РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Габрово , 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и осми
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Полина Пенкова
Галина Косева
Секретар:Веселина Й. Венкова
Прокурор:Жени Христова Шиковa (ОП-Габрово)
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20204200600097 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по жалба от
частния обвинител и граждански ищец М. Ц. Н. от гр. Севлиево, чрез повереника
адвокат П. Д. от АК – Габрово, срещу присъда № 35 от 13.07.2020 г. по НОХД №
213/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево.
С обжалваната присъда състав на Районен съд – Севлиево е признал
подсъдимия Б. Х. А. от с. П. С., общ. Севлиево за виновен в това, че на 03.03.2020 г.,
около 15.15 часа, в гр. Севлиево, на ул. „К. и М“ до дом № **, чрез нанасяне на удар с
отворена длан на дясна ръка в областта на лицето на пострадалия М. Ц. Н. , с
последвало падане на Н. в резултат на същия на прилежащия терен /пътно платно/, му
причинил увреждания, представляващи тежка закрита черепно-мозъчна травма със
счупване на дясна теменна кост на черепа, масивен кръвоизлив под твърдите мозъчни
обвивки в дясно, масивен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, мозъчен оток,
контузия на мозъка в дясно, дислокационен синдром, състояние на продължителна
кома и нарушено спонтанно дишане, изискващо задължително и животоспасяващо
включване след интубация на изкуствена апаратна белодробна вентилация, довели до
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота /тежка телесна повреда по
смисъла на чл. 128, ал. 2, предл. последно от НК/, с което е извършил престъпление, за
1
което на основание чл. 128, ал. 2, във вр. с ал. 1 и чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т.
1 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1
от НК е отлижил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от четири години,
начиная от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда, на основание чл. 67, ал. 3 от НК съдът е наложил на
подсъдимия Б. Х. А. пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК през първата
година на изпитателния срок, както следва: Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от една година с периодичност на явяването и подписването пред
пробационния служител два пъти седмично.
С присъдата съдът е осъдил подсъдимия Б. Х. А. да заплати на М. Ц. Н. сумата
от 3486,69 лв., представляваща обезщетение за причинените му от деянието на
подсъдимия Б. Х. А. имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от 03.03.2020 г. до окончателното й изплащане.
Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия Б. Х. А. да заплати на М. Ц. Н.
сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му от деянието на
подсъдимия Б. Х. А. неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от 03.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски в размер на 600 лв., като гражданският иск е отхвърлен за неимуществени
вреди е отхвърлен до размер на сумата от 150 000 лв., като неоснователен и недоказан.
Съдът се е произнесъл за веществените доказателства - полиетиленов плик,
съдържащ еднократен тест „Drug check 3000stk6“; СД с аудиозаписи от ЕЕН 112 и СД
с видеозаписи, които след влизане на присъдата в сила да се унищожат.
С присъдата подсъдимият Б. Х. А. е осъден да заплати по сметка на Районен
съд - Севлиево държавна такса върху гражданския иск за причинени неимуществени
вреди в размер на сумата от 3600 лв., държавна такса върху гражданския иск за
причинени имуществени вреди в размер на сумата от 139.47 лв., както и да заплати по
сметка на ОД на МВР - Габрово направените в хода на досъдебното производство
разноски в размер на 267.90 лв.
Във въззивната жалба на частния обвинител и граждански ищец се изразява
несъгласие с постановената присъда в наказателно-осъдителната част по отношение
размера на наложеното при приложение на чл. 58а, ал. 4, вр. с чл. 55 от НК наказание
от две години лишаване от свобода и то при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, както и в
гражданско-осъдителната част относно отхвърлянето на иска за причинени
неимуществени вреди до пълния претендиран размер от 150 000 лв. Излагат се
съображения за това, че в случая не са налице многобройни или изключителни
2
смекчаващи обстоятелства, поради което не е изпълнено изискването на чл. 55, ал. 1, т.
1 от НК за определяне на наказанието лишаване от свобода под най-ниския предел.
Частният обвинител счита, че са налице редица отегчаващи обстоятелства, които се
съдържат в поведението на подсъдимия, който в 15 часа след обяд, под въздействие на
наркотични вещества, нанесъл с нищо непредизвикан тежък удар в областта на главата
на пострадалия, който го проснал веднага в безсъзнание; не е оказал никаква помощ на
лежащия на пътното платно пребит от него човек; не е оказал по никакъв начин
съдействие на разследването. Намира, че целите на наказанието по чл. 36 от НК не
могат да се постигнат с това изключително леко наказание. На следващо място, в
жалбата се излага, че не са налице условията за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй
като не е постигнато убеждение, че целите на наказанието биха се постигнали без
ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Обръща се внимание на
настъпилия резултат – тежка телесна повреда в една висока степен; девет дни
пострадалият е бил между живота и смъртта в кома; неясни са прогнозите за неговото
пълно възстановяване, като съществува основателно съмнение, че някога ще се
възстанови пълноценно; следите от операцията ще го съпровождат до живот.
Жалбоподателят счита, че тези обстоятелства следва да се отчетат като отегчаващи и
да обусловят налагане на по-тежко наказание, в размер около и над средния и до
максималния дори, който с оглед проведеното съкратено следствие да се редуцира по
реда на чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета, като наказанието се изтърпи ефективно. На
следващо място, в жалбата се посочва, че доводите относно увреждането и състоянието
на пострадалия с пълна сила важи и по отношение на гражданската част на присъдата.
Излага се, че присъденото обезщетение от 90 000 лв. не може в пълнота да репарира
действително претърпените неимуществени вреди, с което е нарушен принципът на
справедливостта по чл. 52 от ЗЗД, като единствено уважаването на иска в пълния му
размер може донякъде да послужи за едно справедливо обезщетение, макар да е ясно,
че пълно възстановяване за в бъдеще няма да има. Прави се искане за отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с която на подсъдимия А. се наложи справедливо
наказание и се уважи гражданския иск в пълния му размер. Претендират се разноските
пред въззивната инстанция.
Частният обвинител и граждански ищец М. Ц. Н. , редовно призован, не се
явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Същият се представлява от редовно
упълномощения повереник адв. П. П..
В съдебно заседание адв. П. поддържа въззивната жалба по изложените в нея
съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово не поддържа депозираната
от частния обвинител и граждански ищец жалба. По съществото на делото застъпва
3
становището, че въззивният прокурор е обвързан с направените от
първоинстанционния прокурор искания по вида и размера на наказанието, а
първоинстанционният съдебен акт кореспондира на тези искания. Моли за
потвърждава в цялост на присъдата.
Подсъдимият А. и договорният му защитник адвокат И. И. от АК – Ловеч
оспорват жалбата. Считат, че присъдата на районния съд следва да се потвърди изцяло
както в наказателно-осъдителната, така и в гражданско-осъдителната част.
Подсъдимият заявява, че съжалява за постъпката си.
Габровският окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам
служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и от процесуално легитимирана страна,
поради което е допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.
Съдебното разглеждане пред първата инстанция е проведено при условията на
чл. 371, т. 2 и сл. НПК. В хода на допуснатото съкратено съдебно следствие
подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за същите факти.
С определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК съдът е приел, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и е обявил, че ще го ползва, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Районният съд е възприел изцяло изложената в обвинителния акт фактология
на деянието в следния смисъл:
Подсъдимият Б. Х. А. живеел в с. П. С., общ. Севлиево.
На 03.03.2020 г., около 15.00 часа, същият бил в двора на Начално училище
„***" в гр. Севлиево. Бил заедно със свидетелите Х.М. и М.И., а в близост до тях се
намирал и свидетелят В.Й.. Около 15.15 часа по улицата покрай училището минал
пострадалият свидетел М. Н.. Същият изчакал свидетеля М. К. да премине с
управлявания от него автомобил, след което започнал да пресича пътното платно. В
това време свидетелят Н. бил възприет от подсъдимия Б А., който се затичал към него
и му извикал да го изчака, като едновременно с това отправил към него думите: „Кога
ще ми върнеш парите?“, демонстрирайки намерение да се саморазправи с него във
връзка дължима му от Н. сума. Достигайки до пострадалия Н., подсъдимият А. нанесъл
удар с отворената длан на дясната си ръка в областта на лицето на пострадалия и го
4
блъснал с ръка. В резултат на това М. Н. паднал на подлежащия терен /пътно платно/.
В резултат на падането върху терена свидетелят Н. получил увреждания, изразяващи
се в тежка закрита черепно-мозъчна травма със счупване на дясна теменна кост на
черепа. След получаването на уврежданията от страна на пострадалия, свидетелите Х.
М. и М. И. го издърпали върху тротоара. Същите започнали да се опитват да
осъществят контакт с него, но не успели. Бил подаден сигнал до ЕЕН 112, след което
пристигнал автомобил на Спешна помощ и автопатрулен екип на РУ на МВР -
Севлиево, в състава на който бил и свидетелят Х.М.. Полицейските служители
извършили проверка на подсъдимия Б А. за употреба на наркотични вещества с
еднократен тест „Drug check 3000stk6“, като техническото средство отчело наличие на
амфетамин и тетрахидронканабинол. Впоследствие пострадалият Н. бил откаран с
автомобила на ЦСМП - Севлиево, а по-късно в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ - Габрово,
където му било проведено лечение.
Видно от заключението на назначената по производството съдебно-
медицинска експертиза, пострадалият М. Ц. Н. е получил увреждания, изразяващи се в
тежка закрита черепно-мозъчна травма със счупване на дясна теменна кост на черепа,
масивен кръвоизлив под твърдите мозъчни обвивки в дясно, масивен кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, мозъчен отток, контузия на мозъка вдясно, дислокационен
синдром; състояние на продължителна кома и нарушено спонтанно дишане, изискващо
задължително и животоспасяващо включване след интубация на изкуствена апаратна
белодробна вентилация. Според заключението тежката черепно-мозъчна травма, която
сама по себе си е била опасна за живота, но е предизвикала и неадекватно спонтанно
дишане и нужда от високоспециализирана медицинска помощ с изкуствена белодробна
вентилация, е довела до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Вещото лице е пояснило, че получените увреждания могат да са причинени по времето
и начина, описан от свидетелите – при удар с отворена ръка в лицето, последващо
падане назад на асфалтовия терен и удар на главата в терена.
След самостоятелен анализ на всички относими обстоятелства въззивният съд
намира, че в досъдебното и в първоинстанционното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са основание за връщане на делото за
ново разглеждане. На подсъдимия са били разяснени правата в наказателното
производство. Искането за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2
НПК изхожда от него. Съдът му е разяснил последиците от самопризнанието и той
доброволно е приел и се е съгласил с тези последици и изрично е заявил, че не желае да
се събират доказателства относно фактите, изложени в обвинителния акт. Пред
въззивния съд подсъдимият не спори, че е направил свободно и информирано
волеизявление.
5
Въззивният съд, след като извърши проверка на определението по чл. 374, ал. 4
от НПК в контекста на събраните по делото материали, намира че то е обосновано и
законосъобразно. Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните годни
доказателствени материали в досъдебното производство, които хронологично и
логически обвързано установяват последователността на фактите, свързани с
реализираното деяние, довело до увреждане на здравето на пострадалия – показанията
на свидетелите Х. М.М., М.И.И., В.К.Й., М. Б.К., М. Ц. Н. и Ц. Н. Г.; писмените
доказателства – писмо от Дирекция „Национална система 112“, протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества и справка
за съдимост; заключението на съдебномедицинската експертиза.
При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд
законосъобразно и обосновано е заключил от правна страна, че подсъдимият Б А. е
осъществил състава на престъплението по чл. 128, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. В съгласие с
материалния закон районният съд от обективна страна правилно е изяснил, че на
инкриминираните дата и място подсъдимият е нанесъл удар с отворена длан в лицето
на М. Н. и го е блъснал, вследствие на което пострадалият паднал на пътното платно,
като при падането получил увреждане, изразяващо се в тежка закрита черепно-мозъчна
травма със счупване на дясна теменна кост на черепа, масивен кръвоизлив под
твърдите мозъчни обвивки в дясно, масивен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
мозъчен оток, контузия на мозъка в дясно, дислокационен синдром, състояние на
продължителна кома и нарушено спонтанно дишане, изискващо задължително и
животоспасяващо включване след интубация на изкуствена апаратна белодробна
вентилация. Уврежданията са довели до постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота, което съставлява тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал. 2
от НК.
Въззивният съд намира за необоснован и незаконосъобразен извода на
районния съд за наличие на пряк умисъл. По делото не е спорно, че подсъдимият е
нанесъл удар с отворена длан в лицето на пострадалия и го блъснал, вследствие на
което последният паднал върху подлежащия терен и получил описаното по-горе
увреждане с характер на тежка телесна повреда. Несъмнено е, че А., удряйки Н. с ръка
в лицето и блъскайки го, е искал да му причини някаква телесна повреда, като е
допускал, че от удара, съчетан с блъскане, той може да падне върху асфалта на улицата
и да се нарани, но въпреки това не се въздържал от представата за по-тежкия резултат и
е действал. При тези фактически данни настоящият съд приема, че от субективна
страна престъплението е извършено при евентуален умисъл, тъй като подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието и е предвиждал неговите
общественоопасни последици, като във волево отношение не е искал, но е допускал
настъпването на същите и въпреки това не се въздържал, а е извършил деянието.
6
Настоящото въззивно производство е образувано само по жалба на частния
обвинител, в която се съдържат изрични искания за увеличаване на размера на
наказанието лишаване от свобода и за отмяна на приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.
В случая оспорването на присъдата е насочено към влошаване на положението на
подсъдимия, като въззивната жалба е достатъчно конкретизирана, за да даде основание
за преодоляване на забраната за reformatio in peius.
За престъплението по чл. 128, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода от 3 до 10 години.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, в случаите по чл. 372, ал. 4 от
НПК, какъвто е и процесния, съдът е длъжен да определи наказанието при условията
на чл. 58а от НК.
За да определи наказанието лишаване от свобода при приложение на чл. 58а,
ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК районният съд е отчел тежестта на
престъплението, характеризиращо се с голяма степен на обществена опасност, предвид
динамиката на извършване на такъв род престъпления, както и заради предмета на
посегателство. Според първоинстанционния съд в случая са налице многобройни
смекчаващи обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, признаването на
вината, съдействието му за разкриване на обективната истина, младата му възраст и
трудовата му ангажираност. Отчетени са и отегчаващи обстоятелства – тежестта на
причинените увреждания на пострадалия и данните за извършване на престъплението
след употреба на наркотични вещества.
Въззивният съд намира, че в случая незаконосъобразно е приложена
разпоредбата на чл. 55 от НК, поради което по това оплакване жалбата на частния
обвинител се явява основателна. Поначало изпълването на хипотезата на чл. 55 от НК
предполага кумулативното проявление на две условия – наличие на изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства и убедителна констатация, че най-лекото,
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за подсъдимото лице. В
разглеждания случай не само, че не е налице кумулативност на двете условия, но и
липсва основание, за да се приеме изпълнението на което и да е от двете.
Самопризнанието на подсъдимия, предвид проведеното съкратено съдебно следствие,
е отчетено от законодателя чрез задължението на съда да намали с 1/3 определеното
наказание лишаване от свобода. Възможно е самопризнанието да се вземе предвид и
като допълнително смекчаващо обстоятелства, както е сторено в случая. Това обаче
предполага самопризнанието и свързаното с това съдействие за разкриване на
обективната истина да са от изключително значение за провежданото наказателно
7
производство. В настоящия случай категорично не е налице такава изключителност.
Следователно, смекчаващите обстоятелства, които следва да се вземат под внимание
при определяне на наказанието са чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му
възраст и трудовата му ангажираност. Те обаче не са многобройни, както е прието в
мотивите на присъдата, като и нито едно от тях не е изключително. На следващо
място, районният съд не е изложил съображения за втората кумулативна предпоставка
за приложение на чл. 55 от НК, а именно защо счита, че така предвиденото по чл. 128,
ал. 1 от НК наказание със специален минимум от три години лишаване от свобода се
явява несъразмерно тежко.
Въззивният съд, след като извърши собствен анализ на обстоятелствата, имащи
отношение към определя на наказанието, намира, че същото следва да се отмери при
приложение на чл. 58а, ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК. Несъмнено е, че престъплението е
тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и с висока степен на обществена опасност.
Касае за престъпно деяние, чрез което са засегнати обществени отношение от най-
висша ценност - телесната неприкосновеност и здравето на човека. В случая тежката
телесна повреда се изразява в довеждане на пострадалия до състояние на постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота и се отличава с по-висока степен на
обществена опасност в сравнение на други случаи на престъпления от този вид.
Съществено е да се посочи, че са били засегнати поредица от органи и системи в
организма на частния обвинител; извършена е неврохирургична операция –
трепанация, пострадалият е бил в състояние на продължителна кома и нарушено
спонтанно дишане, изискващо задължително и животоспасяващо включване чрез
интубация на изкуствена апаратна белодробна вентилация. В заключението на СМЕ е
посочено, че без висококвалифицираната лекарска намеса и апаратно обдишване в
течение на няколко дни, неминуемо би настъпила смъртта на пострадалия, като има
вероятност да останат тежки усложнения, свързани с подвижността, говора и
адекватността му. Несъмнено е, че тежестта на уврежданията, в рамките на правната
квалификация на деянието, следва да се отчетат като отегчаващо обстоятелство, както
е сторил и районния съд. Наред с изложеното, към отегчаващите обстоятелства следва
да се отнесат данните за времето, мястото и начина на извършване на престъплението
(след обяд, на датата на националния празник на страната, върху платното на улица,
преминаваща покрай учебно заведение и чрез нанасяне на удар по лицето на
пострадалия, без наличие на каквато и да е провокация от негова страна), чрез които се
обективират хулигански елементи в поведението на подсъдимия; както и установеното
по делото, че престъплението е извършено след употреба на наркотични вещества от
подсъдимото лице. Както се посочи по-горе, настоящият съд приема за смекчаващи
установените и от районния съд обстоятелства, изразяващи се в чисто съдебно минало
на подсъдимия, младата му възраст и трудова ангажираност. Макар доказателствените
източници във връзка с личността на дееца да са твърде ограничени като брой и като
8
съдържание, наличните такива определят Б А. по-скоро като човек с невисока степен
на обществена опасност. Факт е, че същият е употребил наркотични вещества към
време на деянието, което наслагва негативен нюанс. От друга страна, обаче,
подсъдимият е млад човек (на 19 години към датата на деянието) и работи. След
престъплението е останал на място, като от личния си телефон е потърсил помощ чрез
обаждане до ЕЕН 112, което се установява при съпоставка на предоставената от
Дирекция НС 112, отдел „Районен център 112“ – Русен информация (л. 35 от ДП) с
обясненията на подсъдимия, депозирани пред съдия на 04.03.2020 г. (протокол за
разпит на л. 8 от ДП). С оглед изложеното, като отчита превеса на смекчаващите
обстоятелства, както и на установената форма на вината – евентуален умисъл,
въззивният състав намира, че наказанието на подсъдимия следва да се определи в
размер малко над специалния минимум, а именно четири години лишаване от свобода.
Спазвайки императивната разпоредба на чл.58а, ал. 1 от НК това наказание следва да
бъде намалено с една трета и на подсъдимия А. да се наложи наказание от две години и
осем месеца лишаване от свобода. В този смисъл присъдата следва да се измени, като
се отмени в частта за приложение на чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и на
основание чл. 58а, ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК наложеното наказание лишаване от
свобода да се увеличи от две години на две години и осем месеца.
Правилно районният съд е счел, че са налице предпоставките на закона за
приложение на чл. 66, ал. 1 от НК. Искането във въззивната жалба за изменение а
присъдата, чрез отмяна на приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, не може да бъде
споделено. На подсъдимия А. се налага наказание лишаване от свобода до три години
и същият не е осъждан. Настоящият състав приема, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко като се даде приоритет на личната превенция, както това е
предвидено от законодателя, не е наложително подсъдимият да изтърпи наложеното
му наказание лишаване от свобода. Както се посочи и по-горе, Б А. е млад човек, като
същият е действал с присъща за възрастта импулсивност и без адекватна оценка на
ситуацията. Данните за личността му не го определят като деец с висока степен на
обществена опасност. Работи по трудово правоотношение. Не намират потвърждение в
материалите по делото твърденията от жалбата, поддържани и по съществото на
делото, според които подсъдимият не е оказал помощ на пострадалия и по никакъв
начин не е съдействал на разследването, напротив – доказателствата установяват, че А.
е подал сигнал за случилото се от личния си телефонен номер до ЕЕН 112, както и че е
оказал възможното съдействия на разследването, като още на следващия ден при
разпита си, включително пред съдия, не е оспорил авторството. В обобщен вид,
въззивният съд приема, че за поправянето на подсъдимото лице на този етап не е
наложителна изолацията му от обществото. Настоящият състав обаче счита, че за да се
въздейства в по-голяма степен предупредително и възпиращо на подсъдимия, като се
9
отчита и тежестта на наложеното му наказание лишаване от свобода, определеният от
районния съд изпитателен срок от четири години следва да се увеличи на пет години. В
този смисъл следва да се измени присъдата и в тази част.
Въззивният съд намира, че с увеличеното по размер наказание лишаване от
свобода и увеличената продължителност на изпитателния срок ще се постигнат по
целите по чл. 36 от НК и преди всичко превъзпитателната роля по отношение на
подсъдимия.
При извършената служебна проверка на присъдата въззивният съд установи, че
първостепенният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като неправилно е
приложил разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от НК. Нормата предвижда, че „когато
отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът може
да постанови една от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1-4 през изпитателния
срок“. От редакцията на текста е видно, че се дава възможност на съда да прецени дали
за поправянето и превъзпитанието на дееца е необходимо да постанови и една от
мерките по чл. 42а, ал. 2, т. 1-4 от НК, но се има предвид през целия изпитателен срок,
а не за част от него. С присъдата районният съд наложил пробационната мярка по чл.
42а, ал. 2, т. 1 от НК „през първата година на изпитателния срок, както следва:
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност на
явяването и подписването пред пробационния служител два пъти седмично“, с което е
допуснал нарушение на закона. Това нарушение не е възможно да се отстрани от
въззивния съд, поради липса на съответен протест или жалба от частния обвинител.
Поради това съдебният акт следва да бъде изменен в полза на подсъдимия, чрез отмяна
на приложената пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК.
Следващото оплакване, развито в жалбата на частния обвинител, се отнася до
размера на обезщетението за неимуществени вреди. След анализ на относимите към
тежестта на престъплението обстоятелства, настоящата съдебна инстанция не намери
основания да приеме, че уваженият размер от 90 000 лв. е занижен. Несъмнено е, че
като пряка и непосредствена последица от деянието на подсъдимия на пострадалия са
причинени изключително тежки телесни увреждания. За да определи размера на
обезщетението районният съд е взел под внимание вида и характера на уврежданията,
проведените оперативни интервенции, продължителността на болничния престой и
предполагаемата продължителност на лечението, доколкото последното е възможно да
се прецени на база наличните доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В
Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС е дефинирано, че понятието
„справедливост“ е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
10
на размера на обезщетението, като при телесните увреждания такива могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. Въззивният съд намира, че конкретните
обстоятелства, имащи отношение към определяне на размера на обезщетението са
взети под внимание от състава на районния съд. Пред настоящата инстанция
гражданският ищец не ангажира каквито и да е доказателства, установяващи
актуалното протичане на оздравителния процес при пострадалия, чрез които да
обоснове искането си за увеличаване на размера на обезщетението. Данните за
здравословното състояние на свидетеля М. Н. се извличат основно от два
доказателствени източници – заключението на СМЕ, което дава актуална информация
към 31.03.2020 г. (датата, на която е изготвено), и показанията на свидетеля Ц. Н. –
баща на пострадалия, депозирани пред разследващия полицай на 15.04.2020 г. В
съдебното производство пред районния съд са представени преписи от документи,
които обаче установяват предимно извършени плащания, имащи отношение към
доказване на претенцията за имуществени вреди. След посочените дати на практика
липсват доказателства за протичането на оздравителния процес; за справянето с
усложненията, свързани с подвижността, говора и адекватността на пострадалия. На
следващо място, пред настоящата инстанция, на 28.10.2020 г., беше проведен разпит на
свидетеля Х.П.М., който твърди, че няколко седмици преди явяването си през
окръжния съд комуникирал с пострадалия по социалната мрежа „Месинджър“, където
последният му писал, че вече се чувства по-добре. Същият свидетел установява и, че
на два пъти е виждал свидетеля М. Н., като двамата се поздравили – единият път той
бил седнал и не изглеждал много добре, а при втория се движел с патерици.
Твърденията на свидетеля М., които в обобщен вид сочат на положително развитие на
оздравителния процес, не са оспорени от страна на гражданския ищец. В заключение и
при така установеното на база събраните в производството доказателства, въззивният
съд не споделя оплакването от въззивната жалба за занижен размер на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. Присъдата на районния съд в обжалваната
гражданско-осъдителна част е правилна и законосъобразна.
С присъдата първоинстанционният съд изцяло е уважил гражданския иск за
имуществени вреди. В тази част съдебният акт не е обжалван и е влязъл в сила.
Правилно и законосъобразно съдът се е присъдил в полза на частния обвинител
и граждански ищец разноските за повереник, като е осъдил подсъдимия да му ги
заплати.
Правилно е произнасянето по въпроса за разпореждане с веществените
доказателства.
11
Правилно и законосъобразно са определени дължимите държавни такси върху
размерите на уважените граждански искове за имуществени и за неимуществени вреди.
Правилно и в съответствие с чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да
заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово направените в досъдебната фаза на
процеса разноски за съдебно-медицинска експертиза.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата
да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до отмяната ѝ.
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд следва да се измени в наказателно-осъдителната част, като се
увеличи размера на наказанието лишаване от свобода и се увеличи продължителността
на изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 от НК, както и да се отмени за приложението на
чл. 67, ал. 3 от НК. В останалата част, включително гражданско-осъдителната,
присъдата следва да се потвърди като обоснована и законосъобразна.
Подсъдимият А. следва да бъде осъден да заплати на частния обвинител М. Н.
направените за тази съдебна инстанция разноски за възнаграждение на повереник в
размер на 300 лв.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6, във вр. с чл.
337, ал. 2, т. 1 и чл. 338 от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 35 от 13.07.2020 г. по НОХД № 213/2020 г. по описа на
Районен съд – Севлиево в наказателно-осъдителната й част, като ОТМЕНЯ
приложението на чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и при приложение на
чл. 58а, ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК УВЕЛИЧАВА наложеното на подсъдимия Б. Х. А.
наказание лишаване от свобода от две години на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА.
ИЗМЕНЯ присъдата в частта, в която на основание чл. 66, ал. 1 от НК
изпълнението на наложеното на подсъдимия Б. Х. А. наказание лишаване от свобода е
отложено с определяне на четиригодишен изпитателен срок, считано от влизане на
присъдата в сила, като УВЕЛИЧАВА изпитателния срок от четири години на ПЕТ
ГОДИНИ.
ИЗМЕНЯ присъдата в частта, с която е приложен чл. 67, ал. 3 от НК, като
ОТМЕНЯ наложената на подсъдимия Б. Х. А. пробационна мярка по чл. 42, ал. 2, т. 1
от НК през първата година на изпитателния срок – задължителна регистрация по
12
настоящ адрес за срок от една година с периодичност на явяването и подписването
пред пробационния служител два пъти седмично.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА подсъдимия Б. Х. А. да заплати на частния обвинител М. Ц. Н. от
гр. Севлиево направените разноски за повереник пред въззивната инстанция в размер
на 300 (триста) лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13