МОТИВИ към Присъда № 37/25.04.2016
г. по НОХД № 73/2016 г. по описа на РС - Омуртаг:
Подсъдимият Б.А.И.,***, е
предаден на съд с обвинение по чл. 296, ал. 1 от НК за това, че на 21.04.2016 год. около 17 часа и 20 мин. в с. ***, общ. О., на улица ***
№ ***, не изпълнил заповед за защита от домашно насилие, а именно: Заповед за
незабавна защита по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, издадена на 14.04.2016 год. по
гр. д. № 110/2016 г. по описа на Районен съд - Омуртаг, като влязъл в къща, находяща
се в с. ***, общ. О., улица *** № *** и доближил на по-малко от 30 метра
разстояние Ш.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, Д.Б.А., ЕГН **********, с адрес
*** и Б.Б.А., ЕГН **********, с адрес ***.
В стадия на съдебното производство подсъдимият не се
признава за виновен, но дава обяснения по повдигнатото срещу него обвинение.
Представителят на Районна
прокуратура - град Омуртаг поддържа повдигнатото обвинение и в хода на
съдебното производство.
Съдът като прецени събрания
доказателствен материал по делото прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият И. живеел заедно с родителите
си и с двете си *** деца Д.Б.А. и Б.Б.А., в дома на родителите си в с.
***, общ. О., на улица *** № ***. Същият системно злоупотребявал
с алкохол, в резултат на което често предизвиквал скандали и побоища в
семейството, а това налагало и намесата на полицейските органи, които
нееднократно съставяли протоколи за предупреждение на подсъдимия. По повод на
поредния такъв скандал по искане на майката на подсъдимия – свид. Ш.А., било
образувано гр. д. № 110/2016 г. по описа на Районен съд –
Омуртаг, в рамките на което била издадена Заповед за незабавна защита по реда
на чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН от 14.04.2016 год. С последната на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН подсъдимият И. бил задължен да се въздържа от извършване
на прояви на домашно насилие спрямо майка си Ш.С.А. и *** си деца
Д.Б.А. и Б.Б.А., същият бил отстранен на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН от
съвместно обитаваното от него, майка му Ш. С.А. и *** му деца Д.Б.А. и Б.Б.А.
жилище, находящо се в с. ***, общ. О., ул. *** № ***, като му е забранено на
основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН да доближава на разстояние, по-малко от 30
метра пострадалите лица: майка си Ш.С.А. и *** си деца Д.Б.А. и Б.Б.А.,
с изключение на случаите, когато са призовани да се явят за осъществяване на
процесуални действия от органи на държавната власт, както и да не доближава на
същото разстояние жилищата, находящи се в с. ***, общ. О., ул. *** № *** и в
град О., ул. *** № *** А. Съобщението за издадената заповед за незабавна защита
било връчено лично на подсъдимия И. на 19.04.2016 г. от кмета на с. ***, общ.
О., който разяснил на подсъдимия взетите мерки за защита от домашно насилие, посочени
в цитираната заповед за незабавна защита. В заповедта изрично е вписано
предупреждение до И., че при неизпълнение на заповедта полицейските органи, установили
нарушението, задържат нарушителя и уведомяват незабавно органите на
прокуратурата. След връчването на заповедта подсъдимият в продължение на два
дни – 19.04. и 20.04.2016 г., не посетил дома на родителите си в с. ***. На
21.04.2016 г. около 15.00 часа свид. Ш.А. излязла от втория етаж на жилището в с.
***, общ. О., ул. *** № ***, и отишла към центъра на селото да посрещне внуците
си, които си идвали с микробус от детската градина. Свидетелката поела децата и
тръгнали към дома си. Когато наближили къщата, те чули виковете на подсъдимия. Децата
дори споделили пред баба си притеснението си да не би баща им отново да бие
дядо им. Съпругът на свидетелката А. бил вече на улицата пред къщата им и казал
на свидетелката, че синът им е вътре в къщата и е пиян. Тогава те видели, че
подсъдимият излиза от първия етаж на къщата им в двора във видимо пияно
състояние като започнал да вика децата при себе си. Децата първоначално не
искали да отидат при него, но отишли по настояване на баба им – свид. А., която
се страхувала, че подсъдимият ще се ядоса повече и ще започне отново да ги
тормози. Когато децата влезли с баща си в къщата, свид. А. и съпругът й се скрили
под сайванта в дома на сестра й, която живеела в съседство. Оттам двамата се
обадили до Асоциация "Ная" и сигнализирали по мобилен телефон на
полицията за извършеното от сина им нарушение на издадената заповед от съда. Около
17.20 часа в РУ на МВР – гр. Омуртаг постъпило и телефонно обаждане от служител
на Асоциация "Ная" – гр. Т., който съобщил, че майката на подсъдимия
им се е обадила, за да им каже, че подсъдимият е нарушил заповедта и е влязъл в
жилището им. Свидетелят Г.А. – полицейски служител, отишъл веднага в дома на
адрес с. ***, общ. О., ул. *** № ***, влязъл в къщата и в една от стаите
заварил подсъдимия, който бил много пиян, със смъкнати панталони, и в това
състояние се опитвал да настрои телевизора с цел да пусне детски филм на децата.
Двете деца Д.Б.А. и Б.Б.А. били в стаята при него. Преценявайки, че децата се
намират в риск предвид състоянието и поведението на подсъдимия, свид. А. ги
взел и извел извън къщата като ги предал на сестрата на свид. Ш.А.. Свидетелят А.
поговорил с децата и те му казали, че баща им не им е посягал по никакъв начин.
След това още на същия ден полицейските служители задържали подсъдимия и го
довели в сградата на РУ на МВР – гр. Омуртаг, където спрямо него било взето
задържане за 24 часа на основание чл. 72 от ЗМВР.
Горната фактическа обстановка се
установява от събрания по делото доказателствен материал: отчасти от
обясненията на подсъдимия, свидетелските показания и писмените доказателства. При
преценка на тези доказателства съдът определя като недостоверни обясненията на
подсъдимия относно причината, поради която бил в дома на родителите си, нарушавайки
издадената срещу него заповед за защита, а именно, че трябвало да се грижи за
животните си, които били в този имот. Тази защитна теза се опровергава от
показанията на свид. А., която посочва, че подсъдимият няма собствени животни в
имота й, а наличните такива там са нейна собственост и тя лично се грижи за тях.
Обясненията на подсъдимия досежно това, че не е прочел връчената му заповед за
незабавна защита и никой не му я е обяснил, също се опровергават от показанията
на разпитаните свидетели, като свид. А. установява, че след връчването на
заповедта е говорил с кмета на селото, който го е уверил, че е връчил заповедта
на подсъдимия и му е обяснил какво не трябва да прави според написаното в нея. Посоченото
от свид. А., че подсъдимият не е влизал в дома й в деня на връчване на
заповедта и на следващия ден, също е показателен за това, че той е бил наясно с
постановената от съда забрана по реда на ЗЗДН. Свидетелката също установява, че
дни преди 21.04.2016 г. е разговаряла със служители на Асоциация "Ная",
които й казали за издадената заповед срещу подсъдимия, а след това тя
разговаряла и с кмета на селото, който й казал, че е обяснил на сина й да не
доближава нея и децата на разстояние по-малко от 30 м. Всички възприети в хода
на съдебното производство свидетелски показания изолират обясненията на
подсъдимия, установявайки, че той по своя воля е влязъл в жилището на родителите
си в с. ***, общ. О., ул. *** № *** като по този начин е нарушил две от мерките
за защита по издадената заповед. Показанията на свидетелката А., която е майка
на подсъдимия, съдът кредитира в пълна степен, тъй като те се подкрепят от
всички други събрани доказателства, а и самата ситуация подтиква свидетелката
да бъде обективна в показанията, с които описва противоправното поведение на
сина си, тъй като тя също е обект на това поведение.
Предвид изложените съображения
съдът прие, че от обективна страна подсъдимият е извършил състава на
престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК. Установи се, че заповедта за незабавна
защита е била връчена лично на подсъдимия пет дни след издаването й и само два
дни преди датата на деянието му. Категорично се доказа и поведението на
подсъдимия, с което същият е нарушил тази заповед за защита – влязъл е в
жилището в с. ***, общ. О., ул. *** № ***, доближил е децата си и майка си на
разстояние, по-малко от визираното в заповедта, тъй като по едно и също време
се е намирал с децата в една стая, а от майка му го е деляло малко разстояние, тъй
като тя е била пред къщата на улицата, а той в двора. По този начин съвсем
съзнателно подсъдимият е нарушил издадената съдебна заповед за защита от
домашно насилие, като формата на вината му се определя като пряк умисъл. Изолирани
като негова защитна теза, остават обясненията на подсъдимия, че не е прочел
заповедта по ЗЗДН и поради това не е знаел за взетите срещу него мерки към
21.04.2016 г. Събраните доказателства за това, че кметът на селото освен че е
връчил заповедта, е разяснил на подсъдимия какво не трябва да прави, както и
последвалото поведение на подсъдимия, изразяващо се във въздържане в
продължение на два дни да влиза в дома на родителите си, доказват, че той е бил
наясно с мерките по издадената заповед за незабавна защита. Ето защо деянието
му е умишлено и извършено под формата на пряк умисъл.
При определяне вида и размера на
наложеното на подсъдимия наказание съдът отчете изключително краткия период от
връчването на издадената заповед за незабавна защита до извършеното от
подсъдимия нарушаване на същата – само два дни. Този факт е достатъчно
показателен за високата степен на укоримост на деянието на подсъдимия, който не
е в състояние да се подчини на специално издадена против него заповед за
закрила на *** му деца и майка му. Наред с това употребения алкохол, който
е и най-вероятната причина подсъдимият да си позволи да пренебрегне заповедта, е
поставил в много рискова ситуация двете *** деца, които въпреки взетите
мерки за закрила са се озовали в една стая с баща си. Показанията на
свидетелката А., че синът й от години пие и ги тормози, също указват на една
висока степен на обществена опасност на подсъдимия. Пияното състояние на
подсъдимия при извършване на престъплението, доказано от показанията на
свидетелите А. и А., представлява отегчаващо отговорността му обстоятелство, което
ведно с данните за съдимостта му е и процесуална пречка за освобождаването му
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл. 78а НК. От двете алтернативни наказания в санкцията на чл. 296, ал. 1 НК съдът
прецени като адекватно за подсъдимия наказанието "лишаване от свобода",
тъй като предвид данните за неговото материално състояние /декларацията на лист
39 от НП и гласните доказателства/ наказанието "глоба" би било
неизпълнимо и съответно не би постигнало целите на специалната превенция. Съдът
отчете като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства системната
употреба на алкохол, пияното състояние, в което е извършил деянието, съдебното
му минало, краткия период, изминал от издаването на заповедта за защита до
извършване на престъплението, липсата на изразена от подсъдимия критичност към
стореното от него, както и данните за извършени предходни прояви на тормоз
спрямо родителите му. Като смекчаващи обстоятелства съдът прецени факта, че при
извършеното нарушение на издадената заповед за защита подсъдимият не е
осъществил някаква проява на физически тормоз спрямо децата и родителите си и
дори поведението му показва, че същият е влязъл с цел да види децата си. Ето
защо при съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът счете за справедливо
да наложи на подсъдимия наказание от шест месеца лишаване от свобода.
Относно начина на изпълнение на
наказанието съдът извърши преценка на данните за съдимостта на подсъдимия, който
е бил осъждан три пъти, но по първото осъждане е реабилитиран по право на
основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК на 22.07.2000 г. След настъпилата реабилитация
същият е извършил на 01.09.2008 г. престъпление по чл. 343б ал. 1 НК, за което
е осъден с ВЗС на 03.10.2008 г. присъда № 108/17.09.2008 г. по НОХД № 162/2008 г.
на РС – Омуртаг на три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено
на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. С третата ВЗС на 19.12.2013
г. присъда № 150/04.12.2013 г. по НОХД № 293/2013 г. на РС – Омуртаг
подсъдимият е осъден за извършено на 15.11.2013 г. престъпление по чл. 343б ал.
2 във вр. с ал. 1 НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "б" НК му е наложено наказание "пробация". Отношение към начина на
изтърпяване на наказанието по настоящата присъда има осъждането по втората
присъда по НОХД № № 162/2008 г. на РС – Омуртаг. Тъй като по първото му
осъждане подсъдимият вече е бил реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1,
т. 1 НК, то същият не би могъл да се възползва отново от възможността за
реабилитация по право на същото основание предвид забраната на чл. 86, ал. 2 НК. При проверка да приложимост на давностната реабилитация по чл. 88а НК съдът
прецени следното: Съгласно чл. 88а ал. 3 НК при условно осъждане и условно
предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е
изтекъл изпитателният срок. В случая тригодишният изпитателен срок по тази
присъда е изтекъл на 03.10.2011 г. и след него започва да тече предвидения в чл.
88а ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 4 НК петгодишен давностен срок, който
предстои да изтече на 04.10.2016 г. Следователно към инкриминираната дата
21.04.2016 г. подсъдимият не е бил реабилитиран по втората присъда, постановена
по НОХД № 162/2008 г. на РС – Омуртаг, и тъй като със същата той е бил осъден
на наказание "лишаване от свобода" за престъпление от общ характер, каквото
е това по чл. 343б ал. 1 НК, то спрямо него категорично не са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК и е неприложимо условното осъждане за
престъплението по настоящото дело. Ето защо съдът постанови наложеното
наказание "лишаване от свобода" от шест месеца да се изтърпи реално. Наред
с това съдът счете, че реалното изтърпяване на наказанието би било в пълно
съответствие с целите на специалната превенция в случая предвид факта, че
постановените до момента условни осъждания и наказание "пробация" не
са оказали своя превъзпитателен ефект спрямо подсъдимия, а и системната
употреба на алкохол от последния освобождава всички налични негови задръжки и
не му позволява да спазва определените норми на поведение. При преценката на
вида затворническо заведение, в което подсъдимият да изтърпи наказанието, съдът
съобрази разпоредбата на §3, ал. 2, т. 1 от ДР на ЗИНЗС, съгласно която не са
рецидивисти осъдените за престъпление, извършено пет или повече години след
изтърпяване на предишното наказание лишаване от свобода - ако преди са осъждани
само веднъж, както и свързаната с нея разпоредба на §3, ал. 3 от ДР на ЗИНЗС,
която регламентира, че при условно осъждане и при условно предсрочно
освобождаване сроковете по ал. 2 започват да текат от деня, в който е изтекъл
изпитателният срок. Приложени към настоящия случай, тези разпоредби сочат, че
по аргумент на противното подсъдимият се явява рецидивист по смисъла на ЗИНЗС,
тъй като от изтичане на изпитателния срок, определен за наказанието "лишаване
от свобода" с присъдата по НОХД № 162/2008 г. на РС – Омуртаг, петгодишният
срок предстои да изтече на 04.10.2016 г. При това положение съгласно нормата на
чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС подсъдимият следва да изтърпи наказанието, наложено му с
настоящата присъда в "затвор". В съответствие с определеният тип
затворническо заведение съдът определи и съгласно чл. 61, т. 2 ЗИНЗС и
първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, а именно "строг".
По настоящото дело не са
направени разноски в рамките на цялото наказателно производство към настоящия
момент, поради което и съдът не следва да присъжда такива.
С така наложеното наказание съдът
счита, че ще бъдат постигнати специалната и генералната превенции по смисъла на
чл. 36 от НК.
Поради тези фактически и правни
съображения и в този смисъл съдът постанови и настоящата си присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ПЕТРОВА