Р
Е Ш Е Н И Е №........
гр.К.,15.03.2019 год.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
К. районен съд, гражданско отделение
в публично заседание на седемнадесети януари, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й.П.
при
секретаря......................Х. К........………............................................като
разгледа докладваното от съдията................................гр.д.№2209 по описа за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са частични искове с
правно основание чл.200, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че са родители на Ц. Р.В., починал на 14.03.2018 г., който работел в „А.“ АД по трудов договор №***/23.10.2015 г. на длъжността „монтажник изделия от метал“. Основните задължения на работника според договора били „да познава видовете барути и средствата за възпламеняване, с които работи; да извършва разтегляне на барути на технически електронни везни; да приготвя лепила, лакове, компаунди; да извършва правилно монтаж и демонтаж на всички видове изделия и сборки; да работи честно, съзнателно и да изпълнява качествено трудовите си задължения и др.“. Твърдят, че на 14.03.2018 г. синът им Ц. В. бил на работа първа смяна с работно време от 05:00 ч. до 06:30 ч. и от 07:00 ч. до 12:30 ч., като приготвял хетерогенни композиции на основата на олигомери в смесител (хомогенизатор), представляващ съд с три бъркали, работещ без топлообмен и налягане, заедно с друг работник - К.П.Ж.. При извършване на тази дейност сместа в смесителя се запалила. Другите работници чули гръм и са видели пламъци и дим. В следствие на възпламеняването на сместа, Ц. В. и К.Ж. получили изгаряния по цялото тяло. Ц. В. загинал на място на злополуката. За настъпилата злополука в ТП - НОИ, гр.С. била подадена Декларация №7/15.03.2018 г. и издадено Разпореждане №27/02.04.2018 г., с което злополуката с Ц. В. се приемала за трудова по чл.55, ал.1 от КСО, станала през време и във връзка с извършената работа. Това разпореждане имало доказателствена сила за гражданския съд, разглеждащ спора по чл.200 от КТ и било недопустимо да се преразглежда въпросът /Решение №1247/09.12.2008г. на ВКС, III г.о. и Решение №166/2008 г. на ВКС, II г.о./.. Отговорността на работодателя по чл.200 от КТ била обективна, безвиновна, независимо от това, дали негов орган или друг работник имат вина за настъпването на вредите. В случая било налице валидно трудово-правно правоотношение към датата на трудовата злополука, причинена при извършване на възложена от работодателя работа, наличие на причинна връзка между трудовата злополука, телесните увреждания и настъпилата смърт на работника. Ето защо, съгласно разпоредбите на КТ ответникът по делото следвало да плати обезщетение за претърпените неимуществени вреди като родители на загиналия. Починалият бил на 26 г., в работоспособна възраст и работещ човек, деен и активен, грижил се за семейството си. Бил опора за семейството всички разчитали на неговата подкрепа. Като негови родители не можели да приемат случилото се. Загубата на син им се отразявала изключително тежко на здравословното и емоционалното им състояние, търпели много болки и страдания във връзка с причинената смърт. Травмата от преживяното, болките и страданията от загубата на най-скъпото –детето им оставали цял живот и с времето ще се увеличавали, защото загубата на дете е най-тежката загуба и най-голяма трагедия, която може да се случи на един родител. Скръбта, дълбоката депресия и чувството за безизходица ги владеели физически и психически в ежедневието и това се отразявало негативно и на здравето им. Между тях и синът им съществувала изключително силна връзка с чувство на обич и взаимна привързаност. Моралните страдания, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба били огромни и неописуеми, поради което причинените болки и страдания, следвало да бъдат компенсирани.. Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици. Предявеният иск бил съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително търпените болки и страдания от загубата, а от друга страна със съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. В с.з. е допуснато изменение досежно размерите на предявените частични искове на основание чл.214, ал.1 от ГПК. Молят съда да постанови решение, в което да приеме, че вследствие на претърпяна от Ц. Р.В. трудова злополука на 14.03.2018 г. е причинена неговата смърт и да осъди ответника „А.“ АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление *** да им заплати обезщетение за неимуществени вреди от по *** лв. като частични искове от *** лв., ведно със законната лихва върху сумите от датата на злополуката -14.03.2018 г. до окончателното им изплащане. Претендират съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявените искове и ги счита за недопустими. Ищците Р.В.Р. и М.С.Р. били родители на Ц. Р.В., починал при трудова злополука на 14.03.2018 г., възникнала в „А.“ АД ***, но последният имал дете В.Ц.В., родено на ***г. и именно това дете е негов единствен законен наследник. Имуществената отговорност на работодателя при увреждане здравето или смърт на работника получила своята специална правна уредба в Глава X, раздел I от Кодекса на труда, поради което бил неприложим общия режим за непозволено увреждане. Изхождайки от правната характеристика за имуществена отговорност, същата имала юридически характер-установена в закона по съдържание, основание и ред за осъществяване. Отговорността като обезщетение имала обективен характер, а не санкция за неправомерно поведение на работодателя - чл.200, ал.1 от КТ. Ставало въпрос не за юридическа отговорност, а за поемане на професионален риск от работодателя. В случая родителите на починалия работник, по никакъв начин, съгласно смисъла на Семейния кодекс, не били в кръга на неговото семейство, нито в кръга на неговите законни наследници. Същите не били и в хипотезата да са били в едно домакинство, предвид факта, че считано от 02.09.2016 г., Ц. В., заедно с А.А.С. живеели на семейни начала в жилище под наем гр.К.. Поради липсата на процесуална легитимация на ищците, и в тази връзка на правен интерес от надлежно упражнено право на иск по чл.200 от КТ производство следвало да бъде прекратено. В случай, че съдът не приемел тези доводи, оспорва основателността на предявените от ищците частични искове от *** лева, за обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на сина им Ц. Р.В. и ги счита като прекомерно завишени по размер. Обезщетението за неимуществени вреди, които работодателят по силата на чл.200 от КТ имал задължение да репарира, се определяло на принципа на справедливостта. Неимуществените вреди търпени от увредени, в следствие на загуба на близък човек настъпила от трудова злополука били неизмерими в пари. Обезщетението целяло да се възмездят страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увреденият вследствие увреждането, за това база за преценка на вредите било действителното състояние на отношенията между увредените и починалия и в тази връзка не ставало ясно как ищците оценили вредите си на по *** лв., от които предявили частичните си искове, след като от дълги години били далеко от сина си, защото работели в чужбина и грижи за подрастващия Ц. Р.В. полагали неговата баба и дядо, както и предвид, че през последните години починалият не е живял с ищците в едно домакинство, а се установил със своето семейство в друго населено място, различно от това където пребивавали ищците. Не оспорва, че дружеството и починалото лице Ц. Р.В. били в трудово правоотношение, за длъжността: „монтажник изделия от метал“. Не оспорва, че е настъпила с Ц. Р.В. и констатирана по надлежния законов ред трудова злополука на 14.03.2018 година, по време на работа, първа смяна, около 10 часа и 15 минута, в *** цех ***, обект ***. Твърди че, на работника Ц. Р.В. били проведени своевременно всички изискуеми се от закона инструктажи - в деня на постъпване на работа - начален инструктаж от нарочно назначена за целта комисия, документиран в Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, инструктаж на работно място, периодичен и извънреден инструктажи. Работникът бил допуснат до самостоятелна работа с протокол №3178/ 08.11.2015 год., а последният периодичен инструктаж на Ц. Р.В. бил проведен на 08.01.2018 год., документиран в Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа - Инструктаж на работно място, периодичен инструктаж, извънреден инструктаж, Приложение №1 към чл.11,ал.5 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн.ДВ бр.102 от 22.12.2009г попр. бр.4 от 2010г,изм.бр.25 от 30.03.2010г/. Работникът бил подробно запознат с Технологична инструкция №25140.00028 за безопасност и здраве при работа, пожарна и аварийна безопасност при експлоатация на хомогенизатор V-100dm3 при производство на хетерогенни композиции на основата на полимери /утвърдена от ръководството през 2016 година/ и с естеството на трудовите си задължения, спецификата на производството в предприятието и начина за безопасна работа, за което при постъпване на работа подписал длъжностна характеристика. Твърди, че като работодател, винаги се стремял да спазва нормативните изисквания и да осигурява на работещите безопасни и здравословни условия на труд. Към момента, всички редовно водени Книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа, независимо от факта, че съгласно изискванията на Наредба № РД 07-2, ДВ бр.102 от 16.12.2009 г. подлежали на съхранение в дружеството /при работодателя/, включително до 2023 г. били иззети от Окръжна прокуратура-С., ангажиран с разследване на причините за възникване на злополуката по досъдебно производство №21/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел, по която преписка нямало произнасяне. Заявява, че тъй като на работника били провеждани всички изискуеми се от закона обучения и инструктажи, във връзка с безопасните и здравословни условия на труд, то следвало да се приеме, че е налице хипотезата на чл.201, ал.1 от КТ и се касае за евентуален умисъл при действията му, доколкото работникът бил запознат добре със спецификата на извършваната работа и опасността от неправилни действия; че процеса на извършваната от него работа била на няколко етапа и че не следвало да се прави принудително прекъсване на никой от тези етапи; че допускал, че е възможно настъпване на вредоносен резултат, и въпреки това извършил действия в нарушение с правилата и с риск да бъде увреден. Предвид това, счита, че в случая единствено виновен за трудовата злополука се явявал пострадалият, на когото били провеждани стриктно и своевременно инструктажи по безопасност на труда. За вредите, които били резултат от виновното поведение на пострадалия, отговорност не се носила от никого и те оставали за сметка на виновния им причинител. В случай, че съдът приемел, че хипотезата на чл.201, ал.1 от КТ не е налице, то се позовава на чл.201, ал.2 от КТ като поведението на пострадалия работник Ц. Р.В. да се тълкувало като проявена „груба небрежност“ в работата, извършвайки действия /които били в пряка причинна връзка с настъпилата трудова злополука/ в нарушение на установените от работодателя правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпване на вредоносния резултат, но надявайки се да го избегне и проявявайки безотговорност при изпълнение на трудовите си задължения и въпреки, че имал достатъчно знания и опит в извършваната работа, нарушил инструкциите за работа, с което допринесъл за трудовата злополука. Позовава се на съпричиняване по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, поради което общият размер на дължимото обезщетение следвало да се намали. Пояснява, че с оглед спецификата на технологичния процес, работният цикъл на операцията по приготвяне хетерогенни композиции на основата на олигомери в смесител /хомогенизатор/ се осъществявал на няколко етапа, по подробно зададена рецепта за влаганите предварително разтеглени компоненти, като изрично условие било при работа на уреда, работници да бъдат извън камерата, в която се намира той. Влизане в камерата било позволено само при спрян уред/смесител/. С оглед наличието на проведени инструктажи, на работника тези особености по време на производствения процес са му били категорично известни, което говорело за съблюдаване от страна на дружеството на разпоредбата на чл.281 от КТ, и изпълнение на задължението за провеждане на инструктажи и за създаване на здравословни и безопасни условия на труд /арг. позицията на ВКС-Р№977-10-1 г.о.;Р№60-14-1 г.о.1/. Следвало да се има предвид, че починалото лице Ц. Р.В. било лице застраховано по полица Задължителна трудова злополука №***, с начало 01.06.2017 г., за срок една година, Застраховащ „А.“ АД, с ЕИК:***, сключена с ***АД, ГА-С., с покритие за случаите по чл.55, ал.1 от КСО, поради което и с оглед настъпилото на 14.03.2018г. застрахователно събитие, на законните наследници на починалото лице било определено обезщетение от Застрахователното дружество по условията на чл.9 от Наредба за задължителното застраховане на работници и служители за риска „Трудова злополука“ посл.изм.ДВ,бр.5 от 19.01.2010г./ и щяло да бъде изплатено в указания в чл.12, след представяне на всички необходими документи по чл.11 от Наредбата. Предвид разпоредбата на чл.200, ал.4 от КТ евентуално определеното обезщетение, дължимо от „А.“ АД, следвало да бъде намалено с размера на сумата, която законните лица ще получат по сключения договор за застраховане. Моли съда да възприеме направените възражения по чл.201, ал.1 от КТ евентуално такова по чл.201, ал.2 от КТ за съпричиняване като основателно с оглед, че работника с действията си изцяло е допринесъл за настъпването на трудовата злополука и в тази връзка, при определяне евентуално на следващо се обезщетение, по преценка същото да бъде намалено, прилагайки принципа на справедливостта и с невиновността на дружеството в случая. Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
От заверено копие на удостоверение за родствени връзки №0030/20.03.2018
г. на Кметство с.Ш., общ.М.е видно, че ищците Р.В.Р., с ЕГН-********** и М.С.Р., с
ЕГН-********** са родители на Ц. Р.В., с ЕГН-**********. Не е спорно, а и от
заверено копие на трудов договор №***/23.10.2015 г. се установява, че Ц. Р.В. е
работил по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжност “монтажник
изделия от метал /боеприпаси/“ в *** цех ***, считано от 23.10.2015 г. Видно от
заповед №655/23.10.2015 г. и служебна бележка №3178/23.10.2015 г. Ц. Р.В. е
преминал начален инструктаж и обучение по правилата за осигуряване на безопасни
и здравословни условия на труд. По делото е представена длъжностна
характеристика на “монтажник изделия от метал /боеприпаси/“ /л.38/, подписана
от работника Ц. В., в т.1-20, раздел II на която са изброени трудовите
задължения на изпълняващия длъжността. Не се спори, а и от заверени копия на
заглавни страници на книга за периодичен инструктаж, ведно със страница към нея
и от книга за ежедневен инструктаж ведно със страница към нея / л.68, л.69,
л.70, л.71 и л.72/ е видно, че на 08.01.2018 г. Ц. Р. е преминал периодичен
инструктаж, на 02.02.2018 г.- извънреден инструктаж и на 14.03.2018 г.
ежедневен инструктаж, за което обстоятелство работникът е положил подписи. От
Декларация за трудова злополука №7/15.03.2018 г., Протокол №5/29.03.2018 г., съобщение за смърт
№81/15.03.2018 г., препис –извлечение от акт за смърт №0159/15.03.2018 г. и
Разпореждане №27 от 02.04.2018 г. на НОИ, ТП-С., в заверени копия, се
установява, че на 14.03.2018 г. Ц. Р.В., с ЕГН-********** е претърпял трудова
злополука по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО, през работно време и във връзка с
извършваната работа- приготвяне на хетерогенни композиции на основата на олигомери
в смесител/хомогенизатор/ и запалване на сместа в смесителя/хомогенизатор/, при
което е получил изгаряне на цялото тяло и умира. Не е спорно, че е налице
причинна връзка между злополуката и настъпилата смърт на работника Ц. Р.В..
Съгласно показанията на св.А.С.Б.на длъжност „гл.инженер в барутния завод“, работникът Ц. В. преминал
обучение за технологичния процес на работа, която
изпълнявал като оператор на смесителя за приготвяне на композицията за снаредяване
на димни боеприпаси, в цех ***, завод ./.. Обучавал съм го аз как се работи,
как се тегли, колко време трябва да се смесва, как се изключва машината… Работниците
имат достъп до смесителя и могат да бъдат по всяко време тогава, когато той не работи,
когато е изключен…“/. Влагането на
компоненти ставали при спряна машина, която се командвала дистанционна и по
строго определен ред. Най-напред се
влагали течните компоненти, които мокрели всички останали прахообразни и
създавали безопасен технологичен процес. Композицията не се взривявала, а
горяла. При горенето можел да възникне физически взрив- пламък при неспазване
последователността при влагане на отделните компоненти или при неспазване на
продължителността на бъркането /смесването/ на отделните компоненти, или при
неизправна машина. Смесителят бил в самостоятелно, отделено помещение като
имало две опции за командването му- дистанционно от друго помещение и на место,
защото имало механични операции, които се изпълнявали след команда. Работниците
имали достъп до смесителя, когато е изключен. При работа на смесителя те
трябвало да са извън помещението. При възпламеняване от работника, той трябвало
да изключи машината и да се отдалечи от обекта. По време на инцидента, Ц. В.
бил в помещението, където се смесвали компонентите.
В
показанията си св.К.А.П.-„Ръководител отдел безопасност и здраве при работа“ в
„А.“ АД сочи, процесът на работа бил регламентиран така, че по
време на работа с оборудването да няма присъствие на хора. Забранено било в
помещенията, да се внасят мобилни апарати. Мобилният апарат на Ц. В. бил
намерен в обсега на аварията на инцидента. Той преминал обучение, инструктаж на
работното място, на 08.01.2018г. преминал периодичния инструктаж на 3 месеца. В
деня на злополуката 14.03.2018г. Ц. В. преминал ежедневен инструктаж, проведен
от началника смяната. За длъжността, която изпълнявал, ежедневният инструктаж
бил задължителен /“…Първата вероятност е опит на Ц. Р. и К. - другото лице,
което е пострадало, да направят опит да отворят капака по време на работа. Процесът е регламентиран така, че да няма
присъствие на хора по време на работа с оборудването. Самото присъствие там на
двете лица, говори за неспазване на изискванията на технологията. Второ,
абсолютно е забранено в помещенията, да се внасят например джиесеми. Джиесемът
на Ц. беше намерен в обсега на аварията на инцидента..“.
Представена е Технологична инструкция
№25140.00028 за безопасност и здраве при работа, пожарна и аварийна
безопастност при експлоатация на хомогенизатор V-100 dm при производството на
хетерогенни композиции на основата на полимери, ведно с Приложения А и Б, в т.4
–т.7 на която са описани правилата за работа, начина на приготвяне на смесите,
задълженията след приключване на работа и мерките за здраве и безопастност при
работа. Съгласно т.10.11.2 и т.10.11.3 от Инструкцията Абсолютно се забранява: пушенето на цигари
вътре в работното помещение и на територията на цеха, а само на определените за
целта места; внасянето на мобилни телефонни апарати в работните и складови
помещения.
Съгласно
показанията на св.С.И.А., роднина, от
години ищците работели сезонна работа в
чужбина. Те се грижели за трите си деца, а когато отсъствали, за децата
се грижели родителите на ищеца. Когато започнал работа в „А.“ АД, синът им Ц.
живеел в дома на родителите си и при дядо си в с.Ш., и пътувал, а в последствие
наел квартира в гр.К., в която живеел на семейни начала с приятелката си.
Родителите поддържали връзка със сина си Ц. и разчитали на него.Когато станала
злополуката с Ц. те били в чужбина, но се върнали и били на погребението. Страдали
от загубата на сина си /“…Ц. и жена му поддържаха връзка с Р. и с М.. Имаха се.
Това го знам, тъй като сме се събирали по празници, те са били там. Също,
когато съм се обаждал по телефон на Р., някога са ми казвали, че отиват в гр.К.,
тъй като са ходили в квартирата в гр.К., но Ц. го е нямало и отиват в гр.К..
Когато стана злополуката с Ц., Р. и М. бяха в чужбина….Р. и М. бяха на
погребението. Ц. погребаха в с.Ш.. Аз останах след погребението в дома на Р.
няколко дни. Не бяха на себе си. М. все повтаряше: „Първородният ми син!“,
плачеха. След погребението, на втория месец след като съм се обаждал на М., тя
даваше телефонът на Р., защото не можеше да говори. То се усещаше по гласа й,
започваше да трепери. ..Те разчитаха преди това на Ц., защото той беше разумен
и разчитаха, че той ще ги гледа. ..Последният път ,преди да заминат Р. и М. за
А., Ц. им е помахал с ръка. Когато се е връщал в село, Ц. е оставал при майка
си и баща си, и при дядо си понякога. Ц. е помагал на родителите си с труд,
когато се е налагало…Последните две години преди инцидента, М. и Р. бяха в
чужбина..“/.
От показанията на св.П.И.П.се установява, че Ц. В. поддържали добри взаимоотношения,
помагали си и разчитали един на друг. Ищците страдали и страдат от загубата на
сина си /“.. С Ц. бяхме приятели от малки. Родителите на Ц., през сезоните са
ходели да работят в чужбина. Ц. и другите му братя, по-малки от него, бяха при
дядо си. От Ц. знам, че родителите им са му пращали пари. През 2015 г. започнах
работа в „А.“ АД, а той половин година след мен, пак 2015г., дойде да работи в
„А.“ АД. Той живееше в с. Ш., аз съм минавал от с.З. през с.Ш., за да го взема
за работа. Там живееше при родителите си. Запознаха се с жена си, ходиха
известно време, след това се събраха да живеят заедно. Излезнаха на квартира…
Казвал ми е като сме си говорили, че са му помагали, че са му давали пари за
лекарства на малката. Искаше да ходи при тях в чужбина, тъй като майка му и
баща му са го викали да отидат с жена му и малката при тях. Жена му не беше
съгласна, тъй като малката беше новородена..Те бяха на погребението. Бяха много
тъжни, чувстваха се много лошо….След погребението, на другия ден ходих в
тях…Като се видим, винаги казват, че им е гадно и тъжно.. Ц. ми е споделял
много, че е най-големият и че майка му и баща му се надяват на него като
първороден син, като остареят да се грижи за тях…“св.П.П./.
Ответникът като застраховащ е
сключил със застраховател ***АД, полица №*** групова застраховка задължителна
трудова злополука на 29.05.2017 г., с която ***лица- работници и служители на
застраховащия съгласно списък срещу събития, свързани със живота, здравето и
телесната им цялост с посочени покрити
рискове и обезщетения в т.ч. риск трудова злополука, със срок на застраховката
12 месеца и застрахователен период, считано от 00:00 часа на 01.06.2017 г. до
23:59 часа на 31.05.2018 г.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно трайната съдебна практика /решение №183/01.07.2011 г. по гр.д.№719/2010 г. на ВКС IV г.о., решение №499/09.01.2012 г. по гр.д.№1577/2010 г. на ВКС, IV г.о. и др./ отговорността на работодателя по чл.200 от КТ за обезщетение на пострадал от трудова злополука, макар и да произтича от договор, по естеството си е деликтна, поради което правилата за деликтите са приложими към тази отговорност. Обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия, поради което и легитимирани да водят такъв иск са кръгът лица, посочени в Постановление №4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, изм. и доп. с Постановление №5/24.11.1969 г. на ПВС, а именно най-близките роднини: низходящите, възходящите и съпругът, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане. В настоящия случай ищците Р.В.Р. и М.С. Р. като родители на починалия Ц. Р.В. са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение по чл.200, ал.1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност с 50 и над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя, имаща по съществото си обективен характер, за обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на трудова злополука или професионална болест, включва следните предпоставки: 1.наличие на трудово правоотношение; 2.увреждане здравето на работника вследствие на трудова злополука, както и приравнени на нея случаи или на професионална болест, които са причинили временна или трайна неработоспособност 50 и над 50 % или смърт; 3. наличие на причинна връзка между накърняването на телесния интегритет вследствие на трудовата злополука или професионалната болест и неработоспособността (временна или трайна) или смъртта на работника или служителя; 4.наличие на претърпени вреди като техният размер трябва да надвишава плащанията, получени от общественото осигуряване и застрахователните суми по сключени договори за застраховане на работниците или служителите, тъй като обезщетението при трудовата злополука и професионалната болест е в размер на разликата между тези плащания и действителните вреди (арг.чл.200, ал.3 и ал.4 от КТ). Основателността на иска предполага да са налице кумулативно изброените предпоставки.
Безспорно за страните е наличието на първата предпоставка, а именно: съществуващо трудово правоотношение между „А.“ АД и пострадалия Ц. Р.В. за длъжността “монтажник изделия от метал /боеприпаси/“ в *** цех ***. Налице са вторият и третият елемент от фактическия състав на чл.200 от КТ: настъпилото на 14.03.2018 г. неблагоприятно обстоятелство-смъртта на Ц. Р.В. е признато от длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО като трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, която се явява причина за настъпване на смъртта на работника Ц. Р.В., т.е. налице е причинна връзка между злополуката и вредоностния резултат –смъртта/. Елемент от фактическия състав на имуществена отговорност на ответника по чл.200, ал.1 от КТ е и наличието на неимуществени вреди. Неимуществените вреди се изразяват в претърпени от пострадалия работник, а в случай на смърт, от неговите най-близки роднини /нисходящи, възходящи, съпруг, съжител/, болки и страдания /физически или психични/. В настоящия случай съдът приема, че ищците като родители на Ц. Р. са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в силни душевни болки и страдания по внезапно починалия им син. Този извод следва от показанията на св.П.И.П.и св.С.И.А., които съдът кредитира, тъй като са преки за тези лица възприятия за преживяното от ищците, непротиворечиви и необорени, и от които се установява, че между ищците и покойният им син Ц. Р.В. е съществувала взаимна връзка на обич, уважение, загриженост и взаимопомощ. Ищците са били силно травмирани от внезапната смърт на първородния си син, на когото са разчитали, че болезнено са изживели загубата му и все още не са я преживели. Само по себе си обстоятелството, че през годините ищците са работили в чужбина, че не са живели с починалият си син Ц. В. в едно домакинство, както и че от 02.09.2016 г. Ц. Р., заедно с А.А.С.- майка на дъщеря му са живели в жилище под наем в гр.К., при липса на опровергаващи данни, подкрепени с убедителни доказателства, не сочат за проблеми във взаимоотношенията и липса на емоционална и духовна близост, и на обич между дете/родител, респ. не води до извода, че родителите не са претърпели болки и страдания от загубата на сина си. Ниският стандарт на живот на голяма част от хората живеещи в малките населени места, съществуващата там безработица и липсата на доходи за издръжка, е проблем, с който много български семейства, а в случая и ищците като родители на три деца, са избрали да се справят, с намиране на работа в чужбина, но са изпълнявали родителските си отговорности . Освен това, след навършване на пълнолетие, намиране на работа и създаване на свое семейство, е резонно пълнолетното детето да живее разделено от родителите си, дори и в друго населено место, където може да намери реализация, без това да значи, че от този момент нататък между него и родителите се прекъсват всякакви духовни, емоционални и житейски връзки.
Съгласно разпоредбата на чл.201, ал.1 от КТ работодателят не отговаря, ако пострадалия е причинил умишлено увреждането. Следователно за да отпадане отговорността на работодателят изцяло, следва да е установена вина в работника при двете форми на умисъла: искал или допускал да бъде увреден – пряк или евентуален умисъл. В настоящия случай доказателства в тази насока липсват, поради което съдът намира, че възражението на ответника по чл.201, ал.1 от КТ е недоказано. Груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ е неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия - при проявена от работника липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност /Решение №499/09.01.2012 г. по гр.д.№1577/2010 г. на ВКС, IV г.о./. Грубата небрежност е съзнавана непредпазливост. Небрежността ще е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал е настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати /Решение №1026/18.12.2009 г. по гр.д.№4001/2008 г. на ВКС, IV г.о./. При установяване наличието на хипотезата на чл.201, ал.2 КТ, отговорността може да се намали, но не и изцяло да отпадне, като следва да се съобрази обективното съотношение на приноса на пострадалия в настъпването на вредата. В представения Протокол №5/29.03.2018 г. за резултати от извършено разследване на злополука станала на 14.03.2018 г. няма данни, от които да се направи обоснован извод за допуснати от пострадалия Ц. В. нарушения на технологичните правила и правилата за безопасност. От събраните по делото доказателства не се установи по категоричен начин и проявена от пострадалия В. груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ при изпълнение на трудовите задължения на 14.03.2018 г. Показанията на св.А.Б.и св.К. П., в частта относно причините за настъпване на злополуката се основават на предположения. По делото няма доказателства в подкрепа на показанията на св.П. за намерен на мястото на злополуката мобилен телефон и то последният да е собственост на пострадалия Ц. В., поради което съдът не ги кредитира в тази им част с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК. Съпричиняване при трудовата злополука има винаги, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Ответникът не се доказа, че с поведението си пострадалия Ц. В. е причинил настъпването на злополуката на 14.03.2018 г. поради което съдът намира възражението на процесуалния му представител, че е налице съпричиняване т.е. че работникът е извършвал работата без необходимото старание и внимание, за неоснователно.
Съгласно
препращащата норма на чл.212 от КТ, правилата за деликтната отговорност /чл.51,
ал.1 и чл.52 от ЗЗД/ намират приложение
и при отговорността по чл.200 от КТ при определяне на обезщетението за
неимуществените вреди /Решение №***2/05.11.2002 г. по гр.д.№ 2064/2001 г. на
ВКС, III г.о./. Неимуществени са тези вреди, които засягат не имуществото, а
личността и достойнството на пострадалия, поради което нямат стойностно изражение и не подлежат на аритметично
изчисляване. Затова следващото се за тях обезщетение следва да бъде определено
въз основа на принципа на справедливостта с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства сред които: характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди /
Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС/. Елемент от преценката на справедливото
обезщетение не е броят на претендиращите го, както и общият размер на
претенциите на всички правоимащи, нито пък вече присъдени суми за лица от
съответния кръг. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД се обезщетяват всички вреди, пряка
и непосредствена последица от увреждането Обезщетение се дължи на всеки от
увредените, а кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди,
обхваща най-близките роднини като всяко от тези лица има право на обезщетение
по справедливост, възмездяващо страданията и загубата на морална опора и
подкрепа, понесени вследствие на увреждането, както е прието и в ППВС №4/1961 г.
/ Решение №62/24.02.2015 г. по гр.д.№2798/2014 г. на ВКС, IV г.о./. При
определяне размера на обезщетението съдът взема предвид възрастта на
пострадалия /на 26 години/, тежките му страданията, понесени през време на
злополуката и внезапната му смъртта в разцвета на живота му, моралните
страдания на родителите от внезапната трагична загуба на техния първороден син,
изгубили в негово лице морална опора и надеждите им за бъдещето, силната им
привързаност към него и подкрепата, която са очаквали в живота си. Затова, съдът счита, че обезщетения в размер
на по ***лв. са справедливи и не са в противоречие с разпоредбата на чл.52 от СК с оглед това, че са преживяли най-големият кошмар за един родител- загубата
на детето си. Всеки един от ищците претендира обезщетение за неимуществени
вреди в размер на *** лв. като частичен иск от ***лв. и тъй като делото няма
наведени доводи, а и представени доказателства за получени от тях суми от
застраховка, то не е налице основание за намаляване на обезщетението по чл.200,
ал.4 от КТ. Предвид изложеното предявените частични искове са основателни и
следва да бъдат уважени. При трудовата злополука работодателят изпада в забава
в момента на настъпване на увреждането, като законната лихва е дължима от този
момент до окончателното заплащане на главницата- арг. чл.86, ал.1 вр. с чл.84,
ал.3 от ЗЗД във вр. с чл.212 от КТ.
По разноските:
Ищците имат право на разноски съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Те са представлявани в производството от упълномощен адвокат П.К.- САК при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА /договор за правна помощ и съдействие от 17.03.2018 г. /л.4//, поради което съгласно чл.38, ал.2 от ЗА адвокатът има право на адвокатско възнаграждение определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА. Предвид цената на предявените исковете, приложим е чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като ответникът следва да заплати на адв.П.К.-САК адвокатско възнаграждение в размер на *** лв. с ДДС за уважения частичен иск на Р.В.Р. и *** лв. с ДДС възнаграждение за уважения частичен иск на М.С.Р. или общо сумата *** лв. на основание чл.38, ал.2 от ЗА, с включен ДДС, предвид представеното удостоверение за регистрация по ЗДДС /л.89/ и съобразно § 2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд-К. *** лв. държавна такса.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „А.” АД, с ЕИК:***,
седалище и адрес на управление *** да заплати на Р.В.Р., с ЕГН-********** ***,
на основание чл.200, ал.1 от КТ сумата от *** лв., частичен иск от *** лв.
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
смъртта на неговия син Ц. Р.В., следствие на
трудова злополука, настъпила на 14.03.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 14.03.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „А.” АД, с ЕИК:***,
седалище и адрес на управление *** да заплати на М.С.Р., с ЕГН-********** ***,
на основание чл.200, ал.1 от КТ сумата от *** лв., частичен иск от *** лв.
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта
на нейния син Ц. Р.В., следствие на трудова злополука, настъпила на 14.03.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 14.03.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „А.” АД, с ЕИК:***, седалище и адрес на управление *** да
заплати на адвокат П.К.- САК, с адрес *** с инд.№***,
по ДДС, сумата от *** лв. с ДДС за оказана на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на Р.В.Р., с ЕГН-********** и на М.С.Р., с ЕГН-**********,
безплатна адвокатска помощ и представителство по делото.
ОСЪЖДА „А.” АД, с ЕИК:***, седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К., на основание чл.78, ал.6 от ГПК *** лв. държавна такса.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: