Р Е
Ш Е Н
И Е
№479
12.04.2022
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен
състав,
на тридесет и първи март две хиляди и двадесет и втора година,
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА
КОЛЕВА
като разгледа докладваното от
съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 391 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение
второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Териториална
дирекция Митници Бургас (с предишно наименование Териториална дирекция Южна
морска) срещу
решение № 72 от 26.01.2022г., постановено по НАХД № 5420/2021 по описа на
Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 1411/2020
г. от 24.02.2021 г., издадено от Директора на ТД Южна Морска към Агенция
Митници (към настоящем с наименование ТД Митница-Бургас), с което на „ЗАНИ ГРУП“ ЕООД: I.
за нарушение по чл. 126, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове
(ЗАДС), на основание чл. 126, ал. 1, т. 2 ЗАДС е наложена
имуществена санкция в размер на 3441,90 лв.; II. на основание чл. 124, ал.1,
вр. чл. 107е, ал. 2 от ЗАДС е присъдено да заплати 3051,29 лева, представляващи пазарната цена на
стоките, предмет на нарушението; III. за нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, на
основание чл. 126, ал. 1, т. 2 ЗАДС е наложена имуществена санкция в размер на 6483,26 лв.; IV.
на основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 107е, ал. 2 от ЗАДС е присъдено да се заплати 5753,97
лева, представляващи пазарната цена на стоките, предмет на нарушението.
В касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен
акт и потвърждаване на наказателното постановление. Излагат се доводи, според
които районният съд неправилно е приел, че излишъците не попадат в нито една от
хипотезите за начисляване на акциз, съгласно чл.19 от ЗАДС. Според
жалбоподателя хипотезите за начисляване на акциз са формулирани в чл.2 и чл.20
от ЗАДС, а в чл.19 от ЗАДС е формулирано изключение, в случаите на когато
конкретните стоки са били поставени под режим отложено плащане на акциз. Не
сочи нови доказателства. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В съдебно заседание,
жалбоподателят не изпраща представител.
Ответникът по касация, редовно призован се
представлява от адв.Н.. Депозиран е отговор на касационната жалба, в който
счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно.
Представителят на прокуратурата
поддържа становище за основателност на обжалването. Прокурорът не сочи
доказателства.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение Районен
съд Бургас е отменил наказателно постановление № 1411/2020
г. от 24.02.2021 г., издадено от Директора на ТД Южна Морска към Агенция
Митници (към настоящем с наименование ТД Митница-Бургас), с което на „ЗАНИ
ГРУП“ ЕООД: I. за нарушение по чл. 126, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните
складове (ЗАДС), на основание чл. 126, ал. 1, т. 2 ЗАДС е наложена имуществена
санкция в размер на 3441,90 лв.; II. на основание чл. 124, ал.1, вр. чл. 107е,
ал. 2 от ЗАДС е присъдено да заплати 3051,29 лева, представляващи пазарната
цена на стоките, предмет на нарушението; III. за нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, на основание чл. 126, ал. 1, т. 2 ЗАДС е наложена имуществена санкция в
размер на 6483,26 лв.; IV. на основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 107е, ал. 2 от ЗАДС е присъдено да се заплати 5753,97 лева, представляващи пазарната цена на
стоките, предмет на нарушението.
За да постанови решението съдът
е приел, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, поради липса на осъществен състав на
административно нарушение. Прието е, че липсва законово
изискване надлежно осчетоводените
излишъци да са придружени от документ за платен акциз, тъй като инвентаризацията
не е предвидена като начален момент, от който да се дължи акциз съгласно чл. 20
от ЗАДС, както и не попада в никоя от хипотезите за начисляване на акциз съгласно
чл. 19 ЗАДС.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Възраженията
на касатора са неоснователни.
Решението
на първоинстанционния съд е валидно, допустимо, и правилно. При постановяването
му съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на
събраните доказателства е формирал правилни изводи по приложението на
материалния закон. Изложените от въззивния съд доводи се
споделят и от настоящия съдебен състав, като съдът се позовава на тях на
основание нормата на чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК.
В
нормата на чл.126 от ЗАДС, е предвидена отговорност на лице, което държи,
предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон
или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен
документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител,
когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага: 1. глоба в
двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно
нарушение – не по-малко от 2000 лв. – за физическите лица; 2. имуществена
санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв., а при
повторно нарушение – не по-малко от 4000 лв. – за юридическите лица и
едноличните търговци.
Фактите
по делото са безспорно установени и подробно описани от първоинстанционния съд,
като административнонаказващият орган не оспорва, че установеният излишък е
надлежно заведен в счетоводната документация на търговеца, както и не се
твърди, че се касае за количества горива, които са придобити по друг начин,
извън счетоводно отразения. В хода на производството е установено, излишъкът е 7682,01л.
„Гориво за дизелови двигатели“ с код по КН 27102011 7102011, от които 2664,01л. продадено за периода от 01.08.2018 до 31.08.2018 г. и 5018л.
държани в повече в резервоара акцизни стоки без платен акциз. Цялото количество
е коректно заведено в счетоводна сметка „304 3 дизел В6“ в счетоводната
отчетност на „Зани Груп“ ЕООД. Измерванията са направени при привеждане на
горивото към температура 15˚С и са по данни от нивомерната система. Констатирането
на излишъци е в следствие от инвентаризация, като от наказващият орган не се
оспорва счетоводната документация и не се твърди, че посочените горива са
придобити по друг начин. Правилно съдът е приел, че тези излишъци могат да се
дължат на физико-химичната особеност на стоката, която променя своя обем при
промяна на температурата, както и на отклонението което може да даде
нивомерната система, като сбора от възможните отклонения при тези два фактора
надхвърля количеството гориво, за което се твърди, че няма документ.
Както
правилно е прието в обжалваното решение, за да се ангажира отговорността на
дружеството на основание чл.126, ал.1 от ЗАДС, следва да бъде установено, че административно-наказателноотговорното
лице държи, продава гориво, без да притежава изискващите се документи.
Установяването
на „излишък“ при извършването на инвентаризация не е сред хипотезите, при които
дължи акциз съгласно чл.19, 20 от ЗАДС. Изводите на административнонаказващият
орган, че за надлежно заведените излишъци също следва да е налице документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, не намират
законова опора. Количествата акцизни стоки, с които дружеството е оперирало, са
надлежно осчетоводени и за същите са регистрирани съобщения в системата на НАП
за потвърждаване на доставките. Други биха били изводите, ако се установи, че
процесните количества не са „излишък“, но такива данни не са налични по делото
и не са разглеждани от административно-наказващия орган.
При
така установените, безспорни от фактическа страна обстоятелства, правилно първоинстанционният
съд е направил извод за несъставомерност на деянието, поради липса на
законовозадължение за начисляване на акциз, поради което е отменил
наказателното постановление.
С
оглед изложеното и на основание чл.221,
ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН,
обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Разноски
са присъдени при разглеждане на делото в първата инстанция. Не се претендират
направени при разглеждане на делото в касационната инстанция.
По изложените
съображения и на основание чл.221, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 72 от 26.01.2022г., постановено по НАХД № 5420/2021 по
описа на Районен съд Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.