Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер Година
2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен
съд четвърти състав
На единадесети
ноември Година две хиляди и двадесета
В публичното съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 3968 по описа за две хиляди и двадесета година.
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 20-0460-000703/24.09.2020 г. на Началник 05 РУП при ОД МВР Варна, с което
на Т. С. М. е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 20 лева на осн. чл.183
ал.2 т.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА
Т. С. М. , ЕГН ********** ***, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по
делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в
размер на 120 / сто и двадесет/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВОС в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на Т. С. М. срещу НП на Началник 05 РУП при ОД МВР Варна,
с което му е наложено административно наказание ГЛОБА.
В
жалбата си въззивникът счита, че при издаване на наказателното постановление са
допуснати нарушения на материалния закон. Сочи, че е престоявал, а не паркирал
МПС. Визира, че е инвалид и автомобила не е бил паркиран а негов служител
извършвал разтоварни дейности. Моли съда да отмени НП.
В
с. з. въззивникът поддържа жалбата и моли съда да отмени НП.
Представител
на въззиваемата страна с писмено становище оспорва жалбата. По същество моли
съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
След
преценка доводите на доказателствата по делото, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
На
23.06.2020г. около 11:25часа полицейски
служители към 05 РУП при ОД МВР Варна – св. В. и К., установили паркиран лек
автомобил «Ауди А4» с рег. №В7747РХ, в КК „Св.Св.Констентин и Елена» , на алеята срещу почивна станция на
БМБ, в зоната на действие на пътен знак В-27.
На място не бил
установен водач на автомобила, поради което бил съставен фиш за налагане на
глоба.
Преди да състави фиша
свид.В. направил справка по станцията за
собствеността на МПС. До съставянето на фиша и поставяне на уведомление на
предната стнъкло на МПС изминал период от около 10
минути, през което време въззивникът не бил установен до автомобила си.
В последствие собственика
на автомобила – въззивника М. оспорил обстоятелството, че е паркирал в зоната
на действие на този пътен знак, като претендирал, че е бил в близост.
По направеното
възражение била извършена проверка, която констатирала неоснователността му и св.
В. съставил акт за установяване на административно нарушение.
Деянието било
квалифицирано като такова по чл.6 т.1 от ЗДП.
В
графата за възражения въззивникът вписал, че има такива.
На
24.09.2020г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП , видно от
съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел
описаната от полицейски служител фактическа обстановка. На нарушението била
дадена правна квалификация по ЗДП и на основание санкционната норма на чл.183
ал.2 т.1 от същия закон, на въззивника било определено административно
наказание.
Горната
фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП
се установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни
доказателства- показанията на св. В. и св.К., както и от писмените такива –
АУАН, представляващ годно доказателствено средство; становище относно извършена
проверка по възражение; заповед и др.
За
да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното :
съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и
правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на
процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са
спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на
административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по
преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено
нарушение по ЗДП, като след разследване на спорните обстоятелства е дал правна
квалификация на извършеното от въззивника нарушение. Въз основа на
квалификацията на деянието правилно е била определена санкционната норма на
Закона за движение по пътищата. Правилно е бил преценен вида на наказанието с императивно определен размер.
Що
се отнася да наведените с жалбата възражения, съдът прецени същите като
неоснователни, предвид на следното :
В жалбата си
въззивникът счита, че при издаване на наказателното постановление са допуснати
нарушения на материалния закон, т.к. е престоявал, а не паркирал МПС. Визира,
че е инвалид и автомобила не е бил паркиран, а негов служител извършвал
разтоварни дейности.
По така наведените възражения съдът намери за нужно
единствено да отбележи, че при служебната проверка на АУАН и НП не констатира
да са допуснати съществени нарушения на закона. Анализът на доказателствения
материал по делото извежда еднозначно именно фактическата обстановка, твърдяна
с наказателното постановление.
Твърденията на жалбоподателя, че автомобилът не е бил
паркиран и че с него се извършвали разтоварни дейности не се подкрепят от
никакви доказателства и противоречат на останалия доказателствен материал
поради което съдът намира, че същите не отговарят на обективната истина и
съставляват само защитна теза.
Видно от показанията на св. В. и св.К. е, че
автомобилът е бил паркиран, с изгасен двигател и докато същите са били на место
за период от около 10 минути никой не е дошъл при тях и автомобила.
Следва да се отбележи, че обстоятелството, че въззивникът е инвалид
по никакъв начин не го освобождава от задължението , като правоспособен водач
на МПС, да спазва задължителните предписания на пътните знаци, поставени в тази
зона.
След
проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на
въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление
като правилно и законосъобразно издадено.
С
решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт.
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :