ПРОТОКОЛ
№ 128
гр. Варна, 22.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Елена Ян. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело
№ 20223100900504 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищцата Т. К. П. , редовно призована, не се явява, представлява се от
адв. Б. Р., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Ответникът „Пенемат“ ООД, представлявано от управителя Т.П.,
редовно призован, представлява се от адв. Р. П. , редовно упълномощена и
приета от съда отпреди.
Ж. Г. Т., редовно призована, явява се лично.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, докладва постъпила молба с вх. № 4014/15.02.2023 г. от
ответника „Пенемат“ ООД, с която се моли да бъде спряно производството по
настоящото дело, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до приключване на
производството по гражданско дело № 210/2023 г., по описа на Районен съд –
Варна, XII състав, образувано съобразно представеното съдебно
удостоверение за делба на имуществото, оставено в наследството на
съдружника Е.П. от П.Е. П. срещу Т. К. П.. В съдебното удостоверение е
подробно посочен и предметът на делбата. Поддържа се наличие на
преюдициалност на делбеното производство, поради което се моли да бъде
спряно настоящото.
Адв. П.: Поддържам така представената молба.
Адв. Р.: Моля, да оставите молбата за спиране, без уважение по
1
следните съображения:
Не считам, че е налице преюдициалност по отношение на търговското
дело. На първо място, за да са налице законовите предпоставки за спиране на
производството, то следва, в случая това за делата да е допустимо. В частта
си по отношение на искането за делба на дружествен дял – исковата молба е
недопустима, тъй като ТЗ и по – конкретно в чл. 131 е разписало
предпоставките за допускане на дела на дружествен дял. На първо място,
лицата следва да имат качеството на съдружници. Видно от Търговския
регистър, П. П. и Т. П. не са съдружници в ответното дружество. Т. П. е
предявила иск за присъждане стойността на дружествения дял, което ясно
показва, че същата не е отправила и няма искане за приемането и като
́
съдружник в дружеството. Респективно, за нея възниква правото да
претендира заплащане стойността на дружествения дял определена по реда на
ТЗ. За нея е възникнало едно облигационно вземане.
Не е налице съсобственост между П. П. и Т. П., по отношение на
дружествения дял. За тях или поне за Т. П., както споменах, е налице едно
вземане. В молбата се твърди, че би могло в производството за делба да
възникнат и да се отправят искания за намаляване на завещателни
разпореждания, претендиране на запазена част и въобще искания, които биха
могли да доведат до изменение квотите на наследниците.
В исковата молба Т. П. е изложила съображения и основания, въз
основа на които същата обосновава своята активна материалноправна
легитимация. Тя е наследник, заедно с П. П., при квоти разписани в Закона за
наследството. На първо място, тези квоти не са оспорени в отговора и
допълнителния отговор на настоящата искова молба. Т. П. не се легитимира
като носител на това вземане, по силата на завещателно разпореждане, така че
не можем да допуснем въобще относимост към едни такива претенции към
тази наследствена квота. Считам искането за неосноввателно.
Адв. П.: Считам, че процесуалният закон не дава възможност за
становище по това искане, на насрещната страна. Считам всички релевирани
възражения от насрещната страна, за такива по съществото на спора на
гражданското дело, висящо в Районен съд – Варна. Също така считам, че със
сигурност е налице преюдициален спор, който би следвало да се вземе
предвид по отношение на настоящото дело и съдът, след като го констатира –
2
да постанови своя акт.
СЪДЪТ, след като съобрази процесуалното искане, становището на
ответната страна и приложимия процесуален закон, намира че образуваното
производство по съдебна делба не се явява преюдициално на настоящото
производство по реда на чл.125, ал.3 ТЗ. Ищцата по търговско дело
№504/2022г., по описа на Окръжен съд – Варна, Търговско отделение е
процесуално легитимирана да води иск по чл. 125, ал. 3 от ТЗ, като същата са
позовава на разпределение на наследствените дялове между наследниците на
Е.П., изцяло съответни на наследствените квоти по закон.
На настоящия съдебен състав е служебно известно съдържанието на
исковата молба по гражданско дело № 210/2023 г., по описа на Районен съд –
Варна, в която също липсват твърдения за различни квоти на наследниците от
тези по закон и твърдяни от ищцата в настоящото производство.
