№ 427
гр. Плевен, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Чавдар Ив. Попов
при участието на секретаря Никол Н. Ненова
като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно
наказателно дело № 20254430201259 по описа за 2025 година
и за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
С наказателно постановление № 24-0256-000211 от 13.08.2024г. на *** РУ
Долна Митрополия при ОДМВР гр.Плевен на Н. И. П. с ЕГН: **********, с
адрес: *** на основание чл.53 от ЗАНН и
- по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
- по чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
- по чл.183, ал.4, т.7, пр.2 от от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл.183, ал.4, т.7 от
ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени. В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Представлява се от адв. М.
М. от АК-Плевен с пълномощно по делото.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не взема
1
становище по жалбата.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на
жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата пред наказващия орган,
съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради
което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Наказателното постановление е издадено за това, че на 27.07.2024г. в
12:41 часа, в *** в посока изхода на с.***, управлява товарен автомобил „***“
с *** собственост на И.Р.С. с ЕГН: **********, като извършва следните
нарушения: 1/ не е поставил обезопасителен колан при движение; 2/ не носи
СУМПС; 3/ превозва пътник без поставен обезопасителен колан.
Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло
от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира
показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител П. И. Д. и
свидетелят Е. В. И., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната
последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и
съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От тях се
установява, времето и мястото на извършеното нарушение и личността на
извършителя - жалбоподателят. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в
хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН.
Съдът не кредитира изцяло показанията на св.К.Н.Б., що се отнася до
главния предмет на делото, които са вътрешнопротиворечиви, неясни,
нелогични, като същите противоречат на показанията на другите свидетели,
както и на установената от съда фактическа обстановка, а и на останалите
събрани доказателства. Показанията на свидетеля К.Б. очевидно целят
единствено и само спомагане за избягване на административнонаказателната
отговорност спрямо жалбоподателят, предвид факта, че същият е познат на
2
жалбоподателят Н. П..
Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП водачите на МПС
следва да поставят обезопасителен колан по време на движение. В ал.2 на
посочената разпоредба са предвидени изключения, при които е допустимо да
не бъде използван обезопасителен колан, а именно: 1.бременните жени;
2.лицата, чието физическо състояние не позволява използването на
обезопасителен колан; лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или
опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства,
адаптирани съобразни техните нужди и т.н. В настоящия случай, нито
жалбоподателят П., нито неговия повереник адв. М. не навеждат доводи за
наличие на предвидените в разпоредбата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП изключения
за поставянето на обезопасителен колан. Разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7 от
ЗДвП гласи: „Наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или
превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на
предпазен колан или носене на каска“.
Неоснователно е твърдението на повереника на жалбоподателя, че не е
доказан факта на извършеното нарушение. Съдът приема, че фактическата
обстановка по делото е безспорно установена.
Жалбоподателят не оспорва нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Затова съдът приема, че безспорно Н. И. П. с ЕГН: ********** виновно
е осъществил с деянието си признаците на състава на административни
нарушения по смисъла на чл.137А, ал.1 от ЗДвП; чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП;
чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, поради което законосъобразно наказващият орган е
приел за извършени тези нарушения и е наложил наказания за тях. При
проверката на цялото административнонаказателно производство, която
извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния и материалния
закон, които да водят до отмяна на НП. Спазени за процесуалните изисквания
– АУАН и НП съдържат всички реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Издадени
са от компетентни органи, в рамките на правомощията си. Не се констатира
нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Размерът на наказанията,
които са наложени на жалбоподателя П. са с фиксиран в ЗДвП. НП следва да
се потвърди изцяло.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
3
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление № 24-0256-000211 от
13.08.2024г. на *** РУ Долна Митрополия при ОДМВР гр.Плевен, с което на
Н. И. П. с ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл.53 от ЗАНН и
- по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
- по чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
- по чл.183, ал.4, т.7, пр.2 от от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл.183, ал.4, т.7 от
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Плевен в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4