Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VI - ти състав, в публично заседание на 17 ноември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА
адм. дело № 487 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
186, ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на ЕТ „Роси – Р.И.“*** против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 173-ФК от 17.07.2020
г., издадена от Бойка Славчева Генова - Началник на Отдел „Оперативни дейности“
- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. “а“ от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект щанд плод-зеленчук“, находящ се в гр. Русе,
бул. „Цар Освободител“ № 113А, обект № 47, стопанисван от жалбоподателя, и е
забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни. В жалбата се развиват оплаквания
за незаконосъобразност на административния акт. Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед.
Ответникът по жалбата – Началникът на отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да
бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена e от надлежна страна – адресата
на процесната ПАМ.
Заповедта е получена лично от представляващия търговеца на 10.08.2020 г., видно от собственоръчно попълнена и подписана от него
разписка (л. 5 от преписката). Жалба до съда е подадена на 24.08.2020 г., с
което е спазен законоустановения 14-дневен срок за
оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.
За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният
орган е приел, че на 16.07.2020 г. в търговския обект – щанд плод-зеленчук на
територията на общински пазар-Русе, при извършена контролна покупка на 3.260 кг.
домати на единична цена 2.20 лв. и 1 бр. найлонова чанта на стойност 0.20 лв.,
всичко на обща стойност 7.27 лв.,
заплатени в брой, не е издадена фискална касова бележка от наличния и работещ в
обекта ЕКФП.
Констатираните при проверката фактически обстоятелства са
отразени в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0386896 от 16.07.2020 г.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
надлежно оправомощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП, с т. 1 от която началниците на отдели „Оперативни дейности“ в
дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са
определени да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл.
186 от ЗДДС.
Актът е издаден в предвидената от закона писмена форма - заповедта съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания
за издаването й. Напълно ясно е за какво нарушение, допуснато
от страна на търговеца, се налага процесната ПАМ, а именно – неиздаване на
фискална касова бележка от налично и работещо в обекта ФУ при извършена
контролна покупка, при която е била заплатена съответната стойност в брой.
Описаната в ЗНПАМ фактическа обстановка и посоченото нарушение се подкрепят и
от ПИП сер. АА № 0386896 от 16.07.2020 г., по отношение на
който е налице и изрично позоваване в ЗНПАМ.
Спазени са процесуалните правила за издаване
на оспорваната заповед.
Всички действия на
органите по приходите по извършване на проверката и установяване на нарушението
са документирани по надлежния ред с цитирания Протокол за извършена проверка,
съставен в присъствието на собственика и представляващ търговеца. В протокола
са посочени проверените документи, както и събраните при проверката
доказателства.
В конкретния случай е констатирано нарушение на чл. 25, ал. 1, т.
1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
на МФ.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
Според разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Съгласно чл. 25, ал. 3 от Наредба
№ Н-18/2006, фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по
чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на
клиента издадената фискална касова бележка.
Цитираните разпоредби кореспондират
на задълженията, регламентирани от нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС - всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
За
нарушения на посочените разпоредби санкционната норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС
предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от налагането на
глобата или имуществената санкция, разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
предвижда и налагането на принудителна административна мярка – „Запечатване на
обект за срок до 30 дни“, като в конкретния случай е установена хипотезата на
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Така
дадената правна квалификация на нарушението съответства и на посочената в
издадения впоследствие АУАН № F 563716 от 10.08.2020 г., с който е констатирано
нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ Н-18/2006 г., а именно неиздаване на фискална касова бележка.
Жалбоподателят е лице по чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. - извършва дейност в търговски обект –
щанд плод-зеленчук, поради което е следвало за извършената продажба да издаде
фискална касова бележка. Това изискване е свързано със задължението по чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС, детайлно регламентирано в
чл. 25, ал.1, т. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. При констатирано нарушение на цитираните
разпоредби с неиздаване на фискална касова бележка,
което безспорно се установява от доказателствата по делото, а не е и спорно
между страните, е налице хипотезата на
чл. 186, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и ответникът, в
условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на
ПАМ в съответствие на материалния закон.
Съдът приема, обаче,
че определеният срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до
него за същия срок, постановен в условията на оперативна самостоятелност, не е
съобразен с целите, предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради което
е незаконосъобразен.
От съдържанието на заповедта е видно, че продължителността
на срока на ПАМ е съобразена с местоположението на обекта – на територията на
Общински пазари – Русе, което предполага голям клиентопоток, тежестта на
извършеното нарушение и последиците от него, вида на дейността, наличие на
влязло в сила на 15.12.2017 г. НП за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., както и наличие на публични задължения към НАП към 17.07.2020
г., както и необходимостта да се защити
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения. Изложени са и доводи, че определеният към средата на предвидения в
чл. 186, ал. 1 от ЗДДС срок е необходим на търговеца, за да създаде нормална
организация за отчитане на дейността, тъй като съществуващата „…няма за цел и
не води до изпълнение на установените правни регламенти.“ Направен е генерален
извод, че поведението на търговеца води до отклонение от данъчно облагане.
Принудителната административна мярка е принуда, която,
съгласно чл. 22 от ЗАНН, се прилага само в четири хипотези - за предотвратяване
и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях. Цели, различни от заложените в
горецитираната разпоредба – например посоченото на стр. трета от заповедта
„Целта на настоящата ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите
норми и ще осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и законово
деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти“, очевидно
противоречат на чл. 22 от ЗАНН и не следва изпълнението им да се обезпечава с
ПАМ. Прилагане на ПАМ за такива цели придава на мярката характер на наказание,
а в ЗАНН законодателят изрично разграничава административното наказание от
принудителната административна мярка. Затова и критериите за определяне на
продължителността на последната следва да се изведат единствено от целта, за
която е приложена. Съдът намира, че критерии за определяне на продължителността
на ПАМ не могат да бъдат нито местонахождението на търговския обект, нито
тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, нито стойността на
контролната покупка, нито разчетения оборот за определен период от време, нито
наличие на други нарушения - каквито обичайно, а и в настоящия казус се сочат
от административния орган. Всички тези обстоятелства имат отношение само към
административнонаказателната отговорност и особено към индивидуализиране на
наложеното наказание.
Наличието на публични задължения не е доказано.
Не са представени и
доказателства, досежно изложеното в мотивите на оспорената заповед, че е
нарушено данъчното законодателство относно неначисляване на дължимите данъци
върху реализираните обороти. Напротив, от представения отчет на фискалното
устройство за м. януари-м.юли 2020 г. се установява, че жалбодателят е реализирал
оборот, върху който е начислил и ДДС
В конкретния случай
нарушението по чл. 25, ал. 1, т.
1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 вече е извършено и не може да се преустанови; вредните
последици от него също са настъпили, поради което не могат нито да се
преустановят, нито да се предотвратят. Видно
от мотивите на оспорената заповед, ПАМ е приложена, за да се предотврати
извършване на ново /очевидно от изложените доводи - същото по вид/ нарушение,
т.е. с определената продължителност на мярката се цели да се даде възможност на
търговеца да предприеме такива действия, че в последващата му дейност да не се
допуска неиздаване на фискална касова бележка. При безспорните данни, че в
търговския обект има регистриран и работещ ЕКФП, всички останали действия,
които търговецът трябва да предприеме, касаят само инструктирането на персонала
в обекта да издава касови бележки. Видно от ПИП сер. АА № 0386896 от 16.07.2020г.,
в обекта е заето само едно лице, а именно собственикът и представляващ ЕТ Р.И.,
която в хода на съдебното дирене дава обяснения, според които докато е
обслужвала клиент, за който впоследствие разбрала, че е проверяващият, водела и
разговор с нейна позната по повод общ близък, разсеяла се и пропуснала да
маркира извършената продажба.
При тези данни съдът намира, че определеният срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до
него за същия срок, който е към средата на предвиденото от закона, не е съобразен
с целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради което е
незаконосъобразен.
Продължителността
на административната мярка следва да бъде разумно съотношение на
пропорционалност между засегнатите интереси на търговеца и охрана на обществени
отношения, касаещи данъчното облагане.
Използваното
правно средство, според съда, би постигнало преследваната легитимна цел по
предотвратяване на административни нарушения и при продължителност от 5 дни, който
срок съответства на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
Предвид
на всичко изложено дотук, Административен съд - Русе в настоящия съдебен
състав, намира Заповед № 173-ФК от 17.07.2020 г. за незаконосъобразна,
касателно само определения с нея срок от 14 дни за запечатване на търговския
обект. Жалбата се явява частично основателна, досежно срока на наложената ПАМ,
който съдът следва да измени на 5 дни. В
останалата си част заповедта е законосъобразна и няма основания за нейната
отмяна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ по жалба на ЕТ „Роси – Р.И.“*** Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 173-ФК от 17.07.2020 г.,
издадена от Бойка Славчева Генова - Началник на Отдел „Оперативни дейности“ -
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. “а“ от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект щанд плод-зеленчук“, находящ се в гр. Русе,
бул. „Цар Освободител“ № 113А, обект № 47, стопанисван от ЕТ „Роси – Р.И.“***,
и е забранен достъпът до обекта за срок от 14
(четиринадесет) дни, като
намалява срока на мярката на 5 (пет) дни.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: