№ 76162
гр. София, 19.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Частно
гражданско дело № 20221110141220 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 411 ГПК.
Образувано е по заявление от 29.07.2022 г. на "Сити Кеш" за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И.П. за задължения по договор за потребителски
кредит, сключен между заявителя и длъжника, сред които и за сумата от 237,07 лв. –
договорна компенсаторна неустойка за периода 31.10.2021г. – 17.01.2022 г.
Общият размер на отпуснатия кредит по процесният договор е 800 лв. В него е
предвидено и задължение по чл. 11, ал. 1, че кредитополучателят дължи неустойка от
237,07 лв. при непредоставяне на уговорено обезпечение в тридневен срок от
сключване на договора или ако обезпечението не отговаря на условията по договора за
кредит.
По своята правна същност процесният договор е договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК и спрямо него са приложими разпоредбите на
този нормативен акт. От клаузите на чл. 5 на визирания договор за потребителски
кредит е видно, че неговото действие, а в този смисъл и реалното усвояване на кредита,
са поставени в зависимост от предоставянето на едно от изброените в тази разпоредба
обезпечения.
В случаите, когато е сключен договор за потребителски кредит, какъвто е
процесният, от който се твърди, че произтичат разглеждания вид вземания на ищеца, е
налице императивна норма, която ограничава отговорността на потребителя при забава
на дължимите от него плащания по отпуснатия кредит. Това са разпоредбите на чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 ЗПК, в които е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забава, като обезщетението за забава, което потребителят ще
дължи, не може да надвишава законната лихва. Нормите са императивни и
1
следователно клаузите в договора за кредит, на които се основават тези вземания и с
които е уговорено, че при забава кредиторът ще има право да получи нещо различно от
лихвата за забава, противоречат на визираните императивни разпоредби, които
ограничават отговорността на потребителя, поради което са нищожни - чл.26, ал. 1, пр.
1 ЗЗД.
Във връзка с обсъждания въпрос следва да се отбележи и че целта на таксите и
комисионните по смисъла на разпоредбата на чл.10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
предоставяне на кредит, каквито в случая не са налице. Тези разноски следва да се
квалифицират като такси за действия, свързани с управление на кредита, тъй като те са
част от дейността му по управлението на кредита и като такива не могат да бъдат
събирани от длъжника по силата на чл.10а, ал. 2 ЗПК.
На следващо място, съдът намира, че претендираната неустойка представлява
разход по кредита, който неправилно не е бил включен в годишния процент на
разходите /ГПР/ по договора за потребителски кредит. Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК
към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е
задължително условие за получаване на кредита. От изложеното следва, че неустойката
се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочена в договора за кредит и
включена в ГПР. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение
относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и
реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Поради това следва да се приеме, че така установената неустойка по същество има за
цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора за кредит, като по този
начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно
която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
С оглед отхвърлената част от претенциите заявлението следва да бъде
отхвърлено и в частта за разноските за разликата над сумата от 22 лв. за държавна такса
и над 41,14 лв. за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер
на възнаграждението от 50 лева).
Така мотивиран, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление от 29.07.2022 г. на "Сити Кеш" за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И.П. В ЧАСТТА за сумата от 237,07 лв. – договорна
компенсаторна неустойка за периода 31.10.2021г. – 17.01.2022 г. по договор за
потребителски кредит, както и В ЧАСТТА за разноските за разликата над сумата от 22
лв. за държавна такса и над 41,14 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3