Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2022г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива И.,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 1450 по описа за 2020г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск от „С.Б.“ ООД срещу В.Д.Б., Б.П.В.,
С.П.П., Н.Г.Г., В.Г.Н., Д.З.И.,
А.С.Д., Н.И.Д. и Ю. И.Д., за установяване в отношенията между страните, че „С.Б.“
ООД, като правоприемник на „С.Б.“ ЕАД, е собственик на основание чл. 17а ЗППДОП
/отм./, а в евентуалност е собственик по давност, чрез владение осъществявано
считано от 1971г. и към датата на предявяване на иска, произвело действие за
периода след 1997г. до датата на предявяване на иска, на следният недвижим
имот: ПИ с идентификатор по КК № 68134.706.926, одобрена със Заповед №
РД-18-138/24.07.2017г. на изп.директор на АГКК, с
адрес – гр.София, р-н „Слатина“, СПЗ – „Слатина юг“, с площ 24566кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг
вид застрояване, с номер по предходен план 926, кв. 14, съседни имоти: ПИ №№
68134.706.347, 68134.706.2008, 68134.706.100, както и за отмяна на н.а. вписан
в СВ с № 59/14.12.1999г., том ХХI, им.п. 73178, за собственост на основание чл.
10а ЗСПЗЗ.
В исковата молба и последвалите молби уточнения ищецът твърди, че процесният
ПИ с идентификатор по КК № 68134.706.926, представляващ част от недвижим имот с
площ от 376286 кв.м. е отчужден за изграждане на Зеленчукова база ДСО „Б.“ през
1971г. по силата на ППЗПИНМ, като станал собственост на ДП „Б.“. След редица преобразувания
през 1995г. предприятието е вписано в ТР като „С.Б.“ ЕАД, а имотът от 376286
кв.м. е включен в капитала на новообразуваното дружество, с което дружеството
го придобило по реда на чл. 17а ЗППДОП /отм./. Твърди, че процесният
имот с площ 24566кв.м. попада изцяло в границите на терена с площ от 376286
кв.м., но въпреки това ответниците се снабдили с
решение на ОСЗГ за възстановяване на собствеността върху него по реда на ЗСПЗЗ.
Твърди, че са налице пречки за възстановяване на собствеността върху имота по
реда на ЗСПЗЗ, т.к. върху него е реализирано мероприятие – комплекс от
строителни дейности.
В евентуалност твърди, че считано от 1971г. и към датата на предявяване на
иска упражнява фактическа власт с намерение за своене
върху процесния имот, като се позовава на придобиване
на имота чрез изтекла в негова полза придобивна
давност след 1997г. до датата на предявяване на иска.
Ответниците оспорват исковете. Възразяват, че предпоставките за възстановяване на
собствеността върху процесния имот по реда на ЗСПЗЗ
са налице, като върху същия не е реализирано мероприятие съставляващо пречка за
реституция.
По заявените в евентуалност искове възразяват, че владеят имота считано от
възстановяване на собствеността върху него по реда на ЗСПЗЗ.
Претендират исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби
регламентиращи процесните отношения, прие за
установено следното и формира следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 17а ЗППДОП /отм./.
За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и
пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, че е собственик на процесния имот на
заявеното основание - чл. 17а ЗППДОП /отм./, респ. подлежи на установяване
следното: че процесният ПИ с площ 24566кв.м. е част
от имот с площ 376286 кв.м., последният придобит от държавата чрез
отчуждаването му по реда на ППЗПИНМ; че имотът – държавна собственост е
предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие; че държавното
предприятие е преобразувано в еднолично търговско дружество с държавно
имущество, чиито правоприемник се явява ищецът; че са акта на държавния орган
за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество спорното
имущество не е изрично изключено от имуществото, което се включа в капитала на
търговското дружествто; че имотът е застроен или
върху него е проведено мероприятие, което не позволява възстановяване на
собствеността по реда на ЗСПЗЗ.
За да се приемат за основателни предявените в евентуалност искове за
собственост по давност в тежест на ищеца е да установи и способа и момента на
установяване на фактическа власт за себе си и за праводателя
върху процесния имот, както и, че упражвяваната
фактическа власт за заявеният период – владение е непрекъснато, спокойно, явно
и несъмнено, с намерение за своене, както и, че е
налице позоваване на придобивната давност, за да се
зачетат материалните последици от придобиването.
В тежест на ответниците
е да установят главно и пълно, че са придобили процесния имот на правно основание, което изключва правата
на ищеца.
По заявените в евентуалност искове в тяхна тежест е да установят, че
упражняват фактическа власт върху имота от възстановяване на собствеността
върху него по реда на ЗСПЗЗ до предявяване на исковете.
С Решение № 281 от 19.09.1970 г. на Комитета за стопанска координация е
решено ИК на СГНС да отреди до 395 дка поливна земя в кв. Слатина-София за
строителство на зеленчукова база. Със Заповед № 368 от 24.08.1971 г. на Главния
архитект на София на основание § 60, т.1 от ППЗПИНМ, прот.
8, ст.51 от 23.03.1963 г. на ИК на СГНС във връзка с § 58, т.1, б.“б“ и § 61,
ал.3 от ППЗПИНМ е одобрено отреждането на ДСО „Б.“-Зеленчукова база за нуждите
на София терена в м.Слатина извън регулацията заключен между ж.п.линия
София-гара Искър от север, шосето София-летище София от изток, м.“Подстанция
Изток“ от юг и терена на Средно практическо транспортно училище от запад. С
Разпореждане № 98 от 04.06.1976 г. на МС на НРБ е утвърден общия генерален план
и технико-икономическия доклад за І подетап на „Търговска база за плодове и
зеленчуци и предприятие за готови храни“-София, в м. „Слатина“ с посочени
технико-икономически показатели. Със Заповед № РД-34-649 от 03.03.1981 г. на Председателя на ИК на СГНС и на основание чл.
95 от ЗТСУ са отчуждени имоти без планоснимачни
номера, извън регулация в м. „Слатина“-София според съгласувания проект на
трасето на временната ж.п. връзка към новата зеленчукова база.
По делото са приети като доказателства протоколи на приемателната комисия
за въвеждане в действие /приемане/ по чл.67, ал.1, т.1 и във връзка с чл.67,
ал.4 и 9 от ПКС на обект „Зеленчукова база“ София от 16.09.1982 г., 30.09.1983
г., от 19.01.1984 г., от 06.01.1986 г., Разрешение за въвеждане в действие на
подобект вертикална планировка от 03.10.1983 г., Разрешение за въвеждане в
действие на подобект вътрешни пътища от 03.10.1983 г., Разрешения за въвеждане
в действие на подобекти амбалажни полета и външна ограда-ДСО Б., и двете от
13.01.1984 г., Разрешение за въвеждане в действие на подобект кабелно
захранване 10 КВ-резервно от 25.11.1985 г., Разрешение за въвеждане в действие
на подобект външно ел.захранване от 24.08.1982 г., Разрешение за въвеждане в
действие на подобект ЦРП към компресорно отделение от 26.08.1982 г. От тези
протоколи и разрешения се установява, че мероприятието за което е отреден
терена-зеленчукова борса е осъществено като комплексен обект с множество
подобекти.
За имот находящ се на ул. „********на обща площ
376 286 кв.м., включително и складове на площ 67 663 кв.м. и
административна сграда на девет етажа с площ от 486 кв.м., състояща се от 121
стаи и 14 зали и салони, е издаден акт за държавна собственост № 13 765 от
27.08.1987 г. Видно от АДС имотът е предоставен на предприятие „Б.“ за търговия
на едро с пресни и преработени плодове и зеленчуци. Със Заповед № 41 от 18 юли 1988 г.,
публикувана в ДВ, бр.58/88 г. и на основание чл.12, ал.1, т.1 от ПСД е
образувано Предприятие „Б.“ в състава на Стопанското обединение „Б.“-София като
юридическо лице със седалище *** и с предмет на дейност: търговия на едро и
дребно с плодове и зеленчуци в прясно и
преработено състояние, както и преработка на плодове и зеленчуци. С
Разпореждане № 135 на МС от 21.12.1993 г. „Б.“-София-град е преобразувано в ЕАД
с държавно имущество „Б.“ ЕАД, като преобразуваното дружество поема активите и
пасивите на „Б.“-София-град по баланса към 30 юни 1993 г. С Решение №
1/03.06.1994 г. по ф.д. № 1396/1994 г. по описа на СГС дружеството е
регистрирано под № 581, т.11, р.ІІ, стр.66 по ф.д. № 1396/1994 г. С
Разпореждане № 84 на МС от 13.08.1997 г. е намален капитала на „Б.“ ЕАД чрез
обезсилване на акции на стойност, равняваща се на стойността на правото на
собственост върху недвижим имот-частна държавна собственост и представляващ
основна база на „Б.“ ЕАД-София, намиращ се в София, ул. „********,
представляващ терен от 376 286 кв.м., покрита складова площ от 67 663
кв.м. и административна сграда на девет етажа със застроена площ от 486 кв.м.,
състояща се от 121 стаи и 14 зали и салони, както и на стойността на намиращото
се в него движимо имущество и безвъзмездно е прехвърлено правото на собственост
върху този имот на Столична община. С Протокол № 36 от 24.11.1997 г. на СОС, ОФ
„Яйца и птици“ е преобразувана в ЕАД с общинско имущество „С.Б.“ ЕАД, което
преобразуване е вписано надлежно по ф.д. № 2318/1989 г. на СГС.
С Протокол №25 от
20.04.2001 г. на СОС е прието предоставеното с Разпореждане № 84 на МС от
13.08.1997 г. безвъзмездно право на собственост върху описаното по-горе
недвижимо и движимо имущество, а на 16.05.2001 г. между Държавата чрез
Областния управител и Столична община е сключен договор за безвъзмездно
прехвърляне в собственост на описания недвижим имот-частна държавна собственост.
Договорът е надлежно вписан в СВ-АВ-София с вх.№ 13679, том VІІІ, акт № 17, им.парт.№ 119932. За имота е издаден АОЧС № 0729 от
15.09.1999г.
С договор от 15.12.2007 г. всички акции на „С.Б.“ ЕАД са продадени на
Консорциум „С.Б.“-гражданско дружество по ЗЗД, учредено с договор за
консорциум от 19.09.2007 г. Имотът е
отписан от актовите книги за общинска собственост със Заповед № РД-57-49 от
10.06.2011 г. на Кмета на СО.
От събраните доказателства включително заключението по приетата ССчЕ, което съдът намира за обективно и компетентно дадено
и кредитира изцяло като съответстващо на останалите доказателства се
установява, че ищецът е универсален правоприемник на прекратеното дружество „С.Б.“
ЕАД. От представената извадка от инвентарна книга на „С.Б.“ ЕАД и заключението
по ССчЕ, се установява, че към 30.09.2098 г. имотът
от 436286кв.м. е включен като ДМА по сметка 201 Земи, гори и тр.насаждения със стойност 8 *********.00лв., с дата
на придобиване 12/93г., с баланкова стойност на
земята но сметка 201 заведена в началното салдо към 01.01.94г.
равно на крайното салдо към 31.12.93г. – *********.00лв.
От приетото заключение на ССчЕ се установява и,
че имотът, находящ се на ул. „********, понастоящем
бул. „***********, представляващ терен от 376286 кв.м. е включено в капитала на
преобразуваното предприятие „Б. София“ – град в ЕАД с държавно имущество „Б.“
ЕАД към датата на преобразуването му – 21.12.1993г. Установява се също, че процесният имот е включен в Баланса към 31.12.1993 г. и в
капитала на „Б.“ ЕАД.
От приетото по делото заключение на СТЕ, което съдът намира за обективно и
компетентно дадено и кредитира изцяло се установява, че първият кадастрален и регулационен
план на м. „Слатина“ е одобрен със Заповед № 368/24.08.1971 г. на Главния
архитект на София, с която е отреден терена „За ДСО Б.“-зеленчукова база, като
към този момент отреденият терен е бил извън регулация и е бил без планоснимачен номер, с площ 395000кв.м. Границите описани в
заповедта включват изцяло имот с пл. № 347. През годините първоначално
отредената площ през 1971г. е била редуцирана до настоящите 194780кв.м. в
рамките на ПИ 68134.706.2608 – стар ПИ 347. Съгласно заключението към границите
на имота следва да се добави като съсед и имот 68134.706.2609, разположен в
югозападния ъгъл на 68134.706.2608, който не е нанесен по скица вероятно поради
късно нанасяне.
Съгласно заключението имот пл. № 347, е станал основа за проектирането на
действащия регулационен план на м. „СПЗ Слатина-юг“, одобрен с Решение № 20 по
Протокол № 23/19.03.2001 г. на СОС. ПИ 347 попада в кв. 4, УПИ I с отреждане
„за тържище и производство на замразени храни“. В същото УПИ I от кв. 4 попада
и нов ПИ 68134.706.926, както и други новонанесени
ПИ. Имот с пл. № 347 в рамките на който е отреден УПИ І-„за тържище и
производство на замразени храни“ в кв.4, е част от терена отреден за изграждане
на ДСО Б., върху който към настоящия момент функционира Тържище за плодове и
зеленчуци „С.Б.“. Зеленчуковата база е била предвидена за изграждане като
комплексен обект и като такъв е застроена. Приета е с приемателни протоколи
като комплексен обект с подобекти. Процесният имот
макар да не е част от първоначално определеният имот 347, станал основа за
проектирането на действащия регулационен план, попада изцяло в УПИ I с
отреждане „за тържище и производство на замразени храни“. В легендата към РП на
м.СПЗ „Слатина юг“ е изготвен и дообрен на
05.01.1978г. от УАБ-СГНС Ген. План за Зеленчукова база. В легендата към плана
подробно са разписани голям брой сгради, открити площадки, вътрешни пътища,
съоръжения и др. Строежи присъщи за дейността на базата. Приложен е и втори
вариант на Ген.плана, в който територията, в която попада процесния
имот е отредена за амбалажно стопанство, което е реализирано. Съгласно
заключението изграденото на място строителство, за което са приложени
Приемателни протоколи за приемането му като комплексен обект с подобекти,
включително амбалажни полета, в значителна степен съответства на предвидените в
Ген.плана сгради, съоръжения, пътища и площадки, озеленяване и др. Съгласно
заключението при така установеното може да се приеме, че Зеленчуковата база е
изградена като комплексен обект съответстващ на отреждането.
Ответниците се легитимират като
собственици на ПИ 926 от кв. 4, м. СПЗ „Слатина-юг“, одобрен с Решение № 20 по
протокол № 23/19.03.2001г. на СОС, идентичен със стар имот пл. № 5193 от к.л.
14 по КП/1939г., по силата на реституция по ЗСПЗЗ осъществена в
съществуващи/възстановими граници с Решение № 42/23.06.1999г. на ПК Слатина,
като този имот е част от общо възстановения им с решението. Съгласно
заключението по СТЕ ПИ 926 идентичен със стар имот пл. № 5193, попада в
границите на имота отреден за строителството на ДСО „Б.“, на базата на който е
отредено УПИ І от кв. 4 - „за тържище и производство на замразени храни“.
Основната част на ПИ 926 попада върху терен отреден за амбалажни полета,
представляващи квадратни карета, които са затревени. Между каретата са
изпълнени вътрешно-площадкови асфалтирани технологични
пътища. В процесния имот частично попада и
инфраструктурен елемент преминаващ по диагонал – вътрешноплощадкова
ЖП линия, от която в ПИ 926 попадат около 29м. В имота попада и шахта с
кранове, наблюдателна вишка, частично – бетонна
площадка, канализационна шахта /неоткрита на място/. На място имота не е
ограден.
При така установеното, с оглед възраженията на ответника и по силата на
правомощието си да упражни косвен съдебен контрол за материална
законосъобразност на Решение № 20 по протокол № 23/19.03.2001г. на СОС предвид
чл. 17, ал. 2 от ГПК съдът намира, че решението е постановено в нарушение на
чл.10б от ЗСПЗЗ, т.к. от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че е била налице пречка по чл.10б от ЗСПЗЗ за възстановяване на
собствеността върху процесния имот.
Дори да се приеме, че имотът е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ, то е
била налице друга пречка за реституцията му.
Към датата на реституцията на имота по ЗСПЗЗ - 1999г., когато е постановено
Решение № 20 по протокол № 23/19.03.2001г. на СОС, имот пл. № 347, на базата на
който е отредено УПИ І от кв. 4, в който попада изцяло и процесния
ПИ 926, вече е бил включен в капитала на преобразуваното дружество с държавно
имущество „Б.“ ЕАД. Установява се, че процесният имот
е включен в Баланса към 31.12.1993 г. и в капитала на „Б.“ ЕАД, а в последствие
и към 30.09.1997 г. е включен в капитала на общинска фирма „Яйца и птици“,
чийто универсален правоприемник е „С.Б.“
ЕАД, поело активите и пасивите на общинската фирма към 30.09.1997 г.,
вследствие на извършеното с Решение № 6 по Протокол № 36 от 24.11.1997 г. на
СОС преобразуване.
При така установеното съдът намира, че наличието на горните предпоставки за
придобиване на собствеността от ищеца по реда на чл. 17а ЗППДОП /отм./ е
установено, а именно: държавата да е собственик на конкретно имущество; това
държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно
предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от
имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При
наличието на тези предпоставки вещно-транслативният
ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско
дружество. Поради това, за да се приложи нормата на чл. 17а от Закона за
преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.), не е
необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към
момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско
дружество. В този смисъл изцяло т. 2Г от
Тълкувателно Решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д.
№ 4/2014 г.
Безспорно от ангажираните от ответника писмени доказателства се установи,
че теренът, в който попада процесния имот, е бил
предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие „Б.“ и при
извършеното преобразуване в търговско дружество цялото имущество на предприятие
„Б.“ – София-град е преминало към учреденото ЕАД с държавно имущество „Б.“ ЕАД.
Т.е. налице е хипотезата, при която земи, подлежащи на възстановяване по
ЗСПЗЗ, са били предоставени за стопанисване и управление на държавни
предприятия, впоследствие са включени в капитала на образуваните от тях
еднолични търговски дружества с държавно имущество и по този начин са станали
собственост на дружеството - ПМС № 201/25.10.1993 г. и чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) и § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗПСК.
Поради горното и съгласно разпоредбата §6, ал.6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./ и аналогичната разпоредба на §11 от ДР на
ЗПСПК от 2002г., ответниците са имали право само на
обезщетение върху процесния имот, но не и на реалното
му възстановяване. В този случай се приема, че са осъществени мероприятия по
смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ, които са пречка за реституцията на земеделски имот
и дават право само на обезщетение за този имот, като без значение е дали върху
имота са изградени сгради и дали същите са законни или не.
Следователно ответниците не са собственици на
имота на твърдяното основание – реституция по ЗСПЗЗ.
Недоказано е останало и въведеното в евентуалност от ответниците
основание за придобиване на имота по давност, чрез владение осъществявано от
възстановяване на собствеността върху него по реда на ЗСПЗЗ до предявяване на
исковете, с намерение за своене, явно, непрекъснато,
необезпокоявано.
От показанията на свидетелите М.и М., които съдът намира за обективни и
безпристрастно дадени и кредитира изцяло се установява обратното – че А.Д.,
като представител на ответниците не била допускана до
имота от ищцовото дружество. Съгласно показанията А.Д.
смятала, че е собственик с възстановен имот част от терена на Б. Слатина. Имала документи и молела
свидетелите да я придружават до там. Виждали имота само отдалече, защото не ги
пускали вътре. Имало охрана и бариера около на терена на ищцовото
дружество и когато тя кажела, че е собственик и отказвали достъп. Тя пускала
молби за срещи, за покани да се сключи договор за наем, но резултат нямало.
Имота бил запуснат, затревен.
Показанията на свидетелите К., Г.и К.разпитани по искане на ищеца, съдът
цени като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно
непротиворечиви и в съответствие едни с други и ги кредитира изцяло. Тези на
свидетелите Г.и К.цени при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра, като
съответстващи на останалите доказателства по делото. От тях се установява, че процесния имот е включен в територията стопанисвана от ищцовото дружество. Ползва се за слагане и вдигане на
амбалаж. Трети лица не са имали достъп до него и не са го ползвали. Имота, част
от който е процесния е ограден и има охрана, която
стои на входа и изхода. Процесния имот не е бил
ограждан, защото е част от целия имот на Слатина Булгарлод.
Възможно е да се влезе в територията на ищцовото
дружество, ако лицето е допуснато на входа. Имало нотариални покани и искания
за плащане на наем, но признание за собственост не е имало и наем не е плащан.
Свидетеля К. не признавал претенциите им като изп.директор
и ги посъветвал да разрешат въпроса по съдебен ред.
Въз основа показанията съдът приема, че фактическа власт върху процесния имот за твърдяния
период, като собственик е упражнявана изцяло от ищцовото
дружество. Недопускането на ищцата съставлява явно противопоставяне на
намерението и да манифестира себе си като собственик на имота. Не съставлява
признание на правото на собственост на ответниците и
писмото от 06.01.2000г. на Изп.директор на ищцовото дружество, доколкото същото по съществото си обективира отказ да е изплаща обезщетение за ползване на
имот. В частта за липсата на оспорване на правото на собственост и
възпрепятстване достъпа има бланкетен характер.
Поради изложеното и въз основа събраните доказателства следва да се приеме,
че ищецът е собственик на процесния имот на заявеното
основание - чл. 17а ЗППДОП /отм./. При това положение съдът не следва да
разглежда заявеното от ищеца в условията на евентуалност основание за
придобиване на собствеността – давност.
Следва да бъде уважено и искането за отмяна на н.а. вписан в СВ с №
59/14.12.1999г., том ХХI, им.п. 73178, за собственост на основание чл. 10а
ЗСПЗЗ, съставен в полза на ответниците.
Съобразно изхода от спора и направеното искане в полза на ищеца следва да
се присъдят сторените разноски в размер на 6182.28лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „С.Б.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
р-н „Слатина“, бул. „****************, представлявано от О. К. – управител,
предявен срещу В.Д.Б., ЕГН **********, Б.П.В., ЕГН **********, С.П.П., ЕГН **********, Н.Г.Г., ЕГН **********,
В.Г.Н., ЕГН **********, Д.З.И., ЕГН **********, А.С.Д., ЕГН **********, Н.И.Д.,
ЕГН ********** и Ю. И.Д., ЕГН **********, че „С.Б.“ ООД, ЕИК ********, е
собственик на основание чл. 17а ЗППДОП /отм./, на следният недвижим имот: ПИ с
идентификатор по КК № 68134.706.926, одобрена със Заповед №
РД-18-138/24.07.2017г. на изп.директор на АГКК, с
адрес – гр.София, р-н „Слатина“, СПЗ – „Слатина юг“, с площ 24566кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг
вид застрояване, с номер по предходен план 926, кв. 14, съседни имоти: ПИ №№
68134.706.347, 68134.706.2008, 68134.706.100., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 17а ЗППДОП /отм./.
ОТМЕНЯ н.а. вписан в СВ с № 59/14.12.1999г., том ХХI, им.п. 73178, за собственост
на основание чл. 10а ЗСПЗЗ.
ОСЪЖДА В.Д.Б., ЕГН **********, Б.П.В., ЕГН **********, С.П.П.,
ЕГН **********, Н.Г.Г., ЕГН **********, В.Г.Н., ЕГН **********,
Д.З.И., ЕГН **********, А.С.Д., ЕГН **********, Н.И.Д., ЕГН ********** и Ю. И.Д.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на „С.Б.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Слатина“, бул.
„****************, представлявано от О. К. – управител, сумата 6182.28 /шест хиляди сто осемдесет и два, 0.28/лв., представляваща
сторените в производството съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД
ГР.СОФИЯ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