№ 292
гр. Пловдив, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20225001000051 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на адвокат П. К., вписана в *АК, в
качеството й на пълномощник на ищцата Д. М. Б. ЕГН: ********** против
Решение № 260320 от 18.10.2021 г., постановено от Старозагорският
окръжен съд по търг. дело № 384/2019 г.
По силата на обжалваното решение първоинстанционният съд е
отхвърлил като неоснователен и недоказан, предявеният от Д.М. Б. ЕГН:
********** против Г. ф. – С., код по БУЛСТАТ ********* иск за сумата в
размер на 160 000 лева, предявена като частичен иск за вземане в общ
размер от 180 000 лева, представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, които
ищцата е изпитала от смъртта на своя баща - М. С. Б., починал на 16.09.2017
г., при ПТП, настъпило на същата дата, причинено от лицето В. ХР. Б. или
друго неустановено МПС, ведно със законната лихва върху претендираната
сума, считано от 08.02.2018 г. до окончателното й изплащане.
1
Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че съдът неправилно е
приел и е направил извода, че по отношение на водача В.Б., конституиран
като трето лице-помагач не са установени елементите от фактическият
състав на чл.45 от ЗЗД. Според тезата на жалбоподателя управлявания от
водача М. Б. товарен автомобил“М. С.“ е навлязъл в лентата за движение на
каруцата, управлявана от пострадалия М. Б.. В този случай движещата се
каруца не е представлявана внезапно възникнала опасност за товарния
автомобил и че ако водачът М. Б. е бил започнал спиране при възникване на
опасността от разстояние от 77.8 метра, то ударът между управлявания от
него товарен автомобил и каруцата не би настъпил и в този смисъл е бил
предотвратим.
Второто оплакване, изложено във въззивната жалба е, че съдът е предал
прекалено голямо значение на обстоятелство,че по отношение на
пострадалия Б. е установен висока концентрация на етилов алкохол в
размер на 2.28 промила. Неправилно съдът е приравнил алкохолното опиване
на починалото лице на „ някакво законоукоримо поведение“, което да е в
причинно- следствена връзка с настъпването на процесното ПТП. Според
жалбоподателя такава причинно-следствена връзка между употребата на
алкохол и механизма на настъпването на ПТП по делото
не е установена.
Третото оплакване на жалбоподателя е ,че съобразно практиката на ВКС/
цитира се конкретно касационно решение „ то приносът трябва да е
конкретен и да се изразява в извършването на определени действия от
пострадалото лице. В този смисъл приносът на последния трябва да е
доказан, а не хипотетично предполагаем“.
Четвъртото оплакване, изложено във въззивната жалба е, че съдът не се
е произнесъл по предявеният иск изцяло, а само по част от предявеното
искане. Съдът е следвало да съобрази, че отговорността на Г. ф. се поражда
първо: от деликт, предизвикан от водач без сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“и второ: от деликт,
предизвикан от водач на неизвестно МПС. По това второ, според
жалбоподателя правно основание на исковата претенция съдът не се е
произнесъл в мотивите на обжалвания съдебен акт, но предявеният иск е
отхвърлен изцяло.
2
Претендира се отмяната на обжалваното решение като
незаконосъобразно и необосновано на събраните по делото доказателства,
като се постанови въззивно решение по съществото на спора, по силата на
което се уважи изцяло исковата претенция, предявена като частичен иск.
Въззиваемата страна Г. ф. –С., представляван от Изпълнителния
директор и председателя на УС на фонда чрез пълномощника си адвокат С. Ф.
М. поддържат мотивиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба
е неоснователна. Според изложеното в становището жалбоподателят следва
да съобрази, че отговорността на Г. ф. е различна от тази на прекият
причинител на увреждането и в този смисъл презумпцията за вина по
чл.45,ал.2 от ЗЗД е неприложима по отношение на Г. ф.. Отговорността на
фонда не е пряка, а е производна и функционално обусловена от тази на
водача на автомобила, който е предизвикал процесното ПТП.
По отношение на оплакването, че съдът е допуснал процесуално
нарушение като не се произнесъл по предявената претенция изцяло
ответника счита, че навеждайки твърдения за участие на неустановен
автомобил, който е прегазил тялото на пострадалия ,то ищцата предявява нов
иск по чл.557,ал.1 т.1 от КЗ. Тази хипотеза на отговорност е напълно
различна от тази с която съдът е бил сезиран, а именно: съдът е бил сезиран
с иск по чл.557,ал.1,т.2 б.“а“ от КЗ. Според Г. ф. не се касае до „
допълнение на основанието“, а за предявяването на нов иск, което обаче е
недопустимо да се направи по реда на чл.214 от ГПК.
Претендира се да бъде потвърдено обжалваното решение като
законосъобразно.
Третото лице-Помагач В. ХР. Б., редовно призован, не ангажира
становище пред въззивната инстанция.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във
въззивната жалба оплаквания и доводи фактически и правни, намира за
установено следното:
По делото е безспорно установено, че процесното ПТП е настъпило на
16.09.2017 г. около 20.00 часа по първокласен път І-5 от Ш. - К. – град К..
По този път се е движел товарен автомобил марка „М. „ модел „С.“ с рег. №
********, управляван от водача В. Х. Б.. Това лице е конституирано като
3
трето лице –помагач на ответника по делото. Товарния автомобил се е
движел по пътя към град К., като пред него се е движел таксиметров
автомобил. В товарния автомобил марка „М.“, управляван от водача В. ХР.
Б. на предната седалка е имало пътник- това е свидетеля А. Е. Д.. Според
свидетеля товарния автомобил се е движел зад таксиметровия лек автомобил,
но точно преди завоя преди да се излезе на мотела „ К. х.“ таксито рязко е
отбило вдясно и е спряло вдясно на пътното платно, без да даде мигач за
предприетата маневра. След това рязко спиране на движещия се пред него
лек автомобил, за да избегне удара, водачът на товарния автомобил В.Б. е
отклонил автомобила наляво и е навлязъл в насрещната лента за движение.
Според заключението на повторната САТЕ, изготвена от вещото лице инж.
И.И. товарният автомобил се е движел със скорост около 76 км/ч и опасна
зона за спиране от около 74 метра. С тази именно скорост от около 76 км/ ч
се е движел товарния автомобил „М.“, който е предприел отклоняване на
автомобила наляво, за да избегне удара с таксиметровия автомобил, водачът
на който рязко е предприел спиране и рязко е отклонил автомобила надясно.
Причината за рязкото спиране на лекия автомобил и последвалото
отклонение на товарния автомобил, управляван от В.Б., че на първокласния
път е изскочила каруца с конска тяга, управлявана от пострадалия М. С. Б.
,като в същата се е намирал и лицето М. А. М.. От заключението на
повторната САТЕ се установява, че ударът се е реализирал между челната
част на товарния автомобил марка „М.“ и коня, водещ каруцата на около
24.3 метра южно от мерната ления на ориентира и в зоната от 0.95 метра
западно и 0.95 м. източно от разделителната осева линия.
Към момента на удара товарният автомобил не е бил навлязъл изцяло в
лентата за насрещно движение,а е заемал равни зони / участъци/ от по 0.95 м
от двете ленти за движение / собствената и насрещната лента/. Към
момента на удара конят е заемал участък от около 0.95 до 1.0 метра от
източната лента за движение, при ширина на същата от 4.2м/,а самата каруца
е заемала около 2.5 м. от западната лента за движение. Към момента на удара
коня с каруцата / механична система/ са били разположение косо наляво
спрямо посоката си на движение под ъгъл около 128 -132 градуса спрямо
оста на платното за движение.
Вещото лице инж.И.И. е категоричен, че техническата причина за
4
настъпването на процесното ПТП е навлизането на каруцата на платното за
движение. Този извод се споделя напълно и от този състав на въззивната
инстанция, тъй като първопричината за процесното ПТП е именно внезапното
навлизане на каруцата на участък от първокласен път.
При това не само първокласен път, но и път по който има много
интензивен трафик, който продължава и в тъмната част от денонощието.
По въпроса дали процесното ПТП е станало в светлата или в тъмната
част от денонощието, всъщност сериозен спор не може да се породи. Това е
така, тъй като ищцата е представила като приложение на исковата молба
констативен протокол за ПТП от 20.08.2017 г., изготвено от дежурно
длъжностно лице при РПУ- град К.. В този протокол е отразено ,че
процесното ПТП е станало на 16.09.2017 г около 19.55 часа и този протокол
не е бил оспорен, за разлика от констатациите в протокола от 16.09.2017 г за
оглед на местопроизшествието. От представеното писмо от Н. а. о. към Б.**
/том ІІ, л.363/ от делото/ се изяснява, че в науката са разграничени пределно
ясно трите етапа на вечерния полумрак / здрач/. Първият етап е от момента
на залеза в 19.27 часа до 19.55 мин.- до този момент е траел гражданския
полумрак.
Вторият етап на залеза е от 19.55 мин. до 20 часа и 28 мин. е траел т.н. „
навигационен полумрак“ или още морски полумрак.
Третия етап на залеза е от 20 часа и 28 мин. до 21.03 мин., през което
време е траел астрономическият полумрак, след който е започнал нощният
мрак. След като в констативния протокол на РПУ-К. е отразено, че
процесното ПТП е станало на 16.09.2017 г. около 19.55 часа и тази
констатация не е оспорена, то очевидно нещата са с е случили по време на
навигационния полумрак. От съдържанието на писмото от Н. а. о. към Б.**
се установява, че характерно за този морски полумрак е, че при ясно небе и
отсъствие на Луна, видимостта е намалена до степен на различаване на
силуети на различни предмети и на линията на хоризонта. Тогава работа на
открито и различаването на цветовете е невъзможно без изкуствено
осветление.
По делото е безспорно ,че както товарният автомобил „М.“, така и
движещият се пред него таксиметров автомобил са били с включени къси
светлини.
5
Следователно водачът на каруцата пострадалият М. Б. е имал добра
видимост и е нямал пречки да забележи, че по първокласния път се движат
различни МПС с включени фарове. Да навлезнеш с конска каруца на
участък от първокласен път със силно интензивно движение,без да изчакаш
преминаващите МПС – това е очевиден признак на неадекватна реакция. За
това се иска или да си безразсъдно самонадеен или да си пиян, а в
настоящият случай вероятно и съчетанието от двете.
Втората възможност обаче е документално установена, а именно към
момента на настъпването на смъртта Б. е имал концентрация на етилов
алкохол в кръвта в размер на 2.28 промила. Това е в границите на средната
степен от алкохолно опиване, за което са характерни понижаване на
вниманието, силно забавени реакции, нарушаване на ориентировката за
време, място и действие, забавяне на координацията в движенията.
Според жалбоподателя съдът едва ли не е преекспонирал факта на
употребата на алкохол и е приравнил „ алкохолното опиване на починалото
лице на някакво законово укоримо поведение“, което да е в причинна
връзка с настъпилото ПТП.
Използвания в жалбата израз „ законовоукоримо поведение“ е пълен
юридически нонсенс,тъй като законът и в частност специалният приложим
закон ЗДв.П не укорява, а просто: забранява. При това в случая по отношение
на пострадалия М. Б. , който е управлявал каруцата има две действащи
забрани. Първата от които е да не употребява алкохол при управление на
ППС. Втората забрана е не по-малко важна: на конкретния пътен участък е
бил поставен забранителен знак „В 10“ „Забранено е влизането на ППС,
теглени от животни“. Дори да допуснем, че пострадалият не е наясно с
правилата за движение по пътищата и конкретно с писаните правила, то този
процесният знак „В 10“ е просто нарисуван и е поставен точно в този пътен
участък, в който е станало навлизането на платното за движение.
Тук следва да се отбележи , че наличието на този забранителен пътен знак
е убягнало от вниманието на първоинстанционния съд и той не е коментирал
това в решението си. Но пред първата инстанция е приета като доказателство
Схема на хоризонталната и вертикалната маркировка на път І-5 от км.*** до
км.192.00 към датата 16.09.2917 г.т.е., датата когато е станало процесното
ПТП. Няма спор и както първоначалната, така и повторната САТЕ
6
установяват, че процесното ПТП е станало именно в този участък от
първокласния път от село К. към град К..
Каруцата, водена от коня, управлявана от пострадалия М. Б. е навлязла
от второстепенен път на участъка км. *** плюс *** и точно в този участък е
поставен забранителният знак „В 10“/ за справка Схема л.362 на гърба.
ПАС не споделя виждането на жалбоподателя, че употребата на
значително количество алкохол и последвалото в резултат на това алкохолно
опиване с установена концентрация на алкохол в кръвта от 2.28 промила на
пострадалия няма причинно –следствена връзка с настъпилото ПТП. Под
влияние на изпитото значително количество алкохол, което е забавило
реакциите на пострадалия, както и е ограничила възможността му за
адекватна преценка на ситуацията, последният предприема необмислено
пресичане на пътното платно с интензивен трафик на движение. При това в
тъмната част от денонощието като или не е забелязал или е пренебрегнал
забранителният пътен знак „ В -10“ забраняващ му изрично да се движи и
дори да пресича първокласния път. С това си поведение е нарушил
правилата за движение и е станал причина за създадената от самия него
изключително опасна пътна ситуация и в крайна сметка за настъпването на
процесното ПТП.
Вярно изложеното в жалбата, че съдът неправилно е приел,че липсата
на светлоотразителни елементи ограничават видимостта на водача на
товарния автомобил. В този смисъл вещото лице инж.В. при приемането на
изготвеното от него първоначално заключение изрично е заявило, че „
Предвид механизма на произшествието, дори да е имало светлинни знаци, те
не играят роля, защото ударът е почти фронтален“.
Това е така, но в случая е по-важна по-скоро видимостта, която
пострадалият водач на каруцата е имал към движещите се по първокласния
път МПС. Вече бе коментирано, че ПТП е станало на участък от
първокласния път от с.К. към гр.К., след 20 часа, т.е. в състояние на
навигационния полумрак, при който всички МПС са били с включени къси
светлини. Нямало е как пострадалият М. Б. , ако действително е бил в
адекватно състояние да не забележи тези МПС с включени светлини и да не
прецени че пресичането на платното при тази обстановка е било
изключително рисковано. Рисковано до степен на безразсъдност или по –
7
точно под влияние на алкохола пострадалият е загубил способността на
трезва оценка на ситуацията и е бил самонадеян.
Очевидно е ,че пострадалите пътници в каруцата са изпаднали от нея
върху пътното платно в резултат на удара между товарния автомобил и
каруцата.
Но същественият въпрос тук е коя точно е първопричината за
настъпилия почти фронтален удар и дали последният е бил предотвратим.
Във въззивната жалба се акцентира върху въпроса за опасната зона за
спиране на товарния автомобил , ако последният се движи със скорост от
50 км/ ч. В този случай жалбоподателят се позовава на заключението на
първоначалната САТЕ, изготвена от вещото лице инж.В., която е оспорил,
тъй като е счел, че заключението е необосновано. Там където обаче изводите
на това вещо лице го устройват жалбоподателят се позовава на тях и в този
случай съмненията му в компетентността на това вещо лице изчезват, за да се
появят отново по-късно.
В случая в.л. инж.В. разглежда хипотезата, при която е имало
ограничение на скоростта на движение на 50 км/ ч. и ако товарният
автомобил се е движел с тази скорост,то в този случай „ опасната зона за
спиране на автомобила при такава скорост за движение би позволила на
автомобила да бъде спрян на значително разстояние преди мястото на удара
и последният не би настъпил“. Вече бе коментирано, че по делото е
установено и съдът е приел, че товарният автомобил се е движел с около 76
км/ч. При това положение възниква въпроса задължен ли е бил водачът на
товарния автомобил и имало ли е пред него пътен знак, който въвежда
ограничение на скоростта на 50 км./ч. Отново трябва да се върнем на
приетата, без да е оспорена Схема за вертикална и хоризонтална маркировка
на път І-5. От тази схема се констатира ,че пътен знак „В 26““Забранено е
движението със скорост, по –висока от означената“ е бил поставен на км.***
плюс 550 . Съгласно чл.50,ал.1 от Правилника за ЗДв.П, забраните въведени
с пътни знаци „В20, В24,В-25, В-26, В27 и В-28“ важат до следващото
кръстовище или до знак, който ги отменя или на разстояние, указано с
допълнителна табела Т2.Не е поставен нито отменителен знак, нито
допълнителна табела, поради което следва да се приеме,че ограничението на
скоростта е действало до кръстовището за град К.. Следователно след като
8
инцидента е станала след кръстовището, то водачът на товарния автомобил
не е бил задължен да спазва ограничението от 50 км/ч. Същият е
управлявал автомобила си със скорост от около 76 км/ч, т.е. движел се е в
рамките на определената от закона скорост за движение извън населено място
от 90 км/ в час. Следователно не може да се приеме, че водачът на товарния
автомобил е нарушил правилата за движение и конкретно същият не е
превишил разрешената съгласно чл.73,ал.1 от ППЗДв.П скорост за движение
извън населени места.
Същественият въпрос тук от гледна точка на механизма на
настъпването на процесното ПТП е дали коня и водената от него каруца са
представлявали внезапно възникнала опасност за товарния автомобил. Но
всъщност не само за него, но и за всички останали МПС, които са се
движели по първокласния път от гр.К. в посока към гр.К..
Отговорът на този въпрос се съдържа в заключението на повторната
САТЕ, изготвена от вещото лице инж.И.И.. Според заключението на експерта
ударът между товарния автомобил и каруцата е настъпил 1.2 сек. след
навлизането на каруцата на пътното платно. Това именно е доказателството
за внезапно възникнала опасност, създадена от пострадалият М. Б., който с
каруцата си е навлязъл в платното движение на първокласен път, при
поставен пред него забранителен знак „В 10“ . Тази внезапност е налице не
само по отношение на товарния автомобил, но и за намиращия се пред него
таксиметров автомобил, водачът на който, за да избегне удара е набил рязко
спирачки и спрял автомобила си плътно надясно. Той обаче е имал видимост
и е забелязал, че каруцата изобщо не спира и предприема пресичане на
пътното платно.
Водачът на товарния автомобил обаче не е имал такава видимост , тъй
като се е движел непосредствено след таксиметровия автомобил и поради
това е нямал никаква видимост, нито изобщо е разбрал причината поради
която предният лек автомобил предприема рязко спиране и отбива плътно
вдясно на пътното платно. Изобщо не е разбрал първопричината за
възникналата опасност, тъй като веднага след като е завъртял волана наляво
е последвал удар на товарния автомобил с коня.
Извода на съда е , че в този случай се касае до внезапно възникнала
опасност, характерното за която е , че водачът на съответното МПС
9
практически няма време за реакция. Не само за адекватна реакция, при
която да се избегне удара, а изобщо за каквато и да е реакция.
Доказателство за това е ,че ударът между двете ППК е настъпил 1.2
сек. След като навлизането на каруцата, теглена от коня на пътното платно. В
този случай времето за реакция на водача на товарния автомобил Б. е било
сведено само до 1.6 сек./ стр.19 от повторната САТЕ/. За това време дори
ако водачът В.Б. бе предприел аварийно спиране на управлявания от него
товарен автомобил- нямало е нито време, нито техническа възможност да се
предотврати настъпването на процесното ПТП. Това е категоричният извод
на автоексперта, с който не може да не се съгласим, защото контрааргументи
в другата посока просто няма.
Всички изложени във въззивната жалба хипотези за предотвратимост
на удара от страна на водача на товарния автомобил са само хипотетични и
не отчитат първопричината за създадената изключително опасна ситуация.
Тази причина е реална,а не хипотетична и тя е внезапното навлизане на
каруцата, управлявана от пострадалия М. Б. на пътен участък от първокласен
път, в който движението на ППС, теглени от животни е забранено и
съответно сигнализирано със ясен забранителен знак.
Следователно процесното ПТП изобщо не би станало,ако пострадалият бе
съобразил поведението си и не бе предприел това рисковано пресичане на
пътен участък с много интензивен трафик на движение. По тези съображения
въззивната инстанция приема, че поведението на водача на товарния
автомобил В.Б. не е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат- смъртта на пострадалия М. Б.. Вярно е ,че при последвалия удар
тялото на Б. и другия пътник са паднали от каруцата върху платното за
движение. Но това е падане от малка височина, т.е. от височината на
каруцата. Причината поради която е настъпила смъртта на падналия върху
платното пострадал М. Б. се установява от показанията на св. И. И.. Този
свидетел се е намирал в заведението на Х. в гр.К., което е отстояло на около
100 метра от мястото на катастрофата. Свидетелят се е приближил към
мястото и е видяло телата на двете момчета, паднали от каруцата,които
очевидно не са могли да се изправят веднага. Но са били живи до този
момент, тъй като са си говорили нещо тихичко , но на неразбираем за
свидетеля език. След изпадането на телата според св.И. е настъпила
10
суматоха и въпреки че повечето „ наблюдатели“ са били мъже, единствено
адекватно е било поведението на едно момиче -рокерка, която се е опитала да
премести единият от падналите на пътното платно . В същото време една кола
с тъмен цвят,която се е движела в посока гр. К. – Ш. е прегазила тялото на
пострадалия. Според свидетеля, който е видял това първо прегазване, тази
тъмна кола изобщо не е спряла,а е продължила пътя си „ все едно че през
бабуна мина“. Малко по-късно е станало и прегазването на другото тяло,
което обаче св.И. не е видял, тъй като е бил обърнат в гръб . Но е разбрал
веднага какво се е случило, защото „ рокерката“ е извикала силно „Прегазиха
го“ и с това нещата са приключили до идването на представители на
полицията.
По делото са депозирани две заключения на СМЕ, като първото от тях,
изготвено от в.л. д-р Т.П. е предимно описателно и описва травматичните
увреждания, получени от пострадалия Б.. Много по-задълбочен анализ на
причината за смъртта се съдържа в заключението на СМЕ, изготвено от
вещото лице д-р Е. Б.. Последният е направил илюстрация на външните
увреждания, които са присъщи за прегазване от колело на автомобил,
преминало напречно през долната част на гръдния кош и горната част на
корема. Описаните ивицести охлузвания, разположени напречно са
причинени от колело на автомобил,а не от детайли от купето на автомобил .
Другият много характерен признак за въздействие от протектора на гумата е
ширината на засегнатата зона. Тя е разположена от ниво 95 см до ниво 127
см., като по този начин се оформя една ивица от 32 см., което според вещото
лице кореспондира с формата и размера на колело на автомобил. Друг
аргумент, който е в подкрепа на извода за прегазване е находката в гръдната
и коремната кухина. Счупени са всички ребра по различни линии.Счупена е
гръдната кост напречно, като вътрешните органи са силно увредени с
признаци на размачкване. Извода на вещото лице д-р Е. Б. е ,че този
комплексен анализ на причинените увреждания сочи, че уврежданията на
гръдната и коремната травма на получени при прегазване от колело на МПС,
преминало напречно през тялото на Б.. Тези увреждания, настъпили в
резултат на прегазването са причината за смъртта, настъпила скоро след
прегазването. Освен гръдната и коремната травма пострадалият е получил и
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в кръвоизлив в меките мозъчни
обвивки. Тази травма според вещото лице е възможно и „ най-вероятно“ да е
11
получена при падането на тялото върху терена / пътното платно/.
Невъзможно е обаче при блъскане от висок автомобил да се получат толкова
тежки увреждания в гръдния кош и корема, а изолирано от тях в областта на
главата уврежданията да са многократно по-леки.
В съд.заседание , на което е прието заключението му д-р Б. е пояснил, че
черепно-мозъчна травма с кръвоизлив в меките мозъчни обвивки може да се
получи при падане от малка височина. Такава височина е и при падане от
каруца, при което също може да се получи черепно-мозъчна травма, която
застрашава живота. В случая няма фрактура/ счупване / на черепа, което
сочи, че травмата е получена при падане от малка височина, при което в
повечето случаи такива пациенти оцеляват.
Но след като е разгледал всички възможни варианти вещото лице Б. е
категоричен в извода си, че комплексният анализ на всички получени от
пострадалия увреждания сочи на това, че ребрата, гръдната кост, прешлените,
аортата, бъбреците, черния дроб, слезката са понесли много голяма
кинетична енергия , което сочи че през тялото е минало колело от автомобил.
Показанията на свидетеля И., който е бил очевидец са категорични :
падналото тяло на пострадалия М. Б. е било прегазено от лек автомобил,
който изобщо не е спрял след това.
С оглед на заключението на вещото лице-д-р Е. Б. съдът приема, че
смъртта на пострадалия не е настъпила в резултат на черепно-мозъчната
травма , получена при падането от каруцата върху пътното платно.
Смъртта е настъпила в резултат на прегазване на падналото тяло от
неиндефициран автомобил, при което именно са получени тежки увреждания
или на медицински език е получена тежка съчетана гръдна и коремна
травма, която е била несъвместима с живота.
Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че ищцата не
установява фактическия състав на деликта и не е налице пряка причинно –
следствена връзка между поведението на деликвента В.Б. и настъпилата
впоследствие смърт, настъпила при прегазване от друг неизвестен автомобил.
Следва да се потвърди решението в частта му, с която съдът е
отхвърлил предявеният иск по чл.557,ал.1, т.2 ,б. а“ от КЗ срещу посоченото
от ищеца като деликвент лице В.Б..
12
Съдът е бил сезиран само с този иск и само по този иск е следвало да се
произнесе. Неправилно съдът е приложил чл.214 от ГПК и под формата на
изменение на иска е приел, че ищцата сочи друго основание.
Ищцата е посочила, че смъртта на пострадалия М. Б. би могла да е
настъпила не само от действията на водача В.Б., но и от друго неустановено
МПС. След като с оглед категоричното заключение на СМЕ, изготвена от д-
р Е. Б. се установява, че смъртта е настъпил в резултат на последващо
прегазване ищцата е направила опит да включи в премета на спора това „
допълнително основание“. Съдът е допуснал нарушение на чл.214 от ГПК и
очевидно не е отчел, че под формата на изменение на иска се предявява един
нов и самостоятелен иск – това е иска по чл.557,ал.1 т.1 от КЗ. Това е напълно
различна хипотеза, при която са предвидени предпоставките ,при които Г. ф.
носи имуществена отговорност за причинените вреди. Става въпрос за
имуществените и неимуществени вреди вследствие на смърт, причинени на
територията на РБ от МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е
било установено / неиндефицирано/.
По първоначалната ИМ няма обстоятелствена част вредите да са
настъпили при тази хипотеза,а именно от МПС, което е напуснало
местопроизшествието.
Единствено се поддържа тезата, че смъртта на пострадалия е
причинена от виновните действия на водача на товарния автомобил В.Б.,
поради което и се претендира отговорността на Г. ф. да бъде ангажирана на
основание чл.557,ал.1,т.2 б“а“ от КЗ. Това е единственият иск с който е бил
сезиран съда и неправилно в диспозитива на съдебния акт е отхвърлен и
другия иск по чл.557,ал.1,т.1 от КЗ, който обаче не е бил предявен.
В нарушение на чл.214 от ГПК съдът е допуснал изменение на иска,
като се е произнесъл в диспозитива на съдебния акт по един непредявен иск,
поради което и в тази част решението му следва да бъде обезсилено като
недопустимо.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
13
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260320 от 18.10.2021 г., постановено от
Старозагорският окръжен съд по търг.дело № 384/2019 г., в частта му, с
която съдът е отхвърлил предявеният от Д. М. Б. ЕГН:********** против Г.
ф.-С., код по БУЛСТАТ ********* иск, предявен като частичен за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 160 000 лева, частичен
от вземане за неимуществени вреди в размер на 180 000 лева,
представляващо обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. Х.
Б.,починал на 16.09.2017 г., причинена от друго неустановено МПС и в тази
част ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която съдът е отхвърлил
предявеният от Д. М. Б. ЕГН: ********** против Г. ф. С. иск по чл.557,ал.1
т.2,б“а“ от КЗ- за сумата от 160 000 лева ,предявена като частичен иск от
вземане за неимуществени вреди в общ размер от 180 000 лева, изразяващи се
в болки и страдания от смъртта на М. С. Б., починал при ПТП, настъпило на
16.09.2017 г., причинено виновно от лицето В. ХР. Б., управлявал товарен
автомобил“М. С.“ с рег.№ ******** който в нарушение на правилата за
движение е блъснал излязлата на пътното плътно каруца, управлявана от М.
С. Б..
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач н
ответника В. ХР. Б. с ЕГН:**********.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок, считано от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14