв.=180 лв.; изхвърляне на
отпадъци 35 лв. Договор № ВП -182/15.11.2012 г. е сключен между С. и „Виктория
пласт” ЕООД - Стара Загора относно вертикални щори от плат – 2 броя с размери
250х240 см на стойност 289,80 лв. и венециански щори цв.1
мет.планки – 2 броя с размери 94х158 см и 2 броя с
размери 51,5х202 см, общо 5,051 кв.м. на стойност 112 лв.; всичко общо по
договора 401,80 лв., със срок на доставката 10 работни дни. Складова/ стокова разписка
№ **********/ 10.07.2009 г. е с посочени купувач А.Н.С. и продавач ЕТ „КОМФОРТ”
– Хасково, за стоки на обща стойност от 1 011,96 лева, в т.ч. ламиниран паркет Karelia 21 кв.м.
от 245,70 лв.; ламиниран паркет Simfonia
14 кв.м. от 151,20 лв.; пана за растерен окачен таван в опаковка 7,20 кв.м., 20
броя – 60 броя от 264 лв.; Т24 USGDONN DX носещ профил 3,70 лм
– 4 броя от 22,92 лв.; T24 USGDONN DX монтажен профил 1,20 лм
– 25 броя от 43 лв.; Т24 USGDONN DX напречен профил 0,60 лм
– 30 броя от 25,80 лв.; PVC перваз за кабелен канал – 12 броя от 63,48 лв.; скрепителни елементи за PVC первази – 8 комплекта от 2,40 лв.;
вътрешни ъгли за PVC первази – 12 броя от 6 лв.; външни ъгли за PVC первази – 4
броя от 2 лв.; крайни тапи за PVC первази – 4 броя от 4 лв.; полиетиленова
подложка 2 мм – 32 кв.м. от 12,80 лв. Горецитираната
сума от 1 011,96 лева е платена с квитанция към приходен касов ордер №
774/10.07.2009 г. от съделителя С.. Складова/ стокова
разписка № **********/06.07.2009 г. е с посочени купувач С. и продавач ЕТ
„КОМФОРТ” – Хасково, за стоки на обща стойност от 438,58 лева, в т.ч. теракотни плочки 30x30 15 кв.м. от 181,50 лева; лепило за
плочки / 1 торба =25 кг = 3-4 кв.м. на обща стойност 42,40 лева за 4 торби;
фугираща смес 2 кг от 13 лева; бял латекс Оргахим 10 л от 52 лева; цветен
латекс 1 бр.=4 кг от 31,26 лева за 3 броя и цветен латекс 1 бр.=4 кг от 45,32
лева за четири броя. Тази обща сума от 438,58 лева е платена с квитанция към
приходен касов ордер № 728/06.07.2009 г. от съделителя
С.. По делото се представи още количествено-стойностна сметка за обект - гр. Х.,
ул. „*********” № *********; с посочени възложител А.С. и изпълнител „Гама Колор” ЕООД, с обща стойност на проекта 418,76 лева, със
следните описани дейности – поставяне на окачен таван „Армстронг“, включващ: маркиране
на точки за закрепване на носещи скоби 20 кв.м. от 12 лева; окачване на Trim профил 16 броя от 40,48 лева; дюбели за стена 8/50 20
броя от 0,80 лева; монтиране на носещи шини 3700 мм 12 броя от 69,12 лева;
монтиране на носещи шини 1200 мм 12 броя от 60,48 лева; комплект видии, дюбели 2 комплекта от 0,38 лева; поставяне на пана
за растерен окачен таван „Армстронг“ 60 броя на стойност 28,80 лева; поставяне
на осветително тяло 2 бр. на стойност 16,80 лева; както и поставяне на ламиниран паркет, включващ: отстраняване на мокет 20 кв.м. от
14,40 лева; отстраняване на балатум 13 кв.м. от 6,24 лева; полагане на
полиетиленова подложка 2 мм на 33 кв.м. от 1,98 лева; полагане на ламиниран паркет, ведно със свързващите крепежни
елементи на 33 кв.м. от 150,48 лева; монтаж на PVC первази 7 броя от 16,80
лева. Тази обща сума от 418,76 лева е платена с приходен касов ордер № 4146/04.08.2009
г. от съделителя С..
Съделителката Ч. представи по
делото декларация от свое име от 30.10.2017 г., в която е декларирала, че
притежава освен процесните по 1/3 ид.ч.
от делбените имоти и нива в землището на гр. Х., кв. К., с площ от 1 дка.
По искане на съделителя С. по делото се събраха и гласни доказателства,
чрез разпита на посочените от него свидетели П.И.Т. и А.Г.Х.. Св. Т. е на 79
години, от 1981 г. е в този блок и живее на един етаж със съделителя
А.С. ***, като тя е в ап.9. Делбеният имот се намирал
на първия етаж, където живеели майка му и баща му, докато починат, като със
сина си били едно домакинство. Първо починал бащата, а след като починала майка
му, семейството на А. ремонтирало апартамента. Дограмата той сменил горе-долу
преди да почине майка му - на всички помещения външната дограма. Тогава св. Т.
не е виждала, сестрите му да идват и не знае, дали те са дали съгласие, той да
сменя дограмите. А. и съпругата му гледали майка му, те се грижели за нея.
Освен смяна на дограма, вътре в апартамента се шпакловало, боядисало, теракот и паркет се сложили. Във всички помещения направили
ремонт, само тоалетната останала. Във всички помещения на апартамента направили
шпакловка и сложили паркет, а теракот - в коридора. А.
ремонтирал апартамента, защото трябвало да се оправи. В момента в този
апартамент били Н. и М. – децата на съделителя С., които
били несемейни. Синът му се нанесъл там след големия ремонт, а по-късно и
дъщерята – да работи там като счетоводител и да ползва апартамента като офис.
Към този апартамент имало и гараж, който се ползвал от А. – вкарвал си колата
там. Той имал две сестри, които не живеели в процесния
блок и не са се грижили за своите родители. А. и родителите му били като едно
домакинство, родителите му отивали само да спят в апартамента на първия етаж, а
иначе горе се хранели – на обяд, на вечеря. Св. Т. не знае, сестрите на А. да
са искали да ползват апартамента на първия етаж и гаража. За ремонтите, които той
направил на апартамента, той плащал. Имало саниране на блока от миналата година,
но преди това А. направил изолация на апартамента, на северна страна, и новата
изолация на блока сложили върху старата.
Св. Х. познава
тримата съделители, като с А. близо от 30 години били
семейни приятели. И тримата живеели в Х., но в процесния
блок на ул. „*******“ – само съделителят от 25-30
години на третия етаж, както и приживе неговите родители на първия етаж. През последните
25 години, когато и майка му останала сама, в седмицата поне 2-3 пъти
свидетелят ходел у тях и майка му била почти винаги в неговия апартамент. Той
по-рядко е влизал в долния апартамент. След като починала майка му, А. през
последните години направил ремонт на апартамента на първия етаж, т.к. един ден
той щял да го ползва. Св. Х. бил очевидец през последните 5-6 години, когато А.
е купувал материали, сложил ламиниран паркет в хола и
в една от стаите, шпакловки правил, тапети сложил, външна дограма сменил. Шпакловката
и слагането на ламинирания паркет станало преди може
би 4-5 години. Много време се занимавал с вратите на гаражите, които се
ползвали от А., за да си паркира колите. За тези ремонти и материали, А. си
плащал всичко, ако някой му е дал пари за това, св. Х. не знае, както и не знае,
някой да има нещо против нещата, които правел. Често свидетелят заварвал и
двете му сестри в неговия апартамент през последните 5-6 години, когато вече
течал ремонтът, като били в съвсем нормални отношения. След като се отремонтирал апартаментът, той бил известно време празен, а
след това дъщерята на А. била там и тя го ползвала. Свидетелят виждал там и нея
и брат й, но не и сестрите на А. – да ползват апартамента на първия етаж, да го
отключват или да влизат вътре. Синът му и дъщеря му ползвали апартамента, можело
да се каже, че семейството на А. ползвало апартамента. Имало случаи и когато А.
е посрещал св. Х. в апартамента на първия етаж, при майка му. Но най-вече
обядвали при А., на третия етаж. Този блок бил саниран,
но А. преди това санирал апартамента на първия етаж -
на външните стени направил изолация.
И по искане на съделителя Ч. по делото се събраха гласни доказателства,
чрез разпита на посочения от нея свидетел И.Н.И. – първи братовчед на страните
в настоящото производство. Той сочи, че в делбения
апартамент на първия етаж живеели родителите на съделителите, а на третия етаж
– съделителят А.С.. След като починали родителите, А.
подготвил там офис на дъщеря му. Св. И. не е ходил у тях през последните години.
Той някъде до 2004 г. ги е посещавал, като в повечето случаи е ходил при А.,
като е слизал до чинка си и чичо си, за да ги види. Докато чинка му била жива,
имало подобрения в апартамента - когато
минавал оттам, се виждало от пътя, че са сменени дограмите. В коридора бил
сложен теракот, друго св. И. не помни. Сега бил саниран целият блок, а преди това не знае дали е имало
външна изолация на апартамента. Чинка му и чичо му на първия етаж живеели сами,
но иначе А. слизал долу, те са се качвали горе при него. А. и сестрите му много
добре се разбирали, но вече от доста години, по повод подялбата на
апартаментите, си развалили отношенията. И двата апартамента имали по един
гараж. След като починали родителите, двете сестри не са ползвали апартамента
или гаража и св. И. не знае, дали са имали желание за това. Ремонтът, за който свидетелят
знае – дограмата, климатика и теракота в коридора -
бил правен, докато била жива чинка му, като не знае, кой е платил за тях.
По делото се назначи
и изслуша и съдебно – техническа експертиза, чиито първоначално и допълнително
заключения съдът приема като компетентно и безпристрастно дадени и чиито
съдържания и допълнителните данни от разпита на вещото лице в открито съдебно
заседание - ще коментира, съответно по-долу.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи по основателността на предявените искове:
Относно предявените от съделителя
А.Н.С. против съделителите К.Н.Ч. и Л.Н.Ц.
кумулативно субективно и обективно съединени искове и определяне на
тяхното правно основание по-долу, преди всичко следва да се има предвид
разпоредбата на чл. 30 ал.3 пр.ІІ от ЗС, според която всеки съсобственик
участва в тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. По категоричен начин
по делото се установи, че съсобствеността между страните върху делбените имоти
– апартамент и гараж е възникнала през 2007 г. по наследство, когато е починала
общата им наследодателка – тяхната майка. Година
по-късно в същите ремонти започва да прави съделителят
С., който като наследник е владелец само на собствената си ид.част
от имотите и държател, по смисъла на чл.68 ал.2 от ЗС, на ид.части
на останалите сънаследници – неговите две сестри. Началният момент на
погасителната давност при вземания за извършени от държател в чужд имот
подобрения, започва да тече от момента на извършването им, а не от по-късен
момент, и се погасява с общия 5-годишен давностен
срок по чл.110 от ЗЗД. Искът си съделителят С.
предяви на 25.09.2017 г., без твърдения и доказателства за евентуално спиране
или прекъсване на давността; при което частично основателно е възражението на съделителката Ч. за частичното му погасяване по давност.
Голяма част от претенцията му по сметки касае строително-ремонтни работи,
извършени в процесното жилище през периода 2008 – 2009
г. Точният момент на извършването им, в рамките на така посочения период, се установява
от събраните по делото множество писмени доказателства, във връзка със
събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Т. и Х.. Предвид тези
кредитирани доказателства, съдът не дава вяра на показанията на - свидетеля И.
в частта им, че още докато чинка му-майката на страните по делото била жива,
били направени подобрения в апартамента – смяна на дограмите и полагане в
коридора на теракот; и на свидетеля Т., че дограмата
била сменена, докато майката била още жива. Ето защо, предявеният иск за
подобренията през посочения период, а именно тези по - договор от 30.08.2008 г.
за 2 100 лева, складова разписка от 14.07.2009 г. за 352 лева, складова
разписка от 10.07.2009 г. за 1 011,96 лева, складова разписка от 06.07.2009 г. за
438,58 лева, количествено-стойностна сметка от 04.08.2009 г. за 418,76 лева и разписка
от 25.08.2009 г. за 1 392 лева; всичко общо – 5 713,30 лв. – е след
изтичането на законоустановения давностен срок за
това, когато вземането вече се е било погасило по давност. Предвид изложеното,
искът в посочената част, а именно в размер на по 1 904,43 лв. /5 713,30
лв. : 3/ за всяка от съделителките Ч. и Ц., като погасен
по давност следва да се отхвърли, ведно със законната лихва от датата на
предявяването до окончателното му изплащане.
В останалата й част
претенцията по сметки на съделителя С. не е погасена
по давност, а именно – относно щори за прозорци по договор от 15.11.2012 г. за
401,80 лв., ремонт и монтаж през 2014 г. на гаражна врата по договор от
15.06.2014 г. за 350 лв., извършена през 2014 г. външна изолация на северната
стена на процесния апартамент за 920 лв., закупуване
и инсталиране на нова видеодомофонна уредба за процесния апартамент, съгласно разписка от 20.02.2016 г. от
460 лв. В тази му част искът е частично основателен. Обстоятелствата, че
ответникът е разходвал посочените парични средства за описаните ремонти, стоки
и материали, както и че същите са вложени именно в делебените
имоти – съдът приема за установени по категоричен начин по делото, предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, във връзка със заключението
на назначената по делото експертиза. Писмените доказателства за същите не се
оспориха от насрещната страна. Св. Т. посочи, че за ремонтите по апартамента е
плащал съделителят С., като имало саниране на блока
от миналата година, но преди това той направил изолация на апартамента, на
северна страна, и новата изолация сложили върху старата. Св. Х. посочи, че съделителят С. много време се занимавал с вратите на
гаражите, като за всички ремонти и материали той си плащал всичко. Той също
сочи, че блокът бил саниран, но С. преди това санирал апартамента на първия етаж. Това частично се
подкрепя и от посочения от съделителката Ч. свидетел И.,
че понастоящем бил саниран целият блок, а преди това
не знае дали е имало външна изолация на апартамента. На изследване подлежат
въпросите, дали описаните ремонтни дейности представляват подобрения на
делбените имоти, както твърди съделителят С.; както и
дали той е имал съгласието и/или противопоставянето на своите сестри, да
извършва същите. По дефиниция, подобренията са такива нововъведения, които
изменят общия имот, не са били необходими за запазването и съхранението му,
като в техен резултат стойността на имота трябва да се е увеличила. Такива
представляват само част от непогасените по давност претенции по сметки на съделителя С., т.к. не се считат за подобрения движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено
повреждане на имота. В този смисъл, не представляват подобрения - щорите за
прозорци по договор от 15.11.2012 г. за 401,80 лв. и закупуване и инсталиране
на нова видеодомофонна уредба за процесния
апартамент, съгласно разписка от 20.02.2016 г. от 460 лв. Касае се за движими
вещи, които не увеличават стойността на имота и които подобрителят
може да вдигне/отдели без съществени промени за имота. Съществени промени биха
настъпили, когато за извършване на отделянето е необходимо например разбиване
на стени, разкъртване на бетонни основи, прекъсване на съществуващи инсталации
и други, в резултат на които се намалява стойността, която имотът е имал преди
прикрепянето на съответния обект. Настоящият случай обаче не е такъв по
отношение на посочените щори и видеодомофонна уредба,
които поставилият ги съделител С. е в правото си да ги
вдигне и възстанови имота в старото му състояние от преди извършването им.
Предвид изложеното, искът в посочената част, а именно в размер на по 287,26 лв.
- /401,80 лв. : 3/+/460 лв. : 3/ за всяка от съделителките
Ч. и Ц., като неоснователен следва да се отхвърли, ведно със законната лихва от
датата на предявяването до окончателното му изплащане.
Подобрения по смисъла на горецитираната
дефиниция представляват непогасените претенции по сметки на съделителя С., относно
- ремонт и монтаж през
2014 г. на гаражна врата по договор от 15.06.2014 г. за 350 лв. и извършена през 2014 г. външна изолация на северната стена
на процесния апартамент за 920 лв. Лисват претенции и данни по делото, същите да са необходими разноски по
запазването на имотите. При огледа си на место вещото лице е установило, че
вратата на процесния гараж е дървена от вертикални и
хоризонтални дъски с укрепваща конструкция, с четири метални панти и скрепителни елементи. Видимо й бил извършен ремонт, като
подменени били пантите и притегнати били хоризонталните дъски. Това
кореспондира с данните по договора от 15.06.2014 г. относно естеството на
възложената от съделителя работа по гаражните врати, състояща се в шлайфане на
старата боя, импрегниране, боядисване, допълнително укрепване на дървената
рамка на вратата за стените и тавана, демонтаж на стари панти, поставяне на
подсилени стоманени панти. Вещото лице е констатирало на место извършена
топлоизолация на апартамента от EPS 5 см на площ от 21 кв.м. както и обръщане около прозорци с EPS на 7,25 м.л. При разпита му в открито съдебно заседание уточни, че
това саниране е било увеличено с още 5 см при последвалото цялостно саниране на
блока. Частичното саниране на процесния апартамент
било на северната фасада и на еркера отдолу, където излизал външно боксът, и
понеже бил на първи етаж – изчислението било на база измерване отвън по
фасадата. Относно така описаните подобрения, на изследване подлежи
и въпросът, дали съделителят С. е имал съгласието
и/или противопоставянето на своите сестри, да извършва същите. Той твърди, че същите е извършил със
съгласието и без противопоставянето от тяхна страна, които са увеличили стойността на имотите. Съделителката Ц.
признава, че подобренията са били извършени от брат й
с нейното съгласие и непротивопоставяне. Съделителката
Ч. оспорва твърденията на съделителя
С., че подобренията в имотите били извършени със съгласие и без
противопоставяне от нейна страна, като не й били
известни описаните от него строителни работи. След анализ на събраните по
делото доказателства, съдът приема, че действително съделителката Ч. не е дала
съгласието си, през 2014 г. брат й да извърши ремонт и монтаж на вратата на
процесния гараж, както и да извърши външна изолация на северната стена на
процесния апартамент. Тежестта за доказването на това обстоятелство бе за
съделителя С., който не проведе пълно и главно доказване на този твърдян от
него положителен факт. Доказателства за взаимоотношенията между страните по
делото по повод делбените имоти по делото се събраха чрез разменените помежду
им нотариална покана и неин отговор, както и от
гласните доказателства по делото. Посочените писмени
доказателства датират от 2010 г. и съдържат данни за влошени
отношения между съделителите С. и Ч.. От една страна,
на това сочи сама по себе си възникналата необходимост от размяна на нотариална
покана и отговор между брат и сестра, по повод оставени им в наследство имоти;
а от друга – съдържанието на самите документи. Съделителката
Ч. е поканила брат си и неговата дъщеря, да й предадат ключовете от апартамента и от гаража и да
определят начина на ползването им, а в противен случай – да й заплащат ежемесечни
суми за ползването им. Отговорено й е, че от 2007 г. тримата съсобственици
водят безуспешни разговори за общото управление и ползване на имота, затова за
апартамента щяла да й бъде заплащана сума за
възмездното му ползване, а
гаража – нямало проблем при необходимост, да ползва
занапред своята част от него. Разпитан като свидетел по делото, първи братовчед
на страните – св. И. сочи, че А. и сестрите му много добре се разбирали, по
вече от доста години, по повод подялбата на апартамента, си развалили отношенията. В тази връзка съдът
приема, че към извършването на горецитираните подобрения през 2014 г. съделителите С. и Ч. вече са били в трайно влошени взаимоотношения
с прекъсната комуникация помежду си по повод делбените имоти. Предвид така
кредитираните доказателства, съдът не дава вяра на показанията на св. Х. в
частта им, че често заварвал и двете сестри на съделителя С. в неговия
апартамент през последните 5-6 години, когато вече течал ремонтът, като те били
в съвсем нормални отношения. Ето защо, съдът приема, че съделителят
С. нито е искал, нито е получил съгласието на съделителката Ч., през 2014 г. да
извърши ремонт и монтаж на вратата на процесния гараж, както и да извърши
външна изолация на северната стена на процесния апартамент.
Предвид изложените
съображения, отношенията по повод тези подобрения между съделителите С. и Ц. следва да се
уредят по реда на чл.30 ал.3 от ЗС, при който дължими са действително
направените разходи; а между съделителите С. и Ч. – по реда на чл.61 ал.2 от ЗЗД,
при който дължим е размерът на увеличението на стойността на дела в съсобствените имоти. Данни за тези парични стойности се
съдържат в писмените доказателства по делото и в допълнителното заключение на
назначената по делото експертиза. Според договор № 14/15.06.2014 г., ремонтът
на два броя гаражни врати е на стойност от общо 700 лв., платени от съделителя С. с квитанция № 125/03.07.2014 г., която сума
се поделя поравно за всяка от вратите, според неоспорените му твърдения, или в
размер на 350 лв. за процесния гараж. Според
квитанция към ПКО № 0031, получен от съделителя С.,
без дата, той е заплатил сума в размер на 920 лева за извършената изолация на процесния апартамент. Тези действително направени разходи
за подобренията, извършени със съгласието на съделителката
Ц., следва да бъдат взети предвид от съда при определяне размера на предявената
против нея претенция по сметки. Като съсобственик с 1/3 ид.част
от процесните имоти, тя дължи на брат си 1/3 ид.ч. от така разходваните от него суми за същите имоти.
Ето защо съделителката Ц. следва да бъде осъдена да
заплати на съделителя С. сумите от – 116,67 лв.,
представляващи 1/3 от действително направените от него разходи за ремонт през
2014 г. на вратата на процесния гараж; както и 306,67
лв., представляващи 1/3 от действително направените от него разходи за изолация
през 2014 г. на външната северна стена на процесния аратамент; ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от датата на предявяване на иска 25.09.2017 г. до
окончателното изплащане.
В допълнителното си
заключение вещото лице изчислява стойността на подобренията, по средни пазарни
и анализни цени от справочник за цените в
строителството към периода на извършването им. То остойностява ремонт, демонтаж
и монтаж на един брой гаражна дървена врата в размер на 250 лв.; както и
топлоизолация на апартамента от EPS 5 см на площ от 21 кв.м. в размер на 506,31
лв. и обръщане около прозорци на страници с топлоизолация с EPS на 7,25 м.л. в
размер на 49,30 лв., общо за топлоизолацията 555,61 лв. Тези стойности за
подобренията, извършени без съгласието на съделителката
Ч., следва да бъдат взети предвид от съда при определяне размера на предявената
против нея претенция по сметки. Както се посочи, претенцията против нея се
основава на чл.61 ал.2 от ЗЗД, при който дължим е размерът на увеличението на
стойността на дела в съсобствените имоти. В случая се
проявява общият институт на неоснователното обогатяване, тъй като работата е
била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, поради което
ищецът по начало би бил длъжен да върне на ответника необходимите и полезни
разноски. Но доколкото последният е действал и в свой интерес, то другият
съсобственик отговаря само до размера на обогатяването си – тоест – за
по-малката сума между направените разходи /стойността на подобренията/ и
увеличената стойност на подобрения имот. В случая по-малката от двете се явява
увеличената стойност /пазарната стойност, с която се е увеличила пазарната цена
на имота в резултат на подобренията/. Тази претенция е установена в своето
основание, но по делото не се събраха достатъчно данни за размера й, при което
и на основание чл.162 от ГПК, съдът следва да го определи по своя преценка. Съдът
съобразява изчисленията на експертизата, че общата стойност на разходите за
подобрения, в т.ч. и тези за изолация и гаражни врати, в делбените имоти
възлиза на сумата от 6 235,07 лв., както и че в следствие на тях
стойността на имотите се е увеличила с 4 057,90 лв. В този смисъл, двете
величини не са равни, като във втората не са включени част от подобренията. Що
се отнася до топлоизолацията на апартамента, съдът намира, че същата
категорично е увеличила стойността на делбените имоти и то в размер, изцяло
съответстващ на стойността, изчислена от вещото лице за това подобрение от общо
555,61 лв. От този общ размер, увеличението на стойността на дела на съделителката Ч., притежаваща 1/3 ид.ч.
от съсобствените имоти, възлиза на сумата от 185,20
лв. Тази сума тя следва да бъде осъдена да заплати на съделителя
С., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 25.09.2017 г. до
окончателното изплащане; като искът в тази му част за разликата до пълния
предявен размер от 306,67 лв., като неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли. Не в такава степен съдът намира, че ремонтът на вратата на процесния гараж е допринесъл за увеличението стойността на
имота. Това е така, т.к. съществуващата врата не е била изцяло заменена с нова
по-качествена и по-съвременна такава, а единствено й е бил извършен укрепващ
ремонт, що се отнася до конструкцията и пантите й; както и козметичен такъв, що
се отнася до нейното пребоядисване. В този смисъл не цялата посочена от вещото
лице стойност на това подобрение от общо 250 лв. следва да се приеме за сума,
увеличила стойността на имота. По преценка на съда, размерът на увеличението на
стойността на имота, в резултат на ремонта на гаражната врата, следва да
съответства на съотношението между увеличената стойност на имотите от общо 4
057,90 лв. и общата стойност на разходите за подобрения от общо 6 235,07 лв.
Ето защо, това увеличение съдът изчислява на 162,70 лв. /4 057,90 лв. : 6
235,07 лв. х 250 лв./. От този общ размер, увеличението на стойността на дела
на съделителката Ч., притежаваща 1/3 ид.ч. от съсобствените имоти,
възлиза на сумата от 54,23 лв. Тази сума тя следва да бъде осъдена да заплати
на съделителя С., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска 25.09.2017 г. до окончателното изплащане; като искът в
тази му част за разликата до пълния предявен размер от 116,67 лв., като
неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. По отношение определяне на
горепосочените размери при условията на чл.162 от ГПК, съдът съобрази трайната
съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК - решение №
133/18.06.2014 г. по гр. д. № 5247/2013 г. на ВКС, III г. о.; решение №
253/02.07.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о.; решение № 454/11.06.2010
г. по гр. д. № 342/2009 г. на III г. о.; решение № 175/06.06.2011 г. по гр. д.
№ 1242/2010 г. на ВКС, III г. о. Съдът взе предвид още и допълнителните данни
от разпита на вещото лице в открито съдебно заседание относно подхода за
определяне на увеличената стойност на имотите, в резултат на извършените в тях
подобрения.
Предявените
от съделителя К.Н.Ч. против съделителя
А.Н.С. кумулативно обективно съединени искове са с правно основание чл. 31 ал.2
от ЗС, според която разпоредба когато общата вещ се използва лично само от
някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от
която са лишени, от деня на писменото поискване. Съсобствеността на страните по
делото върху делбените имоти е установена със сила на пресъдено
нещо с решението по допускането на делбата им. Установи се, че след възникване
на съсобствеността, респ. след смъртта на общата наследодателка
през юни 2007 г., и до момента ползватели на апартамента са децата на съделителя С., а на гаража – самият той, без никоя от
сестрите му да е ползвала своите части от имотите. В тази насока са както
събраните по делото гласни доказателства, така и съдържанието на нотариалната
покана, изпратена през 2010 г. от съделителката Ч. на
брат й и на неговата дъщеря. В нея самата съделителка
изрично сочи, че от края на 2007 г. – съделителят ползвал целия гараж, а дъщеря
му – целия апартамент, като ги кани да уредят отношенията си. В тази насока са
и показанията на всички разпитани по делото свидетели, а именно – че процесният гараж се ползва от съделителя
С., а процесния апартамент – от неговите деца. Св. Т.,
непосредствен съсед в процесния блок, сочи, че в
момента в този апартамент били Н. и М. – децата на С., които били несемейни;
като синът му се нанесъл там след големия ремонт, а по-късно и дъщерята – да
работи там като счетоводител и да ползва апартамента като офис. Св. Х. сочи, че
след като се отремонтирал апартаментът, той бил
известно време празен, а след това дъщерята на А. била там и тя го ползвала, а
така също и нейният брат. Св. И., първи братовчед на страните, сочи че след
като починали родителите му, А. подготвил в апартамента офис на дъщеря си. В
този смисъл, по отношение на апартамента и на гаража е налице първата
необходима предпоставка от цитирания законов текст – през претендирания период м.септември
2012 г. – м.септември 2017 г. лично съделителят С. да
ги е ползвал. За личното ползване е ирелевантно, по
какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои
действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез
трето лице, на което безвъзмездно той я е предоставил; без да се събират добиви
и граждански плодове, каквито в случая нито се твърди, нито се установи да са
събирани. Насрещното възражение за обратното е неоснователно. В изложения
смисъл е и Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 7/2012
г., ОСГК. В него е прието още, че ползващият съсобственик започва да пречи,
когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е
доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на
дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ
заедно с него. Само в тази хипотеза, която в случая е налице - лишеният от
възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според
притежавания от него обем права съсобственик - има съгласно чл. 31 ал. 2 от ЗС
право да получи обезщетение. Процесната нотариална
покана представлява по отношение на апартамента и на гаража писменото поискване
по смисъла на чл. 31 ал.2 от ЗС, отправено от съделителката
Ч. до брат й. Действително, същата е адресирана не само до него, но и до дъщеря
му, което е обяснимо с гореописаното фактическо ползване от двамата на двата
имота; но категоричната воля на съделителката и то в предвидената от закона
писмена форма е била доведена до знанието на брат й и правилно е била
изтълкувана от него, видно от върнатия й отговор. Желанието на съделителката Ч. е ясно изразено – била е лишена от
възможността да ползва своята 1/3 ид.ч. от имотите от
края на 2007 г., поради което на посочена от нея дата ги е поканила да се явят
пред нотариус, да й предадат ключовете от имота и да определят начина на
ползването им, а в противен случай, да й плащат обезщетение от следващия ден в
посочен размер – ежемесечно с пощенски запис на нейно име на посочен адрес.
Недвусмислена е волята й, преди всичко да й се предостави ползването на нейната
ид.част, а алтернативно - да й се заплаща обезщетение
за нея. Изцяло неоснователно е насрещното възражение за обратното, че тя не му
била отправила искане за ползването на имотите, а директно искала обезщетение,
което водело до неоснователно обогатяване. Нещо повече, според задължителната
съдебна практика /Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2017 г. на ВКС по т. д. №
5/2014 г., ОСГК/, фактическият състав на обезщетението по чл. 31 ал. 2 от ЗС не
изисква ищецът да е заявил намерение за реално ползване на общата вещ, а е
достатъчно да е отправил надлежна писмена покана за обезщетение. Според същото
решение, за съсобственика, до когото е отправено писменото искане, не възниква
задължение за заплащане на обезщетение, в случай, че предложи на искащия
обезщетение възможност да ползва общата вещ заедно с него, или да му предостави
такава част от нея за ползване, каквато отговаря на правата му. Настоящият
случай обаче не попада в тази хипотеза и неоснователно съделителят
С. се позовава на изключението й. Върнатият от него и от дъщеря му отговор на съделителката Ч. не съставлява предоставяне на исканото от
нея ползване на частите й от имотите, а напротив – връща спора им в изходната
позиция, предизвикала изпращането на нотариалната покана. Вместо да се яви пред
нотариуса, според отправената му покана, да предостави ключ от имотите на
сестра си и да уточнят ползването им, той й изпраща отговор, че в предходния
месец с другата им сестра – съделителката Ц. взели
решение по чл.32 от ЗС за предоставянето на апартамента под наем, като частта й
щяла да й бъде заплащана по посочения от нея начин; а гаража нямало проблем при
необходимост да го ползва занапред в нейната част. В настоящия процес нито се
твърди, нито се доказа, както действително апартаментът да е бил отдаден под
наем, така и съделителката Ч. да е получавала
припадащата й се част от този наем. При разглеждане на претенцията по чл. 31
ал. 2 от ЗС, следва да се съобразят и обстоятелствата дали съсобствениците са
уговорили, или е налице решение на мнозинството за ползването на имотите,
съгласно чл. 32 от ЗС /Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК/. Според чл.32 ал.1 от ЗС,
общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците,
притежаващи повече от половината от общата вещ, каквито в случая се явяват съделителите С. и Ц., пред твърдението за тяхна уговорка в
отговора на нотариалната покана. Така те могат да определят съсобствената
вещ да се ползува чрез трети лица или от самите съсобственици или от само някои
от тях, но само по такъв начин, че да не се накърняват правата на всеки
съсобственик, гарантирани му от чл. 31 от ЗС. В този смисъл е и решение № 156
от 12.01.1971 г. по гр. д. № 2620/70 г., I г. о., на ВС. Що се отнася до
изявлението в отговора на нотариалната покана по отношение на гаража, то по
никакъв начин не може да се определи, нито като предоставяне от ползващия го съделител С. на притежаваната от сестра му част от имота,
нито като предоставена й възможност за съвместно ползване на имота. Както се
посочи, такъв ефект би имало личното явяване на съделителя на уреченото в
отправената му покана място. За пълнота следва да се посочи, че за разлика от
поканата по чл.31 ал.2 от ЗС, за отговора й законът не въвежда изисквания за
форма, като същият може да бъде както писмен, така и устен и с конклудентни действия, като подлежи на доказване не само с
писмени, но и с устни доказателства в процеса. В този смисъл и доколкото
писменият в случая отговор е подписан и от съделителя
С. и от неговата дъщеря, ирелеватно е насрещното
възражение, че с нотариална заверка е единствено подписът на Н. Славчева и само
тя следвало да се счита за негов подател.
Предвид изложените
съображения, предявените от съделителя Ч. против съделителя С. кумулативно обективно съединени искове по чл.
31 ал.2 от ЗС се явяват доказани в своето основание. Относно размерите им, съизмерими
със средните месечни наеми за имоти със съответно предназначение и състояние - съдът
кредитира допълнителното заключение на назначената по делото експертиза,
уточнена при разпита на вещото лице в открито съдебно заседание. За
претендирания период м.септември 2012 г. – м.септември 2017 г., вещото лице
изчислява пазарната стойност на месечния наем за апартамента в размер на 300
лв. и за гаража в размер на 60 лв., от които на съделителката
Ч. са дължими, съответно по 100 лв. и по 20 лв. месечно, съответстващи на
притежаваната от нея 1/3 ид.ч. от имотите. Процесният период включва 61 месеца, а не както ищцата
счита 60 месеца, и за тях не се прави възражение за изтекла давност, при което
дължимото й за апартамента обезщетение възлиза на сумата от общо 6 100 лв.
/61мес. х 100лв./, а за гаража – в размер на 1 220 лв. /61мес. х 20лв./
Доколкото обаче исковете са предявени за по-малки суми, те следва да се уважат
до техния размер, съответно от 6 000 лв. и от 1 200 лв.
Съдът достига до следните правни изводи относно начина,
по който следва да се извърши делбата на процесните недвижими
имоти:
По делото по
категоричен начин са доказани и възприети в решението по допускане на делбата
собственическите права на тримата съделители, както и
квотите, при които те съществуват, а именно – по 1/3 ид.ч.
за всеки от тях, наследени от тях по право. Делбените имоти представляват
жилищен имот-апартамент и гараж, което обстоятелство е категорично установено
по делото. Вещото лице в първоначалното си заключение достига до извод, че
имотите са неподеляеми на три равни дяла, с
възможност за ползване самостоятелно и по предназначение, съобразно правата и
квотите на съделителите. Пазарната стойност на апартамента с прилежащите му
избено и таванско помещения експертизата изчислява на 65 200 лв., а тази
на гаража – на 11 200 лв. Възлагателните
претенции на съделителите Ч. и С. са заявени в
законоустановения за това срок по чл.349 ал.4 изр. І от ГПК, предвид на което
са допустими, но разгледани по същество се явяват неоснователни. Предвид
доводите на всеки от съделителите, следва да се приеме, че претенциите им са
такива по реда на чл.349 ал.2 изр. І от ГПК. Фактическият състав
на тази норма поставя четири кумулативни предпоставки, за да се извърши
възлагане на имота по този способ: съсобственият имот
да е жилище, съсобствеността да е възникнала по наследяване, наследникът да е
живял в жилището при откриване на наследството и да не притежава друг жилищен
имот към момента на извършване на делбата. Наличието на тези предпоставки в
случая не се установи по отношение на никой от двамата съделители
с възлагателни претенции. Преди всичко единият от делбените имоти не
представлява жилище, а гараж, и същият въобще не попада в приложното поле на
цитираната хипотеза. Що се отнася до жилището – и за двамата съделители не е налице условието - те да са живяли в
него при откриване на наследството. По отношение на съделителката
Ч. това обстоятелство е безспорно, като и самата тя няма такива твърдения. По
отношение на съделителя С. това обстоятелство съдът
приема за установено от анализа на събрания по делото гласен доказателствен
материал. Апартаментът е придобит приживе от наследодателите-съпрузи през 1983
г., като те са живели в него до смъртта си, съответно - Н. И.С., починал през *****
г., и М.С.С., починала през ***** г. Св. Т. е на 79
години и от 1981 г. е в процесния жилищен блок, като
живее на третия етаж със съделителя С., а делбеният апартамент се намирал на първия етаж, където
живеели майка му и баща му, докато починат. Той и родителите му били като едно
домакинство, родителите му отивали само да спят в апартамента на първия етаж, а
иначе горе се хранели – на обяд, на вечеря. Св. Х. сочи, че в процесния блок съделителят от 25-30 години живеел на третия
етаж, а приживе родителите му - на първия етаж. През последните 25 години,
когато и майка му останала сама, в седмицата поне 2-3 пъти свидетелят ходел у
тях и майка му била почти винаги в неговия апартамент. Имало случаи и когато А.
е посрещал св. Х. в апартамента на първия етаж, при майка му. Но най-вече
обядвали при А., на третия етаж. Св. И., първи братовчед на страните в
настоящото производство, сочи, че в делбения
апартамент на първия етаж живеели родителите на съделителите, а на третия етаж
– съделителят А.С.. Чинка му и чичо му на първия етаж
живеели сами, но иначе А. слизал долу, също и те са се качвали горе при него.
Анализът на тези гласни доказателства налага извода, че съделителят
С. не е живял в делбеното жилище при
откриване на наследството. Всъщност той и не твърди това, а единствено, че с
майка му били едно общо домакинство, което обстоятелство е изцяло ирелевантно за възлагането на делбения
имот, а и дори да е било така непосредствено преди смъртта на наследодателката, житейски логичното е, общото домакинство
да се е помещавало при семейството на сина й, респ. в неговия дом на третия
етаж от съвместно обитавания жилищен блок. По отношение на съделителя С. не е налице и
третият елемент от горецитирания фактически състав - да не притежава друг жилищен имот към момента на извършване на делбата.
Както се посочи, той притежава такъв на третия етаж от процесния
жилищен блок.
Ето защо
възлагателните претенции на съделителите Ч. и С. са
неоснователни и като такива следва да се отхвърлят. Съделителите
в случая са трима, имотите са два и са неподеляеми и
поради това липсва възможност за делбата им чрез образуване на дялове,
съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий, както и чрез
непосредствено разпределение по чл. 353 от ГПК. Ето защо делбата следва да бъде
извършена по основния способ и процесните имоти
следва да бъдат изнесени на публична продан – в съответствие с разпоредбата на
чл. 348 от ГПК. Първоначалната цена, при която следва да се изнесат на продан
имотите, е установената в настоящото производство тяхна действителна пазарна
стойност, а именно – на апартамента с прилежащите му избено и таванско
помещения от 65 200 лв., а тази на гаража – от 11 200 лв.
Относно деловодните разноските:
Предвид особения
характер на производството по съдебна делба, в което всяка страна е
едновременно и ищец, и ответник, и съгласно чл. 355 от ГПК – страните заплащат
разноските, съобразно стойността на дяловете си, което се за държавните такси и
другите деловодни разноски, а разноските за адвокатски хонорар се понасят от
страните така както са ги направили; като разноски по реда на чл.78 от ГПК се
дължат само по присъединените за разглеждане искове във втората фаза на
производството. Така
с оглед стойността на дяловете на всеки от съделителите от допуснатите до делба
недвижими имоти, всеки от тях следва да бъде осъден, да заплати по сметка на
ХРС държавни такси от по 1 018,67 лв. за всеки от тримата, както и в случаи на
служебно издаване на изпълнителни листове за събирането им – и държавни такси
от по 5 лв. за всеки.
Претенции да им се присъдят деловодни разноски правят съделителите С. и Ч.. Съобразно уважените части от предявените от него искове и на основание чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК, съделителите Ч. и Ц. следва да си поделят отговорността за направените от него в производството по сметки деловодни разноски от общо 200 лв. за вещо лице. Неоснователна е претенцията му, те да носят отговорност и разходваните от него 100 лв. за вещо лице, според решението по допускането на делбата, доколкото те са определени и възложени му по горецитираното правило на чл. 355 изр.I от ГПК.
Съобразно уважената
част от предявения против съделителката Ч. иск, чийто
общ размер е 239,43 лв. - тя следва да бъде осъдена да заплати - на съделителя С. сумата от 9,16 лв. деловодни разноски; а по
сметка на Районен съд – Хасково – държавна такса в размер на 50 лв.; както и в случаи на
служебно издаване на изпълнителен лист за събирането й – и държавна такса от 5
лв. Съобразно отхвърлената част от този иск, чийто общ размер е 2 375,60
лв. - съделителя С. следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Районен съд – Хасково – държавна такса в размер на 95,02 лв.;
както и в случаи на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането й – и
държавна такса от 5 лв.
Съобразно уважената част от предявения против съделителката
Ц. иск, чийто общ размер е 423,34 лв. - тя следва да бъде осъдена да заплати -
на съделителя С. сумата от 16,19 лв. деловодни
разноски; а по сметка на Районен съд – Хасково – държавна такса в размер на 50
лв.; както и в случаи на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането й
– и държавна такса от 5 лв. Съобразно отхвърлената част от този иск, чийто общ
размер е 2 191,69 лв. - съделителят С. следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Хасково – държавна такса в
размер на 87,67 лв.; както и в случаи на служебно издаване на изпълнителен лист
за събирането й – и държавна такса от 5 лв.
Съобразно изцяло
уважения иск, предявен от съделителката Ч. против съделителя С. иск, за сумата от 6 000 лв. за
апартамента и за сумата от 1 200 лв. за гаража - той следва да бъде осъден
да й заплати сумата от 100 лв. деловодни разноски за вещо лице в производството
по сметки; а по сметка на Районен съд – Хасково – държавна такса от общо 290
лв. /240 лв.+50 лв./; както и в случаи на служебно издаване на изпълнителен
лист за събирането й – и държавна такса от 5 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Л.Н.Ц. с ЕГН ********** ***; ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.С. с ЕГН ********** ***; сумата от 116,67 лв. за направен от него ремонт
през 2014 г. на вратата на процесния гараж -
самостоятелен обект в сграда с идентификатор
77195.722.166.1.8; както и сумата от 306,67
лв. за направени от него разходи за изолация през 2014 г. на външната
северна стена на процесния апартамент - самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 77195.722.166.1.23; ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на
предявяване на иска 25.09.2017 г. до окончателното изплащане; както и сумата от
16,19 лв. за деловодни разноски; като
исковете му против нея за разликата до пълния предявен размер от 2 615,03
лв., представляващи нейната 1/3 част за подобрения в имотите, извършени в
периода 2008-2016 г., а именно – разлика от 2 191,69 лв., включващи: по
договор от 30.08.2008 г. - 700 лева, складова разписка от 14.07.2009 г. –
117,33 лева, складова разписка от 10.07.2009 г. – 337,32 лева, складова
разписка от 06.07.2009 г. – 146,19 лева, количествено-стойностна сметка от
04.08.2009 г. – 139,59 лева, разписка от 25.08.2009 г. - 464 лева, договор от 15.11.2012 г. – 133,93
лв. и разписка от 20.02.2016 г. – 153,33 лв.; ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА К.Н.Ч. с ЕГН ********** ***; ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.С. с ЕГН ********** сумата от 54,23 лв. за направен от него ремонт през 2014 г. на вратата на процесния гараж- самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 77195.722.166.1.8; както и сумата от 185,20 лв. за направени от него разходи
за изолация през 2014 г. на външната северна стена на процесния
апартамент - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.722.166.1.23;
ведно със законната лихва върху
всяка от главниците, считано от датата на предявяване на иска 25.09.2017 г. до
окончателното изплащане; както и сумата от 9,16
лв. за деловодни разноски; като тези два иска за разликата до пълните им предявени
размери, съответно от 116,67 лв. и 306,67 лв.; както и останалите му исковете
против нея за разликата до пълния предявен размер от 2 615,03 лв.,
представляващи нейната 1/3 част за подобрения в имотите, извършени в периода
2008-2016 г., а именно – разлика от 2 191,69 лв., включващи: по договор от
30.08.2008 г. - 700 лева, складова разписка от 14.07.2009 г. – 117,33 лева,
складова разписка от 10.07.2009 г. – 337,32 лева, складова разписка от
06.07.2009 г. – 146,19 лева, количествено-стойностна сметка от 04.08.2009 г. –
139,59 лева, разписка от 25.08.2009 г. - 464 лева, договор от 15.11.2012 г. – 133,93
лв. и разписка от 20.02.2016 г. – 153,33 лв.; ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А.Н.С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.Ч. с ЕГН ********** сумата от общо 7 200 лева, представляваща обезщетение за ползване на нейната част
от делбените имоти, както следва: 6 000 лева –
обезщетение за ползване на 1/3 ид.ч.
от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.722.166.1.23, равняваща
се на дължимия наем за тази идеална част от имота за периода от м.септември
2012 г. – м.септември 2017 г., както и 1 200 лева – обезщетение за
ползване на 1/3 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 77195.722.166.1.8, равняваща се на дължимия наем за тази
идеална част от имота за периода м.септември 2012 г. - м.септември 2017 г.;
както и
сумата от 100 лв. за
деловодни разноски.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими
имоти:
1.
Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 77195.722.166.1.23 по КК и КР на гр.
Хасково, одобрени със заповед РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес в гр.
Хасково, ул. „Добруджа” № 21-23 вх.Б ет.1 ап.2, намиращ се в сграда № 1,
разположена в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 77195.722.166, с
предназначение – жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, площ по документ 71
кв.м.; при граници на същия етаж - 77195.722.166.1.22 и 77195.722.166.1.24, под
обекта - 77195.722.166.1.9, 77195.722.166.1.8, 77195.722.166.1.7,
77195.722.166.1.17 и 77195.722.166.1.16; над обекта - 77195.722.166.1.28; ведно
с прилежащите части – избено помещение, таванско помещение и с 2,999 % ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право
на строеж; и
2.
Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 77195.722.166.1.8 по КК и КР на гр. Хасково,
одобрени със заповед РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес в гр. Хасково,
ул. „Добруджа” № 21-23 ет.0, намиращ се в сграда № 1, разположена в ПИ с
идентификатор 77195.722.166, с предназначение – гараж в сграда, брой нива на
обекта 1, площ по документ 22 кв.м.; при граници на същия етаж -
77195.722.166.1.7, 77195.722.166.1.17, 77195.722.166.1.16 и 77195.722.166.1.9;
под обекта няма; над обекта - 77195.722.166.1.23; ведно с 0,559 % ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право
на строеж; при ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА за първия имот от 65 200 лева и за втория имот от 11 200 лева; която цена или цената,
при която ще се продадат
имотите,
да се разпредели
по следния начин: при равни квоти от по 1/3 за всеки
един от тримата - К.Н.Ч. с ЕГН **********, Л.Н.Ц. с ЕГН ********** и А.Н.С.
с ЕГН **********.
ОСЪЖДА К.Н.Ч. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 1 018,67 лв., както и държавна такса в размер на 50 лв; както
и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането им – и
държавна такса от 5 лв.
ОСЪЖДА Л.Н.Ц. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 1 018,67 лв., както и държавна такса в размер на 50 лв; както
и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането им – и
държавна такса от 5 лв.
ОСЪЖДА А.Н.С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 1 018,67 лв., както и държавна такса в размер на 95,02 лв; както
и държавна такса в размер на 87,67 лв; както и държавна такса в размер на 290 лв; както
и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането им – и
държавна такса от 5 лв.
При
продажбата на имота по цена, по-висока от първоначалната, съдебният изпълнител
ДА СЪБЕРЕ допълнителна държавна такса в размер на 4 % върху разликата в
стойността на дяловете, която ДА СЕ ВНЕСЕ по сметка на РС-Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
- Хасково в 2-седмичен срок от съобщението и връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Е.С.