Решение по дело №212/2015 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 126
Дата: 27 юли 2015 г. (в сила от 18 август 2015 г.)
Съдия: Росица Стоянова Ненова
Дело: 20152220100212
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2015 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

гр.Нова Загора, 27.07.2015 г.

 

В  ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Новозагорският районен съд в публично заседание на двадесет и трети  юли    през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                           

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА

Съдебни заседатели:                                                                       

                   Членове:                                               

                                                                                                                                   

при секретаря: Д.Д.  

и в присъствието на прокурора:                                 разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА Гр. дело № 212 по описа за 2015 год.,  за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.

Производството е образувано по депозирана в РС-Нова Загора  искова молба от СНЦ „ОРСПСБ” с ЕИК ********* със седалище гр.Силистра ул.”С.велики” №15 ап.4 представлявано от Т.Н.К. чрез адв. В.Г. *** офис 2 против „ВЖК Родопа –Нова Загора” ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр.Нова Загора , ул.”Преславска” №136 представлявано от К.Ж.М. с която е предявен иск за съществуване на вземанията от 1314.40лв. представляващо задължение по договор от 15.11.2008год. ведно със законната лихва от датата на подава не на заявлението по чл.410 от ГПК – 21.11.2014год. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 15.11. 2008год. между него и ответника бил сключен договор с предмет извършване на развъдно подобрителни мероприятия в областта на свиневъдството. Срокът на договора бил от 01.01.2009год. до 31.12.2009год.. Твърди че ответника в качеството си на възложител се задължил да заплаща предвидените такси, съгласно приложената спесификация, неразделна част от договора. Твърди че разплащането следвало да се извършва всеки месец или на тримесечие. Твърди че видно от приложената спесификация ответника му дължал сума в размер на 1512.00лв. без ДДС, а с ДДС -1814.40лв., от която сума ответника е заплатил само сума в размер на 500.00лв. и останала дължима сумата от 1314.40лв. с ДДС.

Ищеца твърди още в исковата си молба, че въпреки многобройните разговори с ответното дружество и обещания от тяхна страна сумата по договора все още не била изплатена поради което ищеца е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение. Въз основа на подаденото заявление в  НЗРС било образувано ч.гр.д.№ 736/14г. В законоустановения срок е постъпило възражение от страна на длъжника, което обуславяло правния интерес на ищеца от завеждане на настоящото дело. Делото е заведено пред РС Силистра, но след възражение от ответника за подсъдност на производството е изпратено по компетентност на РС-Нова Загора.

         Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че вземането му срещу ответника  за сумата 1314.40лв. представляващо задължение по договор от 15.11.2008год. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 21.11.2014год. до окончателното изплащане по образуваното ч.гр.д. № 736/2015 г.  съществува.  Ищецът моли съда да му бъдат присъдени направените по   ч.гр.д № 736 от 2014г. по описа на РС-Нова Загора разноски, както и направените по настоящото производство разноски.

         В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба с който оспорва изцяло предявените искове, тъй като претендираните от ищеца суми не били дължими от ответника.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Безспорно е по делото, че между страните по делото на 15.11.2008г. е сключен договор с предмет извършване на развъдно подобрителни мероприятия в областта на свиневъдството. Срокът на договора бил от 01.01.2009год. до 31.12.2009год

Безспорно е по делото, че ответника в качеството си на възложител се е задължил да заплаща предвидените такси, съгласно приложената спесификация, неразделна част от договора, като и че ответника следвало да заплаща на ищеца дължимите такси всеки месец или на тримесечие, като съгласно приложената спесификация ответника дължал на ищеца сумата в размер на 1512.00лв. без ДДС, а с ДДС -1814.40лв., от която сума ответника е заплатил на ищеца само сума в размер на 500.00лв. и останала дължима сумата от 1314.40лв. с ДДС.  

Безспорно е по делото, че  на 21.11.2015 година  ищецът по делото е депозирал в РС-Нова Загора заявление  за издаване  на заповед  за изпълнение по чл. 410 от ГПК , въз основа на  което е образувано ч.гр.д № 736/2015 година по описа на РС-Нова Загора за  налично вземане от кръга на посочените по вид и размер в чл. 410 от ГПК- вземане на кредитора  за парична сума в размер на сумата от 1 314.40  лева за главница, ведно със законната лихва върху главницата от 21.11.2014г. до окончателното изплащане на вземането.

 Безспорно е поделото, че  е издадена Заповед № 462/25.11.2014 година  по ч. гр.д. № 736 по описа на РС-Нова Загора за 2015 година  .

Безспорно е, че в определените в сключения между страните договор от 15.11.2008г., ответника не е погасил задълженията си към ищцовото дружество, поради което последното е подало на 21.11.2014 година год. в РС-Нова Загора заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

 Безспорно е по делото, че на 21.11.2014 година при стартиране на заповедното производство е ищецът направил разноски в размер на сумата от 426.30лева, които са били присъдени със заповедта.

 С оглед на изложеното, съдът намира, че претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадени в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 736/2014 год. по описа на РС-Нова Загора. Така предявения иск е установителен по своя характер, тъй като заповедта  не се обезсилва, а изчаква приключването на  исковия процес по който се установява съществуването на вземането  и ефектът на възражението отпада  т.е. заповедта влиза в сила.

В съдебно заседание процесуалния представител на ответното дружество не оспори, че между страните по делото е бил сключен 15.11.2008г. е сключен договор с предмет извършване на развъдно подобрителни мероприятия в областта на свиневъдството, срокът на договора бил от 01.01.2009год. до 31.12.2009год., не се оспори че съгласно договора и спесификацията към него ответното дружество е дължало сумата от 1818.40лв., както и че ответното дружество е платило 500.00лв.. В съдебно заседание са представиха писмени доказателства от които е видно, че сумата от 1314.40лв. е била заплатена от ответника на ищцовото дружество към момента на провеждане на съдебното заседание.

Съдът установи, че действително към настоящия момент ответното дружество е заплатило изцяло главницата на исковата претенция в размер на 1314.40лв., видно от представените разходни касови ордери, а именно с РКО от 19.06.2015г. с който на ответника е изплатена сумата от 1000.00лв. и с РКО от 03.07.2015г. на ответника е заплатена сумата от 314.40лв., а исковото производство е заведено на 15.01.2015г., т.е. е видно че ответника е изплатил на ищеца главницата на исковата претенция в един по-късен етап след завеждане на делото.

Извършеното в хода на производството плащане от страна на ответника е факт който следва да бъде съобразен от съда на осн. чл.235 ал.3 от ГПК  и предвид изложеното предявеният иск по реда на чл.415вр. чл.422 от ГПК подлежи на отхвърляне поради плащане на сумата.

При този изход на производството ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 426.30, от които както следва: 26.30лв. - държавна такса и 400 лв. - за  адвокатско възнаграждение, както и направените от ищеца разноски по чгр. дело № 736/2014год по описа на НЗРС в размер на 426.30лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от СНЦ „ОРСПСБ” с ЕИК *********, с адрес/седалище/адрес на управление/ - гр.Силистра ул.”С.Велики” №15 ап.4, представлявано от Т.Н.К. срещу  „ВЖК Родопа – Нова Загора” ЕООД с ЕИК *********, с адрес/седалище/адрес на управление/ -гр. Нова Загора, обл. Сливен,  ул.”Преславска” №136, представлявано от К.Ж.М. иск за установяване на съществуващо вземане по реда на чл.415 ал.1 от ГПК в размер на 1314.40/хиляда триста и четиринадесет/лева - главница, представляваща задължение по договор от 15.11.2008год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 21.11.2014г., като погасено чрез плащане.

 ОСЪЖДА„ВЖК РОДОПА – НОВА Загора” ЕООД с ЕИК ********* с адрес/седалище/адрес на управление/  - гр.Нова Загора, ул.”Преславска” №136 представлявано от К.Ж.М. да заплати на СНЦ „ОРСПСБ” с ЕИК ********* с адрес/седалище/адрес на управление/ - гр.Силистра ул.”С.Велики” №15 ап.4, представлявано от Т.Н.К., сумата от 852.60/осемстотин петдесет и два лева и шестдесет стотиник/лева – съдебно-деловодни разноски от които, както следва: 426.30/четиристотин двадесет и шест лева и тридесет стотинки/лева – съдебно-деловодни разноски извършени в производството по чл. 415 ГПК и 426.30/четиристотин двадесет и шест лева и тридесет стотинки/лева – съдебно деловодни разноски в прозводството по ч.гр.д. № 736/2015г. по описа на РС-Нова Загора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.  

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: