РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Перник, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500109 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 782 от 11.07.2023 г. , постановено по гр.д. № 3235/2022 г. Районен
съд – гр. Перник е допуснал делба между Е. Й. М., ЕГН **********, с адрес: ***, Б.
М. Х., ЕГН **********, с адрес: *** и адрес за кореспонденция: *** и Д. М. Й., ЕГН
**********, с адрес: ***, и адрес за кореспонденция: *** върху следния недвижим
имот:
СГРАДА с идентификатор 55871.504.273.1, находяща се в град ***, община ***,
област ***, по КККР, одобрена със Заповед № РД-18- 91/13.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, съгласно Скица на сграда № 15-1345377-
12.12.2021 г., издадена от СГКК - Перник, с предназначение: Жилищна сграда -
еднофамилна, с брой етажи на обекта: 3, с административен адрес на сградата: ***, със
застроена площ от 71 кв.м., която сграда е построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 55871.504.273.1, находящ се в град ***, община ***, област ***, по
КККР, одобрена със Заповед № РД-18- 91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с административен адрес на поземления имот: ***, с площ от 409 кв.м.,
съгласно Скица на поземлен имот № 15-1014893-16.09.2021 г., издадена от СГКК-
Перник, с трайно предназначение на територията: урабанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 метра), с номер по предходен план ***, квартал
***, при съседи на поземления имот, поземлени имоти с идентификатори:
1
55871.504.274, 55871.504.472, 55871.504.272 и 55871.504.268 и ведно със съответното
право на строеж върху Поземления имот. При следните делбени квоти от правото на
собственост:
- за ищеца Е. Й. М. - 2/4 ид.ч. от правото на собственост;
- за ответницата Б. М. Х. - ¼ ид.ч. от правото на собственост;
- за ответника Д. М. Й. - ¼ ид.ч. от правото на собствено.
Със същото съдебно решение, съдът се е произнесъл и по отношение на
дължимите се в производството съдебни разноски.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Б.
М. Х. и Д. М. Й., чрез адв. Б. Б., с която се навеждат твърдения, че постановеното от
първата инстанция решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че
решаващият съд е постановил акта си без да е обсъдил с необходимата задълбоченост
и прецизност събраните по делото доказателства. Намира, че съдът е подходил
избирателно по отношение на доказателствения материал, като не е обсъдил доводите
и възраженията, наведени в съдебно заседание и в писмената защита от страна на Б.
Х.. Отбелязва, че необсъждането на факти и обстоятелства, които са от съществено
значение за повдигнатия спор, представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, което води до отмяна на съдебния акт. В подкрепа на изложеното се цитира
съдебна практика. В продължение с въззивната жалба се твърди, че по делото чрез
представения нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на
основание наследство и давностно владение е установено, че ищецът Е. Й. М. и
ответниците – Б. М. Х. и Д. М. Й. са съсобственици на процесния имот. Твърди се, че
при формиране на своите изводи, съдът не е взел предвид, че в жилищната сграда има
сутерен, в който са разположени гараж, две стаи и баня, тоест същият е самостоятелен
обект и също подлежи на делба, тъй като отговаря на изискванията за самостоятелен
обект. На следващо място с жалбата се навеждат твърдения, че решаващият съд е
допуснал нарушение на делбените квоти на съделителите. Сочи, че не е взето предвид
представеното саморъчно завещание от 31.10.2008 г., съгласно което общата
наследодателка на страните по делото – С.Т.Я. е завещала на М. Й. М. /баща на
ответниците/ всичките си недвижими имоти и движими вещи, фирми, предприятия,
пари, ценности, ценни книжа, влогове, и други права и вземания и нотариален акт №
***, том ***, дело № 2707/96 г. Отбелязва се по повод на представеното пред първата
инстанция саморъчно завещание, че по искане на ищцовата страна са назначени и
изготвени съдебно – почеркова експертиза, чието заключение е, че най – вероятно
ръкописният текст и подписът от завещанието са изпълнени саморъчно от С.Я. и
тройна съдебно – почеркова експертиза, чието заключение не опровергава
заключението по първата експертиза. По изложените във въззивната жалба
съображения се иска отмяната на първоинстанционното решение, като неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални
нарушения. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете инстанции
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна – Е. Й. М., чрез адв. К. М. е
изразил становище по жалбата, като е изложил съображения за неоснователността й.
Намира първоинстанционното решение за правилно в частта при определяне на
2
квотите, но оспорва по същество мотивите и заключението на съда. Сочи, че от
доказателствата по делото – свидетелските показания, както и назначените експертизи
се установява, че С.Я. не е можела да пише и, че не е ясно кое лице е подписало и
изготвило саморъчното завещание. Свидетелката М.П. /майка на ответниците/ сочи, че
С.Я. е можела да пише, но пишела с йероглифи, като се допълва, че в процесното
завещание текстът е изписан ясно и четливо, неотговарящо на здравословното
състояние, възраст и респективно писането с йероглифи. Отбелязва се, че по делото са
налице две завещания – от С.Т.Я. и от Б.Т.Г. /сестри/ от една и съща дата, на идентичен
или близък лист хартия, с идентичен текст, с който двете сестри завещават цялото си
имущество на наследодателя на ответниците, като в завещанията се споменават
фирми, дялове и нотариален акт. С отговора се изразява становище, че това
обстоятелство е съмнително, тъй като нито едно от двете лица не е имало фирми и
дялове, като нито едно вещо лице не е успяло да намери имот, който са завещали.
Изразява се съмнение, че наследодателя на ответниците или неговата интимна
партньорка – Т.Д.П., а възможно и двамата заедно да са съставили и/или подписали
саморъчните завещания. Решението се атакува и в частта за разноските, като се сочи,
че същото е неправилно, непълно и немотивирано. Въз основа на изложеното се иска
въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
С Решение № 1069 от 30.10.2023 г., постановено по гр.д. № 3235/2022 г.,
Пернишкият районен съд е отхвърлил искането на ищеца Е. Й. М. за допълване на
решение № 782 от 11.07.2023 г. по гр.д. № 03235/2022 г. на ПРС, като съдът се
произнесе изрично по иска с правно основание чл.193, ал.1 от ГПК, касателно
завещание от 31.10.2008 г. от С.Я.. С решението е отхвърлено и искането на ищеца Е.
Й. М. за изменение на решение № 782 от 11.07.2023 г. по гр.д. № 03235/2022 г. на ПРС,
в частта за разноските.
В указания срок е постъпила въззивна жалба срещу постановеното решение от
Е. Й. М., чрез адв. К. М., като се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят
намира двете постановени от първата инстанция решения за неправилни, като счита,
че от една страна са налице основания за отвод на съдебния състав, като допълва, че
такъв му е поискан, но същият не е даден. Като аргумент за искания отвод се сочи
многократното недопускане от страна на районния съд на изключително важни факти
и обстоятелства, които са установени в самия ход на делото. Твърди се, че
недопускайки тези доказателства решаващият съд е лишил страната от възможността
да докаже неистинността на представеното завещание. В подкрепа на направените
твърдения се сочи съдебна практика. Счита, че съдът е тълкувал избирателно
наличните по делото доказателства, като не е взел предвид свидетелските показания на
двама от свидетелите, както и обясненията на ищеца. С въззивната жалба е направено
оплакване и относно отказа на съда да присъди разноски за ищеца, като се излагат
съображения в тази насока. Въз основа на изложеното се твърди, че атакуваното
решение е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което
да бъдат присъдени сторените от ищеца разноски. В условията на евентуалност и ако
бъде установено, че е налице валидно и годно саморъчно завещание, сочи, че първата
инстанция не се е произнесла и по иска за намаляване на разпореждането на
наследодателя до размера на запазената част. Моли за отмяна на решение № 1069 от
30.10.2023 г., като въззивната инстанция се произнесе по същество касателно
3
оспорването на представеното саморъчно завещание. Прави се искане за присъждане
на сторените по делото разноски.
Окръжен съд- Перник, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 от ГПК, изхождат от
легитимирани лица – ищец и ответници, останали недоволни от обжалваните съдебни
актове, откъм съдържание са редовни, поради което и се явяват допустими.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
само по въпроса относно валидността и допустимостта на постановените решения.
Правилността на решенията се проверява с оглед наведените доводи във въззивните
жалби.
По отношение на валидността и допустимостта на постановените решения,
съдът намира, че същите са постановени от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи
на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
Районен съд - гр. Перник, като по този начин те стават част от правните съждения в
настоящия съдебен акт.
По конкретно наведените оплаквания във въззивната жалба срещу Решение №
782 от 11.07.2023 г. , постановено по гр.д. № 3235/2022 г. Районен съд – гр. Перник,
съдът намира следното:
Първото релевирано оплакване се заключава в твърдението на въззивния
жалбоподател, че сутеренът в допуснатата до делба сграда е самостоятелен обект и
подлежи на делба като такъв, доколкото отговарял на изискванията за самостоятелен
обект.
Второ оплакване се състои в несъгласието на жалбоподателя с извода на
първоинстанционния съд, че не следва да се взема предвид представеното саморъчно
завещание от 31.10.2008г., съгласно което общата наследодателка на страните по
делото С.Т.Я. е завещала на М. Й. М. всичкото си имущество.
За да отговори на горните въпроси, настоящият съдебен състав съобрази
следното:
Районен съд – Перник е бил сезиран с искова молба от Е. Й. М., ЕГН
**********, с адрес: *** срещу Б. М. Х., ЕГН **********, с адрес: *** и адрес за
кореспонденция: *** и Д. М. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, и адрес за
кореспонденция: ***, с която се иска да бъде допуснат до делба следния недвижим
имот: СГРАДА с идентификатор 55871.504.273.1, находяща се в град ***, община ***,
област ***, по КККР, одобрена със Заповед № РД-18- 91/13.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, съгласно Скица на сграда № 15-1345377-
12.12.2021 г., издадена от СГКК - Перник, с предназначение: Жилищна сграда -
еднофамилна, с брой етажи на обекта: 3, с административен адрес на сградата: ***, със
застроена площ от 71 кв.м., която сграда е построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 55871.504.273.1, находящ се в град ***, община ***, област ***, по
4
КККР, одобрена със Заповед № РД-18- 91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с 1 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е
подписан от T.I.T. на 11.07.2023 г. в 16:53:50 ч. Актът е постановен на 11.07.2023
административен адрес на поземления имот: ***, с площ от 409 кв.м., съгласно Скица
на поземлен имот № 15-1014893 16.09.2021 г., издадена от СГКК-Перник, с трайно
предназначение на територията: урабанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 метра), с номер по предходен план ***, квартал ***, при съседи на
поземления имот, поземлени имоти с идентификатори: 55871.504.274, 55871.504.472,
55871.504.272 и 55871.504.268 и ВЕДНО СЪС СЪОТВЕТНОТО ПРАВО НА СТРОЕЖ
върху Поземления имот.
В исковата молба се твърди, че страните са обикновени съсобственици,
съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание
наследство и давностно владение с №***, том ***, per. №***, дело N9206/17.12.2021 г.,
при квоти ½ ид.ч. за ищеца, и по ¼ ид.ч. за ответниците.
В срока за отговор, ответниците не са оспорили исковата молба, като са
изразили становище за допустимостта на предявения иск, а по същество – и за
основателността му, доколкото не са оспорели посочените от ищеца делбени квоти. Не
са релевирали и каквито и да било възражения срещу твърденията в исковата молба за
наличието на съсобственост между страните по отношение на процесния недвижим
имот, съответно и по посочените идеални части.
В първото по делото открито съдебно заседание, ответниците са представили
саморъчно завещание от 31.10.2008 г. на С.Т.Я. и протокол за обявяване на саморъчно
завещание 1 от 25.03.2015 г. Насрещната страна е оспорила представеното завещание,
поради което е било открито производство по чл. 193 от ГПК по оспорване
истинността на приетото по делото саморъчно завещание, досежно неговата
автентичност . В хода на същото са били допуснати съдебно-почеркова и
допълнителна съдебно-почеркова експертизи.
От приетата съдебно-почеркова експертиза, извършена от вещото лице Е. K., се
установява, че ръкописният текст и подписа, положен под думата „Завещател“ в
саморъчно завещание от 31.10.2008г. от името на С.Т.Я., най-вероятно са изпълнени от
С.Т.Я.. Изслушанно в съдебно заседание, вещото лице е посочило, че е категоричен в
извода си, че ръкописният текст в процесното завещание не е изпълнен от лицата,
изписали текстовете в сравнителните образци. Посочил е, че в случая има
преобладаващи съвпадения и две различия, които е описал и според него тези
различия са достатъчни, за да обосноват извод за най-вероятна основателност.
Предвид оспорване на горната експертиза, пред районния съд е допусната и
изслушана повторна съдебно-почеркова експертиза, извършена от трима експерти.
Същата е установила, че поради липса на достоверен сравнителен материал с
ръкописен текст, изпълнен от С.Т. Я., не може да се извърши изследване и да се даде
заключение, дали саморъчното завещание от 31.10.2008г. е написано от нея.
Установява се, че представения сравнителен материал е малък по обем и не може да се
установи дали С.Т. полага подписи и от вида на положения в завещанието, което не
дава възможност да се обоснове идентификационна заключение в която и да е посока.
В заключение се установява, че завещанието е написано и подписано от едно лице.
Изслушани в съдебно заседание, вещите лица са посочили, че сравнителният материал
5
е бил изпълнен от различни лица – един документ от едно лице, друг документ – от
друго лице, трети документ – от трето лице, т.е. изобщо няма сравнителен материал.
Липсата на достоверен сравнителен материал води и до невъзможност да се установи
дали С.Т. е изпълнила почерка и подписа в процесното завещание или не.
В производството пред въззивната инстанция е допусната съдебно-графическа
експертиза, която, въпреки положените множество усилия, не е успяла да излезе със
заключение по поставените й въпроси. Видно от писмо с вх. № 346/17.01.2025г. на
НИК към МВР, предоставения сравнителен материал от покойните предполагаеми
авторки на оспорените две завещания – С.Т.Я. и Б.Т.Г., е недостатъчен, а в голямата си
част представляват отделни ръкописни изпълнения с неясен произход. В този ред на
мисли и за прецизност следва да бъде посочено, че да за бъде изпълнена подобна
експертиза, на вещите лица следва да бъде предоставен безспорен и категоричен
сравнителен материал, по отношение на който не следва да е налице каквото и да било
съмнение за авторството на същия. В настоящия случай такъв не бе събран в
достатъчен обем, което обстоятелство е констатирано и от вещите лица, доколкото в
преобладаващата си част същия представлява тетрадки и листове с неясен произход, с
изпълнени текстове от лица, чиято самоличност не се установява по никакъв начин.
Твърдението на страната, представила част от този сравнителен материал, че същия е
изпълнен именно от конкретно лице, не е достатъчно, за да се приеме същия за
автентичен.
Поради горното, съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че не е
установена автентичността на изпълнението на текста в завещанието, както и
автентичността на положения от соченото като завещател лице подпис, като
вероятността и в най-голяма степен, не може да обоснове извод за пълно установяване
на тези обстоятелства. Поради това, при формиране на крайния извод на съда,
последния не следва да взема предвид приетото по делото саморъчно завещание.
При това положение, и доколкото страните се легитимират като собственици по
силата на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание
наследство и давностно владение с №***, том ***, per. №***, дело N9206/17.12.2021 г.,
при квоти ½ ид.ч. за ищеца, и по ¼ ид.ч. за ответниците, то правилен и
законосъобразен се явява извода на първоинстанционния съд за наличие на основания
за допускане до делба на процесния недвижим имот при квоти ½ ид. част за ищеца и
по ¼ ид. част за ответниците.
Неоснователно е и искането на Б. М. Х. и Д. М. Й., обективирано във въззивната
им жалба, за допускане до делба на сутерена на процесния имот като самостоятелен
обект. Най-напред защото същият не е самостоятелен обект към настоящия момент,
независимо дали отговаря на нормативните изисквания за това или не, и на следващо
място- защото същият представлява част от допуснатия до делба недвижим имот -
Жилищна сграда - еднофамилна, с брой етажи на обекта: 3, с административен адрес
на сградата: ***, със застроена площ от 71 кв.м. За пълнота следва да се посочи, че
въпросите, свързани с възможността сутеренът да бъде обособен като самостоятелен
обект са въпроси, които биха могли да бъдат разгледани във втората фаза на делбата.
Поради това въззивната жалба и в тази й част се явява неоснователна.
По отношение наведените оплаквания във въззивната жалба срещу
Решение № 1069 от 30.10.2023 г., постановено по гр.д. № 3235/2022 г. по описа на
6
РС - Перник, съдът намира следното:
С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил искането на
ищеца Е. Й. М., ЕГН ********** за допълване на решение № 782 от 11.07.2023 г. по
гр.д. № 03235/2022 г. на ПРС, като съдът се произнесе изрично по иска с правно
основание чл.193, ал.1 от ГПК, касателно завещание от 31.10.2008 г. от С.Т.Я.. С
решението, съдът е отхвърлил като неоснователно и искането на ищеца за изменение
на решение № 782 от 11.07.2023 г. по гр.д. № 03235/2022 г. на ПРС, в частта за
разноските.
В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че оспорването на документ
по реда на чл. 193 от ГПК не съставлява по своята същност предявен инцидентен
установителен иск, поради което съдът не дължи изрично произнасяне по отношение
производството по оспорване. Тези мотиви се споделят и от настоящия съдебен състав.
Съдебното решение е непълно, когато съдът е пропуснал да изрази в
решението си част от напълно формираната си воля, както и когато не се е произнесъл
по целия предмет на делото. Съдът е длъжен да се произнесе по надлежно
предявените искове, но не е налице непълно решение, когато съдът е пропуснал да се
произнесе по доказателства по делото. В случая, не се установява пропуск на
първоинстанционния съд, тъй като в мотивите към решението си е обсъдил и
оспореното доказателство, като е приел, че не е проведено доказване неговата
автентичност от страна на ответниците, т.е. съдът е коментирал оспореният документ в
мотивите на решението си. Доколкото по делото не е бил предявен инцидентен
установителен иск с предмет саморъчното завещание на С.Т.Я. от 31.10.2008г., то
настоящият съдебен състав приема, че правилно РС – Перник е оставил без уважение
искането за допълване на решението, тъй като съдът се е произнесъл изцяло по
очертания с исковата молба, предмет на спора.
Според съдебната практика на ВКС в решението си съдът може да се произнесе
по истинността на представен частен документ и това произнасяне е допустимо, по
силата на изрично разпореденото от чл. 194, ал. 3 от ГПК. В този смисъл е
определение № 325 от 28.05.2018 г. по т. д. № 2946/2017 г. на ВКС, II т. о., ТК. В
цитираното определение ВКС е приел, което се споделя напълно и от настоящия
съдебен състав, че: „По своя правен характер актът е определение и е от значение за
доказването, тъй като целта на производството по чл. 154 от ГПК (отм.), респ. чл.
193 от ГПК е във висящия исков процес да се определи доказателствената стойност на
съответното представено писмено доказателство при изграждането на фактическите и
правни изводи на решаващия съд. Затова ако съдът не се е произнесъл с него преди
даване ход на устните прения, той коментира този въпрос в мотивите на
решението. Липсата или наличието на отделен диспозитив в решението в този
смисъл не представлява допуснато процесуално нарушение“. В случая се установи, че
макар с диспозитива на решението си въззивната инстанция да не се е произнесла
по установяване неистинността на оспорения документ, то решаващият съд се е
произнесъл в мотивите на решението си, излагайки подробни съображения, което е в
пълно съответствие с практика на ВКС.
С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не е налице непълно
решение, тъй като не е бил предявен по установения ред инцидентен установителен
иск, по който съдът дължи произнасяне в дипспозитива на решението си, поради което
7
правилно е оставена без уважение молбата за допълването му.
Правилно се явява и решението в частта му, в която съдът е оставил без
уважение искането за изменение на решението в частта за разноските.
Действително, в делбеното производство разноските се присъждат върху
размера на признатите дялове. Съгласно ППВС № 7/1973 г. разноските в делбеното
производство се определят съобразно с признатия дял на съделителите в прекратената
общност, когато са направени по необходимост, а когато са направени по повдигнати
спорни въпроси – съобразно с общите правила за възлагане на разноските. С
определение № 4 по ч. гр. д. № 542/2010 г. на ВКС, II г. о. е прието, че съделителите
заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство
разноските по призоваване на свидетели, вещи лица, възнагражденията им, както и по
извършването на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по
повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на
оспорване на правата на съделителите, както и относно способа за извършване на
делбата всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално
представителство от адвокат. При наличие на спор относно правата на съделителети,
респ. оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността, както и при спор
относно способа, по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на
производството, както и по присъединените искове в делбеното производство и при
обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения,
приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК, в който смисъл са и указанията по
приложението на процесуалния закон, дадени в т. 9 на Постановление № 7/1973 г. на
Пленума на ВС. В настоящия случай, обаче, страната не е изпълнила дадените й от
съда указания за довнасяне на сумата от 504,00 лева, поради което не може да се
приеме, че съдът се е произнесъл по реализирани разноски. Поради това и доколкото
страната е останала задължена за разноски спрямо трети лица – вещи лица, правилно
съдът е осъдил същата да заплати дължимото се възнаграждение.
В заключение въззивният съд следва да отбележи, че намира за неоснователни
аргументите на въззивния жалбоподател Е. М. за неправилност на съдебното решение,
поради допуснато съществено процесуално нарушение от страна на
първоинстанционния съд, изразяващо се в отказа му да постанови отвода си, на
посочените от страната основания. И това е така, тъй като произнасянето на съда по
отношение на доказателствените искания на някоя от страните в процеса, респ.
несъгласието на последната със същите, не би могло да бъде основание за
постановяване на отвод на съдебния състав.
Предвид горното и доколкото правните изводи на двете инстанции съвпадат,
въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивните жалби следва
да бъдат оставени без уважение, а обжалваните решения на Районен съд - Перник
следва да бъдат потвърдени.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и оставянето на въззивните жалби без
уважение, то разноските следва да останат в тежест на страните така, както са
реализирани.
Мотивиран от горното, Пернишкия окръжен съд
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 782 от 11.07.2023 г. , постановено по гр.д. №
3235/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Перник.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1069 от 30.10.2023 г., постановено по гр.д. №
3235/2022 г. по описа на Пернишкият районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9