МОТИВИ към НОХД №799/2008 г.:
Обвинението е
против подсъдимите К.Г.И., В.П.К.
и С.Н.Г.,***.
Подсъдимите К.Г.И., В.П.К. и С.Н.Г. се обвинява за това,
че през м.юли 2000 г.
в гр.Пазарджик, в съучастие като съизвършители са склонили към проституция чрез
принуда и побой И.В.Г. *** З. - престъпление по чл.155, ал.1 във връзка с
чл.20, ал.2 от НК;
Второто обвинение против тримата подсъдими е за това, че в началото на 2004 г. в гр.Пазарджик, в
съучастие като съизвършители с користна цел са склонили към проституция И.В.Г. ***
Загора- престъпление по чл.155, ал.3 във връзка с ал.1, във връзка с чл.20,
ал.2 от НК.
Срещу подсъдимите е повдигнато
обвинение и за това, че през м. февруари 2000 г. в гр. Пазарджик, в съучастие като
съизвършители са склонили към проституция чрез принуда и побой П.И. ***- престъпление
по чл.155, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
Следващото обвинение против подсъдимите К.Г.И., В.П.К. и С.Н.Г. е за това, че в началото на 2004 г. в гр.Пазарджик, в
съучастие като съизвършители с користна цел, е склонили към проституция П.И. ***-
престъпление по чл.155, ал.3 във
връзка с ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
Против В.П.К. е повдигнато обвинение за това, че в началото на 2003 г. на автомагистрала “Т.”
на ханче Ц., с користна цел е склонил към проституция чрез убеждаване и
обещания на материална облага свидетел идентификационен №23 - престъпление
по чл.155, ал.3, във връзка с ал.1 от НК;
Против подсъдимия В.П.К. обвинението е и за това, че в началото
на 2002 г.
на автомагистрала “Т.” на ханче Ц., е склонил към проституция чрез убеждаване и
обещания на материална облага А.Ж.Г. *** - престъпление по чл.155, ал.1 от НК.
С определение в
съдебно заседание на 08.05.2009 г. поради изтичане на абсолютна давност за
наказателно преследване, наказателното производство е прекратено по отношение
на подсъдимите К.Г.И., В.П.К. и С.Н.Г.
за престъпленията по п.I от обвинителния акт за престъпленията по чл.155, ал.1
от НК, извършени през м.юли 2000
г. по отношение на И.В.Г. *** 2000 г. по отношение на П.И.В..
Поради изтичане на
абсолютната давност за наказателно преследване и по искане на подсъдимия с
определение от 28.01.2010 г. на основание чл.289, ал.1 във връзка с чл.24,
ал.1, т.3 от НК наказателното произвоство е прекратено по отношение на
подсъдимия В.П.К. за престъплението
по п.III от обвинението за престъплението извършено в началото на 2002 г. по отношение на А.Ж.Г..
В съдебно заседание
подсъдимите К.И., В.К. и С.Г. не се признават за виновни.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и
при съобразяване разпоредбата на чл.301 от НПК прие за установено следното:
ПУНКТ І.
Свидетелката И.В.Г.
е родена на *** ***, към м.юли 2000 г. е била
непълнолетна и живеела в с.Б., обл.Р..
Свидетелката П.И.В.
е родена на 12.02.1084 г. в гр.Б., към м. февруари 2000 г също. е била непълнолетна
и живеела в с.З., обл.Я..
Двете
свидетелки, в началото на 2000
г. се запознали в гр.Н. З., където
работели като сервитьорки и живели заедно на квартира около 1 месец.
Сприятелили се и станали близки.
В началото на
м. февруари 2000 г.
свидетелката В. останала без работа. Била
чула, че в гр.Пазарджик търсели сервитьорки и решила да замине за там, за да си
потърси работа. Така тя заминала малко преди рождения си ден, който бил на
12.02.2000 г.
В продължение
на два дни свидетелката В. си търсела работа, но не
намерила. На третия ден, през деня, свидетелката В.
седяла сама в едно кафе в центъра на гр.П.. В един
момент при нея седнали подсъдимите К.И. /Б./, В.К. /М./ и С.Г.
/Бурдата/ и я заговорили, като я попитали дали не си търсела работа.
Свидетелката отговорила, че си търсела такава. Тогава подсъдимите предложили
да й намерят работа, но не уточнили за какво точно ставало въпрос. Тъй като В.
била в безизходица, не познавала хора в гр.П. и била без средства, тя
се съгласила и тръгнала с тях. Тримата подсъдими я завели до
тъмен л.а.“М.” и всички се качили в него. Свидетелката била
отведена до апартамент в гр.Пазарджик, на неизвестен
за свидетелката адрес. След като влезли вътре, подсъдимите заключили
вратата на апартамента и започнали да уговарят свидетелката В. да
работи като проститутка за тях. Тя не се съгласила, категорично отказала и
започнала да плаче. Въпреки това И., К. И Г. продължили да я убеждават да
проституира за тях. Свидетелката В.
продължавала да отказва, поради което и тримата подсъдими започнали да
я бият. В един момент подсъдимите И. и К. си тръгнали, а подсъдимият
Г. останал
в апартамента заедно със свидетелката В..
Той й казал, че ако не се съгласи да работи за тях, те щели да продължат да я
бият, докато това станело. Накрая, след дълго малтретиране и
убеждения,
свидетелката П.В. се съгласила да
проституира за тримата подсъдими.
