РЕШЕНИЕ
№1849/26.10.2023г. гр. Пловдив, 26.10.2023год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в
публично заседание на 05.09.2016
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1641 по
описа за 2023 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 - чл. 178 Административно-процесуалния кодекс АПК) във връзка
с чл.6,ал.7 от Наредба за реда за установяване качеството на военноинвалид или
на военнопострадал и за създаването, воденето и съдържанието на Централния
регистър на военноинвалидите и военнопострадалите.
Образувано
е по жалба на А.Р.Б.,
А.Е.Б. и Б.Е.Б.,непълнолетен, действащ със съгласието на майка му А.Р.Б., срещу
ОТКАЗ с рег.№ 13-00-221/02.06.2023г. на министъра на отбраната на РБ.
Жалбоподателите
претендират, че за тях са налице условията и предпоставките да им бъде признато
качеството военнопострадали по смисъла на чл. 4 от Закона за военноинвалидите и
военнопострадалите (ЗВВ) и следва да бъдат вписани в Централния регистър и да
им се издадат военни книжки. Молят съда да отмени отказа на министъра и да
уважи искането им за издаване на книжки.
Ответникът
Министъра на отбраната, чрез процесуалния си представител Д.-държавен експерт юрист, прави възражение за
недопустимост на жалбата, а по същество я оспорва и излага становище,че не са
налице предпоставки за признаване качеството военнопострадал по отношение на
жалбоподателите.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
По допустимостта:
Спорното производство е по чл.6 от НАРЕДБА за
реда за установяване качеството на военноинвалид или на военнопострадал и за
създаването, воденето и съдържанието на Централния регистър на военноинвалидите
и военнопострадалите/наредбата/. Същото е започнало по заявления на тримата
жалбоподатели с дата 01.02.2023г. Срокът за произнасяне е бил до 01.03.2023г.,
съгласно разпоредбата на чл.6,ал.4 от наредбата, в който срок компетентния
административен орган не се е произнесъл. Формираният мълчалив отказ не е бил
обжалван от заявителите, но е налице последващ изричен отказ, който, въпреки
изтичането на сроковете за издаване на заявения административен акт, е валиден
акт, подлежащ на съдебен контрол. Това е така, защото сроковете по чл. 57 от АПК за издаването на индивидуалния административен акт са инструктивни. В този
смисъл е ППВС № 4/1976 г., т. 8, в което се приема, че с изтичането на
сроковете за произнасяне не се преклудира възможността на административния
орган да се произнесе по искането. Правната конструкция на мълчаливия отказ е
създадена като гаранция за защита срещу бездействието на администрацията, но не
се прилага в случаите, когато има произнасяне от органа, макар и след срока по
чл. 57. Аргумент за това е и разпоредбата
на чл. 58, ал. 3 от АПК, според която изричният отказ се смята отменен, ако е
последвал мълчаливия преди решението за отмяна. Така, въпреки, че
административното производство е започнало още на 01.02.2023г. и е бил формиран
мълчалив отказ, който не е своевременно оспорен, изричното произнасяне на
органа е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол.
Действително, правилна е тезата на ответника, че жалбата следва да е недопустима,
в случай, че оспорваното писмо се приеме като решение по смисъла на чл.98 ал.1 от АПК, тъй
като в този случай на оспорване подлежи първоначалния административен акт.
Видно
от преписката обаче е, че т.нар. първоначален административен акт, а именно
отказа, обективиран в писмо рег.№ 13-00-221 от 20.04.2023г. на председателя на
комисията за реда за установяване качеството на военноинвалид и военнопострадал,
не е издаден от компетентен орган и не може да се разглежда като отказ по
смисъла на чл.6 ал.6 от наредбата.
Според
разпоредбата на чл.6 от наредбата компетентният орган е министърът на отбраната
или упълномощено от него длъжностно
лице. Представена е заповед № Р-312 от 18.10.2021г., с която министърът на
отбраната е назначил комисия за установяване качеството на военноинвалид или на
военнопострадал, която комисия е помощен орган по смисъла на чл.6,ал.2 от
наредбата. Със същата заповед е упълномощен началника на отдел „Социални
дейности“ да издава и подписва книжките за военноинвалиди или военнопострадали
и да уведомява заинтересованите лица
за издадените книжки или за отказа да бъдат издадени. Делегация на правомощието
издаване на отказ тук в така формулирания текст на упълномощителната заповед
няма. Тоест, посоченото упълномощено от министъра длъжностно лице не е
упълномощено да издава откази. От друга страна, видно е, че въпросното писмо,
което ответникът счита за първоначален административен акт, е подписано от
председателя на комисията. Такъв орган никога не е упълномощаван от министъра,
а съвместяването на две функции в едно лице, видно от представената заповед №
РД-26-409 от 28.12.2018г. относно преназначаването на Н.А.на длъжност началник
отдел „Социални дейности“ не може да изправи нередовността на подписването на
въпросното писмо-отказ в качеството й на председател на комисията, а не в
качеството й на упълномощено длъжностно лице по смисъла на чл.6 от наредбата. Друг
е въпросът доколко съвместимо е едновременното участие като председател на
комисията по чл.6 ал.2 от наредбата, и като длъжностно лице по чл.6 ал.1 от
същата.
Поради
това, единственият компетентен да постанови отказ от вида на процесния в
рамките на така развилото се производство по подадените от жалбоподателите
заявления е министърът на отбраната, който е и сторил това именно с оспорваното
писмо, независимо, че същото е съставено по повод на жалба против некомпетентно
издадения отказ на председателя на комисията. Този същински отказ е такъв по
чл.6 ал.6 от наредбата и е индивидуален административен акт, подлежащ на
оспорване.
Аргумент
за това е и невъзможността тук изобщо да се проведе производство по оспорване
на отказа по административен ред, тъй като се касае за акт от компетентността
на министър, който попада в обхвата на изключенията
по чл.82 от АПК, а такъв ще е и когато е издаден при условията на делегация.
Ето защо и доколкото оспорването е направено в
срок, предвид липсата на указание в оспорвания акт за това дали и в какъв срок
подлежи на обжалване/ чл.140 АПК/, жалбата е подадена в срок. Срок по отношение
на жалбоподателите А.Б. и Б.Б. всъщност изобщо не е започвал да тече, тъй като
за актът те изобщо не са уведомявани. Доколкото в актът се препраща към първото
писмо с рег.№ 13-00-221 от 20.04.2023г. на председателя на комисията,а в него
се посочва изрично протоколът от заседанието на комисията от 18.04.2023г.,в
който се разглеждат и трите заявления, то следва да се приеме,че отказът касае
и тримата заявители. В този смисъл оспорваният отказ засяга неблагоприятно и
тримата жалбоподатели.
Ето защо жалбата е процесуално
допустима.
По същество:
За
да откаже вписването в Централния регистър на военноинвалидите и
военнопострадалите, административният орган е приел,че не са изпълнени
условията на чл.4 т.1 от ЗВВ и чл.5,ал.2,т.1 от наредбата, тъй като не е налице
разпореждане на НОИ,удостоверяващо правото на получаване на наследствена
военноинвалидна пенсия.
Жалбоподателите
се позовават на изплатеното им обезщетение по чл.233 ал.2 от ЗОВСРБ с решение №
РД-86-13/02.07.2020г.
Обезщетението
по чл. 233, ал. 2 от ЗОВСРБ има
самостоятелен характер и правото да бъде получено възниква само поради
настъпването на смърт при или по повод изпълнение на служебните задължения на
военнослужещия. То не е в зависимост от провеждането на процедурата по
установяване на трудова злополука по общите правила на Кодекса за социално
осигуряване и правата, които имат в тази процедура наследниците на починалия
работник, като аргумент в подкрепа на този извод е и съществуващата разлика в кръга
от субекти, за които възникват права по
чл. 233, ал. 2 от ЗОВСРБ и КСО.
Според
Чл. 4 т.1 от ЗВВ военнопострадали са
преживелият съпруг (съпруга), децата и родителите на българските
граждани, загинали при или по повод на изпълнение на военна служба в мирно или
във военно време, в мобилизационния или постоянния резерв, доброволния резерв
или запаса, курсантите от висшите военни училища.
С
разпоредбата на Чл. 5 от наредбата се въвежда изискване за установяване
качеството на военнопострадал заинтересуваното лице по чл.4 т.1 от ЗВВ с
подаването на заявление до министъра на отбраната да приложи копие от смъртен
акт; удостоверение за наследници и/или родствени връзки; копие от разпореждане на Националния осигурителен институт,
удостоверяващо правото за получаване на наследствена военноинвалидна пенсия;
удостоверение за обстоятелствата, при които е загинал военнослужещият, издадено
от командира на военното формирование, в което е служил; за децата над
18-годишна възраст, ако продължават да учат - удостоверение от съответното
учебно заведение; за децата - декларация, че не са осиновени; за преживелите
съпрузи - декларация, че не са встъпили в граждански брак; за родителите -
декларация, че не са лишени от родителски права.
Видно от преписката е, че заявителите не са
представили изискваното разпореждане от НОИ,а с представеното такова е
прието,че декларираната злополука с наследодателя им не се приема за трудова
злополука. Не се твърди,нито има данни разпореждането да е било обжалвано.
В представеното експертно решение на
ТЕЛК също е прието,че не е налице пряка връзка между настъпилата внезапна
злополука,завършила със смърт и условията на труд. Правилността на това
експертно заключение не може да се проверява в административното производство,
образувано по направено искане за отпускане на пенсия, нито в съдебното
производство по чл. 118 от КСО, в рамките на което се осъществява контрол за
законосъобразността на актовете по чл. 117, ал.3 КСО. Не може да се установи
дали по отношение на починалия наследодател може да бъде признато, че би имал
право на пенсия за военна инвалидност по чл. 85, ал.1 от КСО, а от тук и не
може да се признае право на наследствена пенсия за наследниците. Въобще
обстоятелството дали и доколко смъртта на наследодателя на жалбоподателите е настъпила
по повод изпълнението на службата, не е установено и доказано по надлежния ред
и със съответното експертно решение. Още по-малко в настоящото производство
може да се установява дали в качеството им на наследници на военнослужещия, е
възникнало и правото на пенсия по чл.
83, ал.4 от КСО, след като не е представено надлежно изискваното от закона
разпореждане на НОИ.
Въвеждането на изискване за признато право на
получаване на наследствена военноинвалидна пенсия несъмнено води до изискването
за призната причинна връзка между настъпилата смърт и изпълняваната служба. За
да се отпусне наследствена пенсия за военна инвалидност, съгласно чл. 83, ал. 4 от КСО и Наредбата за пенсиите
и осигурителния стаж, следва да има причинна връзка между настъпилата смърт на
лицето, наследодател и изпълнението на служебните задължения.
От представените разпореждания на ТП на НОИ
Пловдив, цитирани в протокола от заседанието на комисията е видно,че по
отношение на Б.Б. и А.Б. е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради
общо заболяване на Б.Б. по чл. 74 КСО, а не пенсия за военна инвалидност при
условията на чл. 85, ал.1 КСО.
От
изложеното следва, че по отношение на жалбоподателите правилно е било отказано да
бъдат вписани в Централния регистър на военноинвалидите и военнопострадалите и
да им бъде издадена книжка, удостоверяваща качеството военнопострадал.
Ето
защо жалбата ще следва да се отхвърли.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на А.Р.Б.,ЕГН **********,
А.Е.Б., ЕГН ********** и Б.Е.Б.,ЕГН **********, непълнолетен, действащ със
съгласието на майка си А.Р.Б., срещу ОТКАЗ с рег.№ 13-00-221/02.06.2023г. на министъра
на отбраната на РБ за признаване качеството на военнопострадали и издаване на
книжка за военнопострадал.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: