Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 14.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Павлина Петрова и в присъствието на прокурор Георгиева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки КАНД
№70 по описа на КАС за
2020 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 63, ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба
от Ю.А.Л. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №101/20.03.2020 г.,
постановено по анд
№208/2020 г. по описа на Районен съд-Кърджали. Касаторът
намира оспореното решение за необосновано,
тъй като изводите на съда били формирани само въз основа на показанията
на полицейски служители. Твърди, че последните имат отношение и са
заинтересовани от изхода на делото, защото същото е започнало въз основа на
жалба срещу АУАН, съставен от полицейските служители. Иска отмяна на обжалваното решение.
Ответникът
по жалбата – началник РУ-Кърджали при ОД на МВР-Кърджали, не взема становище по
жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали намира жалбата за неоснователна, а оспореното
решение за законосъобразно и обосновано.
Административният съд,
след като извърши проверка
на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната
жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице
- страна по анд №208/2020 г. по описа на КРС, а по същество
е неоснователна.
С оспореното решение, съдът е потвърдил
Наказателно постановление №
20- 1947- 000024/ 22.01.2020 г. издадено от началник РУ- Кърджали към ОДМВР-
Кърджали, с което, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, на касатора са наложени наказания: глоба в размер на 3 000 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП. С горното решение Л. е осъден да заплати на ОДМВР-
Кърджали и направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 80 лв.
За
да постанови решението си въззивният
съд приел, че на посочената в НП дата и
час, жалбоподателят
форсирал
двигателя и гумите на управлявания от него лек автомобил с рег.№ ***, чрез подаване на повече газ и
задействане на съединителя, както и чрез рязко въртене на волана извел
автомобила извън равновесие, при което задната му част поднасяла наляво и
надясно.
Горната фактическа обстановка била установена от показанията на свидетелите –
очевидци: С. О. и С. Р., лично възприели начина, по който се е движил
автомобилът, управляван от жалбоподателя и подробно описали поведението му на инкриминираната
дата, час и място. Съдът кредитирал горните показания, като обективни, безпристрастни
и кореспондиращи си с другите събрани по делото писмени доказателства –
съставения АУАН, чиято доказателствена сила не била
оборена. Не били кредитирани свидетелските показания на М. Л. - *** на
жалбоподателя, поради това, че последният, като роднина на жалбоподателя, бил
заинтересован от изхода на делото, както и поради факта, че неговите възприятия
не били подкрепени от нито едно друго доказателство по делото. Въз основа на горното, районният съд стигнал
до извода, че водачът е извършил вмененото
му нарушение.
Настоящия
състав намира, че постановеното
от районния съд съдебно решение
е законосъобразно. По съществото
на спора правилно е установено, че касаторът в настоящото производство е осъществил състава на нарушението
по чл.104б, т.2 ЗДвП и правилно е била ангажирана административнонаказателната
му отговорност по чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.
Видно от
обстоятелствената част на наказателното постановление, същото е било издадено срещу Л.
за това, че на 16.01.2020 г., около *** ч.
на ул.*** в ***, жалбоподателят използвал път, отворен за обществено ползване за други цели,
освен за превоз на пътници и товари, като извършвал резки маневри, преднамерено
извеждал МПС извън контрол, чрез презавиване, водещо
до загуба на сцепление на задните гуми - дрифт. Идентично е описанието на нарушението и в съставения акт за установяване на административно нарушение,
въз основа
на който е издадено НП.
С разпоредбата на чл.104б,
т.2 ЗДвП, е въведена забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. При нарушаване на горната забрана, разпоредбата на чл.175а, ал.1 ЗДвП
предвижда за водачите наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок 12 месеца и глоба 3 000 лв.
Неоснователни
са доводите на касатора за необоснованост на оспореното
решение.
Не може да се приеме, че полицейските служители са заинтересовани от изхода на
делото, поради това, че то било започнало въз основа на жалба срещу АУАН,
съставен от горните служители. В тази връзка следва да се отбележи, че
производството по делото, образувано пред КРС, е започнало по жалба срещу
наказателното постановление, издадено от началник РУ- Кърджали, така
както предвижда разпоредбата на чл. 59, ал.1 от ЗАНН, а съставеният срещу
жалбоподателя АУАН е бил подписан от последния без възражения, като такива не
са били подадени и в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Районният съд е установил
правилно фактическата обстановка, като е извършил преценка на показанията на полицейските
служители, както и на посочения от него
свидетел – негов ***, возещ се в автомобила. Показанията на свидетелите
– полицейски служители са еднопосочни, взаимно допълващи се и съдържат подробно
описание на възприетите от тях факти, като няма данни за тяхната
заинтересованост. Като очевидци на процесното деяние,
полицейските служители са възприели непосредствено начина, по който е шофирал касаторът - форсирал двигателя на управляваното
от него МПС, чрез подаване на повече газ и задействане на съединителя; както и чрез
рязко въртене на волана извел автомобила извън равновесие, при което задната му
част поднасяла наляво и надясно. Тези действия безспорно не съответстват на предназначението на пътищата, отворени за обществено ползване, а именно - за
превоз на хора и товари и осъществяват състав на нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП,
поради което правилно е била ангажирана отговорността на водача по чл.175а,
ал.1 ЗДвП.
По
изложените съображения настоящата инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна,
а обжалваното в настоящото производство решение на районния съд е
законосъобразно и следва да се остави в сила.
Ето защо и
на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №101/20.03.2020 г.,
постановено по анд
№208/2020 г. по описа на Районен съд-Кърджали.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.