РЕШЕНИЕ
№ 623
гр. София, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:.........
при участието на секретаря ........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20231110144670 по
описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца ........със седалище и адрес на управление .......,
представлявано от ...... – изпълнителен директор, твърди в исковата
си молба, че ответниците, в качеството си на законни наследници на П. Н.
П. с ЕГН ********** дължат посочените в исковата молба суми,
представляващи незаплатена консумирана топлинна енергия и дялово
разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 09.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски. В съдебно заседание исковете се поддържат.
Ответницата Н. Б. П. с ЕГН **********, от г..........., се представлява
по делото от назначения особен представител адв. Г. С. от САК, който в срока
по чл. 131 е подал отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете
по делото, не е налице възражение за изтекла погасителна давност.
Ответникът Н. П. П. с ЕГН **********, от .........., се представлява по
делото от назначения особен представител адв. Г. Ш. от САК, която в срока по
чл. 131 е подал отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете по
делото, прави възражение за изтекла погасителна давност.
1
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот –
а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в
сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в
сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно
чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
2
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота.
Съдът счита, че от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че ответниците имат качеството на потребител на топлинна
енергия. По делото е приет и приложен като доказателство Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот със запазване на вещно право на
ползване № .........., от който се установява, че на 31.08.1999 г. наследодателят
на ответниците П. Н. П. е придобил правото на собствееност върху процесния
топлоснабден имот, като върху същия са запазили правото си на поилзване
двамата предишни собственици – ......... И.а П.. След като са извършени
служебни справки, съдът е установил, че правото на ползване на двете лица се
е погасило към процесния исков период, доколкото ......... П. е починал на
21.06.2002 г., а ....... И.а П. е починала на 21.10.2006 г. От извършените справки
също така се установява, че двамата ответници двамата ответници са законни
наследници на посоченото лице, съответно син и дъщеря. С оглед горното
съдът счита, че е доказано налачието на качеството на потребител на топлинна
енергия от страна на ответниците, и че между тях и ищцовото дружество е
възникнало и съществувало облигационно отношение – по силата на закона и
факта, че ответниците по силата на наследяването са вече собственици на
процесния топлоснабден имот.
По делото са допуснати и изслушани СТЕ и ССчЕ, като същите дават
заключение, че общия размер на задължението възлиза на сумата в размер на
18, 96 лева, от които 14, 96 лева главница и 4 лева лихва за забава.
В отговора на исковата молба ответникът Н. П. П. е направил
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от сумите,
3
което с оглед това, че възражението е направено в законния срок – с отговора
на исковата молба, следва да бъде разгледано по делото. Съобразно трайната
съдебна практика вземането на дружеството представлява периодично
плащане по смисъла на ТР № 1 от 2009 г. на ОСГТК. Вземанията за заплащане
на потребената топлинна енергия са периодични – независимо, че произтичат
от общ правопораждащ юридически факт, всяко от тях е самостоятелно и
различно от останалите. Доколкото първият месец от иссковия период е
м.06.2020 г., а исковата молба е депозирана на 09.08.2023 г., съдът счита, че не
са налице вземания, които да са погасени по давност, поради което и
възражението следва да бъде оставено без уважение. С оглед горното и
предвид това, че исковете са основателни и доказани, същите следва да бъдат
изцяло уважени.
С оглед този изход на делото право на присъждане на разноски има
ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Общия размер на направените по делото
разноски възлиза на сумата в размер на 1 900 лева, от които 200 лева държавна
такса, 800 лева депозити за особени представители, 800 лева депозити за СТЕ
и ССчЕ, и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на осн. чл.
78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25 от НЗПП към минималния размер. За
исковете, предявени против всеки от двамата ответници е събрана държавна
такса в размер на 100 лева. Доколкото исковете, предявени против
ответницата Н. Б. П. представляват ¾ от общия размер на исковете, а тези
против Н. П. П. представляват ¼ от общия размер на исковете, то останалите
1 700 лева следва да бъдат разпределени както следва – за Н. Б. П. 1 275 лева,
и за Н. П. П. 425 лева. От това следва, че окончателния размер на разносикте
е, както следва - Н. Б. П. следва да бъде осъдена да заплати разноски в размер
на 1 375 лева, а Н. П. П. следва да бъде осъден да заплати разноски в размер
на 525 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Б. П. с ЕГН **********, от ..........., да заплати на
........., със седалище и адрес на управление ............, представлявано
от.......... – изпълнителен директор, сумата в размер на 11, 22 лева
4
/единадесет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща главница за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.06.2020 г. до
м.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 09.08.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 3 /три/ лева - мораторна лихва за
забава за периода от 15.09.2020 г. до 17.07.2023 г., както и сумата в размер на 1
375 /хиляда триста седемдесет и пет/ лева, представляваща направените по
делото разноски, съгласно мотивите на решението.
ОСЪЖДА Н. П. П. с ЕГН **********, от ........... да заплати на.......,
със седалище и адрес на управление ..........., представлявано от ........... –
изпълнителен директор, сумата в размер на 3, 74 лева /три лева и
седемдесет и четири стотинки/, представляваща главница за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от м.06.2020 г. до м.04.2021 г.,
ведно със законната лихва за периода от 09.08.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 1 /един/ лев - мораторна лихва за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 17.07.2023 г., както и сумата в размер на 525
/петстотин двадесет и пет/ лева, представляваща направените по делото
разноски, съгласно мотивите на решението.
Банкова сметка на ищеца:
..........
............
............
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5