РЕШЕНИЕ
№ 16027
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110160156 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от “Т С ” ЕАД против К.
И. Б. с искане да бъде установено, че дължи на топлофикационното
дружество сумите: 263,69 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г., за имот, находящ се на адрес ведно със законната лихва от 01.09.2022 г. до
изплащане на вземането, 64,86 лева – мораторна лихва за забава върху тази
главница за периода от 15.09.2019 г. до 18.08.2022 г., както и суми за
извършена услуга дялово разпределение в размер на 14,93 лева – главница за
периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г. и 3,75 лева – мораторна лихва върху
тази главница за периода от 01.10.2019 г. до 18.08.2022 г. Ищецът твърди да е
налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът
не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след публикуване на фактурата на
интернет страницата на продавача. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава
отговор, с който оспорва исковата молба. Оспорва наличието на
облигационна връзка между страните и размера на вземанията. Твърди
нищожност на представените договори като излага подробни юридически
1
съображения в тази насока.
В съдебно заседание страните са редовно призовани, изпращат
представители и поддържат исканията си.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за
битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
2
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на
принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както
за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
След анализа на доказателствената съвкупност, съдът не счита, че
качеството на потребител на ответниците е доказано. За установяване на този
факт от ищеца е представен списък с лица, в който присъстват имената на
ответника, заявление за изключване на топлоподаване от 2001 г., подписано
от ответника, както и писмо от Столична община, от което се установява, че
не е известно архитектурно досие за процесния апартамент. По смисъла на
Закона за енергетиката, „потребител“ е или собственика на имота, или
неговия ползвател, като под този термин следва да се разбира субект на
вещното право на ползване по смисъла на чл. 56 от Закона за собствеността.
Доколкото не са представени доказателства за наличие на облигационно
отношение между ищеца и ответниците, възникнало на друго основание,
възражението на ответниците, че не са потребители на ползваната
топлоенергия, е основателно, а искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на ответника.
От него са заплатени 260 лева – депозит за експертиза, които следва да му се
присъдят. Освен това е ползвал безплатна правна помощ на основание
отделен договор, поради което на процесуалния му представител се дължи
адвокатско възнаграждение в минимален размер. Разноските са доказани и
следва да се присъдят.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т С “ ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес
на управление: Б иск срещу К. И. Б., ЕГН ********** със служебен адрес на
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за
признаване за установено, че му дължи сумата от 263,69 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за имот, находящ се на адрес ведно със
3
законната лихва от 01.09.2022 г. до изплащане на вземането, 64,86 лева –
мораторна лихва за забава върху тази главница за периода от 15.09.2019 г. до
18.08.2022 г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в
размер на 14,93 лева – главница за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г. и
3,75 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от 01.10.2019 г.
до 18.08.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Т С “ ЕАД, ЕИК: да заплати на К. И. Б., ЕГН **********
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 260 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА „„Т С “ ЕАД, ЕИК: да заплати на адв. Д. С. с адрес сумата
от 400 лева – предоставена безплатна правна помощ за К. И. Б., ЕГН
**********.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
ПМУ Инженеринт ООД на страната на ищеца „Т С “ ЕАД, ЕИК:
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4