Така подсъдимият С.Г. започнал
да кара свидетелката на бензиностанция “ШЕЛ”, намираща се на автомагистрала ”Тракия”,
в близост до гр.П., където В. проституирала. Тя била принудена да
прави секс предимно с турски шофьори, които спирали на ТИР-паркинга на бензиностанцията.
Това ставало най-често вечер, а подсъдимият Г.
стоял в ресторанта на бензиностанцията и “охранявал”. На вечер пострадалата
изкарвала по 300-400 евро, които по-късно били вземани от подсъдимия Г.. След
като приключвала работата като проститутка за деня, свидетелката В.
била връщана в апартамента в гр.Пазарджик. Подсъдимите К. и И.
идвали през деня в апартамента, за да вземат от подсъдимия Г.
спечелените от пострадалата В. пари. Понякога подсъдимите
ходели
и на бензиностанция “Шел”, където проституирала свидетелката В., за
да си вземат парите. Свидетелката В. не
получавала никакви пари от тях, нито смеела да задържи част от даваните й от
клиентите суми. Това положение продължило няколко месеца.
В началото на
м. юли 2000 г.,
свидетелката П.В. намерила начин да се
обади по телефона на свидетелката И.Г.,***
Загора, на която разказала какво й се е случвало.
Притеснена от разказаното по телефона, последната тръгнала за гр.Пазарджик,
като се уговорила да се срещне там със свидетелкаат В.. За
тази среща П.В. помолила да бъде пусната от тримата подсъдими. Подсъдимите И. и К. проследили
пострадалата В. и след като тя се срещнала със свидетелката Г. ***,
те седнали на тяхната маса. След това подсъдимите уговорили
свидетелките да се качат в един автомобил и ги закарали в апартамента, в който
преди това държали свидетелката В.. След това подсъдимите
И. и К. започнали
по същия начин - чрез заплахи да склоняват
и свидетелката Г. да работи за тях като
проститутка. Освен това предлагали на пострадалите
и да използват наркотични вещества.
Изпаднала в
същата безизходица свидетелката Г. започнала да проституира,
предимно нощем, заедно със свидетелката В. на
ТИР-паркинга на бензиностанция “Шел”, намираща се на автомагистрала “Тракия”.
След известно
време
пострадалите В. и Г. били закарани в ханче “Ц.”, намиращо
се на автомагистрала “Т.”, в посока от гр.Пазарджик за София. Там те
продължили да проституират, като спечелените от проституция пари давали на подсъдимите И., К.
и Г.. Подсъдимият Г., с
когото свидетелката Г. се запознала тогава, ги “охранявал” в
заведението на ТИР- паркинга и отговарял за всички проституиращи там.
Свидетелките В. и Г.
непрекъснато търсели начин как да се спасят от тримата подсъдими. Така в края
на 2003 г.
те успели да избягат и се установили в гр.Р., където престояли 2-3
месеца. Двете се установили в гр.Р., където Г. имала
роднини. По мобилните си телефони В. и Г. получавали непрекъснато заплахи от тримата
подсъдими
да се върнат и да продължат своята дейност за тях, като свидетелките също така
разбрали, че близките им били заплашвани. По тази причина в крайна сметка двете
пострадали решили да се върнат при тримата подсъдими. Така в
началото на 2004 г.,
свидетелките В. и Г. ***, срещнали се с подсъдимите И., К.
и
Г. и отново под въздействие на
формирания у тях страх били склонени да продължат да проституират за
тримата по познатата схема, като в замяна семействата им щели да бъдат оставени
на мира.
По-късно, през
юли 2004 г.,
двете пострадали не можели повече да издържат създалото се положение и успели
отново да избягат от ханче „Церово” като се укрили в гр.Ц., обл. Б.. През цялото
време свидетелките били издирвани от подсъдимите на адресите,
на които живеели, преди пристигането им в гр.Пазарджик. Свидетелката Н.Б.,***-
майка на пострадалата И.Г.,*** 2005
г. в дома си от двама мъже с бял автомобил, които
издирвали дъщеря й. Същите не се представили, но знаели нейното име. След като
свидетелката Н. Б. обяснила, че не знаела къде била дъщеря
й, двамата мъже я заплашили, че щяло да й се случи нещо лошо.
Свидетелят М.В. ***
в дома на леля си- свидетелката Г.В.,
майка на свидетелката П.В..*** 2005 г. там пристигнала
тъмна кола, в която имало четири лица. От автомобила слезли двама от тях, като
единият попитал свидетеля М.В. дали знаел къде били П. и И..
Свидетелят обяснил, че не знаел къде били двете пострадали. Тогава двамата непознати
го заплашили с думите:”Внимавай какво правиш, защото ние знаем къде живееш и ще
стане много лошо като се бъркаш в неща, които не те засягат“. Предупредили го
да не се оплаква в Полицията и че щял да пострада много сериозно, ако имало
заведено някакво дело. Свидетелят отговорил, че не знаел за какво дело ставало
въпрос. След това се свързал с братовчедка си- свидетелката П.В. и
я предупредил, че непознати хора я издирвали и тя трябвало да се пази.
Тъй като не
се чувствали сигурни за собствените си здраве и живот, а също така и за тези на
своите близки, пострадалите П.В. и И.Г. решили да потърсят помощ от полицията.
Така, те се обадили по телефона на свидетеля В.Г.,***,
който отговарял за насилствената проституция и трафика на хора, чийто номер
били получили по- рано, чрез свои “клиенти”. Същият, след като се чул по
телефона с двете свидетелки, които до този момент не познавал, се срещнал с тях
и провел разговор, в който те му разказали за случилото се с тях и непоносимото
положение, в което се намирали. Именно, той станал инициатор да се организира
акция, която била проведена в гр.Пазарджик на 08.07.2005 г., при която били
задържани подсъдимите К.И. и В.К.. Подсъдимият
С.Г.
бил задържан по-късно на 12.07.2005 г.
Свидетелката П.В. започнала
да получава припадъци и трябвало да потърси лекарска помощ. По тази причина тя,
а и свидетелката И.Г., били освидетелствани и
за тях са били изготвени комплексни съдебнопсихиатрични и психологични
експертизи. Според заключенията, двете свидетелки, в
резултат на причиненото им от подсъдимите развили невротични
реакции, които не са били приети от експертите като трайни. Според заключенията
на експертизите свидетелките не страдат от психични заболявания, могли са да
разбират свойството и значението на извършеното по отношение на тях и да
ръководят постъпките си. Правилно са възприемали фактите от значение за делото
и могат да дават достоверни показания, в качеството си на свидетели.
ПУНКТ ІІ.
Според
обвинението свидетел
с идентификационен №23 в началото на
2003 г.
напуснал дома си и потърсил работа в гр.П.. Три дни не си намерил
работа, след което срещнал човек в питейно заведение в града, който му казал,
че щял му помогне. Свидетелят нямал познати, нямал и пари. Непознатият го
запознал с подсъдимия К. ***, който обяснил на свидетел №23, че щял
го заведе в едно заведение, в което имало работа. Вечерта двамата отишли в това
заведение, което се оказало Ханче “Ц.”, на автомагистрала “Т.”. Там свидетел идентификационен
№23 видял, че имало десетина
момичета и предположил, че те проституирали. Свидетел № 23 попитал
какво щял работи. Тогава подсъдимият К. започнал да убеждава свидетел №23 да
проституира за него, като в замяна му обещал закрила и добро заплащане.
Гарантирал, че полицаи в това заведение не правели проверки, обяснил, че можело
да се спи в бунгалата към ханчето. Свидетелят не искал да проституира, тъй като
до момента не се бил занимавал с подобна дейност. Мястото му изглеждало
“мизерно”. Подсъдимият К. продължавал да убеждава свидетеля, че
по-хубава работа нямало да си намери и че на тези години никой нямало да го
наеме. Свидетелят бил в безизходица и по тази причина
се съгласил с предложението на К.. Настанен бил в едно бунгало на ханче “Ц.” и започнал
да проституира. На вечер свидетелят изкарвал 100-150 евро, които по-късно давал
наподсъдимия. С.Г., сочен от него с името “Б.”. Свидетелят
извършвал секс-услуги с “клиентите” предимно по ТИР-камионите, които спирали за
почивка. Цената, определена от подсъдимия К.,
която свидетеля трябвал да взема от клиентите, била 30 евро на час. След като “клиентът”
бил обслужен, парите веднага били давани на подсъдимия С.Г.,
по инструкция на подсъдия К., който записвал всичко в една тетрадка, с
която по- късно се отчитал пред подсъдимите К. и И..
Подсъдимият
К.
обещал на свидетел №23, че щял да събира всички пари, спечелени от него и щял
го снабди с паспорт, за да пътува зад граница- за Австрия или Италия. На
свидетеля били давани дребни суми, като му било отказвано дори правото да
пазарува в гр. Пазарджик.
Свидетел №23
останал няколко месеца на ханче “Ц.” на автомагистрала “Т.”. През
цялото време бил охраняван от подсъдимия С.Г..
Често свидетелят виждал, че в заведението идвал и подсъдимият к. И.. Тъй
като свидетелят искал да престане с упражняваната от него дейност, започнал да
планира бягството си, което било трудно, защото всички ТИР-ове, които напускали
района на Ханчето, били проверявани от подсъдимия С.Г..
Ханчето било отдалечено от населено място, което също затруднявало бягството.
Въпреки това в крайна сметка свидетелят успял да избяга.
ПО ПУНКТ І.
Фактическата обстановка по този пункт, съдът възприе
въз основа на обясненията на подсъдимите К.И., В.К., С.Г., показанията на
свидетелите И.Д., Н.Б., Д.К., В.Г., В.В. дадени на съдебното производство, показанията
на свидетелите П.В., И. Г., А.Г., Д.С. дадени на досъдебното производство пред
съдия /последния като свидетел идентификационен №25/ и тези депозирани пред
друг състав по НОХД №2884/2005 г. на ПРС, прочетени по реда на чл.281, ал.1,
т.4 от НПК, показанията на свидетелите Д.К., П.Ч., Р.Я., М. С., М.В., Ф.Б., Г.В.,
дадени по НОХД №2884/2005 г. на ПРС, прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК, очните ставки проведени пред друг състав на съда между свидетелката П.В. с
тримата подсъдими, със свидетелите Г.В., Д.К., Ф.Б., очните ставки
проведенипред друг състав на съда между свидетелката И. Георгива с тримата
подсъдими, свидетелите Д.К., Ф.Б.,очните ставки мужду свидетеля Д.С. със
свидетелите М. С., Д. К., Ф.Б., Р.Д., П.Ч., очната ставка между свидетелките К.
и А.Г. проведена по НОХД №2884/2005 г. на ПРС, прочетени по реда на чл.281,
ал.1, т.4 от НПК, проведените на съдебното производство очни ставки
междусвидетелите К. и Г., показанията на идентификационен свидетел №23, дадени
на досъдебното производство пред съдия и прочетени по реда на чл.281,ал., т.4
от НПК, заключенията на психиатричните експертизи, както и писмените
доказателства събрани по делото и на съдебното производство.
Проституция се нарича системното предоставяне на сексуални услуги, като
орален секс и полово сношение срещу заплащане. Склоняването
към проституция се изразява в мотивирането на лицето да встъпва в полови
сношения. Престъплението е довършено с факта на упражняване на мотивоционното
въздействие в указаната посока. Не е необходимо жената да била мотивирана или
да е започнала извършването на този дейност.
Съставът
на чл.155, ал.3 от НК изисква от дееца специална цел – користна. В този случай деецът цели
да придобие от дейността си материална изгода, като наследство,
жилище, пари или други ценности, да не плаща издръжка и др.
В
случая със свидетелките П.В. и И.Г. мотивационното въздействие е осъществено
чрез заплаха и насилие.
Относно
престъплението против половата неприкосновеност източници на информация за
изясняване и установяване на правно релевантните факти са основно показанията
на свидетелките В. и Г., които се твърди, че са били склонявани към
проституция. Като се има предвид и качеството им на пострадали от
престъплението, техните показания следва да бъдат особено внимателно
преценявани, поради заинтересоваността им
от изхода на делото. В конкретния случай показанията на В. и Г. освен, че са детайлни,
последователни и вътрешно непротиворечиви се потвърждават и от други гласни и
писмени доказателства по делото. Видно е от показанията на свидетелките дадени
на досъдебното производство пред съдия, потвърдени и повторени подробно пред
друг състав на съда, че са започнали да проституират принудени, първата от
тримата подсъдими, а втората от И. и К.. В периода, когато са извършвали
сексуални услуги до края на 2003
г. са били постоянно психически и физически насилвани от
подсъдимите – К. и И. със заплахи, а Г. с физическа сила. Освен това са били
постоянно пазени и наблюдавани от подсъдимия Г., за да не могат да избягат.
Когато
все пак успели да се измъкнат в края на 2003 г., възползвайки се от изградения страх и
психологическа зависимост върху тях подсъдимите са продължили натиска чрез
убаждания по телефона и заплахи за живота и здравето на свидетелките и техните
роднини, водени от целта си да убедят Г. и В. да проституират за тях. Така
постигайки целта си, подсъдимите са принудили свидетелките да се върнат в гр.П.
в началото на 2004 г.,
където вече пряко са ги склонили да започнат отново да извършват суксуални
услуги на ханче „Церово”.
Съдът дава
вяра на показанията на свидетелките тъй като същите са ясни,
категорични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи по между си. Показанията
им съвпадат и съдържат сведения и относно основни факти от предмета на
доказване.
За
убедителността и достоверността на показанията на свидетелките
относно главния факт от предмета на обвинението, съдът съди по категоричността,
с която същите поддържат показанията си, че са били склонени да проституират
именно от тримата подсъдими при многобройните очни ставки, в които същите са
поставени при предишното разглеждане на делото, приобщени като доказателства по
настоящото дело, а именно със свидетелите К., Б. и със самите подсъдими.
Освен
това показанията на тези свидетелки се подкрепят, макар и косвено от
показанията на свидетелите Г., Г., С., а относно някой странични за обвиненението
обстоятелстнва, свързани с предишно занимание на друг обект стопанисван от С. и
от показанията на свидетелите Ч. и Стоилова.
Съдът
дава вяра на показанията на свидетеля В.Г., тъй като липсата на значителна и
явна конкретика относно важните обстоятелства, с оглед датите на
инкриминираните деяния и времето на депозиране на показанията сочат на
убедителност и незаинтересованост. Видно от показанията на свидетеля Г. дадени
по НОХД №2884/2005г. на ПРС и поддържани в съдебно заседание, свидетелките В. и
Г. *** 2005 г.,
в качеството на полицейски служител занимаващ се пряко с трафик на хора, т.е.
едва когато са успели да избягат от зависимостта на подсъдимите. При срещата,
осъществена в гр.Пловдив, поради изпитвания от свидетелките страх за живота и
здравето си, споделили с него чу са били насилствено склонявани да проституират
на бензиностанция „Шел” Пазарджик от лицата К. – Б., В. – М. и С.- Б..
Фактът,
че свидетелките В. и Г. са посочели подсъдимите по малките им имена и прякори
говори ясно за наличието на близки отношения между свидетелките и подсъдимите,
произтичащи от дейността на свидетелките по предоставяне на сексуални услуги в
полза на подсъдимите.
Основното
годно и събрано по реда на НПК доказателство, на което защитата стъпва,
поддържайки тезата за невиновност на подсъдимите, са показанията на
свидетелката Д.К..
Свидетелката
в показанията си разказва подробно и в детайли за дейността на свидетеля Д.С.,
стопанисвал в инкриминирания период ханче „Ц.”, където в наличните бунгала
свидетелките В., Г. и Г. са извръшвали сексуалните услуги. Свидетелката К.,
която към ония момент била интимна приятелка на свидетеля С. твърди, в
показанията си при предишното разглеждане на делото, че подсъдимите нямали нищо
общо със свидетелките, а последните са простуирали да свидетеля С..
В подробните и детайлни показания на свидетелката К. обаче, съдът
констатира наличие на съществени вътрешни противоречия, които внасят съмнение в
тяхната достоверност.
В показанията си дадени по НОХД №2884/2005 г., прочетени и приобщени по
настоящото дело, свидетелката категорично твърди, като близка на свидетеля С.,
който споделял делата си с нея, че в началото на м.юли 2004 г. свидетелките В., Г.
и Г. работили, като проститутки за С., като била виждала свидетелките да плащат
парични средства на същия, като процент от изработеното.
В показанията си по настоящото съдебно следствие пак така убедено и
компетентно заяви, че свидетелките В., Г. и Г. ползвали помещения за
проституция, стопанисвани от свидетеля Д.С.. Този път обаче свидетелката
разказва, че „Те нямаха сводници. Идваха сами там и плащаха на Д. за ползване
на помещенията.” Макар и опитвайки се да оневини подсъдимите, същата дава
показания, че не са работили за подсъдимите, а „всъщост работеха за себеси”.
На първо място това важно обстоятелство, за което свидетелката дава
взаимно опровергаващи се показания внася съмнение в тяхната убедителност. Но
това не променя извода на съда относно авторството на подсъдимите за деянието,
в което са обвинени, а именно склоняване на свидетелките В. и Г. към
проституция. Свидетелката макар и запозната с детайли за личността и дейността
на свидетеля С. и подробности от личния живот на свидетеля Г. не е била
свидетел и недава показания, които да внасят съмнение в обвинителната теза,
подкрепена от показанията на пострадалите свидетелки, че именно подсъдимите са
оказали върху тях мотивационно въздействие да започнат упражняваната от тях
дейност по системното предоставяне на сексуални услуги.
На друг възможен извод, а именно че автори на деянията са не
подсъдимите, а евентуално свидетелят С. не води и обстоятелството поднесено от
свидетелката К., че момичетата са плащали някакави средства на свидетеля С..
Съдът дава вяра на показанията й в тази част, тъй като същите се подкрепят от
показанията на незаинтересования свидетел Б. и свидетелката Стоилова.
Но това логично и ясно е свързано с дейността на свидетеля С. по предоставяне
системно на помещения за полови сношения и развратни действия в периода
м.януари 2002 г.
– 13.09.2005 г. с користна цел, за което същият е осъден с влязла в сила
присъда по НОХД №2385/2006 г. по описа на Пазарджишкия районен съд за
престъпление по чл.155, ал.3 от НК. Следва да се вземе предвид, че едно от
лицата, на които в този период С. е предоставял за такива действия бунгалата на
териториат ана ханче „Ц., АМ „Т.” е и пострадалата по настоящото дело
свидетелка П.В..
По нататък, съдът следва да отбележи, че в подкрепа на тезата, че
свидетелките В. и Г. са проститурали за свидетеля С., свидетелката К. дава
показания, че същата дейност момичетата били вършили за С. в крайпътно
заведение в близост до гр.Пловдив на име „К.”. Това била чувала от самия Д.С..
Тези нейни показания, освен че се отричат категорично от свидетелките В.
и Г. при проведение с К. очни ставки /редом с обстоятелствата, че са
проституирали в полза на С./ се опровергават от показанията на свидетелите М.С.
и П.Ч..
Свидетелката С., бивша съпруга на свидетеля С. дава показания, че С.
„не се е занимавал с проситутки” на „К.”, където преди това също е стопанисвал
бунгала.
От своя страна свидетелят Ч., работил като управител на ханче „Ц.” и на
други обекти, заедно със свидетеля С., който му е бил работодател, ясно и
категорично заявява, че не е виждал на други обекти, включително „К.”
свидетелките П.В. и И.Г..
Не на последно място показанията на свидетелката К. са компрометирани
относно обстоятелство извън предмета на разглежданото обвинение, но имащо
отношение към автоството на подсъдимия К. в извършване на деянията.
Свидетелката
К. *** 2004 г.
освен свидетелките В., Г. и свидетелката Г. работила, като проститутки за С..
Това обаче
се опровергава, категорично от показанията насвидетелката Г., поддържани при
проведената между нея и К. очна ставка, които показания са залегнали и в самото
обвинение против подсъдимия К., именно че е работила на мястото като
проститутка окол 4 месеца от началото на 2002 г., за което поради изтекла давност
наказателното производство е прекратено.
Показанията
на свидетелите С. и Ч. не допринасят за изясняване на главния факт, че
свидетелките В. и Г. са извършвали сексуални услуги мотивирани и в полза на
подсъдимите или промяна на възпиетата от съда теза на обвинението. Техните
показания са уклончиви, почиващи на лични преположения от типа давани от
свидетелката С. „..Той /т.е. С./ ръководеше ханче „Ц.”, всичко беше под негово
разпореждане. Знам, че са обвивени за проституция /има предвид подсъдимите/.
Това може да го направи само той-Д.”. Така изложените обстоятелства обаче не
водат до извода, че С., а не подсъдимите са склонили и ползвали облагите от
дейността на свидетелките В. и Г.. Свидетелят Ч. дори категорично сочи в
показанията си дадани пред друг състав на съда, че незнае за кого са работили,
като проститутки В. и Г..
Напротив с
показанията си, че подсъдимите К. и И. са идвали, макар и според тях на
инкриминираното място, като приятели на свидетеля С., сочат на интерес и
присъствие от страна на подсъдимите, косвено подкрепящо целта на пребиваването
им на ханче „Ц.” да контролират проституиращите и да събират изкааните от тях
парични средства. А ролята на подсъдимия Г., като охранител и „надзирател” на
проституиращите момичета и вземащ доходите от изработеното, логично съвпада с
показанията на свидетелите Стоилова, Ч. и Б., че според тях същият е работел за
С., като охранител на паркинга на ханчето.
От
това произтича категоричното доказателство, изведено и от показанията на
свидетелките В. и Г., че подсъдимият Г. е присъствал преимуществено на мястото
с определната роля и цел, установена като умисъл и за другите двама подсъзими К.
и И..
Обстоятелството,
че е работел по трудов договор със свидетеля С. не бе подкрепено с други
убедителни доказателства, били писмени или устни и опревергано от показанията
на свидетеля С., поддържани при проведение със свидетелите Ч. и Б. очни ставки.
В
наказателното право умисълът се обективира с действия, предварителни,
съпътстващи и последващи.
В
този смисъл съдът цени показанията на свидетелите Р.Я., Н.Б. и М.В., дадени
пред друг състав на съда, които подкрепят показанията на свидетелките В. и Г.,
че мотивационното въздействие от страна на подсъдимите за деянията, които съдът
единствено разглежда, е осъществено чрез психически натиск и заплахи за техните
и на техните роднини живот и здраве. Свидетелите дават показания, които сочат,
че дори и след последното бягстгво но В. и Г. през 2005 г., те са били търсени
при роднините им, под заплахата на послените да се случи нещо лошо. Последното
както стана ясно от показанията на свидетеля Г. е мотивирало свидетелките В. и
Г. да се обърнат към него за помощ и съдействие.
Свидетелските
показания на С., Г. и свидетел идентификационен №23 макар и без конкретизиране
на отношенията между подсъдимите и свидетелките В. и Г., допринасят за
изясняване на дейността на подсъдимите, които освен посочените свидетелки В. и Г.
са държали под контрол и са се облагодетелствали от развратните действия и на други
момичета.
Свидетелката
Г. в показанията си на досъдебното производство пред съдия, приобщени към
доказатествения материал, подробно и детайлно обяснява начина и причините,
провокирани от подсъдимия К., по който е започнала да проституира на ханче „Ц.”
през 2002 г.
Свидетелката
дава показания, че подсъдимият К. всеки ден пристигал на
ханчето с подсъдимия К.И. и двамата вземали парите,
които проституиращите момичета предавали преди това на подсъдимия С.Г..
Свидетелката се страхувала, както от К., така и от И.,
тъй като станала свидетел на случай, в който две момичета,
били намерени след бягството им от ханчето и били бити от подсъдимине И. и К.
пред другите момичета за сплашване.
Самите
В. и Г. в показанията си споменават, че докато са работили на ханче „Ц.” за
подсъдимите, там е пебивавала и вършела същата дейност и свидетелката А.Г..
Спецификата
на квалифицираното склоняване към проституция по чл.155,
ал.3 от НК
е в користната цел. Като субективен елемент целта съществува в съзнанието на
дееца, който чрез осъществявянето на мотивационното въздействие за
започване от страна на жевата на действия по продаване на сексуални услуги убийство се
стреми да обогати своя патримониум.
Умисълът
на подсъдимите за квалифициращото обстоятелство – користна цел е обективиран в техните
действия. Видно е от показанията на свидетелките В. и Г., подсъдимите К. и И. и
сами и най-често чрез подсъдимия Г. са вземали приходите от извършваните за
дена от свидетелките сексуални услуги.
Домогванията
на защитата да докаже, че обвинението срещу подсъдимите е плод на нечисти
интереси на полицейски служители и свидетеля С. са несъстоятелни.
От
една страна, както самите защитници коретно отбелязаха, каквито и да е
показания, още по-малко обяснения давани от свидетелките В. и Г. по друго
наказателно производство /воденото срещу Д.С. дознание №161/2003 г./ не могат да бъдат ползвани като годно
доказателствено средство за обстоятелствата изложени в тях, а само и
едниствено, като писмено доказателство удостоверяващо водено производство, със
извършвани по него процесуални действия.
Свидетелят
В. не оспорва, че показанията на свидетелките са давани пред него и че при
разпита е отразено казаното от тях, но фактите изложени в тези показания, съдът
не може и не обсъжда.
Необосновни
и нелогични са показанията на свидетелката К. в подкрепа на тази теза, а
именно, че свидетелките са били манипулирани от свидетеля С. да дават показания
против подсъдимите, поради личните си интереси за закупуването на ханче
„Церово”, тъй като в случай на задържане с мярка дза неотклонение или дори на
изпълнение на наказание не би попречило на подсъдимите да закупят недвижим имот
в случай на интерес, примерно чрез пълномощник, тъй като тези им права не са
ограничени.
Не
на последно място твърдения изнесени в обясненията на подсъдимия К. и в
показанията на свидетелката К., които свидетелите С. и Г. отричат при
проведените с последната очни ставки, съответно по НОХД №2884/2008 г. на ПРС и
в настоящото съдебно следствие, не бяха подкрепени с други убедителни доказателства.
При
така извършения анализ на събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност
съдът, прие, че подсъдимите К.Г.И., В.П.К.
и С.Н.Г. са осъществили от обективна и субективна страна
признаците на престъпление по чл.155, ал.3
във връзка с ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК, като в началото на
2004 г.
в гр.Пазарджик, в съучастие като съизвършители с користна цел са склонили към
проституция И.В.Г. *** Загора.
С оглед на така установеното съдът счете и, че подсъдимите К.Г.И., В.П.К.
и С.Н.Г. са осъществили от обективна и субективна страна признаците
на престъпния състав на чл.155, ал.3 във връзка с ал.1, във връзка с чл.20,
ал.2 от НК, като началото на 2004 г. в гр.Пазарджик, в съучастие като
съизвършители с користна цел, е склонили към проституция П.И. ***.
Тримата подсъдими са
действали при пряк умисъл, като съизвъшители, участници в изпълнителните
деяния, тъй като е налице е общност на умисъла, като като всеки от дейците при
осъществяване на своята проява е съзнавал, че участва в изпълнението на
престъплението заедно с другия участник, съзнавал е всички
обективни и субективни признаци на деянието, вкл. и
квалифициращите и е искал от така съчетаната дейност да бъдат осъществени
всички обективни признаци на престъпния състав.
За обективната страна на деянието склоняване
към проституция, което е формално престъпление, не се изисква настъпването на конкретен
вредоносен резултат, доколкото глаголната форма на изпълнителното деяние е
„склонява”, а не „склонил”. Но в случая фактическите обстоятелства свързани с
последвалите от страна на П.В. и И.Г. действия по предоставяне на сексуални
услуги, в резултат на мотивационното въздействие указано им от подсъдимите И., К.
и Г. следва да бъдат отчетени, като отегчаващи вината обстоятелства.
Няма
спор, че И. и К. са осигурили място за осъществяване на развратните действия магистрала
„Т.”, ханче „Церово”, стопанисвано от свидетеля С.. Разяснили са на В. и Г. тарифата
и начина на отчитане на получаваните от това средства лично на тях или на
подсъдимия Г.. Ролята на последния, освен при склоняването, се е изразявала и в
охраняване, надзираване, сплашване на проституиращите и събирането и отчитането
на средствата придобити от дейността. Всичко това тимата подсъдими са извършили
с цел, която е била постигната, да придобиват материални облаги.
При определяне вида и размера на наказанията, които следва да се наложат на
подсъдимите К.И., В.К. и С. за извършените
от тях деяния съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите
на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на извършените деяния, като висока и една от тежките форми на престъпна дейност в
съвременността.
Това са едни от все по-често срещаните престъпления в съвременните условия,
заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната.
Съдът прецени и обществената опасност на конкретните деяния, като висока, като
се има предвид начините на извършване от страна на всеки един от подсъдимите.
Освен това обществената опасност на деянията по чл.155, ал.3 от НК е завишена
предвид фактът, че реално в резултат на склоняването пострадалите В.
и Г. са осъществявали
дейност
по проституиране.
При преценката на обществената опасност на подсъдимите К.Г.И., В.П.К. и С.Н.Г.,
съдът взе предвид характеристичните данни за същите, които са негативни.
Като смекчаващи вината обстоятелства за тримата подсъдими, съдът прецени чистото
съдебно минало на И. и К., както и на Г. към момента на извършване на деянията
и изтеклият сравнително дълъг период от извършван на деянията до реализиране н
анаказателната отговорност, а като отегчаващи – последващото осъждане на подсъдимия Г., начина
на извършване на деянията с употреба на психическо и физическо насилие и
създадената у подсъдимите престъпна нагласа за лесно придобиване на доходи по
неправомерен начин, чрез екплоатация на лица засягаща половата им
неприкосновеност и човешко достойнство, както и негативните характеристични
данни.
Съдът счете,
че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и
генералната превенции и при спазване разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, следва
да се наложи наказание на подсъдимите К.Г.И., В.П.К. и С.Н.Г. за престъплението
извършено по отношение на И.В.Г. от по ЕДНА
ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА от по
1 000 лева, платими в полза на
Държавата.
С оглед високата обществена опасност на деянието
и съдът счита, че за поправянето им е необходимо наказанието лишаване от
свобода да се изтърпи ефективно.
Затова на основание чл.61, т.3 от ЗИНЗС
постанови наказаниеето лишаване от свобода, наложено на подсъдимите К.Г.И., В.П.К. и С.Н.Г. да се търпи при "ОБЩ"
режим в затворническо общежитие от открит тип.
За престъплението извършено по отношение на П.И.В.,
съдът за изпълнение на целите на наказанието по чл.36 от НК наложи наказание на
подсъдимите К.Г.И., В.П.К. и С.Н.Г. от по ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА от по 1 000 лева.
На основание чл.61, т.3 от ЗИНЗС постанови
наказанието лишаване от свобода наказание да се търпи от подсъдимите К.Г.И., В.П.К. и С.Н.Г. при "ОБЩ"
режим в затворническо общежитие от открит тип.
Размера на Глобите, съдът определи съобразно
тежестта на извършените деяния, обществената опасност на дейците, както и
материалното състояние на същите, като отчете, че извършените престъпления са
били източник на значителни доходи за тях.
Тъй като всички деяния са извършени от
подсъдимите К.И., В.К. и С.Г. при условията на реална съвкупност, преди по
което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда, съдът на основание чл.23,
ал.1 от НК определи едно общо наказание между тях в размера на най-тежкото, а
именно ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в
размер на по 1 000 лева за всеки
един.
На
основание чл.61, т.3 от ЗИНЗС постанови общото наказание лишаване от свобода да
се изтърпи от подсъдимияте К.И., В.К. и С.Г. при "ОБЩ" режим в затворническо общежитие от открит тип.
На основание
чл.59, ал.1 от НК, съдът ПРИСПАДНА от
наказанието лишаване от свобода времето, през което К.Г.И. и В.П.К. са били
задържани с мярка за неотклонение „Задържане под стража” и по отношение на тях
е била взета мярка за неотклонение „Домашен арест” за времето от 08.07.2005 г.
до 19.12.2006 г.
От наказанието лишаване от свобода, на
основание чл.59, ал.1 от НК, съдът ПРИСПАДНА
времето, през което С.Н.Г. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане
под стража” и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Домашен
арест” за времето от 13.07.2005 г. до 03.12.2006 г.
Съдът
прецени, че така определените наказания и наложеното общо най-тежко такова на
подсъдимите
К.И., В.К. и С.Г. са съобразени
и отговарят на тежестта на престъпленията и ще изиграят своето превъзпитателно
и поправително въздействие за подсъдимите. Поради това не приложи разпоредбата
на чл.24 от НК, представляваща изключение от общото правило за определяне на
вида и размера на наказанията и не увеличи размера на наложеното наказание
лишаване от свобода по отношение на тримата подсъдими.
Това разбиране, съдът с оглед изминалия дълъг период от време от извършване на
деянията до реализиране на наказателната отговорност.
ПО
ПУНКТ ІІ
За да се постанови
осъдителна присъда, следва обвинението, тежестта за което лежи само върху
прокурора и разследващите органи, да бъде доказано по несъмнен начин.
По
това обвинение единственото доказателство сочещо
към подсъдимия В.К., като извършител на деянието са показаният на свидетел с
тайна самоличност идентификационен №23 дадени на досъдeбното производство пред съдия и прочетени по реда на
чл.281, ал.1, т.4 от НПК.
Същата дава подробни и категорични показания за мястото -
ханче „Ц.”, времето - началото на 2003 г. и начина на склоняване да проституира
осъществено от подсъдимия К. с прякор М., чрез посочване на размера на размера
на сумата за сексулни услуги, които свидетеля следва да взема и които трябва да
предава на подсъдимия Г. по прякор Б..
Но макар съдът да дава вяра на тези показания, като
подробни, пълни, ясни и категорични същите не могат да обосноват постановявен
на осъдителна присъда.
Показанията на свидетелките П.В., И.Г. и А.Г., като косвено
доказателство навеждат на изводи относно дейността на подсъдимия К. по екплоатация на проституиращи момичета, но не съдържат данни относно
механизма на извършване на деянието, както авторството на подсъдимия К. за това
деяние.
Други
доказателства от устните и писмените
доказателствени средства, приобщени по делото, подкрепящи фактическата обстановка изложена от
обвинението, основано на показанията на тайния свидетел, относно тези
обстоятелста не се събраха.
По това обвинение подсъдимият В.К. не дава обяснения.
От
една страна косвените доказателства не
дават категоричен и несъмнен отговор на основните въпроси, дали именно
подсъдимият К. по начина и със средствата описани в обвиненението е скланял и
склонил свидетел идентификационен №23 да извършва сексуални услуги, воден от
специалната користна цел.
От друга страна разпоредбата на чл.177, ал.2 от НПК постановява забрана присъдата да
се основава само на на показания на свидетели с тайна самоличност,
колкото и ясни и категорични да са те.
При оценката
на събраните доказателства, съдът се ръководи от това
представляват ли в своята съвкупност тези доказателства система от факти,
свързани ли са помежду си с основния факт, намират ли се в хармония и водят ли
до изводи, които са единствено възможни и изключват всички останали.
Воден от тези принципни
положения при извършения задълбочен и всестранен анализ на и всички
доказателства, на които съдът дава вяра и съпоставката им, съдът счита, че
същите не могат да послужат като основа за постановяване на осъдителна присъда,
тъй като не се установи по категоричен и несъмнен начин, подсъдимият В.К. да е
осъществил вмененото му деяние, както от обективна страна, така и от субективна
страна.
Поради
гореизложеното, съдът призна подсъдимия В.П.К. за НЕВИНОВЕН в това, че в
това, че в началото на 2003 г.
на автомагистрала “Т.” на ханче Ц., с користна цел е
склонил към проституция чрез убеждаване и обещания на материална облага
свидетел идентификационен №23, поради което и на основание
чл.304
от НПК го
ОПРАВДАВА по обвинението в престъпление по чл.155, ал.3 във връзка
с
ал.1 от НК.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НК подсъдимите К.И.,
В.К. и С.Г. бяха осъдени да заплатят
направени разноски по делото за в размер на по 119, 40 лева, платими в
полза на Държавата.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: