МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД
№ 1404 ПО ОПИСА ЗА ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД ЗА 2019 ГОДИНА
На 13.12.2019 год. Варненският окръжен прокурор е внесъл във ВОС
обвинителен акт по ПД № 86, по който е образувано производство пред първа
инстанция срещу подсъдимата Н.В.П., за извършено от нея престъпление от общ
характер, наказуемо по чл.343, ал.1, б.В, вр.чл.342, ал.1 НК за това, че на 11.06.2019
г. в гр. Варна при управление на МПС - л. а. марка "Ауди" модел
„A3" с per. № В 2004 РМ, при извършване на маневра ляв завои
пренебрегвайки положена пътна маркировка „М2-двойно непрекъсната линия
преминаваща в М-15 - коси успоредни линии1' и наличие на пътен знак „Г9"
/преминаване отдясно на знака/, нарушила правилата за движение по пътищата- чл.
6 от ЗДвП: „участниците в движението: 1. Съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контрират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
пътната маркировка; чл. 27 от ЗДвП:"При наличие на остров или препятствие
на платното за движение водачът на пътно превозно средство може да премине от
неговата лява или дясна страна, освен в случаите когато: Пътен знак указва
страната, от която да се премине,Островът или препятствието са разположени в
средата на пътното платно с двупосочно движение, в този случай водачът е длъжен
да премине от неговата дясна страна и чл. 37, ал. 1 от ЗДвП „При завиване
наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.
и причинила по непредпазливост смъртта на В. Р. Ш. с ЕГН **********.
В с.з. е направено искане от страна на защитата за приложение на
разпоредбата на чл.371, т.1 НПК, като производството по делото премине по реда
на съкратеното съдебно следствие, тъй като подсъдимата признава всички факти,
отразено в обвинителния акт, но желае единствено изслушване на назначената по
делото АТЕ.
В с.з. представителят на прокуратурата поддържа обвинението и предлага да
се определи наказание "лишаване от свобода" под минималния размер,
предвиден в разпоредбата на закона.
По делото като частен обвинител са конституирани майката, бащата и двете
сестри на починалия. Техният процесуален представител изразява становище по
отношение на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимата, като
смята, че то трябва да е в рамките, посочени от прокуратурата.
Защитникът на подсъдимата изразява становище, че обвинението е обективно
несъставомерно, тъй като реално извършеното нарушение от страна на пострадалия
е толкова тежко, че именно той е станал причина за станалото ПТП. В условие на
евентуалност ако подсъдимата бъде призната за виновна- моли за минимално
наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК.
В с.з. подсъдимата изразява съжаление за случилото се, моли за минимално
наказание.
От фактическа страна съдът приема за установени следните обстоятелства:
Подсъдимата Н.П. ***, като към датата на инкриминираното деяние живеела и
учила във Великобритания.
П. е правоспособен водач на МПС категория В и М от 27.09.2016 год. От
06.10.2016 год. притежавала л.а. „Ауди A3" с per. № В 2004 РМ, който
ползвала в периодите, когато е в страната - около Коледа и през летния сезон.
До 11.06.2019 год. допуснала едно нарушение на ЗДвП.
На 11.06.2019 год., около 22:20 часа П. тръгнала с лекия си автомобил от
дома си в кв. „Трошево" към този на нейна приятелка в комплекс
„Фамилия" на ул. „Ал. Сахаров". Движела се по бул.„Сливница".
След като преминала кръстовището с бул. „Хр. Смирненски" продължила
движението си по бул. „Сливница" в посока към центъра, към кръстовището с
ул. „Ал. Сахаров". Момичето било емоционално разстроено, тъй като нейният
приятел, който се намирал във Великобритания и изпращал множество електронни
съобщения с неприятно съдържание.
Часът бил около 22:30 ч. Времето било топло и сухо. Уличното осветление
работело и пътните платна били добре осветени. Трафикът на МПС бил слаб. Бул.
„Сливница" по посока на нейното движение е с три ленти, а платното за
движение в обратна посока - с две, разделени с пътната маркировка „М-2" -
двойна непрекъсната линия. След като подминала бензиностанция „Еко",
включила левия пътепоказател, а в района срещу входа на бензиностанция
„Петролиум" спряла колата. В този участък на пътя е положена пътна
маркировка „М 15" коси успоредни линии, с която е очертан остров, в края
на който се намира светофарна уредба на кръстовището с ул.„Ал. Сахаров". П.
изчакала преминаването на три МПС, които се движели по булеварда в противоположната
посока, след което предприела завой наляво насочвайки се към входа на
бензиностанция „Петролиум" и пресичайки лентите за насрещно движение. В
този момент, в дясната по тях се движел мотоциклет „Хонда СБР 1000 РР",
управляван от пострадалия В. Р. Ш.. Скоростта му била около 114 км/ч. Той
забелязал автомобила, който в този момент бил перпендикулярно на лентата му и
се опитал да избегне ПТП отклонявайки се от мотоциклета с изнасяне на тялото —
полягане в дясно, но не успял да го предотврати. Моторът му се блъснал с
предната си част в предната дясна част на лекия автомобил управляван от
обвиняемата - в областта на предната дясна врата и прага под нея. От удара
лекият автомобил се придвижил напред, а след това се установил на място. Пострадалият,
който също се ударил в автомобила и мотора му паднали на пътното платно. Подсъдимата
включила аварийните светлини, излязла и отишла при пострадалия. Към него вече
се приближили хора - от бензиностанцията, от авто-мивка, която е в близост, от
минаващи МПС. Сред тях било и лице с медицински познания, което установило, че
пострадалият нямал пулс. Пристигналият след минути екип на Бърза помощ
констатирал смъртта на Ш..
От назначената по делото СМЕ се установява, че вследствие на удара, между
автомобила и пострадалия, той е получил следните наранявания: черепно-мозъчна
травма - счупване на свода и основата на черепа, кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, контузии на мозъка в областта на голямомозъчните хемисфери, моста и
малкия мозък, размекване на малкия мозък и моста; аспирация на кръв; коремна
травма -руптура на черния дроб и слезката с излив на кръв в корема /500 мл/;
множество ожулвания и лентовидни кръвонасядания по гърдите, корема и
крайниците, счупване на първо дясно ребро, открити счупвания на двете кости на
предмишниците двустранно, охлузване на дясното коляно, ожулвания по бедрата,
разкъсно-контузна рана на дясното ходило. Заключението на вещото лице е, че
всички установени увреждания са резултат от удари с или върху твърди тъпи
предмети и добре отговарят да са получени при удар на мотор от лек автомобил.
Причината за смъртта на Ш. е получената тежка черепно-мозъчна травма с
контузии на мозъка и размекване в областта на моста и малкия мозък. Смъртта е
настъпила сравнително бързо и е била неизбежна. Всички увреждания са настъпили
почти едновременно и са причинени приживе. Пострадалият Ш. не е бил нито
алкохолно, нито повлиян от наркотични вещества.
От заключението на назначената по делото ATE се установява, че нито
лекият автомобил, нито моторът управляван от пострадалия са имали преди ПТП
повреди, които да са причина за неговото настъпване.
Непосредствено
преди удара с мотоциклета л.а. „Ауди A3" с per. № В 2004РМ се е движел със
скорост 13,09 км/ч. При нея т.нар. „опасна зона за спиране" е с дължина
6,74 м. Скоростта на мотоциклета преди и към момента на
ПТП е била постоянна -114,20 км/ч. При нея опасната му зона за спиране е с
дължина около 102,10 м. Заключението на вещото лице е, че ако се е движел със
скорост от 50 км/ч, дължината на опасната зона за спиране е около 29,72 м.При
скоростта, с която се е движело двуколесното превозно средство към момента на
ПТП - 114,20 км/ч, не е имало техническа възможност да се предотврати ПТП чрез
предприемане на спиране. Ако то се е движело със скорост от 50 км/ч е била
налице техническата възможност да се предотврати настъпването на ПТП чрез
предприемане на спиране от страна на водача му.
При конкретните условия настъпването на ПТП би било избегнато ако при
извършването на маневрата завой в ляво и преди да навлезе в платното за
движение, л.а. „Ауди A3" с per. № В 2004 РМ бе пропуснал движещия се по
този път в този момент мотоциклет „Хонда" с per. № В 40 53 К
Съобразно заключението на вещо лице причина за настъпване на
произшествието от технически характер е пресичането на траекториите на движение
на лекия автомобил управляван от П. и на мотоциклета, управляван от пострадалия
В. Ш. поради навлизането на лекия автомобил в пътното платно и пътната лента,
по която се е движел мотоциклета, въпреки наличието на знак „Г9" и
нарушавайки пътната маркировка „М-2 двойна непрекъсната линия, преминаваща в М
15 - коси успоредни линии", продължението на разделителния остров. От
техническа гледна точка причина за ПТП е движението на мотоциклет „Хонда СБР 1000
РР" с per. № В 40-53 К със скорост от 114,20 км/ч, при разрешена за пътния
участък - 50 км/ч, което довело до удължаване на опасната зона на спиране и
взаимното пресичане на траекториите на автомобила и мотоциклета.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на
обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите, заключенията на вещите
лица, както и всички писмени доказателства по делото, събрани на досъдебното
производство, които са взаимно допълващи се и непротиворечиви.
След като прецени всички доказателства, релевантни за делото, поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът постанови присъдата си като взе предвид следните
правни съображения:
Производството е по реда на чл.371, т.1 НПК доколкото в с.з. подсъдимата е
направила изрично изявление, че признава фактите, описани в обвинителния акт,
както и че се признава за виновна изцяло по повдигнатото й обвинение.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че
подсъдимата П. е осъществила от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл.343, ал.1, б.В, вр.чл.342,
ал.1 НК за това, че на 11.06.2019 г. в гр. Варна при управление на МПС - л. а.
марка "Ауди" модел „A3" с per. № В 2004 РМ, при извършване на
маневра ляв завои пренебрегвайки положена пътна маркировка „М2-двойно
непрекъсната линия преминаваща в М-15 - коси успоредни линии1' и наличие на
пътен знак „Г9" /преминаване отдясно на знака/, нарушила правилата за
движение по пътищата- чл. 6 от ЗДвП; чл. 27 от ЗДвП и чл. 37, ал. 1 от ЗДвП и
причинила по непредпазливост смъртта на В. Р. Ш. с ЕГН **********.
Този свой извод съдът направи поради следните обстоятелства:
Обект на това престъпление са обществените отношения свързани с
безопасното движение по пътищата.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено: от данните по
делото безспорно се установи, че подсъдимата е управлявала МПС и след като
умишлено е нарушила правилата за движение по пътищата е причинила по
непредпазливост смъртта на В. Ш.. По делото е установено по безспорен начин, че
на инкриминираната дата подс.П. е управлявала личния си лек автомобил в
гр.Варна, по бул.Сливница и преди кръстовището с ул.Андрей Сахаров е решила да
изпълни маневра „завой на ляво”, въпреки, че между двете платна за движение е
имало двойна непрекъсната линия и остров, който свършва на самото кръстовище.
Въпреки, че пътната маркировка е била видима за подсъдимата, тя я е
пренебрегнала и е предприела първоначално замислената от нея неразрешена маневра. С това свое действие е
нарушила разпоредбите на чл. 6 от ЗДвП, която вменява на участниците в
движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контрират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и пътната маркировка и на чл.27 от ЗДвП,
която визира, че при наличие на остров или препятствие на платното за движение
водачът на пътно превозно средство може да премине от неговата лява или дясна
страна, освен в случаите когато пътен знак указва страната, от която да се
премине или островът или препятствието са разположени в средата на пътното
платно с двупосочно движение, в този случай водачът е длъжен да премине от
неговата дясна страна.
В същото време подсъдимата е нарушила и разпоредбата на чл.37, ал. 1 от ЗДвП, която вменява в задължение на водачите на МПС при завиване наляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство да
пропуснат насрещно движещите се пътни превозни средства. Нарушаването на посочените
разпоредби от ЗДП са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат.
От доказателствата по делото по категоричен начин се установява, че
подсъдимата е извършила тези нарушения от ЗДП. Ако тя се беше съобразил с
разпоредбите на закона не би се стигнало до ПТП и от там до смъртта на пострадалия.
Съдът приема за безспорно по делото и
обстоятелството, че е налице пряка връзка между причиненото ПТП и настъпилия
вредоносен резултат.
От назначената по делото СМЕ се
установява, че причина за смъртта на пострадалия е получената тежка черепно-мозъчна травма с контузии на мозъка и размекване
в областта на моста и малкия мозък. Смъртта е настъпила сравнително бързо и е
била неизбежна. Всички увреждания са настъпили почти едновременно и са
причинени приживе.
Деянието на подсъдимата е извършено непредпазливо - не е предвиждала
настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги
предвиди.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, неосъждано физическо
лице.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимата излага становище, че реално
вина за произшествието носи мотоциклетиста, което се е движил в населено място
със скорост от 114 км.ч. и това негово нарушение е много по-тежко от
нарушението на подсъдимата. Защитата излага, че видно от назначената по делото
АТЕ в случай, че Ш. се беше движил с разрешена скорост от 50 км.ч. то не би се
стигнало до ПТП, тъй като той би имал техническа възможност да спре.
Безспорно по делото е, че скоростта на движение на мотоциклетиста преди и
по време на ПТП е било 114 км.ч. Това говори, че изобщо Ш. не е направил
никакъв опит да предотврати произшествието. Факт е, че тази скорост е много над
разрешената за населено място, която е 50 км.ч., което безспорно е много
драстично нарушение на правилата за движение по пътищата. При тази скорост за
движение реално пострадалия не е имал техническа възможност да спре, както се
установява от назначената по делото АТЕ. При движение с разрешената скорост не
би се достигнало до ПТП, тъй като пострадалия е имал техническа възможност да
го предотврати. В същото време обаче причина за ПТП и резултата от него е
поведението на подсъдимата и допуснатите от нея нарушени на правилата на ЗДП.
Ако тя не беше предприела неразрешената маневра не би се достигнало и до крайния
негативен резултат. В същата насока е и практиката на ВКС, която в случая е
непротиворечива /р.№208/19 г., р.№127/16 г., р.№361/19 г., р.№239/19 г.,
р.195/14г. и др/.
В многобройни свои решения ВКС приема, че неправомерното поведение на
пострадалия е от значение за съпричиняването на обществения резултат.
Подсъдимата обаче не може да претендира, че нейното поведение не е причина за
ПТП, след като е безспорно установено, че е управлявала автомобила си в
нарушение на правилата за движение по пътищата, които са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия резултат. Заключението на изготвената
по делото АТЕ е категорично, че подсъдимата е могла да предотврати ПТП при
условие, че не е навлязла в пътната лента за насрещно движение с последващо
предприемане на маневра „завой на ляво”. Това тя е сторила в нарушение на чл.6,
чл.27 и чл.37, ал.1 ЗДП и то е пряко свързано с настъпилата ПТП, доколкото е
предизвикало необходимост от изменение на движението на мотоциклета.
Осъщественото от подсъдимата не е съобразено с посочените разпоредби на закона
и тя не е изпълнила изискването да пропусне насрещно движещите се ППС. Именно
тези нарушения са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
При неспазване на задълженията по ЗДП П. сама се е поставила в ситуация
на невъзможност да предотврати удара с пострадалия. Естествена последица на
допускането и на трите нарушения е настъпилата ПТП. Възможността подсъдимата да
бъде оправдана по вмененото и обвинение, би съществувала само в случай, че е
управлявала правомерно своя автомобил. След като сама се е поставила в
състояние на нарушение на три разпоредби по ЗДП, не би могла да претендира, че
нито е била длъжна, нито е могла да предвиди настъпването на обществено
опасните последици.
Като съобрази горните обстоятелства съдът намира за неоснователно
искането на защитата за оправдаване на подсъдимата по повдигнатото й обвинение.
Безспорно е също така, че пострадалият също е допуснал нарушение на
правилата за движение като се е движил със скорост от 114 км.ч. Това обстоятелство
определя съпричинявянето като такова в значително степен, почти равняващо се на
отговорността на самата подсъдима. Това обстоятелство обаче на изключва нейната
вина, а има значение единствено при определяне на размера на наложеното й
наказание.
Като съобрази всичко изложено до момента, настоящият състав на съда
намира, че възведеното обвинение на подс.П. е доказано от обективна и
субективна страна, поради което прецени, че следва да я признае за виновна за
извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.В, вр.чл.342, ал.1 НК.
За да определи наказанието на подсъдимата, съдът прецени степента на
обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на
извършителя, подбудите за извършване на деянието и като взе предвид
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за
отговорността на подс.П., констатира следното:
- смекчаващи- съжаление за извършеното, съдействие за разкриване на
обективната истина, млада възраст, добри характеристични данни, чисто съдебно
минало;
- отегчаващи – наказание по ЗДП.
Изложените съображения мотивираха съда да приеме, че в случая са
установени многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, което води до
извода, че дори наложено в минималния размер, предвиден в закона, би се оказал
несъразмерно тежък за извършеното от подсъдимата. В същото време съдът отчете и
поведението на самият пострадал, за което по-горе изложи съображения, че е в
такава степен на съпричиняване, почти равняващо се с отговорността на
подсъдимата.
Като съобрази горните обстоятелства съдът счете, че за извършеното от П.
и установените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства
следва да наложи наказание под предвидения от закона минимум на осн.чл.55,
ал.1, т.1 НК, а именно "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 1 година.
Основен въпрос по настоящото дело е какъв да е режима на изтърпяване на
наказанието. Защитата излага становище, че наказанието следва да бъде отложено
с подходящ изпитателен срок, същото е и искането на представителя на
обвинението.
Настоящият състав на съда намира, че с оглед преди всичко личността на
подсъдимия, изтърпяването на наказанието следва да бъде отложено с минималния
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. По този
начин биха се изпълнили целите на специалната и на генералната превенция.
По отношение на кумулативното наказание „лишаване от право да управлява
МПС”, с оглед изложените до момента мотиви, размерът на това наказание следва
да е в подходящ размер, съобразен с размера на наложеното наказание
"лишаване от свобода", а именно ЕДНА ГОДИНА.
Съдът намира, че така определените наказания биха били достатъчни за
превъзпитанието на подсъдимия, тъй като в хода на съдебното следствие ясно
показа, че е осъзнал извършеното от него противоправно деяние.
На основание чл.169, ал.2 от НПК съдът възложи на подсъдимата направените
по делото разноски., както и сторените разноски от частните обвинители.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :