Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 04.03.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 442 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0906-000292
от 18.03.2019 г. на Началник на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч е наложено на И.Н.И.
***, административно наказание на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП – глоба в
размер на 100 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението
останал жалбоподателят И., който го е обжалвал и моли да бъде отменено изцяло наказателното
постановление като незаконосъобразно издадено. Сочи, че не е нарушил посочената
в наказателното постановление разпоредба. Твърди, че около 9:10 часа на
05.03.2019 г. светофара е светел зелено за посока надясно и е извършил
маневрата завой на дясно при зелена светлина. Изтъква, че тази секция от
светофарната уредба свети със сигнал зелено няколко секунди повече от сигнала
на секцията предназначен за автомобилите в лявата лента на платното за движение
и че това обстоятелство най-вероятно е заблудило служителите на МВР. В тази
връзка счита, че НП не е мотивирано, тъй като при интензивната работа на
светофарната уредба е крайно недостатъчно споменаването на „около 9:10 часа”,
за да се материализира изпълнението на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. По-нататък в жалбата е направен подробен анализ на работата на
светофарната уредба и времетраенето на всеки от сигналите на отделните й
секции, от който анализ жалбоподателят е извел извод, че секцията на светофара,
за платното, на което е бил полицейският автомобил свети два пъти по-дълго в
червен сигнал отколкото секцията предназначена за дясното платно.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява. Представлява се от адвокат Г.П. ***, който
поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно. Сочи, че от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства са се потвърдили изложените в жалбата доводи и съображения, които
в крайна сметка водят до извода, че вмененото на жалбоподателя И. нарушение не
е било извършено. Позовава се на справката от Община Ловеч с приложените към
нея схеми на работата на светофарната уредба, като изтъква, че същите оборват
твърденията на свидетелите на въззиваемата страна. Изтъква, че жалбоподателят е
инициирал настоящето производство не заради размера на наложената му глоба,
който е малък, а по-скоро заради принципни съображения, тъй като не следва недобре
изградената система на работа на светофара на въпросното кръстовище да пречи на
гражданите.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено, в съпроводителното
писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното
постановление.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите М.Д.П., Ф.Т.Ф., Ц.Д.Ц. и П. С. Т.,
както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
На 05.03.2019 г. жалбоподателят И.Н.И.
управлявал лек автомобил „Б.К.” с рег.№ ********по ул.”Т.М.” в гр.Ловеч, с
посока на движение автогарата на града. Преди това се движел по ул.”К.И.”, като
на кръстовището на тази улица с ул.”Т.М.” завил надясно по последната.
Кръстовището образувано от двете улици било У-образно и оборудвано със
светофарна уредба.
Движейки се по ул.”Т.М.”
жалбоподателят И. бил застигнат и спрян за проверка от полицейски автомобил, в
който били свидетелите Ф.Ф. и Ц.Ц. ***. Същите се намирали на кръстовището
образувано от двете улици, като били първа кола в лявата лента за движение на
ул.”К.И.”. Чакали на червен сигнал на светофарната уредба, като възнамерявали
да продължат по ул.”К.И.”. Тогава в дясната лента на улицата, покрай тях минал
автомобила управляван от жалбоподателя и завил надясно продължавайки движението
си по ул.”Т.М.”. Според свидетелите Ц. и Ф., когато жалбоподателят преминал
покрай тях и завил надясно, секцията на светофара предназначена да регулира
движението на автомобилите завиващи в тази посока светела с червен сигнал.
Поради тази причина свидетелите Ф. и Ц. тръгнали след него и малко по-нагоре по
ул.”Т.М.” го спрели за проверка. Обяснили на жалбоподателя И., че е нарушил
правилата за движение, тъй като преминал през кръстовището на подаден червен
сигнал на светофара.
Тъй като свидетелите Ф. и Ц.
нямали правомощия да съставят АУАН за извършени нарушения по ЗДвП, извикали за
съдействие свидетеля М.П., на когото обяснили случилото се. Въз основа на тези
данни свидетелят П. съставил на И.И. АУАН бланков № 804428/05.03.2019 г. /л.7/,
в който посочил, че на същата дата, около 09:10 часа, управлявайки лекия
автомобил „Б.К.” с рег.№ ********в гр.Ловеч, на кръстовището на между ул.»К.И.» и ул.»Т.М.», с посока на движение
Автогара, навлязъл и преминал надясно на забранителен червен сигнал на
трисекционната светофарна уредба, работеща в нормален режим. Отразил също така,
че водачът И. бил сам в автомобила.
Актосъставителят П. посочил, че
с действията си И.И. нарушил разпоредбата на чл.6, т.1, предл.2-ро
от ЗДвП.
По съставеният му акт
жалбоподателят И. вписал като възражение, че преминал на зелен светофар, а на
полицейската кола светело червено. Подписал акта и получил препис от него.
Няма данни в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН И. да е представил писмени възражения.
На 18.03.2019 г., въз основа на
акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, като
описаната в акта фактическа обстановка изцяло била отразена и в него, като било
допълнено, че нарушителят не е съобразил поведението си със светлинните
сигнали. Наказващият орган преценил, че с действията си жалбоподателят И. виновно
е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП и му наложил предвидената в чл.183,
ал.5, т.1 от ЗДвП санкция „глоба” в размер на 100 лева.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи /л.8-9/.
След внимателна преценка на
доказателствата по делото и доводите на страните съдът прие, че обжалваното
постановление не страда от пороци при издаването му, които да обосновават
отмяната му на формално основание. Поради това и не следва да бъде кредитирано бланкетно наведеното в жалбата възражение за допуснати съществени
процесуални нарушения. Наказващият орган правилно е квалифицирал нарушенията и
цифровата им квалификация изцяло кореспондира с описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка. Не е налице процесуално нарушение, което съществено да е
нарушило правото на защита на жалбоподателя. Преценката дали нарушението е
съществено, следва да се преценява отделно за всеки конкретен случай,
основавайки се на това до каква степен е било засегнато правото на защита на
санкционираното лице. В настоящия на жалбоподателя е било пределно ясно за
какво е санкциониран. Освен това той е подписал и получил съставения в негово
присъствие АУАН, но не се е възползвал от възможността да възрази по реда на
чл.44, ал.1 от ЗАНН. Получил е също така и издаденото срещу него НП, което е
обжалвал в законовия срок, т.е. по никакъв начин за него не са се преклудирали правата, които има в административнонаказателното
производство.
С оглед на тези съображения,
съдът приема наведеното с жалбата възражение за допуснати съществени процесуални
нарушения за неоснователно.
По отношение стоящият за
разглеждане въпрос относно авторството на описаното нарушение и вмененото
виновно поведение на жалбоподателя И., съдът намира следното :
Жалбоподателят И. е бил
санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, за това, че
като водач на МПС не съобразил поведението си със светлинният сигнал на
светофарната уредба, като на У-образното кръстовище образувано от улиците „К.И.”
и „Т.М.” е завил надясно, при забранителен за него червен сигнал. Това
обстоятелство се сочи от свидетелите Ц. и Ф., докато от своя страна
жалбоподателят И. твърди, че е извършил маневрата завой на дясно при подаден
зелен сигнал на секцията от светофарната уредба, регулираща движението по
дясната лента на ул.”К.И.” в посока ул.”Т.М.”, докато секцията регулираща
лявата лента на ул.”К.И.” и където се е намирал полицейският автомобил в този
момент, е светела с червен сигнал. Тези си твърдения И. е навел още с
възражението си по съставения му АУАН.
От представената от Община Ловеч
схема на разположението на секциите на светофарната уредба регулираща
движението на кръстовището образувано от улиците „К.И.” и „Т.М.” /л.28/ и в
частност секциите от уредбата контролиращи движението на ППС, движещи се от
кръговото кръстовище в гр.Ловеч в посока центъра на града, посока автогара и
кв.”Ч.б.”, както и за пешеходците, които пресичат ул.”К.И.” става ясно, че вдясно на тротоара до
пътното платно има разположени две секции за МПС (обозначени на схемата с А1 и
А2) и една за пешеходци (обозначена на схемата с П1). Над платното за движение
на ул.”К.И.” са разположени още две секции за МПС, които са обозначени на
схемата с А3 и А4, като А3 е предназначена за завиващите надясно по ул.”Т.М.”.
На следващата схема, тази на
л.29 от делото е дадена номерацията на транспортните потоци преминаващи през
кръстовището, като касаещите разглеждания тук случай
са обозначени като 1Н и 2Н. Безспорно от доказателствата по делото и
установената въз основа на тях фактическа обстановка става ясно, че в поток 1Н
се е движел автомобила на жалбоподателя И., а в поток 2Н се е движел полицейският
автомобил, в който са били свидетелите Ф. и Ц.. За тези два потока са
регулирани три фази на преминаване през кръстовището – л.30 от делото. През І-ва фаза зелен сигнал е подаден и за двата потока, като
автомобилите от поток 2Н продължават движението си направо по ул.”К.И.”, а тези
от поток 1Н завиват надясно по ул.”Т.М.”. Във ІІ-ра
фаза зелен сигнал е подаден само за автомобилите от поток 1Н, докато за тези от
поток 2Н сигнала е червен и са длъжни да изчакат. През ІІІ-та фаза червеният
сигнал е и за двата потока 1Н и 2Н, като през това време зеленият сигнал е за
пешеходците – поток 1П, по заявка.
От схемата на л.32 от делото се
установява, че светофарната уредба на въпросното кръстовище има три програми,
които работят в определен часови график и в зависимост от това дали денят е
делничен или празничен. На посочената в НП дата на извършване на нарушението –
05.03.2019 г. денят е бил вторник, делничен ден, поради което с оглед часа, за
който в постановлението се твърди, че е извършено нарушението – 09:10 часа,
светофарната уредба е била настроена на ІІ-ра
програма (от 7.00 до 19.00 часа).
От така направения анализ се
установява, че действително е налице фаза (ІІ-ра),
през която има зелен сигнал за поток 1Н, в който се е движел И., докато за
поток 2Н, този в лявата лента за движение по ул.”К.И.” сигнала е червен, в
какъвто смисъл са и твърденията на жалбоподателя. При това положение и от циклограмата на ІІ-ра програма
/л.34/ се установява, че единствено зелен сигнал за пешеходците е налице за
времето, докато за потоци 1Н и 2Н сигнала е червен, т.е. през ІІІ-та фаза. В
тази връзка свидетелите Ф. и Ц. сочат, че докато са чакали със служебният
автомобил на червения сигнал в лявата лента на ул.”К.И.” по пешеходната пътека
е преминавал пешеходец, като са категорични, че в този момент и двете секции,
вкл. и тази за надясно в посока ул.”Т.М.” са били с червен сигнал, като
жалбоподателят е изчакал пешеходеца и е преминал на червено. Тези им показания,
съпоставени с настроените програми за работа на светофарната уредба навеждат на
извода, че към този момент в действие е била ІІІ-та фаза на уредбата, т.е.
фазата, през която единствено за пешеходците е наличен зелен сигнал, а за двата
потока – 1Н и 2Н сигнала е червен. Съдът няма основания да не кредитира
показанията на свидетелите Ф. и Ц., като обективни. Същите са последователни,
взаимно свързани, логични и непротиворечиви. Фактът, че са полицейски служители
не ги прави автоматично заинтересовани или предубедени спрямо жалбоподателя И.,
нито пък по някакъв начин са били мотивирани, извън чисто служебните си
задължения, да му вменят извършването на несъществуващо нарушение. Данни или
дори индиции за лично отношение спрямо него липсват
по делото. Не може да се разсъждава и в посока грешни възприятия от тяхна
страна, в какъвто смисъл са доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя, тъй като и двамата са единодушни и категорични, че сигнала и за
двете секции (А4 и А2 за направо и А3 и А1 за надясно – л.28) е бил
червен.
Що се отнася до показанията на
свидетеля П. Т., то същите не могат да бъдат приети безкритично и като
достатъчно обективни. Същият твърди, че случайно е преминавал от там като
пешеходец, като е идвал от ул.”Панайот Волов”,
пресякъл е ул.”К.И.” и се движел нагоре по десния тротоар, т.е. в посока
светофарната уредба, когато е видял, да преминава жалбоподателя. Сочи обаче, че
го е познал по черния „Мерцедес”, който И. имал, но по делото безспорно се
установи, че автомобила, който жалбоподателят е управлявал е бил марка „БМВ”.
Освен това, ако действително се е движел в посока светофарната уредба, както Т.
твърди, то това означава, че движейки се по ул.”К.И.” жалбоподателят е дошъл
откъм гърба му, преминал е покрай него, след което е завил на кръстовището
надясно. При това положение не става ясно как свидетелят Т. е разпознал, че
това е бил именно жалбоподателя И.И., тъй като явно не го е видял в лице, а за
това, че е бил той е преценил единствено по автомобила, за който обаче сочи, че
е марка „Мерцедес”, а в действителност същия е бил „БМВ”.
На следващо място – свидетелят Т.
сочи, че по-късно е научил, че тогава И. е бил спрян за нарушение и че тогава
не е видял „… че е тръгнала патрулката, но и да съм видял, не съм предполагал,
че е заради него и за това не ми е направило впечатление.” Учудващо е как след
като нищо необичайно (за Т.) не е имало в ситуацията, то той е запомнил, че секцията
на светофара за надясно е светела в зелено, а тази за направо в червено. Трудно
се подава на логично обяснение причината именно тази ситуация да се запечата в
съзнанието му и да я помни, като се има на предвид, че разпита му пред съда се
проведе 10 месеца след случилото на 05.03.2019 година. След като нищо
необичайно не е имало в ситуацията, а и Т. се е движел като пешеходец по
тротоара, без да е имал намерението да пресича на пешеходната пътека, то неясни
остават причините, поради които вниманието му е било ангажирано със секциите на
светофарната уредба и то така, че да запомни, че в този момент, тази за надясно
е показвала зелен сигнал.
Поради тези съображения съдът не
цени показанията на свидетеля П. Т., като обективни, достоверни и действително
пресъздаващи случилото се, в частност какъв е бил сигнала на светофарната
уредба, когато там е преминал жалбоподателят И. с управлявания от него
автомобил. Нещо повече – налице са съмнения дали действително Т. към този
момент е бил на мястото или показанията му са с цел единствено да подпомогне
жалбоподателя в защитната му теза.
Ето защо, при наличието на тези
доказателства и анализа на данните от тях съдът намира, че вмененото на
жалбоподателя И.И. нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП е категорично
установено от обективна страна.
От субективна страна нарушението
е извършено виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят е бил наясно, че навлиза в
кръстовището завивайки надясно по ул.”Т.М.” при подаден червен сигнал на
светофарната уредба, вкл. и на секцията регулираща движението в тази посока, но
въпреки това е продължил да управлява автомобила, вместо да спре и изчака
подаването на зелен сигнал, като по този начин не е изпълнил това си задължение
на водач на ППС.
По безспорен начин е установена
и самоличността на нарушителя, като в НП жалбоподателят е идентифициран с трите
си имена и ЕГН.
Ето защо, при тези данни, съдът
намира, че по безспорен начин е доказано извършеното от жалбоподателя И.Н.И. нарушение
на нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП, поради което наказателното постановление следва
да се потвърди изцяло, като законосъобразно издадено.
Правилно наказващият орган е
приложил за това нарушение санкционната норма на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП и е
наложил глобата в предвидения размер.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ 19-0906-000292 от 18.03.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на
МВР Ловеч, с което
е наложено на И.Н.И. ***, ЕГН : **********, административно наказание на
основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева, за нарушение
на чл.6, т.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :