Р Е Ш Е Н И Е
№ 99
Гр.Шумен, 25 Април
2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд, в открито
заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: М. Маринов
при
секретаря Г. Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№143/2018г.
по описа на ШОС, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по предявени искови претенции по чл.49, чл.45 от ЗЗД, предявени от М.П.Х.
срещу "Многопрофилна болница за активно лечение – Ш." АД и М.Д.Д.. В молбата си ищцата излага, че
при оперативна интервенция, проведена на 17.12.2015г. от лекарски екип на
„МБАЛ-Ш.“ АД, поради допусната лекарска грешка са ѝ били причинени
телесни увреждания, вследствие на които претърпяла неимуществени вреди. След
извършена рентгенография и установена фрактура в областта на шийката на лява
раменна кост с дислокация на фрагмента, на 18.12.2015г. било извършено
оперативно лечение – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
хумерус, като в издадената към историята на заболяването епикриза било отбелязано, че е поставен интрамедуларен
заключващ пирон за хумерус. Операцията била извършена от екип на болницата в
състав: оператор д-р М.Д. и асистенти д-р В.Д. и д-р М.П.. Излага, че
лекуващият лекар бил назначил само една снимка във фас, от която не би могъл да
придобие ясна представа и погрешно е приел, че операцията е успешна. На
21.12.2015г. ищцата била изписана от лечебното заведение с отбелязано в
епикризата подобрение. В следващите 2 месеца ищцата имала оплаквания от
продължаваща болка и ограничена подвижност в областта на лявата раменна става,
надминаваща обичайните за възстановителния период. На 02.02.2016г. постъпила в
Отделението по физикална и рехабилитационна медицина към „МБАЛ-Ш.“ АД, където
било установено силно ограничени и болезнени активни и пасивни движения в
лявата раменна става и въпреки проведеното лечение седмица след изписването
ѝ ищцата установила, че състоянието на ръката ѝ нямало трайно
подобрение, а имало ясни признаци за влошаване. Предвид продължаващото
страдание, направила консултация с друг специалист, който повторил рентгеновите
изследвания и установил, че счупването не е зараснало, поради незакопчан винт в
дупката на главния болт, поставен по дължина в костта. На 21.03.2016г. в
Клиниката по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Д-р Г.С.“ гр. П. била
извършена операция за екстракция на интрамедуларния пирон и заключващите
винтове. Направено било римериране на медуларния канал и дебридман в зоната на
несрастването, имплантация на ъгловостабилна плака и винтове с компресия на
нивото на несрастването; мануален редресман на става, дренаж и мека превръзка.
Излага, че причина за незарастващото счупване и повторната оперативна
интервенция са в резултат на действията на екипа, извършил първата операция,
при която лекуващите не били положили необходимата грижа и не изпълнили
интервенцията по стандарт, като не били фиксирали правилно имплантирания пирон.
В резултат на горната неуспешна интервенция ищцата претърпяла болки и страдания
в продължение на месеци, през които била обиждана и напъждана от лекуващия я
лекар. Била подложена на нехуманно отношение от страна на д-р М.Д., който не
само не взел под внимание продължаващите оплаквания, но и грубо я обвинявал, че
си въобразява, че се лигави и да се стегне. Състоянието ѝ довело до
отчаяние, което прераснало в депресия. Изпитвала редица неудобства от битово
естество и предвид възрастта ѝ, трудното и продължително възстановяване,
имайки предвид и степента и интензитета на причинените ѝ болки и
страдания ищцата намира за справедливо обезщетение в размер на 70000 лв. Освен
неимуществени вреди, същата твърди, че е претърпяла и имуществени такива в размер
на 1 765 лева във връзка с извършената повторна оперативна интервенция.
Предвид изложеното моли да бъдат
осъдени ответниците „МБАЛ-Ш.“ АД и М.Д.Д. да ѝ заплатят солидарно сумата
от 26000 лв., представляващи част от дължимото обезщетение в размер на 70000
лв. за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие
на допуснатата лекарска грешка. Моли да ѝ бъде присъдено обезщетение за
забава по чл.86 от ЗЗД върху така присъдената сума, считано от 18.12.2015г. до
окончателно изплащане на обезщетението, както и да бъдат осъдени ответниците да
заплатят солидарно на ищцата сумата от 1765 лв. обезщетение за имуществени
вреди, свързани с извършването на оперативни интервенции и лечение.
Ответникът „МБАЛ-Ш.“ АД – Ш. е
депозирал отговор в законния едномесечен срок, в който оспорва претенциите по
основание и размер. Не оспорва, че ищцата е постъпила за лечение на сочената
дата, че ѝ е била направена операция за открито наместване на фрактура,
като сочи, че операцията е била успешна и постоперативният период е протекъл
гладко и без усложнения. Оспорва, че проведеното лечение в „МБАЛ-Шумен“ АД е
било неадекватно. Настъпилото усложнение в оздравяването ѝ не означавало
непременно, че вина за това има някой от персонала на „МБАЛ-Ш.“ АД. Освен това
излага, че дори и при установяване нестабилност на фрактурата е можело да се
избегне втора операция, а да се стабилизира само с промяна на позицията на
дисталния заключващ винт, без да се отстранява целия имплант и да се замества с
друг винт. Излага, че соченият от ищцата размер е значително завишен,
несправедлив и не съответства на конкретните обстоятелства на случая, като сочи
съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва и претенцията за имуществени
вреди, като сочи, че не било ясно как е формирана, внесената сума в полза на
УМБАЛ "Д-р Г. С." ЕАД била внесена от трето лице Т.А.Т., а и такава
повторна операция не била необходима, като било достатъчно да се стабилизира
фрактурата само с промяна на позицията на дисталния заключващ винт без да се
отстранява целия имплант и да се замества с друг вид. Предявява обратен иск
срещу "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД, като твърди, че през исковия
период ответника е имал сключена застраховка "Професионална отговорност на
медицинския персонал" при този застраховател. Ето защо, при условие че
бъде уважен главния иск, моли да бъде осъдено третото лице - помагач за сумата,
за която е уважен главния иск, но не повече от 10000 лева /с оглед предвидения
в застрахователната полица лимит на отговорността на застрахователя за един
иск/, ведно със законната лихва от предявяване на главния иск и деловодните
разноски. Моли да бъдат отхвърлени исковите претенции, или ако се прецени, че
следва да носи отговорност, да бъде присъдено обезщетение в минимален размер, и
да бъде уважено възражението за съпричиняване, както и да му бъдат присъдени
деловодните разноски.
Другият ответник – М.Д.Д., е
депозирал писмен отговор в законния едномесечен срок, в който също заявява, че
оспорва предявените претенции по основание и размер по съображения, аналогични
с първия ответник, и прави възражения за съществено съпричиняване на вредата от
ищцата. Излага че пациентката била изписана с подобрение и без оплаквания на
21.12.2015г. с препоръка за ортеза за срок от 30 дни. Стриктното спазване на
предписания следоперативен режим щяло да осигури на ищцата необходимите условия
за срастване на фрактурата. С допълнение към писмения отговор е направено
оспорване истинността на представената епикриза от клиника по ортопедия към
УМБАЛ "Д-р Г.С." гр.П., в частта ѝ, където е посочено, че на
ищцата е поставен имплант / по конкретно в частта ѝ "ход на
заболяването" на ред 4 - 5 на стр.1, където е записано, че е имплантирана ъгловостабилна
плака и винтове/.
По предявения срещу третото
лице-помагач обратен иск, „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е депозирало писмен
отговор в законния едномесечен срок, с който оспорват изцяло претенцията, както
по главния, така и по обратния иск срещу застрахователното дружество. Сочат, че
не са пасивно материалноправно легитимирани да отговарят по предявения обратен
иск, тъй като не били носители на задължението, наведено от ответника „МБАЛ-Ш.“
АД, за възстановяване на евентуално изплатеното от болницата обезщетение. С
полицата била представена и специална Клауза „Професионална отговорност на
медицинския персонал“, които документи, ведно с Общите условия за застраховане
на професионални отговорности, се явявали неразделна част от застрахователния
договор. Съгласно текста на чл.2, раздел І от Общите условия вредите се
обезщетявали на основата на искове, предявени за първи път писмено през срока
на застраховката, като ответникът сочи, че същият е от 30.08.2015 г. до
29.08.2016г. За да възникнело задължение към застрахователя да изплати
застрахователното обезщетение било необходимо да е налице застрахователно
правоотношение, което да е било валидно както към момента на настъпване на
застрахователното събитие, така и към момента на предявяване на иска срещу
застрахования/застрахователя. В настоящия случай второто условие не било
налице, поради което и моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
По отношение на откритото
производство по оспорване верността на представената по делото Епикриза. На
първо място е необходимо да бъде направена преценка относно естеството на
оспорения документ. Несъмнено е, че документа е официален удостоверителен, и
тежестта за доказване неистинността му е върху оспорващата страна, в случая
ответника Д.. Официалният документ има формална доказателствена сила, т.е. той
удостоверява спрямо всички с обвързваща доказателствена сила извършването на
обективираното в него изявление, посочените дата и място на издаване.
Официалният свидетелстващ документ се ползва и с материална доказателствена
сила, т.е. обвързва съда да приеме, че посочените в документа факти са се
осъществили от външна страна така, както е посочил неговият издател. Макар и
оспорена, верността на документа относно удостовереното в него имплантиране на
ъгловостабилна плака и винтове, не бе опровергана. Ето защо оспореният документ
следва да се признае за истински, и не следва да се изключва от
доказателствения материал по делото. Съгласно чл.194, ал.2
и ал.3 ГПК
съдът дължи произнасяне по истинността на оспорения документ като разполага с
избор да направи това с изрично определение или с решението си. Във втория
случай произнасянето може да намери място в мотивите при зачитане или не на
доказателственото значение на оспорения документ или в диспозитива, който в тази си част има характер на определение /
арг. от Тълкувателно решение №5/14.11.2012 г. на ВКС по тълк.д.№5/2012 г.,
ОСГТК, Решение №135/03.06.2010г. по гр.д.№820/2009г. ІVг.о. на ВКС, Решение
№66/25.04.2013г. по гр.д.№807/2012г. І г.о. на ВКС, постановени по чл.290 от ГПК, Определение №251 от 20.06.2013 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 3506/2013 г., II г.
о. Определение №236 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр.д.№3088/2013 г., II г.о./.
При всяко положение, контролът върху изхода от производството по чл.193 ГПК
може да се осъществи единствено по реда на инстанционната проверка чрез
обжалване на самото решение по съществото на спора. Ето защо, и предвид
преобладаващата и задължителната съдебна практика, съдът следва да се произнесе
в диспозитива на решението за изхода от производството по чл.193 от ГПК.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установи следното от фактическа и правна страна: На 17.12.2015г. ищцата
постъпила в "МБАЛ – Ш." АД с оплаквания за болки в рамото след падане
в дома си. След извършена рентгенография била установена фрактура в областта на
шийката на лява раменна кост с дислокация на фрагмента. На 18.12.2015г. било
извършено оперативно лечение - открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация, хумерус, с поставен интрамедуларен заключващ пирон за хумерус.
Операцията била извършена от екип на болницата с оператор д-р М.Д.. След
извършената репозиция била назначена контролна рентгенография с една снимка във
фас. На 21.12.2015г. ищцата била изписана от болницата с отбелязано в
епикризата подобрение. В следващите 2 месеца ищцата имала
оплаквания от продължаваща болка и ограничена подвижност в областта на лявата
раменна става, надминаваща, според нея, обичайните за възстановителния период.
На 02.02.2016г. постъпила в Отделението по физикална и рехабилитационна
медицина към „МБАЛ-Ш.“ АД, където било установено силно ограничени и болезнени
активни и пасивни движения в лявата раменна става и въпреки проведеното лечение
седмица след изписването ѝ ищцата установила, че състоянието на ръката
ѝ нямало трайно подобрение, а имало ясни признаци за влошаване. Предвид
продължаващото страдание, и след повторени рентгенови изследвания било
установено, че счупването не е зараснало, и имало незакопчан винт в дупката на
главния болт, поставен по дължина в костта. На 21.03.2016г. в Клиниката по
ортопедия и травматология към УМБАЛ „Д-р Г.С.“ гр. П. била извършена операция
за екстракция на интрамедуларния пирон и заключващите винтове. Направено било
римериране на медуларния канал и дебридман в зоната на несрастването, имплантация
на ъгловостабилна плака и винтове с компресия на нивото на несрастването;
мануален редресман на става, дренаж и мека превръзка. От представената вносна
бележка е видно, че за горната операция ищцата заплатила на болницата сумата от
1765 лева. От изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че оперативната интервенция на 18.12.2015г. е била осъществена под
рентгенов контрол, в който случай по принцип не се налагало двупланова
рентгенография. Ако опериращия е бил сигурен в дисталното заключване, може да е
пропуснал да направи следоперативната профилна рентгенография. Снимката през
м.февруари 2016г., показвала известно завъртане на долния фрагмент, спрямо
горния, и това е трябвало да наведе на мисълта, че би трябвало да се направи
двупланова рентгенография. Продължилите болки след този двумесечен период от
операцията не били нормални. Пироните се заключвали по два начина - късите
имали насочващи устройства, които улеснявали долното заключване, а ако екипа не
разполагал с такъв тип инструментариум, пирона се заключвал "free hand" - "свободни ръце". При
този вид заключване, което било въпрос на умения, на това как е насочен
рентгеновия апарат, как е визуализиран отвора, най - честото усложнение било
именно невъзможността за дистално заключване. В процесния случай, по време на
операцията, опериращият лекар не е успял да осъществи дисталното заключване. Според
вещото лице нямало обективно обстоятелство, което да налага повторна оперативна
интервенция в обема осъществен в процесния казус. Имало разминаване между
описаното в оперативния протокол и епикризата, и по - скоро само е бил изваден
стария пирон и е била монтирана ъгловата плака. От заключението по съдебно -
психиатричната експертиза, се установява, че фрактурата, последвалите
оперативни интервенции и постоперативния период, биха могли да бъдат за ищцата
травмиращо преживяване, обусловило психично разстройство в широк смисъл на
думата с характеристики на остър стрес, последван от адаптационна реакция с тревожно
- депресивен облик. Стресовата ситуация отзвучавал в рамките на няколко дни, а
адаптационната от два месеца до две години. Към момента на освидетелстването,
ищцата не носела признаци на психично разстройство, поведението ѝ било
подредено, съзвучно, емоциите съответни, налице били елементи на лабилност при
коментиране на преживяното. Мисловния процес протичал с нормално реактивно
време и скорост. Липсвали активни психопатологични феномени, социалното
функциониране било добро. Острата стресова реакция и разстройството в
адаптацията, като неадаптивен отговор на преживян стрес, били в причинно
следствена връзка с преживяната фрактура и последвалите две оперативни
интервенции. От разпита на ищцовите свидетели се установява сочената от ищцата
фактическа обстановка, досежно първоначалния прием на ищцата в болничното
заведение, отношението на лекуващия лекар, продължителния период, през който е
изпитвала болки след първата операция, изживения стрес и депресивно състояние.
Елементите
на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД са следните: Вреда; Причинна
връзка на вредата с противоправно
поведение на причинителя и; Вина
на прекия причинител на вредата. Елементите на фактическия състав на чл.49 от ЗЗД са следните: Вреда; Причинна връзка на вредата с противоправно поведение на прекия
и причинител, а не с това на възложителя на работата; Вина на прекия причинител на вредата; Възлагане на работа на прекия причинител на вредата; Вредата
да е причинена от изпълнителя При или
по повод изпълнението на работата. В тежест на ищеца е да докаже
настъпилите вреди и причинната им връзка с противоправно поведение на
изпълнителя, без които елементи не би могло въобще да се коментират, както
останалите изискуеми от закона предпоставки, така и отговорността на
възложителя по реда на чл.49 от ЗЗД. Отговорността на лицата, които са
възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или
по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия. Тази отговорност има обезпечително гаранционна функция и произтича
от вината на натоварените с извършването на работата лица. Ищецът твърди, че
противоправното поведение на прекия причинител на вредата - ответника Д., се
изразява в допусната лекарска грешка /нарушение на правилата на добрата медицинска
практика/, в следствие на която, при осъществената на 18.12.2015г. операция -
открито намества на фрактура с вътрешна фиксация, останал незакопчан винт в
дупката на главния болт /неправилно фиксиран пирон/. Липсата на дисталното
заключване, попречило на нормалното зарастване на фрактурата, причинило на
ищцата болки, страдания и депресивно състояние, за период значително надвишаващ
обичайния възстановителен, и наложило повторна оперативна интервенция. Съобразно
чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на изпълнителя се предполага до доказване на
противното. От събраните по делото доказателства, съдът намира, че ответника Д.
е нарушил правилата на добрата медицинска практика, като въпреки извършената
операция под рентгенов контрол, доколкото е използвал принципа на закопчаване
на винта с главния пирон "свободни ръце", при който има значителна
вероятност за допускане на грешка, е следвало да назначи двупланова
рентгенография, от която да установи с категоричност дисталното заключване. Ответника
не само, че не е сторил това, но дори и в последствие, когато е имало
допълнителни признаци, сочещи на пропуск и неправилно срастване на фрактурата,
също е игнорирал тези обстоятелства и не е направил нищо за да коригира
грешката си. Именно противоправното поведение на ответника е причинило както
болките и страданията на ищцата, така и необходимостта от второ мнение от
специалист, последвано от допълнителна оперативна интервенция. За да се
ангажира отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД следва да се докаже, че
противоправните действия са извършени от прекият причинител на вредите, те са
настъпили именно, поради това негово виновно поведение, и вредите са причинени
при или по повод изпълнението на възложената работа, която би следвало винаги
да е позволена от закона. Законът предполага, че възложителя поръчва работа,
която е напълно правомерна, и затова именно е недопустимо да се търси причинна
връзка между вредата и противоправно поведение на възложителя. В настоящия
случай е безспорно установено, възлагането на работата от първия на втория
ответник по смисъла на чл.49 от ЗЗД, като страните са били в трудово
правоотношение по силата на което, ответника Д. *** АД, по трудов договор
№38/02.08.2002г. изменян в последствие с допълнителни споразумения на длъжност
"лекар ортопедия и травматология". Съобразно чл.53 от ЗЗД
отговорността на ответниците е солидарна. Ето защо съдът намира първоначално
предявените искови претенции за доказани по основание. Досежно размера на
търсеното обезщетение за неимуществени вреди. Чл.52 от ЗЗД указва на съда да
определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От
правилото на чл.52 от ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието за
обезщетението е подчинено на справедливостта. Понятието “справедливост” по
смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценка на редица
конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
при определяне размер на обезщетението, а именно – характера на увреждането, /което
в настоящия случай е свързано със здравословното състояние на ищцата,
продължилото няколко месеца възстановяване от травмите, болките и страданията,
които е изпитвала, и неудобствата от наложителността на чужда помощ при голяма
част от ежедневните ѝ дейности/, начинът на извършване, обстоятелствата,
при които е извършено и вероятната възможност за по сериозни увреждания от
небрежното отношение, длъжността и доверието, които предполага, както прекия
деликвент, така и лечебното заведение. Не се установява съпричиняване на
вредата от пострадалото лице. Съобразявайки всички изложени по – горе
обстоятелства съдът счита, че предявеният иск за неимуществени вреди следва да
бъде уважен за сумата от 7000 лева, които са в съответствие с характерът на
увреждането, начинът и обстоятелствата на осъществяването му, и не би довело до
неоснователно обогатяване на ищцата. Иска в останалата му част, до пълния
предявен размер следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Сумата
следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на деликта -
18.12.2015г. до окончателното ѝ изплащане. Основателен и доказан в пълен
размер се явява иска за причинени имуществени вреди, поради което и ответниците
следва да заплатят претендираната сума от 1765 лева.
Предявения обратен иск на ответника "МБАЛ Ш. " АД срещу „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е неоснователен и следва да се отхвърли. Ответника по иска е възразил, че не е пасивно материалноправно легитимирани да отговарят по предявения обратен иск, тъй като не бил носител на задължението, наведено от ответника „МБАЛ-Ш.“ АД, за възстановяване на евентуално изплатеното от болницата обезщетение. С полицата била представена и специална Клауза „Професионална отговорност на медицинския персонал“, които документи, ведно с Общите условия за застраховане на професионални отговорности, се явявали неразделна част от застрахователния договор. Съгласно текста на чл.2, раздел І от представените Общи условия, вредите се обезщетяват на основата на искове, предявени за първи път писмено през срока на застраховката, която в настоящия случай е от 30.08.2015 г. до 29.08.2016г. За да възникне задължение към застрахователя да изплати застрахователното обезщетение е необходимо да е налице застрахователно правоотношение, което да е било валидно както към момента на настъпване на застрахователното събитие, както и към момента на предявяване на иска срещу застрахования/застрахователя, т.е. залегнал е принципът на покритие "claims-made" - покритие на притезания, които са повдигнати срещу застрахования по време на застрахователния договор и произтичат от събития, които са настъпили през същия период. Или, застрахователното събитие се счита за настъпило към момента на предявяване на иска от третото увредено лице към застрахования, а както бе установено, в настоящия случай искът за обезщетение на вредите не е предявен в срока на договора /производството по делото е образувано на 30.04.2018г./. Не се установява противоречие на тази клауза в договора и общите условия с разпоредбите на ТЗ и ЗЗД. Сочената клауза изисква завеждане на иска за обезщетение на вредите през застрахователния период, не и приключване на образуваното въз основа на този иск производство. Настоящият договор е по риска "професионална отговорност" - задължителна застраховка съгласно чл. 189 от Закона за здравето, за който вид договори в нашето законодателство не са установени конкретни правила /виж в този смисъл "Застрахователно и презастрахователно право" - П. Г./. Съгласно чл.20а от ЗЗД, договорите имат силата на закон, за тези, които са ги сключили. В настоящия случай страните не са уговорили разширение на застрахователната защита. Доколкото иска е предявен в условията на евентуалност, при уважаване на главния и до размера на уважения, но за не повече от 10000 лева, то обратния иск следва да се отхвърли за сумата от 8765 лева.
На ищцовата страна, на основание чл.38, ал.2 вр.
чл.38, ал.1 от ЗА вр. чл.7, ал.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения следва да се определи адвокатско
възнаграждение в размер на 1572 лева /с ДДС/, и заедно с платените от ищцата
разноски за изготвените експертизи в 200 и 150 лева, от която обща сума 1712,95
лева, следва да се присъдят съразмерно с уважената част от иска, деловодни
разноски на ищеца в размер на 606,75 лева. На ответника М.Д.Д. следва да се
присъдят деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете в
размер на 896,45 лева, а на ответника "МБАЛ Ш." АД - 1170,18 лева. На
ответника по обратния иск "ДЗИ Общо застраховане" АД следва да се присъдят
деловодни разноски в размер на 830 лева, предвид пълното отхвърляне на обратния
иск.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответниците следва да заплатят държавна такса
върху уважения иск в размер на 350,60 лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА "МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – Ш." АД с ЕИК ... и М.Д.Д. с ЕГН **********, съдебен
адрес ***, да заплатят солидарно на М.П.Х. с ЕГН **********,***,
сумата от 7000 лева /седем хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 18.12.2015г. до окончателното
ѝ изплащане, сумата от 1765
лева /хиляда седемстотин шестдесет и пет лева/ - претърпени имуществени вреди,
вследствие на причинена на 18.12.2015г. вреда от допусната лекарска грешка при
операция - не полагане на необходимата грижа, липса на правилна фиксация на
имплантиран пирон, както и сумата от 606,75
лева /шестстотин и шест лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ
иска за
заплащане на неимуществени вреди в останалата му част до пълния предявен размер
от 26000 лева /предявен като частичен от общо 70000 лева/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от "МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – Ш." АД с ЕИК ... срещу "ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД с ЕИК ..., иск за заплащане на сумата от 8765 лева /осем хиляди седемстотин
шестдесет и пет лева/, по договор за застраховка "Професионална
отговорност на медицински персонал", сключен с полица №211015271000029,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.П.Х. с ЕГН **********, да
заплати на "МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – Ш."
АД с ЕИК ..., сумата от 1170,18 лева
/хиляда сто и седемдесет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща
направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА М.П.Х. с ЕГН **********, да
заплати на М.Д.Д. с ЕГН **********, сумата от 896,45 лева /осемстотин деветдесет и шест лева и четиридесет и пет
стотинки/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА "МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – Ш." АД с ЕИК ..., да заплати на "ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД с ЕИК ..., сумата от 830 лева /осемстотин и тридесет лева/, представляваща направените
по делото разноски.
ОСЪЖДА "МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – Ш." АД с ЕИК ... и М.Д.Д. с ЕГН **********, съдебен
адрес ***, да заплатят по сметка на ШОС държавна такса върху
уважения иск в размер на 350,60 лева
/триста и петдесет лева и шестдесет стотинки/.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО, на основание чл.194, ал.3 вр. ал.2 вр.
чл.193, ал.2 от ГПК, направеното от ответника М.Д.Д. оспорване на истинността /верността/ на
представената от ищеца М.П.Х. - Епикриза, издадена от клиника
по ортопедия и травматология към УМБАЛ "Д-р Г.С." гр.П. /находяща се
на л.10 от делото/, в частта ѝ относно удостовереното в документа
имплантиране на ъгловостабилна плака и винтове.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: