№ 99
гр. Горна Оряховица , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VII СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милена А. Карагьозова
като разгледа докладваното от Милена А. Карагьозова Административно
наказателно дело № 20214120200061 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на Д. И. Г. против
Наказателно постановление/НП/ № 2020-366-09-0001 от 30.12.2020г.
Наказателното постановление е издадено от комисар Ст.Ст.Н. началник отдел
„Охранителна полиция” при ОД на МВР-В.Търново, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл.79 от Закона за
частната охранителна дейност/ЗЧОД/ е наложено административно наказание
глоба в размер на 500 лева- за нарушение на чл. 64 т.8 от ЗЧОД.
С жалбата се релевират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно. Д. И. Г. посочва, че съгласно приложения от него трудов
договор № 5 от 31.08.20г. е на длъжност портиер/л.4/ и ЗЧОД е неприложим.
1
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа депозираната жалба
по изложените в същата фактически и правни доводи.
Административнонаказващият орган не се представлява.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, депозирана е в
преклузивния срок за обжалване и касае подлежащо на съдебен контрол
наказателно постановление, поради което същата се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност. НП е връчено на 18.01.2021г./л.14/, а жалбата е депозирана по
пощата с дата на пощенско клеймо 25.01.21г./л.56/.
2
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
ги поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Актосъставителят М.М. бил оправомощен със Заповед /л.43 от
делото/ да извършва текущ контрол по отношение на лица, осъществяващи
частна охранителна дейност.
На 09.09.2020г. от него била извършена проверка по спазване на
изискванията на Закона за частната охранителна дейност/ЗЧОД/, на която
присъствал и свидетеля П./СЗ 18.05.21г./. В хода на проверката било
установено, че обектът „Складова, ремонтна и зарядна станция за азотни,
кислородни и др.бутилки” на „*****“ ЕООД се охранява ЧОФ "*** 16"
ЕООД/в този см. и уведомително писмо-л.40 от делото/. На място се
намирало лицето Д.С.И..
3
Резултатите от извършената проверка били обективирани в
Констативен протокол от дата 09.09.2020 г./л.29 и сл. от делото/.
На 13.11.2020 г. бил съставен АУАН № 1 срещу жалбоподателя
/л.15/.Била направена констатация, че жалб.Г. е напуснал охранявания обект
през работно време.
Представено и приет като доказателство по делото е трудов договор
№ 5 от 31.08.20г., видно от който жалб.Г. е назначен на длъжност
портиер/л.4/, като договорът е сключен между него и „*****“ ЕООД.
Въз основа на съставения АУАН № 1/ 13.11.2020 г. било издадено и
оспореното наказателно постановление № 2020-366-09-0001 от
30.12.2020г./л.14/, подписано от комисар Ст.Ст.Н. началник отдел
„Охранителна полиция” при ОД на МВР-В.Търново- с фактическо описание и
правна квалификация на деянието, идентични с тези изложени в АУАН.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни доказателства, чрез
4
показанията на свидетелите, респ. писмените доказателства, събрани в хода
на производството и подробно описани в протокола за проведеното съдебно
заседание.
Не са налице противоречия в информационните изявления,
съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, които да налагат
съдът да излага подробни мотиви, кои от тях кредитира и кои отхвърля. От
всички доказателства по делото, еднозначно и безпротиворечиво се
установяват, както обстоятелствата по извършената проверка, така и
констатациите отразени в съставения за резултатите от проверката
констативен протокол.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира,
че следва да бъдат изведени следните изводи:
5
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Несъмнено е, че при осъществяване на частна охранителна дейност на лицата от
охранителния състав на едноличния търговец или юридическото лице се забранява и напускане на
охранявания обект през работно време/изискване по чл.64 т.8 от ЗЧОД/, като
нарушаването е скрепено със санкцията по чл.79 от ЗЧОД- Който наруши забрана
по чл. 64, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв. за всяко отделно нарушение. .
Административнонаказващият орган/АНО/ е наложил административно
наказание глоба в размер от 500лв., като се е позовал на санкционната
разпоредба на чл.79 от ЗЧОД.
Като допуснато нарушение в процедурата по реализиране на
отговорността, следва да бъде посочен пропускът на АНО да опише
правнорелевантни за нарушението обстоятелства/изискуем реквизит съгласно
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН/, тъй като от съдържанието на разглежданото НП става
ясно, че на посочената дата на проверка/09.09.20г./ е установено напускането
на Г. в работно време, но за да е съставомерно нарушението следва
конкретният охранител да е част от охранителния състав на посочената
охранителна фирма. За да бъде такава част следва правоотношението на Г. с
ЧОФ да е оформено с конкретен договор и същият да се посочи в НП, като
част от описание на нарушението или обстоятелствата при осъществяването
му. Волята на АНО да се ангажира с обстоятелствата при извършване на
нарушението и неговото описание, не е ясно обективирана. Става възможно
да се разбере, че на датата на проверка е липсвал в охраняван обект жалб.Д.Г.,
но не и поради кои факти и обстоятелства същият е имал задължение да не го
напуска и кое обстоятелство обосновава извод, че същият е част от
охранителен състав. От това релевантно непосочено обстоятелство по реда и
съгласно изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, биха могли да се направят
определени изводи за дължимо поведение, респективно- да се отговори на
довода, неведен от жалбоподателя, че по силата на трудов договор № 5 от
31.08.20г. е назначен на длъжност портиер/л.4/, като договорът е сключен
между него и „*****“ ЕООД- юридическо лице, различно от ЧОФ "*** 16"
ЕООД.
6
На следващо място: Дори да не бяха допуснати, посочените по-горе
процесуални нарушения, при решаване на въпросите за отговорността,
налице са, според настоящата инстанция и предпоставките на чл. 28 ЗАНН,
доколкото евентуално извършеното нарушение разкрива белезите на
маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9
НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателят е формално, поради което за неговата
съставомерност не се изисква да са настъпили вредни последици. Въпреки
това, следва да бъде отчетено обстоятелството, че към датата на проверката
не се установява да са настъпили такива поради напускането на Г. на обекта.
Нещо повече, от доказателствата по делото се установява, че поради
наложилото се отсъствие, макар и не по установения ред, Г. добросъвестно се
е опитал да осигури лице, което „да го замести“.
На жалбоподателя е наложено административно наказание в
минималния предвиден в санкционната разпоредба размер от 500 лева, но при
посочените обстоятелства, и най-вече поради липсващи предходни
нарушения по ЗЧОД, съдът намира, че тази санкция се явява прекомерно
строга. В тази насока, процедурата по чл.28 от ЗАНН /доколкото същата не
заличава противоправния характер на деянието/ в пълна степен би изпълнила
целите на закона.
Липсват доказателства жалбоподателят и друг път да е извършвал
подобно нарушение, за което да е надлежно санкциониран. Тези данни сочат,
че процесното деяние представлява пропуск от страна на жалбоподателя,
явяващ се изолиран случай в дейността му, при това подобен „пропуск” се
дължи до голяма степен и на спецификата на конкретния случай, при който
напускането на жалбоподателя е свързано с изключително влошеното му
здравословно състояние. По делото са приложени множество медицински
документи, които определено не поставят под съмнение твърдението на
жалбоподателя, че той страда от няколко злокачествени заболявания, заради
които му се налагат изследвания и продължителни лечения, свързани със
средства и време. Същият е на 70 години.
7
При тези данни, съдът намира, че наказващият орган е имал всички
основания да приложи привилегията на чл.28 от ЗАНН и да не налага санкция
на нарушителя. В съответствие с духа на закона е било достатъчно същият да
бъде предупреден, че при повторно нарушение ще му бъде наложено
наказание. В тази насока, процедурата по чл.28 от ЗАНН в пълна степен би
изпълнила целите на закона.
Това аргументира извод за отмяна на атакуваното НП и на това
основание. В случая е наложено наказание, предвидено за извършеното
нарушение, като не са взети предвид от АНО тежестта на нарушението и
критериите, определящи случая като маловажен случай на административно
нарушение от този вид.
С оглед изложено, съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2020-366-09-0001 от
30.12.2020г., издадено от комисар Ст.Ст.Н. началник отдел „Охранителна
полиция” при ОД на МВР-В.Търново, с което на Д. И. Г., на основание чл.79
от Закона за частната охранителна дейност/ЗЧОД/ е наложено
административно наказание глоба в размер от 500 лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-В.Търново в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
8
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
9