№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на трети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР Д.
с участието на секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от младши съдия Д. в.
гр. д. № 5122 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 563241/17.12.2018г., постановено по гр.
д. № 39039/2017г. по описа на Софийски районен съд (СРС), частично са уважени предявените кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу М.Д.П.,
Д.Ц.Д., М.Ц.Д. и Е.Ц.Д. за установяване съществуването на парични задължения
при квоти ½ за първия ответник и по 1/6 за останалите, както следва:
1207,58лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия
за периода от м. май 2014г. до м. април 2016г., сумата от 271,08лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2014г.-22.03.2017г.,
ведно със законната лихва върху главница от 31.03.2017г. до окончателното
плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Решението в частта, с
която са отхвърлени исковете, като необжалвано, е влязло в сила.
Срещу така постановеното
решение е подадена въззивна жалба от ответниците, в която се излагат
съображения за неправилност на крайния съдебен акт, постановен от СРС, в
частта, с която са уважени исковете. Поддържа се, че по делото не е доказано
основанието за доставената топлинна енергия, не е ясно и как е определена по
количество, като евентуално се сочи, че качеството на услугата е било много
влошено. Твърди се, че радиаторите в имота са демонтирани, видно от
представения констативен приемо-предавателен протокол. Излагат се съображения,
че представените от ищеца извлечения от сметки не могат да се приемат за годни
доказателствени средства за претендираните суми. Моли се за отмяна решението в
обжалваната част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените
искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна – „Т.С.“ ЕАД.
Въззиваемият – помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не е взел
становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна,
в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми
на материалния закон (т. 1 на ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Съобразно така установените си задължения, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част, а по същество
е правилно, като въззивният съд на основание чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на
първоинстанционния съд. Независимо от това, във връзка с
доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
Софийски районен съд е бил сезиран с кумулативно
обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Между страните не се спори, а се установява и от
доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била
топлофицирана и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата
определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер, както и че ответниците
са собственици на жилище в същата сграда в режим на етажна собственост при
квоти ½ идеална част за М.П. и по 1/6 идеална част за Е.Д., Д.Д. и М.Д.,
като последните трима са придобили собствеността по силата на наследствено
правоприемство от починалия им баща – Ц.Ц.. Следователно ответниците имат
качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
страна по договорното правоотношение с ищеца за продажба на топлинна енергия.
Обстоятелството дали реално са ползвали топлинна енергия е без значение –
достатъчно е да са собственици или титуляри на вещно право на ползване на
жилище в топлоснабдявана сграда, за да се считат за потребители. При това те
остават такива потребители дори и да се прекрати топлоподаването към
индивидуалните отоплителни тела в жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно
изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на етажната собственост. При тези обстоятелства е установено принципното
съществуване на облигационно договорно правоотношение между страните,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е
доставял топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание.
Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени
от ДКЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично
съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко
точно количество топлинна енергия е доставено в жилището на ответниците е от
значение единствено към доказването на размера на иска.
Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената
от общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици се
извършва по системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в
действащата през периода нормативна уредба, съдържаща се в ЗЕ и Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34/24.04.2007г., изм. и
доп.). Основателен е доводът на ответниците, че представените извлечения от
сметки от страна на ищцовото дружество не представляват доказателство за
удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като представляват частни
свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния
издател факти. Тези факти обаче са установени от приетата като компетентно
изготвена и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. След анализ
на фактите, отразяващи доставената и отчетена топлинна енергия, вкл. и
енергията за разпределение – в процесната абонатна станция и в апартамента на
ответниците, вещото лице изяснява, че отчитането на постъпилата топлинна
енергия в абонатната станция се извършва по метрологично изправен общ топломер,
като отчетената енергия след приспадане на технологичните разходи се сумира и
се разпределя между потребителите в съответствие с действащите нормативни
правила. Вещото лице изяснява правнорелевантния факт, че през процесния период
в имота е имало един брой отоплително тяло, присъединено към отоплителната
система на сградата, без ИРРО. Ответниците не са осигурили достъп за
действителен отчет през процесния период, поради което количеството енергия за
отопление на имота е изчислено в съответствие с чл. 70 и т. 6.5 от Приложение
по чл. 61, ал. 1 Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сграда
– етажна собственост по инсталирана мощност на отоплителните тела съгласно
Наредба № 16-334/24.04.2007г., а именно инсталираната мощност на отоплителното
тяло без уред за отчет е умножена с МСРС /максималния специфичен разход на
сградата/. В заключението си вещото лице е изложило подробно и обосновано
изводите си относно дължимото от ответниците количество топлинна енергия. Ответниците
не оспорват, че на определените за отчет дати не са предоставили достъп до
имота, като не твърдят и да са се възползвали от възможността да поискат
допълнителен отчет на друга дата от дружеството, извършващо дялово
разпределение в сградата. С оглед на това правилно количеството топлинна
енергия е изчислено в съответствие с посочена по-горе нормативна уредба.
При така установените факти и въз основа на извършения
анализ, съобразявайки се с установената цена за мощност и за енергия на
кубически метър и след съобразяване с отопляемия обем на процесния имот, който
е 197 куб. м. съгласно заключението, съдът споделя извода на вещото лице, че
доставената топлинна енергия за процесния имот в посочения период е на стойност
1207,58лв. Доводите на ответниците, че за процесния период всички радиатори са
били демонтирани и не е имало реално потребление на топлинна енергия в имота,
са неоснователни, тъй като не кореспондират със събрания доказателствен
материал – заключението на съдебно – техическата експертиза, а и представеният
приемо-предавателен протокол, в който е констатирано, че радиаторите са
демонтирани и че щранговете са зазидани, е от дата 25.04.2018г., т. е. дата,
която следва процесния период.
От изготвената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че за процесния период съгласно съставените от ищеца фактури се
дължи сума в същия размер – 1207,58лв. Ответниците не са ангажирали
доказателства за извършени плащания на задължението, а и не твърдят такива,
поради което следва да се приеме, че сумата е дължима.
Изводите на въззивния съд съвпадат с тези на
първоинстанционния, от което следва, че обжалваното решение е правилно и като такова
трябва да бъде потвърдено, а въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение.
При този изход на спора, право на разноски за въззивното
производство има въззиваемата страна, която е заявила претенция за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37,
ал. 1 ЗЗП, съобразно вида и количеството на извършената дейност, съдът определя
размер на възнаграждението от 50лв.
С оглед цената на иска, въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване по арг. от чл. 280, ал. 3 ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 563241/17.12.2018г., постановено по гр. д. № 39039/2017г. по описа на Софийски районен
съд, Трето гражданско отделение, 155-ти състав, в обжалваната част.
Решението на СРС в
частта, с която са отхвърлени искове, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3
вр. чл. 78, ал. 8 и чл. 273 ГПК М.Д.П., ЕГН: **********, Д.Ц.Д., ЕГН: **********,
М.Ц.Д., ЕГН: **********, и Е.Ц.Д., ЕГН: **********, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на трето лице – помагач на страната на въззиваемия „Т.С.“ ЕАД – „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.