Р Е Ш Е Н И Е
Номер |
|
Година |
19.12.2019 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
Районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
На |
03.12. |
Година |
2019 |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
В публично заседание и
следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Председател |
Вергиния Еланчева |
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Секретар |
Красимира Дякова |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
като разгледа докладваното от |
съдията |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
АН |
дело
номер |
1146 |
по описа за |
2019 |
година. |
|||||||||||||||
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-187/03.10.2019 г., издадено
от заместник-председател на ДАМТН, с което на Община Черноочене, ЕИК ***, адрес
с.Черноочене, ***, представлявана от кмета А.А.О., са наложени административни
наказания: по т.1.- „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. на
основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ за извършено нарушение по чл.141, ал.1, т.1
от ЗВ; по т.2.- „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. на основание
чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ за извършено нарушение по чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ.
Жалбоподателят Община Черноочене намира издаденото
наказателно постановление за незаконосъобразно, тъй като не били извършени
процесните административни нарушения. В нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН
наказващият орган не събрал доказателства за извършването им, не провел и
разследване на спорните обстоятелства. Община Черноочене не бездействала, а
предприела действия за извършване на ремонтно-възстановителни работи на язовирната
стена и съоръженията към нея на проверения язовир, за привеждането им в
техническа изправност. Също така, Община Черноочене спазила и изискванията за
задължително необходимите налични елементи на КИС за мониторинг на дейността на
язовирната стена и съоръженията към нея. При съставянето на акта и при
издаването на наказателното постановление били допуснати съществени нарушения
на материалния и процесуалния закон. В двата акта не били отразени
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го
установявали. Това водело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. На
следващо място, кметът на общината в нарушение на чл.40, ал.2 от ЗАНН не бил
поканен при съставянето на АУАН, което също водело до нарушаване правото на
защита. В нарушение на чл.57, т.5 от ЗАНН, атакуваното постановление не
съдържало описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждавали. Моли съдът да постанови решение, с което да го отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява.
Административнонаказващият орган,
редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. Чрез
пълномощник е депозирал писмено становище по делото, в което оспорва жалбата и
моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание
на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.04.2019 г. свидетелите М.К. и Д.К. – служители в РО
НЯСС-ЮБ при ДАМТН, извършили проверка на техническото и експлоатационно
състояние на язовирната стена и съоръженията към нея и документацията за
експлоатация на язовир „001001 (Новоселище)“, находящ се в поземлен имот № 52153.001001 в
землището на с.Новоселище, общ.Черноочене. Същият бил собственост
на Община Черноочене съгласно Акт за
публична общинска собственост № 502/29.10.2009 г. Свидетелите К.
и К. направили на място обход и оглед на язовирната стена и съоръженията към
нея, при което установили следното: На първо
място – короната била с нарушен геометричен профил в
левия край на стената, като имало дупка
с дълбочина около 20 см.
по цялата й ширина; наличие на засилена филтрация в
лявата част на язовирната стена в контактната зона между въздушния откос и
ската на около 5 м. от кота корона; в десния край на
дренажната призма имало
свличане на скалния материал,
от който е изградено тялото му; преливника бил
с нарушения в преходния му участък, локални такива на бетона по стените му;
основния изпускател не пропускал
водни количества, тъй като на изхода на спирателния му кран тръбата била прекъсната, с монтирано гумено уплътнение и стоманен
капак, което правело
невъзможно регулиране на водното ниво в язовира. Това означавало, че язовирната
стена и съоръженията към нея не се поддържали в техническа изправност от Община Черноочене, каквото задължение тя имала
като собственик на язовир „001001 (Новоселище)“.
На второ място - не били налични: геодезическа мрежа за
следене на поведението на язовирната стена; нивомерно устройство за измерване
на водното ниво и на наносите в язовирното езеро, което да осигурява връзка с
информационната система за язовирите и съоръженията към тях на ДАМТН; изграден
пункт за измерване на филтриралото водно количество под и през тялото на
язовирната стена; нивомерен
стълб в язовирното езеро за измерване на наносите. По този начин не били изпълнени изискванията за задължително необходимите налични елементи
на контролно-измервателна система /КИС/ за мониторинг на
дейността на язовирна стена и съоръженията към нея. Поради липса
на КИС не били представени и резултати и анализи от наблюдения и измервания с
КИС. Констатациите от проверката били отразени в Констативен протокол № 08-02-35/17.04.2019
г. По този повод на 02.07.2019 г. срещу Община Черноочене бил съставен акт за
установяване на административно нарушение по чл.141, ал.1, т.1 и чл.141, ал.1,
т.2 от ЗВ. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, след връчване на
надлежна покана входирана в Община Черноочене на 20.06.2019 г. На 19.07.2019 г.
бил предявен на кмета на общината, но той отказал да подпише и получи акта.
Отказът му бил надлежно удостоверен с подпис на свидетел – М.Е.О.. Въз основа
на съставения акт, наказващият орган на 03.10.2019 г. издал атакуваното постановление, с което наложил на Община Черноочене административни наказания: по т.1.-
„имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. на основание чл.200, ал.1,
т.38 от ЗВ за извършено нарушение по чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ; по т.2.-
„имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. на основание чл.200, ал.1,
т.38 от ЗВ за извършено нарушение по чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ.
Изложената фактическа обстановка се установява след
анализ на показанията на свидетелите М.К., Д.К. и Ц.И., на които съдът дава
вяра изцяло като последователни, непротиворечиви и безпристрастни; Акт за
установяване на административно нарушение № 08-049 от 02.07.2019 г.; Заповед №
А-5 от 02.01.2018г. на председателя на ДАМТН; Покана за съставяне на АУАН от 20.06.2019
г.; Доклад на Ц.И. от 23.07.2019 г.; Протокол от 08.07.2019 г. за връчване на
акт за установяване на административно нарушение; Протокол от 19.07.2019 г. за
връчване на акт за установяване на административно нарушение; Констативен
протокол № 08-02-35/17.04.2019 г.; Заповед № А-517 от 12.07.2018 г. на
председателя на ДАМТН; Акт за публична
общинска собственост № 502/29.10.2009 г.; Скица № К00048/03.09.2015
г., както и другите приети по делото писмени доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
По т.1 от
наказателното постановление: Административно наказателната
отговорност на Община Черноочене е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ, която гласи, че собствениците на водностопански системи и
хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията
към тях, са длъжни да осигурят поддържането
им в техническа изправност. Санкцията за
посоченото нарушение е наложена на основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ,
предвиждащ да се наказва с глоба,
съответно имуществена санкция от 1 000 до 10 000
лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо
или юридическо лице, което не изпълни задължение по чл.141,
ал.1 от ЗВ. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателя
действително е осъществил процесното административно нарушение. В качеството си
на собственик на язовир „001001 (Новоселище)“, находящ се в землището на с.Новоселище, той не е изпълнил задължението си да осигури поддържането
в техническа изправност на язовирната стена и съоръженията към нея. Правилно е
прието от контролните органи, че е налице нарушение извършено на 17.04.2019 г.,
тъй като на тази дата те са констатирали техническа неизправност на проверения
обект и проявеното от жалбоподателя бездействие. Доколкото се касае за
нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва изобщо от
субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от
фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. При
индивидуализиране на наказанието обаче наказващият орган не е спазил принципите
на чл.27 от ЗАНН, тъй като не е съобразил степента на обществена опасност на
деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая деянието е с типичната за този вид нарушения
обществена опасност, не се твърди и не са представени доказателства жалбоподателят да е наказван друг път с влязъл в сила акт за подобно
нарушение. Затова законосъобразно се явява наказание към минималния размер на
предвиденото в закона, което налага наказателното постановление да бъде
изменено като наложената „имуществена санкция” се намали на 1 000 лв. Това
наказание съдът счита, че е достатъчно и справедливо, за да постигне целите на
административнонаказателното преследване.
По т.2 от
наказателното постановление: С атакуваното постановление на Община Черноочене е наложено административно
наказание и за нарушение на разпоредбата на чл.141,
ал.1, т.2 от ЗВ, която гласи, че собствениците
на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни
стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят използването на
измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхното състояние,
отговаряща на изискванията на наредбата по ал.2. Законодателят
е регламентирал тези изисквания в Наредбата за
условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на
язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им
състояние. Съгласно чл.174, ал.4 от Наредбата, за
задължително необходими, като налични, се считат следните елементи на КИС: 1. геодезическа мрежа за следене на
поведението на язовирната стена; 2.
нивомерно устройство за измерване на водно ниво и на наносите в язовирното
езеро, което да осигурява връзка с информационната система за язовирите и
съоръженията към тях на ДАМТН; 3.
изграден пункт за измерване на филтриралото водно количество под и през тялото
на язовирната стена; 4.
нивомерен стълб в язовирното езеро за измерване на наносите. Санкцията за посоченото нарушение е наложена на
основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ, предвиждащ да се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1 000 до 10 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо
или юридическо лице, което не изпълни задължение по чл.141,
ал.1 от ЗВ. Видно от доказателствата по делото, при извършената на 17.04.2019 г. проверка от контролните
органи е констатирано, че язовирната стена на язовир „001001 (Новоселище)“ и съоръженията към нея, не са били оборудвани с
контролно-измервателна система /КИС/. Липсвали задължително
необходимите елементи на КИС, визирани в чл.174, ал.4 от Наредбата за условията и
реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните
стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние.
Поради липса на КИС не били представени резултати и анализи от наблюдения и
измервания с КИС, а според чл.174, ал.1 от цитираната Наредба именно техническият
мониторинг осигурява информация за оценка на сигурността на малките язовирни
стени и на съоръженията към тях в експлоатация и възможност своевременно да се
идентифицират потенциалните опасности. Затова
според настоящата инстанция, жалбоподателят
е осъществил процесното административно нарушение, тъй като в качеството си на
собственик на язовира не е изпълнил задължението си да осигури използването на
измервателна и контролна апаратура за мониторинг на дейността на
язовирната стена и съоръженията към нея, отговаряща на
изискванията на Наредбата за условията и реда за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към
тях, както и на контрол за техническото им състояние. Доколкото се касае за
нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието и тук не следва да се доказва изобщо от
субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от
фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. При
индивидуализиране на наказанието обаче наказващият орган не е спазил принципите
на чл.27 от ЗАНН, тъй като не е съобразил степента на обществена опасност на
деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая деянието е с типичната за този вид нарушения
обществена опасност, не се твърди и не са представени доказателства жалбоподателят да е наказван друг път с влязъл в сила акт за подобно
нарушение. Затова законосъобразно се явява наказание към минималния размер на
предвиденото в закона, което налага наказателното постановление да бъде
изменено като наложената „имуществена санкция” се намали на 1 000 лв. Това
наказание съдът счита, че е достатъчно и справедливо, за да постигне целите на
административнонаказателното преследване.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да
са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да
съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и
атакуваното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушенията са пълно описани с всички относими към конкретния състав признаци,
посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които са извършени, както и
доказателствата, които ги подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От
изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е
осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна
квалификация, като не е налице съществено нарушение
на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният
акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираните
нарушения и установената по делото фактическа обстановка съответстват на
посочените като нарушени правни норми, както и на санкционните такива. На
следващо място, събрани са достатъчно доказателства за извършените административни
нарушения, за които жалбоподателя е понесъл санкция. Действително АУАН е
съставен в отсъствие на нарушителя, но това е сторено след изпълнена процедура
по чл.40, ал.2 от ЗАНН – отправена и получена в Община Черноочене покана за
съставяне на акта. Не се установи да са допуснати и съществени процесуални
нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на АУАН. Същият е
бил надлежно предявен на кмета на Община Черноочене, но той е отказал да го
подпише и получи, за което обстоятелство са налице гласни и писмени
доказателства.
Така
мотивиран, Съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-187/03.10.2019 г., издадено
от заместник-председател на ДАМТН, с което на Община Черноочене, ЕИК ***, адрес
с.Черноочене, ***, представлявана от кмета А.А.О., са наложени административни
наказания: по т.1.- „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. на
основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ за извършено нарушение по чл.141, ал.1, т.1
от ЗВ; по т.2.- „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. на основание
чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ за извършено нарушение по чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ,
като НАМАЛЯВА размера на наложеното за нарушението по чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ
административно наказание „имуществена санкция” от 2 000 лв. на 1 000 лв.,
както и размера на наложеното за нарушението по чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ
административно наказание „имуществена санкция” от 2 000 лв. на 1 000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването
на страните, че е изготвено.
Районен съдия: