Р Е Ш Е Н И
Е № 260042
15.03.2021
г.,гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – гр. Пазарджик, Търговско отделение,на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет
и първа година,в открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИЛИНОВА
В присъствието на секретаря П Б като разгледа
докладваното от съдията търг.д. №75 по
описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с
правно основание по чл.226 ал.1 от КЗ
/отм./,съединен с иск по чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от М.С.М.,ЕГН-********** *** срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС"
АД,ЕИК *********, седалище и адрес на
управление:гр.София, бул.„Черни връх" 51 Д,в която се твърди,че на.МПС марка „, модел „" с
per. №, управляван от Р С Я реализира
ПТП с движещата се плътно вдясно пешеходка С Г В. Същата била трудно подвижна,
ползваща се от два метални бастуна за подпори при собственото си
движение.Тя вървяла плътно до бордюра,а
не по него,тъй като същият бил с нарушена и неравна настилка,което затруднявало
придвижването й,предвид и помощните средства.
В резултат на гореописаното ПТП пешеходката,която е баба на ищцата, починала на място като причина за смъртта е
тежка закрита съчетана черепномозъчна, гръбначномозъчна и гръдна травма.
По случая е образувано НОХД №717/2017г.по описа на
Окръжен съд Пазарджик, приключило с Присъда, влязла в законна сила на
01.02.2019г.,в която е прието,че ПТП е настъпило поради противоправното и
виновно поведение на водача на МПС ,
който не е съобразил поведението си с конкретни правила на ЗДвП:Чл. 20. (2)
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство,с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението и Чл.
116: Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания,
в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които
се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.
Твърди се,че настъпилата внезапна смърт е приета
изключително болезнено и мъчително от ищцата. Загубата на един от
най-близките хора е донесла със себе си
непреодолими душевни болки и страдания, каквито единствено смъртта на скъп
човек може да причини. Приживе между баба и внучка е съществувала специална
връзка, основана на взаимна обич и уважение, която само за миг е била завинаги
прекъсната. Щастлива и обичана баба е била починалата. Като такава тя помагала в отглеждането ищцата от раждането й
до нейното израстване като жена. Грижела се е с много любов за децата си и така
някак естествено още по-силно е обичала и се е грижила и за внучката си. Учила
я е да чете и пише, обгрижвала я е с много любов и старание, помагала е в
уроците. От най-ранна детска възраст починалата е била учител и за чисто
човешките неща-за любовта,приятелството,семейството.Твърди се,че двете са
прекарвали неразделно ежедневието си,събирали
се и на делници,и на празници.
Тази емоционална привързаност, създадена още през детските години, впоследствие
е прераснала в усещане за взаимност, близко приятелство, отговорност една към
друга и най-вече безмерна любов.След случилия се инцидент ищцата вече не може
да се осланя на подкрепата и опората;не може да споделя житейските си радости и
трудности. Починалата е била част от живота й още от самото начало.Тя е била
човекът, който е сплотявал и обединявал семейството. Тя е организирала
семейните събирания за празниците, като по този начин е създавала семейния уют,
който оттук насетне няма да бъде същият.
Вследствие на трагичния инцидент психическото
състояние на ищцата е тежко. Твърди се,че тя е постоянно
напрегната,нервна,отчаяна и безпомощна.Мъката и скръбта я съпътстват сега и ще
я съпътстват и за напред. Към момента болката й не е заличена.Ищцата твърди,че
често ходи на гроба на баба си и дълго стои там сама. Налице е негативна
промяна в поведението й. Неимуществените вреди от загубата на близък човек са
неоспорим житейски факт.Когато обаче тази загуба е внезапна и неочаквана,
когато става въпрос за човек, с когото си споделил живота си, интензитетът на
болките и страданията е много по-голям.
По отношение на процесното МПС ищцата твърди,че е
налице сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ЗК „ЛЕВ
ИНС" АД със срок на действие от 17.01.2015г. до 17.01.2016г.,което на
основание чл. 226 от КЗ (отм.)задължава застрахователя да покрие в границите на определената в
договора сума, отговорността на застрахования за причинени на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Твърди ,че в случая съгласно Тълкувателно решение №
1/2016 г. от 21.06 2018 г. по тълкувателно дело №1/2016г.на ОСНГТК на ВКС
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата,посочени в Постановление №4 от
25.V.1961г.и Постановление № 5 от 24, XI.1969 г.на Пленума на Върховния съд,и
по изключение всяко друго лице,което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
което в конкретния случай е справедливо да бъде обезщетено и счита,че семейният
съюз, изграден между нея и починалата,
не е просто формална връзка на родство,а се осланя на родови корени и традиции,
изградени между тях с години.
С оглед на изложеното
съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество да заплати
на ищцата обезщетение в размер на 30
000,00лева,представляващи неимуществени вреди ,ведно със законната лихва от
дата 20.12.2015г.-датата на увреждането,до окончателното и изплащане, както и направените деловодни разноски .
Представя писмени доказателства и формулира
доказателствени искания.Сочи банкова сметка.
***епозирал отговор на исковата молба.Оспорва иска на
първо място досежно активната материално правна легитимация на ищцата като
счита,че от изложените в исковата молба
твърдения не се установява да е възникнала особена близост с
пострадалата, различна от обичайната, присъща на добри отношения между баба и
внучка.Поддържа,че не са налице твърдения за наличие на факти, определящи
връзката между ищцата и пострадалата, които в достатъчна степен да обосновават
необходимостта да се направи изключение от общото правило, че се дължи
обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт само на най-близките на
починалия .
На второ място ответникът оспорва наведеното с исковата молба твърдение за
изключителна вина на водача на лекия автомобил за настъпване на
произшествието.Напротив,твърди се касае за съпричиняване на пътнотранспортното
произшествие и на вредоносния резултат от страна на пострадалата,която в
нарушение на разпоредбата на чл.108 ал.2, т.1 от ЗДвП не е изпълнила
установеното й задължение при невъзможност да използва тротоара да се движи
най- близо до лявата граница на платното за движение, противоположно на
посоката на движение на пътните превозни средства.
Оспорва иска и по размер като неоснователно завишен.Оспорва
по основание и размер предявения акцесорен иск за присъждане на лихва за
забава, както и началната дата, от която същата се претендира като на основание
чл.111, б."в" от ЗЗД прави възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на претендираната лихва за забава за период по-дълъг от три години
преди датата на завеждане на исковата молба, тоест за периода предхождащ
29.05.2017г.
Не е депозирана
допълнителна искова молба в законния срок.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото удостоверение за родствени
връзки се установява,че С Г В,родена на ***г.,е баба на ищцата по майчина
линия.По делото не се спори,а се
установява и от материалите по НОХД №717 по описа на ПОС за 2017г.,в т.ч.и от
представената като доказателство по делото с исковата молба Присъда постановена
по посоченото НОХД,че С В е
починала на.като смъртта е настъпила вследствие телесни увреждания,несъвместими с живота,в резултат
на ПТП от същата дата –.
С присъда от 20.12.2017г.по
НОХД №717/2017г.по описа на ПзОС Р С Я е признат за виновен, в това че на около
13:10 часа в с. Г Б по ул.„Ю“ при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „“, модел „“ с ДК № , собственост на Н С Х от гр. Д, като е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:Чл. 20 ал. 2 от ЗДвП /Водачите на пътните превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението и чл. 116 от ЗДвП „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, към хората с трайни увреждания и към престарелите хора. /Същия е бил длъжен с оглед на
обстоятелството, че пред него се движи възрастен човек, да намали скоростта и
дори да спря, за да избегне опасната ситуация, създадено от движещата се на
пътното платно пострадала/“, е причинил смърт по непредпазливост на С Г В ,ЕГН **********,
с адрес ***, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл.
20, ал. 2 и чл. 116 от ЗДвП, във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл.
58а, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54 и чл. 36 от НК е осъден на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за дсрок
от две години. Изтърпяването на наказанието е отложено на основание чл. 66,
ал.1 от НК за изпитателен срок от четири години.На основание чл. 343-г от НК
във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, във вр. с чл. 49, ал. 2 от НК е лишен от
право да управлява МПС за срок от три години и шест месеца.
По делото не се спори относно механизма на ПТП.Отделно
от това относно деянието,осъществяващо признаците и на деликт по чл.45 от ЗЗД,относно
виновността на дееца е налице влязла в законна сила присъда ,която е
задължителна в тази си част за гражданския съд по повод повдигнат пред него
спор за последиците от деянието на основание чл.300 от ГПК.
Ответника не оспорва твърдението,че за управляваното от Я МПС към момента на ПТП-то е налице сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Във връзка с твърденията на ищцата,че е претърпяла
неимуществени вреди от смъртта на баба си ,са ангажирани гласни доказателства.Разпитана
като свидетел по делото е майката на
ищцата,която е дъщеря на покойната С В.Свидетелката Л М.,установява,че през .майка й била блъсната от кола и починала на място.Установява,че е майка
на две дъщери:на ищцата М., родена на ***
год. и на Д ,родена на *** год.Установява,че
майка й много й помагала при гледането на двете деца когато били
малки.Майчинството било една година,след което децата ходели на ясли,на
градина,на училище.С В ги водела.С В живеела в с.Г Б,където живеела
свидетелката със семейството си докато М. завършила осми клас /около 2000-2001г./
След това цялото семейство се преместило в гр.К . Върнали се в гр.Пазарджик през 2017 год.
Свидетелката установява,че майка й и дъщерите й,
в това число М., били в много близки
отношения. Обръщали се към нея с „бабче“ , „мамче“. Връзката им не е
прекъсвала никога.
Ходели в Б,
майка й идвала в К с автобус и с влак. М.
има един син,към момента на години.Когато
го родила ищцата не била в брак. Тя и бащата на детето,живеели в К . Като се
роди детето С В дошла в К, помагаше й /на свидетелката/. Понякога
стояла и по един месец при тях в К.
Свидетелката установява,че новината за злополуката
била неочаквана . Обадила им се племенницата й.Веднага дошли в Б. На М. й било много мъчно. След
погребението останали на село една седмица и се прибрали в К. М. споделяла на
свидетелката,че много се уважават с баба й и тя много й липсва след смъртта си.
Във връзка с направеното от ответника възражение по
чл.51 ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат,е допусната Съдебно
автотехническа експертиза.
Експерта установява,че преди удара пешеходката се е
движела с два подпорни бастуна по пътното платно на улица „Ю“ в с.Г Б.Удара е
настъпил в предната дясна част на автомобила и по-точно в зоната над и около
предния десен фар на височина до 1,10 м.над нивото на пътя и на 0,25 от дясно
наляво спрямо дясната странична част на автомобила.По отношение на пешеходката
удара е настъпил в дясната странична част на тялото Скоростта на движение на
автомобила е била около 32- 33 км./ч.при максимално разрешена в участъка от 50
км./ч.Сблъсъка е осъществен по средата на лентата за движение на автомобила в зоната на ляв завой с широк радиус и при
видимост над 50 м.Пътната обстановка е била нормална-запазена дребнозърнеста
асфалтова настилка,суха и без неравности и замърсявания,с добра пътна
маркировка и вертикална такава.Ширината на пътя е 6,10м.,на западната лента-
2,90м.,а на източната - 3,20м.С оглед установеното здравословно състояние на
пешеходката,експерта заключава,че същата се е движела със скорост от около 2,3
кв./ч.и в момента на удара е била права ,обърната с дясната си част към идващия
зад гърба й автомобил.На въпроса дали пешеходката е могла да избегне удара
експерта дава два хипотетични отговора,тъй като не разполага с необходимите
данни за поведението на същата,-движение,темп,посока и направление.Заключава,че
на мястото на удара е имало западен тротоар с ширина 1,70м.,покрит с циментови
плочи.
С оглед на горното от правна страна съдът
приема,че предявените искове са неоснователни.
Правното основание на предявената претенция е чл.226
ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с чл.45 от ЗЗД.Няма спор по фактите,че при ПТП е загинала С В –баба на ищцата по майчина
линия,като пътния инцидент е настъпил по вина на водача Я при управление на МПС на.
Спорен между
страните по делото е въпроса за
активната материално правна легитимация на ищцата,която се позовава на разрешението на спорния въпрос
дадено с тълкувателно решение от
21.06.2018г.по т.д.№1/2016г.на общото
събрание на трите колегии на ВКС .В решението е прието,че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата,посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г.и
Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд,и по изключение
всяко друго лице,което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.Обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта
му вреди.В мотивите на решението е прието,че обезщетение следва да се присъди
само тогава,когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен
извод,че лицето,което претендира обезщетение,е провело пълно и главно доказване
за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили
в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност)
морални болки и страдания. Отчетено е,че според
традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите,бабите и дядовците,и внуците ,са част от най-близкия родствен и семеен
кръг,а връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,морална
подкрепа,духовна и емоционална близост.
Според настоящата инстанция следва да се направи извод
за неприложимост на даденото разрешение с оглед момента на настъпване на
застрахователното събитие и последиците от него за увредените лица.Съгласно
приложимата, с оглед датата на настъпване на процесното ПТП, разпоредба на
чл.267, ал.1 от КЗ /отм./ застрахователят по задължителна застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, неимуществените и имуществените
вреди вследствие от използването на застрахованото моторно превозно средство.
Същевременно съгласно чл.257, ал.1 и ал.2 от КЗ /отм./ обект на застраховане по
задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите,е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, като в кръга на
застрахованите лица са включени собственикът на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва същото на законно основание.
С оглед изложеното за успешното провеждане на прекия
иск, срещу застрахователят по чл.267, ал.1 от КЗ /отм./ в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен
договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и
ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от
страна на застрахования или от лице, което ползва неговия автомобил на законно
основание; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; както и вида
и размера на претърпените вреди. Наред с горното,и на първо място предвид процесната родствена връзка между
пострадалият и ищцата,в случая, са неприложими постановките възприети с ТР
№1/21.06.2018г. на ВКС по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.Това е така,тъй като
към момента на настъпване на застрахователното събитие- 20.12.2015г., материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г. ,които
постановления имат тълкувателен характер по приложението на правната норма на
чл.226 от КЗ /отм./.Това е така защото с тълкувателните решения, не се
регулират по нов начин съществуващи обществени отношения, не се създават нови
правила за поведение,а само се дава задължително тълкуване на вече съществуващи
правни норми.В тълкувателните решения,се градят изводи относно правните
последици,които настъпват при наличието на определени факти и
обстоятелства,включени във фактическия състав на правната норма.Вярно е,че
тълкуването на нормата,е неразделна част от самата норма и затова то произвежда
действие към момента на влизане в сила на съответната норма,а не от момента на
постановяване на тълкувателното решение.Първоначално даденото с двете постановления
на Пленума на върховния съд тълкуване обаче е валидно до неговата отмяна с
новото ТР от 21.06.2018г.,едва след което нормата се прилага в смисъла изяснен
при новото тълкуване.При първоначално тълкуване
на дадена правна норма,същото има обратно действие,но в случая тълкуването е
последващо и то в различен смисъл от предишното,откъдето следва,че то има
действие само занапред.Приложимостта на едното или другото тълкуване следва да
се определи с оглед момента на настъпване на фактическия състав на правната норма,в случая
застрахователното събитие,а не постановяване на самото ново тълкувателно
решение.Противното би довело до различно решение по един и същ основен въпрос касаещ материалната легитимация на
ищци,предявили иск по чл.226 от КЗ /отм./,респ.по чл.432 от КЗ, в рамките на
давностния срок , преди или след 21.06.2018г.
Затова следва да се приеме, че последващите
тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и
започват да се прилагат от момента,в който са постановени и обявени по
съответния ред.Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните
правоотношение,които са породили правните си последици,то тези последици трябва
да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което
е било действащо към момента на настъпването на последиците.В този смисъл е
Решение №51/21.02.2019 по дело №2917/2018 на ВКС, ГК, IV г.о.и Решение на
ВКС № 170/ 17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/
2017 г., ІV г.о.
Само на това основание,тъй като не попада в кръга на
лицата имащи право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди , иска
следва да бъде отхвърлен като
неоснователен .
Дори да намираше приложение в случая ТР №1 от 21.06.2018г.по т.д.№1/2016г.,иска пак би бил неоснователен ,тъй като в хода на производството по делото не се установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между ищцата и нейната баба е станала толкова силна,че смъртта й е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.Не се установи в какви отношения са били ищцата и нейната баба.Показанията на свидетелката са единствено в насока,че С й е помагала при отглеждането на децата,че ги е водила на градина и на училище.Съдът приема,че така описаните грижи ,които се установи,че бабата е полагала за децата са нещо нормално в българската битова традиция от една страна,а от друга не са изложени твърдения и не са събрани доказателства за изясняване на степента и характера на създадената между двете близост в резултат на тези грижи и дали тя е изключителна в сравнение с типичната близост между баба и внук в българското семейство.Установи се,че семейството на ищцата е напуснало с.Г Б и се е установило да живее в далечния гр.К когато ищцата е била на около годишна възраст.Установи се редом с това ,че връзката с бабата не била прекъсната ,което е било с цената на взаимни усилия-нейни и на семейството на дъщеря й.С е ходила в К на гости при семейството на дъщеря си и семейството е посещавало с.Г Б.Това обаче съдът приема като нормално сложили се и развиващи се отношения между С и на първо място дъщеря й и нейното семейство,а на второ място между нея и нейните внуци.Дори свидетелката установявайки,че след раждането на детето на ищцата ,С е дошла в К и е останала там в продължение на един месец,за да й помага като свидетелката има предвид себе си,а не конкретно дъщеря си М..За създадена изключителна близост не може да се заключи и от показанията на свидетелката,че на М. й било много мъчно за баба й и че споделяла,че двете много се уважавали и че тя много й липсва.Това е напълно нормална,типична реакция на тъга и мъка ,изпитвани при загубата на близък човек от семейството.
Съдържанието на установената по делото връзка и
тежестта на понесените вреди налагат извод, че в случая не следва да се направи
изключение от ограничението на ППВС №4/61г. и ППВС № 5/69 г. и на ищцата не
следва да се присъди обезщетение за
претърпените неимуществени вреди.
Поради неоснователност на исковите претенции съдът не
следва да разглежда направените от ответната страна възражения за съпричиняване
и за завишен размер на претендираните обезщетения.
При
неоснователност на главния иск,неоснователен се явява и акцесорния по своя
характер обективно съединен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за изплащане на
обезщетение за забава,считано от дата на настъпване на увреждането- 20.12.2015г.
до окончателното изплащане на застрахователното обезщетение.
Ответникът претендира присъждане на деловодни разноски,за
което има право с оглед изхода на делото.Ответникът е сторил разноски в размер
на 800,00лв.,съгласно представен списък по чл.80 от ГПК,които ищцата ще следва
да бъде осъдена да заплати.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска с
правно основание чл.226 от КЗ/отм./във връзка с чл.45 от ЗЗД,предявен от М.С.М.,ЕГН-********** *** против Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС"
АД,ЕИК *********, седалище и адрес на управление:гр.София 1700,район
Студентски,бул."Симеоновско шосе" №67А,представлявано от
изпълнителните директори М. С М-Г,П В Д. и Г Н Г - заедно от двама от тримата изпълнителни
директори за осъждане на ответника да
заплати обезщетение в размер на 30000,00лв.за неимуществени вреди от смъртта на С Г в,настъпила вследствие на ПТП на,виновно
причинено от водача Р С Я със
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответното дружество и иска за осъждане на ответника да заплати лихва върху
главницата,считано от.до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА М.С.М.,ЕГН-********** да
заплати деловодни разноски в полза на
„ЛЕВ ИНС" АД,ЕИК ********* в размер на 800,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред апелативен съд гр.Пловдив с
въззивна жалба.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: