№ 185
гр. Велико Търново, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря Лидия Кр. Симеонова Любенова
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110103300 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ал. 1 ТЗ.
Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че е сключил с ответника
5 отделни договора за покупко – продажба на стоки на млечни изделия – сирене и
кашкавал, за всеки от които е съставена фактура, както следва с № 6562 от 30.11.2017г.
на стойност 37 663, 30 лв. с ДДС, с № 6603/21.02.2018г. на стойност 81 926, 40 лв., с №
6622/07.03.2018г. на стойност 80188, 52 лв., с № 6627/12.03.2018г. на стойност 80352
лв. с ДДС и с № 6635/02.04.2018г. на стойност 50977, 78 лв. Ищецът сочи, че е
доставил и предал на купувача стоките, ведно със сертификат за произхода им, по
всяка една от горепосочените сделки, за което са съставени складови разписки. Твърди,
че ответника е приел стоките без възражения и не е правил рекламации за наличието на
недостатъци. Признава, че ответното дружество е извършило частично плащане на
сумата от 6926, 40 лв. по фактура № 6603/21.02.2018г., с оглед на което задължението
по нея е в размер на 75 000 лв. В тази връзка твърди, че общото задължение на
купувача по 5 – те отделни договора за продажба възлиза на 324 181, 60 лв., което
обаче не е заплатено от него, въпреки отправените многобройни покани в тази насока.
По изложените съображения предявява частичен иск за заплащане на продажната цена
по всяка една от сделките, като иска ответника да бъде осъден да му заплати сумата от
3766, 33 лв., представляваща частично вземане по фактура № 6562 от 30.11.2017г. на
стойност 37 663, 30 лв. с ДДС, сумата от 7500 лв. представляваща частично вземане по
1
фактура с № 6603/21.02.2018г. с дължима стойност от 75 000 лв. с ДДС, сумата от
8018, 85 лв., представляваща частично вземане по фактура с № 6622/07.03.2018г. на
стойност 80188, 52 лв. с ДДС, сумата от 8035, 20 лв., представляваща частично вземане
по фактура с № 6627/12.03.2018г. на стойност 80352 лв. с ДДС и сумата от 5097, 77 лв.,
представляваща частично вземане по фактура с № 6635/02.04.2018г. на стойност 50977,
78 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху главниците от датата на исковата молба.
Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответното дружество признава, че ищецът му е
предал посочените от него стоки, но възразява, че същите са били некачествени.
Уточнява, че това обстоятелство го е установил при последващата продажба на
млечните изделия на трети лица извън страната. Допълва, че в нарушение на своето
задължение ищецът по три от петте процесни доставки не е представил документ за
произход на стоките. Ответникът смята, че наличието на недостатъци в продадените
вещи е основание за ангажиране отговорността на продавача по чл. 193 ЗЗД. В тази
връзка сочи, че сам ищецът е признал това обстоятелство, с оглед издадените кредитни
известия към всяка от процесните фактури, с което се намалява стойността на
продадената стока. С оглед на последното ответника възразява, че е платил пълната
стойност на продадената му без недостатъци стока, поради което не дължи
претендираните от него суми. С тези доводи моли за отхвърляне на иска с присъждане
на разноски.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
С доклада по делото съдът е обявил за ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните по делото са сключени пет договора за търговска
продажба на млечни продукти /сирене и кашкавал/, за които са издадени следните
фактури: № 6562 от 30.11.2017г.; № 6603/21.02.2018г.; № 6622/07.03.2018г.; №
6627/12.03.2018г.; № 6635/02.04.2018г. Съгласно първата фактура ищецът е продал на
ответника 2989, 150 кг. кашкавал на стойност 37663, 30 лв. с ДДС, който му е предал
срещу подпис със складова разписка от 30.11.2017г., ведно с документ за произход на
стоката. Според втората фактура ищецът е продал на ответника 3317, 200 кг. кашкавал
и 5400 кг. краве сирене на обща стойност 81926, 40 лв. с ДДС, който му предал срещу
подпис със складова разписка от 21.02.2018г., ведно с документ за произход на стоката.
Съгласно третата фактура ищецът е продал на ответника 6551, 350 кг. кашкавал от
краве мляко на стойност 80188, 52 лв. с ДДС, който му предал срещу подпис със
складова разписка от 07.03.2018г. Според четвъртата фактура ищецът е продал на
ответника 10800 кг. краве сирене на обща стойност 80352, 20 лв. с ДДС, който му
предал срещу подпис със складова разписка от 12.03.20108г. Съгласно последната
фактура ищецът е продал на ответника 677, 200 кг. кашкавал и 5400 кг. краве сирене на
2
обща стойност 50977, 78 лв. с ДДС, който му предал срещу подпис със складова
разписка от 02.04.2018г. Съгласно уговореното между страните падежа на
задължението за плащане на цената по всяка една от продажбите е бил датата на
издаване на счетоводния документ. От представеното извлечение от банкова сметка на
ищеца се установява, а и този факт се признава от него, че на 06.03.2018г. ответникът е
заплатил част от цената на доставената му стока по фактура № 6603/21.02.2018г. в
размер на 6926, 40 лв.
От протокол за извършена насреща проверка от 22.01.2020г. във връзка с
провеждано срещу ищеца ревизионно производство и обяснения дадени от законния
представител на ответника се установява, че последният не е получавал кредитни
известния за периода 01.05.2018г. – 30.04.2019г. по издадените от продавача фактури,
както и че не е съставял протоколи за рекламация, не е връщал стока, не е искал
намаляване на цена и не е развалял сделките.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са пет частични обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ал. 1 ТЗ за заплащане на част от стойността на
доставените на ответника стоки. Тяхното уважаване е предпоставено от провеждане на
пълно и главно доказване от страна на ищеца на факта на сключване на пет отделни
договори за търговска продажба, имащи за предмет описаните в процесните фактури
стоки, доставянето им на ответника, размера на вземането си за главница и неговата
изискуемост.
В случая от установените като безспорни по делото факти категорично се
установява възникването и съществуването на валидни продажбени правоотношение
между страните по делото, чийто източник са пет договора за търговска продажба на
млечни продукти сключени в периода 30.11.2017г. – 02.04.2018г. /арг. чл. 286 ал. 1 ТЗ/.
Съществените елементи на отделните съглашения са намерили отражение в
представените с исковата молба фактури, в които стоките са индивидуализирани по
вид, единична цена и количество. Ищецът в качеството си на продавач е следвало да
прехвърли собствеността и да предаде на ответника закупеното от него количество
стока.
От представените към всяка от фактурите придружаващи документи безспорно
се установи, че ищецът е изправна страна по процесните договори и е изпълнил точно
по см. на чл. 63 ЗЗД задължението си да предаде на купувача продадените му вещи.
Съставените при доставяне на последните складови разписки носят подписа на
представител на ответника и са подпечатани с неговия печат за приел стоката.
Последният не е оспорил автентичността на тези частни свидетелстващи документи
относно авторството на положения за него подпис и доколкото те удостоверяват
3
неизгодни за него факти, съдът е обвързан да приеме, че на същия в качеството му на
купувач е доставено вписаното в складовите разписки по вид и количество стока, което
съответства на продаденото.
Получаването на стоката е породило задължението на купувача да заплати
продажната цена на уговорения падеж. В случая това е датата на издаване на всяка от
процесните фактури. Ищецът признава, че е получил частично изпълнение по втората
фактура от 21.02.2018г. в размер на 6926, 40 лв., което признание по реда на чл. 175
ГПК се подкрепя от представено извлечение от банковата му сметка. Ответникът,
върху когото лежи тежестта да докаже изпълнение на насрещната си престация нито
твърди, нито е ангажирал доказателства за заплащане на остатъчната стойност на
доставените му стоки. В тази връзка по първата доставка същия дължи заплащане на
сумата от 37 663, 30 лв. с ДДС, по втората – сумата от 75 000 лв. с ДДС /предвид
частичното плащане/, по третата – сумата от 80 188, 52 лв., по четвъртата – сумата от
80 352 лв. с ДДС и по последната – сумата от 50 977, 78 лв.
Дължимостта на тези суми не може да бъде отречена на основание наведените
от ответника редхибиторни възражения по чл. 193 ЗЗД за доставка на вещи с
недостатъци, тъй като същите са неоснователни. Доказването им е в тежест на
ответника, но той не е ангажирал по делото, каквито и да е доказателства за
установяване на оплакването си за доставка на вещи със занижено и лошо качество.
Напротив от дадените от законния представител на ответника обяснения в хода на
ревизионно производство против ищеца, се установява, че същият не е съставял
протоколи за рекламация, не е връщал стока, не е искал намаляване на цена и не е
развалял сделките. Тези изявления на ответника съставляват извънсъдебно признание
на факта за продажба и доставяне на стоки в уговореното качество, което е достатъчно
да обоснове неоснователност на възраженията му за отбив от цената. По делото не се
установи страните по делото да са постигнали изрична уговорка, от която да произтича
задължение за ищеца да предава стоката на купувача, заедно със сертификат за
произход. Дори да е така, неизпълнението на това задължение само по себе си не може
да обоснове недължимост на цената на доставените млечни продукти по петте
процесни продажби, доколкото ответникът не е уведомил своевременно продавача за
този недостатък. Очевидно в случая се касае за явен недостатък, установим при
обикновен преглед на доставените стоки и придружаващите ги документи. Ето защо
при липсата на навременно наведено възражение, което следва и от дадените
обяснения на законния представител на ответника за липсата на рекламации относно
получената стока, следва да се приеме, че последната е одобрена респ. че правата на
ответника като купувач по чл. 195 ЗЗД са преклудирани.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТРС намира, че предявените
от ищеца частични искове са изцяло основателни, поради което следва да се уважат от
4
съда.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ищецът има право на
заплатените от него разноски по производството и възнаграждение за един адвокат
общо в размер на 2796, 73 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МИЛКИ БИО БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул. „Г.С.Раковски” № 125 ет. 5 ДА
ЗАПЛАТИ на „АГРОМИЛК ПРОТЕИН“ ООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление град Велико Търново, ул. "Васил Левски" № 27 „В“, ет. 3, на основание
чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ал. 1 ТЗ, СУМАТА от 3 766, 33 лв. /три хиляди седемстотин
шестдесет и шест лева и 33 стотинки/ - предявена като частичен иск от пълния размер
на претенцията от 37 663, 30 лв. с ДДС, представляваща продажна цена на доставени
стоки по договор за търговска продажба по фактура № 6562 от 30.11.2017г., СУМАТА
от 7 500 лв. /седем хиляди и петстотин лева/ - предявена като частичен иск от пълния
размер на претенцията от 75 000 лв. с ДДС, представляваща продажна цена на
доставени стоки по договор за търговска продажба по фактура № 6603/21.02.2018г.,
СУМАТА от 8 018, 85 лв. /осем хиляди и осемнадесет лева и 85 стотинки/ - предявена
като частичен иск от пълния размер на претенцията от 80 188, 52 лв. с ДДС,
представляваща продажна цена на доставени стоки по договор за търговска продажба
по фактура № 6622/07.03.2018г., СУМАТА от 8 035, 20 лв. /осем хиляди тридесет и пет
лева и 20 стотинки/ - предявена като частичен иск от пълния размер на претенцията
80 352, 00 лв., представляваща продажна цена на доставени стоки по договор за
търговска продажба по фактура № 6627/12.03.2018г. и СУМАТА 5 097, 77 лв. /пет
хиляди деветдесет и седем лева и 77 стотинки/ - предявена като частичен иск от пълния
размер от 50 977, 78 лв., представляваща продажна цена на доставени стоки по договор
за търговска продажба по фактура № 6635/02.04.2018г., ведно със законната лихва
върху всяка от главниците от датата на исковата молба – 11.02.2021г. до окончателното
им изплащане.
ОСЪЖДА „МИЛКИ БИО БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул. „Г.С.Раковски” № 125 ет. 5 ДА
ЗАПЛАТИ на „АГРОМИЛК ПРОТЕИН“ ООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление град Велико Търново, ул. "Васил Левски" № 27 „В“, ет. 3, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, СУМАТА от 2796, 73 лв. /две хиляди седемстотин деветдесет и
шест лева и 73 стотинки/, представляваща общ размер на направените в исковото
5
производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВТОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6