Номер 311809.11.2020 г.Град Благоевград
Окръжен съд – БлагоевградПърви въззивен наказателен състав
На 09.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно частно
наказателно дело № 20201200600743 по описа за 2020 година
Делото е образувано по повод депозирана в съда жалба от тъжителя
срещу Определение № 504242/22.10.2020г. по нохд № 37/2020г. по описа на
РРС.
Самото определение осъжда С. И. Б. с ЕГН ********** от гр. с. ж.к.
„Х. Д.“ бл. 118, вх. Г , ет. 7, ап. 115 да заплати на Д. В. П. с постоянен адрес в
гр. Б., ул. „ Л.Т. „ № 8, ап. 4.2 сумата от 250 лв. представляваща разноски по
делото – изплатено възнаграждение на защитника, за въззивното
производство.
В жалбата се настоява съдът да отмени първоинстанционното
определение, като неправилно, тъй като пълномощното на защитника било
представено след депозиране на писмените му възраженията срещу жалбата и
отделно от това самите разноски не били поискани от въззивния съд,
следователно не се дължали.
Въззивният съд като взе предвид, изложеното в депозираната жалба,
че същата е подадена в срок и от заинтересована страна я намира за
допустима. Разгледана по същество приема за неоснователна.
В развилото се въззивно производство подсъдимата се е
представлявала от защитник, който е представил пълномощно за правната му
помощ с дата 14.07.2020г., която предхожда откритото съдебно заседание
пред въззивната инстанция, провело се на 28.08.2020г., но след подаване на
1
писмени възражения по повод жалбата на тъжителя от 26.06.2020г.
Защитникът обаче се е явил в откритото съдебно заседание и е изпълнил
задълженията си, като такъв. В рамките на въззивното производство,
разноските за адвокатско възнаграждение не били поискани от подсъдимата
или защитника и съдът не се е произнесъл по тях. Първоинстанционният съд
ги е възложил в тежест на тъжителя с обжалваното определение, след като
били поискани в рамките на развилото се производство по реда на чл. 306 ал.
1 т. 4 от НПК.
Като взе предвид изложеното съдът намира, че правилно
първоинстанционният съд е приел за доказани разноски в размер на 250лв. по
въззивното производство. Сумата представлява вписаната в договора за
правна помощ между подсъдимата и нейния защитник. Правната помощ била
реализирана с явяването на защитника в откритото съдебно заседание и
изпълняване на задълженията му там и в този смисъл е без значение, че
договорът бил подписан от страните след депозиране на писмените
възражения срещу жалбата. Меродавно за относимостта на договора е
обстоятелството, че предхожда откритото съдебно заседание. Определението
е законосъобразно, тъй като възпроизвежда действителните направени
разноски. По аргумент на чл.190 ал. 1 от НПК, когато наказателното
производство бъде прекратено, разноските по дела образувани по тъжба на
пострадалия до съда се възлагат на частния тъжител. РРС е прекратил
производството по делото и това е било потвърдено с решение на въззивната
инстанция. Освен това съобразно нормата на чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК, изцяло
в правомощията именно на първостепенния съд е да се произнесе по
разноските и след прекратяване на наказателното производство, в рамките на
цитирана процедура. Същата регламентира правна възможност за допълване с
определение, без да е обвързано от преклузивни срокове извън общите
давностни срокове. Възраженията за непоискани разноски пред съда, пред
който са направени се несъстоятелни с оглед възможността същите да се
поискат от компетентния съд, който за производството по чл. 306 от НПК е
първостепенният съд, предвид произнасянето на въззивния съд по жалбата
срещу определението за прекратяване на наказателното производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 504242/22.10.2020г. по нохд №
37/2020г. по описа на РРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3