О П
Р Е Д
Е Л Е Н И Е
1502 10.12.2019г. гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд гражданска
колегия
в
закрито заседание на десети декември
през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Симеон Михов
като
разгледа докладваното от
съдия Михов търговско дело № 50 по описа
за
2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по настоящото
дело е образувано по повод искова молба с посочено правно основание чл. 124 ал.
1, т. 1 от ГПК и чл. 74 от ТЗ от А.Р.А., ЕГН **********, притежаващ лична
карта № *********, издадена на 24.06.2011 год., от МВР - гр. Бургас, с адрес:
Област Видин, Община Видин, с. Кошава, ул. „Единадесета“ № 16, в качеството му на съдружник в „Цам Балкан инвест“
ООД, ЕИК ********* против „Цам Балкан инвест” ООД, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, к-с „Лазур“ бл. 65, вх. А, ет. 2, ап. 4, с ЕИК *********, представлявано от управителя А.Р.А., с искане да бъде прогласена нищожността на
решенията, обективирани в Протокол от извънредно общо събрание на съдружниците
в „Цам Балкан инвест” ООД от 18.12.2018 г. с нотариално удостоверени подписи и съдържание с
рег.№ 5608 от 18.12.2018 год. и рег.№ 5609, том 2, № 161, от 18.12.2018 год.,
на помощник нотариус по заместване Михаил Бакалов, при нотариус Емилия
Бакалова, с рег.№ 342 в регистъра на НК, с район на действие Районен съд - Бургас,
приложен към Заявление по образец А4 с peг. № 20190129103550,
подадено в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел (ТРРЮЛНЦ), а при условията на евентуалност да бъдат отменени на основание
чл. 74, ал. 1 от ТЗ като незаконосъобразни, противоречащи на повелителните
разпоредби на закона, както и като противоречащи на разпоредбите на
дружествения договор.
С определение № 801 от 26.06.2019 г., адв.И.
Димитрова С. *** е назначена за особен
представител на ответното дружество.
Съдът е изпратил препис
от исковата молба и приложенията към нея на особения представител на ответника,
като му е указана възможността за подаване на писмен отговор в законния двуседмичен
срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и
неупражняването на права. В определения
от съда двуседмичен срок, особеният
представител на ответника е депозирал писмен отговор на исковата молба.
С определение №
822 от 28.06.2019г., съдът е конституирал по делото като трето лице-помагач на
страната на ответника, А.Р.М., гражданин на Руската федерация, който е
депозирал становище (отговор) във връзка с предявения иск.
Отговорът на ответника
и становището на помагача са изпратени на ищеца, като му е указана възможността
да подаде допълнителна искова молба.
В предоставения
двуседмичен срок по чл.372 от ГПК, ищецът е депозирал допълнителна искова молба
с възражения и становище по отговора на третото лице - помагач на страната на
ответника.
В указания срок според
чл.373 от ГПК, постъпиха отговори на допълнителната искова молба от особения
представител ответника и от третото лице - помагач.
При това положение
съдът приема, че книжата по делото са разменени редовно.
Третото лице - помагач
е направило възражения за недопустимост на предявените искове, а особеният
представител на ответника – за недопустимост на евентуалните искове за отмяна
на решенията, с оглед предявяването им след изтичане на преклузивния 14-дневен
срок от деня на събранието, на което са взети. Това възражение подлежи на
обсъждане само по отношение на заявения евентуален иск за отмяна на решения за
общото събрание на ответното дружество. По отношение на главния иск за
нищожност на същите решения на общото събрание, проверка за спазване на
преклузивен срок не следва да бъде извършвана, тъй като искът е установителен и
не е ограничен със срок (т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК). В конкретния случай възражението следва да се
приеме и разгледа като такова по съществото на спора. Съгласно разпоредбата на
чл. 74 ал. 2 от ТЗ, искът се предявява в 14-дневен срок от деня на събранието,
когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите
случаи – в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на
общото събрание. В настоящия случай, от съставените книжа се установява, че
датата на провеждане на общото събрание е 18.12.2018 г., безспорно е, че на
него ищецът не е присъствал, а исковата молба е депозирана в канцеларията на
съда на 30.01.2019 г., т.е. повече от 14 дни от деня на заседанието на общото
събрание. При това положение, за да се прецени дали е спазен преклузивния
14-дневен срок с начален момент дата на заседанието на общото събрание, е
необходимо да се провери дали ищецът е бил редовно поканен за него.
В исковата молба едно
от многобройните посочени основания за
незаконосъобразност на атакуваните решения на общото събрание на
дружеството, е нередовното свикване на
заседанието на този дружествен орган, изразяващо се в нередовност на поканата
като съвместяваща едновременно два документа – искане до управителя да свика
събрание и покана до съдружниците за общо събрание, неяснота на адресата на
поканата, както и нередовност на връчването на поканата. Въпросът дали ищецът е
бил редовно поканен за общото събрание на 18.12.2018 г. или не, изисква
преценка на две обстоятелства - налице ли е редовна покана и връчена ли е била
тя на съдружника при спазване на съответните правила или не. Ако съдружникът не
е бил редовно поканен, тъй като не са били изпълнени и двата посочени по-горе
елемента, срок за предявяване на иска изобщо не започва да тече. При това
положение, законосъобразността на предприетия в настоящия случай от
дружеството-ответник начин на определяне на деня за провеждане на заседанието
на общото му събрание като част от процедурата по свикването на този дружествен
орган, се явява преюдициална за преценката дали ищецът е бил редовно поканен на
него, поради което така направеното възражение следва да се приеме като такова
по съществото на спора.
Искът е предявен
съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна
легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от страните
възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други
факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до
извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни
процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение, той е
допустим.
Съдът счита, че в
настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на
осн. чл.374, вр. чл.146 ГПК.
Проект за доклад:
Твърди се в исковата
молба, че ищецът е съдружник в ответното дружество, притежаващ 32 001 дяла от
капитала му, всеки с номинална стойност 1 лв. На 29.01.2019 г. при справка по
партидата на дружеството в Търговския регистър А. установил, че е подадено
заявление по образец А4 с peг.№ 20190129103550, с което са заявени за вписване
промени в личността на управителя, седалището и адреса на управление и
обявяване на актуален дружествен договор. По този начин ищецът узнал за
протокол от извънредно общо събрание на съдружниците в „Цам Балкан инвест” ООД
от 18.12.2018 г., с нотариално удостоверени подписи и съдържание от същата
дата. Ищецът твърди, че не е бил уведомяван за провеждането на такова общо
събрание, не е присъствал и такова не е провеждано. Предвид това счита, всички
решения обективирани в протокола от 18.12.2018 г., за нищожни, а в условията на
евентуалност за отменяеми като незаконосъобразни поради противоречие с
повелителни разпоредби на закона и на
дружествения договор.
Излага твърдения за
незаконосъобразност на всички решения поради неспазване на повелителни
разпоредби на закона за свикване, провеждане и вземане на решения от общото събрание на съдружниците. Относно процедурата по свикването
твърди нарушение на разпоредбите на чл. 138 и чл. 139 ал. 1 от ТЗ. Също така
покана за събранието изобщо не му е връчвана (нито като съдружник, нито като
управител с искане да свика събрание) и събранието не е свикано от надлежен
орган.
Събранието не е свикано
от управителя, а съдружникът М. не е имал право да свиква ОС, тъй като не са
спазени процедурата и срокът за това. А. счита, че искането за свикване на ОС
от съдружник следва първо да бъде отправено до управителя на дружеството и само
в случай, че в двуседмичен срок от искането управителят не свика общото
събрание, съдружникът може да направи това лично, като проведе нова процедура
по свикване на общо събрание и отправи нова покана за свикване до всеки един от
съдружниците, която да бъде получена от всеки един от тях минимум 7 дни преди
датата на провеждането на събранието.
По отношение на
връчването на поканата излага подробни аргументи за неправилните изводи в
удостоверяването на съдебния изпълнител, че те са връчени на ищеца на
03.12.2018 г. Видно от разписка на връчителя Тодор Желев Пеев - служител в
кантората на ЧСИ Ивелина Божилова, вписана в КЧСИ с № 800, с район на действие
ОС-Бургас, с която е удостоверено, че поканата-искане е връчена на 03.12.2018г.
в 15:30ч. на управителя и съдружник А.Р.А., пред седалището на дружеството при
отказ („същият лично отказва да получи документите“). Ищецът заявява, че тези
твърдения са неверни и неоснователни, тъй като в посочения ден и час не са му
връчвани каквито и да било книжа, а връчителят е удостоверил несъществуващи
факти. Твърди, че не познава подобно лице и никога не е срещал с него където и
да било, още по-малко на неустановено място „пред седалището“ на фирмата.
Излага съмнения относно това дали връчителят се е уверил в самоличността на
лицето, което е счел за адресат на поканата. Твърди, че подписът и изявленията
на връчителя не са удостоверени от нотариус, поради което счита същите за
неавтентични и антидатирани.
Излага съображения, че
поканата-искане и приложената към нея разписка, ведно с удостоверените върху
нея подписи, нямат достоверна дата, като твърди, че документът не е съставен на
отразената в него дата. Предвид това счита за неправилни и неверни и
констатациите на помощник - нотариус по заместване Михаил Бакалов, при нотариус
Емилия Бакалова, с рег.№ 342 в регистъра на НК в Констативен протокол с
нотариално удостоверено съдържание под рег.№ 5606 от 18.12.2018 год., том 2,
акт № 160.
Оспорва на основание
чл.193 от ГПК, представените към заявлението покана-искане, оформена като
връчена на А.А. на 03.12.2018 г. при отказ и разписка от връчителя Тодор Желев
Пеев, като документи с невярно съдържание, удостоверяващи несъществуващи факти,
а така също и като неистински, неавтентични и антидатирани. В тази връзка
заявява, че са неправилни и неверни констатациите на помощник нотариус по
заместване Михаил Бакалов, при нотариус Емилия Бакалова, с рег.№ 342 в
регистъра на НК, направени в констативен протокол с нотариално удостоверено
съдържание под рег.№ 5606 от 18.12.2018 год., том 2, акт № 160 и оспорва
истинността му на основание чл. 193 от ГПК.
В допълнение сочи, че
връчването не е извършено на настоящия му адрес: обл. Видин, общ. Видин, с.
Кошава, ул. „Единадесета“ № 16, с което са нарушени разпоредбите на чл. 44 и 38
от ГПК. Връчването било извършено при нарушена процедура и липса на местна
компетентност и на изискването за удостоверяване на самоличността.
В условията на
евентуалност сочи и следните пороци в процедурата по свикване на ОС:
поканите-искания са с неясен адресат, като адресирани едновременно до
управителя и съдружника; недопустимо съвместяват два документа в един – покана
до съдружник за общо събрание и искане до управителя да свика общо събрание.
Счита, че първо следва да се проведе процедура по чл. 138, ал. 2 от ТЗ и едва
тогава с отделна покана да се свика общо събрание. Към дати 26.11.2018 г. и
03.12.2018 г., съдружникът М. не е имал право да свика общо събрание. Предвид
това сочи за неправилно твърдението в процесния протокол от ОС от 18.12.2018
год., че свикването било направено в условията на евентуалност, в случай, че
управителят не уважи искането за свикване по чл.138 ал.2 от ТЗ. Счита, че
събрание, свикано от съдружника, е
можело да бъде проведено едва след 26.12.2018 г.
Твърди, че поканите не
отговарят на изискванията на чл. 139 ал. 1, изр. 2 от ТЗ, като посоченият
дневен ред не съдържа конкретни предложения за вземане на решения по включените
в него въпроси. Това лишавало съдружника от възможността, предварително да се
запознае с предложенията за решения и пълноценно да упражни правото си на глас.
В дневния ред не са включени следните точки: за избор на председател, секретар-протоколист
и преброител на събранието. Сочи, че за взимането на тези три конкретни решения
липсва представителна власт на пълномощника.
Ищецът не е присъствал
на събранието като съдружник и предвид ненадлежната покана цялото провеждане на
събранието и взетите решения са опорочени. Пълномощникът на съдружника А.Р.М.,
не е надлежно упълномощен да гласува за приетите решения и по начина, по който
е гласувал. Сочи разпоредбите на чл. 20 и 25 от дружествения договор. Счита, че
дружественият договор въвежда нарочно изискване за конституиране на органи на
събранието, при липсата на които не може да се констатира наличие на валидно
конституиран волеобразуващ орган на дружеството (ОС). Липсва законен избор на
секретар, който да води и подпише (удостовери) протокола от събранието и
взетите на него решения, а управителят не е участвал и не е уведомен.
Оспорва факта, че на
посочената дата и час и на определеното място е проведено общо събрание.
Твърди, че формално протоколът е бил изготвен в по-ранен момент, като на датата
единствено са заверени подписите на лицата.
Представя
доказателства. Претендира разноски.
Правна квалификация:
Предявеният главен иск е за прогласяване нищожност на взети решения от общо
събрание на дружество с ограничена отговорност и е с правно основание в чл. 124
ал. 1 от ГПК, а предявеният при условията на евентуалност иск за отмяна на
същите решения е с правно основание в чл. 74 от ТЗ.
Особеният представител на ответното дружество
с депозирания отговор на исковата молба, оспорва предявените искови претенции
като неоснователни, а евентуалния иск и като недопустим. Излага анализ за
отношенията между съдружниците. Сочи три безуспешни опита на съдружника М. да
свика и проведе общо събрание, на което да бъдат взети решения за освобождаване
на ищеца като управител и смяна на адреса на управление, саботирани от
последния. Мотивира се с подадените в ТРРЮЛНЦ заявления за вписване, всички
оспорени от ищеца по съдебен ред, понастоящем висящи пред ОС-Бургас. Счита, че
изложените в исковата молба съображения не сочат на пороци, водещи до нищожност
на атакуваните решения, а по съществото си са такива за незаконосъобразност и
отменимост на решенията. Позовава се на Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002
г. по тълк.дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС и проведеното там разграничение на
пороците на решенията.
Счита евентуалния иск
за отмяна на решенията на общото събрание за недопустим, като предявен след
преклузивния срок по чл. 74 ал. 2 от ТЗ, който е изтекъл на 02.01.2019 г. Ищецът
е редовно поканен за събранието, макар и при отказ от негова страна да получи
документите, който е редовно оформен, а връчването е извършено на посочения в
дружествения договор адрес. В условията на евентуалност счита иска за
неоснователен. Излага подробни аргументи за редовно проведеното общо събрание
при спазване на предвидения в закона срок. Позовава се на Решение № 11/ 26.04.2012
г. по т.д. 615/2010 г. на II т.о. на ВКС, в което е прието, че свиканото по
реда на чл.138 ал.2 от ТЗ общо събрание на съдружниците в ООД е редовно в
случаите, в които едновременно с упражняване на потестативното си право пред
управителя на дружеството, правоимащите са изпратили и покани за свикване на
общо събрание, но само ако същото е проведено след изтичане на двуседмичния
срок, в който управителят сам не го е свикал. Счита, че сочените от ищеца
решения за избор на председател на събранието, протоколист и преброител,
несъдържащи се в дневния ред, по съществото си са процедурни и не се отразяват
на валидността на взетите решения и за тяхното извършване не е нужно
упълномощаване, респективно действията могат да бъдат потвърдени от
упълномощителя. Включените в дневния ред точки и предложения за решения са ясни
и конкретизирани. Заявява, че ще се ползва от представените от ищеца
доказателства. Прави доказателствени искания.
Третото лице - помагач
на ответното дружество е депозирало писмен
отговор чрез процесуалния си представител адв. Ч. ***, в който оспорва
предявените искови претенции, излагайки становище за недопустимостта и
неоснователността им, с доводи аналогични на тези, изразени от особения
представител на ответника. Заявява, че ще се ползва от документите, качени на
страницата на търговския регистър по заявление образец А4 вх.№ 20190129103550.
Прави доказателствени искания.
Ищецът, с допълнителната си искова молба и с
писмено становище излага аргументи относно наведените с
отговорите на исковата молба доводи на ответната страна и помагача.
По иска за прогласяване
нищожността на решенията сочи, че решенията са формално отразени в протокола от
проведено ОС, но на практика такива решения не са взети. Твърди и че са взети
извън пределите на компетентност на общото събрание, определена от закона и
учредителния акт, а така също и определена от предварително зададения дневен
ред. Извън компетентността на общото събрание са решенията, отразени в
протокола досежно редовността на връчването на поканата за провеждане на общо
събрание на дружеството, имплицитно съдържащи се в протокола от ОС, а за да
бъде даден ход на общото събрание, първо следва да бъде извършена преценка
доколко същото е валидно свикано. Счита за нищожни, взети извън компетентността
на общото събрание и всички решения, касаещи предоставяне на представителна
власт на адв.Ч. да представлява дружеството по съдебни производства и дела със
всички процесуални права, съгласно които решения ОС предоставя на адв. П.Ч.
представителна власт в нарушение на императивните разпоредби относно законното
представителство да представлява Дружеството неограничено по всички съдебни
дела, по които дружеството е страна, да подава всякакви сигнали до
прокуратурата от името на дружеството срещу посочените в решението лица. Счита
решенията за нищожни и на основание чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗЗД поради
противоречие със закона (поради нарушаване на императивни норми по свикване,
провеждане и вземане на решения), заобикаляне на закона (свикано по процедура в
нарушение на закона, поради което го заобикаля), накърняване на добрите нрави
(връчването от ЧСИ при отказ) и липса на съгласие на съдружника А.. Сочи още
нищожност на поканата за свикване и посочването на точна дата за събранието в
искането до управителя да свика общо събрание.
Счита исковете за
предявени в срок, който се брои от узнаването, тъй като не е редовно уведомен
за събранието по съображения, подробно изложени в исковата молба, като се
позовава и на направените там оспорвания на документи и на изявленията на
връчителя, които поддържа и моли за откриване на производство по чл. 193 от ГПК. По основателността на исковете преповтаря доводите, наведени в исковата
молба. Освен това, счита изявленията относно саботирането на общи събрания за
неотносими към спора, а дружеството за уведомено за промяната в адреса на
ищеца, предвид факта, че същият е и негов управител.
Противопоставя се на всички доказателствени
искания на ответника и помагача. Счита
свидетелските показания за недопустими.
В предоставения срок по
чл.373 от ГПК, особеният представител на ответното дружество депозира отговор
на допълнителната искова молба, с която поддържа възраженията си по
допустимостта и основателността на исковете и доказателствените искания. Счита,
че твърдените пороци касаят отменимост, а не нищожност на решенията, като
разпоредбите на ЗЗД са неприложими към тях. Нововъдените твърдения за нищожност
(че общото събрание е нямало компетентност да делегира права на адв. Ч.) са в
разрез с принципите на търговското право. Заявява, че като особен представител
няма достъп до документите на дружеството, предвид което при откриване на
производство по чл. 193 от ГПК, счита че оригиналите на документите следва да
се представят от третото лице-помагач.
В предоставения срок по
чл.373 от ГПК третото лице-помагач депозира допълнителен писмен отговор. Счита
претенциите по чл. 26 от ЗЗД за недопустими. Позовава се на мотивите на т.1 от
ТР № 1 от 06.12.2002 г. по т.д. № 1/2002 на ОСГК на ВКС. Поддържа
доказателствените си искания. Признава, че оригиналите на оспорените документи
се намират у него, но счита, че производство по чл. 193 от ГПК не следва да се
открива.
Относно въведените искания по
доказателствата:
Представените от ищеца към исковата молба и от
помагача към отговора на исковата молба писмени доказателства, съдът приема за
относими към предмета на делото, тъй като посредством тях те заявяват, че ще
установяват наличието на посочените по-горе факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не
поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези
обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде
постановено при неизяснена фактическа обстановка.
Съдът счита
представените от третото лице-помагач с молбата за встъпване писмени
доказателства – договори за заем, платежни документи, заявления по чл. 410 от ГПК и документи, касаещи предходни събрания, които не са предмет на настоящото
производство за неотносими към спора. Предмет на делото не са взаимоотношенията
между съдружниците, респективно между съдружниците и дружеството по повод други
правоотношения, извън атакуваните решения, взети на конкретното общо събрание
на съдружниците, нито дейността или действията на всеки от тях в интерес или против
интересите на дружеството, поради което всички писмени доказателства, свързани
с тях не следва да бъдат приемани.
С исковата молба ищецът
е оспорил на основание чл. 193 от ГПК покана-искане, оформена като връчена на А.А.
на 03.12.2018 г. при отказ и разписка от връчителя Тодор Желев Пеев като
документи с невярно съдържание, удостоверяващи несъществуващи факти, а така
също и като неистински, неавтентични и антидатирани. Оспорил е като неправилни
и неверни констатациите на помощник нотариус по заместване Михаил Бакалов, при
нотариус Емилия Бакалова, с рег.№ 342 в регистъра на НК, направени в
констативен протокол с нотариално удостоверено съдържание под рег.№ 5606 от
18.12.2018 г., том 2, акт № 160 и оспорва истинността му на основание чл. 193
от ГПК. С допълнителната искова молба ищецът е оспорил на основание чл. 193 от ГПК истинността – верността, автентичността и съдържанието, на всички
представени от третото лице - помагач с отговора на исковата молба писмени
доказателства – заверени преписи от документи, качени в страницата на ТР по
заявление образец А4 № 20190129103550, в което се съдържат и оспорените с
исковата молба документи. Отправено е и искане по чл. 183 от ГПК за
представянето им в оригинал. Съдът ще се произнесе по така направените
оспорвания след представяне на документите в оригинал, като вземе предвид
становището на оспорващата страна в съдебно заседание и уточненията на страните
досежно принадлежността на подписите под оспорените документи.
С отговора на исковата
молба третото лице-помагач е направило доказателствени искания за допускане на
двама свидетели в режим на довеждане, като са посочени фактите и
обстоятелствата, които ще се установяват посредством разпита на всеки от тях,
както и на един свидетел в режим на довеждане, като са посочени имената и
адресът му за призоваване, както и фактите, за които ще бъде разпитван.
Особеният представител на ответника също е направил искане за допускане до
разпит на трима поименно посочени свидетели, като не е посочено при какъв режим
и какви конкретни обстоятелства ще се установяват от тях. Съдът, като съобрази
разпоредбата на чл. 159, ал. 2 от ГПК, счита, че по така направените искания за
допускане на гласни доказателства следва да се произнесе в съдебно заседание
след изслушване на становищата на страните и конкретизиране на исканията.
Третото лице – помагач
на страната на ответника с отговора на исковата молба е направило
доказателствено искане по чл. 176 от ГПК да бъде задължен ищецът А.А. да даде
обяснения по посочени въпроси. Съдът приема, че искането следва да бъде
уважено.
Информацията, за чието
приобщаване по делото е поискано от третото лице - помагач на ответника
издаването на съдебно удостоверение, е неотносима към спора. Спорният въпрос по
делото е редовно ли е уведомяването на ищеца за общото събрание на 18.12.2018
г. по начина, по който е извършено, а не къде е местоработата му и какви
предположения могат да бъдат изведени от това.
По доказателствената
тежест
По делото липсват
въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154 ал. 2 и чл. 155
от ГПК. На основание чл. 146 ал. 1, т. 5 и чл. 146 ал. 2 от ГПК, съдът следва
да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154 ал. 1 от ГПК, всяка от тях
е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.
Ответникът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че на 18.12.2018 г. е
проведено заседание на Общото събрание на ответното дружество, за
удостоверяване на работата на което е бил съставен протоколът от тази дата с
нотариална заверка на подписите и съдържанието му.
По отношение на
останалите спорни въпроси не следва да бъдат давани указания по разпределение
на доказателствената тежест, тъй като споровете са правни.
Мотивиран от горното,
на основание чл.374, вр. чл. 118, ал. 2 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА представените
от ищеца с исковата молба и от помагача с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА третото
лице – помагач на страната на ответника А.Р.М., на основание чл. 183 от ГПК, в
седмичен срок от получаване на съобщението да представи в оригинал всички документи
по заявление образец А4 с вх.№ 20190129103550, преписи от които е представил на
л.160-211 по делото, като УКАЗВА на А.Р.М.,
че при непредставяне на посочените документи в оригинал, същите ще бъдат
изключени от доказателствата.
ЗАДЪЛЖАВА А.Р.А. на основание чл. 176 от ГПК, да се яви лично в
първото по делото заседание, за да отговори на следните въпроси на третото лице
– помагач на страната на ответника: „Връчил ли му е Тодор Желев Пеев покана -
искане за свикване на общо събрание на „Цам Балкан инвест“ ООД, на 03.12.2018
г., респ. отказал ли е да я получи?“; „Живее ли в село Кошава?“, като УКАЗВА на
А.Р.А., че в случай че не се яви,
откаже да отговори без основателна причина или даде уклончиви или неясни
отговори на посочените въпроси, съдът може да приеме за доказани горните
обстоятелства.
УКАЗВА на
страните, че по доказателствените искания за откриване на производство по
оспорване на документи по реда на чл. 193 от ГПК, както и по исканията за допускане
на гласни доказателства, ще се произнесе в открито съдебно заседание след
представяне на документите в оригинал от третото лице - помага и изслушване
становищата на страните.
ОСТАВЯ без
уважение искането на А.Р.М. за издаване на съдебно удостоверение, като
неоснователно.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 13.02.2020 г.
от 13.45 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните
към сключване на съдебна спогодба.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, като
им обявява и проекта си за доклад по делото, а на ищцовата страна и преписи от
отговорите на допълнителната искова молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: