Решение по дело №259/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на К. И. К. от [населено място], общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, чрез адв. М. П., против община Дупница, за присъждане на обезщетение в общ размер 300 (триста) лева имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар за организирана правна защита и съдействие по а.н.д. № 5/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница

В исковата молба се сочи, че с влязло в сила решение № 88/13.03.2019 г., постановено по а.н.д. № 5/2019 г. на Районен съд - Дупница, е отменено наказателно постановление (НП) № ОН-21/28.09.2018 г., издадено от зам.-кмета на община Дупница. За проведеното обжалване, ищецът е ангажирал адвокат и съответно е направил разходи за него, като му е заплатил адвокатско възнаграждение. Счита, че разходът за адвокатско възнаграждение представлява пряка и непосредствена вреда от незаконосъобразни действия на ответника и следва да бъде обезщетен.

Ответната страна – община Дупница, чрез адв. И. К., изразява становище за недопустимост на исковата претенция, поради изтекла погасителна давност. В условията на алтернативност счита същата за неоснователна, като сочи, че в случая претендираните вреди са в резултат изцяло от действията на ищеца. Намира, че ищецът виновно е допринесъл за увреждането, поради което счита, че на основание чл. 5 от ЗОДОВ, обезщетение не му се дължи, като моли за решение в този смисъл.

Окръжна прокуратура – Кюстендил, конституирана като страна по делото на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение, че предявеният иск се явява основателен и доказан.

Административен съд - Кюстендил, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С влязло в законна сила съдебно решение № 88/13.03.2019 г., постановено по а.н.д. № 5/2019 г. по описа на Районен съд - Дупница, е отменено НП № ОН-21/28.09.2018 г., издадено от зам.-кмета на община Дупница, с което на К. И. К., на основание чл. 53, ал. от ЗАНН вр. чл. 18, т. 3 от Наредба за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на община Дупница е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400 (четиристотин) лв., за нарушение на чл. 18, т. 3 от Наредбата.

По а.н.д. № 5/2019 г. по описа на Районен съд - Дупница са приложени пълномощно от 12.02.2019 г. и договор за правна защита и съдействие от същата дата, сключен между К. И. К. и адв. М. П. за осъществяване на процесуално представителство по обжалване на процесното НП, като договореното възнаграждение в размер на 300 (триста) лв. и е заплатено в брой.

Въз основа на така установеното, Административен съд - Кюстендил формира следните правни изводи:

При проверка на допустимостта на иска, съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба. Претенцията на К. К. е за присъждането на обезщетение за имуществени вреди, причинени му от отменено наказателно постановление. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. След като има твърдения за причинена вреда на ищеца, която е в причинна връзка с отменено по съдебен ред наказателно постановление, е налице спор по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от административна дейност, който е подсъден на административните съдилища и в частност, на Административен съд – Кюстендил, като съд по твърдяното местоувреждане (арг. от чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ). Наличието на незаконосъобразен - предварително отменен акт на администрация, е предпоставка за иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като въпросите дали този акт е издаден при или по повод изпълнение на административна дейност, претърпял ли е ищецът вреди и налице ли е пряка причинна връзка между отменения акт и вредите, са по съществото на спора.

Предявеният иск за обезщетение за вреди е допустим, като предявен от лице с правен интерес и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията.

Искът е предявен срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 205 от АПК - юридическото лице, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая, това е община Дупница. Приложимите законови разпоредби по категоричен начин указват кое е лицето, което е процесуално правосубектно да участва по делото, съответно - задължено за обезщетението по реда на ЗОДОВ. Исковата молба е насочена против юридическото лице, издател на отменения акт - надлежен ответник в производството по чл. 203 и сл. от АПК.

Съдът намира, че исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация, отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, исковата молба е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Фактическият състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата и общините за вреди съдържа няколко елемента, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод изпълнение на административна дейност, да са отменени по съответния ред; от тях да е настъпила вреда, както и да е налице причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред.

В случая, вредите се претендират от незаконосъобразно наказателно постановление, поради което съдът приема, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на ЗОДОВ. Установено е, че с влязъл в сила съдебен акт е отменено НП № ОН-21/28.09.2018 г., издадено от зам.-кмета на община Дупница. По своята правна същност наказателното постановление представлява държавновластнически правораздавателен акт, който се издава в опростено състезателно производство след сезиране за решаване на конкретен административнонаказателен спор, при самостоятелност и независимост на произнасящия се орган и може да бъде отменен единствено по съдебен ред. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност, тъй като издаването на наказателни постановления представлява форма на административна дейност, свързана с налагане на санкции за неизпълнение или нарушение на административни задължения. В тази връзка съдът приема, че наказателното постановление, което е отменено по реда на ЗАНН, представлява незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и е основание за ангажиране на отговорността на държавата и общините.

Налице са и останалите изискуеми от закона предпоставки – причинени на ищеца имуществени вреди и причинно-следствена връзка между претърпените вреди и отмененото наказателно постановление. Няма спор, че възнаграждението, уговорено между страните, се дължи на основание свободно договаряне между тях, но това не води до липса на пряка причинна връзка между заплащането на сумата за адвокатско възнаграждение и отмененото наказателно постановление. Напротив, съгласно ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВАС, безспорно се приема, че потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Въпреки незадължителността на осъществяваната защита, платените средства за нея подлежат на възстановяване, защото правото на защита, включващо и адвокатска такава, е основно право, конституционно гарантирано - чл. 56 от Конституцията на РБ, което не може да се ограничава по никакъв начин, включително и под заплахата за липса на възможност за възстановяване на заплатения адвокатски хонорар, въпреки успешен изход на делото за оспорващия, ползвал същата. Това, че адвокатската защита по този вид дела не е задължителна, не води до заключението, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото от зам.-кмета на община Дупница наказателно постановление. В подкрепа на този извод, допълнителни аргументи могат да се търсят и в мотивите на горепосоченото ТР, което е за аналогична претенция за заплащане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, представляващо адвокатско възнаграждение в производство по обжалване на наказателни постановления. В случая се установява, че вследствие на осъществената от процесуалния представител защита, районният съд е отменил оспореното НП, поради което съдът намира, че процесуалният представител на ищеца е изпълнил предмета на сключения между тях договор за правна защита и съдействие. В този смисъл, адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване.

За ангажиране отговорността на община Дупница е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията.

В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с направените от ищеца разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществената от адвокат правна защита и съдействие във връзка с обжалването на НП № ОН-21/28.09.2018 г., издадено от зам.-кмета на община Дупница и процесуалното представителство в съдебното производство по а.н.д. № 9/2019 г. по описа на РС - Дупница. За да се приеме, че К. К. действително е направил такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от Закона за адвокатурата и т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е заплатено. Видно от приложеното по а.н.д № 9/2019 г. по описа на Районен съд - Дупница пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 12.02.2019 г., ищеца е упълномощил и възложил на адв. М. П. да осъществи защита и процесуално представителство по образуваното а.н.д. № 9/2019 г. по описа на Районен съд - Дупница във връзка с обжалването на НП № ОН-21/28.09.2018 г., издадено от зам.-кмета на община Дупница. Съгласно отбелязването в договора за правна защита и съдействие, договорено е възнаграждение в размер на 300 лв., платимо в брой, като е удостоверено и че договорената като възнаграждение сума в размер на 300 лева изцяло е заплатена в брой от клиента, т. е. от К. К.. В случаите, когато е договорено плащането на адвокатското възнаграждение да е в брой, вписването в договора, че това възнаграждение е платено, е достатъчно доказателство за заплащането му и договора в тази част има характер на разписка (в този смисъл е и т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС). Ето защо отбелязването в договора за правна защита и съдействие, че договореното адвокатско възнаграждение е платено от клиента, удостоверява направения от него разход за адвокатска защита в производството по пред Районен съд – Дупница. Доколкото този разход се свързва с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същия следва да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било привлечено към административнонаказателна отговорност и санкционирано с издаденото НП. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда.

С оглед изложеното, съдът намира за доказани всички елементи на фактическия състав на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер общо на 300 лева и законна лихва за времето от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Заявеното възражение на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на вредите, обезщетение за които се претендира в настоящото съдебно производство, съдът намира за неоснователно. В разпоредбата на чл. 110 ЗЗД е предвидено, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая специален и различен от този петгодишен срок не е уреден. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на вземането за обезвреда от незаконосъобразни действия, бездействия и актове на администрацията, настъпва с влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им (т. 4 на ТР 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС). Т. е. в конкретния случай вземанията на ищца са възникнали с влизане в сила на решението, с което е отменен незаконосъобразния административен акт, от който ищеца е претърпял вредите, а именно решение № 88/13.03.2019 г., постановено по а.н.д. № 5/2019 г. по описа на Районен съд - Дупница, с което е отменено наказателно постановление № ОН-21/28.09.2018 г. на зам.-кмета на община Дупница. Това е станало на 09.04.2019 г. Съгласно чл. 110 ЗЗД, петгодишната давност изтича на 09.04.2024 г., а исковата молба е подадена на 08.05.2024 г. Със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, в сила от 13.03.2020 г., давността е прекъсната, като съгласно чл. 3, т. 2 за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Срокът, в който правоимащите могат да упражнят правото си на обезщетяване, безспорно е давностен и с изтичането му се погасява това право. Извънредното положение е отменено на 14.05.2020 г. Следователно давностния срок относно исковата претенция се продължава с още два месеца и следва да изтече на 09.06.2024 г., а искът е предявен на 08.05.2024 г., с оглед на което към момента на депозиране на исковата молба давностният срок не е бил изтекъл.

Основателна е претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава върху сумата, представляваща обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното му заплащане.

При този изход на делото и своевременно заявеното искане, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски общо в размер на 410 лв., от които 10 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно приложения договор за правна защита и съдействие от 07.05.2024 г. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото този размер не надвишава определения съобразно чл. 8, ал. 1 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения, Административен съд – Кюстендил,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА община Дупница да заплати на К. И. К. от [населено място], общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на отменено наказателно постановление № ОН-21/28.09.2018 г., издадено от зам.-кмета на община Дупница, в размер на 300 (триста) лева, както и законна лихва върху тази сума, считано от 08.05.2024 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА община Дупница, да заплати на К. И. К. от [населено място], общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, сумата от 410 лв. (четиристотин и десет лева) разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му.