Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.
София, 17.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в заседание при закрити врати на шести януари две хиляди и двадесета
година
в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при
секретаря М. Симеонова разгледа т.д. № 2304 по описа за 2019 г.:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят Р. ООД (л.) твърди, че на
04.07.2016 г. взел решение за прекратяването си и за започване на производство
по ликвидация. В хода на последното обаче ликвидаторът установил, че
дружеството се намира в състояние на неплатежоспособност – налице били парични
задължения, включително към финансови предприятия и публични, а единственият
актив се формирал от право на собственост върху лек автомобил с ниска балансова
стойност. Ето защо молителят поддържа, че спрямо него са налице
основания за откриване на производство несъстоятелност и моли съда да постанови
решение за това.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
От събраните писмени доказателства се
установява, че молителят е търговско дружество, което към настоящия момент не
осъществява търговска дейност. От служебно изисканите справки е видно, че дружеството
притежава право на собственост върху МПС, което съгласно заключението на СИЕ е
с нулева балансова стойност. Паричните средства в банковите сметки, за които се
установи титулярство чрез справка в Регистъра на БНБ, възлизат едва на около 30
лв. От заключението на СИЕ е видно, че дружеството има непогасени изискуеми
публични задължения (към държавата по ЗКПО и местни данъци и такси), както и задължения
по договори за заем (по договор за финансова помощ от 09.08.2007 г., сключен с Я.А.ЛЛС,
САЩ) и кредит (по договор за банков кредит № 100-587/11.09.2007 г., сключен с Ю.Б.АД).
При така установените факти следва да се
отговори на въпроса налице ли е неплатежоспособност.
Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение от вида,
посочен в чл. 608, ал. 1 ТЗ, като това състояние не е временно (арг.чл.
631 ТЗ) и именно то е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на
изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е
налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на
длъжника. Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в
чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични
задължения е налице. Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена данните
на СИЕ. Вещото лице сочи, че дружеството е във влошено финансово състояние, изразяващо
се чрез коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. От
същите е видно, че за изследвания период 2015 г. – 30.09.2019 г. те са много под
референтните стойности, което се дължи на липсата на приходи от търговска
дейността и високия размер на краткосрочните задължения.
За да е налице неплатежоспособност, е
необходимо влошаването на ликвидността да има траен характер.
Трайността в случая може да се извлече както от данните за предходни години, така
и от
прогнозата за бъдещо развитие. Както беше посочено, дружеството е
преустановило осъществяването на търговска дейност, което означава, че не
налице източник на доход, който би могъл да подобри финансовото му състояние. По
изложените причини съдът приема, че спрямо ответника е налице
неплатежоспособност и като юридическо основание за откриване на производство по
несъстоятелност.
Следва да се определи началната дата на
неплатежоспособността.
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ се приема, че началната
дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото
самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на
началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно
са налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо
задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването
му.
Наличието на изискуеми и непогасени парични задължения
датира още от 2008 г. (за местни данъци и такси), но първият документиран
момент на спад на ликвидността под референтните стойности е отчетът за 2015 г.
Той обобщава финансовото състояние на дружеството към 31.12.2015 г., но от
заключението по задача 3 на СИЕ е видно, че още
от 01.01.2015 г. дружеството не осъществява търговска дейност и не отчита
приходи.
Поради изложеното съдът счита, че като най-ранната
доказана дата, към която са налице и двата елемента на неплатежоспособността –
непогасени изискуеми парични задължения и нереферентни показатели за
ликвидност, е 01.01.2015 г. и тя следва да се определи за начална.
По
приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
От служебно изисканите справки е видно, че молителят не
разполага с налични парични средства за покриване на началните разноски на
производството по несъстоятелност. В указания с определение от 06.01.2020 г.
срок не е внесена определената сума за покриване на началните разноски. Поради
това съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
По
приложението на чл. 272а ТЗ:
С постановяване на настоящото решение производството по
ликвидация на молителя следва да бъде спряно, а след влизане в сила на решението
то следва да се счита прекратено по силата на закона.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на Р. ООД, ЕИК *******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 01.01.2015 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на Р. ООД, ЕИК *******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на Р. ООД, ЕИК *******.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Р. ООД, ЕИК *******.
СПИРА на основание чл. 272а, ал. 1, изр. 1 ТЗ производството
по ликвидация на Р. ООД, ЕИК *******.
СПИРА производството по т.д. № 2304/2019 г. по описа на СГС,
ТО, 20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено при условията на чл.
632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на
длъжника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския
апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: