РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Плевен, 06.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Снежина
Иванова
при секретар Десислава
Добрева изслуша докладваното от съдията по адм. дело № 728 по описа за 2021 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 268 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Административното дело е образувано по жалба
на Н.Д.П.,*** чрез адв. О.Б., съдебен адрес: *** срещу решение по жалба срещу разпореждане за изпълнение на
основание чл. 211 от ДОПК № 98/19.07.2021 г. на зам.-териториален директор на
ТД на НАП В.Търново, с което е
потвърдено разпореждане за изпълнение на основание чл. 211 от ДОПК изх. №
С-210015-026-0033101/25.06.2021 г. на публичен изпълнител.
В жалбата се посочва, че решението, с което
се потвърждава разпореждане за изпълнение на основание чл. 211 от ДОПК №
98/19.07.2021 г. е нищожно, съответно неправилно и незаконосъобразно, тъй като
публичният изпълнител, издал процесното разпореждане не е бил надлежно
оправомощен да издава разпореждане по чл. 211, ал. 3 от ДОПК и липсва посочване
на заповед. Считат, че Н.Д. като управител и едноличен собственик на капитала
на „Денто- НП“ ЕООД т.е. на длъжника по изпълнително дело № 15150001013/2015 г.
не е трето задължено лице по см. чл. 206, ал. 2 от ДОПК и след получаване на
запорното съобщение, същият не придобива качеството на пазач спрямо
постъпващите парични суми в каси. Нормата на чл. 206, ал. 2 от ДОПК се отнася
за лица, които са задължени към длъжника, спрямо които длъжникът има изискуемо
и непогасено вземане, независимо от основанието му, но не се отнася за
управителя, като негово орган по см. на чл. 135, ал. 1, т. 2 от ТЗ. Намират, че
редът за търсене на солидарна отговорност е по см. на чл. 19 от ДОПК и по тази
причина е налице материална незаконосъобразност на решението, като не са налице
и другите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 211 вр. чл.
206, ал. 2 от ДОПК – освен липсата на качеството на трето задължено лице, наличните
суми по каси не съставляват „вземане“ на дружеството-длъжник по смисъла на закона,
като не са представени доказателства относно начина, по който управителят се е
разпоредил с тези суми. Моли за отмяна на решението и и отмяна на разпореждането .
В съдебно заседание жалбоподателят– Н.Д.П.,***,
не се явява, представлява се от адв. О.Б., която поддържа жалбата и намира
разпореждането за нищожно, тъй като е издадено от ненадлежен орган. Посочва, че
ако се приеме, че не е нищожно, то същото е незаконосъобразно, като бъде
отменено и претендира присъждане на разноски. Представя в срок писмена защита,
в която счита, че разпореждането е нищожно, тъй като конкретният публичен изпълнител, издал
разпореждането не е бил оправомощен да издаде същото. Посочва, че с оглед
представени от ответника заповед от 06.03.2020 г., длъжностна характеристика за
длъжността „публичен изпълнител“, за А.С.,
работата се възлага от началник сектор „Обжалване и събиране на публични
вземания“, като по делото са представени постановление за налагане на обезпечителни
мерки, запорно съобщение и разпореждане за изпълнение, издадени от Е.Ч.– старши
публичен изпълнител, а разпореждането, предмет на делото е издадено от А.С.и по
този начин липсват доказателства относно оправомощен публичен изпълнител, който
следва да издаде обжалваното разпореждане. Счита, че липсва заповед на началник сектор ОСПВ, с която да
се оправомощава С. да издава разпореждане по чл. 211 от ДОПК.
Счита, че актът е издаден в нарушение на
материално-правните разпоредби, тъй като Н.Д.П. като едноличен собственик и
управител на „Денто-НП“ ЕООД няма качеството на трето задължено лице по см на
чл. 206, ал. 2 от ДОПК и след връчване на запорното съобщение не придобива
качеството на пазач спрямо постъпващите парични суми в каси и запорното
съобщение до дружеството –длъжник чрез управителя има уведомителен характер за
наложен запор и спрямо управителя не възниква задължение по чл. 232, ал. 5 от ДОПК. Посочва, че нормата на чл. 206,
ал. 2 от ДОПК се отнася за лица, които имат задължения към длъжника, спрямо
които длъжникът има изискуемо и непогасено вземане, но не се отнася за
управителя на едноличното дружество с ограничена отговорност. Намира, че
солидарна отговорност следва да се търси по реда на чл. 19 от ДОПК. Счита, че и
наличните суми по каси не представляват „вземане“ на дружеството –длъжник по
см. на закона, като липсват доказателства, че управителят се е разпоредил със
сумите. Счита, че не е доказан размер на сумата, с която се твърди, че е налице
разпореждане, тъй като за периода от
23.02.2021 г – 25.06.2021 г според представен от ответника документ „Обороти та
ФУ/ИАСУТД за коректен ЕИК“ се установява сума от 78 040,64 лева, а в
обжалваното разпореждане е посочена сумата от 65 459 лева. Посочва, че
така представената справка за обороти от ответника няма белезите на официален
документ, няма данни за информационната система, от която е издадена, нито за
лицето, което я е съставило и намира за недоказано твърдението, че
жалбоподателят се е разпоредил със средства в размер на 65 300 лева и не е
доказано, кога точно е предал сумата. Моли за отмяна на разпореждането и присъждане на разноски.
Ответникът – териториален директор на ТД на
НАП В. Търново се представлява от
юрк Г., който моли за отхвърляне на
жалбата, присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя. В писмена защита
посочва, че е налице образувано изпълнително дело през 2015 година, налице е
постановление за налагане на обезпечителни мерки и е наложен запор върху
парични средства на задълженото лице в каса, надлежно описан, като е издадено
запорно съобщение, връчено на жалбоподателя като управител на
дружеството-длъжник и е разпоредено ежедневно постъпващите суми да бъдат
превеждани по сметка за принудително събиране на вземания на ТД на НАП. Счита,
че от връчване на запорното съобщение жалбоподателят има качеството на пазач и
това изрично е посочено в запорното съобщение, като е указана и отговорността
му. Намира, че разпореждането по чл.
211, ал. 3 от ДОПК е законосъобразно и в него е посочена сумата към датата на
издаването му. Счита, че е налице правомощие на публичния изпълнител да издава
разпореждане от вида на процесното, тъй като не е необходимо изрично оправомощаване,
тъй като компетентността произтича от закона – чл. 226, ал. 1 от ДОПК и
разпореждането за изпълнение е издадено от компетентен орган. Счита, че правилно е ангажирана солидарната
отговорност на жалбоподателя, който е управител на дружеството –длъжник, но и
пазач с оглед запорно съобщение и след
като не са преведени сумите, постъпващи в касата, то е налице ощетяване
на фиска. Моли за отхвърляне на жалбата.
Административният съд-Плевен, шести състав,
като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.
№ С200015-022-0062008/15.09.2020 г на старши публичен изпълнител Е.Ч.на „Денто
–НП „ЕООД, гр. Плевен е наложен запор
върху средства на задълженото лице в каси, находящи се в търговски обект
павилион „Нонстоп“ в гр. Плевен, ул. ***от датата на получаване на запорното
съобщение във връзка със събирането на установено и изискуемо публично вземане
по изпълнително дело № 15150001013/2015 г. в размер на 108 669,57 лева,
като главница от 82 591,26 лева и лихва от 26 078,31 лева. Посочва
се, че сумите следва да бъдат превеждани по сметка в ТБ „Инвестбанк“ АД или по
запорирана от публичния изпълнител банкова сметка ***. Постановлението е връчено
на Н.П. на 16.09.2020 година.
На 15.09.2020 г. е постановено запорно
съобщение на основание чл. 204 , чл. 232, ал. 5 от ДОПК (л. 13 по делото), с
което е разпоредено във връзка с
наложения запор на парични средства на задълженото лице в каси, постъпващите
ежедневно парични средства от предоставените от лицето стоки и услуги в
търговския обект да бъдат превеждани от Н.Д.П. по банкова смета за принудително
събиране на публичните вземания в ТБ „Инвестбанк“ АД. посочена е отговорността
по чл. 211 от ДОПК., като е указано на П. като материално отговорно лице да
уведомява ежедневно публичния изпълнител за извършените преводи. на 23.02.2021
г. запорното съобщение е връчено на Н.П..
На 15.09.2020 г е издадено разпореждане за
изпълнение на запорно съобщение на основание чл. 232, ал. 5 от ДОПК и е
разпоредено на Н.П. от датата на получаване на запорното съобщение от
15.09.2020 г да превежда сумите по посочената банкова сметка ***. Това
разпореждане е връчено на лицето на 23.02.2021 година.
С разпореждане за изпълнение на основание чл.
211 от ДОПК с изх.№ С-210015-026- 0033101/25.06.2021г., издадено от публичен
изпълнител А.С.в дирекция „Събиране“ при Териториална дирекция на НАП Велико
Търново е определена дължимата сума за довнасяне от П. в размер на 65 300 лв.
по наложения запор със запорно съобщение № С200015-026-0042927/15.09.2020г.,
ведно със законната лихва от 23.02.2021 г. до 25.06.2021 г., да бъде
възстановена по банковата сметка за принудително събиране на публични вземания
в ТБ Инвестбанк АД в срок до края на работния ден, следващ получаването на разпореждането за
изпълнение. Установено е, че е наложен
запор на парични средства на задълженото лице в каси, находящи се в търговски
обект: павилион “Нонстоп" в гр. Плевен, ул. ***с регистрирано в обекта
фискално устройство № ED332032 до достигане размера на установеното и изискуемо
публично вземане в размер на 108 669,57 лв. към 15.09.2020 г. , за което на
23.02.2021 г. е връчено запорно съобщение № С200015-026- 0042927/15.09.2020г.
на представителя на дружеството Н.Д.П., издадено от Е.М., на длъжност старши
публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново офис Плевен, като от проверка в информационната система е
установено, че от ФУ № ED332032 за период от 23.02.2021г. до 25.06.2021 г. в
търговския обект е регистриран оборот в
размер на 65 459.00лв. общо, съгласно отчетените данни от ФУ , като с протокол
за изземване № С200015-027-0000712/15.09.2020г. от обекта са иззети 159.00
лв./сто петдесет и девет лева/, което представлява част от реализирания оборот
за периода. Същите са внесени по набирателната сметка за погасяване на
задължението на дружеството, но към 25.06.2021г. няма постъпили други суми по
сметка на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен от дружеството за погасяване на
публичните задължения, въпреки полученото от представителя на дружеството Н.Д.П.
запорно съобщение и тъй като от датата на получаване на запорното съобщение
същият като пазач не може да предава дължимите суми на дружеството, то е
прието, че следва да се ангажира солидарната отговорност на Н.П. за
установеното публично задължение на
дружеството-длъжник и е разпоредено да преведа сумата по сметка на ТД на НАП В.
Търново. Разпореждането е връчено на
28.06.2021 г. и в срок е подадена жалба.
По подадената
жалба е постановено решение по жалба срещу разпореждане за изпълнение на
основание чл. 211 от ДОПК № 98/19.07.2021г. от М.Г.П.- заместник-териториален
директор, упълномощена със заповед № ЗЦУ-ОПР-36 /07.11.2017г. на изпълнителния
директор на НАП да изпълнява правомощията на директор на Териториална дирекция
на Национална агенция за приходите Велико Търново. Прието е, че по изпълнително дело № 15150001013/2015г.
за принудително събиране на изискуеми публични държавни вземания на „Денто-НП“
ЕООД е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№
С200015-022-0062008/15.09.2020г. и е наложен запор върху парични средства на
задълженото лице в каса, находяща се търговски обект - павилион „Нонстоп, в гр.
Плевен на ул. ***, до достигане размера на установеното и изискуемо публично
вземане в размер на 108 669.57лв. Издадено е запорно съобщение с изх.№
С200015-026-0042927/15.09.2020г., което е връчено лично на управителя, който е
и материално отговорно лице в обекта - г-н Н.П. на 23.02.2021г. и в същото е
разпоредено, че на основание чл. 232, ал. 5 от ДОПК постъпващите ежедневно
парични средства от предоставените от „Денто-НП“ ЕООД стоки и услуги, в
посочения в акта търговски обект, да бъдат превеждани от Н.П., в качеството му
на управител и материално отговорно лице на дружеството, по сметката за
принудително събиране на публични вземания , като е издадено и Разпореждане за изпълнение на запорно
съобщение на основание чл.232, ал.5 от ДОПК с изх.№ С200015-026-
0042929/15.09.2020г., е надлежно връчено на П.. Публичният изпълнител е
извършил пълен анализ на имущественото и финансово състояние на дружеството и е
констатирано ,че реализираният оборот за периода от датата на връчване на
запорното съобщение- 23.02.2021 г. до 25.06.2021 г. съгласно подадени дневни
финансови отчети „Z“ е в размер на 65 459.00лв., като това се доказва от
приложена по преписката справка за оборотите на дружеството от регистър
„Фискални устройства с дистанционна връзка“. Приема се, че е нарушена разпоредбата
на чл. 206, ал. 2 от ДОПК, съгласно която от датата на получаване на запорното
съобщение задълженото към длъжника лице не може да предава дължимите суми на
длъжника, тъй като спрямо тях има задължение на пазач и правилно е прието, че е
налице основание за реализирането на солидарна отговорност за вземането на
длъжника до размера на задължението му по реда на чл. 211 от ДОПК. Прието е, че
Разпореждане за изпълнение на основание чл. 211 от ДОПК с изх.№
С-210015-026-0033101/25.06.2021г. е издадено от компетентен орган - публичен
изпълнител, в кръга на неговите правомощия, предвидени в разпоредбата на чл.
226, ал. 1 от ДОПК. Изложени са мотиви, че
запорът на парични средства в каси се налага на основание чл. 200 от ДОПК във вр. с чл. 204 и чл. 195, ал. 1 до З от ДОПК. Съгласно чл. 213, ал. 1
от ДОПК принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника,
а ако не е съгласен с вида и размера на наложената обезпечителна мярка,
жалбоподателят може да поиска замяна на обезпечението по реда на чл. 199 от ДОПК, както и да направи предложение по реда на чл. 214 от ДОПК, а съгласно чл.
199 от ДОПК, за задълженото лице съществува възможност да иска от публичния
изпълнител и от съда заменянето на един вид обезпечение с друго равностойно
обезпечение. Установено е, че в случая няма данни да е правено искане за
заменяне на наложеното обезпечение пред публичния изпълнител, като реализирания
оборот не е преведен от пазач и
управител Н.П. по сметка на ТД на НАП В.Търново и органът счита, че П. като
управител на длъжника „Денто- НП“ ЕООД, е могъл да предприеме други действия,
обезпечаващи нормалната дейност на дружеството, едновременно отговарящи на
обезпечителната нужда на държавата и покриващи интересите на фиска и правилно и
законосъобразно публичният изпълнител е ангажирал солидарната му отговорност
Разпореждане за изпълнение на основание чл. 211 от ДОПК е самостоятелно годно
изпълнително основание, предвид разпоредбата на чл. 209, ал. 3 от ДОПК и получените
от дейността на дружеството средства е следвало да бъдат преведени в указания
срок, по сметка на принудително изпълнение, тъй като са били в патримониума на
дружеството длъжник „Денто- НП“ ЕООД, а Н.П., като управител и материално
отговорно лице е поел задължението да ги пази и предаде по указания ред и като
не е сторил това, той се е разпоредил с тях по начин, различен от онова, за
което се е задължил с връчването на ПНОМ и запорното съобщение, като с това си
поведение е довел до ощетяване на държавния бюджет, изразяващо се в
невъзможността да бъде събрано установеното публично вземане. Прието е за
неоснователно твърдението, че следва отговорността на управителя да се ангажира
по реда на чл. 19 от ДОПК и той няма качеството на пазач.
По делото е представена справка за оборот на ФУ № ED 332032 з период от 23.02.2021 г. – 25.06.2021 г. - ,
павилион ул. ***, гр. Плевен в размер на 78 040,64 лева.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена
от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима
.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Обжалваното решение
по жалба срещу разпореждане за изпълнение на основание чл. 211 от ДОПК № 98/19.07.2021
г. е издадено от компетентен орган по см. на чл. 266 вр. чл. 267 от ДОПК и съгласно
заповед № ЗЦУ-ОПР-36 /07.11.2017г. на изпълнителния директор на НАП да
изпълнява правомощията на директор на Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите Велико Търново - зам.
териториален директор на ТД на НАП - В. Търново.
Неоснователно е
твърдението на жалбоподателя, че
разпореждането за изпълнение на основание чл. 211 от ДОПК е нищожно, тъй
като е издадено от публичен изпълнител, който не е надлежно упълномощен, тъй
като компетентността на публичния изпълнител
е по силата на закона –ДОПК. Съгласно чл. 226, ал. 1 от ДОПК вр. чл.
211, ал. 1 вр. ал. 3 от ДОПК в изпълнение на правомощията си публичният
изпълнител издава постановления и разпореждания, като който изплати на длъжника
вземания или му предаде вещи въпреки наложения по съответния ред запор,
отговаря солидарно с него за изплатеното или предаденото до размера на
задължението с лихвата след плащането, като се издава разпореждане за
изпълнение от публичния изпълнител, който може да приложи предвидените в този
кодекс обезпечителни мерки и изпълнителни действия. В случая е налице
материална и териториална компетентност
на публичния изпълнител Ал.С. да издаде процесното разпореждане, като няма спор
относно заеманата длъжност, което се установява от представената заповед от 06.03.2020 г на л. 36 по делото.
Оспореното решение
и разпореждането са издадени в рамките на законоустановена процедура, в писмена
форма и съдържат законноизискуемите реквизити, включително изложение на
фактическите и правните основания за постановяването им, изложени са мотиви, не
са допуснати нарушения на административно-производствените правила.
Съдът намира, че
решението и потвърденото с него разпореждане са издадени в съответствие с
материално-правните разпоредби.
Съгласно нормата на чл. 211, ал. 1 от ДОПК, който изплати на длъжника вземания или му предаде вещи въпреки наложения
по съответния ред запор, отговаря солидарно с него за изплатеното или
предаденото до размера на задължението с лихвата след плащането. Съответно, в
разпоредбата на чл. 211, ал. 3 от ДОПК от ДОПК е предвидено реализирането на
тази отговорност да става с разпореждане на публичния изпълнител. В посочената
хипотеза държавата чрез публичния взискател може да търси изпълнение от третото
лице за изплатените от него суми на длъжника, въпреки наложения запор.
Отговорността на третото лице се реализира посредством издадено от публичният
изпълнител разпореждане за изпълнение, с което може да се приложат и
предвидените в ДОПК обезпечителни мерки и изпълнителни действия, като е
необходимо да са налице елементите от
фактическия състав - да е наложен запор по реда на ДОПК и да е налице извършено
плащане от третото задължено лице към длъжника, въпреки наложения по съответния
ред запор.
Неоснователен е доводът на
жалбоподателя, че той не може да отговаря солидарно по см. на чл. 211 ал. 3 от ДОПК, тъй като е управител на дружеството –длъжник и следва да носи отговорност
по чл. 19 от ДОПК. В случая е налице издадено постановление за налагане на
обезпечителни мерки от 15.09.2020 г
върху парични средства в каси на
дружеството именно за обект „павилион „Ноностоп“ в гр.Плевен, ул. ***с
регистрирано ФУ №ED 332032 и това постановление е
връчено на 16.09.2020 г. Издадени са
запорно съобщение и разпореждане
за изпълнение на запорно съобщение на 15.09.2020 г., в който именно Н.П. е
определен като лице, което следва да превежда сумите от каса по сметка на ТД на НАП.тези актове са връчени
на 23.02.2021 година на жалбоподателя, като не се ангажирани доказателства
същите да са обжалвани и доводите, че П.
няма качеството на пазач на постъпващите суми в каси на дружеството –длъжник в
процесния обект са неоснователни, тъй като е следвало да бъдат наведени при
обжалване на горепосочените актове и Н.П. с връчване на запорното съобщение ,
при указаната му отговорност ,е следвало да превежда всички постъпващи суми в
каса на търговския обект по посочената сметка на ТД на НАП. В съдебното
производство, не са ангажирани доказателства за извършени преводи , а с оглед извършена справка за подадени данни
от фискалното устройство от обекта в НАП
за периода от връчване на запорното съобщение на 23.02.2021 г. до датата на
издаване на разпореждането за изпълнение
на основание чл. 211 от ДОПК на 25.06.2021 г. е налице реализиран оборот
от 65 300 лева. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че така
посочената сума е различна от тази, която се посочва в справка, представена в
съдебно заседание и е в размер на 78 040,64 лева и по този начин не е
уточнен размер на отговорността. В случая солидарната отговорност на П. е
ограничена до размера на задължението с лихвата след плащането или в случая до
108 669,57 лева, - лихва от 26 078, 31 лева и главница от
82 591,26 лева и така определената сума от 65 300 лева е именно в
границите на установеното задължение, като в случая не са оспорва, че П. не е превел
по сметка на ТД на НАП постъпващите суми в касата на обекта, стопанисван от
дружеството –длъжник, върху които парични средства в каса е наложен запор по
установения ред, връчено е запорно съобщение
и разпореждане, които не са обжалвани. Не са представени данни тези
действия да са оспорени, нито да са подадени искания за разрешаване на
неизбежни плащания. При това положение, се налага изводът, че считано от 23.02.2021
г. действието на наложения запор, предвидено в нормата на чл. 206 от ДОПК, не е
било ограничено, поради което и с оглед действието на запора, всички суми,
постъпили в касата на търговския обект на длъжника, е следвало да останат
запорирани за удовлетворяване на вземанията на публичния взискател, но въпреки
това П. не е превеждал сумите от касата на длъжника в търговския обект и по
този начин е налице разпореждане със същите именно като пазач на имуществото и
твърдението, че същият като управител на дружеството получава в брой сумите от
продажби, но като физическо лице е довод в насока, че П., който знае , че има
качеството на пазач на сумите, постъпващи в каса на обекта, е следвало надлежно
да ги превежда на ТД на НАП, тъй като в случая отговорността му е ангажирана за
неизпълнение на задължение като пазач на запорирано имущество, което качество
има по силата на издадено запорно съобщение и разпореждане за изпълнение на
запорно съобщение, а отговорността по чл. 19 от ДОПК се реализира по друг ред с ревизионен акт .
С оглед
горепосоченото съдът намира, че в случая Н.П. е извършил разпореждане със
средства на длъжника „Денто НП“ ЕООД в касата на търговския обект в гр. Плевен,
павилион „Нонстоп“ на ул. ***, върху които е наложен запор по съответния ред,
поради което и са налице предпоставките за ангажиране на солидарната му
отговорност на основание разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от ДОПК и като е изложил
съображения в този смисъл зам.териториален директор на ТД на НАП В. Търново е
постановил правилно решение, с което обосновано и законосъобразно е приел, че
са налице условията за ангажиране на солидарната отговорност на П. по смисъла
на чл. 211, ал. 1 от ДОПК за изплатени суми на длъжника, въпреки наложения
запор по съответния ред.
Предвид горното
съдът приема, че обжалваното решение, с което е оставена без уважение жалбата
срещу разпореждането за изпълнение на основание чл. 211, ал. 1 от ДОПК на публичния
изпълнител при ТД на НАП В. Търново, е правилно и законосъобразно и следва жалбата
да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед
изхода на делото искането на пълномощник на ответника за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание и чл. 161, ал. 1 от ДОПК Н.Д.П.,*** следва да заплати на ТД на НАП В.
Търново разноски в размер на 500 лева за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Предвид
горепосоченото и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, Административен съд
Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на Н.Д.П.,*** чрез адв. О.Б., съдебен адрес: ***
срещу решение по жалба срещу
разпореждане за изпълнение на основание чл. 211 от ДОПК № 98/19.07.2021 г. на
зам.-териториален директор на ТД на НАП В.Търново, с което е потвърдено разпореждане за изпълнение на
основание чл. 211 от ДОПК изх. № С-210015-026-0033101/25.06.2021 г. на публичен
изпълнител.
Осъжда Н.Д.П.,***
да заплати на да заплати на ТД на НАП В. Търново, гр.В.Търново, пл. Център № 2 разноски
в размер на 500 лева.
Решението да се
съобщи на страните.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: