№ 3448
гр. С., 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря С. Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110136643 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.99 от ЗЗД,вр.чл.79 от ЗЗД от „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК ********,със
седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“България“ № 81В,представлявано
от Ю.Ц.,против Р. АП. МЛ.,ЕГН **********,с адрес гр.С.,кв.“Х.Б.“ ул.“378“
№ 9А,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 50,38 лева за
предоставени далекосъобщителни услуги.
В исковата молба се твърди,че ищецът е носител на вземане на
основание сключен договор за цесия със „С.Г.Груп“ООД,а това дружество от
своя страна е придобило вземането с предходен договор за цесия,сключен с
„БТК“ЕАД. Сочи се,че между „БТК“ЕАД и ответницата М. е сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги,които ответната
страна е следвало да заплаща в уговорения между страните срок. Поддържа
се,че в периода 22.07.2017 г. до 22.11.2017 г. ответната страна не е заплатила
сумата от 50,38 лева по договор с „БТК“ЕАД. Твърди се,че вземането е
претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед връчването на
заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК за ищеца е налице интерес
от предявяване на установителната искова претенция. Ищецът моли съда да
постанови решение,с което да уважи исковата претенция.
В срока за подаване на писмен отговор такъв не е постъпил от
ответницата Р. АП. МЛ..
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
1
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „ЮБЦ“ЕООД е претендирало
издаването на заповед за изпълнение против Р. АП. МЛ. за сумата от 50,38
лева – незаплатени суми по фактури от 22.08.2017 г.,22.09.2017 г.,22.10.2017
г.,23.11.2017 г.,ведно със законната лихва,считано от подаване на заявлението
до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 56096/2020 г. по описа на СРС,42
състав.
Представен е договор,сключен при общи условия между „БТК“ЕАД и
Р. АП. МЛ..
Представени са общи условия на „БТК“ЕАД за услуги,предоставяни
чрез обществената фискирана електронна съобщителна мрежа.
Приети са по делото фактури,издадени от „БТК“ЕАД с получател Р.
АП. МЛ..
Видно от договор от 16.10.2018 г.,сключен между „БТК“ЕАД и
„С.Г.Груп“ООД,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което „БТК“ЕАД приема да прехвърли свои вземания
към трети лица,а „С.Г.Груп“ООД се съгласява да придобие вземанията при
уговорените в договора условия.
С договор от 01.10.2019 г. „С.Г.Груп“ООД,като цедент,и
„ЮБЦ“ЕООД,като цесионер,са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което „С.Г.Груп“ООД приема да прехвърли свои
вземания към трети лица,придобити по договор за цесия от 16.10.2018
,сключен с „БТК“ЕАД,а „ЮБЦ“ЕООД приема да придобие същите.
Представено е потвърждение от „БТК“ЕАД за прехвърляне на вземане
по чл.99,ал.3 от ЗЗД спрямо длъжник Р. АП. МЛ. за сумата от 50,38 лева.
Според извлечение от приложение 1 към договор за цесия от 01.10.2019
г.,подписано от управителя на „ЮБЦ“ЕООД,прехвърлено е вземане спрямо Р.
АП. МЛ. в размер от 50,38 лева.
Прието е уведомление за цесия,съгласно което „БТК“ЕАД
упълномощава „С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ЕООД да уведоми Р. АП. МЛ. за
прехвърляне на вземане.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че
този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство –
подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в
претендирания размер. В конкретния случай следва да бъде проведено
доказване,че ищецът е носител на вземането на основание договор за цесия,да
докаже вземането си по размер и да докаже,че същото е действително.
Законът регламентира фикция,че искът се явява предявен на датата на
подаване на заявлението,когато исковата молба е подадена в едномесечен
срок,считано от съобщението с указанията за предявяване на иск,т.е. на
2
10.11.2020 г.
Софийският районен съд приема,че исковата претенция като
неоснователна подлежи на отхвърляне. Анализирайки представените по
делото доказателства,съдът счита,че ищецът не е доказал,че е носител на
вземането спрямо ответницата М.,възникнало за заплащане на
далекосъобщителни услуги и исковата претенция подлежи на отхвърляне.
Когато ищецът се легитимира като носител на вземане,придобито на
основание договор за цесия,необходимо е да бъде доказано по еднозначен и
категоричен начин,че вземането,което е претендирано с исковата претенция
му е прехвърлено с договор за цесия. В конкретния случай по делото са
представени единствено договорите за цесия – сключеният такъв между
„БТК“ЕАД и „С.Г.Груп“ООД и последващият договор за цесия,сключен
между „С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ЕООД,но не са представени приложенията
към договорите,от които може да бъде възприето по несъмнен начин,че
предмет на тези договори са вземанията на „БТК“ЕАД по конкретния договор
за далекосъобщителни услуги,сключен с ответницата М.. Следва да се
посочи,че не е достатъчно да бъдат представени договори за прехвърляне на
вземания,а за успешното провеждане на исковата претенция е необходимо
доказване,че е прехвърлено конкретно вземане по конкретно
правоотношение,т.е. вземането да бъде индивидуализирано. С оглед това,че
ищецът единствено е представил договорите за цесия,които доказват
принципното съгласие между страните относно прехвърляне на вземания,но
не е представил доказателства,че тези договори за цесия се отнасят и до
вземанията на „БТК“ЕАД към ответницата М. по процесния договор за
далекосъобщителни услуги,съдът намира,че исковата претенция следва да
бъде отхвърлена като недоказана по основание – липсва проведено
доказване,че ищецът е носител на вземане спрямо ответницата М.,което
произтича от договора за далекосъобщителни услуги и от издадените
фактури в периода 22.08.2017 г. до 23.11.2017 г. Предмет на договора за цесия
е постигане на съгласие между страните относно прехвърляне на вземания
към трети лица,което означава,че в основния предмет на договора е
конкретизиране на прехвърлените вземания,които трябва да бъдат
индивидуализирани надлежно – с посочване имената на страната
длъжник,посочване на договора,от който произтича вземането,описание на
вземането – дали представлява главница,лихва и др.,посочване дата на
изискуемост,а в настоящия случай ищецът не е провел доказване,че е
придобил вземане спрямо ответницата М. и това вземане е претендираното
вземане в размер от 50,38 лева за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги. Това означава,че липсва материалноправна
предпоставка за уважаване на иска и искът подлежи на отхвърляне.
Разбирането на съда за неоснователност на иска не се променя предвид
представеното извлечение от приложение 1,защото същото е изходящо от
дружеството ищец и удостоверява изгоден за него факт,а и както беше
отбелязано,в предмета на договора за цесия е включено кои вземания спрямо
кои лица са предмет на прехвърляне. За да бъде възприето като доказано,че
ищецът е носител на вземането на основание договор за цесия,необходимо е
да бъдат представени доказателства относно постигнато съгласие между
страните цедент и цесионер относно прехвърляне на съответното вземане,а не
е достатъчно една от страните с едностранно изявление да потвърди,че е
3
носител на вземането. Отделно от това, представеното извлечение единствено
съдържа трите имена на страната длъжник и размер на паричната сума,но не
са описани конкретният договор,от който произтича вземането ( с посочване
дата на сключване ),липсва посочване периода,за който са начислени
паричните суми,при което съдът счита,че не е доказано по категоричен
начин,че вземането по извлечението и вземането за далекосъобщителни
услуги,дължими от ответницата Р.М. са едно и също вземане. Развитите
съображения мотивираха съда да приеме,че исковата претенция подлежи на
отхвърляне.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.99 от ЗЗД,вр.чл.79 от ЗЗД,предявен от „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК
********,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“България“ №
81В,представлявано от Ю.Ц.,против Р. АП. МЛ.,ЕГН **********,с адрес
гр.С.,кв.“Х.Б.“ ул.“378“ № 9А,за признаване за установено,че съществува
вземане на ищеца в размер от 50,38 лева ( петдесет лева тридесет и осем
стотинки ) за предоставени далекосъобщителни услуги по фактури от
22.08.2017 г.,22.09.2017 г.,22.10.2017 г.,23.11.2017 г.,относно което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 56096/2020 г. по описа на
СРС,42 състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4