Р Е Ш Е Н И Е
№ 325
гр. Велико Търново, 23.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, шести състав, в
публично заседание на втори
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М. разгледа докладваното от
председателя Адм. дело № 215/2019 г. по
описа на Административен съд Велико Търново и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на §44 от ПЗР на ЗИДЗУТ, ДВ, бр.25 от 2019 г.
Жалбоподателите В.Ц.Х., Н.И.Ж. и М.А.
Г.- П.,***, са оспорили пред РДНСК -
Велико Търново разрешение за строеж №21 от 6.02.2019 година на главния архитект
на община Велико Търново, като впоследствие поддържат тази си жалби и пред
съда.
Жалбоподателката В.Х., чрез
процесуалният си представител *** Д. от ВТАК аргументира, че при издаването на
разрешението за строеж са допуснати множество съществени нарушения на
административно-производствените правила и същото е издадено в разрез със
закона. По-специално се аргументира, че не е установено връчването на
разрешението за строеж на всички заинтересовани страни и уведомяването им за
започването на инвестиционната процедура, като освен това се сочи, че в обекта,
който е предмет на строежа, ще се изгради нова отоплителна и вентилационна
инсталация, което изисква липсващо по преписката съгласие на собствениците в
етажната собственост, като най – сетне се поддържа и неустановяването на
императивните условия на чл.38, ал.9 от ЗУТ. Иска се отмяната на разрешението
за строеж и присъждането на разноските.
Жалбоподателката М.А. Г.– П. в
първоначално подадената жалба /възражение/ поддържа несъгласие с това
разрешение за строеж, като пред съда, чрез представителя си ***Я. от ВТАК
аргументира незаконосъобразност на процесното разрешение за строеж с оглед
неспазването на изискването на чл.38, ал.9 от ЗУТ. Претендира разноските по
делото в размера на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят Н.И.Ж. също е оспорил
посоченото разрешение за строеж. Оплакванията му се съдържат в жалбата, която
по външна форма представлява възражение, в което се поддържа, че
преустройството на строежа, на който той е непосредствен съсед, ще доведе до
неблагоприятни за него последици, тъй като няма пространство между залата и
първия етаж, шумът и движението на хора ще е постоянно, канализацията не е
обособена за преустройството.
Ответната
страна – главният архитект на община Велико
Търново, чрез процесуалния си представител *** М. от ВТАК оспорва
основателността на жалбите. В представената по делото писмена защита сочи, че
при промяна на предназначението на самостоятелен нежилищен обект в жилищната
сграда в друг нежилищен обект /какъвто е според него процесният случай/ не се
допуска наднормено шумово и друго замърсяване според чл.38, ал.5 от ЗУТ. В
случая ставало въпрос за разположен в заварена сграда със смесено
предназначение обект, който имал самостоятелен вход, като при промяната на
предназначението не се предвиждало да се отнемат общи части, нито да се
свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната
стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос с оглед заключението
по СТЕ, чрез преустройството не се допуска наднормено и друго шумово
замърсяване, а поради наличието на тези обстоятелства не се изисква и съгласие
на останалите собственици с оглед чл.185, ал.1,т.7 от ЗУТ. Спазени са според
тази страна и процедурите по издаването на разрешението за строеж и иманентно
свързаните с него инвестиционни проекти. Обратно на поддържаното от
жалбоподателите, при издаването на разрешението за строеж е спазено изискването
на чл.38, ал.9 от ЗУТ. Развити са тълкувателни съображения за логиката на тази
разпоредба, за неприложимостта и в конкретният случай и за приложимостта на
чл.43, ал.2 от ЗУТ.
Заинтересованите и конституираните от
съда служебно като такива страни Ц.Х.Д., П.Х.К., И.Х.Х., Ц.Д.Т., И.П.Т., А.А.П.,
Д.А.П., П.И.И., П.С.М., И.М.М., Г.Н.Г., Р.К.Й., Р.Б.Ц., П.В.Н., С. П.К., Л.Б.К., Б.П.К., Г. И.Г., А.Й.К., З.С.К., Р.С.С., С.Н.О., М.Н.Г., М.Н.Г., Т.Г.П., П.П.П., Г.П.П., не заемат
становище по жалбите.
Заинтересованата страна „Им Инвест“
ЕООД – град София, чрез представителя си заема становище за неоснователност на
оспорванията. Според представената молба на л.386 от делото, становището на
тази страна е за спазване на чл.38, ал.5 от ЗУТ във връзка с чл.185, ал.1 и
ал.2 от ЗУТ и за законосъобразност на процесното разрешение за строеж.
Жалбите са допустими. И трите физически
лица – с оглед представените доказателства и безспорното между страните
обстоятелство, че те са собственици на жилищни обекти в етажната собственост с
административен адрес град Велико Търново, бул. България №66 и в това им
качество са уведомени за административния акт по реда на чл. 149, ал.1,
изречение първо от ЗУТ - попадат в хипотезата на чл.149, ал.2, т.3 от ЗУТ.
Заинтересованата страна „Им Инвест“ ЕООД – София в становище по делото /лист
294 и сл./ поддържа недопустимост на жалбите с аргумента, че жалбоподателите
нямали правен интерес. Дали законовите предпоставки на разпоредбите на чл.185
във връзка с чл.38, ал.5 от ЗУТ са изпълнени при издаването на въпросното
разрешение за строеж, е въпрос по същество на спора, като в този смисъл е
например определение №12204 от 1.10.2020 година на ВАС.
Що се касае до срока да оспорване,
следва да се съобрази, че в процесният случай производството се развива по
правилата на преходната разпоредба на §44 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Според тази
разпоредба подадените по реда на отменения чл. 216 жалби
и протести, по които до влизането в сила на този закон няма произнасяне от
органа по чл. 216, ал. 2, се изпращат служебно по
компетентност на съответния административен съд.
В настоящият случай и трите жалби са
подадени пред РДНСК – Велико Търново по отменения процесуален ред, разписан в
действащата към момента на подаването им разпоредба на чл.216, ал.2 от ЗУТ. При
подаването на жалбите е спазен и преклузивният срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ.
Всъщност видно е от преписката, представена на съда, че за издаденото
разрешение за строеж жалбоподателката В.Х. е уведомена чрез писмо, връчено
според представената разписка на 18.02.2019 година /лист 38 от делото,, лист
226 от делото - оригинал/. По преписката
е налице т.н. обжалване от 19.02.2019 година /лист 32 от делото/, което е
извършено от името на собствениците на самостоятелни обекти и идеални части в
етажната собственост, което е подписано от Х. в качеството и на домоуправител,
но и на собственик на недвижим имот в етажната собственост. Впоследствие това
лице е потвърдило волята си да оспори разрешението за строеж с оглед т.н.
възражение, находящо се на лист 19 от делото, което е подадена на 07.03.2019
година. По отношение на жалбоподателката М.
А. Г.– П. следва да се отбележи, че от първоначално представените
известия за доставяне /л.39 – 42/ не се установява връчването на това лице на
писмото, с което заинтересованите страни, посочени в списъка на лист 43 от
делото, са уведомени за издаденото разрешение. От служебно събраните от съда
доказателства обаче се установява, че писмото, с което това лице е уведомено за
издаденото разрешение за строеж, е връчено на 18.03.2019 година /лист 225 от
делото/, като жалбата е подадена до РДНСК – Велико Търново на 27.03.2019
година, т.е. в посоченият по-горе преклузивен и решителен срок. По отношение на
жалбоподателят Н.И.Ж. следва да се
отбележи, че за издаването на оспореното разрешение за строеж това лице е
уведомено на 07.03.2019 година /лист 42 от делото/, като неговата жалба /под
формата на възражение/ срещу разрешението е
постъпила в РДНСК – Велико Търново на 14.03.2019 г., т.е. отново в
посочения преклузивен срок. От друга страна, до момента на влизането на ЗАКОНА
за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр.
1 от 2001 г.; изм., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107
от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от
2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 80, 82, 106 и 108 от 2006 г., бр. 41,
53 и 61 от 2007 г., бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008 г., бр. 6, 17, 19, 80,
92 и 93 от 2009 г., бр. 15, 41, 50, 54 и 87 от 2010 г., бр. 19, 35, 54 и 80 от
2011 г., бр. 29, 32, 38, 45, 47, 53, 77, 82 и 99 от 2012 г., бр. 15, 24, 27,
28, 66 и 109 от 2013 г., бр. 49, 53, 98 и 105 от 2014 г., бр. 35, 61, 62, 79 и
101 от 2015 г., бр. 15 и 51 от 2016 г., бр. 13, 63, 92, 96 и 103 от 2017 г.,
бр. 21, 28, 55 и 108 от 2018 г. и бр. 1 от 2019 г.), ДВ, бр. 25 от 26.03.2019
година началникът на РДНСК – Велико Търново, не се е поизнесъл по нито една от
посочените три жалби с административен акт.
По същество жалбите са основателни.
След като съобрази наведените оплаквания в жалбите и
прецени събраните по делото доказателствата поотделно и съвкупно,
административният съд приема
за установено следното от фактическа страна:
На 24.01.2019 година заинтересованата
страна „Им Инвест“ ЕООД със заявление №5300-20471-1 от тази дата заявява пред
ответника желание за одобряване на инвестиционен проект и за издаване на
разрешение за строеж за строеж , наименован като „промяна на предназначението
на магазин в игрална зала за хазартни игри в УПИ III, квартал 3 в град Велико Търново“.
Заявлението е подадено чрез пълномощника М., притежаващ изрично писмено
пълномощно – л.56 от делото. Към заявлението е приложен комплексен доклад за
оценяване на съответствието на инвестиционния проект със съществените
изисквания към строежите за този строеж, с №4/21.01.2019 година, договор за
продажбата на търговско предприятие в едно със списък на отделно посочените
активи, собственост на прехвърлителя на това предприятие, в който списък под №13
е посочен магазин в град Велико Търново, разположен в подблоковото пространство
на жилищна сграда с административен адрес булевард „България“ №66, построена в
УПИ III, квартал
3 по ПУП на града, който се състои от търговска зала, три склада, санитарен
възел и стъблищна клетка за сутерен и е със застроена площ от 267 кв.метра,
заедно с три изби в сутеренната част със светла площ от 41 квадратни метра,
както и 10,54% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж
върху общинска земя, съставляваща посочения урегулиран поземлен имот. Приложен
е договор за извършване на консултантски услуги в проектирането, сключен на
основание чл.166 от ЗУТ, както и удостоверение за извършване на дейностите по
чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ – оценка и надзор на инвестиционни проекти. В
преписката е налична и виза за проектиране /л.81 от делото/, с която е
допуснато изработването на инвестиционно проектиране за промяна на
предназначението на посоченият имот от магазин в зала за хазартни игри.
Приложени са удостоверение от „Електроразпределение Север“ АД и служебна
бележка от ВиК „Йовковци“ - Велико Търново. Видно от приложеният инвестиционен
проект, същият съдържа архитектурна част, фаза технически проект, конструктивна част, фаза конструктивно
становище, ВиК част, фаза инженерно становище, ОВК част, фаза технически проект
за тази инсталация, електрическа част, фаза технически проект, част пожарна
безопасност, фаза технически проект. От съответните обяснителни записки се
установява, че магазинът е с два входа от булеварда, които при промяната следва
да се запазят, като е налице и един вход към междублоковото пространство, той
е присъединен към мрежите на
експлоатационните дружества, с новото предназначение на обекта не се допуска
наднормено и друго замърсяване, с оглед на дейността на бъдещият обект, той се
оборудва с климатик, компютър и игрални автомати за хазартни игри, чиито нива
на експлоатация на шум са по-малки от допустимите стойности. Отбелязано е, че
не се засяга носещата конструкция, в допълнение към санитарният възел се
изпълнява още един с две клетки. Описани са строителните дейности, както и
броят работни и посетителски места. В инженерното становище за обекта към ВиК
частта е посочено, че са предвидени някои промени в разпределението на
помещението, като водоснабдителната инсталация на сградата преминава през
частта от обекта, като съществуващите прибори са захранени с вода и е осигурено
измерване на количествата и, като при констатирана нарушена цялост тръбите
подлежат на подмяна, предвидено е нома кухненска мивка, 2 нови клозета, 2 нови
тоалетни мивки, като захранването ще бъде от съществуващата инсталация, която
осигурявала достатъчно напор за посочените цели. Посочено е как ще се заустват битовите отпадъчни води.
В обяснителната записка към ОВК частта са посочени изчисленията при външна
температура от -17 градуса по целзий, изчисленията при летен режим на работа на
климатичната система, топлотехническите изчисления на вентилационните системи.
Всички части на инвестиционният проект са одобрени на 6.02.2019 година видно от
датата, на която е положен подписа на ответника.
Според доклада, съставен на основание
чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ, при промяната на предназначението не се променят
градоустройствените показатели на имота. Посочено е, че проектът е съставен при
спазване на правилата и нормите за устройство на територията, изпълнени са
изискванията на чл.143, ал.1,т.3 от ЗУТ, изпълнен е начина на застрояване
според ПУП, спазени са изискванията на действащите нормативни актове за
градоустройствените норми /плътност, озеленяване, КИ, сервитути и БДС/.
Отразени са хигиенните норми, изисквания и санитарни правила, а и строежът е в
съответствие с предвижданията на ПУП.
След като са преповторени в този
доклад на практика обяснителните записки към всяка фаза и част на преустройството
е констатирано, че всички части и фази са съгласувани помежду си и са в
пълнота, която изяснява проектното решение и съответстват на инженерните
изчисления.
Предвид характера на спора, съдът
допусна изслушването на съдебно – техническа експертиза, като по делото са
приети като доказателства едно основно и едно допълнително заключение, както и
повторно допълнително заключение предвид оспорването на първото допълнително
заключение от процесуалния представител на един от жалбоподателите.
Според основното заключение на ВЛ с
оспорваното разрешение за строеж се допуска промяна на предназначението на
описания по-горе имот, като самото преустройство е вътрешно. Преустройството не
предвижда засягане на носещата конструкция и фасадата на сградата, а
демонтаж и монтаж на леки преградни
стени, разширение на санитарния възел, реконструкция на вътрешната
електроинсталация, нова ОВК инсталация, подмяна на окачения таван. Обектът се
намира на партерния етаж, като още преди преустройството е отразен в КК като
самостоятелен обект за търговска дейност, т.е. той е с нежилищно
предназначение, като се състои от търговска зала за посетители с два входа към
булевард България, три броя складови помещения на приземния етаж, санитарен
възел с една тоалетна, стълбище към сутерена на подземното ниво с
предназначение за складово помещение. ВЛ всъщност сочи, че строежът променя
предназначението си от един вид „обществено обслужване“ в друг вид такова
обслужване. Посочено е, че дейността за игрална зала не допуска и не предвижда
шумово или друго замърсяване предвид одобрените инвестиционни проекти. ВЛ
заключава и, че с преустройството не се изменят очертанията на съществуващият
обект, а с инвестиционното проектиране не се отнемат общи части от сградата,
нито такива общи части се изменят съществено. Самото изменение не променя по
някакъв начин предвижданията на ПУП, а инвестиционните проекти, приложени към
него, са основание за издаването му, тъй като покриват изискванията на чл.139,
ал.2 от ЗУТ. В открито заседание ВЛ поддържа, че в самите проекти никъде не е
предвидено наличие на наднормен шум и съответно необходимостта от поставяне на
шумоизолации, а и нормите за шум не можели да се заложат предварително. Освен
това сочи, че зоната, в която се намира етажната собственост в която ще се
извършва преустройството, е отредена за жилищна територия.
Съответно, според допълнителното
заключение на същото ВЛ, устройственият режим на УПИ III в кв.3 от плана е създаден при ЗПИНМ
/отменен/, като при този режим не е било разрешено изграждането на гаражи в
жилищните комплекси и е ограничавано паркирането и гарирането в парцелите.
Броят на гаражите и паркоместата е определян с кварталнозастроителни разработки,
като размерът на гаражите е определян съобразно нуждите, които покриват.
Всъщност етажната собственост, в която
се намира обектът - предмет на преустройство, е построен при прилагането
на плана за застрояване от 1958 година. В урегулираният имот паркирането и
гарирането е осигурено чрез самостоятелни гаражи в подземно и полуподземно застрояване
в двора на имота – 111 броя, и чрез места за паркиране. Гаражите са с достъп
откъм улиците, прилежащи на урегулирания имот. ВЛ дава заключение и, че
паркоместата обслужват собствениците на
самостоятелните обекти – жилища от всички блокове и обектите за обществено
обслужване. ВЛ сочи, че в проектното решение не са предвидени нови паркоместа,
като по данни от КККР и предвид огледа на място гаражите и паркоместата са
по-малко спрямо нормативно предвидените. Самостоятелните обекти са 165 броя
разпределени в жилищните сгради на основното застрояване, а гаражите са 111
броя. Възможно е допълнително благоустрояване за нови паркоместа при
необходимост за постигане на нормативните изисквания. Сочи се, че магазинът е бил осигурен с три
паркоместа според нормативните изисквания, като и новият обект изисква толкова
паркоместа, поради което при проектирането на промяната на предназначението на
обекта не се налага да се предвиждат допълнителни паркоместа.
Както се отбеляза, предвид
направеното по същество оспорване на тази допълнителна експертиза от страна на
процесуалния представител на единия от оспорващите, съдът допусна повторно
допълнително заключение по нея, като разшири и задачата на вещото лице.
Според общата част от констатациите
на това заключение, броят на гаражите е 110, като допълнително са налични паркоместа -15 броя или общият брой
на местата за паркиране и гариране е от 125 броя. Според това ВЛ зелените площи
са 21% при норматив за жилищна зона със средна плътност 30-50%. При това в
имота има общо 156 апартамента в многосекционните сгради, за които са
необходими 156 паркинг/гаражни места, а за търговските площи, които са общо от
1459 кв.м. Са необходими 26 места. При това положение е наличен сериозен
дефицит на места за паркиране в имота.
Според ВЛ допълнително негативен ефект е налице предвид на
обстоятелството, че поради статута на гаражите, те могат да принадлежат и на
лица, които не са собственици на обекти в жилищните сгради. В отговор на
вторият въпрос ВЛ сочи, че според обяснителната записка и визата няма анализ на
съществуващите възможности за паркиране и не са отразени предвиждания за нови
поркоместа. Самият обект не е част от нормативни предвиждания и поради това по
аналогия следва да се приеме, че са приложими изискванията за обекти, именувани
„други обекти за стопански и обслужващи дейности“, при които нормативът е едно
място на 80-100 кв.метра площ. Затова и за промяната на предназначението на
обекта не се увеличава изискуемият брой паркоместа. Всъщност посоченото
изискване е законово неизпълнимо поради вече съществуващото положение.
Всъщност в нито едно от заключенията
няма обоснована констатация за обстоятелството, че за обекта преди
преустройството му, са били отредени определени или определяеми паркоместа.
Първото ВЛ сочи, че има такива, но заключението му е необосновано и голословно,
а второто ВЛ констатира единствено, че броят на паркоместата преди и след преустройството не следва да бъде
увеличен, но също не констатира дали са отредени такива за обекта на
преустройството и евентуално къде са ситуирани.
Какви са изводите на съда?
Разрешението за строеж е валиден акт,
издадено от компетентен по степен, територия и материя орган – чл. 148, ал.2 от ЗУТ.
Спазени са основните административно-производствени
правила, като е налице одобрен инвестиционен проект – аргумент от чл.148, ал.4
от ЗУТ. Самият инвестиционен проект е издаден при спазване на процесуалните
изисквания на чл.142, ал.1, 4 и 6 от ЗУТ. Спазени са и изискванията на чл.143,
ал.1 от ЗУТ.
Съдът обаче счита, че не е спазено изискването
на разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗУТ, тъй като не е налице хипотезата на
чл.185, ал.1, т.7 от закона.
Според чл.185, ал.2 от ЗУТ „В
случаите извън тези по ал. 1 се изисква решение на общото събрание на
собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на всички
собственици - непосредствени съседи на обекта, а когато се завземат общи части
- съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на
подписите.“. Настоящият случай налага прилагането на посочената разпоредба,
като е безспорно по делото, че липсва решение на общото събрание за допускане
на преустройството, което попада в хипотезата на чл.38, ал.5 от ЗУТ, като
липсва и изразено изрично съгласие на непосредствените съседи на обекта.
С оглед както на параметрите, черпени
както от обяснителните записки и комплексният доклад, така и от основното
заключение на експертизата досежно характера на строежа е ясно, че в
съществуваща жилищна етажна собственост, се преустроява нежилищен обект отново
в нежилищен обект, като в такива случаи според разпоредбата на чл.38, ал.5 от ЗУТ, към която нормата на чл.185, ал.1,т.7 от ЗУТ препраща, преустройството да става по общия ред без да
се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост. Приложимостта на това изключение, което следва да се
тълкува стриктно, е обусловена от наличието на хипотезите на чл.185, ал.1,
т.2-4 от ЗУТ. Както правилно изтъква ответникът в представената писмена защита,
предвид основното заключение на ВЛ, което
в тези му части, като отговарящо на посоченото в обяснителните записки към
проекта, следва да се кредитира, процесният строеж действително не отнема общи
части /по смисъла на чл.38 от ЗС/ или помещения, за да промени предназначението
им, не изменя по никакъв начин общите части на етажната собственост и свързва
общи вътрешни инсталации с общи мрежи по
една вертикална ос. При това положение са налице хипотезите на чл.185, ал.1,
т.2-4 от ЗУТ. Съдът обаче намира, че не е налице и не е установено
кумулативното изискване на нормата да липсва наднормено шумово и друго
замърсяване. Целта на преустройството е очевидно промяната на магазин в
хазартна игрална зала, в която ще се осъществяват или игри с игрални автомати,
или игри в игрално казино по смисъла на Закона за хазарта, които игри
имплицитно са свързани с необходимостта от достъп на много хора, за да
функционира залата. При това не става ясно дали в залата ще се оперира с
игрално оборудване по смисъла на §1, т.2 от ЗХ и съответно какво шумово
натоварване ще се генерира при тази дейност. Според нормата на чл.148, ал.8 от ЗУТ одобреният инвестиционен проект е неразделна част от разрешението за
строеж. Освен на изискванията, които общото законодателство поставя към
инвестиционния проект чрез разпоредбата на чл.139 от ЗУТ и на НАРЕДБА № 4 от
21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, последният
следва да отговаря и на изискванията на специалното законодателство. В случая
става въпрос за строеж по смисъла на §5, т.38 във връзка с т.41 от ДР на ЗУТ,
за който се иска разрешение на строителството през 2019 година, и който с оглед
функционалните си особености е свързан с достъп на множество лица до бъдещото
преустройство. При това положение приложима е специалната разпоредба на §4 от
ПЗР на Наредба №4 ат 27.12.2006 година за ограничаване на вредния шум чрез
шумоизолиране на сградите при тяхното проектиране и за правилата и нормите при
изпълнението на строежите по отношение на шума, излъчван по време на
строителството /Наредбата за шума за лаконичност/. Тази Наредба е приложима в
случая по аргумент от разпоредбата на чл.2, ал.1 от самата нея. Според
разпоредбата на чл.3, ал.1 от тази наредба „Изискванията на наредбата се
отнасят при проектиране и изпълнение на нови сгради, както и при реконструкция,
основно обновяване, основен ремонт и преустройство на съществуващи сгради.“.
При това положение инвестиционният
проект е следвало да бъде съобразен с изискванията на чл.37 и чл.38 от тази
наредба, като е видно от преписката, че тези нормативни изисквания не са
изпълнени, съответно, не е установено несъмнено с относими доказателства, че
липсва надмормено шумово натоварване по смисъла на чл.38, ал.5 от ЗУТ. Както се
отбеляза, при това положение приложима е хипотезата на чл.185, ал.2 от ЗУТ,
изискванията на която понастоящем не са изпълнени, при което издаденото
разрешение за строеж е незаконосъобразно.
Извън
посоченото по – горе и независимо от него следва да се отбележи, че според
настоящият състав на съда не е спазено и изискването на чл.38, ал.9 от ЗУТ.
Според тази императивна разпоредба „Не се допуска преустройство и промяна на
предназначението на обекти по ал. 1 - 5, ако за новите обекти не могат да се
осигурят необходимите гаражи или места за паркиране в съответния поземлен
имот.“. Както впрочем и ответникът и инвеститорът поддържат, а и както съдът
посочи по-горе, в случая е налице именно хипотезата на чл.38, ал.5 от ЗУТ, при
което е съобразимо действието на разпоредбата на чл.38, ал.9. Дерогирането и
става само при условие, че са налице изключенията по ал.10, които – като всички
изключения от принципно положение - следва да се тълкуват стриктно и в съответствие
с преследваните от тези изключения цели. В случая обаче липсват в процесното
разрешение за строеж фактически обстоятелства /вж. изискването на нормата на
чл.148, ал.9 от ЗУТ/, които да обосновават прилагането на изключението по
чл.38, ал.10 от ЗУТ, а и доказателствата по преписката не установяват конкретно
обстоятелство, което да води до приложимост на посочените изключения. Съдът –
обратно на изтъкнатото от процесуалния представител на ответника – не счита, че
нормата на чл.38, ал.9 от ЗУТ е приложима единствено и само в ситуация, при
която преустройството води до обособяване на нови самостоятелни обекти в
съответната сграда. Анализът на хипотезата на чл.38, ал.5 от ЗУТ, към която част
от нормата на чл.38, ал.9 препраща, не води до такова ограничително тълкуване
на приложното и поле. Изрично в нормата на чл.38, ал.9 от ЗУТ е посочено, че
освен преустройство, относима е и промяната на предназначението на обект,
каквато промяна разпоредбата на чл.38, ал.5 от ЗУТ има предвид. Всъщност следва
да се констатира, че няма как да е налице единствено променено предназначение на строеж по смисъла на §5,
т.41 от ДР на ЗУТ при разделянето на съответния обект на повече от един.
От друга страна това, че към момента
на началото на проектирането на промяната на предназначението не е ясно дали и
колко паркоместа има обекта, чието предназначение се променя, не е основание да
не се прилага посочената разпоредба, каквото мнение на практика изразява ВЛ по
първата допълнителна СТЕ, както и ВЛ по втората СТЕ. Обратно, след като режимът
на преустройството на построена при действието на ЗПИНМ /отм./ част от сграда
попада под действието на материално-правните изисквания на ЗУТ, то разписаните
именно от този закон императивни изисквания са съобразими при разрешаването на
това преустройство. Затова изискването на чл.38, ал.9 от ЗУТ е релевантно в
случая, а нито от инвестиционните проекти, нито от самото разрешително се
установява спазването му.
Констатираното
дотук налага извод за незаконосъобразност на издаденото разрешение за строеж,
като то следва да се отмени. Тъй като издаването му не е обусловено от искането
на някои от жалбоподателите, то в случая не
приложима разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК.
Жалбите
са основателни.
При този
изход на спора на жалбоподателите М.А. Г.-П. и
В.Ц.Х. се следват направените от тях разноски. За жалбоподателят Н.И.Ж. разноски не се следват, тъй като
такива не са претендирани.
За
жалбоподателката М.А. ***, ЕГН **********, разноските представляват внесена
държавна такса от 10 лв., както и ефективно заплатено адвокатско възнаграждение
в размер от 750 лв.
За
жалбоподателката В.Ц.Х. ***, ЕГН **********, разноските представляват внесена
държавна такса от 10 лв., ефективно заплатено адвокатско възнаграждение в
размер от 600 лв. И разноски за допълнително заключение от 100 лв.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разрешение за строеж №21 от
6.02.2019 година на главния архитект на община Велико Търново.
ОСЪЖДА Община Велико Търново да заплати на М.А. ***, ЕГН
**********, разноски по производството в размер от 760 лв.
ОСЪЖДА Община Велико Търново да
заплати на В.Ц.Х. ***, ЕГН **********, разноски по производството от 710 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: