Определение по дело №9/2019 на Апелативен съд - Бургас

О П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е    № 22

 

        

АПЕЛАТИВЕН СЪД    -      БУРГАС,  Търговски състав,                                                                    

На двадесет и осми януари две  хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА КАЗЛАРОВА

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ  : НЕЛИ  СЪБЕВА

 

         ХРИСТИНА МАРЕВА

 

Секретар     ………………………

Разгледа докладваното от съдия Събева

въззивно частно търговско дело № 9 по описа за 2019 година.

 

 

Производството по делото е образувано по частна жалба от „М. – д-р М. “ ООД, ЕИК *****, чрез адв. М. , срещу Определение № 1081/ 16.11.2018 г., постановено по т.д. № 376/ 2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което производството по делото е прекратено и то е изпратено по подсъдност на Административен съд - Бургас.

Определението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и практиката на ВКС и ВАС. Жалбоподателят твърди, че доколкото към момента на сключването на процесните договори в позитивното ни право не е уреден институтът на административния договор, то споровете във връзка с изпълнението им следва да се разглеждат по общия исков ред, което обуславя тяхната родова подсъдност на гражданския съд. Настоява, че константната практика на ВАС относно правната природа на договорите, сключвани между лечебните заведения и НЗОК по НРД, е, че същите нямат административен характер, включително тези, сключени през 2017 година.

Моли за отмяна на обжалваното определение.

 

В срока по чл.276 ГПК е получен отговор на частната жалба от Н. здравноосигурителна каса (НЗОК), представлявана от ст.юрк. Е. Й. , в който се поддържа, че същата е недопустима, респ.неоснователна.

Според въззиваемата страна, пътят за защита е преграден пред сезирания съд, поради което определението за прекратяване и препращане на делото на административния съд подлежи на обжалване пред касационния съд съгласно т.5 от Тълкувателно решение № 1/ 17.07.2001 г. на ВКС.

Излага аргументи, че правната квалификация на спорното право като гражданско или административно се извежда от основанието и петитума на иска. Сочи, че критерий за разграничаване на гражданските от административните дела е методът на регулиране на отношението. Навежда доводи, че основанието на иска е сключения между Н. ищеца – частен жалбоподател договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, Националният рамков договор между Н. лекарски съюз за 2015 година и Закон за здравно осигуряване.

Поддържа, че по своето естество договора за оказване на болнична помощ по клинични пътеки е административен договор, писмено съглашение между административен орган и лечебно заведение, сключен по въпроси от значим обществен интерес и е предвиден в закон, а именно – Закон за здравното осигуряване. При сключването на индивидуалните договори с изпълнителите, НЗОК действа в качеството на административен орган, а не като субект на гражданското право. Навежда доводи, че НЗОК е създадена като специализиран орган, осъщесвяващ задължително здравно осигуряване, за което разполага със самостоятелен бюджет, който се формира и изразходва по точно определен начин. Сочи, че при сключване на този договор липсва прилагане на свободна воля на страните, а съгласието на изпълнителя се изразява чрез подписване на готов, едностранен акт, съдържащ условията на НЗОК, наречен „типов договор“. Сочи също, че предмет на процесния договор е оказване на здравноосигурени лица, на здравнонеосигурени лица по § 2, ал.1 Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г. и на лицата по § 7, ал.1 ЗБНЗОК за 2015 г., на бонична медицинска помощ по клинични пътеки от приложение № 5 към член единствен на Наредба № 40/ 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни вейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, със съдържание, посочено съответно в приложение № 16 „Клинични пътеки“ на НРД за медицинските дейности за 2015 г.

Твърди още, че процесният договор има специфичен характер и предмет, съдържанието му е нормативно определено, а за него се прилагат нормите на ЗЗО, ЗЗ, ЗЛЗ, а не общите норми на ТЗ и ЗЗД.

Моли за оставяне в сила на обжалваното определение.

 

Апелативен съд- Бургас, като взе предвид представените по делото доказателства и съображенията, наведени в частната жалба, и прилагайки законовите разпоредби, установи следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация и отговаря на изискванията по чл.275 ал.2 ГПК.

 

Във връзка с възражението за недопустимост, направено с отговора на частната жалба, въз основа на разпоредбите на т.5 от Тълкувателно решение № 1/ 17.07.2001 г. на ВКС, настоящият състав намира същото за неоснователно.

Съгласно т.9 буква „в“ от Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС определението, което решава въпроса за подведомствеността и подсъдността, подлежи на въззивно обжалване на основание изричните норми на чл. 15, ал. 2 и чл. 121 ГПК.

Определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради неподведомственост (чл. 15, ал.2 ГПК) или неподсъдност (чл. 121 ГПК) подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Първоинстанционният съдебен акт има преграждащ характер, защото е пречка за развитието на делото пред сезирания съд поради липса на положителна абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, свързана с допустимостта на исковото производство. Обстоятелството, че са налице изрични норми за обжалваемост на определенията във връзка с подведомствеността и подсъдността, не променя преграждащия характер на определенията, с които делото се прекратява пред сезирания съд поради неподведомственост или неподсъдност.

В случая т. 5 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г.по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК не намира приложение, тъй като в него обжалваемостта е мотивирана с прекратяване и препращане на делото на друг съдебен район, докато с определението по чл. 122 ГПК се определя компетентният съд.

Оттук, частната жалба се явява допустима.

 

По същество тя е неоснователна.

Производството по т.д. № 376/ 2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е образувано по исковата молба на „М. – д-р М. “ ООД, ЕИК ******, чрез адв. М. , срещу НЗОК, БУЛСТАТ ****, с цена на исковете 71006.17 лв., от които цена на иска за главница в размер на 56 388 лв. и цена на обективно кумулативно съединения иск за законна лихва за период на забавата до датата на исковата молба в размер на 14 618.17 лв., представляващи стойността на извършена и отчетена, но незаплатена медицинска помощ по клинични пътеки по Договор за окзване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 021158/ 19.02.2015 г. за периода 01.11.2015 г. – 30.11.2015 г.

С отговора на исковата молба претенцията на ищеца е оспорена от страна на НЗОК като недопустима и неоснователна. Повдигнат е спор за подсъдност/ подведомственост/ на спора пред Окръжен съд – Бургас, като се претендира, че същият е от компетентността на административния съд.

След депозирането на допълнителна искова молба и отговор към нея, с обжалваното пред настоящата инстанция определение Окръжен съд – Бургас е прекратил производството по делото и то е изпратено по подсъдност на Административен съд - Бургас.

В мотивите си съдът е приел, че сключеният между страните договор има характер на административен. Окръжният съд е изтъкнал, че този институт не е бил въведен с изменението на АПК, което да представлява създаване на изцяло нов, несъществувал до момента в административното право правен институт, а това е станало още с влизането в сила на специалния закон през 1998г. и сключените преди 2016 г. договори са имали характеристиките на „административни“ още тогава. Съдът е посочил още, че специалният закон дерогира общия, а по отношение на ЗЗД, ЗЗО се явява специален и процесният договор като сключен при условията на чл.20 ал.1, т.4 ЗЗО, има качеството на административен.

 

Настоящата инстанция споделя тези изводи.

Съгласно разпоредбите на чл. 6, вр.с чл.22 – 32 ЗЗО НЗОК е специализиран орган, осъществяващ задължителното здравно осигуряване, и разполага със самостоятелен бюджет, който се е основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване и е отделен от държавния бюджет.

Договорите между Н. изпълнителите на медицинска помощ са особен вид договори, чиито основни правила, ,принципи и условия, при които се сключват са изрично регламентирани в специален закон, а именно – Раздел VIII на Закон за здравното осигуряване, в съответствие с Националния рамков договор за конкретната година. Националният рамков договор е нормативен административен акт, който има действие на територията на цялата страна за определен срок и е задължителен за Н. та здравноосигурителна каса, нейните поделения – РЗОК, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите.

Оттук, независимо че отношенията между страните се регулират от договор, безспорно не е налице равнопоставеност на субектите по тях, а взаимоотношенията между страните по договора, предвид значимия обществен интерес, който засягат, са уредени въз основата на метода на власт и подчинение. Сключването на договорите и условията по тях са подчинени на специфичен ред и са уредени в специални разпоредби, които съществено се отличават от общите правила на равнопоставеност на страните в гражданското и търговското право. Настоящата инстанция счита, че с наименованието „договор“ ЗЗО означава коренно различен правен институт от този в договорното гражданско и търговско право. По същество този договор е писмено съглашение между административен орган и лечебно заведение, сключен по въпроси от значим обществен интерес и е предвиден в закон, а именно – Закон за здравното осигуряване.

Съгласно чл. 19а АПК административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации, сключен между страните по въпроси от значим обществен интерес, когато това е предвидено в закон. Действително легалното определение за него е дадено за първи път в обнародвания през 2016 г. АПК и тази правна норма няма обратно действие, но по същество институтът на административния договор е бил въведен и преди това, и уреден чрез специални закони. Кодификацията на материята на административния договор има за цел обединяване и систематизиране на съществуващите закони и други правни норми, а не създаване на изцяло нов, несъществувал до момента в административното право правен институт.

Договорите по чл.20, ал.1, т.4 ЗЗО не са променили качеството и характеристиката си на административни едва с приемането през 2016 год. на общите разпоредби за административния договор в АПК, а са имали това качество и преди тях. Новото в регламентацията им обаче е редът, по който се разглеждат споровете по изпълнението им и тези процесуални правила са приложими към всички заварени като спорни и незаконосъобразно развили се материални правоотношения.

Към настоящия момент е налице разпоредбата на чл. 128, ал.1, т.3 АПК, приложима към случаите когато за разглеждане са поставени спорове във връзка с административни по същността си договори, поради което и делото подлежи на разглеждане от административния съд.

 

Водим от горното, настоящият състав намира, че като е изпратил делото за разглеждане на Административен съд Бургас, Окръжен съд – Бургас е постановил едно законосъобразно и правилно определение, което следва да бъде потвърдено.

 

Съгласно т.9 буква „в“ от Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, настоящото определение подлежи на касационно обжалване.

 

Мотивиран от гореизложеното Апелативен съд- Бургас,Търговски състав

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1081/ 16.11.2018 г., постановено по т.д. № 376/ 2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

 

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС в седмодневен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………

 

 

ЧЛЕНОВЕ: ………………

 

 

…………………