Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 210

 

гр. Габрово, 04.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

                                 

      

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА

    

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА

                                                                    СИМОНА МИЛАНЕЗИ

 

 

при секретаря Милкана Шаханова като разгледа докладваното от съдия Димова в.гр.д. № 249 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 165 от 07.06.2019 г. по гр. д. № 1181 по описа за 2018 г. на Районен съд – град Севлиево е отхвърлил предявените от Р.Х.Б., ЕГН ********** *** иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД против Д.Н.К.,*** за разваляне на договор за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 24, т. ІІ, рег. № 2387, д. № 675 от 12.10.1999 г. на Нотариус К., като неоснователен и недоказан. Осъдил е Р.Х.Б. да заплати на Д.Н.К. направените по делото разноски в размер на 500,00 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Р.Б., чрез адв. Н.Н. – Г. от Габровска адвокатска колегия. Оспорва постановеното решение, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Моли същото да се отмени и да се постанови ново, с което да се развари договора за прехвърлянето на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № 24, т. ІІ, рег. № 2387, д. № 675/1999 г. на нотариус Н. К., с район на действие РС- Севлиево, с вх.рег. № 685/12.10.1999, акт 16, т. ІІІ, д. № 1582/1999 г. при Служба по вписванията - гр. Севлиево, до размера на полагащите се на ищцата по закон 1/2 ид.ч. от първия етаж на жилищна сграда, равняваща се на 1/4 ид.ч. от целия имот.

В срок от ответниците по жалбата не е подаден писмен отговор. В съдебно заседание молят да се потвърди обжалваното решение и да им се присъдят направените по делото разноски.

Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Пред районен съд – гр. Севлиево е образувано гр.д. № 1181/2018 г. по искова молба на Р.Х.Б. против Д.Н.К.. Петитумът е да се постанови решение,  с което да се развали договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане  и издръжка, обективиран в Нотариален акт № 24, т. ІІ, рег. № 2387, д. № 675/1999 г. на нотариус Н. К., с район на действие РС- Севлиево до размера на полагащите се ищцата по закон 1/2 ид.ч. от прехвърлените с договора, притежавани от Д.Р.И. 1/2 ид.ч. от първия етаж на жилищна сграда подробно описан в нотариалния акт /равняваща се на 1/4 от целия имот/.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Д.Н.К.. Моли да се отхвърли подадена искова молба. Счита исковата претенция за допустима, но неоснователна. Твърди, че прехвърлителката Д.Р.И. е получавала нужните издръжка и гледане, като й е осигурила спокоен и добър живот, какъвто е водила до кончината си. Липсва уговорено задължение двете да живеят заедно и до края на живота си Р. е живяла в прехвърления имот. Твърди, че грижите, които е полагала ищцата е нейно задължение по закон. Приживе Д.Р. не е дала повод да смята, че е недоволна от начина на изпълнение на договора. Позовава се на съдебна практика, според която, когато кредиторът по договор за издръжка и гледане приживе е приел престацията като достатъчна и се е считал за удовлетворен, наследниците му не могат да искат разваляне. Твърди, че обемът на престираните грижи и издръжки е надхвърлил няколкократно посочената цифра.

За да постанови обжалваното решение, Севлиевски районен съд е приел, че процесният имот е бил собственост на родителите на ищцата, съответно баба и дядо на ответницата, придобит в режим на СИО. След смъртта на Х.Р.И. на 20.01.1981 г. негови законни наследници са били съпругата му Д.Р.И. и двете им деца -ищцата и брат й Н.Х.Р. - баща на ответницата. С оглед на действалата към датата на смъртта разпоредба на чл. 14, ал. 7 от СК /отм./ преживелия съпруг не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество, поради което Д.Р. е останала собственик на 1/2 ид.ч. от общото придобито жилище.

С Нотариален акт № 24, т. ІІ, рег. № 2387, д. № 675/1999 г. на нотариус Н. К., с район на действие РС- Севлиево прехвърлителката Д.Р. е продала на ответницата нейната 1/2 ид.ч. от описания недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Прехвърлителката е починала на 29.04.2016 г. на 92 г. Искът е предявен от наследник, след смъртта на наследодателя. Ищцата е законен наследник и претендира разваляне на договора до 1/2 ид.ч. от прехвърления имот или 1/4 ид.ч. от целия имот.

При постановяване на съдебното си решение съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 6 от 15.05.2012 г. на ВКС по т.д. № 6/2011 г. на ОСГК и на Решение № 20 от 13.03.2019 г. по гр.д. № 2298/2018 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, като е счел, че касае идентичен случай.

Като се е позовал на цитираната практика, съдът е приел, че договорът е действал много години и през този период от време баба Д. е имала възможност да поиска развалянето му, поради неизпълнение от страна на внучката й, но очевидно тя е осъзнала житейски мъдро и с обич към нея, че животът на младата жена се е развил така, че тя е заминала да живее и работи в С., там е създала семейство и деца. Разчитала е на финансовата помощ от внучката си и съдът счита, че доказателствата сочат на оказвана такава помощ, макар че не са били представени документи. В непосредствена близост до баба Д. живеят нейните две деца- дъщеря и син, които са и помагали. В нейна помощ са били съседките, които са пазарували. Съдът е приел, че никога прехвърлителката не се е оплаквала от внучката си, че я е изоставила. Получавала е грижи, съпоставими с нейната възраст, интереси и нужди.

В този смисъл съдът е постановил своя акт.

Във връзка с така установената фактическа обстановки, въззивият съд прави следните правни изводи.

Предявен е иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот. Активно легитимиран за предявяването на иска в случая се явяват наследниците на прехвърлителката, тъй като към датата на подаване на исковата молба -03.09.2018 г. същата е била починала /29.04.2016 г./. Претендира се развалянето на договора до 1/2 ид.ч. от прехвърления имот /1/4 ид.ч. от целия имот/ с Нотариален акт № 24, т. ІІ, рег. № 2387, д. № 675/1999 г. на нотариус Н. К., с район на действие РС- Севлиево.

При смърт на кредитора договорът за издръжка и гледане се прекратява и наследниците на прехвърлителя могат да осъществят развалянето на договора за издръжка и гледане, поради неизпълнението му от страна на длъжника, съобразно размера на наследените права /ТР № 30/17.06.1981 г. на ОСГК на ВС, решение № 1037/27.12.1985 г. по гр.д. № 715/2015 г., ІІ г.о. на ВКС, Решение № 11 от 25.02.20111 г. по гр.д. № 1510/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Съобразно изложеното по-горе следва да се приеме, че в случая ищцата е активно легитимирана да иска развалянето на договора не изцяло, а само за собствената си наследствената си част от починалата прехвърлителка.

Съгласно правната теория, договорите за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане са вид ненаименовани алеаторни договори. Страните сами определят правата и задълженията по договора, съобразно правилото на чл. 9 от ЗЗД, дотолкова че те да не противоречат на закона и добрите нрави.

В съдържанието на задължението за издръжка и гледане е необходимо да е налице постигнато съгласие между страните, като се има предвид жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите да се справя сам. Ако не е уговорено нещо различно, издръжката се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има свои средства за издръжка. Възможността на длъжника да дава издръжка са без значение. Водещо е обезпечаването на нуждите на прехвърлитетя в обичайни разумни граници.

Без съмнение длъжникът не може да натрапи грижи на кредитора, които той не е готов да приеме. Ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора.

В случая не е било установено престация за гледане и издръжка от страна на ответницата Д.Н.К.. От свидетелските показания на св. М.Б.Р., майка на ответницата, се установява, че същата е изпращала парични суми на баба си: 2006 г. - 400,00 лв. за нафта; суми за закупуване на бойлер, телевизор, хладилник. Споделя, че ответницата е изпратила сумата от 3000,00 лв. за направа на покрива на къщата, но съгласно сключения договор за продажба, същата е собственик на имота и дължи съразмерно своята част разходите по поддръжката на имота. За продължилия 17 г. договор, сумите които са били изпращани или давани на Д.Р. не са били ежемесечни, а инцидентни и по повод някаква нужда.

Установено е, че ответницата от 2000 г. живее и работи в гр. С. и рядко е посещавала баба си. При посещенията си не се доказа, че е престирала грижи за нея.

На следващо място, видно от представения договор, липсва уговорка за възможността грижите за прехвърлителката да се полагат от трето лице вместо от преобретателя. Полаганите грижи от родителите на Д.К. не съответстват на обема и съдържанието, което е заложено като престация по договора за издръжка и гледане. Същите са изпълнявали един свой нравствен дълг.

Длъжникът по договора за издръжка и гледане дължи изпълнение в пълен обем, съобразно нуждите на прехвърлителя, които са се променяли с напредването на възрастта на Д.Р.. Първоначално тя сама се е обслужвала, пазарувала, но в последствие, с оглед на заболяването си и освидетелстването й като инвалид с 98% ТНР /сто процента с чужда помощ/, Д.Р. не е можела да се обслужва сама и е имала нужда от постоянни грижи, както за нея самата, така и за домакинството си. Във връзка с горното, съдът намира,че ответницата не е доказала изпълнението на задължението си по договора за издръжка и гледане.

Цитираното от първоинстанционния съд тълкувателно решение № 6 от 15.05.2012 г. по т.д. № 6/2011 г. на ОСГК на ВКС е ирелевантно за настоящото производство, тъй като там е дадено разрешение за задължения по договор за издръжка и гледане между солидарни длъжници.

Настоящият състав намира, че ответницата Д.Н.К. не е престирала изпълнение по договора за издръжка и гледане нито лично, нито чрез трето лице, поради което предявения иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Във връзка с горното, съдът намира въззивната жалба за основателна по отношение на исковете по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, а обжалваното решение – неправилно. Налага се същото да се отмени, като прехвърлителния договор се развали до размера на действително притежаваните от въззивниците права – 1/4 идеални части от прехвърления с нотариален акт № 24, т. ІІ, рег. № 2387, д. № 675 от 12.10.1999 г. на Нотариус К. имот.

По отношение на разноските.

С оглед изхода на спора, на въззивния жалбоподател се дължат разноски в размер на 803,05 лв. за първоинстанционното производство и 72,03 лв. - заплатена държавна такса за настоящото въззивно производство. Общо направените разноски за ищцата пред двете инстанции е в размер на 875,08 лв. На ответника по жалбата не се дължат разноски.

 

Водим от изложеното Окръжният съд,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  решение № 165 от 07.06.2019 г. по гр. д. № 1181 по описа за 2018 г. на Районен съд – град Севлиево, с което е отхвърлен предявения от Р.Х.Б., ЕГН ********** *** иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД против Д.Н.К., ЕГН ********** *** за разваляне на договор за гледане и издръжка, сключен с Нотариален акт № 24, т. ІІ, рег. № 2387, д. № 675/1999 г. на нотариус Н. Косева, като неоснователен и недоказан, както и в частта за разноските, с което е осъдена Р.Х.Б. да запрати на Д.Н.К. направените по делото разноски в размер на 500,00 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

РАЗВАЛЯ Договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нотариален акт № 24, т. ІІ, рег. № 2387, д. № 675 от 12.10.1999 г. на Нотариус К., с който Д.Р.И.,  ЕГН ********** продава на внучката си Д.Н. Р. следния собствен недвижим имот: 1/2 /една втора/ ид.ч. от първи жилищен етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, целият състоящ се от: две спални, дневна с кухненски бокс и баня-тоалетна и входно антре, целият етаж от 72 кв.м. и съответната част от общите части на сградата, находяща се в гр. С. на ул. "***" № **, без дворното място върху което е построена, съставляващо парцел шестнадесети, пл. № 1349 в кв. 456 по плана на гр. С., урегулирано от 456 кв.м., при съседи: ул. "***", ул. "****", Х. С. П. и др. до размера на 1/4 ид.ч. от прехвърления с нотариален акт № 24, т. ІІ, рег. № 2387, д. № 675 от 12.10.1999 г. на Нотариус К. имот, поради неизпълнение от Д.Н.К., ЕГН ********** *** на задължението за гледане и издръжка спрямо прехвърлителката Д.Р.И., б.ж. на гр. С., на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Д.Н.К., ЕГН ********** *** да заплати на от Р.Х.Б., ЕГН ********** *** съдебни разноски, в размер на сумата 875,08 лв. /осемстотин седемдесет и пет лева и 08 ст./ - съдебно-деловодни разноски за двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

На основание чл. 115, ал. 2 вр. ал.1 от ЗС ОПРЕДЕЛЯ на ищцата Р.Х.Б., ЕГН ********** ***  шест месечен срок за отбелязване на настоящото съдебно решение след влизането му в законна сила по представен препис от същото в Служба по вписвания гр. С., като и УКАЗВА, че след изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.

ОСЪЖДА Д.Н.К., ЕГН ********** *** да заплати държавна такса в полза на Габровски окръжен съд в размер на  5,00 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.   

               

                                                                                                                  2.