РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Девня, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И.ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20223120101105 по описа за 2022 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 127 ал. 2 вр. ал. 1, чл. 143 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 142, чл. 149 ал. 1 и
чл. 127а ал. 2 вр. ал. 1 от СК от Г. Р. И., ЕГН:**********, с адрес: гр.
Д******, чрез. проц. представител - адв. С. Н. от АК – Варна срещу Г. С. М.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. П**** с искане за предоставяне упражняването
на родителските права по отношение на детето А. Г. М., ЕГН:********** на
майката; за определяне местоживеенето на детето при майката; за определяне
на режим на лични контакти на детето с бащата; за осъждане на ответника да
заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от
30.10.2022 г., както и издръжка за минало време за период от една година
преди предявяване на иска и за постановяване на решение, заместващо
съгласието на бащата детето да пътува с майката извън страната – в
държавите РГермания, Франция и Нидерландия за период от три години,
считано от датата на влизане на решението в сила.
Твърди се в молбата, че страните са родители на детето А. Г. М.,
роден на **** г., ЕГН:**********, което ищцата отглежда сама от около две
години, когато ответникът Г. М. е изоставил семейството си и от този момент
1
не се е интересувал от детето си. Излага се, че ищцата не знае къде се намира
ответникът, няма връзка с него, като опитите й да го намери остават
безуспешни. Сочи се, че същата разполага с добри условия за отглеждането
на детето в дома си в гр. Д., получава сравнително добри, но недостатъчни
доходи, получава помощта на своята майка в отглеждането на детето. Поради
пълната незаинтересованост на ответника от детето си счита, че родителските
права следва да бъдат присъдени на нея. Предвид обстоятелството, че
ответникът не е помагал в отглеждането на детето от две години назад
претендира той да бъде осъден да заплати издръжка за минало време на
детето си в размер на от по 300 лева за всеки месец, считано от 30.10.2021 г.,
както и да заплаща месечна издръжка на детето си занапред в размер на 300
лева месечно. Моли местоживеенето на детето да бъде определено на адреса й
в гр. Д*****. Предлага параметри на режим на лични контакти на детето с
бащата. В уточняваща молба излага твърдения за липса на съгласие между
страните по горепосочените въпроси, както и за липса на съгласие на
ответника детето да бъде извеждано извън страната, поради което моли съдът
да постанови решение в този смисъл. Сочи конкретни държави, в които
детето да бъде извеждано и период на заместващото съгласие на бащата.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Г. С. М., чрез проц.
представител депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
твърденията на ищцата относно причините за раздялата на страните,
твърдението, че не е интересувал от сина си и едва ли не се е криел като сочи,
че ежедневно вижда детето си пред детската градина, където му носи закуска,
взема го през ден, за да го разхожда в парка или в гр. Варна, купува му дрехи,
обувки, играчки и др. принадлежности дори мобилен телефон. На това
основание оспорва претенцията на ищцата за издръжка за минал период.
Твърди, че е безработен от няколко месеца и няма доходи като преживява от
спестяванията си, поради което оспорва претендирания размер на издръжката.
Предлага по - разширен режим на лични контакти, за да не прекъсва връзката
му с детето, като твърди, че то е силно привързано към него. Категорично
оспорва иска по чл. 127а от СК, тъй като се опасява, че ищцата би могла да
изведе детето извън страната и да го укрие, като прекъсне контакта му с него.
Прави доказателствени искания. Претендира разноски.
В проведените по делото съдебни заседания страните се явяват
лично и с процесуалните си представители. Страните са изслушани лично
2
пред съда, като ищцата заявява, че желае упражняването на родителските
права да бъдат предоставени на нея, тъй като счита себе си за по – добър
родител. Твърди, че откакто са се разделили преди две години ответникът не
й е давал никакви пари за издръжка на общото им дете и тя сама се грижи за
него. Излага, че желае съдът да й даде разрешение детето да пътува с нея зад
граница против волята на ответника, за да може да го води на екскурзии в
чужбина и на гости на свои роднини. Ответникът заявява, че не оспорва
претенцията на ищцата за предоставяне на родителските права, но
категорично се противопоставя на искането й детето да може да пътува извън
страната без негово съгласие и то за толкова дълъг период. В хода на устните
състезания пълномощникът на ищцата пледира за уважаване на предявените
искове, а този на ответникът за отхвърляне на иска по чл. 127а ал. 2 от СК и за
присъждане на издръжка в минимален размер. Поддържат и искането си за
разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
За контролиращата страна Дирекция “Социално подпомагане” –
Девня в с. з. представител не се явява.
След преценка на събраните доказателства по отделно и в
съвкупност, съдът направи следните фактически констатации:
Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 0569/05.04.2017 г. е, че детето А. Г. М., ЕГН:********** е родено
на ******* г., в гр. Варна от родители ищцата Г. Р. И. и ответникът Г. С. М..
От приетия по делото социален доклад, изготвен от ДСП – Девня се
установява, че жилищните условия в дома на ищцата, където детето се
отглежда са добри и подходящи за отглеждане на дете на възрастта на А..
Жилището, в което живеят ищцата и детето е собственост на нейната баба, но
те обитават самостоятелен етаж от къщата, състоящ се от три стаи, вкл. и
детска стая, обзаведена с всичко необходимо. Майката е осигурила сигурна и
стабилна среда за детето си, грижите които полага за него са адекватни,
отговорен и всеотдаен родител е, отдадена изцяло на своето дете, като при
нужда й помагат нейните роднини. Между нея и детето има изградена силна
емоционална връзка. Такава има и между детето и роднините по майчина
линия.
Предвид липсата на оспорване на иска за родителски права от страна
на ответника проучване за неговите възможности за отглеждане на детето по
3
делото не е правено.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на
свидетели, посочени от двете страни. От показанията на разпитаните по
делото свидетели на ищцовата страна – Е. М. и М. В. И. – без родствена
връзка със страните, се установява, че от момента на раздялата на страните за
детето се грижи само неговата майка, като същата не получава помощ от
бащата на детето – нито финансова, нито друга. Свидетелите сочат, че ищцата
отглежда детето при много добри условия, грижи се за него всеотдайно, води
го на разходки, на детска градина. Свид. М. твърди, че ответникът не е търсил
детето си от много време, като лично тя му се е обаждала, за да го помоли да
дойде да го види, на което той не се отзовал. Сочи, че в началото детето е
търсило баща си и дори плачело за него, но в резултата на липсата на срещу
между тях вече е започнало да го забравя.
В показанията си свид. Х. Х. Х. – баба на ответника заявява, че в
началото след като са се разделили ответникът се е прибрал да живее в дома
си в гр. П., но редовно ходел да вижда сина си, като дори самата ищца го е
викала, за да й помага. Сочи, че през 2022 г. ответникът е взел детето и го е
завел на панаир в гр. П., след което то е гостувало в дома им и после го е
върнал на майката. Свид. Х. твърди, че от 2 – 3 месеца ответникът не е
виждал детето си, защото ищцата не му го давала. Твърди също, че той
редовно й давал пари за издръжка на детето, купувал му подаръци – обувки,
дрехи, тротинетка, дори телефон за 700 – 800 лева. Излага, че към настоящия
момент ответникът работи в собствен бръснарски салон в гр. А..
Съдът кредитира показанията на ищцовите свидетели, тъй като
същите нямат родствена връзка със страните по делото и кореспондират с
обективно доказателство по делото, каквото е доклада на ДСП – Девня.
Показанията на свид. Х. съдът цени в светлината на близката й родствена
връзка с ответника, което безспорно я прави пряко заинтересована от неговия
изход.
Съдът, въз основа на установеното от фактическа страна, прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 127 ал. 2 от СК, когато родителите не
живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
детето си, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, спорът се решава от съда. Претенции за местоживеенето на
детето и за упражняването на родителските права спрямо него, както и иск за
определяне на издръжка, дължима от бащата, са предявени от страна на
майката, като ответникът в съдебно заседание заявява, че не ги оспорва, но
няма възможност да заплаща издръжка в претендирания размер, тъй като е
отворил салона си за красота в гр. Аксаково скоро, бизнеса му тепърва
4
прохожда и все още няма много клиенти.
Установи се по делото, че родителите на детето са живели за кратко
на семейни начала и са разделени от преди две години, като понастоящем
грижите по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от ищцата.
В конкретният случай съдът не е поставен пред трудния избор на
кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските
права и при кого от тях да живее детето, тъй като претенцията на ищцата не
се оспорва от ответника. Същевременно с това доказателствата по делото
безспорно сочат, че ищцата отлично се справя с отглеждането и възпитанието
на детето от самото му раждане до настоящия момент, а от две години насам
и без участието на другия родител. Доказва се по делото, че детето живее при
добри битови условия в дома на майката и нуждите му са напълно
задоволени. Също така, известно е, че предвид силната му емоционална
привързаност към майката, тя би била по - пригодна от бащата за отглеждане
на дете в такава ниска възраст. Това е така, тъй като този ранен етап от
развитието на всяко дете е свързан със задоволяване на физиологични
потребности, изграждане на силни емоционални връзки, а първата и най -
дълбока връзка на детето с външния свят е тази с неговата майка. Затова и
съдът счита, че интересът на детето ще е охранен най - добре, ако
упражняването на родителските права бъде предоставено на майката с
регламентиране на разширен режим на лични отношения с бащата, за да не
бъде възстановена и съхранена емоционалната връзка между този родител и
детето.
Като последица от предоставянето на родителските права на
майката, местоживеенето на детето следва да бъде определено при нея на
адреса, на който живее.
При предоставяне упражняването на родителски права в пълен обем
на единия родител, съдът следва да определи и режим на лични контакти с
другия. Той следва да е такъв, че в максимална степен да задоволи
потребността на детето и от двамата родители. Чрез определения от съда
режим на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте
и се развива под грижите и с подкрепата на двамата си родители. Безспорна е
нуждата на всяко дете от системен контакт с двамата му родители.
Поддържането на лични отношения между бащата и детето в настоящия
5
случай е жизнено необходимо за него и с оглед неговия пол и създаване на
възможност чрез общуване с бащата то да развива чувство на обич,
привързаност, доверие, самостоятелност, отговорност, авторитети, което ще
съдейства за правилното му развитие, спокойствие и самочувствие. Тук
следва да се отбележи, че за родителя, комуто са предоставени родителските
права, възникват допълнителни задължения – да спазва коректно поведение
спрямо другия, да не настройва детето срещу него и да не накърнява
авторитета му, както и да му оказва съдействие при упражняване на правата
му на родител. При положени взаимни усилия от страна на двамата родители
ще се възстанови и нормалната комуникация помежду им, което определено
ще повлияе положително на детето. Всеки един от тях в името на
благополучието на детето следва да съдейства то да живее, доколкото е
възможно, най - близко до семейната среда.
Режимът на лични отношения се определя въз основа на
обстоятелствата, установени във всеки конкретен случай, като основен
критерий отново е най-добрият интерес на детето. Тъй като мерките във
всички случаи се отнасят за бъдещ период, ограничен по силата на закона
само до навършването на пълнолетие, те може да бъдат определени,
съобразявайки се с опитните правила, с възрастта и със свързаните с нея
обективни изменения в психо - емоционалните способности и потребности на
детето. При неефективност на така определените мерки законът дава
възможност на всеки родител да иска изменението им или определянето на
нови.
Съдът счита, че следва да бъде определен следният режим на лични
отношения между детето А. Г. М. и неговия баща:
- всяка втора и четвърта седмица от месеца с преспиване в дома на
бащата, за времето от 10, 00 ч. в събота до 18, 00 ч. в неделя;
- един месец през лятото, по време, когато майката не е в годишен
отпуск;
- всяка четна година по два дни с преспиване в дома на бащата по
време на празниците: Коледа, Нова година, Великден за времето от 10, 00 ч.
на първия ден до 18, 00 часа на втория ден;
- всяка нечетна година по два дни с преспиване в дома на бащата по
време на празниците: Рамазан байрам и Курбан байрам за времето от 10, 00 ч.
6
на първия ден до 18, 00 часа на втория ден;
- на рождения ден на детето за времето от 10, 00 часа до 18, 00 часа
през четна година;
- на рождения ден на бащата за времето от 10, 00 часа до 18, 00 часа
всяка година, като при всички срещи с бащата детето следва да се взема от
дома на майката и да се връща в дома на майката.
Като последица от предоставяне родителските права на майката,
бащата следва да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето си.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на
ненавършилото пълнолетие дете независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Съобразно своите възможности и
материално състояние те следва да осигуряват условията на живот,
необходими за развитието на детето. Конкретният размер на тази издръжка е
функция от потребностите на самото дете и възможностите на неговите
родители – чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде по - малък от минимума,
предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК, а именно една четвърт от размера
на минималната работна заплата за страната. Ирелевантно е дали заплащането
на издръжка би създавало затруднения за ответника, тъй като съгласно чл.
143 ал. 2 от СК задължението на родителите за издръжка на ненавършилото
пълнолетие дете е безусловно, а безусловният му характер цели да се
осигурят на всяко дете финансова стабилност и начин на живот, позволяващи
му то да отрасне здраво, да се образова и да има добра житейска реализация.
Нормата на чл. 143 ал. 2 от СК е императивна и вменява в задължение на
родителите да издържат своите непълнолетни деца, независимо дали са
работоспособни и дали имат имущество, от което да се издържат, т. е. при
всички случай родителите дължат издръжка по силата на закона.
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с
ППВС № 5 от 30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка
се определят от обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид
възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая, като нуждите са винаги конкретни. Възможностите на лицето, което
дължи издръжката са основание за даването й и показател за нейния размер.
Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени
7
правилно тези разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са
живели децата в семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да
способства за правилното и хармонично изграждане на издържания и за
подготовката му за пълноценна изява в обществото. При определяне размера
на издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето,
която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е
от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане,
като усилията, които се полагат и ангажираността на родителя във връзка с
отглеждане на детето следва да се вземат под внимание при определяне на
издръжката, която той дължи.
А. е на 6 години, не страда от хронични заболявания, няма данни за
здравословни проблеми, няма и данни за други извънредни нужди. За
определяне размера на издръжката меродавни са нуждите на дете на тази
възраст, което обуславя повишена нуждата от разходи за облекло, обувки,
храна заради бързия растеж. За да определи размера на месечната издръжка за
детето на страните, отчитайки в съвкупност неговите нужди и възможностите
на двамата им родители /за които не се установява да дължат издръжка на
друго дете освен на общото си дете/, съдът намира, че общата текуща месечна
издръжка, която ищцата и ответникът са длъжни и могат да осигуряват на
малолетното си дете възлиза на поне 300 лева месечно, за да бъдат
подходящо посрещнати не само базовите нужди на детето от облекло, храна,
отопление, медицински грижи и медикаменти, занимателни пособия, но също
така свързаните с естествените потребности на всяко подрастващо дете от
социален живот и развлечения, като следва да се отбележи, че се касае за
наложителни разходи с траен характер, които занапред биха могли
единствено да достигнат по - висок ръст, не и да намалеят. При разпределяне
този общ размер на текущата парична издръжка между двамата родители
съдът счита за напълно справедливо ответникът да поеме заплащането на
сумата от 200 лева месечно, която сума съдът преценява като напълно
съобразена с възможностите му с оглед данните по делото, а останалите
необходими средства да продължат да се осигуряват от майката, наред с
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, които
грижи и усилия съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970 г. следва да се вземат
предвид при определяне размера на издръжката, дължима от отглеждащия
родител, съответно на него да се възложи по - малък дял от паричната
8
издръжка. За разликата над сумата от 200 лева искът следва да бъде
отхвърлен до пълния предявен размер като неоснователен.
При констатацията, че бащата не е плащал издръжка и през периода
от една година преди предявяване на иска, нито е полагал грижи за
отглеждането и възпитанието на детето, основателна се явява и претенцията
за плащане на издръжка, считано от 30.10.2021 г. до предявяване на иска или
общо сумата от 2 400 лева.
Съобразно чл. 242 ал. 1 от ГПК решението за присъдените издръжки
подлежи на предварително изпълнение, като съгласно чл. 245 ал. 1 от ГПК,
обжалването не спира изпълнението.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК следва да се осъди ответникът да
заплати държавна такса върху размера на присъдените издръжки, от която
288 за иска по чл. 143 ал. 2 от СК и 96 лева за иска по чл. 149 от СК или общо
сумата от 384 лева.
Относно искът с правно сонование чл. 127 а ал. 2 от СК:
Производството по чл. 127а от СК има за предмет разрешаване на
спор между родители свързан с упражняването на техните задължения по
отглеждането и възпитанието на дете. Производството по чл. 127а СК е
такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките
на което съдът прави преценка по целесъобразност. Интересът на детето за
пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай
съобразно установените по делото обстоятелства.
Изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на
детето при пътуването му извън страната налага разрешението за това да бъде
дадено за определен период от време, в определена държава или в държави,
чийто кръг е определяем (напр. държавите членки на Европейския съюз) или
за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до
определени държави.
Настоящото искането е за разрешение за ограничени във времето
пътувания от и за страни от Европейския съюз, за период от 3 години с
посочване на причините, поводите и основанията за пътуване на детето извън
страната. Затова и липсата на положително решение по това искане би
нарушило предоставена от закона възможност за свободно напускане и
9
завръщане в Република България на всеки български гражданин, какъвто
гражданин е детето А.. За детето не съществува реален и конкретен риск при
пътуването му с единия родител в посочените държави членки на
Европейския съюз. Затова и съдът следва да уважи искането за даване на
разрешение заместващо съгласието на бащата детето да пътува придружавано
от своята майка в посочените в уточняващата молба държави и цел на
пътуването и за посочения срок, но с ограничение във времето на престоя на
детето извън страната, а именно общо 30 календарни дни за една календарна
година. С исковата молба не е поискано предварително изпълнение на
решението по иска с правно основание чл. 127а ал. 2 от СК, поради което и
такова не следва да се допуска.
Водим от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на детето А. Г. М., ЕГН:********** на майката Г. Р. И., ЕГН:**********, на
основание чл.127 ал.2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето А. Г. М., ЕГН:**********
при майката Г. Р. И., ЕГН:********** на адрес: гр. Д**********, на
основание чл. 127 ал. 2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения на бащата
Г. С. М., ЕГН: ********** с детето А. Г. М., ЕГН:**********, както следва:
- всяка втора и четвърта седмица от месеца с преспиване в дома на
бащата, за времето от 10, 00 ч. в събота до 18, 00 ч. в неделя;
- един месец през лятото, по време, когато майката не е в годишен
отпуск;
- всяка четна година по два дни с преспиване в дома на бащата по
време на празниците: Коледа, Нова година, Великден за времето от 10, 00 ч.
на първия ден до 18, 00 часа на втория ден;
- всяка нечетна година по два дни с преспиване в дома на бащата по
10
време на празниците: Рамазан байрам и Курбан байрам за времето от 10, 00 ч.
на първия ден до 18, 00 часа на втория ден;
- на рождения ден на детето за времето от 10, 00 часа до 18, 00 часа
през четна година;
- на рождения ден на бащата за времето от 10, 00 часа до 18, 00 часа
всяка година, като при всички срещи с бащата детето следва да се взема от
дома на майката и да се връща в дома на майката, като за осъществяването на
личните контакти бащата да взима детето от дома, в който живеят майката и
детето и ще го връща в този дом, на основание чл. 127 ал. 2 от СК.
ОСЪЖДА бащата Г. С. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. П**********
ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка в полза на детето А. Г. М.,
ЕГН:**********, чрез неговата майка и законен представител Г. Р. И.,
ЕГН:********** в размер на 200 /двеста лв., 00 ст./ месечно с падеж до 10 - то
число на месеца, за който се дължи, считано от 30.10.2022 г. до настъпване
на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня, следващ падежа й, до
окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата до
300 лева като неоснователен, на основание чл. 143 ал. 1 и 2 вр. чл. 142 от СК.
ОСЪЖДА бащата Г. С. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.
П************ ДА ЗАПЛАТИ на детето А. Г. М., ЕГН:**********, чрез
неговата майка и законен представител Г. Р. И., ЕГН:********** издръжка за
минало време за периода от 30.10.2021 г. до 26.10.2022 г. в размер на 2 400
лева /две хиляди и четиристотин лв., 00 ст./, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от влизане на решението в сила до окончателното погасяване,
на основание чл. 149 ал. 1 от СК.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата Г. С. М.,
ЕГН: ********** детето А. Г. М., ЕГН:********** да пътува до Германия,
Франция и Нидерландия, придружавано от своята майка Г. Р. И.,
ЕГН:********** за срок от три години, считано от влизане в сила на
съдебното решение с ограничението, че времето прекарано извън Република
11
България не може да надвишава общо 30 календарни дни за една календарна
година, на основание чл. 127а ал. 2 от СК вр. чл. 76 т. 9 от ЗБЛД.
ОСЪЖДА Г. С. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. П*********** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Девня
сумата от 384 лева /триста осемдесет и четири лв., 00 ст./, представляваща
държавна такса по исковете за издръжка, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО, в частта относно присъдените издръжки, подлежи на
предварително изпълнение на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
12