Извършването на дебата е само въпрос на изпълнение на решението по
допускане на делата. В този смисъл, производството по делба не би могло да
рефлектира върху крайния резултат на производството по чл. 125, ал. 3 ТЗ.
Отделно от изложено, в Определение № 168/26.07.2022 г. на ВКС, по
частно гражданско дело № 1292/2022 г., I Гражданско отделение, е разяснено,
че законът не допуска принудително ликвидиране чрез съдебна делба на
съсобственост върху дружествен дял, включително и когато съсобствеността
е възникнала в резултат на наследяване. По този начин, образуваното
производство за съдебна делба на дружествени дялове според настоящия
съдебен състав, се явява недопустимо, поради което и не може да доведе до
спиране на настоящия процес.
Така мотивиран, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено от процесуалния
представител на ответната страна, за спиране на производството по търговско
дело № 504/2022 г., по описа на Окръжен съд – Варна, Търговско отделение,
до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гражданско
дело № 210/2023г., по описа на Районен съд – Варна, XII състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
3
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
СЪДЪТ, докладва постъпила молба с вх. № 4191/16.02.2023 г., с която
се моли да бъде допуснато увеличение на размера на исковата претенция със
сумата от 1 000 000.00 /един милион/ лева, като искът да се счита предявен за
сумата от 4 000 000.00 /четири милиона/ лева, представляваща част от пълния
размер на стойността на дружествения дял на Е.П. в дружеството „Пенемат“
ООД, равняващ се на 670 дяла.
СЪДЪТ констатира, че с постъпилата молба с вх. № 4191/16.02.2023 г.
е представено банково бордеро за внесена допълнителна държавна такса, в
размер на 40 000.00 /четиридесет хиляди/ лева.
Адв. Р.: Поддържам исковата и допълнителната искова молба, както и
всички депозирани молби до настоящия момент, за увеличение на размера на
претенцията, в това число и докладваната молба в днешно съдебно заседание.
Моля, да приемете доклада за окончателен. Нямам възражения по същия.
Адв. П.: Поддържам отговор, допълнителният отговор. Считаме
молбата за увеличаване на иска за допустима. Нямам възражение по
проектодоклада. Моля да се приеме.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение №
1741 от 22.11.2022 година:
Предявен е от Т. К. П. , ЕГН **********, с адрес ******, срещу
„ПЕНЕМАТ“ ООД , ЕИК148096171, със седалище и адрес на управление с.
Ветрино, п.к. 9220, Община Ветрино, Област Варна, ул. „Хан Омуртаг“ № 16,
представлявано от управителя си Т.П., иск с правно основание чл.125, ал.3
ТЗ за заплащане на сумата от 3 000 000 лв . /след изменение размера на иска
чрез неговото увеличаване/, заявена като частичен иск от пълния размер на
наследствената й квота от 2/3 от стойността на дружествения дял на
наследодателя й Е.Ц.П. /поч. на 18.02.2022г./, при твърдение стойността на
дружествения дял, определен към края на месец февруари 2022г., през който е
прекратено членственото правоотношение, да възлиза в размер от 13 400
4
000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 18.07.2022г., до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че сключеният на 19.02.2011г. между Т. К.
П. и Е.Ц.П. граждански брак бил прекратен на 18.02.2022г. поради смъртта на
Е.П.. Излага се, че негови наследници по закон са съпругата му Т. П. и майка
му – П.Е. П.. Поддържа се, че ищцата е наследила 2/3 от наследството на
покойния си съпруг. Приживе Е.П. бил съдружник и управител в ответното
дружество, като притежавал 670 дяла, всеки един на стойност от по 100 лева,
от капитала на дружеството, целият на стойност 100 000 лева. Вторият
съдружник в дружеството - Т.П. (брат на Е.П.) притежавал другите 330 дяла
от капитала на дружеството. Със смъртта на Е.П. било прекратено
членственото му правоотношение с дружеството, на основание чл.125, ал.3
ТЗ. Т. П. не била приета за съдружник в „Пенемат“ ООД, поради което се
поддържа, че за дружеството е възникнало задължението да изплати на
наследниците на починалия съдружник равностойността на дружествения му
дял, определена въз основа на междинен счетоводен баланс към края на
месеца, през който е настъпила смъртта на съдружника, съобразно
наследствената квота на всеки от тях. Сочи се, че дружеството изготвило и
предоставило на ищцата междинен счетоводен баланс към 28.02.2022г.
Оспорват се отразените в него данни като недостоверни с твърдение, че
реалната балансова стойност на имуществото на дружеството е по-висока.
Настоява се, че собствените на „Пенемат“ ООД дълготрайни материални
активи са заведени в счетоводството със занижена стойност, която не
отговаря на действителната балансова стойност и стойността им е определена
в нарушение на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. Твърди се, че
дружеството притежава имущество, което не е отразено в баланса. Сочи се, че
дружеството не е заплатило и отказва доброволно да заплати на ищцата
припадащата й се част от равностойността на дружествения дял на Е.Ц.П..
Моли се за уважаване на предявения иск по тези съображения и присъждане
на сторените по делото разноски.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът „ПЕНЕМАТ“ ООД е депозирал
отговор на исковата молба, с който изразява становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Поддържа доводи за нередовност на
исковата молба. Не оспорва, че приживе Е.Ц.П. е бил съдружник в ответното
дружество с притежавани 670бр. дружествени дяла; че е починал на
5
18.02.2022г. и че след смъртта си е оставил двама наследника – ищцата и
неговата майка. Оспорва се твърдението, че Т. П. не е била приета като
съдружник, както и че е искала да й се изплати припадащата се част от
равностойността на дружествения дял на починалия й съпруг. Оспорва се и
твърдението, че отразените данни в междинен счетоводен баланс са
недостоверни. Счита се за погрешна описаната от процесуалния представител
на ищеца методология за изчисляване стойността на дружествения дял, като
се настоява, че законът не допуска изчисляването на стойността на
дружествения дял да става на база пазарна цена на активите, а следва да стане
по историческата им цена. Излага се, че управителят на ответното дружество
добросъвестно е предоставил на Т. П. на 20.06.2022г. междинен счетоводен
баланс от 28.02.2022г., за което е подписан двустранен протокол с цел
вземане на информирано решение дали ищцата има желание да встъпи като
съдружник или да получи припадащата й се част от равностойността на
дружествения му дял. До получаване на исковата молба, ответникът не е бил
уведомяван за нейния избор. Поради това, се оспорва и искането за законна
лихва за забава. В тази връзка се поддържа и че задължението не е
падежирало, тъй като на 07.03.2022г. е взето решение за изплащане
равностойността на дружествения дял в случай на направено искане от
наследниците в срок от 5 години, считано от 01.03.2022г., поради което
ответникът не е в забава. Моли се за отхвърляне на предявения иск и за
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова
молба, в която се обръща внимание, че ищцата е ограничила търсената
защита до размера на частичния иск. Поддържа се, че всеки от наследниците
на починалия съдружник има самостоятелно право да получи съответна на
наследствената си квота част от стойността на дружествения дял. Оспорва
наведените от ответника възражения. Заявява, че длъжникът на парично
задължение не може едностранно да определи срока за изпълнение на своето
парично задължение, поради което решението от 07.03.2022г. е
непротивопоставимо на ищцата. Оспорва се това решение като антидатирано.
В срока по чл. 373, ал.1 ГПК, ответникът е депозирал отговор на
допълнителната искова молба, в който отново настоява за нередовност на
исковата молба поради непосочване на пълен размер на иска. Оспорва се Т. П.
6
да е отправяла покани до „Пенемат“ ООД за изплащане на дружествения дял.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя както следва:
В тежест на ищеца е да докаже съществувало членствено
правоотношение между „Пенемат“ ООД и Е.Ц.П., починал на 18.02.2022г.,
като Е.Ц.П. е притежавал дружествен дял съответен на 670 дяла, всеки един
на стойност от по 100 лева от капитала на дружеството, целият на стойност
100 000 лева; че ищецът Т. К. П. е преживяла съпруга и наследник по закон на
починалия съдружник, като квотата й от наследството е в размер от 2/3.
Ищецът следва да докаже иска си и по размер.
В тежест на ответника е да установи обстоятелства, които изключват,
или погасяват заявеното от ищеца право.
Приема за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване между
страните на осн. чл.377, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и 4 ГПК, следните
обстоятелствата: че сключеният на 19.02.2011г. между Т. К. П. и Е.Ц.П.
граждански брак е прекратен на 18.02.2022г. поради смъртта на Е.П.; че
негови наследници по закон са съпругата му Т. П. и майка му – П. П.; че
приживе Е.П. е бил съдружник и управител в ответното дружество, като
притежавал 670 дяла, всеки един на стойност от по 100 лева, от капитала на
дружеството, целият на стойност 100 000 лева, а вторият съдружник в
дружеството – Т.П. (брат на Е.П.) притежавал другите 330 дяла от капитала на
дружеството; че дружеството е изготвило и предоставило на ищцата
междинен счетоводен баланс към 28.02.2022г.
ВПИСАНИТЕ обстоятелства по партидата на търговското дружество –
ответник, както и обявените актове по тази партида, се считат за известни на
съда и не се нуждаят от доказване предвид публичния и служебния достъп до
електронния сайт на Търговския регистър, воден от Агенцията по
вписванията.
СЪДЪТ намира, че направеното изменение в размера на предявения
иск е своевременно съобразно процесуалните срокове. Процесуалното
действие е извършено редовно, доколкото е внесена дължимата държавна
такса, поради което на основание чл.214 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА увеличение на размера на предявения иск, като същият да
7
се счита предявен за сумата 4 000 000.00 /четири милиона/ лева, заявена като
частичен иск от пълния размер на наследствената и квота от 2/3 от стойността
́
на дружествения дял на наследотателя Е.П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДЪТ намира, че представените до този момент от страните, писмени
доказателства са относими и допустими, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Копие от Удостоверение за
сключен граждански брак от 19.02.2011 г.; Копие от Удостоверение за
наследници изх. № 32902/22.02.2022 г.; Копие от Справка от 28.02.2022 г.;
Копие от Дружествен договор от 03.12.2009 г.; Копие от Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 134, том II, рег. № 5080, дело № 329 от 2018
г.; Копие от Скица на поземлен имот № 15–133498–02.03.2018 г.; Копие от
Скица на сграда № 15–114439–23.02.2018 г.; Копие от Скица на сграда № 15–
114441–23.02.2018 г.; Копие от Скица на сграда № 15–114443–23.02.2018 г.;
Копие от Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 26, том 2, рег.
№ 2313, дело № 196/2015 г.; Копие от Скица на поземлен имот № 15–97292–
11.03.2015 г.; Копие от Скица на сграда № 15–97294–11.03.2015 г.; Копие от
Скица на поземлен имот № 10162/ 11.04.2013 г.; Копие от Нотариален акт за
учредяване право на строеж № 153, том VI, рег. № 15077, дело № 1128/2019 г.
– 46 листа; Копие от Скица на поземлен имот № 15–477996–31.05.2019 г.;
Копие от Справка по кадастрална карта на сграда с идентификатор
10135.73.590.2; Копие от Справка по кадастрална карта на сграда с
идентификатор 10135.73.590.3; Копие от Справка по кадастрална карта на
сграда с идентификатор 10135.73.590.1; Копие от Справка по кадастрална
карта на сграда с идентификатор 10135.73.590; Справка от Агенция по
вписваният № 88582118.07.2022 г. – 87 листа.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представеното
с отговора на исковата молба копие от Протокол от извънредно Общо
събрание на съдружниците на „Пенемат“ ООД.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представеното
с молба с вх. № 23251/07.10.2022 г. копие от Доклад за извършена експертна
оценка на обекти от септември 2022 г. – 5 листа.
8
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с молба с вх. № 24233/18.10.2022 г. документи, както следва: Банкова
удостоверение с изх. 0 0305–64–011623/21.09.2022 г.; Извлечение по сметка
за периода от 18.02.2022 г. до 14.10.2022 г.; Копие от извлечение за
09.09.2022 г.; Копие от извлечение за 13.10.2022 г.; Копие от извлечение за
18.02.2022 г.; Копие от извлечение за 13.10.2022 г.; Копие от извлечение за
08.09.2022 г.; Копие от извлечение за 18.02.2022 г.; Копие ат Печат за справка
с IBAN на клиент от 21.09.2022 г.; Копие от извлечение за 08.09.2022 г.;
Копие ат Печат за справка с IBAN на клиент от 21.09.2022 г.; Копие от
извлечение за 08.09.2022 г.– 2 броя; Копие от извлечение за 13.10.2022 г.;
Копие от извлечение за 08.09.2022 г.; Копие от извлечение за 18.02.2022 г.;
Копие от извлечение за 13.10.2022 г.; Копие от извлечение за 08.09.2022 г.;
Копие от извлечение за 18.02.2022 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с молба с вх. № 24233/18.10.2022 г. документи, както следва: Справка от
Агенция по вписванията № 1357615/19.10.2022 г.; Копие от Свидетелство за
регистрация, Част I; Извлечение от автомобилен сайт.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с молба с вх. № 26936/16.11.2022 г. документи, както следва: Копие от писмо
от „Банка ДСК“ АД с изх. № 17–10–111586/1/09.08.2022 г.; Копие от писмо от
„Търговска банка Д“ АД с изх. № 11236/09.08.2022 г.; Копие от писмо от
„Търговска банка Д“ АД с изх. № 11339/17.08.2022 г.; Справка от Агенция по
вписванията № 1496028/15.11.2022 г. – 30 листа; Удостоверение по
изпълнително дело № 20228080400510 с изх. № 20520/15.11.2022 г.
СЪДЪТ, докладва постъпило заключение вх. № 3515/09.02.2023 г. на
допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, като констатира, че същото е
депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебно – счетоводна
експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото лице, както следва:
Ж. Г. Т. , 56 г.; българка; българска гражданка; неосъждан; без родство
със страните; предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същата обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Вещото лице Ж. Т.: Представила съм писмено заключение, което
9
поддържам.
Редовно е водено счетоводството на дружеството. Изготвеният баланс
към 28.02.2021 г. считам, че е коректен от гледна точка на това, че тези отчети
не са окончателни. Възможно е да е имало през месец март или на по – късен
етап, когато някои отчитат дадена фактура и тя следва да намери място в този
период. Считам, че счетоводството е редовно водено.
На въпросите на адв. Р.:
В. л. Т.: Не съм изчислила стойността на дела от дружествените дялове
на Т. П. и съм обяснила защо. Ако 670 дяла ги разделим на три, умножаваме
по две и дяловете на Т. П. се получават 446.67.
При вариант, когато при оценъчният резерв се изключва от стойността
на собствения капитал, умножаваме по 14 066.43 лева или се получава
остойностяване на нейните дялове в размер на 6 283 052.29 лева.
При вариант без да бъде отмахнат процентния резерв, дава остойностен
размер на приспадащото и се дяловото участие в размер на 6 310 477.83 лева.
́
На въпросите на адв. П.:
В. л. Т.: На страница 17, справка 3 от заключението, „Междинен
счетоводен баланс на „Пенемат“ ООД към 28.02.2022 г.“, в част „Актив“,
точка В, „Материални запаси“, причината да не изследвам „незавършено
производство“ на стойност 9 753 327.73 лева е, защото задачата е
конкретизирана изцяло изследване на дълготрайните активи. Няма изрично
посочване и изследване на всички пера по актива на баланса. Но го вземам на
100%, при изчисляван на актива. Доколкото имам бегъл поглед мисля, че
имаха строителства и то се води като незавършено производство. Не мога да
кажа, къде е това строителство.
Адв. П.: Не случайно задавам този въпрос на завършеното
производство, както е отразено в счетоводния баланс. Касае голяма
инвестиция на дружеството, която е отчетена дори от насрещната страна и се
иска многократно обезпечителни мерки и възбрана върху тези имоти. Става
въпрос за строителство на няколко блока в местност „Планова“. Тази
инвестиция е доста крупна и има значение, с какви средства и какво е било
финансирано, защото дружеството и към настоящия момент ползва банкови
кредити. Не случайно повдигам този въпрос, защото това незавършено
10
производство, реално би следвало да отиде в пасива по баланса във „II.
Приходи за бъдещ период“, тъй като дружеството има сключени поредица от
предварителни договори за покупко – продажба на тези обекти с трети лица –
физически и юридически лица. Там са заложени суми към датата на
инвестиционния проект, които на база на инфлационните процеси ще доведат
до загуба на фирмата.
В тази връзка бих искала да поставя допълнителен въпрос към
заключението на вещото лице, като се запознае в детайли с документацията и
със счетоводния запис, конкретно на това незавършено производство, ако
може да даде отговор: Дали правилно е записано като част от актива или би
следвало да бъде отразено в приходи за бъдещ период в пасива на
дружеството? Това ще рефлектира доста сериозно върху цифрите по
заключението.
В. л. Т.: В баланса на дружеството е отразено като незавършено
производство. Характерът на сметката показва, че той има място в актива на
баланса. В детайли не съм го изследвала. Ако съдът прецени и се постави
допълнителна задача мога да го изчисля.
На въпросите на адв. Р.:
В. л. Т.: Незавършеното производство по характер, когато се завърши,
трябва да има Акт 16, независимо от това обектите с каква цел са – дали ще
бъдат за продажба и да намерят правилно отражение, дали ще са в
дълготрайни или в краткотрайни активи. Т.е. дали ще бъде актив на
дружеството, който той ще го ползва дълготрайно, а не с оглед продажба. Ако
предстоят да бъдат продаден, трябва да бъдат в краткотрайни активи, стоки и
да започне тяхната реализация.
Считам, че не е било предмет на задачата ми, да изследвам дали
обектите, които седят зад незавършеното производство са продадени ли не и
не съм го изследвала на какъв етап е. Направила съм бегъл поглед по
хронологиите, за да мога да направя баланса.
Стойност на посоченото на страница 17 в експертизата, незавършено
строителство е отразено в баланса по делото, в актива.
Адв. П.: Допълнителната задача към съдебно – счетоводна експертиза,
която искаме е: От Част „Незавършено производство“ от актива на фирма
11
„Пенема“, като междинен счетоводен баланс на фирмата към 28.02.2022г. на
стойност 9 753 327.73 лева, да определи: Каква е инвестицията на тази
стойност? Какъв е нейния характер? Касае ли строителство в процес на
реализиране? На кои обекти? С какво финансиране е то – лични средства или
външно финансиране от банкови кредити, или други? и Следва ли да бъде
отразената тази стойност в частта на пасива – Приходи за бъдещ период, ако
се установи, че въпросното строителство е изцяло предназначено за продажба
към трети лице. Респективно, каква ще бъде стойността на дружествените
дялове притежавани от Е.П.?
Не става въпрос за два варианта на оценката. Става въпрос да се
изследва, дали записът е актуален, дали е реален, дали трябва тази стойност
да присъства в баланса, защото има значение какво стои зад това
строителство, как е финансирало и за какво е предназначено. Тъй като има
100% реализация, няма съответствие между прихода и разхода. Това
съществено ще измени баланса на дружеството. Да не говорим, че ще доведе
и до счетоводна загуба. Това е целта на това допълнително заключение.
Адв. Р.: Към дата на изготвяне не междинния счетоводен баланс –
28.02.2022 г., дружеството е посочило и отчело в своя баланс стойността на
това незавършено производство. Вещото лице е проверило, с оглед първични
счетоводни документи и въобще счетоводството на дружеството, верността
на това записване. Считам, че към датата, към която се изготвя този баланс,
вещото лице съвсем ясно е проверило и посочило верността на тези
записвания и в частност записването на незавършено производство. Така е!
Същото следва да бъде записано в пасив, но едва след продажбата на тези
активи, които стоят зад това записване. Последващи, след този баланс,
прехвърляния, разпореждания с тези активи, нямат никакво отношение към
баланса, който е изготвен към определена дата. Поради това считам, че една
такава задача, би била излишна и ненужна, с оглед предмета на
производството и предмета на доказване. Търсим балансова стойност към
определен момент. Всички записвания, действия, разпоредителни сделки,
след този момент нямат касателство за предмета на делото.
Адв. П.: Една от задачите на експертизата е: Дали вярно е водено
счетоводството на филма „Пенемат“ ООД? Считам, че допълнителният
въпрос ще отговори и на тази задача, доколкото въпросните сградите или
12
поне част от тях към датата на изготвяне на междинния счетоводен баланс –
28.02.2022 г., са имали удостоверения по чл. 181 от ЗУТ за завършени сгради
на груб строеж. Т.е. възможно е да е имало разпоредителни сделки и към този
момент, които просто да не са отразени в баланса на фирмата. Това е целта на
този допълнителен въпрос.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, следва да бъде прието и
приобщено, като доказателство по делото, ведно с уточненията от днешно
съдебно заседание.
Въз основа на депозираната справка – декларация към съдебно –
счетоводната експертиза, следва да бъде определено окончателно
възнаграждение, съобразно чл. 23 – чл. 26, ал. 3 от Наредба 2 от 29.06.2015 г.,
в размер на 800.00 /осемстотин/ лева.
Ищецът следва да бъде задължен да внесе сумата от 100.00 /сто/ лева,
съобразно определения окончателен размер на възнаграждението на вещото
лице.
Воден от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА , като доказателство по делото, днес
изслушаното заключение на съдебно – счетоводната експертиза, ведно с
уточненията в днешно съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице Ж. Г. Т., в
размер на 800.00 /осемстотин/ лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ внесения депозит от страните, в размер на 700.00
/седемстотин/ лева, от внесения за тази цел депозит /изд. РКО – ПОС –
Терминал в Окръжен съд – Варна от 28.11.2022 г./.
ЗАДЪЛЖАВА ищцовата страна, да внесе допълнителен депозит в
размер на 100.00 /сто/ лева, в едноседмичен срок считано от днес и представи
доказателства за това в същия срок.
УКАЗВА на ищцовата страна, че при липса на представени
доказателства, съдът ще постанови осъдително определение с решението си
по същество на спора по чл. 81 вр. чл. 77 от ГПК.
13
СЪДЪТ, за да произнесе намира, че поставената задача е допустима.
Същата е относима като предмета на спора, като вещото лице следва да се
придържа към датата на изготвяне на баланса – 28.02.2022 г., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДОПЪЛНИТЕЛНА задача към СЪДЕБНО –
СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, от Част „Незавършено производство“ от
актива на фирма „Пенема“ ООД, като междинен счетоводен баланс на
фирмата към 28.02.2022 г. на стойност 9 753 327.73 лева, вещото лице да
определи:
Каква е инвестицията на тази стойност?
Какъв е нейният характер?
Касае ли строителство в процес на реализиране?
На кои обекти?
С какво финансиране е то – с лични средства или външно финансиране
от банкови кредити, или други?
Следва ли тази стойност да бъде отразената в частта на пасива –
Приходи за бъдещ период, ако се установи, че въпросното строителство
е изцяло предназначено за продажба към трети лица. Респективно, каква
ще бъде стойността на дружествените дялове притежавани от Е.П.?
ЗАДЪЛЖАВА ищцовата страна да внесе депозит, в едноседмичен срок
от днес по сметка на Окръжен съд – Варна, в размер общо на 500.00
/петстотин/ лева, с представяне на доказателства за внасянето в същия срок.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Ж. Т..
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл. 199 от ГПК, да представи
заключението си най – късно една седмица преди съдебното заседание.
Адв. Р.: Нямам други искания.
Адв. П.: На този етап нямам други доказателствени искания. Моля
копие от протокола да бъде изпратен на електронната ми поща.
СЪДЪТ, с оглед необходимостта от допуснатите специални знания, за
изясняване предмета на производството
О П Р Е Д Е Л И:
14
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 31.03.2023 г. от
10:30 часа, за която дата и час, страните се считат за редовно уведомени от
съдебно заседание.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото Ж. Т., след представяне на доказателства за
внесен депозит.
На ответната страна, ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от протокола от
съдебното заседание на електронна поща – ****************, съобразно
искане обективирано в днешно съдебно заседание.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
11:03часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
15