Решение по дело №1959/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1576
Дата: 20 декември 2022 г.
Съдия: Снежана Бакалова
Дело: 20221000501959
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1576
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева

Снежана Бакалова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20221000501959 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Настоящото въззивно производство е образувано, след като с Решение
№ 52/17.06.2022г. по гр.д.№ 3960/21 по описа на ВКС, ГК, IV-то гр. отделение
е отменено въззивно Решение № 10360/11.05.2021г. по в.гр.д.№ 1835/19 по
описа на АС –София в обжалваната му част, с която е обезсилено като
недопустимо Решение №7168/16.11.2018г. , постановено по гр.д. № 1312/17
по описа на СГС, в частта, с която е признато за установено на основание чл.
422 ал. 1 от ГПК, че Х. Ж. П., като кредитополучател по договор за кредит-
овърдрафт на физическо лице дължи на „Инвестбанк“ АД сумата от 22
476073 евро неустойка за забава върху просрочени лихви за периода от
27.08.2012г. до 14.01.2015г. и делото е върнато за разглеждане от друг състав
на въззивния съд.
Висящността на спора е само в частта по иска за признаване за
установено на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, че Х. Ж. П., като
кредитополучател по договор за кредит-овърдрафт на физическо лице, дължи
на „Инвестбанк“ АД сумата от 22 476073 евро неустойка за забава върху
просрочени лихви за периода от 27.08.2012г. до 14.01.2015г. В станалата част
решението на СГС и решението на САС са влезли в сила.
Във въззивната си жалба от 12.02.2019г. жалбоподателят Х. Ж. П.
твърди, че Решение №7168/16.11.2018г. , постановено по гр.д. № 1312/17 по
описа на СГС, в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422
ал. 1 от ГПК, че Х. Ж. П., като кредитополучател по договор за кредит-
1
овърдрафт на физическо лице дължи на „Инвестбанк“ АД сумата от 22
476073 евро неустойка за забава върху просрочени лихви за периода от
27.08.2012г. до 14.01.2015г. е недопустима, тъй като на основание частна
жалба, подадена от него е образувано производство по ч.гр.д. № 3974/17 на
СГС за обжалване на издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.
№ 1733/15 по описа на СРС и в частта за присъдената неустойка, заповедта е
отменена и изпълнителния листи са обезсилени същите. Счита, че по тази
причина постановеното от СГС решение в тази част е недопустимо и следва
да бъде отменено, тъй като влиза в противоречие с друг акт, с който вземането
за неустойка за забава върху просрочена лихва е отхвърлено.
В срок е постъпил отговор от „Инвестбанк“ АД , в който се твърди, че
решението в тази си част е допустимо, тъй като е отменено единствено
незабавното изпълнение по отношение на вземането за неустойка за сумата
22 476,73 евро, а това от своя страна само препятства кредитора да събере
незабавно вземането си, а не отрича неговото съществуване със сила на
присъдено нещо. Счита, че заповедта продължава да е валидна и искът за
съществуване на процесното вземане да е допустим, доколкото ответникът е
подал възражение, че не дължи сумата.
Счита за неправилен довода на въззивника, че решението следва да бъде
обезсилено в тази част. По същество, намира, че решението в тази си част е
правилно и законосъобразно, а доводите на ответника за нищожност на
неустоечната клауза за неоснователни. Счита също така, че уговорената
неустойка не е прекомерна, тъй като тя е функция на непратената лихва, която
е в голям размер. Счита, че ответната страна не може да прави за първи път
пред въззивната инстанция възражение за прекомерност на неустойката или
за нищожност на същата, тъй като е пропуснала срока за това и това не са
обстоятелства, за които съдът следи служебно.
В откритото с.з. жалбоподателят, редовно призован не изпраща
представител.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение. Претендира разноски по представен списък
както за настоящата инстанция, така и за производството пред ВКС.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира , че решението е допустимо в обжалваната част.
От събраните писмени доказателства се установява следното от
фактическа страна в обжалваната част:
На 08.08.2008 г. е сключен Договор за кредит-овърдрафт на физическо
лице срещу ипотека № 033-08/08.08.2008 г., между „Инвестбанк“ АД, като
кредитодател, и Х. Ж. П., като кредитополучател, по силата на който Банката
2
– кредитодател е предоставила на ответника – кредитополучател сумата
300 000 евро, с краен срок на погасяване, съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора -
26.08.2013 г. В чл. 3 ал.3 от Договора между страните при допуснато
просрочие по лихвите се начислява неустойка в размер на 0,005% на ден
върху просрочената сума до пълното й издължаване.
„Инвестбанк“ АД е подала заявление по чл. 417 ГПК, като е било
образувано ч.гр.д.№ 1733/2015 г. на СРС, 60-ти с-в, по което в нейна полза са
издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като
ответникът е бил осъден да заплати на ищеца следните суми: 300 000 евро –
главница; просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата –
36 745,48 евро за периода от 27.07.2012 г. до 25.08.2013 г.; лихва за забава
върху просрочената главница – 92 949,99 евро за периода от 27.08.2013 г. до
14.01.2015 г.; неустойка за забава върху просрочени лихви – 22 476,73 евро за
периода от 27.08.2012 г. до 14.01.2015 г.; такса за обслужване на
разплащателна сметка в евро – 10,09 евро; законна лихва върху главницата от
15.01.2015 г. до окончателното изплащане на вземането; присъдена държавна
такса – 17 687,83 лв. и присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер
на 13 795,86 лв.
На 28.12.2015 г. длъжникът е подал възражение срещу издадената
заповед за незабавно изпълнение, като е заявил, че не дължи сумата по
издадената заповед и в законовия срок ищецът е предявил настоящия иск за
установяване на вземането си.
Ответникът Х. Ж. П. е обжалвал заповедта за незабавно изпълнение
изцяло. По жалбата е образувано ч.гр.д. № 3974/17 по описа на СГС. С
определение № 1111/24.04.2017г. е отменено разпореждането за незабавно
изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от
ГПК по гр.д.№ 1733/15 по описа на СРС в частта, за сумата 22 476,73 евро,
представляваща неустойка за забава за периода от 27.08.2012г. до
14.01.2015г. е у обезсилен издадения изпълнителен лист в тази част за
посочената сума. В останалата част незабавното изпълнение е потвърдено. В
мотивите на определението е направен извод, че не са били налице условия за
постановяване на незабавно изпълнение на неустойката, тъй като в
извлечението от счетоводните книги няма ясно конкретизация на вземането.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушана пред
СГС се установява, че ответникът в качеството му на кредитополучател, е
получил по договора сума в размер 690 031, 22 евро, като за погасяване
задълженията по главницата по банковата сметка в евро с номер
1815000570978006 е постъпила сумата 390 013, 22 евро. Издължените суми за
договорни лихви са в общ размер 136 476 евро, като дължимата сума за
договорна лихва за периода 27.07.2012 г. – 25.08.2013 г., включително, е в
3
размер 36 745, 48 евро.
Според заключението неиздължената сума за санкционни лихви върху
просрочена главница за периода 27.08.2013 г. – 14.01.2015 г. включително
възлиза на 92 949, 99 евро. Неустойката върху неиздължената договорна
лихва в размер на 36 745, 48 евро за същия период - 27.08.2013 г. – 14.01.
2015 г. е 22 476, 73 евро.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна следва да
бъде направен извод за допустимост и основателност на иска с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 92 от ЗЗД по иска за сумата 22 476, 73
евро.
Искът е допустим. Обстоятелството, че е отменено незабавното
изпълнение по отношение на тази сума и обезсилен издадения изпълнителен
лист за нея не означава, че е отменена изобщо заповедта за изпълнение по
отношение на тази сума. Заповедта съществува и тъй като срещу нея е
подадено в срок възражение от длъжника, че не дължи сумата, за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на установителен иска за признаване
дължимостта на процесното вземане.
Разгледан по същество, искът е основателен. В договора между страните
е била налице уговорка за заплащане на неустойка върху неизплатената в
срок възнаградителна лихва в размер на 0,05% на ден до окончателното
изплащане на сумата. Видно от заключението на вещото лице неустойката е
дължима в размер на 22 476, 73 евро за периода 27.08.2013 г. – 14.01. 2015 г. и
същата не е платена от ответника.
Ответникът е направил възражение в отговор на исковата молба, с което
оспорва това вземане, като неоснователно. Твърди, че неустойката е
прекомерна и клаузата е нищожна, тъй като представлява начисляване на
лихва върху лихва, което противоречи на закона.
Възражението за прекомерност на уговорената неустойка е
неоснователно. Неустойката е уговорена като 0,05% на ден или общия
годишен размер на неустойката е 18% върху неиздължената сума, което с
оглед критерия – размер на мораторната лихва за забава, не може да бъде
счетено за прекомерно.
Неоснователно е и възражението за нищожност на клаузата, като
противоречаща на закона и по специално на чл. 10 ал.2 от ЗЗД.
Начисляването на неустойка върху изтеклата договорна лихва не
представлява анатоцизъм. Уговорената от страните в договора неустойка е
мораторна такава за обезщетяване на вредите от забавеното изпълнение на
паричното задължение за заплащане на договорната лихва. Доколкото
възнаградителната лихва е отделно плащане, представляващо цената на
ползвания паричен ресурс, не се касае за мораторна лихва за забавено
изпълнение на парично задължение и няма пречка това парично задължение
да бъде претендирано, ведно с мораторна неустойка. За неизпълнението на
това задължение страната не е претендирала мораторна лихва.
По изложените съображения следва да се приеме, че вземането е
4
дължимо и следва да бъде уважен иска за неговото установяване.
При този изход на производството на въззиваемата страна се дължат
разноски за въззивното разглеждане на делото в размер на 200лв. за
юрисконсултско възнаграждение и разноски пред ВКС в размер на 1 061,09лв.
или общо 1 261,09лв.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №7168/16.11.2018г. , постановено по гр.д.
№ 1312/17 по описа на СГС, в частта, с която е признато за установено на
основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, че Х. Ж. П., като кредитополучател по
договор за кредит-овърдрафт на физическо лице дължи на „Инвестбанк“ АД
сумата от 22 476073 евро неустойка за забава върху просрочени лихви за
периода от 27.08.2012г. до 14.01.2015г.
ОСЪЖДА Х. Ж. П. ЕГН ********** да заплати на „Инвестбанк“ АД,
ЕИК ********* направените разноски пред въззивната и касационна
инстанция в размер на 1 261,09 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5