М О
Т И В И
към
присъда №22/15.03.2017 год. по НОХД № 1389/2016 год.по описа на РС-Хасково
Против подсъдимия Г.З.М. , със снета по делото самоличност е повдигнато
обвинение, за това че на 03.12.2015 година в гр.
Хасково управлявал моторно
превозно средство –лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с ДК№********* , без съответно свидетелство за
управление на МПС в едногодишния срок от наказването му по административен ред
за управление на МПС,без съответно свидетелство за управление с Наказателно постановление
№14-5319-000488/25.07.2014 г. на Началник сектор ПП
към ОД на МВР-Хасково, влязло в сила на 23.10.2015 год .- престъпление по
чл. 343в ал. 2 от НК.
Подсъдимият Г.З.М. признава изцяло фактите,изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и не желае да
се събират доказателства за тези факти. В последната си дума изказва съжаление за
стореното и моли за
налагане на условно наказание.
В тази връзка защитникът на подсъдимия -адв.В.Л. Георгиева в хода на съдебните прения счита,че наказанието за извършеното престъпление следва да бъде
определено в
минималния размер на лишаването от
свобода,чието изпълнение бъде отложено при
условията на чл.66 ал.1 от НК .
РП - Хасково поддържа обвинението, като счита,
че от събраните на съдебната фаза на производството доказателства е установено
виновно извършено от подсъдимия престъпление по чл.343в ал.2 от НК.
Представителят на обвинителната власт пледира подсъдимия да бъдат признат за
виновен и понеже
за предходното си условно осъждане не
бил реабилитиран , наказанието „лишаване от свобода”
следвало да бъде в размер на 10 месеца, което да се изтърпи ефективно при първоначален
„строг” режим, както и да се наложи предвиденото кумулативно наказание „Глоба”, което също
съобразено с разпоредбите при определяне на наказанието на съкратено съдебно
следствие следва да бъде в размер на 490лв.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно, в съвкупност и във връзка с доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.З.М. ***
никога не е придобивал право да
управлява моторно превозно средство. Имал
завършено основно образование, но
не бил провел необходимото обучение и не
бил положил и издържал
изпит за придобиване на правоспособност
да управлява моторно превозно средство. Въпреки това установил практическа опитност и можел
фактически да управлява моторни превозни средства. Заради неправоспособността
си и заради управлението на МПС срещу него, през 2014 г. било издадено Наказателно постановление
№14-5319-000488/25.07.2014 год. на
Началник сектор „ПП" при ОД МВР-Хасково
,с което подс.М. бил наказан по административен ред за
управление на МПС ,без да притежава съответно свидетелство за управление.
Процесното наказателно постановление било връчено лично на подсъдимия на 15.10.2015 г. и влязло в законна сила на 23.10.2015
г.
На 03.12.2015
год. св. М. И. М.и св. С. Т.Т. и двамата
заемащи длъжността „мл. автоконтрольори“
в сектор „Пътна полиция" при ОД МВР – Хасково изпълнявали служебните си
задължения за времето от 07.00 часа до
19.00 часа на 03.12.2015 год. Около 16.30 часа на 03.12.2015 год. спрели за
проверка лек автомобил марка «Фолксваген Голф» с per. № -*******, управляван
от подсъдимия Г.З.М.,***.При извършената му проверката водачът Г.З.М. не представил
свидетелство за управление на МПС,а след
справка в информационните масиви на сектор ПП към ОД
на МВр-Хасково св. М. И. М. и св. С. Т.
Т. установили , че подсъдимия
Г. М. бил неправоспособен водач /никога не е бил правоспособен водач и
никога не е притежавал свидетелство за управление на МПС/. Така на 03.12.2015
год. в гр. Хасково, въпреки че не бил изтекъл едногодишен период от
санкционирането му по административен ред, подс.Г.З.М. отново управлявал
моторно превозно средство без да притежава свидетелство за правоуправление, тъй
като бил неправоспособен, което св. М. обективирал
в съставения АУАН с бланков №196921 от
03.12.2015 г.,който М. подписал
без възражения.
Видно от изготвената за целите на наказателното производство справка за
съдимост подсъдимият Г.З.М. е осъждан два пъти ,както следва:
1.С присъда по НОХД №894/2008г. по описа на PC-Хасково , за престъпление по чл.343б ал.1 от НК извършено
на 10.06.2008г., му е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 5 месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК
е отложено за срок от 3 години.Присъдата е влязла в сила на 06.02.2009г.
2.С определение
по НОХД №467/2011г. на Районен съд – Хасково
, за
престъпление по чл.343б ал.2,вр.ал.1 от НК,
извършено на 10.02.2011 год. му е наложено наказание ,„пробация " с
двете задължителни по закон пробационни мерки за срок от 1 година и 6 месеца,както и кумулативно
наказание „глоба“ от 200 лв. Определението е влязло в сила на 29.04.2011 г. Наказанието „Пробация
“ е изтърпяно на 10.11.2012 год. За събиране на
публичното задължение - наказание глоба от 200 лв. е бил издаден изпълнителен лист
,който е бил присъединен на 10.06.2011
год. по образувано
изпълнително дело № 1066/2005г., в производството по което, единствените действия са
изпращането на две съобщения за доброволно изпълнение с № 02/26.02.2012г., с № 03/28.02.2013г.,съответно
получени лично от Г.М. на 31.07.2012г. и на 05.03.2013г. В тези
съобщения изрично е посочено, че М. следва да заплати и глобата, наложена му с определението по
НОХД № 467/2011г. на РС-Хасково,което
задължение до момента на изготвяне на
справките от публичния изпълнител при ТД
на НАП не е изпълнено ,т.е.не са постъпвали плащания на глобата.
Гореописаната фактическа
обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото
доказателствени материали - от самопризнанията на подсъдимия, направени в
съдебното заседание, от свидетелските показания на свидетелите М. М. и С. Т. ,
дадени в досъдебното производство, които подкрепят направеното самопризнание от
подсъдимия и са събрани по реда, предвиден в НПК, както и от писмените
доказателства, събрани на предварителното производство, прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени
към доказателствения материал.От наличните по делото доказателствени материали,
които безсъмнено подкрепят направеното в съдебно заседание самопризнание от
подсъдимия , по несъмнен начин се
установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и
авторството. Съдът цени и приложените по делото писмени доказателства като
обективни, достоверни, кореспондиращи с гласните доказателства и неоспорени от
страните.В тази насока и при постановяване на присъдата си, съдът се ползва от
самопризнанието на подсъдимия , което в контекста на гореобсъденото изцяло се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
При така описаната
фактическа обстановка,съдът прие ,че от обективна страна подс.Г.М. е осъществил състава на престъплението по чл. 343в
ал. 2 от НК, като на 03.12.2015г., в
гр.Хасково, управлявал моторно превозно средство, без съответното свидетелство
за управление на моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването му
по административен ред за същото деяние . Безспорно е по делото , че на инкриминираната дата –03.12.2017
година подсъдимият е управлявал моторно превозно средство
– лек автомобил . Установено е също, че М. никога не е придобивал право да управлява моторно
превозно средство ,т.е. е неправоспособен водач на МПС. Към
инкриминираната дата подсъдимият е бил наказван по административен ред за управление на моторно превозно
средство, без да притежава СУМПС с Наказателно постановление №14-5319-000488/25.07.2014 год. на Началник
сектор „ПП" при ОДМВР-Хасково .
Според съдържанието
на НП то е
връчено лично на подс.М. на 15.10.2015 г. - обстоятелство, сочещо, че същото
е влязло в сила на 23.10.2015 г., т.е. след изтичането на 7-дневния срок за неговото обжалване
по съдебен ред . Закона за
административни нарушения и наказания /ЗАНН/, урежда реда за уведомяване на нарушителя за
изготвените наказателни постановления /чл. 58 от ЗАНН/ и регламентира хипотезите, при които те влизат в сила /чл. 64 от ЗАНН/
, като разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН препраща към правоприлагане на
наказателно-процесуалния кодекс, доколкото липсват особени правила за връчване
на призовки и съобщения, и за съдебното производство по разглеждане на жалби
срещу наказателни постановления. Препис от процесните НП,
издадени въз основа на съставен административен акт за извършено нарушение на чл. 150 ал. 1 от ЗДвП /управление на МПС без изискуемата се от закона
правоспособност/, са връчени при съблюдаване на предписанията на чл.58 ал.1 от ЗАНН . Спазената процедура по уведомяване на нарушителя и липсата на активност, насочена към обжалване на наказателното постановление и иницииране на
съдебен контрол, предпоставят изводи, че то е
влязло в сила на 23.10.2015 г. и формират убеждение за обективна
престъпна съставомерност на неправомерното деяние.Тъй като управлението на МПС
без съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство от
страна на подсъдимия е извършено
в рамките на една година от налагане на административното наказание /изтичащ на
23.10.2016 г./ ,както е приел прокурора са налице всички кумулативно предвидени предпоставки за
приложението на чл. 343в, ал. 2
от НК.
От субективна страна
престъплението е извършено при пряк умисъл- обвиняемия е съзнавал , че не е
придобивал правоспособност като водач на МПС, че е наказван по административен
ред за управление на такова превозно средство е искал и управлявал МПС.
По
наказанието: При определяне на
наказанието съдът взе предвид степента
на обществена опасност на деянието и на дееца , подбудите за извършване на
дееянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Очертаните по-горе данни за предходната съдимост на подсъдимия М.
налагат извод за наличието на две осъждания, предхождащи инкриминираното, като
между престъпленията, предмет на
съдебните актове не е налице съвкупност по смисъла на чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК,а повторност . Осъждането на подсъдимия
по НОХД№894/2008г. на 5 месеца лишаване от свобода,чието изпълнение е
отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК е първо по ред
и за него Г. М.
е бил реабилитиран по право,
съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК - не е извършил
престъпление в изпитателния срок, което да е довело до привеждане в изпълнение
на отложеното наказание. Второто му осъждане е по НОХД № 467/2011 г., като по
него му е било наложено наказание пробация, а не лишаване от свобода. За
второто осъждане на подсъдимия обаче не
е настъпила реабилитация по чл.88а от НК,независимо че към момента на извършване на настоящото
престъпление е изтекъл двугодишния срок
по чл.88а ал.1вр.чл.82 ал.1 т.5 от НК от изтърпяване на наказанието „пробация „
/ на 10.11.2014г./ .Това е така , защото
не е изтърпяно /разбирай платена / кумулативно
наложеното наказание „глоба“ от
200 лв. ,нито в хода на образуваното
изпълнително производство е изтекъл
краткия петгодишния срок по чл.172 ал.1
от ДОПК от връчване на второто СДИ през
2013 год. Дори и да се приеме,че
получаването на СДИ от длъжника не са действия по принудителното изпълнение
и като такива не са прекъснали давността по ДОПК ,считано от 01.01.2016
год./момента, в който възможността за принудително
изпълнение е погасена в хипотезата на
чл. 172, ал. 1 от ДОПК / до момента на настоящото деяние не е изтекъл уреденият в чл. 88а, ал. 4 вр. чл. 82, ал. 1,
т. 5 от НК срок, който ще изтече на
01.01.2018 г. Понеже за второто си осъждане подсъдимия не е реабилитиран по чл.88а от НК
институтът на чл.78а от НК не може да бъде приложен.
Обществената
опасност на деянието не е ниска . Същото
се явява посегателство спрямо обществените отношения, които регламентират
правилата за движение по пътищата. Събраните в производството данни за
личността на дееца не разкриват и относително незавишена обществена опасност.Действително подсъдимият
е осъждан за престъпление по чл.343б ал.2 от НК , което очевидно не е тежко, защото му е наложено наказание
„пробация , а и конкретната степен на обществена опасност на деянието не може да бъде преценена като завишена, поради
еднократността на акта . В този смисъл и данните за предходното осъждане не
игнорират възможността за приемане от съда на многобройни смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства,каквито се установяват от доказателствените източници по делото. От
друга страна обаче изготвената за целите
на наказателното производство характеристична справка сочи подсъдимия като деец
с отрицателна обществена характеристика ,защото извън данните за предходните му осъждания
/по първото от които е реабилитиран по право /,съдържащи се и в
справката за съдимост , същият има пет
криминални регистрации в масивите на МВР. Подсъдимият има и наложени наказания по ЗДвП,които съдът няма как да не отчете като отегчаващи вината
обстоятелства. Обсъдено процесуалното
поведение на подсъдимия показва ,че в
хода на досъдебното производство той е
признал вината си,както и е
съдействал на разследващите органи,
спомагайки за бързото разкриване на деянието , поради което
и процесуалното му поведение се определя като
положително.Същевременно при отчитане на смекчаващите отговорността
обстоятелства не може да не се съобрази
, че подсъдимият притежава временно свидетелство за управление на МПС
,валидно за Великобритания ,което макар да не му дава никакви права да управлява МПС в друга държава ,все пак налага различна
преценка на тежестта на облекчаващите фактори
в аспект на намаляване на наказанието под предвидения законов минимум.Съдът
взе предвид подбудите за извършване на деянието и недоброто материално и финансово положение на
подсъдимия. Като анализира тези индивидуализиращи отговорността
обстоятелства настоящия съдебен състав счете, че в конкретния казус е налице
превес на смекчаващите вината обстоятелства, нещо повече в настоящия казус -
производството е проведено и е приключило по съкратената процедура -
предварително изслушване по реда на чл. 370 и чл. 371, т.2 от НПК, т.е. съобразявайки
разпоредбата на чл. 58а от НК.По тези съображения за престъплението по чл. 343в ал.2
от НК съдът наложи на
подсъдимия наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, под минималния предвиден от закона размер ,а именно: Лишаване от свобода за срок от 6
месеца ,както и кумулативно
предвиденото в текста наказание “глоба”
в размер на 300 лв. Съдът като
взе предвид ,че подсъдимия е осъждан на
наказание лишаване от свобода за
престъпление от общ характер,но
реабилитиран за него и за постигане
целите на наказанието и поправяне на подсъдимия не е наложително лишаването от
свобода да се изтърпи ефективно, на
основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание
“лишаване от свобода” с изпитатателен
срок от 3 години. С така наложеното по
вид и размер наказание съдът счита, че
целите на личната и генерална превенция ще бъдат постигнати.
Мотивиран
така,съдът постанови присъдата си.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.В.