Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София,
26.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на девети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен
Димитров
при
секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 14354
по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Д.С.Т., ЕГН ********** против И.В.Б., ЕГН **********
и Я.Г.Я., ЕГН ********** - за признаване за установено по отношение на
ответниците, че е собственик на следния недвижим имот: 1/2 идеална част от
двор, находящ се в гр. София, кв. Бояна, р-н „Витоша“, ул. „*******,
представляващ Поземлен имот с идентификатор 68134.1942.194 по КККР на гр.
София, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на Изп. директор на АГКК, с
площ от 572 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.) ведно с цялата построена в него
СГРАДА с идентификатор 68134.1942.194.1, по КККР, със същия административен
адрес, със застроена площ от 62 кв.м., брой етажи: 1, предназначение - Жилищна
сграда - еднофамилна, който имот е придобит по наследство от неговата съпруга Д.Д.В.-Т./починала на 14.08.2015г./, ведно с искане по чл.
537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № 17, т. XVIII, №
24694/12.11.2012г., с който първият ответник И.В.Б. е признат за собственик на
посочения недвижим имот на основание наследство по завещание, както и за отмяна
на Нотариален акт № 18, том I, peг. № 621, дело № 16 от 21.03.2014 г., вписан в
СВп под № 18, т. ХХІХ, д. № 9285/2014 г., с който първият ответник И.В.Б. е
продал на втория ответник Я.Г.Я. процесния недвижим
имот.
В исковата молба ищецът излага,
че наследник по закон на недвижим имот, а
именно: на 1/2 ид. ч. от двор, представляващ ПИ с ид. 68134.1942.194 по КК и КР
на гр. София, ведно с цялата построена в него сграда с ид. 68134.1942.194.1, по
посочените КК и КР, със застроена площ от 62 кв. м., брой етажи: 1, предназначение:
Жилищна сграда – еднофамилна, находящ се в гр. София, кв. Бояна, р-н Витоша,
ул. „*******.
Твърди, че е наследил посочения
имот от съпругата си Д.Д.В.-Т.починала на 14.08.2015
г., която на свой ред го е наследила от сестра си, на която е била единствен законен
наследник. Посочва, че през юли 2012г. са се снабдили с документи - скица от
СГКК - гр. София и данъчна оценка с намерение да продадат имота, но когато са се
обърнали към Агенция за недвижими имоти, за да го обяви за продан, са им съобщили,
че имотът вече е обявен за продан, като при справка са установили, че непознато
за тях лице - първият ответник - И.В.Б. - въз основа на невалидно саморъчно завещание
се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на имота на Н.В..
Ищецът излага, че са подали
оплакване в полицията, по повод на което е било образувано ДП № 15110/2013 г.
по описа на IV РУ - гр. София, в хода на което след изготвена графологична
експертиза било установено, че завещанието е фалшифицирано. Въпреки, знанието
на този факт, обаче, ответникът И.Б. се
е явил пред нотариус и е заявил, че продава имота на Я.Г.Я., за което е оформен
нотариален акт, вписан в СВп под № 18, т. XXIX, д. № 9285/21.03.2014 г. Ищецът
посочва, че през цялото време след смъртта на Н.В., той и съпругата му са
владели имота и никой не се е появявал, за да предяви претенции, да отнеме
владението им, а лицето Я.Я. не фигурира в
кадастралните регистри.
В тази връзка ищцът излага, че
тъй като ответникът И.В.Б. никога не е бил собственик на описания по-горе имот,
поради факта, че завещанието, от което той се ползва е нищожно (неистинско), то
същият не е могъл да прехвърли правото на собственост на втория ответник.
Моли съда да постанови съдебно
решение, с което да уважи предявения иск и претендира разноски по делото.
Ответникът Я.Г.Я. е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва предявения
иск като недоказан и неоснователен. В тази връзка излага, че твърдението на
ищеца, че в хода на досъдебно наказателно производство е „установено”, че
завещанието е „фалшифицирано” е ирелевантно за настоящия процес, доколкото този
факт следва да бъде установен и доказан по друг правен ред в рамките на
граждански процес. Поради изложеното счита, че саморъчното завещание на Н.В.,
вследствие на което ответникът И.Б. е придобил правата върху процесните имоти е
стабилен акт, който е породил всички правни последици, предвидени в Закона за
наследството. По отношение на владението на процесните имоти твърди, че считано
от 21.03.2014 г., когато му е прехвърлена собствеността върху тях и до момента
упражнява, както „анимуса”, така и „корпуса” на владелеца.
От ответника И.В.Б. е
депозиран писмен отговор от назначения му особен представител - адв. П.К., в
който се оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва се активната легитимация
на ищеца Д.С.Т. за предявяване на исковете,а също твърденията на ищеца, че
завещанието е „невалидно“, както и обстоятелството, че в наказателното
производство е установено, че същото е фалшифицирано. Оспорва и твърденията на
ищеца, че през цялото време след смъртта на Н.В., той лично и със съпругата си
е владял имотите. В този смисъл прави възражение за придобивна давност в полза
на първия ответник, който е владял добросъвестно имотите като собственик от
смъртта на Н.В. до продажбата им на втория ответник като твърди, че същият е
знаел, че е собственик и не е бил обезпокояван от никого.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Вино от представения нотариален
акт за собственост на недвижим имот № 178, том ІV, рег. № 9105, дело № 634 от
12.11.2012 г. на нотариус С.Т., рег. № 065 на НК, съставен на основание чл.
587, ал. 1 от ГПК, И.В.Б. е признат за собственик на основание наследство по
завещание на следния недвижим имот: Дворно място с идентификатор № 68134.1942.194,
находящо се в гр. София, СО, р-н „Витоша“, ул. „*******, с площ по скица от
СГКК 572 кв.м., а по документ за собственост от 423 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.), стра идентификатор няма, номер по предходен план 194,
парцел ХV, при съседи: № 68134.1942.921, № 68134.1942.1269, № 68134.1942.195, №
68134.1942.1196, заедно с построена в мястото Жилищна сграда с идентификатор № 68134.1942.194.1,
състояща се от спалня, дневна, столова и други сервизни помещения, както и
гаража и мазето под сградата със застроена площ по скица 62 кв.м., а по
документ за собственост 60 кв.м., брой етажи І, предназначение - Жилищна сграда
– еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.
При съставянето на нотариалния
акт за собственост са представени Протокол по гр.д. № 8308/1978 г. на СРС,
вписан с вх. рег. № 13331, акт № 18, т. 15/20.10.1978 г., Удостоверение за
данъчна оценка на имота, Скици от СГКК, Обявено саморъчно завещание с акт № 49,
т.І-1, рег. № 11020/01.02.2009 г. на нотариус С.Т., рег. № 065 на НК, вписано в
АВ с вх. рег. № 3812, т. ІІ, акт № 10, парт. № 3942 и др.
От представения по делото
нотариален акт за продажба на застроен урегулиран поземлен имот № 18, том І,
рег. № 621, дело № 16 от 21.03.2014 г. на нотариус Б.Н., рег. № 142 на НК се
установява, че И.В.Б. – като продавач е продал на Я.Г.Я. – като купувач следния
свой собствен застроен УПИ, придобит на основание нотариален акт за собственост
на недвижим имот, находящ се в гр. София, СО, р-н „Витоша“, ул. „*******, представляващ
съгласно Скица на ПИ № 5566, издадена на 31.01.2014 г. от СГКК – гр. София при
АГКК, ПИ с ид. № 68134.1942.194, по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-68 от
02.12.2010 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес: град София, Р-н „Витоша, ул. „*******,
с площ от 572 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с
начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), cтap идентификатор:
няма, номер по предходен план: 194, кв. № 50, парцел № XV, в чиято централна
част е построена едноетажна еднофамилна жилищна сграда, която съгласно представената
скица на сграда № 5567 е с идент. № 68134.1942.194.1, по КК и КР, с адрес: гр.
София, Р-н „Витоша“, улица „*******, разположена в ПИ с ид. № 68134.1942.194, със
застроена площ от 62 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение; еднофамилна
жилищна сграда, стар идентификатор - няма, номер по предходен план - няма за продажна
цена в размер на 25 000 лв.
По делото е представен
нотариален акт № 160, том VІ, дело № 1107/1974 г. на нотариус при СРС - Х.О.,
видно от който А.Д.е прехвърлила на И. С.Д.и Н.Д.В.1/6 от процесния
недвижим имот срещу продажна цена от 7140 лв.
Идентичността на този имот с
процесния се установява от Скица № 94-И-423 по рег. преп. № 94-И-423/07.07.2008
г. за регулационен парцел № ХV 194, в
кв. 50, по плана на гр. София, м. „Бояна“, по графични данни УПИ ХV194, с площ
от 530 кв.м., ПИ № 194 с площ от 555 кв.м., като в скицата е посочен собственик
на имота И. С.Д.съгласно нотариален акт № 160, том VІ, дело № 1107/1974 г. на
нотариус при СРС - Х.О., владеещ ид. част от имота съгласно Протокол № 18, т.
15 от 21.07.1978 г.
Видно от представения по делото
Протокол от 24.07.1978 г. по гр.д. № 8308/78 г. на СРС за съдебна делба се
установява, че И. С.Д.и Н.Д.В.са получили в дял застроено място, представляващо
парцел ХV – от кв. 50 с пространство от 423 кв.м., заедно с построената върху
него масивна жилищна сграда на около 60 кв.м., състояща се от спалня дневна,
столова и др. сервизни помещения, както и гаража и мазето пред сградата, както
следва като мястото за в бъдеще остава в съсобственост като всеки ще има по 1/2
ид. част от него, а построената жилищна сграда се получава от Н.Д.В.в
изключителна собственост заедно с мазето под къщата, а И. С.Д.получава в
изключителна собственост Гаража, намиращ се под къщата, както и правото да
надстрои втория етаж над къщата по утвърдения архитектурен план.
От представеното Удостоверение
за наследници изх. № 000388 от 15.03.2012 г. на СО, р-н „Витоша“ се установява,
че Н.Д.В.е починала на 11.02.2008 г. и е оставила като законен наследник Д.Д.В.-Т..
Видно от приложеното Удостоверение
за наследници изх. № 1400-13196 от 25.08.2015г. Д.Д.В.-Т.
е починала на 14.08.2015г. е оставила като законен наследник: Д.С.Т. – съпруг.
Представено е и Удостоверение
за наследници на И. С.Д., от което се установява, че същият е починал на
11.02.2008 г. и е оставил като законен наследник А.И.С..
Представени са и 2 броя Скици №
14474/30.05.2011 г. на ПИ с ид. № 68134.1942.194, както и Скица на сграда №
44489/05.07.2012 г. с ид. № 68134.1942.194.1, видно от които като собственици
на имота са посочени И. С.Д.и Н.Д.В./съответно по 1/2 ид.
част/, а като собственик на сградата в имота е посочена Н.Д.В., съгласно
Протокол № 18, том 15 от 20.10.1978 г., издаден от СВп гр. София.
По делото е представено
заверено копие от саморъчно завещание, съхранявано с акт № 49, том І-З, рег. №
1102/11.02.2009 г., видно от което Н.Д.В.е завещала на И.В.Б., ЕГН **********
цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта
си, като го прави свой единствен универсален правоприемник, включително
собствената й 1/2 ид. част от недвижим имот – УПИ ХV-194, кв. 50 (стар парцел
VІІ-5, кв. 48), заедно с построеното върху него с адрес: гр. София, кв. Бояна,
ул. „*******. Приложен е и Протокол за обявяване на саморъчно завещание от
05.02.2009 г., видно от който нотариус С.Т., рег. № 065 на НК е обявил
саморъчното завещание, оставено за пазене в дома на покойната Н.В..
Представено е заверено копие от саморъчно
завещание, съхранявано с акт № 50, том І-3, рег. № 1107/11.02.2009 г. на
нотариус С.Т., рег. № 065 на НК, видно от което И. С.Д.е завещал цялото си
движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си на И.В.Б.,
като същото е обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от
05.02.2009 г.
Видно от Постановление от
24.04.2017 г. на СГП е отменено постановлението на СРП от 17.02.2017 г. за
отказ да се образува ДП, пр. пр. № 17752/16 г. на СРП като неправилно и
незоканосъобразно и е постановено да се върне пр. пр. № 17752/16 г. на СРП и за
преценка дали преписката следва да се присъедини към ДП № 15110/13 г. на 04 РУП
за имотна измама.
В хода на съдебното
производство саморъчното завещание, съхранявано с акт № 49, том І-З, рег. №
1102/11.02.2009 г. на нотариус С.Т., рег. № 065 на НК, с което Н.Д.В.е завещала
на И.В.Б. цялото си имущество, вкл. процесния недвижим имот е оспорено от ищеца
досежно истинността и валидността на същото.
В тази връзка е допусната съдебно-почеркова
експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните по делото. От същото се установява, че ръкописният
текст в саморъчното завещание от 08.01.2008 г., обявено на 05.02.2009 г. в кантората
на нотариус Тютюнджиев, рег. № 065 с акт № 49, рег. № 1102/11.02.2009 г. не е
написан от Н.Д.В.. Съгласно експертното заключение, подписът на завещателя в това
завещание не е положен от Н.Д.В.. Видно от експертизата, констатираните
различия в графическите признаци са устойчиви и достатъчни като съвкупност, за
да се обоснове извод, че ръкописният текст в завещанието и сравнителните
образци от Н.Д.В., не са изпълнени от едно и също лице. Съгласно извода на
вещото лице, различията в общите признаци са, достатъчни и отразяват напълно различен
писмено-двигателен стереотип, за да бъде направен категоричен отрицателен
извод.
По делото е представен и
нотариален акт № 24, том І, рег. № 1043, дело № 14 от 26.04.2017 г. на нотариус
Б.Н., видно от който Я.Г.Я. - като продавач и К.М.Х.– като купувач са сключили
договор за продажба на незастроен урегулиран поземлен имот, по силата на който Я.Г.Я.
е продал на К.М.Х.собствения си незастроен УПИ, придобит с нот. акт за продажба
на застроен УПИ, находящ се в гр. София, СО, р-н „Витоша“, ул. „*******,
представляващ съгласно представената Скица на ПИ № 15-24422, ПИ с ид. №
68134.1942.194 по КККР, с площ от 572 кв.м., в чиято централна част е била
построена едноетажна еднофамилна жилищна сграда с ид. № 68134.1942.194.1, която
е разрушена от продавача през 2016 г. след като е спазил процедурата по ЗУТ за
продажна цена в размер на 45 000 лв.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съгласно чл.124, ал.1 от ГПК
всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването
на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Съобразно
правилата за доказателствената тежест в гражданския процес, за уважаването на
предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже, че е
собственик на имота на соченото правно основание.
От представеното по делото Удостоверение за наследници
изх. № 1400-13196 от 25.08.2015 г., издадено от Община Пловдив се установи, че
ищецът Д.С.Т. е наследник по закон на съпругата си Д.Д.В.-Т., починала на 14.08.2015 г., която от своя страна е
била наследник по закон на сестра си Н.Д.В.,
починала на 05.09.2008г., видно от Удостоверение за наследници изх. № 000388 от
15.03.2012 г. на СО, р-н „Витоша“.
На следващо място по делото се
установи, че Н.Д.В.е придобила чрез съдебна делба, оформена в протокол от
21.07.1978 г. по гр. дело № 8308/ 1978 г. на СРС, 49 с-в, 1/2 ид. част, респ. половината от застроено
дворно място, представляващо парцел ХV–5, от кв. 50 с пространство от 423
кв.м., заедно с построената върху него масивна жилищна сграда на около 60
кв.м., състояща се от спалня дневна, столова и др. сервизни помещения, както и
гаража и мазето пред сградата. Съгласно протокола от съдебната делба, мястото
остава в съсобственост по 1/2 ид. част
от него на Н.Д.В.и И. С.Д., като построената жилищна сграда в имота се получава
от Н.В. в изключителна собственост заедно с мазето под къщата, а И. Доев получава
в изключителна собственост гаража, намиращ се под къщата, както и правото да
надстрои втория етаж над къщата по утвърдения архитектурен план. Идентичността
на тези имоти, описани в делбения протокол се установява от отбелязването върху
скица на ПИ № 14474/ 30.05.2011 г.
Като доказателство за наличието
на съсобственост върху процесните имоти между Н.Д.В.и
И. С.Д.в периода преди делбата от 1978 г., по делото е представен и нотариален
акт № 160, том VІ, дело № 1107/1974 г. на нотариус при СРС - Х.О., видно от който
през 1974 г. Н.Д.В.и И. С.Д.са придобили собствеността върху имота от Анна
Доева, която им е прехвърлила процесния недвижим имот срещу продажна цена от
7140 лв.
Идентичността на този имот с
процесния се установява от Скица № 94-И-423 по рег. преп. № 94-И-423/07.07.2008
г. за регулационен парцел № ХV 194, в кв. 50, по плана на гр. София, м.
„Бояна“, по графични данни УПИ ХV194, с площ от 530 кв.м., ПИ № 194 с площ от
555 кв.м., в която като един от собствениците на имота е посочен И. С.Д.,
съгласно нот. акт № 160, том VІ, дело № 1107/1974 г. на нотариус Омарбалиев,
владеещ идеална част от имота съгласно Протокол № 18, т. 15 от 21.07.1978 г.
По делото е установено, че с констативен
нотариален акт № 178, том IV, peг. № 9105, дело № 634/12.11.2012 г. на нотариус
С.Т., peг. № 065 на НК, съставен
на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК, ответникът И.В.Б. е признат за собственик на
основание наследство по завещание на процесния недвижим имот - Дворно
място с ид. № 68134.1942.194, в гр. София, СО, р-н „Витоша“, ул. „*******, с
площ по скица 572 кв.м., стар идентификатор няма, номер по предходен план 194,
парцел ХV, заедно с построена в мястото Жилищна сграда с ид. № 68134.1942.194.1,
както и гаража и мазето под сградата със застроена площ от 62 кв.м., брой етажи
І, предназначение - Жилищна сграда – еднофамилна.
Няма спор по делото също така,
че при съставянето на констативния нотариален акт, ответникът И.Б. се е
легитимирал като собственик на имота въз основа на саморъчно
завещание, обявено с акт № 49, т. І-1, рег. № 11020/01.02.2009 г. на нотариус С.Т.,
рег. № 065, вписано в АВ с вх. рег. № 3812, т. ІІ, акт № 10, парт. № 3942, с
което Н.Д.В.му е завещала цялото имущество, което притежава - като нейн
единствен универсален правоприемник, вкл. собствената й 1/2 ид. част от процесния
имот – УПИ ХV-194, кв. 50 (стар парцел VІІ-5, кв. 48), заедно с построеното
върху него с адрес: гр. София, кв. Бояна, ул. „*******.
Съгласно приетото в ТР № 11 от
21.03.2013 г. по т.д. № 11/ 2012 г. нотариалният акт, с който се признава право
на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл.179, ал. 1 ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото
с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата
страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.
В настоящия случай от ищеца по
делото е оспорена автентичността на завещанието, обявено с акт № 49, т. І-З,
рег. № 11020/01.02.2009 г. на нотариус С.Т., рег. № 065 на НК, с което
ответникът И.Б. е признат за собственик на процесните имоти на посоченото в акта
придобивно основание – по наследство и завещание.
Съдът намира, че от ищеца по делото са
доказани по безспорен начин собствените му права върху имота, придобити по
силата на наследство по закон от неговата съпругата Д.Д.В.-Т., починала
през 2015 г., която от своя страна е била наследник по закон на своята сестра Н.Д.В.,
починала през 2008 г. – собственик на процесния имот въз основа на извършена
съдебна делба през 1978 г., както и съсобственик на този имот в периода преди
делбата въз основа на нот. акт № 160, том ІV, д. № 1107/1974 г. на нотариус при
СРС Омарбалиев.
Следователно е факт, че като законен наследник на
своята съпруга ищецът е наследил нейното имущество,
от което следва и имуществото на Н.Д.В.– собственик на процесния
имот. За да е налице, обаче наследствено правоприемство е нужно наследодателят
да е оставил имущество към момента на смъртта си, с което да не се е разпоредил
преди смъртта си. Именно в тази връзка от ищеца е оспорена автентичността на саморъчното
завещание, обявено с акт № 49, т. І-З, рег. № 11020/01.02.2009г. на нотариус С.Т.
досежно изписването собственоръчно в цялост на текста на същото от Н.Д.В.и
подписа й върху същото.
Посоченото завещание представлява
универсално саморъчно завещание по см. на чл. 25 от ЗН. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН, саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия
завещател, да съдържа означение на датата, на която е съставено и да е
подписано от завещателя, а подписът трябва да бъде поставен след завещателните
разпореждания.
Досежно автентичността на
завещанието, съдът намира следното: Завещанието е строго формален акт, обективиращ
едностранна сделка, и именно с оглед изискванията за действителност на тази
сделка, законът изисква формата да бъде спазена. Изискването е страната, която
се ползва от завещателното разпореждане да установи положително всички формални
условия на закона за действителност на едностранната сделка, обективирана в
изявлението на праводателя, т.е. следва да установи, че завещанието отговаря на
изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН. Доказването, че ръкописният текст е написан
от завещателя, както и че положеният подпис е негов, не може да се презюмира
при оспорване и подлежи на пълно доказване.
Според съда, в настоящия случай
по делото не бе проведено такова доказване, като съображенията за това са
следните:
Съгласно приетото заключение на
съдебно-почерковата експертиза, което съдът кредитира като компетентно и
обективно изготвено и неоспорено от страните по делото се установи, че ръкописният
текст в саморъчното завещание от 08.01.2008 г., обявено на 05.02.2009 г. от
нотариус С.Т., рег. № 065 с акт № 49, рег. № 1102/11.02.2009 г. не е написан от
Н.Д.В.. Съгласно експертното заключение
подписът на завещателя в това завещание също не е положен от Н.Д.В.. За
да направи този извод, експертът е посочил, че различията в общите признаци са
достатъчни и отразяват напълно различен писмено-двигателен стереотип, за да
бъде направен категоричен отрицателен извод, че ръкописният текст в оспореното
завещание и сравнителните образци от Н.Д.В., не са изпълнени от едно и също
лице.
С оглед на изложеното, съдът
приема, че завещанието, което сочи за автор Н.Д.В.не е автентично – не е
написано и подписано от лицето, указано като негов автор и като такива е
недействително и не е породило целените в него правни последици да направи
лицето И.В.Б. собственик на процесния недвижим имот
по завещание. В този смисъл вписването на правна сделка, която е нищожна, в
конкретния случай на завещанието не създава права за „приобретателя“, тъй като
защитното действие на вписването важи само за валидните актове и касае
конкуренция на права на приобретатели по сделки, подлежащи на вписване (чл. 113
от ЗС).
Второто основание, посочено в нотариалния
акт № 178, том IV, peг. № 9105, дело № 634/12.11.2012 г. на нотариус С.Т., peг.
№ 065, с който ответникът И.Б. е признат за собственик е по наследство.
По делото се установи, че ищецът е единствен наследник по закон на Н.Д.В.чрез
наследяване на съпругата си Д.Д.В.-Т.. На следващо
място по делото не са представени никакви доказателства, че ответникът И.Б. е
наследник по закон на починалия собственик Н.В..
В тази връзка, съдът намира, че
от една страна по делото се установиха категорично правата на ищеца на
собственост върху процесния имот - терен и сграда, а от друга страна от страна
на ищеца по делото беше оборено и легитимиращото действие на издадения нотариаленакт
№ 178, том IV, peг. № 9105, дело № 634/12.11.2012 г. на нотариус С.Т., peг. №
065, съставен на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК, с който ответникът
И.В.Б. е признат за собственик по наследство и завещание на процесните недвижими
имоти, от което следва извод, че същите не са придобити от него на посочените в
акта придобивни основания.
На следващо място, съдът намира, че
недоказани по делото останаха твърденията на втория ответник Я.Я., че владее имотите от датата на тяхното придобиване. В
този смисъл не бяха представени никакви доказателства по делото за това, а и в
случая няма значение за предявения положителен установителен иск за
собственост.
В отговора на исковата молба,
нацначеният особен представител на ответника И.Б. е направил изявление за
придобиване на имотите по давност, текла след смъртта на Н.В. - 2008 г. до
продажбата им през 2014 г. Съдът намира, че посоченото възражение е изцяло недоказано,
а също и неоснователно, тъй като за придобиване на имотите по давност следва
завещателят да не е бил техен собственик. Завещателното разпореждане е общо и в
този случай за придобиването на имотите по давност е необходимо изтичането на 10-годишният
давностен срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Но преди всичко, след като е установено,
че завещанието е нишожно (поради липса на воля), то давностният срок е 10
годишен, поради което от откриване на наследството на Н.В. - 05.09.2008 г. до
предявяване на иска - 09.11.2015 г. не са изтекли 10 години за придобиване на
имота по давност.
Поради изложените съображения,
предявеният иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК се явява основателен и
като такъв следва да се уважи изцяло и като последица от това следва да се отмени на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК издадения нотариален акт 178,
том IV, peг. № 9105, дело № 634/12.11.2012 г., с който първият ответник И.В.Б.
е признат за собственик на процесните имоти.
Искането за отмяна на нотариален акт за
продажба на застроен урегулиран поземлен имот № 18, том І, рег. № 621, дело №
16 от 21.03.2014 г. на нотариус Б.Н., рег. № 142 на НК, с който първият
ответник И.В.Б. е продал на втория ответник Я.Г.Я. процесния
недвижим имот е неоснователно,тъй като на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право
на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се
прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.
При този изход на спора, ответниците
следва да заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените
разноски по делото в размер на 6298,90 лв. – съобразно приложен списък с
разноски по чл. 80 ГПК /л. 167/.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на ответниците
И.В.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и Я.Г.Я., ЕГН **********,
с адрес: ***, че ищецът Д.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адв. В.М., със съдебен адрес:*** е собственик на 1/2 идеална част от следния недвижим имот: дворно
място, находящ се в гр. София, кв.
Бояна, район „Витоша“, ул. „*******, представляващ Поземлен имот с идентификатор 68134.1942.194 по КККР на гр. София,
одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на Изп. директор на АГКК, площ от
572 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.) при съседи: 68134.1942.921,
68134.1942.192, 68134.1942.1196, ведно с
цялата построена в него СГРАДА с идентификатор 68134.1942.194.1, по КККР,
със същия административен адрес, със застроена площ от 62 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение - Жилищна сграда - еднофамилна, придобит по наследство от
неговата съпруга Д.Д.В.-Т./починала на 14.08.2015 г./
и ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 178,
том IV, peг. № 9105, дело № 634/12.11.2012 г. на нотариус С.Т., рег. № 065 на
НК, съставен на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК, с който И.В.Б. е
признат за собственик на основание наследство по завещание до размер на ½
ид.част от описания по-горе недвижим имот.
ОСЪЖДА И.В.Б.,
ЕГН ********** и Я.Г.Я., ЕГН **********
да заплатят на Д.С.Т., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 6298,90 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните
в двуседмичен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: