Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260097
гр.
Пловдив, ……….2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ІІІ н.с., в
публично съдебно заседание на двадесет и първи август две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Илияна Йорданова като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4509/2020 г. по описа на Районен съд
Пловдив, ІІІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
/НП/ № 480457-F514440/27.11.2019 г. на заместник директор на ТД на НАП Пловдив,
с което на Д.Г.Л. ***, ЕГН **********, в качеството му на * на Полет 616 ЕООД
на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 74, ал.1, предл.първо от Закона за
счетоводството е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева
за нарушение по чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от Закона за
счетоводството. Делото е върнато от АС Пловдив за повторно разглеждане от друг
състав на съда поради порок в мотивите към решението.
С жалбата се прави искане за отмяна
на издаденото НП. Прави се и алтернативно искане за намаляване размера на
глобата.
Жалбоподателят Д.Г.Л. редовно призован,
в съдебно заседание не се явява и не се представлява, в жалбата си поддържа
възражение за маловажност на случая, липса на субективен елемент и иска
намаляване на санкцията.
Въззиваемата страна ТД на НАП
Пловдив моли съда да се потвърди НП като правилно и законосъобразно. Приема, че
нарушението е доказано. Претендира разноски.
Съдът като съобрази доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда
от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.
От
фактическа страна съдът установи следното:
Свидетелката Б.С. - * на ТД на НАП
гр. Пловдив, след като получила списък на фирмите, които не са подали ГФО за
финансовата 2018 г. установила, че Д.Л.,
в качеството му на * на Полет 616 ЕООД не изпълнил задължението си за подаване
на Годишен финансов отчет до края на месец юни 2019 г. изпратила му електронна
покана за съставяне на АУАН, която той приел. На 08.10.2019 г. му бил съставен
акт за извършеното нарушение. Нарушението било извършено на 02.07.2019 г.,
когато изтекъл срока за подаване на годишни финансови отчети. Нарушението било
установено на 21.08.2019 г., когато ТД на НАП била уведомено от АВ в отговор на
писмо от ТД на НАП Пловдив. Дружеството извършвало дейност през финансовата 2018
г.
Въз основа на резултатите от
проверката бил съставен АУАН № F514440/08.10.2019 г. за нарушение на чл. 38,
ал. 1, т. 1, вр. с чл. 16, ал. 1 т. 4 от ЗСч и е осъществен състава на чл. 74,
ал. 1 от ЗСч. Актът е съставен в присъствието на свидетел и управителя на
дружеството. В актът е вписано възражението, че лицето е забравило.
За извършеното нарушение било
издадено обжалваното НП, с което на управителя на дружеството била наложена глоба
в размер на 200 лв. за същото нарушение на основание 74, ал. 1, пр. 1 от ЗСч.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелката Б.С. - *, както и от приложените към
административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно
приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, Покана за съставяне
на АУАН, справка за актуално състояние на „Полет 616“ ЕООД, ГДД на дружеството
за финансовата 2018 г. с вх. № 1600И0743004/31.03.2019 г., оправомощителна
заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на ЦУ на НАП.
Разпитана в съдебно заседание
свидетелката потвърждава авторството на АУАН и разяснява констатациите в него. Показанията
ѝ съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в съответствие с
отразеното в АУАН и приетите по делото писмени доказателства, като подадената
ГДД, поради което им дава вяра.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, които да са съществени, да опорочават административнонаказателното
производство или актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в
съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е
извършено. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна
квалификация на установеното нарушение. Не е ограничено правото
на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да
направи и писмени възражения по него. Спазено е условието чл. 40 от ЗАНН актът
да се състави в присъствието на свидетел и на нарушителя.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното
НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП
от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). не е засегнато
правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да
разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване на
правилата за подаването на ГФО в законоустановения срок.
От
правна страна съдът намира следното:
На базата
на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на
становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган,
са квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на
посочената разпоредба на чл. 38, ал. 1, т. 1,
вр. с чл. 16, ал. 1 т. 4 от ЗСч.
Съгласно
чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч предприятията - всички търговци по смисъла на
Търговския закон, публикуват годишния финансов отчет чрез заявяване за вписване
и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на
следващата година – това се е явявало 01.07.2019 г., тъй като 30.06.2019 г. е
бил неприсъствен ден. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч Ръководителят на
предприятието, в настоящият случай при еднолично дружество с ограничена
отговорност това безспорно се явява неговият * – Д.Л., който отговарял за
съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните
доклади, изисквани по закона.
От
обективна страна жалбоподателят е пропуснал срокът за подаване на ГФО, за 2018
г. Нарушението е формално и със самия факт на изтичане на срока за подаване на ГФО
без задълженото лице да е осъществило дължимото поведение, нарушението е
довършено. Нарушението се явява продължено и се
осъществява чрез бездействие на задълженото лице. Същото е извършено виновно, доколкото като управител на дружествотото
нарушителя е знаел за задължението си за публикуване на финансов отчет, както е
публикувал такива за минали години, но не го е изпълнил. Не се оспорват
фактите. Навежда се персистиращо възражение за маловажност на случая, което
следва да бъде обсъдено при разискване на наказанието.
По наказанието:
Правилно
описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба
по чл. 74 ал. 1, от ЗДДС, която предвижда, че който е задължен и не публикува
финансов отчет в сроковете по чл. 38 от ЗСч, се наказва с глоба в размер от 200
до 3000 лв. Настоящият случай касае именно неизпълнено задължение за
публикуване на ГФО.
Съдът
намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за
оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред
които е тежестта на нарушението, като е наложил глоба в нейния минимален размер
от 200 лв.
Определеното
спрямо жалбоподателя наказание в НП отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение. При тълкуване на посочената норма следва да се
съобразят същността и целите на административнонаказателното производство,
уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при която
за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на
санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено
административно наказание „глоба“ за неизпълнение на задължение към държавата,
регламентирано в ЗСч. Според настоящия състав аргументите да отхвърли подобно
възражение са следните – целта на закона, за въвеждане на задължение на
управителите за публикуване на ГФО е публичност и защита на интереса на
останалите участници в търговския оборот и дисциплиниране на самите търговци да
спазват политика на публичност на делата си. Интересите на търговския оборот не
са били охранени. Нарушението е формално и не се изисква да са настъпили вреди,
но и обществената опасност на деянието не се явява по-ниска или липсваща поради
личностновите особености на субекта на нарушението. Забавата в публикуването на
ГФО се явява значителна - месец и половина само до установяването на
нарушението. От наказващия орган са били взети предвид смекчаващите вината
обстоятелства и обществената опасност на нарушението и е определена санкция на
минимума на размера на санкционната норма, което съдът намира за
законосъобразно и справедливо. С оглед на изложеното съдът приема, че не са
налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си
последици представлява освобождаване на нарушителя от
административнонаказателна отговорност. Същевременно наказателното
постановление е съобразено с процесуалния и материалния закон, поради което настоящият
съдебен състав като намери, че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя
е доказано по категоричен начин по делото, а обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и правилно, то следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63, ал. 5 вр.
ал. 3 от ЗАНН въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото
производство за представителство от юрисконсулт. Такава претенция е
своевременно направена от процесуалния ѝ представител. С оглед
фактическата и правна сложност на делото и фактът, че производството се
разглежда за втори път пред първа инстанция, следва разноски да бъдат присъдени
в минимален размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно в размер на 80 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 480457-F514440/27.11.2019 г. на заместник директор
на ТД на НАП Пловдив, с което на Д.Г.Л. ***, ЕГН ********** и адрес *** в
качеството му на * на Полет 616 ЕООД на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 74, ал.1,
предл.първо от Закона за счетоводството е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1,
т.4 от Закона за счетоводството.
ОСЪДЖА
Д.Г.Л. ***, ЕГН ********** и адрес *** да заплати на
Национална агенция по приходите сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на АПК на касационните основания по НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
М.М.